НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1603
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1603
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Гласът на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1939г.,
– Много добре го гледаме.
Всеки ден трябвало да дават на слона по 50–60 кг ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате?
– Много добре го гледаме.
– Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
към беседата >>
– Ако искате, мога да ви дам още един слон.
Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме.
– Ако искате, мога да ви дам още един слон.
Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
към беседата >>
Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон.
Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.
към беседата >>
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните?
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните?
И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
И в пашата, и в селяните.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните?
И в пашата, и в селяните.
Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
Селяните трябваше да знаят, как да използват слона.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните.
Селяните трябваше да знаят, как да използват слона.
Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона.
Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си.
Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си.
Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце.
Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце.
Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.
към беседата >>
Като изучавате човешкия живот, виждате, че три важни неща движат човека: светла мисъл, добро чувство и благородна постъпка.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че три важни неща движат човека: светла мисъл, добро чувство и благородна постъпка.
към беседата >>
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка.
Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види.
към беседата >>
Къде се намират те?
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка.
Къде се намират те?
В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки.
към беседата >>
В самия човек.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те?
В самия човек.
Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек.
Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля.
В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
В това седи богатството на човека.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля.
В това седи богатството на човека.
Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види.
Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека.
Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види.
Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки.
Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види.
Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки.
Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки.
Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.
към беседата >>
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл.
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен!
към беседата >>
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл.
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница.
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
към беседата >>
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница.
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил.
Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница.
към беседата >>
Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил.
Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен.
Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
към беседата >>
Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята.
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен.
Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята.
Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът.
към беседата >>
Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен!
Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята.
Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен!
Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо.
към беседата >>
Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен!
Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил.
към беседата >>
Той се приближил до него и му ударил една плесница.
Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога.
Той се приближил до него и му ударил една плесница.
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал.
към беседата >>
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница.
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът.
към беседата >>
Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът.
Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът.
Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
към беседата >>
Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо.
Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът.
Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо.
Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш.
към беседата >>
Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил.
Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо.
Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил.
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата.
към беседата >>
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал.
Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил.
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал.
Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта.
към беседата >>
Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът.
В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал.
Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът.
Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях.
към беседата >>
Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът.
Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си.
към беседата >>
Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш.
Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил.
Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш.
Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество.
към беседата >>
Значи, военният представя човека, който служи на силата.
Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш.
Значи, военният представя човека, който служи на силата.
Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта.
Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата.
Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта.
Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях.
Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта.
Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях.
Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си.
Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях.
Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си.
Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Същите категории хора срещаме и в цялото човечество.
Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си.
Същите категории хора срещаме и в цялото човечество.
Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество.
Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта.
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта.
Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата?
към беседата >>
Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал.
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта.
Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал.
Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше.
към беседата >>
Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор.
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал.
Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор.
На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата.
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор.
На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата.
Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън.
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата.
Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън.
– Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
– Какво усети като беше във водата?
Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън.
– Какво усети като беше във водата?
– Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
– Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше.
Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата?
– Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше.
Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше.
Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.
към беседата >>
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята.
Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
към беседата >>
Втората категория е тази на брамина, който служи на закона.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята.
Втората категория е тази на брамина, който служи на закона.
Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
към беседата >>
Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона.
Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право.
Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
към беседата >>
Има един закон, който отдава всекиму заслуженото.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право.
Има един закон, който отдава всекиму заслуженото.
Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
към беседата >>
Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото.
Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.
към беседата >>
Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно.
Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно.
Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят. И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.
към беседата >>
Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят.
Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно.
Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят.
И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.
към беседата >>
И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.
Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят.
И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.
към беседата >>
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта.
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта.
Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували.
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта.
Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували.
Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли?
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували.
Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли?
Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли?
Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората.
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората.
Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Задачата на човека не е да бъде точило.
Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората.
Задачата на човека не е да бъде точило.
към беседата >>
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева.
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева.
Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева? Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
към беседата >>
Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева.
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева.
Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева.
Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева? Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
към беседата >>
Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева?
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева.
Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева?
Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
към беседата >>
Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева?
Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство.
Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение.
към беседата >>
Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота?
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство.
Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота?
Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода.
към беседата >>
Погрешките, дребнавостите са уловки.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота?
Погрешките, дребнавостите са уловки.
Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода.
към беседата >>
Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки.
Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство.
Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода.
към беседата >>
Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода?
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство.
Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода?
Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро.
към беседата >>
Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение.
Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода?
Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение.
Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие.
към беседата >>
Не се страхувайте, че ще останете без вода.
Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение.
Не се страхувайте, че ще останете без вода.
Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате.
към беседата >>
Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода.
Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода.
Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода.
И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава.
към беседата >>
И без това трябва да излеете старата вода.
Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода.
И без това трябва да излеете старата вода.
Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава?
към беседата >>
Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро.
Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода.
Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро.
Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава.
към беседата >>
Не мислете, че това е някакво противоречие.
Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро.
Не мислете, че това е някакво противоречие.
Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си.
към беседата >>
Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате.
Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие.
Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате.
Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора.
към беседата >>
Има кой да ви защищава.
Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате.
Има кой да ви защищава.
Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават.
към беседата >>
Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава?
И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава.
Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава?
Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
Има кой да го защищава.
Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава?
Има кой да го защищава.
Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си.
Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава.
Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си.
Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
Същото се отнася и до всички хора.
Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си.
Същото се отнася и до всички хора.
Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават.
Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора.
Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават.
От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават.
От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.
към беседата >>
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове.
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове.
Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне?
към беседата >>
Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът.
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове.
Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът.
Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело.
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът.
Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело.
Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай!
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело.
Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай!
Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило.
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай!
Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило.
Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне?
В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило.
Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне?
Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Щеше ли да се спаси тогава?
Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне?
Щеше ли да се спаси тогава?
към беседата >>
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й.
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й.
Каже ли ви „лягай! " – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори.
към беседата >>
Каже ли ви „лягай!
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й.
Каже ли ви „лягай!
" – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й.
към беседата >>
" – лягай. Ставай!
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай!
" – лягай. Ставай!
– ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси.
към беседата >>
– ставай. Мълчи!
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай! " – лягай. Ставай!
– ставай. Мълчи!
– мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота.
към беседата >>
– мълчи. Говори!
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай! " – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи!
– мълчи. Говори!
– говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
– говори.
Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай! " – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори!
– говори.
Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й.
Каже ли ви „лягай! " – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори.
Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й.
В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси.
" – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й.
В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси.
Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота.
– ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси.
Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота.
Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
– мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота.
Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.
към беседата >>
Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот.
Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот.
към беседата >>
Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.
Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.
към беседата >>
Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина.
Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина.
към беседата >>
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света.
Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вярвам, че всички ще го приложите.
към беседата >>
Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света.
Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата.
Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вярвам, че всички ще го приложите.
към беседата >>
Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата.
Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете.
При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вярвам, че всички ще го приложите.
към беседата >>
При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете.
При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението.
Вярвам, че всички ще го приложите.
към беседата >>
Вярвам, че всички ще го приложите.
Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението.
Вярвам, че всички ще го приложите.
към беседата >>
Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери.
Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери.
към беседата >>
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи.
В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци.
към беседата >>
В това време, насреща му се задала глутница вълци.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи.
В това време, насреща му се задала глутница вълци.
Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност.
към беседата >>
Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци.
Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците.
Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото.
към беседата >>
Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците.
Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка.
Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!
към беседата >>
Тя спряла на един клон, по-долу от неговия.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка.
Тя спряла на един клон, по-долу от неговия.
Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото.
към беседата >>
Мечката бягала от същите вълци.
През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия.
Мечката бягала от същите вълци.
Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце.
към беседата >>
Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност.
В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци.
Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност.
Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят.
към беседата >>
Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото.
Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност.
Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото.
Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!
Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото.
Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!
" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото.
Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!
" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото.
Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце.
Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото.
Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце.
Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят.
Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце.
Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят.
Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане! " Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят.
Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.
към беседата >>
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва.
По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна.
към беседата >>
По едно време той чул силен рев зад гърба си.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва.
По едно време той чул силен рев зад гърба си.
Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре.
към беседата >>
Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си.
Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка.
В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде.
към беседата >>
В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка.
В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ.
Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него.
към беседата >>
Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ.
Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън.
Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре.
към беседата >>
Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна.
Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън.
Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна.
След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер.
към беседата >>
След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре.
По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна.
След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре.
Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне.
към беседата >>
Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде.
Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре.
Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде.
Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него.
В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде.
Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него.
Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре.
Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него.
Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре.
Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер.
Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре.
Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер.
Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне.
След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер.
Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне.
По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне.
По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.
към беседата >>
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му.
След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден.
към беседата >>
След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му.
След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш.
Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи.
към беседата >>
Мечката, т. е.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш.
Мечката, т. е.
сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко.
към беседата >>
сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е.
сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот.
Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така.
към беседата >>
Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот.
Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум.
Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето.
към беседата >>
Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден.
Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум.
Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден.
Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си.
към беседата >>
Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи.
След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден.
Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи.
Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта.
към беседата >>
Някои мислят, че умът върши всичко.
Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи.
Някои мислят, че умът върши всичко.
Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си.
към беседата >>
Отчасти е така.
сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко.
Отчасти е така.
Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си.
към беседата >>
Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето.
Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така.
Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето.
Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си.
Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето.
Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си.
Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Същото се отнася и до любовта.
Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си.
Същото се отнася и до любовта.
Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си.
Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта.
Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си.
Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си.
Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си.
Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си.
Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си.
Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.
към беседата >>
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта.
Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята.
към беседата >>
Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта.
Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства.
Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва.
към беседата >>
Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства.
Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже.
Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата.
към беседата >>
Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже.
Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва.
Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха.
към беседата >>
Това е любовта на земята, а не неговата любов.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва.
Това е любовта на земята, а не неговата любов.
Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов?
към беседата >>
Парите са притежание на земята.
Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов.
Парите са притежание на земята.
Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце.
към беседата >>
Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва.
Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята.
Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва.
Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича.
към беседата >>
Това е любовта на овцата, а не неговата.
Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва.
Това е любовта на овцата, а не неговата.
Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат.
към беседата >>
Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха.
Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата.
Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха.
Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето.
към беседата >>
Как трябва да покаже човек своята любов?
Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха.
Как трябва да покаже човек своята любов?
Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила.
към беседата >>
Чрез своето добро, разумно сърце.
Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов?
Чрез своето добро, разумно сърце.
Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето.
към беседата >>
Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича.
Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце.
Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича.
Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило.
към беседата >>
Той трябва да обича, както майката и бащата обичат.
Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича.
Той трябва да обича, както майката и бащата обичат.
Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето.
Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат.
Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето.
Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила.
Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето.
Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила.
Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето.
Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила.
Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето.
Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило.
Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето.
Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило.
В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило.
В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.
към беседата >>
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му.
Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо.
към беседата >>
Същевременно, той му дал сила да лекува.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му.
Същевременно, той му дал сила да лекува.
Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват.
към беседата >>
Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува.
Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува.
Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят.
към беседата >>
Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува.
Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал.
Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи.
към беседата >>
Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал.
Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили.
С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили.
С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо.
Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват.
Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо.
Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват.
Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
Ония, които прогледали, започнали да го гонят.
Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват.
Ония, които прогледали, започнали да го гонят.
Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи.
Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят.
Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи.
Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи.
Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.
към беседата >>
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания?
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания?
Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото.
към беседата >>
Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания?
Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа.
Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах.
към беседата >>
Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа.
Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави.
После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си.
към беседата >>
После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави.
После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми.
Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа.
към беседата >>
Най-после трябваше да се върнеш при мене.
Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми.
Най-после трябваше да се върнеш при мене.
Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа.
към беседата >>
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина.
През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък.
към втори вариант >>
През един зимен ден един момък излезъл да се разходи.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина.
През един зимен ден един момък излезъл да се разходи.
Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо.
към втори вариант >>
Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи.
Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие.
Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност.
към втори вариант >>
Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие.
Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси.
След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха.
към втори вариант >>
След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси.
След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат.
Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!
към втори вариант >>
Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък.
(втори вариант)
Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат.
Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък.
Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!
към втори вариант >>
Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо.
(втори вариант)
През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък.
Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо.
Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека.
към втори вариант >>
Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност.
(втори вариант)
Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо.
Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност.
И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека.
към втори вариант >>
И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха.
(втори вариант)
Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност.
И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха.
Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!
(втори вариант)
След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха.
Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!
” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!
(втори вариант)
Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!
” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!
” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека.
(втори вариант)
Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!
” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека.
Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
Мечката е сърдцето на човека.
(втори вариант)
Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека.
Мечката е сърдцето на човека.
Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
(втори вариант)
И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане! ” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане! ” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека.
Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.
към втори вариант >>
Друг пример.
(втори вариант)
Друг пример.
През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил.
към втори вариант >>
През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората.
(втори вариант)
Друг пример.
През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората.
Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция.
към втори вариант >>
Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев.
(втори вариант)
Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората.
Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев.
С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си.
към втори вариант >>
С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание.
(втори вариант)
Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев.
С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание.
Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея.
към втори вариант >>
Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън.
(втори вариант)
Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание.
Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън.
Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил.
(втори вариант)
Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън.
Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил.
Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
Той направил добре своята операция.
(втори вариант)
През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил.
Той направил добре своята операция.
След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си.
(втори вариант)
Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция.
След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си.
Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея.
(втори вариант)
С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си.
Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея.
След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
(втори вариант)
Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея.
След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”
към втори вариант >>
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му.
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му.
То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи.
към втори вариант >>
То ще ти покаже къде живеят пчелите.
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му.
То ще ти покаже къде живеят пчелите.
Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко.
към втори вариант >>
Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок.
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите.
Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок.
Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно.
към втори вариант >>
Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата!
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок.
Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата!
” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето.
към втори вариант >>
” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден.
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата!
” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден.
Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си.
към втори вариант >>
Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи.
(втори вариант)
Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден.
Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи.
Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Някои мислят, че човешкият ум върши всичко.
(втори вариант)
То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи.
Някои мислят, че човешкият ум върши всичко.
Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Това отчасти е вярно.
(втори вариант)
Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко.
Това отчасти е вярно.
Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето.
(втори вариант)
Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата! ” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно.
Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето.
Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си.
(втори вариант)
” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето.
Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си.
Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
(втори вариант)
Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си.
Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.
към втори вариант >>
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик.
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик.
След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята.
към втори вариант >>
След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена.
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик.
След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена.
Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето.
към втори вариант >>
Как може един човек да ме убеди, че ме обича?
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена.
Как може един човек да ме убеди, че ме обича?
Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете.
към втори вариант >>
Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов.
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича?
Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов.
Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята.
към втори вариант >>
Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова.
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов.
Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова.
Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето.
към втори вариант >>
Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята.
(втори вариант)
Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова.
Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята.
Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов?
към втори вариант >>
Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето.
(втори вариант)
След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята.
Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето.
Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце.
към втори вариант >>
Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете.
(втори вариант)
Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето.
Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете.
Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича.
към втори вариант >>
Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята.
(втори вариант)
Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете.
Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята.
Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали.
към втори вариант >>
Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето.
(втори вариант)
Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята.
Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето.
Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали.
към втори вариант >>
Но как ще ми покаже своята любов?
(втори вариант)
Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето.
Но как ще ми покаже своята любов?
Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето.
към втори вариант >>
Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце.
(втори вариант)
Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов?
Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце.
Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето.
към втори вариант >>
Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича.
(втори вариант)
Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце.
Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича.
Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило.
към втори вариант >>
Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали.
(втори вариант)
Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича.
Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали.
Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали.
(втори вариант)
Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали.
Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали.
Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето.
(втори вариант)
Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали.
Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето.
Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето.
(втори вариант)
Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето.
Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето.
Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило.
(втори вариант)
Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето.
Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило.
Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
(втори вариант)
Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило.
Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание.
към втори вариант >>
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея.
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва.
Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?
към втори вариант >>
Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва.
Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората.
Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани.
към втори вариант >>
Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората.
Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят.
На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака.
към втори вариант >>
На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят.
На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него.
На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите.
към втори вариант >>
На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него.
На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание.
Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене.
към втори вариант >>
Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?
(втори вариант)
Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание.
Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?
” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели.
към втори вариант >>
” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани.
(втори вариант)
Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?
” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани.
Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака.
(втори вариант)
Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани.
Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака.
Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите.
(втори вариант)
На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака.
Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите.
И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене.
(втори вариант)
На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите.
И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене.
Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели.
(втори вариант)
Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение? ” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене.
Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели.
Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
(втори вариант)
” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели.
Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”
към втори вариант >>
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си.
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си.
Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства.
към втори вариант >>
Трябва ли да ѝ отваряте очите?
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си.
Трябва ли да ѝ отваряте очите?
Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек.
към втори вариант >>
Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави.
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите?
Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави.
И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки.
към втори вариант >>
И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа.
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави.
И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа.
Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел.
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа.
Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел.
Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.
към втори вариант >>
Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства.
(втори вариант)
Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел.
Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства.
На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.
към втори вариант >>
На тях трябва първо да помага човек.
(втори вариант)
Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства.
На тях трябва първо да помага човек.
Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.
към втори вариант >>
Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки.
(втори вариант)
Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек.
Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки.
Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.
към втори вариант >>
Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел.
(втори вариант)
И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки.
Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел.
То е твой неприятел.
към втори вариант >>
То е твой неприятел.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел.
То е твой неприятел.
към втори вариант >>
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате.
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате.
Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше?
към втори вариант >>
Едно обяснение.
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате.
Едно обяснение.
Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше?
към втори вариант >>
Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна.
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение.
Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна.
Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше?
към втори вариант >>
Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах?
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна.
Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах?
Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек.
към втори вариант >>
Баща му сиромах, беден ли беше?
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах?
Баща му сиромах, беден ли беше?
Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той?
към втори вариант >>
Болен ли беше?
(втори вариант)
Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше?
Болен ли беше?
Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми.
към втори вариант >>
Сляп ли беше?
(втори вариант)
Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше?
Сляп ли беше?
Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици.
към втори вариант >>
Глух ли беше?
(втори вариант)
Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше?
Глух ли беше?
Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък.
към втори вариант >>
Не, той беше най-здравият и най-благородният човек.
(втори вариант)
Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше?
Не, той беше най-здравият и най-благородният човек.
Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той?
(втори вариант)
Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек.
Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той?
Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми.
(втори вариант)
Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той?
Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми.
А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
А младите моми не искат глупави ученици.
(втори вариант)
Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми.
А младите моми не искат глупави ученици.
няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък.
(втори вариант)
Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици.
няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък.
Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
(втори вариант)
Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък.
Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.
към втори вариант >>
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си.
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си.
Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре?
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си.
Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре?
Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона.
към втори вариант >>
Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом.
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре?
Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом.
Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят.
към втори вариант >>
Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст.
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом.
Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст.
Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света.
към втори вариант >>
Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши.
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст.
Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши.
Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници.
към втори вариант >>
Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите.
(втори вариант)
Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши.
Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите.
В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света?
към втори вариант >>
В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона.
(втори вариант)
Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите.
В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона.
Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона.
към втори вариант >>
Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят.
(втори вариант)
Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона.
Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят.
И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби.
към втори вариант >>
И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света.
(втори вариант)
Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят.
И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света.
Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници.
(втори вариант)
Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света.
Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници.
Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света?
(втори вариант)
Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници.
Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света?
Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона.
(втори вариант)
В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света?
Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона.
Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби.
(втори вариант)
Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона.
Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби.
Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
(втори вариант)
И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби.
Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа друг един пример.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример.
Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон.
към втори вариант >>
Един турски паша посетил едно варненско село.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример.
Един турски паша посетил едно варненско село.
Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?
към втори вариант >>
Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село.
Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък.
Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?
към втори вариант >>
Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък.
Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден?
За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал.
към втори вариант >>
За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден?
За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз.
В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина?
към втори вариант >>
В две години селото обедняло от поддържането на този слон.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз.
В две години селото обедняло от поддържането на този слон.
След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа.
към втори вариант >>
След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?
(втори вариант)
Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон.
След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?
” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце.
към втори вариант >>
” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?
(втори вариант)
Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?
” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?
” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове.
към втори вариант >>
” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал.
(втори вариант)
Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?
” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал.
Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела.
към втори вариант >>
Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина?
(втори вариант)
За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал.
Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина?
Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа.
(втори вариант)
В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина?
Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа.
Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце.
(втори вариант)
След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона? ” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа.
Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце.
Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове.
(втори вариант)
” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате? ” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце.
Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове.
По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
По-добре да му даде като подарък една пчела.
(втори вариант)
” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове.
По-добре да му даде като подарък една пчела.
Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
(втори вариант)
Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела.
Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до основната мисъл.
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл.
В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек?
към втори вариант >>
В живота на всеки човек има три мощни неща.
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл.
В живота на всеки човек има три мощни неща.
няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън?
към втори вариант >>
няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка.
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща.
няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка.
Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят.
към втори вариант >>
Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство.
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка.
Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство.
Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство.
към втори вариант >>
Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка.
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство.
Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка.
Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство.
към втори вариант >>
Какво трябва да прави благородният човек?
(втори вариант)
Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка.
Какво трябва да прави благородният човек?
Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Трябва ли той да търси своите мисли отвън?
(втори вариант)
В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек?
Трябва ли той да търси своите мисли отвън?
Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят.
(втори вариант)
няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън?
Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят.
Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство.
(втори вариант)
Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят.
Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство.
Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство.
(втори вариант)
Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство.
Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство.
Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
(втори вариант)
Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство.
Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?
към втори вариант >>
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна.
Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми.
към втори вариант >>
Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна.
Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията.
И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват.
към втори вариант >>
И въздухът мисли и светлината мисли.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията.
И въздухът мисли и светлината мисли.
Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си.
към втори вариант >>
Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли.
Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н.
И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания.
към втори вариант >>
И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н.
И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми.
Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат.
към втори вариант >>
Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми.
(втори вариант)
Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми.
Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми.
Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми.
към втори вариант >>
Аз духна само и те изхвръкват.
(втори вариант)
Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми.
Аз духна само и те изхвръкват.
И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил.
към втори вариант >>
И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си.
(втори вариант)
И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват.
И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си.
Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите.
към втори вариант >>
Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания.
(втори вариант)
Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си.
Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания.
А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират.
към втори вариант >>
А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат.
(втори вариант)
И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания.
А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат.
Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил.
към втори вариант >>
Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми.
(втори вариант)
Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат.
Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми.
Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил.
(втори вариант)
Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми.
Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил.
Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите.
(втори вариант)
И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил.
Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите.
Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
Аз ги удрям така, че те не умират.
(втори вариант)
Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите.
Аз ги удрям така, че те не умират.
И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил.
(втори вариант)
А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират.
И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил.
И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
(втори вариант)
Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил.
И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.
към втори вариант >>
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли.
(втори вариант)
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли.
Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
към втори вариант >>
Какви са качествата на светлата мисъл?
(втори вариант)
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли.
Какви са качествата на светлата мисъл?
Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
към втори вариант >>
Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие.
(втори вариант)
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли. Какви са качествата на светлата мисъл?
Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие.
И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
към втори вариант >>
И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
(втори вариант)
И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли. Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие.
И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.
към втори вариант >>
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство.
Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница.
към втори вариант >>
Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство.
Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи.
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
към втори вариант >>
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи.
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина.
към втори вариант >>
Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал.
Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
към втори вариант >>
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята.
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори.
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
към втори вариант >>
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница.
(втори вариант)
Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори.
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница.
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
към втори вариант >>
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
(втори вариант)
Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница.
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина.
(втори вариант)
Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си.
Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина.
Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
(втори вариант)
Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина.
Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
(втори вариант)
Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин.
Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
(втори вариант)
Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи.
Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
(втори вариант)
В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си.
Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”
към втори вариант >>
Сега приложението.
(втори вариант)
Сега приложението.
Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници.
(втори вариант)
Сега приложението.
Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници.
Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта.
към втори вариант >>
Едни други си служат като предметно учение.
(втори вариант)
Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници.
Едни други си служат като предметно учение.
Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта.
към втори вариант >>
Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
(втори вариант)
Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение.
Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал.
към втори вариант >>
Ученикът се е намирал в големи заблуждения.
(втори вариант)
Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва?
Ученикът се е намирал в големи заблуждения.
Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа друг един пример.
(втори вариант)
Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения.
Сега ще ви приведа друг един пример.
Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил.
към втори вариант >>
Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта.
(втори вариант)
Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример.
Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта.
Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си.
към втори вариант >>
Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта.
(втори вариант)
Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта.
Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта.
И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?
към втори вариант >>
И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал.
(втори вариант)
Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта.
И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал.
Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух.
към втори вариант >>
Учителят бил висок, снажен, силен човек.
(втори вариант)
Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал.
Учителят бил висок, снажен, силен човек.
Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек.
Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил.
Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си.
(втори вариант)
Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил.
Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си.
Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?
(втори вариант)
Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си.
Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?
” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух.
(втори вариант)
И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?
” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух.
Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
(втори вариант)
Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата? ” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух.
Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”
към втори вариант >>
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята.
Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни.
към втори вариант >>
Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята.
Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото.
към втори вариант >>
Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу.
Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти.
Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света.
към втори вариант >>
Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти.
Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона.
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта.
към втори вариант >>
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона.
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две.
После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика.
към втори вариант >>
После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни.
(втори вариант)
Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две.
После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни.
По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите?
към втори вариант >>
По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото.
(втори вариант)
Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни.
По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото.
Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите.
към втори вариант >>
Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света.
(втори вариант)
Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото.
Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света.
Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?
към втори вариант >>
Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта.
(втори вариант)
Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света.
Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта.
Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си? ” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
към втори вариант >>
Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика.
(втори вариант)
Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта.
Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика.
Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си? ” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
Какво ще отговорите?
(втори вариант)
После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика.
Какво ще отговорите?
Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си? ” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
Ще кажете, че сте искали да ги оправите.
(втори вариант)
По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите?
Ще кажете, че сте искали да ги оправите.
Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си? ” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?
(втори вариант)
Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите.
Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?
” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
(втори вариант)
Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?
” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
(втори вариант)
Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си? ” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората.
Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението.
Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство.
към втори вариант >>
Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението.
Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева.
Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота?
към втори вариант >>
Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство?
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева.
Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство?
Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство.
към втори вариант >>
Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство?
Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане.
Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост?
към втори вариант >>
Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане.
Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство.
Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си.
към втори вариант >>
Голямо е това наследство.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство.
Голямо е това наследство.
Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза.
към втори вариант >>
Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота?
(втори вариант)
Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство.
Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота?
Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате.
към втори вариант >>
Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство.
(втори вариант)
Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота?
Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство.
Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава?
към втори вариант >>
Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост?
(втори вариант)
Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство.
Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост?
Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават.
към втори вариант >>
Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си.
(втори вариант)
Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост?
Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си.
Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза.
(втори вариант)
Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си.
Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза.
У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате.
(втори вариант)
Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза.
У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате.
Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава?
(втори вариант)
Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате.
Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава?
Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават.
(втори вариант)
Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава?
Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават.
На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
(втори вариант)
Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават.
На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.
към втори вариант >>
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка.
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка.
Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси?
към втори вариант >>
Детето често си играело край линията, дето минавал тренът.
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка.
Детето често си играело край линията, дето минавал тренът.
Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ.
към втори вариант >>
Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът.
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът.
Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът.
Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай!
към втори вариант >>
Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай!
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът.
Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай!
” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай!
към втори вариант >>
” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило.
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай!
” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило.
Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи!
към втори вариант >>
Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси?
(втори вариант)
Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило.
Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси?
Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори!
към втори вариант >>
Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ.
(втори вариант)
Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси?
Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ.
Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте!
към втори вариант >>
Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай!
(втори вариант)
Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ.
Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай!
Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте!
към втори вариант >>
Ставай - ставай!
(втори вариант)
Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай! ” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай!
Ставай - ставай!
Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете!
към втори вариант >>
Мълчи - мълчи!
(втори вариант)
” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай!
Мълчи - мълчи!
Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете!
към втори вариант >>
Говори - говори!
(втори вариант)
Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи!
Говори - говори!
Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота.
към втори вариант >>
Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте!
(втори вариант)
Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори!
Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте!
Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това.
към втори вариант >>
Ставайте - ставайте!
(втори вариант)
Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте!
Ставайте - ставайте!
Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане.
към втори вариант >>
Говорете - говорете!
(втори вариант)
Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте!
Говорете - говорете!
Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика.
към втори вариант >>
Мълчете- мълчете!
(втори вариант)
Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете!
Мълчете- мълчете!
В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот.
към втори вариант >>
В това седи разрешението на въпросите в живота.
(втори вариант)
Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете!
В това седи разрешението на въпросите в живота.
Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода.
към втори вариант >>
Вие ще запитате как трябва да стане това.
(втори вариант)
Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота.
Вие ще запитате как трябва да стане това.
Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина.
към втори вариант >>
Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане.
(втори вариант)
Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това.
Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане.
Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
Това е теория сега, а това става на практика.
(втори вариант)
Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане.
Това е теория сега, а това става на практика.
Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот.
(втори вариант)
Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика.
Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот.
Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода.
(втори вариант)
В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот.
Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода.
Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина.
(втори вариант)
Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода.
Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина.
Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
(втори вариант)
Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина.
Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.
към втори вариант >>
2.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта.
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта.
Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
към беседата >>
Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения.
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта.
Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения.
Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
към беседата >>
Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов.
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения.
Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов.
Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
към беседата >>
Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов.
Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.
Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
към беседата >>
Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.
Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".
към беседата >>
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори.
Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден.
към беседата >>
Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори.
Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора.
Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее.
към беседата >>
Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора.
Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще.
Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще.
към беседата >>
Днешният ден показва вашето бъдеще.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще.
Днешният ден показва вашето бъдеще.
Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви.
към беседата >>
Не се страхувайте.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще.
Не се страхувайте.
Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Светло е вашето бъдеще, като днешният ден.
Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте.
Светло е вашето бъдеще, като днешният ден.
Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее.
Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден.
Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее.
Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще.
Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее.
Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще.
Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви.
Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще.
Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви.
Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви.
Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.
към беседата >>
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си.
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си.
Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник.
към беседата >>
Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята.
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си.
Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята.
Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот.
към беседата >>
Защо остана дълго време на земята?
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята.
Защо остана дълго време на земята?
За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима.
към беседата >>
За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце.
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята?
За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце.
През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я.
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце.
През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я.
В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник.
Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я.
В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник.
Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот.
Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник.
Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот.
Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
Той иде да раздава живота, а не да го отнима.
Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот.
Той иде да раздава живота, а не да го отнима.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
„Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима.
„Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".
към беседата >>
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи.
Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване.
към беседата >>
Има едно минало, което никога не умира.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи.
Има едно минало, което никога не умира.
Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее.
към беседата >>
Има едно минало, което умира.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира.
Има едно минало, което умира.
От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат.
към беседата >>
От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира.
От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново.
Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе.
към беседата >>
Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново.
Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък.
Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба.
към беседата >>
Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване.
Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък.
Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване.
Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват.
към беседата >>
Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее.
Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване.
Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее.
Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт.
към беседата >>
Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат.
Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее.
Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат.
Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота.
към беседата >>
Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе.
От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат.
Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе.
Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици.
към беседата >>
Ако си юнак, стани от гроба.
Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе.
Ако си юнак, стани от гроба.
Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога?
към беседата >>
Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват.
Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба.
Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват.
Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта.
към беседата >>
Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт.
Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват.
Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт.
Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана.
към беседата >>
Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота.
Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт.
Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота.
Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен.
към беседата >>
Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици.
Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота.
Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици.
„Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа.
към беседата >>
„Истината ще ви направи свободни". Кога?
Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици.
„Истината ще ви направи свободни". Кога?
Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо.
към беседата >>
Когато се проникнете от любовта.
Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога?
Когато се проникнете от любовта.
Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа.
към беседата >>
Без любов истината остава неразбрана.
Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта.
Без любов истината остава неразбрана.
Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост.
към беседата >>
Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен.
Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана.
Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен.
Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди.
към беседата >>
Истинското движение е движение на Духа.
Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен.
Истинското движение е движение на Духа.
Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов.
към беседата >>
Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо.
„Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа.
Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо.
Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека.
към беседата >>
Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа.
Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо.
Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа.
Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Механическата любов се отличава с голяма твърдост.
Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа.
Механическата любов се отличава с голяма твърдост.
Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди.
Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост.
Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди.
Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Всеки е опитал тази любов.
Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди.
Всеки е опитал тази любов.
Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Тя осакатява човека.
Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов.
Тя осакатява човека.
Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека.
Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.
към беседата >>
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци.
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци.
То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика.
към беседата >>
То е чисто, ясно, без никакви замъглявания.
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци.
То е чисто, ясно, без никакви замъглявания.
Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят.
към беседата >>
Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света.
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания.
Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света.
По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците.
към беседата >>
По този случай слънцето изгря тихо, спокойно.
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света.
По този случай слънцето изгря тихо, спокойно.
То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят.
към беседата >>
То говори с всички живи същества на един общ език. Защо?
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно.
То говори с всички живи същества на един общ език. Защо?
Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика.
Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо?
Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика.
Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят.
То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика.
Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят.
Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Благодарение на това голямо различие се създали езиците.
Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят.
Благодарение на това голямо различие се създали езиците.
Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят.
По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците.
Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят.
Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят.
Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.
към беседата >>
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага.
Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре.
към беседата >>
Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага.
Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе.
Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост.
към беседата >>
Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе.
Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи.
Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема.
към беседата >>
Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи.
Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи.
Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността.
към беседата >>
Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи.
Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните.
Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов.
към беседата >>
Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре.
Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните.
Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре.
Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост.
Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре.
Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост.
То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл.
към беседата >>
То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема.
Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост.
То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема.
Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Психическата любов, която иде в света изключва ревността.
Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема.
Психическата любов, която иде в света изключва ревността.
Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов.
Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността.
Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов.
Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки.
Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов.
Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки.
Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл.
Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки.
Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл.
Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл.
Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.
към беседата >>
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания.
Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания.
Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н.
Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Това е външен израз на любовта, а не вътрешен.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н.
Това е външен израз на любовта, а не вътрешен.
Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен.
Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония.
Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Истинската любов се отличава с вътрешна мекота.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония.
Истинската любов се отличава с вътрешна мекота.
Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота.
Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.
към беседата >>
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора.
Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене.
към беседата >>
Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора.
Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише.
Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Религиозният ще напише: Бог е Любов.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише.
Религиозният ще напише: Бог е Любов.
Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Ученият ще напише: Слънцето грее.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов.
Ученият ще напише: Слънцето грее.
Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее.
Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек.
Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене.
Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек.
Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене.
Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене.
Философът ще напише : Любовта е начало на живота.
към беседата >>
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее.
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее.
Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето.
към беседата >>
Любовта е качество на Бога.
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее.
Любовта е качество на Бога.
Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога.
към беседата >>
Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената.
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога.
Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената.
Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти.
към беседата >>
Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде.
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената.
Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде.
Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм.
към беседата >>
Може ли да се греете на лунната светлина?
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде.
Може ли да се греете на лунната светлина?
Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии.
към беседата >>
Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето.
Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина?
Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето.
Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват.
към беседата >>
Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога.
Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето.
Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога.
Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят.
към беседата >>
Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти.
Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога.
Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти.
Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната.
към беседата >>
Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм.
Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти.
Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм.
При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето.
към беседата >>
При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии.
Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм.
При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии.
Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера.
към беседата >>
Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват.
Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии.
Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват.
Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света.
към беседата >>
Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят.
Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват.
Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят.
Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората.
към беседата >>
Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната.
Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят.
Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната.
Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето.
Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната.
Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето.
Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
Възгледите им за любовта се дължат на Венера.
При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето.
Възгледите им за любовта се дължат на Венера.
Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света.
Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера.
Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света.
Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
Това слънце изгрява в съзнанието на хората.
Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света.
Това слънце изгрява в съзнанието на хората.
То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората.
То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.
към беседата >>
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят.
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят.
Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към беседата >>
Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света.
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят.
Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света.
Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към беседата >>
Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия.
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света.
Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия.
Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към беседата >>
Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят.
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия.
Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят.
И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към беседата >>
И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят.
И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към беседата >>
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак.
Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това!
към беседата >>
Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак.
Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо.
Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо.
Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това.
Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това.
Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос.
Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха.
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос.
Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха.
Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това!
В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха.
Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това!
Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това!
Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.
към беседата >>
Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне.
(втори вариант)
Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават.
Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне.
Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода. Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота.
(втори вариант)
Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне.
Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота.
Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода. Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода.
(втори вариант)
Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота.
Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода.
Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
(втори вариант)
Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода.
Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват.
Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли.
към втори вариант >>
Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват.
Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение.
Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно.
към втори вариант >>
Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина?
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват. Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение.
Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина?
Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език.
към втори вариант >>
Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват. Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина?
Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето.
Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов.
към втори вариант >>
Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват. Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето.
Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса.
Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи.
към втори вариант >>
Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват. Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса.
Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли.
Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда.
към втори вариант >>
Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно.
(втори вариант)
Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли.
Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно.
Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен.
към втори вариант >>
Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език.
(втори вариант)
Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно.
Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език.
Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен. С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
Човек не може да разбере истината без любов.
(втори вариант)
Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език.
Човек не може да разбере истината без любов.
Без любов той спи. С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен. С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
Без любов той спи.
(втори вариант)
Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов.
Без любов той спи.
С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен. С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
С любов той се събужда.
(втори вариант)
Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи.
С любов той се събужда.
Без любов той е неподвижен. С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
Без любов той е неподвижен.
(втори вариант)
Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда.
Без любов той е неподвижен.
С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
С любов той е подвижен.
(втори вариант)
Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен.
С любов той е подвижен.
към втори вариант >>
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо.
Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов.
към втори вариант >>
Второто е органическо.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо.
Второто е органическо.
Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал.
към втори вариант >>
Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо.
Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа.
Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа.
към втори вариант >>
Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа.
Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират.
Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа.
към втори вариант >>
Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират.
Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея.
И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа.
към втори вариант >>
И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов.
(втори вариант)
В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея.
И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов.
Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов.
към втори вариант >>
Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал.
(втори вариант)
Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов.
Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал.
Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов.
към втори вариант >>
Тази любов трябва да се превърне в органическа.
(втори вариант)
Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал.
Тази любов трябва да се превърне в органическа.
Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов.
към втори вариант >>
Органическата любов трябва да се превърне в психическа.
(втори вариант)
Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа.
Органическата любов трябва да се превърне в психическа.
А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света.
към втори вариант >>
А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа.
(втори вариант)
Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа.
А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа.
Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето.
към втори вариант >>
Първият ден - съботата представяше механическата любов.
(втори вариант)
И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа.
Първият ден - съботата представяше механическата любов.
Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно.
към втори вариант >>
Вторият ден - неделята представяше органическата любов.
(втори вариант)
Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов.
Вторият ден - неделята представяше органическата любов.
Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете.
към втори вариант >>
Днешният ден - понеделникът представя психическата любов.
(втори вариант)
Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов.
Днешният ден - понеделникът представя психическата любов.
Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето.
към втори вариант >>
Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света.
(втори вариант)
Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов.
Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света.
Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език.
към втори вариант >>
Както виждате, няма никакви облаци на небето.
(втори вариант)
А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света.
Както виждате, няма никакви облаци на небето.
Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие.
към втори вариант >>
Всичко е тихо и ясно.
(втори вариант)
Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето.
Всичко е тихо и ясно.
Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно.
към втори вариант >>
Разгледайте небето и го запомнете.
(втори вариант)
Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно.
Разгледайте небето и го запомнете.
Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
Запомнете как изгря Слънцето.
(втори вариант)
Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете.
Запомнете как изгря Слънцето.
Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език.
(втори вариант)
Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето.
Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език.
Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие.
(втори вариант)
Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език.
Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие.
Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно.
(втори вариант)
Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие.
Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно.
Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
(втори вариант)
Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно.
Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.
към втори вариант >>
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко.
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко.
Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат.
към втори вариант >>
Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал.
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко.
Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал.
Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи.
към втори вариант >>
Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език?
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко. Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал.
Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език?
Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи. Това са три важни положения.
към втори вариант >>
Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои.
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко. Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език?
Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои.
- “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи. Това са три важни положения.
към втори вариант >>
- “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро.
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко. Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои.
- “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро.
В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи. Това са три важни положения.
към втори вариант >>
В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат.
(втори вариант)
В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко. Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро.
В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат.
Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи. Това са три важни положения.
към втори вариант >>
Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи.
(втори вариант)
Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат.
Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи.
Това са три важни положения.
към втори вариант >>
Това са три важни положения.
(втори вариант)
Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи.
Това са три важни положения.
към втори вариант >>
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си.
След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва.
към втори вариант >>
След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си.
След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си.
Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов.
към втори вариант >>
Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си. След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си.
Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него.
Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче.
към втори вариант >>
Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си. След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него.
Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете.
И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си. След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете.
И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство.
Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва.
(втори вариант)
Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си. След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство.
Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва.
В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов.
(втори вариант)
След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва.
В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов.
Въпросът вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
Въпросът вече се поставя другояче.
(втори вариант)
Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов.
Въпросът вече се поставя другояче.
Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
(втори вариант)
Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче.
Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.
към втори вариант >>
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл.
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл.
Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек? Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят. Досега ние сме разбирали любовта по особен начин. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек?
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл.
Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек?
Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят. Досега ние сме разбирали любовта по особен начин. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата.
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл. Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек?
Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата.
Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят. Досега ние сме разбирали любовта по особен начин. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят.
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл. Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек? Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата.
Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят.
Досега ние сме разбирали любовта по особен начин. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Досега ние сме разбирали любовта по особен начин.
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл. Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек? Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят.
Досега ние сме разбирали любовта по особен начин.
Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
(втори вариант)
Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл. Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек? Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят. Досега ние сме разбирали любовта по особен начин.
Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.
към втори вариант >>
Представете си сега, какво нещо е езикът.
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът.
Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря.
към втори вариант >>
Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика.
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът.
Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика.
В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване.
към втори вариант >>
В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката.
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът. Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика.
В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката.
Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?
към втори вариант >>
Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език?
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът. Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката.
Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език?
Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо.
към втори вариант >>
Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език?
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът. Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език?
Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език?
Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре.
към втори вариант >>
Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря.
(втори вариант)
Представете си сега, какво нещо е езикът. Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език?
Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря.
Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва.
към втори вариант >>
Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване.
(втори вариант)
Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря.
Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване.
Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо.
към втори вариант >>
Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?
(втори вариант)
В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване.
Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?
Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо?
към втори вариант >>
Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо.
(втори вариант)
Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа?
Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо.
Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”.
към втори вариант >>
Много певци искат да пеят добре.
(втори вариант)
Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо.
Много певци искат да пеят добре.
Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”.
към втори вариант >>
Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва.
(втори вариант)
Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре.
Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва.
Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре.
към втори вариант >>
Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо.
(втори вариант)
Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва.
Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо.
Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение.
към втори вариант >>
Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо?
(втори вариант)
Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо.
Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо?
Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?
към втори вариант >>
Защото не могат да произнесат правилно звука “о”.
(втори вариант)
Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо?
Защото не могат да произнесат правилно звука “о”.
Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре? ” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”.
(втори вариант)
Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”.
Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”.
Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре? ” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре.
(втори вариант)
Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”.
Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре.
Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре? ” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение.
(втори вариант)
Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре.
Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение.
При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре? ” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?
(втори вариант)
Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение.
При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?
” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
(втори вариант)
Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?
” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.
към втори вариант >>
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение.
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение.
Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее.
към втори вариант >>
Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години.
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение.
Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години.
На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека.
към втори вариант >>
На всички давам по едно златно перо да пишат.
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години.
На всички давам по едно златно перо да пишат.
Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича.
към втори вариант >>
Представете си, че това перо е Любовта.
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат.
Представете си, че това перо е Любовта.
Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта?
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта.
Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта?
Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога.
към втори вариант >>
Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее.
(втори вариант)
Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта?
Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее.
Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича.
към втори вариант >>
Никой човек не може да обича човека.
(втори вариант)
Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее.
Никой човек не може да обича човека.
Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов.
към втори вариант >>
Някой път искате Някой човек да ви обича.
(втори вариант)
На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека.
Някой път искате Някой човек да ви обича.
Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов. Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича.
Това е невъзможно.
Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов. Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Любовта е качество само на Бога.
(втори вариант)
Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно.
Любовта е качество само на Бога.
Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов. Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Само Бог може да обича.
(втори вариант)
Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога.
Само Бог може да обича.
Нашата любов е само отражение на Божията Любов. Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Нашата любов е само отражение на Божията Любов.
(втори вариант)
Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича.
Нашата любов е само отражение на Божията Любов.
Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
(втори вариант)
Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов.
Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.
към втори вариант >>
Той и да иска, не може да ви даде.
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде.
Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде.
към втори вариант >>
Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава?
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде.
Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава?
Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия.
към втори вариант >>
Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината?
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава?
Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината?
Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват.
към втори вариант >>
Каква е службата на месечината в човешкия живот?
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината?
Каква е службата на месечината в човешкия живот?
Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори.
към втори вариант >>
Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм.
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот?
Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм.
Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината.
към втори вариант >>
Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде.
(втори вариант)
Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм.
Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде.
При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето.
към втори вариант >>
При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия.
(втори вариант)
Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде.
При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия.
Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера.
към втори вариант >>
Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват.
(втори вариант)
Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия.
Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват.
Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта.
към втори вариант >>
Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори.
(втори вариант)
Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват.
Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори.
Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света.
към втори вариант >>
Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината.
(втори вариант)
Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори.
Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината.
Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света. Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето.
(втори вариант)
Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината.
Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето.
Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света. Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера.
(втори вариант)
При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето.
Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера.
Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света. Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Венера е модистката на любовта.
(втори вариант)
Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера.
Венера е модистката на любовта.
Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света. Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света.
(втори вариант)
Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта.
Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света.
Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
(втори вариант)
Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света.
Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.
към втори вариант >>
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете.
Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света.
към втори вариант >>
Българите, които го слушаха, разбраха всичко.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете.
Българите, които го слушаха, разбраха всичко.
Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи.
към втори вариант >>
Ония пък братя французи, не го разбраха.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете. Българите, които го слушаха, разбраха всичко.
Ония пък братя французи, не го разбраха.
Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци.
към втори вариант >>
Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете. Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха.
Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български.
В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук.
към втори вариант >>
В този случай българите взеха два дела, а французите само един.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете. Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български.
В този случай българите взеха два дела, а французите само един.
Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук.
към втори вариант >>
Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света.
(втори вариант)
Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете. Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един.
Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света.
Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо.
към втори вариант >>
Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи.
(втори вариант)
Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света.
Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи.
Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
към втори вариант >>
Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци.
(втори вариант)
Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи.
Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци.
Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук.
(втори вариант)
Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци.
Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук.
Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук.
(втори вариант)
В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук.
Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук.
На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо.
(втори вариант)
Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук.
На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо.
Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
(втори вариант)
Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо.
Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
То е изразено чрез голямото разнообразие.
(втори вариант)
Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.
То е изразено чрез голямото разнообразие.
към втори вариант >>
Сега ще ви приведа един малък анекдот.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот.
Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
към втори вариант >>
Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот.
Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак.
Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха. Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак.
Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли.
Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха. Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли.
Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това.
Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха. Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това.
Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос.
Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха. Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос.
Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
(втори вариант)
Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха.
Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”
към втори вариант >>
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта.
Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате.
към втори вариант >>
Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта.
Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги.
Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време.
към втори вариант >>
Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги.
Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост.
Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали.
към втори вариант >>
Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост.
Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора.
И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи.
към втори вариант >>
И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора.
И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще.
Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов.
към втори вариант >>
Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате.
(втори вариант)
Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще.
Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате.
Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг.
към втори вариант >>
Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време.
(втори вариант)
Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате.
Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време.
В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг. Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали.
(втори вариант)
Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време.
В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали.
Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг. Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи.
(втори вариант)
Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали.
Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи.
Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг. Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов.
(втори вариант)
И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи.
Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов.
Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг. Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг.
(втори вариант)
Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов.
Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг.
Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
(втори вариант)
Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг.
Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.
към втори вариант >>
Ще прочета нещо, което е казано преди няколко хиляди години, в началото на християнската епоха.
(втори вариант)
Ще прочета нещо, което е казано преди няколко хиляди години, в началото на християнската епоха.
Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана.
към втори вариант >>
Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана.
(втори вариант)
Ще прочета нещо, което е казано преди няколко хиляди години, в началото на християнската епоха.
Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана.
към втори вариант >>
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта.
Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него.
към втори вариант >>
Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта.
Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга.
Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител.
към втори вариант >>
Като му взеха дрехата, той остана гол.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта. Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга.
Като му взеха дрехата, той остана гол.
Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера.
към втори вариант >>
Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта. Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол.
Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха.
Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава.
към втори вариант >>
Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта. Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха.
Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години.
Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
Тази глава е писана от него.
(втори вариант)
Йоан минава за апостол, за носител на Любовта. Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години.
Тази глава е писана от него.
Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
Той е писал, какво е говорил неговият Учител.
(втори вариант)
Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него.
Той е писал, какво е говорил неговият Учител.
Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера.
(втори вариант)
Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител.
Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера.
Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава.
(втори вариант)
Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера.
Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава.
“Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
“Истина, истина ви казвам...”
(втори вариант)
Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава.
“Истина, истина ви казвам...”
към втори вариант >>
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници.
А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете.
към втори вариант >>
А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници.
А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце.
“Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват.
към втори вариант >>
“Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници. А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце.
“Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”.
Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат.
към втори вариант >>
Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници. А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”.
Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си.
Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си.
към втори вариант >>
Той иде да раздава живот, а не да взима живот.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници. А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си.
Той иде да раздава живот, а не да взима живот.
Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят.
към втори вариант >>
Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете.
(втори вариант)
Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници. А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот.
Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете.
Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват.
към втори вариант >>
Миналото мяза на умрял човек, когото погребват.
(втори вариант)
А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете.
Миналото мяза на умрял човек, когото погребват.
Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани?
към втори вариант >>
Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат.
(втори вариант)
“Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват.
Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат.
Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават.
към втори вариант >>
Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си.
(втори вариант)
Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат.
Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си.
Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне.
към втори вариант >>
Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят.
(втори вариант)
Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си.
Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят.
Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота.
към втори вариант >>
Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват.
(втори вариант)
Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят.
Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват.
Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани? ” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода.
към втори вариант >>
Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани?
(втори вариант)
Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват.
Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани?
” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода. Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават.
(втори вариант)
Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани?
” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават.
Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода. Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.
към втори вариант >>
3.
На своето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1939г.,
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре.
Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро.
към беседата >>
Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре.
Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят.
Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си.
към беседата >>
Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят.
Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес.
За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята.
към беседата >>
За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес.
За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи.
Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили.
към беседата >>
Всяко наставление било поставено в специален пакет.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи.
Всяко наставление било поставено в специален пакет.
Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил.
към беседата >>
Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро.
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет.
Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро.
Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава.
към беседата >>
Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си.
Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро.
Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си.
Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята.
Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си.
Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята.
Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили.
За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята.
Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили.
Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил.
Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили.
Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил.
Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава.
Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил.
Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава.
Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава.
Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
към беседата >>
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача.
Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето.
към беседата >>
Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача.
Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил.
За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място.
към беседата >>
За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил.
За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето.
Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му.
към беседата >>
Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето.
Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието.
Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество?
към беседата >>
Той е недоволен от положението си, но търпи.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието.
Той е недоволен от положението си, но търпи.
Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха.
към беседата >>
Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи.
Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето.
Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място.
Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето.
Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място.
Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му.
За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място.
Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му.
Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Кога ще се върне ангелът в своето отечество?
Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му.
Кога ще се върне ангелът в своето отечество?
Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Когато настъпи новата епоха.
Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество?
Когато настъпи новата епоха.
Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Новата епоха ще го освободи.
Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха.
Новата епоха ще го освободи.
към беседата >>
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря.
Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
Коя е царската дъщеря?
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря.
Коя е царската дъщеря?
Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря?
Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви.
Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви.
Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си.
Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си.
Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята.
След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята.
След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
към беседата >>
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов.
За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце.
към беседата >>
За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов.
За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата.
Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта.
към беседата >>
Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата.
Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце.
Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си.
към беседата >>
Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце.
Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта.
към беседата >>
Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.
Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти.
Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти.
Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце.
Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта.
За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце.
Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта.
Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си.
Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта.
Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си.
Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта.
Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си.
Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта.
Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта.
Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
към беседата >>
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява.
Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове.
към беседата >>
Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява.
Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах.
За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука.
към беседата >>
За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах.
За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове.
За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца.
към беседата >>
За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове.
За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества.
Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете.
към беседата >>
Този пръст се нарича сатурнов.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества.
Този пръст се нарича сатурнов.
За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст.
към беседата >>
За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов.
За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове.
Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука.
Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове.
Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука.
За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца.
За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука.
За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца.
Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете.
За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца.
Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете.
Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст.
Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете.
Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст.
Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
Той се занимава с материалните работи в света.
За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст.
Той се занимава с материалните работи в света.
към беседата >>
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами.
на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му.
към беседата >>
на работа, да използвате всичко, което ви е дадено.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами.
на работа, да използвате всичко, което ви е дадено.
Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство.
към беседата >>
Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено.
Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността.
Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади.
към беседата >>
Този цар имал три доброкачествени череши в градината си.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността.
Този цар имал три доброкачествени череши в градината си.
Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши.
към беседата >>
Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си.
Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави.
Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една.
към беседата >>
Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави.
Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му.
Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо?
към беседата >>
Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство.
на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му.
Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство.
Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар.
към беседата >>
Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади.
Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство.
Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади.
Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши.
Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади.
Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши.
Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Той изял още две и за царя останала само една.
Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши.
Той изял още две и за царя останала само една.
Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо?
Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една.
Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо?
Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар.
Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо?
Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар.
Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар.
Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
към беседата >>
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре.
Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега.
към втори вариант >>
Ще ви изнеса един малък пример.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре.
Ще ви изнеса един малък пример.
Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души.
към втори вариант >>
Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример.
Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят.
Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети.
към втори вариант >>
Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят.
Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят.
Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети.
към втори вариант >>
Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят.
Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи.
Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома.
към втори вариант >>
Хората не били тогава толкоз много колкото сега.
(втори вариант)
Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи.
Хората не били тогава толкоз много колкото сега.
Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор.
към втори вариант >>
Те били на брой около хиляда души.
(втори вариант)
Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега.
Те били на брой около хиляда души.
Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята.
към втори вариант >>
Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети.
(втори вариант)
Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души.
Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети.
Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората.
към втори вариант >>
Всичките подаръци седели в тези пакети.
(втори вариант)
Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети.
Всичките подаръци седели в тези пакети.
Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога.
към втори вариант >>
Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома.
(втори вариант)
Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети.
Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома.
Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?
към втори вариант >>
Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор.
(втори вариант)
Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома.
Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор.
Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя.
към втори вариант >>
Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята.
(втори вариант)
Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор.
Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята.
Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя.
към втори вариант >>
Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората.
(втори вариант)
Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята.
Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората.
Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас.
към втори вариант >>
Върнал се ангелът при Бога.
(втори вариант)
Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората.
Върнал се ангелът при Бога.
Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?
(втори вариант)
Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога.
Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?
” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя.
(втори вариант)
Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?
” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя.
И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя.
(втори вариант)
Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя.
И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя.
Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
Този ангел все и той е недоволния във вас.
(втори вариант)
Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя.
Този ангел все и той е недоволния във вас.
Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
(втори вариант)
Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората? ” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас.
Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
към втори вариант >>
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел.
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел.
Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря.
към втори вариант >>
Всичките пакети са били надписани.
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел.
Всичките пакети са били надписани.
Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва.
към втори вариант >>
Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря.
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани.
Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря.
А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност.
към втори вариант >>
А, знаете ли коя е тя?
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря.
А, знаете ли коя е тя?
То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.
към втори вариант >>
То е светът.
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя?
То е светът.
Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух.
към втори вариант >>
Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря.
(втори вариант)
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът.
Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря.
Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста.
към втори вариант >>
Не е лошо човек да се захласва.
(втори вариант)
Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря.
Не е лошо човек да се захласва.
Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност.
(втори вариант)
Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва.
Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност.
Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.
(втори вариант)
А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност.
Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.
В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух.
(втори вариант)
То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва.
В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух.
Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
Те са четирите пръста.
(втори вариант)
Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух.
Те са четирите пръста.
Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
(втори вариант)
Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста.
Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
към втори вариант >>
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце.
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце.
Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат?
към втори вариант >>
Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта.
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце.
Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта.
Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам?
към втори вариант >>
Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него.
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта.
Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него.
Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная.
към втори вариант >>
Ако не ги подкрепи, те са безсилни.
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него.
Ако не ги подкрепи, те са безсилни.
Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките.
към втори вариант >>
Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си.
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни.
Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си.
Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото.
към втори вариант >>
Какво искат да кажат?
(втори вариант)
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си.
Какво искат да кажат?
- Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст.
към втори вариант >>
- Знаете ли аз какво имам?
(втори вариант)
Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат?
- Знаете ли аз какво имам?
И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество.
към втори вариант >>
И аз не го зная.
(втори вариант)
Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам?
И аз не го зная.
За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост.
към втори вариант >>
За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките.
(втори вариант)
Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная.
За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките.
Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето.
към втори вариант >>
Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото.
(втори вариант)
Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките.
Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото.
За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката.
към втори вариант >>
За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст.
(втори вариант)
Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото.
За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст.
Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст.
към втори вариант >>
Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество.
(втори вариант)
- Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст.
Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество.
То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост.
(втори вариант)
И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество.
То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост.
За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето.
(втори вариант)
За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост.
За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето.
Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката.
(втори вариант)
Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето.
Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката.
За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст.
(втори вариант)
За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката.
За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст.
Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
(втори вариант)
Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст.
Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
към втори вариант >>
Та вие често трябва да попипвате малкия си пръст и да кажете: “Моля, кажи ни какво трябва да правим.” Този, малкият пръст се занимава с всичките материални работи в света.
(втори вариант)
Та вие често трябва да попипвате малкия си пръст и да кажете: “Моля, кажи ни какво трябва да правим.” Този, малкият пръст се занимава с всичките материални работи в света.
Големият пръст това е Божественото в човека, Божественото сърдце, от което излизат всичките енергии и се подкрепят пръстите в човека.
към втори вариант >>
Големият пръст това е Божественото в човека, Божественото сърдце, от което излизат всичките енергии и се подкрепят пръстите в човека.
(втори вариант)
Та вие често трябва да попипвате малкия си пръст и да кажете: “Моля, кажи ни какво трябва да правим.” Този, малкият пръст се занимава с всичките материални работи в света.
Големият пръст това е Божественото в човека, Божественото сърдце, от което излизат всичките енергии и се подкрепят пръстите в човека.
към втори вариант >>
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността.
Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят.
към втори вариант >>
Аз ще ви кажа каква погрешка е направил.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността.
Аз ще ви кажа каква погрешка е направил.
Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши.
към втори вариант >>
Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил.
Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил.
Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?
към втори вариант >>
Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил.
Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал.
Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо? ” Той взел и изял и двете череши.
към втори вариант >>
Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал.
Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове.
Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо? ” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят.
(втори вариант)
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове.
Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят.
Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо? ” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши.
(втори вариант)
Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят.
Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши.
Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо? ” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?
(втори вариант)
Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши.
Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?
” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
” Той взел и изял и двете череши.
(втори вариант)
Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?
” Той взел и изял и двете череши.
Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
(втори вариант)
Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо? ” Той взел и изял и двете череши.
Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
към втори вариант >>
4.
Възможности на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1939г.,
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи.
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи.
Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
към беседата >>
Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят.
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи.
Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят.
Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
към беседата >>
Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си.
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят.
Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си.
Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
към беседата >>
Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си.
Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
към беседата >>
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес.
Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето.
към беседата >>
Това са динамически, а не статически процеси.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес.
Това са динамически, а не статически процеси.
Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи.
към беседата >>
Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси.
Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси.
През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси.
През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка.
През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка.
През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка.
През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето.
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка.
През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето.
През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи.
Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето.
През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи.
Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи.
Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
към беседата >>
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си.
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар.
към беседата >>
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си.
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си.
Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора.
към беседата >>
Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят?
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си.
Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят?
Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител?
към беседата >>
Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят?
Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата.
Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга?
към беседата >>
Да носиш, това значи, да бъдеш слуга.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата.
Да носиш, това значи, да бъдеш слуга.
Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
Да ти носят, това значи, да бъдеш господар.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга.
Да ти носят, това значи, да бъдеш господар.
И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
И за двете служби се изискват умни хора.
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар.
И за двете служби се изискват умни хора.
Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
Можете ли да поставите глупавия за учител?
Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора.
Можете ли да поставите глупавия за учител?
Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга?
Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител?
Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга?
Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга?
Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
към беседата >>
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване.
Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат.
към беседата >>
Тези два закона направляват човешкия живот.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване.
Тези два закона направляват човешкия живот.
И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки.
към беседата >>
И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот.
И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека.
Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни.
към беседата >>
Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека.
Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа.
Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде.
към беседата >>
Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа.
Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори.
Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси.
към беседата >>
Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори.
Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат.
Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво.
към беседата >>
Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки.
Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат.
Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки.
Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия.
към беседата >>
Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни.
И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки.
Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни.
Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно.
към беседата >>
Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде.
Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни.
Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде.
Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси.
Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде.
Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси.
Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво.
Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси.
Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво.
Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия.
Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво.
Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия.
От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
От това драскане излиза нещо ценно.
Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия.
От това драскане излиза нещо ценно.
Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно.
Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
към беседата >>
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат.
Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм.
към беседата >>
Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат.
Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират.
Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа.
към беседата >>
Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират.
Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека.
Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици.
към беседата >>
Но тези процеси се разбират само от разумните хора.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека.
Но тези процеси се разбират само от разумните хора.
Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език.
към беседата >>
Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора.
Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов.
Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен.
към беседата >>
Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов.
Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм.
Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения.
към беседата >>
Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа.
Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм.
Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа.
Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина.
към беседата >>
Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици.
Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа.
Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици.
Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето.
към беседата >>
Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език.
Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици.
Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език.
Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука.
към беседата >>
Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен.
Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език.
Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен.
Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят.
към беседата >>
Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения.
Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен.
Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения.
Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили.
към беседата >>
Животът започва с червената светлина.
Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения.
Животът започва с червената светлина.
Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно.
към беседата >>
Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето.
Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина.
Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето.
Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения.
към беседата >>
Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука.
Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето.
Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука.
Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения.
към беседата >>
Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят.
Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука.
Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят.
Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили.
Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят.
Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили.
Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно.
Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили.
Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно.
Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения.
Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно.
Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения.
Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения.
Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения.
Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения.
И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения.
И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо.
към беседата >>
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него.
Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават.
към беседата >>
Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него.
Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете.
Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени!
към беседата >>
Човек обича ближния си, когато направи нещо за него.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете.
Човек обича ближния си, когато направи нещо за него.
Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените.
към беседата >>
Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него.
Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното.
Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога".
към беседата >>
Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното.
Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали.
Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към беседата >>
Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават.
Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали.
Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават.
Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости.
към беседата >>
Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени!
Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават.
Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени!
Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости?
към беседата >>
Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените.
Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени!
Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените.
Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога".
Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените.
Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога".
Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже.
към беседата >>
Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата.
Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога".
Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата.
Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца.
към беседата >>
Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости.
Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата.
Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости.
От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето.
към беседата >>
От зла воля ли прави човек пакости?
Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости.
От зла воля ли прави човек пакости?
Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца.
към беседата >>
Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане.
Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости?
Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане.
Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи.
към беседата >>
Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже.
Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане.
Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже.
Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода.
към беседата >>
Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца.
Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже.
Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца.
Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време.
към беседата >>
Ще кажете, че трябва да отрежете въжето.
Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца.
Ще кажете, че трябва да отрежете въжето.
Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Да, но когато извадите човека от кладенеца.
От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето.
Да, но когато извадите човека от кладенеца.
Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи.
Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца.
Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи.
Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода.
Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи.
Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода.
Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време.
Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода.
Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време.
Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време.
Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
към беседата >>
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек?
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек?
От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията.
към беседата >>
От противоречията в живота.
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек?
От противоречията в живота.
Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях.
към беседата >>
Какво трябва да направи, за да не се смущава?
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота.
Какво трябва да направи, за да не се смущава?
За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар.
към беседата >>
За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога.
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава?
За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога.
Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
Те са Негова работа.
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога.
Те са Негова работа.
Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
Само Бог разрешава противоречията.
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа.
Само Бог разрешава противоречията.
Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях.
От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията.
Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях.
То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар.
Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях.
То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар.
Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар.
Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
към беседата >>
Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.
Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.
към беседата >>
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце.
При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът.
към беседата >>
При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце.
При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал.
Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома.
към беседата >>
Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал.
Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала.
Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста.
към беседата >>
Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала.
Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата.
Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи?
към беседата >>
Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома?
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата.
Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома?
– Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
– Защото знае да говори – казал банкерът.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома?
– Защото знае да говори – казал банкерът.
Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
Досега никой не ми е говорил като тази мома.
При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът.
Досега никой не ми е говорил като тази мома.
Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста.
Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома.
Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста.
Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
Какви са били тия думи?
Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста.
Какви са били тия думи?
Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи?
Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
към беседата >>
Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера.
Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера.
към беседата >>
Червената светлина има особен език, който трябва да се знае.
(втори вариант)
Портокалената е процес на ума. Зелената е процес на сърдцето. Жълтата е процес на ума. Синята е процес за душата. Виолетовата е процес на духа.
Червената светлина има особен език, който трябва да се знае.
Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето.
към втори вариант >>
Светлината едновременно говори на 7 езици на човека.
(втори вариант)
Зелената е процес на сърдцето. Жълтата е процес на ума. Синята е процес за душата. Виолетовата е процес на духа. Червената светлина има особен език, който трябва да се знае.
Светлината едновременно говори на 7 езици на човека.
И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това.
към втори вариант >>
И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ.
(втори вариант)
Жълтата е процес на ума. Синята е процес за душата. Виолетовата е процес на духа. Червената светлина има особен език, който трябва да се знае. Светлината едновременно говори на 7 езици на човека.
И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ.
А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането.
към втори вариант >>
А пък който не ги разбира, не може да има постижения.
(втори вариант)
Синята е процес за душата. Виолетовата е процес на духа. Червената светлина има особен език, който трябва да се знае. Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ.
А пък който не ги разбира, не може да има постижения.
Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането.
към втори вариант >>
Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум.
(втори вариант)
Виолетовата е процес на духа. Червената светлина има особен език, който трябва да се знае. Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения.
Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум.
Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли.
към втори вариант >>
Те изучават науката за храненето.
(втори вариант)
Червената светлина има особен език, който трябва да се знае. Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум.
Те изучават науката за храненето.
И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли. Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това.
(втори вариант)
Светлината едновременно говори на 7 езици на човека. И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето.
И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това.
Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли. Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането.
(втори вариант)
И който разбира тия 7 езика, той е здрав, учен и философ. А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това.
Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането.
Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли. Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
Те са ученици на науката за дишането.
(втори вариант)
А пък който не ги разбира, не може да има постижения. Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането.
Те са ученици на науката за дишането.
И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли. Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли.
(втори вариант)
Онези, които изучават езика на червената светлина, като не го знаят, вземат само да ядат и да дъвчат с шум. Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането.
И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли.
Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
(втори вариант)
Те изучават науката за храненето. И почти цялото човечество е занято с науката за храненето - учат това. Ония, които започват с портокалената светлина, понеже не знаят езика ѝ да го говорят, те вдъхват въздуха - учат учението на дишането. Те са ученици на науката за дишането. И човек, след като е ял дълго време, ще каже: “Тенкю, мерси, благодаря.” А пък онези, които знаят езика, благодарят преди да са яли.
Онези, които не знаят, благодарят след като са яли.
към втори вариант >>
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас.
Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата. А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни. Нищо не са направили и пак Бог ги обича. Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното. Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас.
Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата.
А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни. Нищо не са направили и пак Бог ги обича. Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното. Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас. Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата.
А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни.
Нищо не са направили и пак Бог ги обича. Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното. Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
Нищо не са направили и пак Бог ги обича.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас. Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата. А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни.
Нищо не са направили и пак Бог ги обича.
Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното. Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас. Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата. А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни. Нищо не са направили и пак Бог ги обича.
Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното.
Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
(втори вариант)
Ние в света обичаме онези, които са ни обичали, онези, които са свършили нещо за нас. Това е закон за учениците, в какъвто и да е смисъл на думата. А пък Бог обича хората, преди да са направили нещо, когато са били грешни. Нищо не са направили и пак Бог ги обича. Това са два въпроса: Въпрос на знайното и въпрос на незнайното.
Да учиш това, което не знаеш и няма как да ти го разправя и няма как да го изучиш.
към втори вариант >>
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен.
Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес. И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен.
Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес.
И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен. Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес.
И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Невъзможното за омразата е възможно за Любовта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
Невъзможното за омразата е възможно за Любовта.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен. Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес. И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога.
Невъзможното за омразата е възможно за Любовта.
Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието. Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен. Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес. И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовта.
Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието.
Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
(втори вариант)
Въпроса на знайното и въпроса на незнайното другояче може да се изрази така: Единият процес е човешки, а пък другият процес е Божествен. Невъзможното в единия процес е възможно в другия процес. И в Писанието е казано: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за омразата е възможно за Любовта. Невъзможното за невежеството, е възможно за знанието.
Невъзможното за слабостта е възможно за силата.
към втори вариант >>
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост.
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост.
В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже.
към втори вариант >>
В какво седи мъчнотията?
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост.
В какво седи мъчнотията?
Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето.
към втори вариант >>
Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си.
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост. В какво седи мъчнотията?
Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си.
И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне.
към втори вариант >>
И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека.
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост. В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си.
И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека.
Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне. В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите.
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост. В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека.
Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите.
Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне. В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
Въжето не трябва да се реже.
(втори вариант)
Например колко е мъчно да направиш услуга на един човек, който ти е направил пакост. В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите.
Въжето не трябва да се реже.
Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне. В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето.
(втори вариант)
В какво седи мъчнотията? Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже.
Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето.
Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне. В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне.
(втори вариант)
Ако спуснете един човек в кладенеца с едно въже, това въже е на местото си. И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето.
Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне.
В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
(втори вариант)
И ако речете да отрежете въжето, ще направите една голяма пакост на човека. Ще трябва да спуснете човека с здраво въже и да го извадите. Въжето не трябва да се реже. Но след като сте го спуснали и сте го извадили вече навън, тогаз може да отрежете въжето. Защото във втория случай, ако вие не отрежете въжето, той не ще може да ходи по пътя, ще се спъне.
В първия случай, ако сте отрезали въжето когато той е спуснат вече долу, пак няма да свършите работата - той ще остане долу.
към втори вариант >>
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават.
Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях.
към втори вариант >>
Това, което ви смущава, това е работа за Бога.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават.
Това, което ви смущава, това е работа за Бога.
Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените.
към втори вариант >>
Работа за Бога е това, затова ви смущава.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават. Това, което ви смущава, това е работа за Бога.
Работа за Бога е това, затова ви смущава.
Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги.
към втори вариант >>
Това, което не ви смущава, това е вашата работа.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава.
Това, което не ви смущава, това е вашата работа.
Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги. Букварите да вземете.
към втори вариант >>
Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа.
Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава.
Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги. Букварите да вземете.
към втори вариант >>
Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях.
(втори вариант)
Всичките противоречия, които се случват в живота ви, да не ви смущават. Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава.
Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях.
И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги. Букварите да вземете.
към втори вариант >>
И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените.
(втори вариант)
Това, което ви смущава, това е работа за Бога. Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях.
И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените.
Не ви съветвам да вземете учените книги. Букварите да вземете.
към втори вариант >>
Не ви съветвам да вземете учените книги.
(втори вариант)
Работа за Бога е това, затова ви смущава. Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените.
Не ви съветвам да вземете учените книги.
Букварите да вземете.
към втори вариант >>
Букварите да вземете.
(втори вариант)
Това, което не ви смущава, това е вашата работа. Погрешката е там, че хората се занимават с Божиите работи, а пък са оставили с техните работи Бог да се занимава. Това е все едно децата от първо отделение да се занимават с работата на учителя си, а пък да оставят буквара си, той да учи за тях. И ако ме попитате, как ще се оправи светът, ще кажа: вземете буквара и учете буквите и оставете философските въпроси на учените. Не ви съветвам да вземете учените книги.
Букварите да вземете.
към втори вариант >>
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва.
(втори вариант)
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва.
Защо трябва да заключа? Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
към втори вариант >>
Защо трябва да заключа?
(втори вариант)
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва.
Защо трябва да заключа?
Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
към втори вариант >>
Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
(втори вариант)
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва. Защо трябва да заключа?
Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
към втори вариант >>
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост.
Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар.
към втори вариант >>
Думата скържав не е хармонична.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост.
Думата скържав не е хармонична.
И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар.
към втори вариант >>
И думата стиснат не е хармонична.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост. Думата скържав не е хармонична.
И думата стиснат не е хармонична.
Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото.
към втори вариант >>
Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост. Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична.
Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”.
И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара.
към втори вариант >>
И всякога той не давал повече от 1 долар.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост. Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”.
И всякога той не давал повече от 1 долар.
Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много?
към втори вариант >>
Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар.
(втори вариант)
В Америка един богат банкерин се отличавал със своята стиснатост, скържавост. Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар.
Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар.
След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много? ” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните.
към втори вариант >>
След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар.
(втори вариант)
Думата скържав не е хармонична. И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар.
След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар.
Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много? ” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните. Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото.
(втори вариант)
И думата стиснат не е хармонична. Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар.
Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото.
Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много? ” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните. Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара.
(втори вариант)
Тогава може да кажем: “един човек, който не е щедър”. И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото.
Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара.
Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много? ” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните. Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много?
(втори вариант)
И всякога той не давал повече от 1 долар. Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара.
Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много?
” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните. Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните.
(втори вариант)
Когато отивали при него от името на някое благотворително дружество, не давал повече от 1 долар. След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много?
” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните.
Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
(втори вариант)
След като му говорят 10-15 госпожи, ще им даде 1 долар. Един ден влиза една млада мома и му казва: “Господине, искам да ви кажа само една дума на ухото. Никой да не чуе.” След като му казала тази дума, която никой не слушал, той изважда и ѝ дава 25 000 долара. Неговите приятели, като го видели, казали: “Защо даваш толкоз много? ” Той казал: “Тя знае как да говори.” Аз никога не съм слушал такива думи като нейните.
Сега оставам вие сами да си разрешите какво му е казала тя.
към втори вариант >>
Приложете тая постъпка на младата мома.
(втори вариант)
Приложете тая постъпка на младата мома.
към втори вариант >>
Ако ви запитат защо ходите на планината, какъв отговор бихте дали?
(втори вариант)
Ако ви запитат защо ходите на планината, какъв отговор бихте дали?
Ако попитат ученика, защо ходи в училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитат молещия се: “Защо ходите в църква? ” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитат гладния защо ходи в гостилницата той ще каже: “За да се храня.”
към втори вариант >>
Ако попитат ученика, защо ходи в училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитат молещия се: “Защо ходите в църква?
(втори вариант)
Ако ви запитат защо ходите на планината, какъв отговор бихте дали?
Ако попитат ученика, защо ходи в училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитат молещия се: “Защо ходите в църква?
” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитат гладния защо ходи в гостилницата той ще каже: “За да се храня.”
към втори вариант >>
” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитат гладния защо ходи в гостилницата той ще каже: “За да се храня.”
(втори вариант)
Ако ви запитат защо ходите на планината, какъв отговор бихте дали? Ако попитат ученика, защо ходи в училище, той ще каже: “Да се уча.” Ако попитат молещия се: “Защо ходите в църква?
” Той ще каже: ”За да се моля, за да се науча да се моля.” Ако попитат гладния защо ходи в гостилницата той ще каже: “За да се храня.”
към втори вариант >>
Но тези процеси не са статически.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически.
Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря.
към втори вариант >>
Те не са само за един момент.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически.
Те не са само за един момент.
Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир.
към втори вариант >>
Те са процеси непреривни.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически. Те не са само за един момент.
Те са процеси непреривни.
Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир. Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
Човек през целия си живот трябва да ги изучава.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически. Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни.
Човек през целия си живот трябва да ги изучава.
Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир. Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически. Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава.
Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си.
И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир. Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря.
(втори вариант)
Но тези процеси не са статически. Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си.
И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря.
Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир. Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир.
(втори вариант)
Те не са само за един момент. Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря.
Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир.
Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
(втори вариант)
Те са процеси непреривни. Човек през целия си живот трябва да ги изучава. Който ходи в училище, все си взема по една книга, изнася от училище по една книга, носи я в торбата си. И казва: “От тая книга аз се уча.” Който излиза от църква си носи един молитвеник и казва: “От тази книга се уча да се моля.” Който излиза из гостилницата, носи хляб и казва: “От този хляб ще се уча как да се храня.” Някои хора се разделят на две категории: Има хора, които излизат из училището и вървят и нищо не носят, но отподире им има един човек, който им носи букваря. Има хора, които излизат из църквата, има слуги, които им носят молитвеника отподир.
Сега има едни, които излизат из гостилницата и имат слуги, които им носят хлябовете.
към втори вариант >>
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си.
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си.
Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги.
към втори вариант >>
Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят?
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си.
Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят?
Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител?
към втори вариант >>
Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят?
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си. Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят?
Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят?
Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия?
към втори вариант >>
Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят?
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си. Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят?
Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят?
Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си.
към втори вариант >>
Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата.
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си. Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят?
Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата.
И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски.
към втори вариант >>
И двата процеса изискват най-умни хора за слуги.
(втори вариант)
Сега вие, като дойдохте на планината най-първо ви предупредиха, че сами трябва да си носите и букваря и молитвеника и хляба си със себе си. Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата.
И двата процеса изискват най-умни хора за слуги.
Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски?
към втори вариант >>
Може ли вие да поставите глупавия за учител?
(втори вариант)
Тогаз в живота кое е по-добре: сам ли да си носиш букваря или да ти го носят? Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги.
Може ли вие да поставите глупавия за учител?
Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли?
към втори вариант >>
Можете ли да вземете за слуга хилавия?
(втори вариант)
Сам ли да си носиш молитвеника или да ти го носят? Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител?
Можете ли да вземете за слуга хилавия?
(Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли? ” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците.
към втори вариант >>
(Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си.
(втори вариант)
Хляба сам ли да си го носиш или да ти го носят? Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия?
(Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си.
Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли? ” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот.
към втори вариант >>
Попитали един българин, знае ли френски.
(втори вариант)
Да ти носят и да носиш това са два велики процеса в природата. И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си.
Попитали един българин, знае ли френски.
Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли? ” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот. Дали се е случило, то е въпрос.
към втори вариант >>
Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски?
(втори вариант)
И двата процеса изискват най-умни хора за слуги. Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски.
Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски?
-“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли? ” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот. Дали се е случило, то е въпрос.
към втори вариант >>
-“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли?
(втори вариант)
Може ли вие да поставите глупавия за учител? Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски?
-“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли?
” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците. Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот. Дали се е случило, то е въпрос.
към втори вариант >>
” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците.
(втори вариант)
Можете ли да вземете за слуга хилавия? (Учителят се обърна към преводачката и каза: ) -Вие Някой път не се безпокойте за превода си. Попитали един българин, знае ли френски. Той казал: “Зная разбира се: Мон пер, мон мер.” -Знаете ли английски? -“Зная разбира се: Май фадър, май мадър.” - “Повече знаеш ли?
” -“Имах много работа, само това чух и само това научих и лесно аз уча езиците.
Само като ги чуя, говоря ги вече.” Това може да го вземете като сериозно или като анекдот. Дали се е случило, то е въпрос.
към втори вариант >>
НАГОРЕ