НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
613
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
613
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
" Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън.
Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?
" Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън.
Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.
към беседата >>
Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си.
И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ".
Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си.
Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време.
към беседата >>
Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят.
Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам! " Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии.
Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят.
Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.
към беседата >>
Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея".
Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш? " Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън.
Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея".
С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.
към беседата >>
Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират.
И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си.
Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират.
Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.
На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам! " Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят.
Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.
към беседата >>
С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.
И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш? " Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея".
С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.
към беседата >>
Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно.
И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират.
Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно.
И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Някой казва: Господ ще ни уреди работите.
Някой казва: Господ ще ни уреди работите.
Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна?
към беседата >>
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме.
Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже.
към беседата >>
И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо.
Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно.
И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо.
Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си?
Някой казва: Господ ще ни уреди работите.
Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си?
Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор.
към беседата >>
Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме.
Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си.
Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина.
към беседата >>
Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент.
Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо.
Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент.
Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената.
Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си?
Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената.
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
към беседата >>
Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си.
Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни.
– Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите.
към беседата >>
Този момент, обаче, продължава дълго време.
Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент.
Този момент, обаче, продължава дълго време.
Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената?
Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената.
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената?
Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
към беседата >>
– Не е така.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни.
– Не е така.
Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина.
към беседата >>
Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време.
Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.
към беседата >>
Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа?
Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената?
Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа?
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така.
Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат.
От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви?
към беседата >>
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо.
Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка.
към беседата >>
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна?
Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа?
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна?
– Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже.
Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат.
От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже.
При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая?
към беседата >>
Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо.
Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек.
Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно.
към беседата >>
– Това не е къща, но затвор.
Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна?
– Това не е къща, но затвор.
Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина.
Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже.
При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина.
Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра.
към беседата >>
Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек.
Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята.
След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш.
към беседата >>
Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор.
Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите.
Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина.
Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите.
Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея?
към беседата >>
След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята.
След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл.
Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо?
към беседата >>
И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина.
– Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите.
Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина.
Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели.
към беседата >>
Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл.
Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството.
До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв.
към беседата >>
Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят.
Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.
към беседата >>
Де ще се поместят гостите ви?
Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина.
Де ще се поместят гостите ви?
Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това?
към беседата >>
До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка.
Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството.
До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка.
Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе.
към беседата >>
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща.
Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си.
към беседата >>
Значи, колко квадратни метра ще има тази стая?
От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви?
Значи, колко квадратни метра ще има тази стая?
– Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен.
към беседата >>
Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно.
Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка.
Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно.
– Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен.
към беседата >>
Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща.
Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем.
Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин.
към беседата >>
– Всичко шест квадратни метра.
При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая?
– Всичко шест квадратни метра.
– Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му.
към беседата >>
– Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш.
Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно.
– Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш.
– Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече.
към беседата >>
Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем.
Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем.
Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм!
към беседата >>
– Колко души могат да се поместят в нея?
Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра.
– Колко души могат да се поместят в нея?
– Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство.
към беседата >>
– Защо?
След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш.
– Защо?
– Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си.
към беседата >>
Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем.
Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи.
Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви?
към беседата >>
– Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели.
Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея?
– Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели.
Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие.
към беседата >>
– Законът е такъв.
Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо?
– Законът е такъв.
Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва.
към беседата >>
Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи.
Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм.
Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.
към беседата >>
Кой е виновен за това?
Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели.
Кой е виновен за това?
Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.
към беседата >>
Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе.
До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв.
Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе.
Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува.
към беседата >>
Аз ще съм реклама за себе си.
Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм.
Аз ще съм реклама за себе си.
Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи.
към беседата >>
Всеки сам си е виновен.
Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това?
Всеки сам си е виновен.
Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат.
към беседата >>
Щом се върне при тебе, ти вече си свободен.
Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе.
Щом се върне при тебе, ти вече си свободен.
Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше.
към беседата >>
Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин.
Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си.
Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин.
Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света?
към беседата >>
Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му.
– Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен.
Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му.
Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие.
към беседата >>
Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече.
– Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен.
Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече.
Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание.
към беседата >>
Ще кажа: Вижте моя костюм!
Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин.
Ще кажа: Вижте моя костюм!
Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат.
към беседата >>
Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство.
– Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му.
Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство.
Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя.
към беседата >>
Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си.
– Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече.
Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си.
Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н.
към беседата >>
Харесва ли ви?
Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм!
Харесва ли ви?
Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си.
към беседата >>
Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие.
– Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство.
Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие.
Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место?
към беседата >>
Той вече носи последствията на своята молитва.
– Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си.
Той вече носи последствията на своята молитва.
Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й.
към беседата >>
Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.
Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви?
Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.
Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.
Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие.
Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.
Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место.
към беседата >>
Тя е тръгнала вече из пространството и пътува.
Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва.
Тя е тръгнала вече из пространството и пътува.
Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор.
към беседата >>
Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи.
Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи.
Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи.
Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат.
Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие.
Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат.
Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва?
към беседата >>
Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше.
Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува.
Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше.
Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш.
към беседата >>
Какво виждаме в света?
Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи.
Какво виждаме в света?
– Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие.
Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат.
Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие.
Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем.
към беседата >>
Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание.
Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше.
Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание.
След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.
към беседата >>
– Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат.
Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света?
– Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат.
Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя.
Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие.
Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя.
Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н.
Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание.
След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н.
Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля!
към беседата >>
Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си.
Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат.
Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си.
Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Какво ще направи той с толкова малко место?
Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя.
Какво ще направи той с толкова малко место?
Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й.
Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н.
Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й.
Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край.
към беседата >>
Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си.
Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
към беседата >>
Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место.
Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место?
Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место.
Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор.
Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й.
Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор.
Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света.
към беседата >>
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат".
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат".
Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен.
към беседата >>
Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва?
Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место.
Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва?
По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш.
Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор.
Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш.
И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат".
Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият.
Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял.
към беседата >>
По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем.
Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва?
По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем.
Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.
Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш.
И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.
Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият.
Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие.
Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората.
към беседата >>
Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем.
Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.
към беседата >>
Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля!
След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.
Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля!
Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Ангелите сами си шият дрехите.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие.
Ангелите сами си шият дрехите.
Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат.
към беседата >>
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество.
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество.
Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде!
към беседата >>
Тази работа няма край.
Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля!
Тази работа няма край.
– Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите.
Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи.
Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред.
към беседата >>
Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми.
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество.
Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми.
Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде?
към беседата >>
– Това са безверниците в света.
Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край.
– Това са безверниците в света.
Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи.
Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен.
Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие.
към беседата >>
Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят.
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми.
Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят.
Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро.
към беседата >>
Туй обаче, е едната страна на молитвата.
Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света.
Туй обаче, е едната страна на молитвата.
към беседата >>
Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял.
Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен.
Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял.
Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме.
към беседата >>
Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това?
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят.
Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това?
Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява.
към беседата >>
Значи, молитвата има и друга, положителна страна.
Значи, молитвата има и друга, положителна страна.
Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас.
към беседата >>
Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората.
Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял.
Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората.
Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
Какво ще правиш, докато дойде това време?
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това?
Какво ще правиш, докато дойде това време?
То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла .
към беседата >>
Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата.
Значи, молитвата има и друга, положителна страна.
Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата.
Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум.
към беседата >>
Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат.
Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората.
Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат.
Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде!
Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време?
То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде!
– Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината?
към беседата >>
Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята.
Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата.
Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята.
Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
към беседата >>
Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред.
Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат.
Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред.
Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
– Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде?
Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде!
– Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде?
Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега.
към беседата >>
Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви?
Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята.
Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви?
Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света.
към беседата >>
Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие.
Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред.
Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие.
Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро.
Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде?
Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро.
Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам.
към беседата >>
Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент.
Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви?
Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент.
– Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите.
към беседата >>
Тази дреха никой не може да ви отнеме.
Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие.
Тази дреха никой не може да ви отнеме.
Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява.
Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро.
Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява.
Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще.
към беседата >>
– Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас.
Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент.
– Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас.
Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят.
към беседата >>
Тя е реалната, съществена дреха на човека.
Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме.
Тя е реалната, съществена дреха на човека.
към беседата >>
Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла .
Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява.
Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла .
Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум.
Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас.
Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум.
Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил.
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил.
– Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите.
към беседата >>
Казваш: Не говоря ли истината?
То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла .
Казваш: Не говоря ли истината?
– Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум.
Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
– Какво бихте направили с тази кесия?
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил.
– Какво бихте направили с тази кесия?
Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой!
към беседата >>
– Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега.
– Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината?
– Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега.
– Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
В това именно, седи красотата и хубостта в света.
Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
В това именно, седи красотата и хубостта в света.
По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън.
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия?
Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън.
Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря.
към беседата >>
– Но аз сега я казвам.
Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега.
– Но аз сега я казвам.
– Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите.
Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света.
По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите.
Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива.
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън.
Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива.
Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии.
към беседата >>
– Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще.
Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам.
– Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще.
Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят.
– Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите.
Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят.
Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате.
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива.
Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате.
Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите?
към беседата >>
Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще.
Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
към беседата >>
Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят.
Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.
към беседата >>
Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите.
Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате.
Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите.
Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил.
към беседата >>
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина.
Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
към беседата >>
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.
Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово.
към беседата >>
Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой!
– Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите.
Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой!
След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала.
към беседата >>
Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина.
Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева.
– Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината.
към беседата >>
Не, ние не говорим по предположения.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.
Не, ние не говорим по предположения.
Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
След това пожелавате да видите царската дъщеря.
Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой!
След това пожелавате да видите царската дъщеря.
Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини.
към беседата >>
– Този е първият начин за изказване на Истината.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева.
– Този е първият начин за изказване на Истината.
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари?
към беседата >>
Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения.
Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам.
На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии.
Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря.
Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии.
Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога?
към беседата >>
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева?
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината.
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева?
Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
към беседата >>
На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам.
На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам.
Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
Какво ще правите?
Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии.
Какво ще правите?
– Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога.
към беседата >>
Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева?
Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече.
След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината.
към беседата >>
Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам.
Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо.
– Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
– Това което и галеният син направил.
Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите?
– Това което и галеният син направил.
Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали.
към беседата >>
След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече.
След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
– Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен?
към беседата >>
– Нещата не могат да дойдат наготово.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо.
– Нещата не могат да дойдат наготово.
Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала.
Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил.
Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала.
В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини.
към беседата >>
– Този е вторият начин за изказване на Истината.
Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
– Този е вторият начин за изказване на Истината.
Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава.
към беседата >>
Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово.
Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.
към беседата >>
В този остров растели ябълки и смокини.
След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала.
В този остров растели ябълки и смокини.
Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари?
– Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината.
Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари?
И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.
Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
към беседата >>
Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога?
Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини.
Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога?
Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари?
И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни.
Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят.
Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал.
към беседата >>
Значи, от ябълките му израснали рога.
Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога?
Значи, от ябълките му израснали рога.
После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
Този е третият начин за изказване на Истината.
Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
Този е третият начин за изказване на Истината.
Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят.
Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи.
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор.
към беседата >>
После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали.
– Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога.
После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали.
Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
Питам: Кой момент е най-важен?
След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината.
Питам: Кой момент е най-важен?
– Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи.
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл.
Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише.
към беседата >>
Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини.
Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали.
Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини.
Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
– Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава.
– Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен?
– Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава.
Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл.
Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие.
В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора.
към беседата >>
Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини.
Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
към беседата >>
Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава.
Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.
към беседата >>
В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие.
В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора.
към беседата >>
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря.
Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките.
към беседата >>
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането.
Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето.
към беседата >>
Такъв трябва да бъде неговият идеал.
Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
Такъв трябва да бъде неговият идеал.
Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго.
към беседата >>
Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря.
Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава.
Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят.
към беседата >>
Например, някой казва: Аз разбрах тази работа.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането.
Например, някой казва: Аз разбрах тази работа.
Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен.
към беседата >>
Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор.
Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал.
Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор.
Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня!
към беседата >>
Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава.
Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят.
Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар.
към беседата >>
Действието е станало в миналото.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа.
Действието е станало в миналото.
Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа.
към беседата >>
Той трябва пръв да напълни своето шише.
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор.
Той трябва пръв да напълни своето шише.
Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят.
Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки.
Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял.
към беседата >>
Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал?
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото.
Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал?
Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега.
към беседата >>
Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора.
Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише.
Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора.
Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки.
Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни.
Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува.
към беседата >>
Друг казва: Аз ще разбера тази работа.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал?
Друг казва: Аз ще разбера тази работа.
Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен.
към беседата >>
Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора.
В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора.
Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора.
В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни.
Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките.
Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави.
към беседата >>
Действието се отнася за бъдещето.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа.
Действието се отнася за бъдещето.
И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш.
към беседата >>
В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго.
Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора.
В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго.
Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят.
Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките.
Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят.
Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
И този момент не е много утешителен.
Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето.
И този момент не е много утешителен.
И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
към беседата >>
Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня!
Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго.
Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня!
Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар.
Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят.
Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар.
Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
И най-после трети казва: Разбирам тази работа.
Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен.
И най-после трети казва: Разбирам тази работа.
Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове!
към беседата >>
Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня!
Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.
към беседата >>
Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял.
Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар.
Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял.
Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
Действието става сега.
Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа.
Действието става сега.
Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
към беседата >>
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия?
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия?
Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати.
към беседата >>
Дошъл втори и той не могъл да го излекува.
Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял.
Дошъл втори и той не могъл да го излекува.
Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен.
Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега.
Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен.
Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха.
към беседата >>
Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си.
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия?
Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си.
Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.
към беседата >>
Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави.
Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува.
Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави.
Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш.
Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен.
Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш.
Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето.
към беседата >>
Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят.
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си.
Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят.
Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат.
към беседата >>
Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави.
Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.
към беседата >>
Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш.
Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил.
към беседата >>
Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате.
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят.
Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате.
Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек.
към беседата >>
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг.
Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът.
към беседата >>
На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове!
И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове!
Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър.
към беседата >>
Казвате: Защо става така?
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате.
Казвате: Защо става така?
От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят.
към беседата >>
Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг.
Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест.
Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога.
към беседата >>
Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове!
Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана.
към беседата >>
От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати.
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така?
От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати.
Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва.
към беседата >>
Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест.
Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам.
Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея.
към беседата >>
Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха.
Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха.
Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек.
към беседата >>
Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.
Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати.
Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.
– Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва.
към беседата >>
Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек!
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам.
Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек!
И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия.
към беседата >>
Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето.
Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха.
Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето.
Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето?
към беседата >>
– Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат.
Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат.
– Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат.
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини.
към беседата >>
И неговата глава ще отиде като на другите.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек!
И неговата глава ще отиде като на другите.
Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия.
към беседата >>
Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил.
Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето.
Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил.
– Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.
към беседата >>
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек.
Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат.
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек.
Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти?
към беседата >>
Навярно нещо му е дотегнал животът.
През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите.
Навярно нещо му е дотегнал животът.
Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия.
към беседата >>
– Да, в миналото си бил добър.
На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил.
– Да, в миналото си бил добър.
Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.
към беседата >>
Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят.
Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек.
Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят.
Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не.
към беседата >>
Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога.
Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът.
Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога.
Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава.
към беседата >>
Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана.
Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър.
Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана.
– Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.
към беседата >>
Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва.
От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят.
Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва.
И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил.
към беседата >>
Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея.
Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога.
Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея.
За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти.
към беседата >>
– Да, в бъдеще ще станеш добър човек.
Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана.
– Да, в бъдеще ще станеш добър човек.
Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.
към беседата >>
И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва.
Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва.
И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва.
Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години.
към беседата >>
За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия.
Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея.
За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия.
Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби.
към беседата >>
Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето?
Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек.
Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето?
– Добър човек съм.
към беседата >>
Някой казва: Аз много се молих на младини.
– Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва.
Някой казва: Аз много се молих на младини.
– Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти?
към беседата >>
Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия.
И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия.
Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия.
Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала.
към беседата >>
– Добър човек съм.
Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето?
– Добър човек съм.
към беседата >>
– Побеля ли косата ти?
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини.
– Побеля ли косата ти?
– Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не.
към беседата >>
Донесли му една кожена кесия.
Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия.
Донесли му една кожена кесия.
– Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар.
към беседата >>
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват.
Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи.
към беседата >>
– Не.
Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти?
– Не.
– Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил.
към беседата >>
– Не такава.
Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия.
– Не такава.
Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него.
към беседата >>
Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват.
Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде.
Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята.
към беседата >>
– Тогава не си се молил.
Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не.
– Тогава не си се молил.
Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва?
към беседата >>
Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти.
Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава.
Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти.
– И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува.
към беседата >>
Най–после, какво правиш ти?.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде.
Най–после, какво правиш ти?.
– Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там?
към беседата >>
Друг някой казва: Аз много се молих на стари години.
И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил.
Друг някой казва: Аз много се молих на стари години.
– Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
– И тази не може да се употреби.
За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти.
– И тази не може да се употреби.
Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата.
към беседата >>
– Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?.
– Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне.
Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре.
към беседата >>
– Почерня ли косата ти?
Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години.
– Почерня ли косата ти?
– Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала.
Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби.
Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала.
Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали.
към беседата >>
Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика!
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне.
Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика!
Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад.
към беседата >>
– Не.
– Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти?
– Не.
– Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
Бащата я взел и я дал на учения лекар.
Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала.
Бащата я взел и я дал на учения лекар.
Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда.
към беседата >>
Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика!
Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи.
Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми!
към беседата >>
– Тогава и ти не си се молил.
– Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не.
– Тогава и ти не си се молил.
След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него.
– Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар.
Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него.
При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата.
към беседата >>
Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята.
Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи.
Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята.
Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън.
към беседата >>
След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва?
– Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил.
След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва?
Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува.
Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него.
При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува.
Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.
към беседата >>
Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там?
Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята.
Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там?
Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих.
към беседата >>
Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва?
Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
към беседата >>
Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата.
– И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува.
Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата.
Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.
към беседата >>
Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре.
– Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там?
Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре.
Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той.
към беседата >>
Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си.
Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си.
Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.
към беседата >>
Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали.
Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата.
Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали.
Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.
към беседата >>
2.
Разумни методи
,
ООК
, София, 25.9.1929г.,
Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек.
Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети.
Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат.
Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат.
към беседата >>
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2).
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2).
Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия. Щом се превърне в права линия, човек умира. Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.
към беседата >>
Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат.
Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат.
Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад.
към беседата >>
Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия.
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2).
Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия.
Щом се превърне в права линия, човек умира. Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.
към беседата >>
Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат.
Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел.
Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога.
към беседата >>
Щом се превърне в права линия, човек умира.
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2). Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия.
Щом се превърне в права линия, човек умира.
Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.
към беседата >>
Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел.
Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад.
— Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.
Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2). Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия. Щом се превърне в права линия, човек умира.
Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.
към беседата >>
— Ама ние вярваме в Бога.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад.
— Ама ние вярваме в Бога.
— Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н.
Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
към беседата >>
— Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат.
Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога.
— Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат.
Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н.
Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място.
Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда.
към беседата >>
Те веднага ще я върнат назад.
Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат.
Те веднага ще я върнат назад.
От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място.
Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно.
Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е.
към беседата >>
От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога.
Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад.
От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога.
Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Мисълта регулира движението.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно.
Мисълта регулира движението.
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава.
към беседата >>
Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога.
Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.
към беседата >>
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението.
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си.
Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства.
към беседата >>
Вярвайте в любовта към Бога.
Вярвайте в любовта към Бога.
Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще.
към беседата >>
Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си.
Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път.
към беседата >>
Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще.
Вярвайте в любовта към Бога.
Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще.
към беседата >>
Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда.
Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда.
Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт.
към беседата >>
Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е.
Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда.
Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е.
до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
до равнината на живота, там всяко движение престава.
Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е.
до равнината на живота, там всяко движение престава.
Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник.
към беседата >>
Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства.
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава.
Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства.
Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника.
към беседата >>
Докато мисли и чувства, човек е на добър път.
Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства.
Докато мисли и чувства, човек е на добър път.
Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк.
към беседата >>
Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт.
Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път.
Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт.
За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията.
към беседата >>
За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт.
За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник.
до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник.
Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника.
Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник.
Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника.
Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк.
Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника.
Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк.
С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
С това се занимава специално графологията.
Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк.
С това се занимава специално графологията.
По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията.
По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа.
Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено.
към беседата >>
Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа.
Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие.
Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
към беседата >>
Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие.
Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея.
Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си.
към беседата >>
Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея.
Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие.
Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва.
към беседата >>
Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие.
Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо.
Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си.
към беседата >>
Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено.
Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо.
Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено.
Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите.
към беседата >>
Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено.
Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си.
към беседата >>
Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си.
Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си.
Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни.
към беседата >>
Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва.
Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си.
Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва.
Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си.
Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва.
Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си.
Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите.
Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си.
Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите.
Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си.
Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите.
Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си.
И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни.
Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си.
И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни.
Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни.
Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи.
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи.
Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право?
към беседата >>
Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо.
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи.
Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо.
Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право.
към беседата >>
Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение.
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо.
Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение.
Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
към беседата >>
Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота?
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение.
Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота?
Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице.
към беседата >>
Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце?
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота?
Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце?
— Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
към беседата >>
— Кое верую е право?
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце?
— Кое верую е право?
— Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал.
към беседата >>
— Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право.
Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право?
— Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право.
Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече.
към беседата >>
Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право.
Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице.
Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице.
По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице.
По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал.
— Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал.
Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече.
— Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал.
Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече.
Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече.
Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
към беседата >>
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси.
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси.
Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
към беседата >>
Това не е някаква особена философия.
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси.
Това не е някаква особена философия.
Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките.
към беседата >>
Така и животните мислят.
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия.
Така и животните мислят.
Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял.
към беседата >>
Всяко животно подържа своите интереси.
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят.
Всяко животно подържа своите интереси.
Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял.
към беседата >>
Тогава защо сте недоволни от животните?
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси.
Тогава защо сте недоволни от животните?
Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората.
към беседата >>
Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните?
Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките.
Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките.
Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял.
Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките.
Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял.
Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял.
Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял.
Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял.
Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
Той разбира себе си, разбира и хората.
Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял.
Той разбира себе си, разбира и хората.
От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората.
От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.
към беседата >>
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем.
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем.
Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем.
към беседата >>
Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не.
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем.
Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не.
— От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга.
към беседата >>
— От какво зависи това?
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не.
— От какво зависи това?
— От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
към беседата >>
— От почесването.
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това?
— От почесването.
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее.
към беседата >>
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не.
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването.
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не.
Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота.
към беседата >>
Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем.
Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не.
Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем.
Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга.
Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем.
Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга.
Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
— От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга.
Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее.
— От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее.
— Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
— Аз трябва да имам определени възгледи за живота.
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее.
— Аз трябва да имам определени възгледи за живота.
— Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
— Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота.
— Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.
към беседата >>
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания.
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания.
Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно.
към беседата >>
Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат.
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания.
Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат.
Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране.
към беседата >>
Кой създава мъчните задачи?
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат.
Кой създава мъчните задачи?
— Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания.
към беседата >>
— Учените, разумните хора.
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи?
— Учените, разумните хора.
Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота?
към беседата >>
Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши.
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора.
Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши.
Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите.
към беседата >>
Разумният човек решава всичките си задачи правилно.
И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши.
Разумният човек решава всичките си задачи правилно.
За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата.
към беседата >>
За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране.
Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно.
За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране.
Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва?
към беседата >>
Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания.
Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране.
Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания.
Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва.
към беседата >>
Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота?
— Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания.
Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота?
Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати.
към беседата >>
Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите.
Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота?
Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите.
Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея.
към беседата >>
Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата.
Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите.
Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата.
Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея.
към беседата >>
Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва?
За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата.
Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва?
Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва.
Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва?
Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва.
Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт.
към беседата >>
Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати.
Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва.
Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати.
Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
към беседата >>
Докато нивата се разорава, човек се надява на нея.
Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати.
Докато нивата се разорава, човек се надява на нея.
Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея.
Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея.
Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея.
Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
Човек живее докато има мъчнотии и страдания.
Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея.
Човек живее докато има мъчнотии и страдания.
Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт.
Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания.
Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт.
При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт.
При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
към беседата >>
Всичко, което става в природата, е разумно.
Всичко, което става в природата, е разумно.
Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.
към беседата >>
Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му.
Всичко, което става в природата, е разумно.
Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му.
Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне.
към беседата >>
Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си.
Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му.
Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си.
Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
към беседата >>
Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила.
Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си.
Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила.
Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи.
към беседата >>
Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.
Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила.
Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.
Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание?
към беседата >>
Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.
Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.
Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.
Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
към беседата >>
Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне.
Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка.
Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне.
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.
към беседата >>
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне.
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание.
към беседата >>
Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи.
Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи.
Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден.
към беседата >>
Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание?
Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи.
Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание?
Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява.
към беседата >>
Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание?
Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички.
към беседата >>
Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.
Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.
Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му.
към беседата >>
Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание.
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.
Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание.
Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
към беседата >>
Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден.
Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание.
Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден.
Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати.
към беседата >>
Той чува Божиите думи и ги изпълнява.
Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден.
Той чува Божиите думи и ги изпълнява.
Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е.
към беседата >>
Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички.
Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява.
Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички.
При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му.
Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички.
При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му.
Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му.
Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати.
Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати.
Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е.
Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати.
Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е.
ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
ще се обезсърдчи и обезсили.
Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е.
ще се обезсърдчи и обезсили.
към беседата >>
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина.
Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога.
към беседата >>
Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина.
Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си.
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си.
към беседата >>
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си.
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор.
Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време.
към беседата >>
Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор.
Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се.
Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв?
към беседата >>
Защо трябва да се сърди?
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се.
Защо трябва да се сърди?
Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът.
към беседата >>
Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди?
Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога.
Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв.
към беседата >>
Те трябва да чакат реда си.
Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога.
Те трябва да чакат реда си.
Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце.
към беседата >>
Всеки ще получи отговор на своето време.
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си.
Всеки ще получи отговор на своето време.
— Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си.
към беседата >>
— Ама защо аз да не съм пръв?
Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време.
— Ама защо аз да не съм пръв?
— Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели.
към беседата >>
— Там е въпросът.
Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв?
— Там е въпросът.
Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си.
към беседата >>
Никой не знае, кой ще бъде пръв.
Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът.
Никой не знае, кой ще бъде пръв.
Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен.
към беседата >>
Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце.
Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв.
Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце.
Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели.
към беседата >>
Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си.
Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце.
Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си.
Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни.
към беседата >>
Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели.
— Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си.
Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели.
В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома.
към беседата >>
В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си.
— Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели.
В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си.
За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък.
към беседата >>
За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен.
Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си.
За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен.
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява.
към беседата >>
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели.
Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен.
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели.
И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка.
към беседата >>
И двата билета са безплодни.
Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели.
И двата билета са безплодни.
Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза.
към беседата >>
Числото пет е мома.
Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни.
Числото пет е мома.
В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат.
към беседата >>
В № 1565 има две моми, които се карат за един момък.
В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома.
В № 1565 има две моми, които се карат за един момък.
Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка.
към беседата >>
Дом, в който има спор, никога не успява.
За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък.
Дом, в който има спор, никога не успява.
Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели.
към беседата >>
Двете моми се бият за момъка.
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява.
Двете моми се бият за момъка.
Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят.
към беседата >>
Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза.
И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка.
Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза.
Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат.
Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза.
Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат.
Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка.
В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат.
Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка.
Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели.
Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка.
Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели.
Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят.
Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели.
Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят.
Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят.
Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността.
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността.
Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него.
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността.
Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него.
Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят.
към беседата >>
Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не.
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него.
Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не.
Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации.
към беседата >>
Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи.
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не.
Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи.
Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
към беседата >>
Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите?
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи.
Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите?
Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен.
към беседата >>
Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли.
Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите?
Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли.
За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
към беседата >>
За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят.
Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли.
За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят.
Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него.
към беседата >>
Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации.
Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят.
Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации.
Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него.
към беседата >>
Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации.
Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва.
към беседата >>
Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен.
Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н.
Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен.
Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва.
към беседата >>
Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен.
Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него.
За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него.
И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него.
Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него.
И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него.
Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва.
Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него.
Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва.
За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва.
Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва.
За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва.
Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва.
Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
към беседата >>
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма.
Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
към беседата >>
Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма.
Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре.
— Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена.
към беседата >>
— Това не е негова работа.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре.
— Това не е негова работа.
Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере.
към беседата >>
Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа.
Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре.
Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира.
към беседата >>
Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре.
Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха.
Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка.
към беседата >>
Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха.
Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева.
към беседата >>
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена.
Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена.
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
към беседата >>
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере.
— Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена.
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере.
Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама.
към беседата >>
Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира.
Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере.
Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира.
Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си.
към беседата >>
Тук той направи първата погрешка.
Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира.
Тук той направи първата погрешка.
Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат.
към беседата >>
Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева.
Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка.
Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева.
Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво?
към беседата >>
Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева.
Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани.
към беседата >>
Тази е втората погрешка на Адама.
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Тази е втората погрешка на Адама.
Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем.
към беседата >>
Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си.
Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама.
Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си.
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него.
към беседата >>
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат.
Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си.
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат.
Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
към беседата >>
Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво?
Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат.
Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво?
— Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка.
към беседата >>
— Бог ни забрани.
Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво?
— Бог ни забрани.
Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея.
към беседата >>
Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем.
Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани.
Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем.
Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него.
Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем.
Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него.
Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него.
Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
И тук Адам направи трета погрешка.
Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
И тук Адам направи трета погрешка.
Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея.
— Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка.
Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея.
Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея.
Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
към беседата >>
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото.
Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени.
към беседата >>
Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото.
Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа.
Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът.
към беседата >>
Деца раждат, пак не питат Господа.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа.
Деца раждат, пак не питат Господа.
Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина.
към беседата >>
Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа.
Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват.
Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие.
към беседата >>
Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът?
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват.
Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът?
Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
към беседата >>
Не струва човек да се жени.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът?
Не струва човек да се жени.
— Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
към беседата >>
— Не е там въпросът.
Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени.
— Не е там въпросът.
Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина.
Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът.
Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина.
Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие.
Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина.
Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие.
Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие.
Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства.
Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
По какво се отличава непостоянният човек?
По какво се отличава непостоянният човек?
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал.
към беседата >>
Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
— Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие.
Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.
към беседата >>
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай.
По какво се отличава непостоянният човек?
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай.
Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват.
към беседата >>
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен.
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен.
Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си?
към беседата >>
Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо.
По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай.
Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо.
Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
към беседата >>
Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват.
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен.
Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват.
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури.
към беседата >>
Кога домакинята не може да завърши готвенето?
По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо.
Кога домакинята не може да завърши готвенето?
Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва.
към беседата >>
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им.
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват.
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им.
Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
към беседата >>
Когато няма дърва или въглища.
По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето?
Когато няма дърва или въглища.
Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена.
към беседата >>
Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати?
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им.
Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати?
— Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си.
към беседата >>
Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал.
По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища.
Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал.
Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си.
към беседата >>
— Да оженим децата си, да ги наредим.
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати?
— Да оженим децата си, да ги наредим.
— В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват.
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал.
Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват.
Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя.
към беседата >>
— В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си?
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим.
— В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си?
Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват.
Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза.
към беседата >>
Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури.
Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си?
Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури.
Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва.
Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва.
При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури.
Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
При това положение тази работа непременно ще остане недовършена.
Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва.
При това положение тази работа непременно ще остане недовършена.
Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си.
Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си.
Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си.
Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена.
Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си.
Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
— Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си.
Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.
към беседата >>
Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя.
Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си.
Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя.
За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът.
Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре.
към беседата >>
За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза.
Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя.
За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза.
Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Отговорът е много прост.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът.
Отговорът е много прост.
Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави.
към беседата >>
Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза.
Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
към беседата >>
Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост.
Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака.
Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства.
към беседата >>
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му.
Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото.
към беседата >>
Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака.
Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва.
Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил.
към беседата >>
Роденият музикант става музикант.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му.
Роденият музикант става музикант.
Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява.
към беседата >>
Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва.
Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва.
Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля.
към беседата >>
Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант.
Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него.
Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.
към беседата >>
Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва.
Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре.
Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност.
към беседата >>
Само разумният човек е постоянен.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него.
Само разумният човек е постоянен.
Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави.
Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре.
Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави.
Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят.
към беседата >>
Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен.
Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши.
Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства.
Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави.
Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства.
За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора.
към беседата >>
Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши.
Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото.
Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил.
Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства.
За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил.
В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това.
към беседата >>
Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява.
Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото.
Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява.
Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля.
Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил.
В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля.
Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно.
към беседата >>
Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.
Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява.
Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.
Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност.
Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля.
Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност.
Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
към беседата >>
Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.
Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.
към беседата >>
Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят.
Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност.
Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят.
— Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това.
към беседата >>
Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре.
Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре.
Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо. Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.
към беседата >>
— Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора.
Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят.
— Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора.
— Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея.
към беседата >>
Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо.
Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре.
Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо.
Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.
към беседата >>
— Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това.
За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора.
— Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това.
Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината.
към беседата >>
Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.
Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре. Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо.
Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.
към беседата >>
Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно.
В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това.
Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно.
Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето.
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето.
Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение няколко пъти. След това свалете ръцете си.
към беседата >>
Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно.
Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана.
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето.
Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана.
Направете това упражнение няколко пъти. След това свалете ръцете си.
към беседата >>
Еволюция е това.
Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
Еволюция е това.
От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
Направете това упражнение няколко пъти.
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето. Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана.
Направете това упражнение няколко пъти.
След това свалете ръцете си.
към беседата >>
От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея.
— Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това.
От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея.
Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
След това свалете ръцете си.
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето. Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение няколко пъти.
След това свалете ръцете си.
към беседата >>
Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината.
— Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея.
Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината.
Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите.
Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора.
към беседата >>
Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината.
Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.
към беседата >>
Това е пасивно движение.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите.
Това е пасивно движение.
Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него.
към беседата >>
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината.
Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек.
към беседата >>
Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение.
Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо.
Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
към беседата >>
Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината.
Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен.
Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец.
към беседата >>
Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо.
Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай.
Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо!
към беседата >>
Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен.
Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз.
Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни.
към беседата >>
Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай.
Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде.
Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш.
към беседата >>
Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз.
Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз.
Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни.
към беседата >>
Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде.
Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора.
Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш.
към беседата >>
Когато свърши работата си, той става бавен.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз.
Когато свърши работата си, той става бавен.
Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не.
към беседата >>
Това значи, да влезете в контакт с него.
Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора.
Това значи, да влезете в контакт с него.
Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо.
към беседата >>
Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек.
Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен.
Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек.
Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте.
към беседата >>
Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него.
Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска.
към беседата >>
Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец.
Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек.
Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец.
Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки.
към беседата >>
Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо!
Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо!
— ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си.
към беседата >>
Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни.
Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец.
Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни.
За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не.
към беседата >>
— ти нищо няма да получиш.
Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо!
— ти нищо няма да получиш.
Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
За злото бъдете и в началото, и в края бавни.
Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни.
За злото бъдете и в началото, и в края бавни.
При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината.
към беседата >>
Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш.
Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш.
Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш.
Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
При злото трябва да мислите много, да го направите или не.
Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни.
При злото трябва да мислите много, да го направите или не.
Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали.
към беседата >>
Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо.
Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш.
Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо.
Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
Ако пък направите някакво зло, не бягайте.
Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не.
Ако пък направите някакво зло, не бягайте.
Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали.
към беседата >>
Ще каже някой, че не е знаел, как да иска.
Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо.
Ще каже някой, че не е знаел, как да иска.
Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки.
Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте.
Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки.
Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си.
Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска.
Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си.
Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не.
Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки.
Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не.
Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
— ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си.
Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
към беседата >>
Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината.
За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не.
Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината.
Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение.
Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение.
към беседата >>
Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали.
При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината.
Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали.
Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение.
Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати.
На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали.
Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали.
Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали.
Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати.
На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения.
Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
Приемете новия живот и вървете напред.
Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали.
Приемете новия живот и вървете напред.
към беседата >>
Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения.
Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека.
Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си.
Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача.
към беседата >>
Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека.
Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония.
Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
Това изисква и Бог, и природата от човека.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си.
Това изисква и Бог, и природата от човека.
Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно.
към беседата >>
Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение.
И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония.
Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение.
Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека.
Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати.
На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
към беседата >>
Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение.
Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.
към беседата >>
На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати.
На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот.
Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел.
към беседата >>
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията.
Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение.
към беседата >>
Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот.
Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество.
Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света?
към беседата >>
Те мислят, че и без упражнения може.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията.
Те мислят, че и без упражнения може.
И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения.
към беседата >>
Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача.
Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество.
Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача.
Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва.
към беседата >>
И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може.
И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания.
Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния.
към беседата >>
Той е дал задачи на всеки човек отделно.
Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача.
Той е дал задачи на всеки човек отделно.
Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение.
към беседата >>
Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания.
Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения.
Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение.
към беседата >>
Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно.
Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията.
към беседата >>
Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения.
Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени.
Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение.
към беседата >>
Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел.
На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество.
Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел.
— Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа.
към беседата >>
Всичко в природата е в движение.
Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени.
Всичко в природата е в движение.
Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия.
към беседата >>
— Защо са допуснати страданията в света?
Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел.
— Защо са допуснати страданията в света?
— В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда.
към беседата >>
Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения.
Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение.
Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения.
Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия.
към беседата >>
— В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва.
Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света?
— В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва.
Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния.
И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения.
Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек.
към беседата >>
Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение.
Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва.
Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение.
От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение.
Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение.
По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията.
Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение.
От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията.
Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение.
Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение.
По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение.
Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
Защо са допуснати, това не е негова работа.
Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията.
Защо са допуснати, това не е негова работа.
Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия.
Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение.
Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия.
За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда.
— Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа.
Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда.
Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия.
Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия.
За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия.
От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
— В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда.
Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
към беседата >>
От формата на триъгълника се определя самия човек.
Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия.
От формата на триъгълника се определя самия човек.
Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.
към беседата >>
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети.
И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети.
Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога.
към беседата >>
3.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки?
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки?
Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:
към беседата >>
Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:
Колко и какви положения могат да съществуват между три точки?
Ако имате точките А, В и С, между тях съществуват следните отношения:
към беседата >>
А:В.
А:В.
към беседата >>
А:С.
А:С.
към беседата >>
В:А.
В:А.
към беседата >>
В:С.
В:С.
към беседата >>
С:А.
С:А.
към беседата >>
С:В.
С:В.
към беседата >>
Какъв превод можете да направите на отношението между тези точки в живота?
Какъв превод можете да направите на отношението между тези точки в живота?
Ако направите обикновен превод, ще имате обикновени резултати.
към беседата >>
Ако направите обикновен превод, ще имате обикновени резултати.
Какъв превод можете да направите на отношението между тези точки в живота?
Ако направите обикновен превод, ще имате обикновени резултати.
към беседата >>
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш.
Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н.
към беседата >>
Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате?
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш.
Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате?
Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те.
към беседата >>
Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате?
Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности.
Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето.
към беседата >>
Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности.
Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло.
Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път.
към беседата >>
Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло.
Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време.
Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността.
към беседата >>
Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н.
Представете си, че ви предстои да извървите един път пеш. Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време.
Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н.
Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те.
Ако минете един път по него, можете ли да кажете, че го познавате? Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н.
Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те.
Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето.
Вие познавате общите черти на пътя, но не и подробности. Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те.
Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето.
И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път.
Ако минете десет пъти по него, ще го познавате повече, но пак не изцяло. Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето.
И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път.
Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността. Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността.
Вие можете да сте минали десет пъти по него, само зимно време. Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път.
Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността.
Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н. Ако минете пролет пак десет пъти през същото място, ще знаете, какви цветя и дървета има в околността и как се развиват те. Ако минете десет пъти през лятото, ще имате познания за това място, но пак специфични, според времето. И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път. Значи, като минете 40 пъти през това място, по десет пъти през всяко годишно време, вие ще имате пълна представа за местността.
Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
към беседата >>
Какво представят годишните времена в човешкия живот?
Какво представят годишните времена в човешкия живот?
Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
към беседата >>
Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта.
Какво представят годишните времена в човешкия живот?
Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта.
Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му.
към беседата >>
Какво иде след старостта?
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта.
Какво иде след старостта?
– Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
– Смъртта.
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта?
– Смъртта.
Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
Има ли училище в смъртта?
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта.
Има ли училище в смъртта?
Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
Какво представят годишните времена в човешкия живот? Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта?
Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му. Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му.
Пролетта представя детинството на човека, лятото – юношеството, есента – зрялата възраст – възмъжаване, а зимата – старостта. Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му.
Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
Какво иде след старостта? – Смъртта. Има ли училище в смъртта? Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш. Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му.
Единственото нещо, което човек запазва след смъртта си, това е неговото съзнание.
към беседата >>
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта.
Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него.
към беседата >>
Отличителната черта на старостта е даването.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта.
Отличителната черта на старостта е даването.
Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище.
към беседата >>
Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването.
Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах.
Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания.
към беседата >>
Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах.
Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства.
Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
към беседата >>
Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства.
Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира.
Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира.
към беседата >>
Смъртта се явява като облекчение за него.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта. Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира.
Смъртта се явява като облекчение за него.
Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище.
Отличителната черта на старостта е даването. Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него.
Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище.
Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания.
Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може да го носи със себе си и става последен сиромах. Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище.
Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания.
Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
Човек остарява, понеже непрекъснато трупа богатства. Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания.
Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира. Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира.
Когато товарът му става непоносим, той започва да се прегърбва, краката му не държат и най-после умира. Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира.
Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
Смъртта се явява като облекчение за него. Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище. Товарът на стария се дължи на неговите мисли, чувства и желания. Неестествените желания представят непоносим товар за човека. Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема да ги реализира.
Като не може да издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
към беседата >>
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път.
Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга.
към беседата >>
Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път.
Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството.
Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън.
към беседата >>
Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството.
Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено.
Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
към беседата >>
Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено.
Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга.
Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга.
Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта.
Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата.
към беседата >>
Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга.
Следователно, в училището на смъртта човек минава четирите фази на живота по обратен път. Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта.
Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга.
Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят.
към беседата >>
Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън.
Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството. Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга.
Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън.
Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща.
към беседата >>
Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън.
Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи.
към беседата >>
В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат.
Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат.
Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Само те знаят тази врата.
Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат.
Само те знаят тази врата.
Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят.
Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата.
Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят.
Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща.
Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят.
Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща.
Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи.
Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща.
Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи.
Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи.
Училището, в което го изпращат, е наречено „земя“ – земно училище.
към беседата >>
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря?
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря?
Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено.
към беседата >>
Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не.
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря?
Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не.
Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения.
към беседата >>
Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува?
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не.
Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува?
При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия?
към беседата >>
При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение.
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува?
При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение.
Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло.
към беседата >>
Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено?
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение.
Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено?
Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото?
към беседата >>
Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено.
Какво ще кажете сега, вярно ли е това, което ви говоря? Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено?
Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено.
Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й.
към беседата >>
Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения.
Ще кажете, че вие не искате да се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не. Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено.
Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения.
Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта.
към беседата >>
Как излезе плоскост от правата линия?
Как се занимавате с точката, за която се знае, че не заема никакво пространство, че не съществува? При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения.
Как излезе плоскост от правата линия?
Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе.
към беседата >>
Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло.
При това, ако се даде тласък на точката, тя започва да се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение. Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия?
Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло.
Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
Къде се криеше тялото?
Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство, да излезе нещо пространствено? Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло.
Къде се криеше тялото?
В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й.
Значи, точката крие в себе си възможността да създаде нещо пространствено. Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото?
В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й.
На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта.
Ако пък подвижите правата линия, в посока, перпендикулярна на своето движение, образува се плоскост – с две измерения. Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й.
На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта.
И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе. Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе.
Как излезе плоскост от правата линия? Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта.
И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе.
Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
Ако плоскостта започне да се движи в перпендикулярна посока на себе си, ще се образува тяло. Къде се криеше тялото? В плоскостта няма тяло, но то се образува от движението й. На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може да произведе смъртта. И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в себе си, но може да го произведе.
Следователно, ако животът може да произведе живота, животът може да произведе и смъртта.
към беседата >>
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е.
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е.
енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта.
към беседата >>
енергия в покой, да се превърне в кинетическа?
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е.
енергия в покой, да се превърне в кинетическа?
Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа.
към беседата >>
Може. Защо?
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа?
Може. Защо?
Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас.
към беседата >>
Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа.
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо?
Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа.
И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа.
към беседата >>
И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална.
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа.
И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална.
Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас.
към беседата >>
Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта.
Сега ще ви запитам: Може ли смъртта, която представя потенциална енергия т. е. енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална.
Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта.
Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти.
към беседата >>
Ще кажете, че това е сложна работа.
енергия в покой, да се превърне в кинетическа? Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта.
Ще кажете, че това е сложна работа.
Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа.
към беседата >>
Сложна или проста, тя не се отнася до вас.
Може. Защо? Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа.
Сложна или проста, тя не се отнася до вас.
Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността.
към беседата >>
Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа.
Защото, докато има потенциална енергия, непременно има и кинетическа. И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас.
Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа.
Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
към беседата >>
Това не се отнася до вас.
И обратното: докато има кинетическа енергия, ще има и потенциална. Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа.
Това не се отнася до вас.
Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Ще кажете, че е глупаво човек да се върти.
Значи, докато има смърт в живота, ще има и живот в смъртта. Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас.
Ще кажете, че е глупаво човек да се върти.
Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Не е глупава тази работа.
Ще кажете, че това е сложна работа. Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти.
Не е глупава тази работа.
Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността.
Сложна или проста, тя не се отнася до вас. Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа.
Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността.
Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия. Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа. Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността.
Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Това не се отнася до вас. Ще кажете, че е глупаво човек да се върти. Не е глупава тази работа. Като се въртят на колело, младите моми и момци изучават кръга, измерват дължината на окръжността. Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
към беседата >>
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията.
Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни.
към беседата >>
Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията.
Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията.
Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни.
към беседата >>
Всички слушат, какво ще свири той.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията.
Всички слушат, какво ще свири той.
Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня.
към беседата >>
Жив кръг е хорото. Защо?
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той.
Жив кръг е хорото. Защо?
И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята.
към беседата >>
И центърът се движи, и точките на периферията също се движат.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо?
И центърът се движи, и точките на периферията също се движат.
Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята.
към беседата >>
Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията. Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат.
Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни.
Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират.
към беседата >>
Момците са положителни точки, а момите – отрицателни.
Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията. Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни.
Момците са положителни точки, а момите – отрицателни.
В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни.
към беседата >>
В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня.
Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни.
В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня.
Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята.
към беседата >>
Момъкът е чукът, а момата – наковалнята.
Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня.
Момъкът е чукът, а момата – наковалнята.
Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност.
към беседата >>
Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята.
И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята.
Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята.
Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява.
към беседата >>
Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират.
Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята.
Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират.
Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня.
към беседата >>
Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни.
Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират.
Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни.
Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център.
към беседата >>
Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята.
В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни.
Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята.
В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център.
към беседата >>
В обикновения живот това наричат ревност.
Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята.
В обикновения живот това наричат ревност.
Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява.
Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност.
Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява.
Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня.
Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява.
Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня.
С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център.
Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня.
С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център.
Между тях няма място за втори център. Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
Между тях няма място за втори център.
Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център.
Между тях няма място за втори център.
Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
В обикновения живот това наричат ревност. Който се е опитал веднъж само да влезе между чука и наковалнята, втори път не си позволява. Той знае, какво значи, да се намираш между чук и наковалня. С други думи казано, между момата и момъка може да съществува един център. Между тях няма място за втори център.
Ако се опита някой да стане втори център, той е намерил смъртта си, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат.
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат.
Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира.
към беседата >>
Много просто.
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат.
Много просто.
Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл.
към беседата >>
Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята.
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто.
Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята.
Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си?
към беседата >>
Какво ще стане с тях?
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята.
Какво ще стане с тях?
Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат.
към беседата >>
Ще живеят.
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях?
Ще живеят.
В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече.
към беседата >>
В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира.
Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят.
В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира.
Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят.
към беседата >>
Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл.
Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира.
Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл.
Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват.
към беседата >>
Какво трябва да направят, за да осмислят живота си?
Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл.
Какво трябва да направят, за да осмислят живота си?
Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно.
към беседата >>
Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат.
Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си?
Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат.
Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Ще кажете, че сте умрели вече.
Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат.
Ще кажете, че сте умрели вече.
Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Страданията ще ви съживят.
В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече.
Страданията ще ви съживят.
Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват.
Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят.
Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват.
Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно.
Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват.
Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно.
Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно.
Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право.
към беседата >>
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си.
Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
Те са на крив път.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си.
Те са на крив път.
Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път.
Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат.
Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат.
Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви.
Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви.
Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни.
За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни.
За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.
към беседата >>
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.
Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите.
към беседата >>
Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство.
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.
Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство.
Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви.
към беседата >>
Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си?
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство.
Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си?
Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин.
към беседата >>
Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство.
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си?
Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство.
Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин.
към беседата >>
Как е възможно да съдите умрял човек?
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство.
Как е възможно да съдите умрял човек?
Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите.
И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията. Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек?
Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите.
При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви.
Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без да остави никакво наследство. Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите.
При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви.
Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин.
Питам: Какво можете да очаквате от човек, който се надява на дядо си и на баба си? Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви.
Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин.
Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин. Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин.
Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал да го осъжда, защо не му оставил наследство. Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин.
Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин.
Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
Как е възможно да съдите умрял човек? Вие можете да осъждате само живи хора, но не и мъртвите. При това, фактът, че сте беден, че живеете при лоши условия, още не показва, че няма изход от положението ви. Вие трябва да знаете, че когато човек не може да разреши някой въпрос по един начин, трябва да потърси друг начин. Ако не можете да подобрите положението си с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин.
Когато правата линия срещне препятствие на пътя си и не може да върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на себе си и образува плоскост.
към беседата >>
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение.
Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш.
към беседата >>
Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение.
Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н.
Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
към беседата >>
Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н.
Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно.
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности.
към беседата >>
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно.
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност.
Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки?
към беседата >>
Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност.
Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа.
Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш.
Следователно, ако не можете да разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение. Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа.
Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
Ако не можете да го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н. Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности.
Страданията в света идат, именно, затова, да заставят човека да работи, да решава задачите си самостоятелно. Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи.
При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности.
Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки?
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности.
Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки?
Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки?
Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо.
към беседата >>
Един индус описва подобна своя опитност.
Един индус описва подобна своя опитност.
Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш?
към беседата >>
Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
Един индус описва подобна своя опитност.
Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“.
към беседата >>
По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение.
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение.
Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила.
към беседата >>
Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път.
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение.
Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път.
Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа.
към беседата >>
Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него.
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път.
Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него.
Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му.
към беседата >>
Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш?
Един индус описва подобна своя опитност. Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него.
Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш?
Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми.
към беседата >>
Започни да работиш, и аз ще ти помагам“.
Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в себе си, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние. По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш?
Започни да работиш, и аз ще ти помагам“.
След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
След това светлината се изгубила.
По едно време намислил да се обърне към Христа с молба, да му помогне да излезе от това положение. Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“.
След това светлината се изгубила.
Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа.
Той си казал: Господи, ако ми помогнеш да се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път. Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила.
Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа.
Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му.
Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох да спася света и се пожертвах за него. Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа.
Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му.
Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми. Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми.
Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което си изпаднал, да се самоубиваш? Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му.
Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми.
Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
Те осмислиха моя живот.
Започни да работиш, и аз ще ти помагам“. След това светлината се изгубила. Като дошъл на себе си от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил да изпълни обещанието си, да тръгне след Христа. Думите, които чул от устата на Христа, произвели преврат в душата му. Дълго време след това, той си спомнял своята опитност и си казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и си замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми.
Те осмислиха моя живот.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно.
Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“.
към беседата >>
Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно.
Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си.
Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси.
към беседата >>
Към какво знание трябва да се стреми той?
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си.
Към какво знание трябва да се стреми той?
Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
към беседата >>
Към Божественото, защото само то може да осмисли живота.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той?
Към Божественото, защото само то може да осмисли живота.
Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи.
към беседата >>
Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота.
Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание.
Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва.
към беседата >>
Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, но това не е достатъчно. Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание.
Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“.
В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават.
към беседата >>
В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси.
Да има човек знания, това значи, да тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето си. Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“.
В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси.
Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е.
към беседата >>
Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
Към какво знание трябва да се стреми той? Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси.
Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване.
към беседата >>
Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи.
Към Божественото, защото само то може да осмисли живота. Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи.
Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи.
към беседата >>
Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва.
Ако човек се обезсърчава и отчайва, той не е дошъл още до това знание. Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи.
Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва.
Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават.
Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за да позная Христа“. В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва.
Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават.
Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е.
В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси. Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават.
Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е.
така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
така да мине, че никой да не го хване.
Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности. Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е.
така да мине, че никой да не го хване.
Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи. Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи.
Човек минава през юношеска възраст, възмъжава, остарява, но и това не са идеи, а само възможности за постигане на известни идеи. Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване.
Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи.
Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва. Той отива в училището на смъртта с единствената задача, да се смали толкова много, че да мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават. Не е достатъчно само човек да мине през пътната врата, но той трябва да бъде свободен, т. е. така да мине, че никой да не го хване. Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята да се учи.
Да придобие човек свободата си и да може по свое желание да се качва на небето и да слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
към беседата >>
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали.
Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите.
към беседата >>
Една от възможностите, която му е дадена, е младостта.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали.
Една от възможностите, която му е дадена, е младостта.
Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта.
Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота.
Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо?
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота.
Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо?
Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо?
Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат.
Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите. Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва да използва за реализиране на своите идеали. Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат.
Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите.
Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
Една от възможностите, която му е дадена, е младостта. Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота. Целта на този цвят е да завърже, да даде плод, и плодът да узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо? Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат. Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за да послужи за храна на другите.
Важно е, през каквито процеси и да минава, да запази будно съзнанието си.
към беседата >>
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота.
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота.
Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си.
към беседата >>
Ще кажете, че не струва човек да живее.
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота.
Ще кажете, че не струва човек да живее.
Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота.
към беседата >>
Какво ще прави, ако не живее?
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее.
Какво ще прави, ако не живее?
Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
към беседата >>
Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие.
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее?
Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие.
Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината.
към беседата >>
Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е.
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие.
Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е.
преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат.
към беседата >>
преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си.
Като млади, вие трябва да си създадете нов мироглед за живота. Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е.
преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си.
Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си.
към беседата >>
Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота.
Ще кажете, че не струва човек да живее. Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си.
Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота.
Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията.
към беседата >>
Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
Какво ще прави, ако не живее? Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота.
Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината.
към беседата >>
Всеки човек трябва съзнателно да търси истината.
Ще излезе, че ако не иска да живее, човек трябва да се самоубие. Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
Всеки човек трябва съзнателно да търси истината.
Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Не я ли търси, страданията ще дойдат.
Аз пък казвам: Преди да се самоубие човек, т. е. преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината.
Не я ли търси, страданията ще дойдат.
Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си.
преди да даде път на обезсърчението и на отчаянието в себе си, човек трябва да направи един важен опит в живота си. Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат.
Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си.
Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията.
Този опит се заключава в търсене и намиране на вътрешната истина на живота. Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си.
Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията.
Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината.
Заслужава човек да търси истината и да я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот. Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията.
Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината.
Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
Всеки човек трябва съзнателно да търси истината. Не я ли търси, страданията ще дойдат. Една е задачата на всеки човек – да осмисли живота си. Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията. Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на истината.
Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси истината.
към беседата >>
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му.
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му.
Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва.
към беседата >>
Всичко това представя съществена храна за човешката душа.
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му.
Всичко това представя съществена храна за човешката душа.
Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде.
към беседата >>
Като говори човек за тази храна, наяде ли се?
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа.
Като говори човек за тази храна, наяде ли се?
Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде.
към беседата >>
Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре.
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се?
Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре.
Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това?
към беседата >>
Сдъвкват ли я?
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре.
Сдъвкват ли я?
От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори.
към беседата >>
От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва.
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е да служи на Бога, да Го обича и да изпълнява волята Му. Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я?
От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва.
Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори.
към беседата >>
Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде.
Всичко това представя съществена храна за човешката душа. Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва.
Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде.
Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори.
към беседата >>
Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде.
Като говори човек за тази храна, наяде ли се? Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде.
Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде.
Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял.
към беседата >>
Какво ще правите след всичко това?
Ще кажете, че храната трябва да се дъвче добре. Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде.
Какво ще правите след всичко това?
Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб.
към беседата >>
Не е достатъчно само да се говори.
Сдъвкват ли я? От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това?
Не е достатъчно само да се говори.
Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли?
към беседата >>
Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори.
От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната си, почиват си, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната си, нито си починаха, както трябва. Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори.
Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори.
Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място.
към беседата >>
Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори.
Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни да живеем добре, да се обичаме, че каквото дойде. Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори.
Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори.
Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него.
към беседата >>
Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял.
Така е, каквото дойде, но старост иде, а след нея смърт иде. Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори.
Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял.
Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи.
към беседата >>
Вие носите пълна торба с хляб.
Какво ще правите след всичко това? Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял.
Вие носите пълна торба с хляб.
Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари.
към беседата >>
Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли?
Не е достатъчно само да се говори. Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб.
Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли?
В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш?
към беседата >>
В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място.
Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва да знае, че тъкмо за тях не може да се говори. Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли?
В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място.
Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място.
към беседата >>
Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него.
Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори. Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място.
Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него.
Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
Това ще бъдат най-силните думи.
Срещате един човек слаб, изнемощял, гладен, три дена не е ял. Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него.
Това ще бъдат най-силните думи.
Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари.
Вие носите пълна торба с хляб. Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи.
Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари.
Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш?
Трябва ли да му говорите, да вярва в Бога, да се моли? В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари.
Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш?
В случая, и даването, и взимането са на място. Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
В случая, и даването, и взимането са на място.
В дадения случай, каквото и да му кажете, вашите думи не хващат място. Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш?
В случая, и даването, и взимането са на място.
Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
Единственото нещо, което можете да направите, е да извадите един хляб от торбата си и да го сложите пред него. Това ще бъдат най-силните думи. Той взима хляба, хапва си добре, възстановява силите си и благодари. Какви по-силни моменти можете да очаквате от това – да дадеш и да вземеш? В случая, и даването, и взимането са на място.
Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
към беседата >>
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е.
да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън.
към беседата >>
да напусне старото.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е.
да напусне старото.
Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото.
Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан.
Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан.
Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт.
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт.
Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън.
Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън.
Щом запалите огъня, положението ви се сменя.
към беседата >>
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат.
Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете.
към беседата >>
Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат.
Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън.
Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му.
към беседата >>
Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее?
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън.
Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее?
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
към беседата >>
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее?
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот.
Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот.
Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън.
Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете.
Значи, идеите на човека трябва да носят в себе си огън, на всяко време да го стоплят и изсушат. Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън.
Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете.
Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му.
Ако те не носят огън в себе си, по-добре да се изхвърлят навън. Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете.
Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му.
Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви. В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
Каква наука е тази, която не може да запали праханта на човека, да си направи огън, на който да се грее? Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му.
Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
Науката трябва да се приложи, да осмисли човешкия живот. Не може ли да направи това, тя трябва да се изхвърли навън. Стремете се към онази наука и философия, които могат да запалят праханта ви, да произведат огън, на който да се греете. Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му. Дръжте тази наука в себе си, защото във всички критични моменти на живота ви тя може да просвети ума ви и да стопли сърцето ви.
В тази наука се крият новите идеи – идеите на кремъка, на огнивото и на праханта.
към беседата >>
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта.
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта.
Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
Сега ви оставям да мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта.
Ако можете с тях да запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей?
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук.
И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей?
Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява.
към втори вариант >>
Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”.
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей?
Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”.
Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее.
към втори вариант >>
Онзи, който го бие, какво има?
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”.
Онзи, който го бие, какво има?
Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
Той си има едно огнище с въглища.
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има?
Той си има едно огнище с въглища.
Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
Той взема гвоздея, туря го в огъня.
(втори вариант)
По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища.
Той взема гвоздея, туря го в огъня.
Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява.
(втори вариант)
И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня.
Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява.
След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее.
(втори вариант)
Ако вие попитате един гвоздей “Защо те биха тебе”, ще каже: “Не зная”. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява.
След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее.
Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
Щом оживее, хвърля го.
(втори вариант)
Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее.
Щом оживее, хвърля го.
към втори вариант >>
Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум.
(втори вариант)
Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум.
Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня. И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня. Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.
към втори вариант >>
Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня.
(втори вариант)
Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум.
Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня.
И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня. Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.
към втори вариант >>
И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня.
(втори вариант)
Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум. Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня.
И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня.
Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.
към втори вариант >>
Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.
(втори вариант)
Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум. Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня. И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня.
Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.
към втори вариант >>
Та имаме тия отношения А, В, С.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С.
Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки.
към втори вариант >>
Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С.
Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД.
Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе?
към втори вариант >>
Това са магически формули.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД.
Това са магически формули.
С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив.
към втори вариант >>
С тях вие можете да разтопите всичко в света.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули.
С тях вие можете да разтопите всичко в света.
Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти?
към втори вариант >>
Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света.
Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството.
Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш.
към втори вариант >>
Нали има такъв пример в арабските приказки.
(втори вариант)
Та имаме тия отношения А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството.
Нали има такъв пример в арабските приказки.
Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек?
към втори вариант >>
Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе?
(втори вариант)
Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки.
Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе?
Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш.
към втори вариант >>
Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив.
(втори вариант)
Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе?
Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив.
Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде?
към втори вариант >>
Къде е дядо ти?
(втори вариант)
С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив.
Къде е дядо ти?
Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш.
(втори вариант)
Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти?
Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш.
Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
Как можеш да съдиш един умрял човек?
(втори вариант)
Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш.
Как можеш да съдиш един умрял човек?
Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш.
(втори вариант)
Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек?
Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш.
А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде?
(втори вариант)
Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш.
А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде?
Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
(втори вариант)
Къде е дядо ти? Казваш: “Господ да го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: “Съжалявам, че не ми остави наследство.” Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде?
Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?
към втори вариант >>
А3 : А4 : А3 това си ти.
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти.
А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят.
към втори вариант >>
А4 това е този умрелият.
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти.
А4 това е този умрелият.
Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас?
към втори вариант >>
Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14.
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти. А4 това е този умрелият.
Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14.
Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане?
към втори вариант >>
Ако извадите 14 от 13, какво остава?
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти. А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14.
Ако извадите 14 от 13, какво остава?
Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
към втори вариант >>
Това е смъртта.
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти. А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава?
Това е смъртта.
А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят.
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това си ти. А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта.
А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят.
Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас?
(втори вариант)
А4 това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят.
Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас?
Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане?
(втори вариант)
Или допуснете, че имаме единица в трета степен 13 и 14. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас?
Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане?
Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
(втори вариант)
Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане?
Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
(втори вариант)
Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.
към втори вариант >>
Да вземем тази линия АВ.
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ.
Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция.
към втори вариант >>
Това са две станции, да кажем, от София до Варна.
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ.
Това са две станции, да кажем, от София до Варна.
Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения.
към втори вариант >>
Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш.
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ. Това са две станции, да кажем, от София до Варна.
Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш.
След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа.
към втори вариант >>
След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти?
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ. Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш.
След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти?
Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга.
към втори вариант >>
Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш.
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ. Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти?
Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш.
Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция.
(втори вариант)
Да вземем тази линия АВ. Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш.
Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция.
Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения.
(втори вариант)
Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция.
Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения.
Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа.
(втори вариант)
Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения.
Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа.
Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга.
(втори вариант)
След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа.
Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга.
Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга.
Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.
към втори вариант >>
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари.
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари.
Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми.
към втори вариант >>
Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете.
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари.
Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете.
Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление.
към втори вариант >>
Какво ще правите?
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете.
Какво ще правите?
Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него?
към втори вариант >>
Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират.
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите?
Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират.
Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност.
към втори вариант >>
Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират.
Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл.
Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път.
към втори вариант >>
Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми.
(втори вариант)
Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл.
Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми.
Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става?
към втори вариант >>
Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление.
(втори вариант)
Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми.
Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление.
Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш?
към втори вариант >>
Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него?
(втори вариант)
Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление.
Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него?
Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш.
към втори вариант >>
Той сам разправя своята опитност.
(втори вариант)
Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него?
Той сам разправя своята опитност.
Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному.
към втори вариант >>
Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път.
(втори вариант)
Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност.
Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път.
И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат.
към втори вариант >>
И какво става?
(втори вариант)
Няма защо да живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път.
И какво става?
Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми.
към втори вариант >>
Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш?
(втори вариант)
Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става?
Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш?
Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш.
(втори вариант)
Ако не, тази вечер свършен е животът ми.” Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш?
Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш.
Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному.
(втори вариант)
Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш.
Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному.
Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат.
(втори вариант)
Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному.
Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат.
Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми.
(втори вариант)
И какво става? Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат.
Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми.
И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
(втори вариант)
Христос му се явява и му казва: “Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: “Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми.
И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.”
към втори вариант >>
Та казвам, не е само знанието.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието.
Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас.
към втори вариант >>
Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието.
Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът.
Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай.
към втори вариант >>
Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието. Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът.
Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота.
Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш.
към втори вариант >>
Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието. Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота.
Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота.
Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност.
към втори вариант >>
Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието. Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота.
Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли.
Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност.
към втори вариант >>
Това е, което ви трябва сега на вас.
(втори вариант)
Та казвам, не е само знанието. Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли.
Това е, което ви трябва сега на вас.
Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш.
към втори вариант >>
Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай.
(втори вариант)
Философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас.
Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай.
Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота.
към втори вариант >>
Запример ти се раждаш.
(втори вариант)
Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай.
Запример ти се раждаш.
Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното.
към втори вариант >>
Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност.
(втори вариант)
Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш.
Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност.
Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе.
към втори вариант >>
Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност.
(втори вариант)
Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност.
Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност.
Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават.
към втори вариант >>
Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш.
(втори вариант)
Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност.
Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш.
Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде.
към втори вариант >>
Това са все възможности, но това не е разрешение на живота.
(втори вариант)
Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет, да позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш.
Това са все възможности, но това не е разрешение на живота.
Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят.
към втори вариант >>
Разрешението на живота е следното.
(втори вариант)
Запример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота.
Разрешението на живота е следното.
Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята.
към втори вариант >>
Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе.
(втори вариант)
Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното.
Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе.
И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават.
(втори вариант)
Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе.
И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават.
И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
И като минеш оттам, осмислянето вече иде.
(втори вариант)
Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават.
И като минеш оттам, осмислянето вече иде.
Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят.
(втори вариант)
Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде.
Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят.
Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята.
(втори вариант)
Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят.
Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята.
Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
(втори вариант)
Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята.
Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.
към втори вариант >>
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си.
Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда.
към втори вариант >>
Сега вие сте само възможност.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си.
Сега вие сте само възможност.
Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората?
към втори вариант >>
Но какво може да излезе от вас?
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност.
Но какво може да излезе от вас?
Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат.
към втори вариант >>
Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас?
Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли.
към втори вариант >>
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н.
Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли. Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
Все ще ражда, ражда, ражда.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н.
Все ще ражда, ражда, ражда.
И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли. Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
И как ще го посрещат хората?
(втори вариант)
Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда.
И как ще го посрещат хората?
Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли. Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
Ако стане жито, с камъни ще го посрещат.
(втори вариант)
Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората?
Ако стане жито, с камъни ще го посрещат.
Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли. Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли.
(втори вариант)
Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат.
Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли.
Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С?
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С?
Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
(втори вариант)
Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: “Добре дошли.
Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
към втори вариант >>
Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А.
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С?
Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А.
Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед.
Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота.
към втори вариант >>
Коя, мислите, има първото отношение към А?
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А.
Коя, мислите, има първото отношение към А?
Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Вие казвате не си струва да се живее.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед.
Вие казвате не си струва да се живее.
Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
към втори вариант >>
Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим?
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А?
Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим?
Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате не си струва да се живее.
Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния.
Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота.
към втори вариант >>
Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това?
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим?
Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това?
Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния.
Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит.
Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си.
към втори вариант >>
Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
(втори вариант)
Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това?
Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
към втори вариант >>
Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит.
Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит.
И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен.
към втори вариант >>
Да допуснем другото положение.
(втори вариант)
Да допуснем другото положение.
Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него?
към втори вариант >>
И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота.
(втори вариант)
Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит.
И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота.
Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем.
към втори вариант >>
Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път?
(втори вариант)
Да допуснем другото положение.
Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път?
Имате един прав път. Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада.
към втори вариант >>
Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
(втори вариант)
Вие казвате не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота.
Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се?
към втори вариант >>
Имате един прав път.
(втори вариант)
Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път?
Имате един прав път.
Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това.
към втори вариант >>
И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота.
(втори вариант)
Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота.
И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем.
към втори вариант >>
Да го определим като АB.
(втори вариант)
Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път.
Да го определим като АB.
Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него.
към втори вариант >>
И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си.
(втори вариант)
Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота.
И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си.
И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се?
към втори вариант >>
Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа.
(втори вариант)
Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АB.
Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа.
Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път.
към втори вариант >>
И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен.
(втори вариант)
Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си.
И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен.
Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво.
към втори вариант >>
Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него?
(втори вариант)
Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа.
Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него?
Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече.
към втори вариант >>
Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем.
(втори вариант)
И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен.
Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем.
Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е?
към втори вариант >>
Ще познавате само колко сняг пада.
(втори вариант)
Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него?
Ще познавате само колко сняг пада.
При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите?
към втори вариант >>
Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се?
(втори вариант)
Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем.
Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се?
Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После?
към втори вариант >>
При това ще бъдете специалист по това.
(втори вариант)
Имате един прав път. Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада.
При това ще бъдете специалист по това.
Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10.
към втори вариант >>
Не. Хубаво да се наядем.
(втори вариант)
И те имат същата цел да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се?
Не. Хубаво да се наядем.
Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем.
към втори вариант >>
Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него.
(втори вариант)
Да го определим като АB. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това.
Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него.
Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата.
към втори вариант >>
Хубаво наядохте ли се?
(втори вариант)
И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем.
Хубаво наядохте ли се?
Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си?
към втори вариант >>
Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път.
(втори вариант)
Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него.
Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път.
Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д.
към втори вариант >>
Ама храната да се сдъвче хубаво.
(втори вариант)
И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се?
Ама храната да се сдъвче хубаво.
Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа.
към втори вариант >>
Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече.
(втори вариант)
Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път.
Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече.
Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява?
към втори вариант >>
Но храната хубаво сдъвкана ли е?
(втори вариант)
Не само туй, философите казват: “Да се живее за Бога.” Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво.
Но храната хубаво сдъвкана ли е?
После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата?
към втори вариант >>
Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите?
(втори вариант)
Ще познавате само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече.
Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите?
З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента?
към втори вариант >>
После?
(втори вариант)
Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “Да ядем.” Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е?
После?
Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа.
към втори вариант >>
З 10, П 10, Л 10, Е 10.
(втори вариант)
При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите?
З 10, П 10, Л 10, Е 10.
Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З.
към втори вариант >>
Е, да си починем.
(втори вариант)
Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После?
Е, да си починем.
Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили?
към втори вариант >>
Да заменим тогава числата.
(втори вариант)
Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10.
Да заменим тогава числата.
Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С.
към втори вариант >>
Е, починахте ли си?
(втори вариант)
Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем.
Е, починахте ли си?
Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли.
към втори вариант >>
Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д.
(втори вариант)
Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата.
Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д.
Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С.
към втори вариант >>
Да започнем работа.
(втори вариант)
Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си?
Да започнем работа.
Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще.
към втори вариант >>
Лятото какво представлява?
(втори вариант)
Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д.
Лятото какво представлява?
Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава?
към втори вариант >>
Започнахте ли работата?
(втори вариант)
Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа.
Започнахте ли работата?
Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени.
към втори вариант >>
Юношество. Есента?
(втори вариант)
Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява?
Юношество. Есента?
(“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта?
към втори вариант >>
Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа.
(втори вариант)
После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата?
Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа.
Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
(“Възмъжаване.”) Зряла възраст З.
(втори вариант)
З 10, П 10, Л 10, Е 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента?
(“Възмъжаване.”) Зряла възраст З.
А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга.
към втори вариант >>
Какво сме добили?
(втори вариант)
Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа.
Какво сме добили?
Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
А зимата означава старостта С.
(втори вариант)
Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З.
А зимата означава старостта С.
Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище.
към втори вариант >>
Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли.
(втори вариант)
Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили?
Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли.
Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С.
(втори вариант)
Пролетта вземаме като начало на живота детинство Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С.
Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С.
Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще.
(втори вариант)
Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли.
Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще.
Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава?
(втори вариант)
Лятото какво представлява? Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С.
Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава?
Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени.
(втори вариант)
Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще.
Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени.
Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта?
(втори вариант)
Юношество. Есента? (“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава?
Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта?
” Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
(втори вариант)
Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени.
Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
към втори вариант >>
” Всеки един човек на това училище го носят на тарга.
(втори вариант)
(“Възмъжаване.”) Зряла възраст З. А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта?
” Всеки един човек на това училище го носят на тарга.
Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори.
Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек.
към втори вариант >>
Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище.
(втори вариант)
А зимата означава старостта С. Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга.
Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище.
И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
Аз нося една торба, пълна с хляб.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори.
Аз нося една торба, пълна с хляб.
Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване.
към втори вариант >>
И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
(втори вариант)
Те вървят така: П Д, Л Ю, Е З, З С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: “Има ли училище на смъртта? ” Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище.
И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.
към втори вариант >>
Ти си гладен.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб.
Ти си гладен.
Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат.
към втори вариант >>
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш?
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш?
Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа.
към втори вариант >>
Казвам тъй, подавам ти я.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен.
Казвам тъй, подавам ти я.
Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит.
към втори вариант >>
Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш.
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш?
Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш.
И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание.
към втори вариант >>
Оставям един голям самун.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я.
Оставям един голям самун.
Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи.
към втори вариант >>
И ти оставаш всичко.
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш.
И ти оставаш всичко.
И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
Зная, ти си учен човек.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун.
Зная, ти си учен човек.
Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш.
към втори вариант >>
И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш.
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко.
И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш.
Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване.
(втори вариант)
Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек.
Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване.
Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече.
към втори вариант >>
Е, какво ще остане от човека най-после?
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш.
Е, какво ще остане от човека най-после?
Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
Тия естественици нали обичат да човъркат.
(втори вариант)
Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване.
Тия естественици нали обичат да човъркат.
Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат.
към втори вариант >>
Ще остане туй, което наричат неговата душа.
(втори вариант)
Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после?
Ще остане туй, което наричат неговата душа.
Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит.
(втори вариант)
Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат.
Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит.
Може някой да каже това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята.
към втори вариант >>
Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание.
(втори вариант)
Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа.
Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание.
Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
Може някой да каже това са глупави работи.
(втори вариант)
Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит.
Може някой да каже това са глупави работи.
Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи.
към втори вариант >>
Туй, което представлява неговото съзнание.
(втори вариант)
И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата “душа” разбирам в този случай неговото съзнание.
Туй, което представлява неговото съзнание.
към втори вариант >>
НАГОРЕ