НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
674
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
674
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Нека гледа.
(втори вариант)
Сега братя и сестри, мъже и жени трябва да имат един вътрешен морал. Някоя сестра гледа някъде. Какво има, че гледа? Когато тя гледа, е хубаво.
Нека гледа.
Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи.
към втори вариант >>
После някои ще дойдат да кажат: „Тази вяра останала от баща ми." Чудни са.
(втори вариант)
Евангелистът дава пари с лихва, и православният дава пари с лихва. Ще дойде окултистът, и той дава пари с лихва. Питам, тогава по какво се различава? Не е името, което прави човека православен. Право слави Бога, но православието не седи в кръстенето.
После някои ще дойдат да кажат: „Тази вяра останала от баща ми." Чудни са.
Коя вяра останала от баща ти? Тогава тази вяра от баща ти да бъде от Бога, съгласен съм, но от някои ваши деди предадена, това е заблуждение.
към втори вариант >>
Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш.
(втори вариант)
Ако всяка една планета си има своя орбита, ако всеки един атом се движи по своята орбита, човек, който е разумен, и той си има свой път. Казвам, всички имате възгледи какво ще стане с нас. Аз казвам тъй, всички може да оправите вашето бъдеще, ако сутрин, като станете, знаете как да поставите тялото си. Може нищо да не четете. Ако се нагласиш, ти веднага ще започнеш да приемаш.
Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш.
Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение. Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът. Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.
към втори вариант >>
Докато гледа, тя е жива.
(втори вариант)
Сега братя и сестри, мъже и жени трябва да имат един вътрешен морал. Някоя сестра гледа някъде. Какво има, че гледа? Когато тя гледа, е хубаво. Нека гледа.
Докато гледа, тя е жива.
Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого.
към втори вариант >>
Коя вяра останала от баща ти?
(втори вариант)
Ще дойде окултистът, и той дава пари с лихва. Питам, тогава по какво се различава? Не е името, което прави човека православен. Право слави Бога, но православието не седи в кръстенето. После някои ще дойдат да кажат: „Тази вяра останала от баща ми." Чудни са.
Коя вяра останала от баща ти?
Тогава тази вяра от баща ти да бъде от Бога, съгласен съм, но от някои ваши деди предадена, това е заблуждение.
към втори вариант >>
Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение.
(втори вариант)
Казвам, всички имате възгледи какво ще стане с нас. Аз казвам тъй, всички може да оправите вашето бъдеще, ако сутрин, като станете, знаете как да поставите тялото си. Може нищо да не четете. Ако се нагласиш, ти веднага ще започнеш да приемаш. Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш.
Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение.
Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът. Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.
към втори вариант >>
Щом не гледа, тя е мъртва.
(втори вариант)
Някоя сестра гледа някъде. Какво има, че гледа? Когато тя гледа, е хубаво. Нека гледа. Докато гледа, тя е жива.
Щом не гледа, тя е мъртва.
Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа.
към втори вариант >>
Тогава тази вяра от баща ти да бъде от Бога, съгласен съм, но от някои ваши деди предадена, това е заблуждение.
(втори вариант)
Питам, тогава по какво се различава? Не е името, което прави човека православен. Право слави Бога, но православието не седи в кръстенето. После някои ще дойдат да кажат: „Тази вяра останала от баща ми." Чудни са. Коя вяра останала от баща ти?
Тогава тази вяра от баща ти да бъде от Бога, съгласен съм, но от някои ваши деди предадена, това е заблуждение.
към втори вариант >>
Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът.
(втори вариант)
Аз казвам тъй, всички може да оправите вашето бъдеще, ако сутрин, като станете, знаете как да поставите тялото си. Може нищо да не четете. Ако се нагласиш, ти веднага ще започнеш да приемаш. Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш. Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение.
Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът.
Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.
към втори вариант >>
Има един хубав поглед.
(втори вариант)
Какво има, че гледа? Когато тя гледа, е хубаво. Нека гледа. Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва.
Има един хубав поглед.
Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам.
към втори вариант >>
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят.
Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той.
към втори вариант >>
Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.
(втори вариант)
Може нищо да не четете. Ако се нагласиш, ти веднага ще започнеш да приемаш. Ако се поставиш в едно положение хубаво, ще започнеш да слушаш. Всичките хубави мисли от цялата земна повърхност ще бъдат в ума ти, ще придобиеш едно настроение. Щом ти имаш благоразположението на твоите ближни, ще слушаш и по- напреднали същества, ще се повдигне духът.
Докато ние нямаме съдействието на онези, които се занимавали преди нас, мъчно ще може да се живее в света.
към втори вариант >>
Ама някоя сестра гледала.
(втори вариант)
Когато тя гледа, е хубаво. Нека гледа. Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед.
Ама някоя сестра гледала.
Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи.
към втори вариант >>
Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят.
Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове.
Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная.
към втори вариант >>
Никой светия сам не може да стане.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане.
В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни.
към втори вариант >>
Ще оставите тия работи.
(втори вариант)
Нека гледа. Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала.
Ще оставите тия работи.
Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа.
към втори вариант >>
Ще се даде форма за Бога, която не е.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят. Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове.
Ще се даде форма за Бога, която не е.
Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная. У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
В живота, за да станем светии, то е крайната цел.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане.
В живота, за да станем светии, то е крайната цел.
Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват.
към втори вариант >>
Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого.
(втори вариант)
Докато гледа, тя е жива. Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи.
Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого.
И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят. Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е.
Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е.
Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная. У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
Казва, светия ще стана.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел.
Казва, светия ще стана.
Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе.
към втори вариант >>
И през затворени очи се гледа.
(втори вариант)
Щом не гледа, тя е мъртва. Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого.
И през затворени очи се гледа.
Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят. Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е.
Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене.
Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная. У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана.
Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота.
Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие.
към втори вариант >>
Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам.
(втори вариант)
Има един хубав поглед. Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа.
Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам.
Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
Какъвто съм аз, такъв е и той.
(втори вариант)
Няма нито една религия, която да е религия, това са само заблуждения на онези, които те ръководят. Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене.
Какъвто съм аз, такъв е и той.
Аз казвам: аз го зная. У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
Светията се радва на всичко.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота.
Светията се радва на всичко.
Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре.
към втори вариант >>
Той казва: мижеше, мижи.
(втори вариант)
Ама някоя сестра гледала. Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам.
Той казва: мижеше, мижи.
Но и през затворените очи човек може да гледа. Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
Аз казвам: аз го зная.
(втори вариант)
Религиите, това са окови, в които човек ще се вкове. Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той.
Аз казвам: аз го зная.
У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни.
(втори вариант)
Никой светия сам не може да стане. В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко.
Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни.
Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре.
към втори вариант >>
Но и през затворените очи човек може да гледа.
(втори вариант)
Ще оставите тия работи. Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи.
Но и през затворените очи човек може да гледа.
Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
(втори вариант)
Ще се даде форма за Бога, която не е. Ще дойде един човек, ще описва баща ми какъв е. Той ще описва този баща на земята какъв е, той точно като мене, той мяза на мене. Какъвто съм аз, такъв е и той. Аз казвам: аз го зная.
У нас всичкото онова добро, което ние проявяваме, то е първично.
към втори вариант >>
Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват.
(втори вариант)
В живота, за да станем светии, то е крайната цел. Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни.
Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват.
То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Трябва да станем свободни.
(втори вариант)
Ти може да държиш очите си затворени, и пак да гледаш някого. И през затворени очи се гледа. Аз по някой път си държа очите затворени, но и през затворените очи виждам. Той казва: мижеше, мижи. Но и през затворените очи човек може да гледа.
Трябва да станем свободни.
към втори вариант >>
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба.
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба.
Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш.
към втори вариант >>
То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе.
(втори вариант)
Казва, светия ще стана. Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват.
То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе.
Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Аз съм за онази вътрешна свобода.
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода.
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света.
към втори вариант >>
Казва: нека страда този човек, то е от Бога.
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба.
Казва: нека страда този човек, то е от Бога.
Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог.
към втори вариант >>
Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие.
(втори вариант)
Светия значи в пълната смисъл на думата може да се радваш в живота. Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе.
Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие.
Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително.
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода.
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително.
Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е?
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога.
Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е?
Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости?
към втори вариант >>
Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре.
(втори вариант)
Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие.
Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре.
Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Тръгнал някой.
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода. Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително.
Тръгнал някой.
Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше.
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е?
Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше.
Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние.
към втори вариант >>
Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре.
(втори вариант)
Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре.
Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре.
Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Защо това е тъй?
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода. Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой.
Защо това е тъй?
Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака.
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше.
Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака.
Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение.
към втори вариант >>
Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
(втори вариант)
Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре.
Много мъчно е да се намери едно положение естествено.
към втори вариант >>
Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин.
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода. Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой. Защо това е тъй?
Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин.
Да кажем: Господ да оправи света. Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш.
(втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака.
Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш.
То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива.
към втори вариант >>
Как трябва да се моли човек?
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек?
Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате.
към втори вариант >>
Да кажем: Господ да оправи света.
(втори вариант)
Аз съм за онази вътрешна свобода. Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин.
Да кажем: Господ да оправи света.
Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог.
(втори вариант)
Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш.
То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог.
Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива. Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение.
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек?
Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение.
Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве.
към втори вариант >>
Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
(втори вариант)
Тогава ще престанем да се осъждаме, понеже е много относително. Тръгнал някой. Защо това е тъй? Този свят ние няма да може да го оправим по никой начин. Да кажем: Господ да оправи света.
Каквото Господ направил, е много добре, пък ние сега сме съработници на Божието дело.
към втори вариант >>
Каква е разликата с един човек, който не може да прости?
(втори вариант)
Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог.
Каква е разликата с един човек, който не може да прости?
Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива. Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Остави ръцете си свободни.
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек? Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение.
Остави ръцете си свободни.
Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите.
към втори вариант >>
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите.
Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим.
към втори вариант >>
Непрощаването е едно животинско състояние.
(втори вариант)
Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости?
Непрощаването е едно животинско състояние.
Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива. Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Не само това.
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек? Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни.
Не само това.
Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението.
към втори вариант >>
Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите.
Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно.
Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим. Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Във всички животни има туй чувство за отмъщение.
(втори вариант)
Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние.
Във всички животни има туй чувство за отмъщение.
Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива. Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение.
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек? Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни. Не само това.
Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение.
Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит.
към втори вариант >>
Ние се приближаваме към новия живот.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите. Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно.
Ние се приближаваме към новия живот.
Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим. Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива.
(втори вариант)
Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение.
Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива.
Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Вие бързате.
(втори вариант)
Как трябва да се моли човек? Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение.
Вие бързате.
Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси.
към втори вариант >>
Този новия живот идва, но не остава за дълго време.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите. Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот.
Този новия живот идва, но не остава за дълго време.
Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим. Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
(втори вариант)
То беше пословично бяло куче от породата на английските булдог. Каква е разликата с един човек, който не може да прости? Непрощаването е едно животинско състояние. Във всички животни има туй чувство за отмъщение. Вземете овцата, бутнете я, тя е крайно честолюбива.
Като каже - от кошарата надалече, много не му мисли.
към втори вариант >>
Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве.
(втори вариант)
Ако ти поставиш ръцете си надолу, то е най-естественото положение. Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате.
Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве.
Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите.
към втори вариант >>
Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите. Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време.
Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите.
Ние не че я нямаме, но не може да я задържим. Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински.
Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните.
към втори вариант >>
Не бързайте, може да не се борите.
(втори вариант)
Остави ръцете си свободни. Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве.
Не бързайте, може да не се борите.
Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади.
към втори вариант >>
Ние не че я нямаме, но не може да я задържим.
(втори вариант)
Казвам, затуй искам да ви наведа на мисълта - чистота на мислите. Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите.
Ние не че я нямаме, но не може да я задържим.
Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински.
Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние.
Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва.
към втори вариант >>
Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението.
(втори вариант)
Не само това. Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите.
Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението.
Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е?
към втори вариант >>
Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
(втори вариант)
Чистота на мислите, то няма да дойде така лесно. Ние се приближаваме към новия живот. Този новия живот идва, но не остава за дълго време. Той може да остане в нас, ако имаме чистота на мислите. Ние не че я нямаме, но не може да я задържим.
Ако идат някои нечисти мисли, самият живот, самата мисъл сега се чисти.
към втори вариант >>
Те са били навремето хубави, но сега са ненужни.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински. Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние.
Те са били навремето хубави, но сега са ненужни.
Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист.
към втори вариант >>
Някои от вас може да направят опит.
(втори вариант)
Даже десет-петнадесет минути трябва да седите изправени за доброто кръвообращение. Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението.
Някои от вас може да направят опит.
Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е?
към втори вариант >>
Ако туй, което ви говоря, може да го приложите, животът ви ще бъде като днешния ден.
(втори вариант)
Ако туй, което ви говоря, може да го приложите, животът ви ще бъде като днешния ден.
към втори вариант >>
Страхът е едно придобито качество от хиляди години.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински. Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни.
Страхът е едно придобито качество от хиляди години.
Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист. Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
Имате бели коси.
(втори вариант)
Вие бързате. Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит.
Имате бели коси.
В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е?
към втори вариант >>
Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински. Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години.
Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече.
Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист. Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите.
(втори вариант)
Казвате: „Нямаме време." Молете се половин час, петнадесет минути най-малко за вашето здраве. Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси.
В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите.
Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е? Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Обезверяването е придобито от животните.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да се освободите от всички онези чувства, които са животински. Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече.
Обезверяването е придобито от животните.
Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист. Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади.
(втори вариант)
Не бързайте, може да не се борите. Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите.
Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади.
Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е? Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва.
(втори вариант)
Вашето възпитание не е нищо друго освен освобождаване от качествата, които сме придобили от животинското състояние. Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните.
Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва.
Заекът е безверник, хем такъв атеист. Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е?
(втори вариант)
Оставете всичко в света, ще се подобри кръвообращението. Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади.
Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е?
Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е? Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Заекът е безверник, хем такъв атеист.
(втори вариант)
Те са били навремето хубави, но сега са ненужни. Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва.
Заекът е безверник, хем такъв атеист.
Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е?
(втори вариант)
Някои от вас може да направят опит. Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е?
Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е?
Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е? Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
(втори вариант)
Страхът е едно придобито качество от хиляди години. Човек е страдал от страха, но има други, които са страдали повече. Обезверяването е придобито от животните. Я виж, онзи заек е крайно безверен, никому не вярва. Заекът е безверник, хем такъв атеист.
Кой как дойде, казва: „Не вярвам, каквото кажеш. -
към втори вариант >>
Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е?
(втори вариант)
Имате бели коси. В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е?
Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е?
Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам.
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам.
Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата. Благодаря." Никакво благородство не е. Турците имат една поговорка: „Благословени крака". Заекът казва: „Аз съм вече атеист. И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
(втори вариант)
В три-четири години - ще ви дам правило - на някои може да почернеят косите, да се подмладят.. Аз бих желал някои от старите сестри да се подмладят и да засрамят младите. Ако един човек може да се роди стар, той може и да се подмлади. Ако религията нас не може да ни подмлади, защо ни е, ако тази религия не може да ни даде подтик за нашите способности, защо ни е? Ако въздухът, който дишаме, не може да внесе живот, защо ни е? Ако водата, която пием, не внася живот, защо ни е?
Ако светлината, топлината, всичко, което аз искам, че тия средства, условия все носят живот.
към втори вариант >>
Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата.
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам.
Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата.
Благодаря." Никакво благородство не е. Турците имат една поговорка: „Благословени крака". Заекът казва: „Аз съм вече атеист. И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота.
Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене.
към втори вариант >>
Благодаря." Никакво благородство не е.
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам. Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата.
Благодаря." Никакво благородство не е.
Турците имат една поговорка: „Благословени крака". Заекът казва: „Аз съм вече атеист. И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота.
Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва.
Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа.
към втори вариант >>
Турците имат една поговорка: „Благословени крака".
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам. Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата. Благодаря." Никакво благородство не е.
Турците имат една поговорка: „Благословени крака".
Заекът казва: „Аз съм вече атеист. И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Но тъй както го правят, дяволът не го е страх.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота. Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва.
Но тъй както го правят, дяволът не го е страх.
Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много.
към втори вариант >>
Заекът казва: „Аз съм вече атеист.
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам. Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата. Благодаря." Никакво благородство не е. Турците имат една поговорка: „Благословени крака".
Заекът казва: „Аз съм вече атеист.
И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Има едно кръстене, което е магнетисване.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота. Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх.
Има едно кръстене, което е магнетисване.
Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко.
към втори вариант >>
И зайците значи отдавна са атеисти.
(втори вариант)
Казва: - Тия долапи не вярвам." Ако му кажеш: „Вярвай в Бога", казва: „В никакъв Господ не вярвам. Толкоз пъти съм вярвал, но такъв Господ - все ми одират кожата. Благодаря." Никакво благородство не е. Турците имат една поговорка: „Благословени крака". Заекът казва: „Аз съм вече атеист.
И зайците значи отдавна са атеисти.
към втори вариант >>
Пък аз може да се кръстя и с двете ръце.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота. Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване.
Пък аз може да се кръстя и с двете ръце.
И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече.
към втори вариант >>
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното.
Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш.
към втори вариант >>
И то е кръстене.
(втори вариант)
Та казвам, имате съвсем друго схващане за живота. Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце.
И то е кръстене.
(Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече.
към втори вариант >>
Новото верую ще внесе здраве.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното.
Новото верую ще внесе здраве.
Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш. То е страхът.
към втори вариант >>
(Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа.
(втори вариант)
Ако този православен се моли и се кръсти - действително кръстенето има нещо, то е магнетисване, ако се направи, както трябва. Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене.
(Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа.
Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето.
към втори вариант >>
Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното. Новото верую ще внесе здраве.
Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме.
Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш. То е страхът.
към втори вариант >>
Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много.
(втори вариант)
Но тъй както го правят, дяволът не го е страх. Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа.
Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много.
Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може.
към втори вариант >>
Непременно трябва да си съставим един истински мироглед.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното. Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме.
Непременно трябва да си съставим един истински мироглед.
Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш. То е страхът.
към втори вариант >>
Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко.
(втори вариант)
Има едно кръстене, което е магнетисване. Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много.
Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко.
Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща.
към втори вариант >>
Щастието се определя от мирогледа на човека.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното. Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед.
Щастието се определя от мирогледа на човека.
Не само веруюто, но туй, което вярваш. То е страхът.
към втори вариант >>
Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече.
(втори вариант)
Пък аз може да се кръстя и с двете ръце. И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко.
Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече.
Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш.
към втори вариант >>
Не само веруюто, но туй, което вярваш.
(втори вариант)
Положителната страна на вярата е, като знаем причините, да дойдем до онази вяра, в която абсолютно няма никакво съмнение, вяра в положителното. Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека.
Не само веруюто, но туй, което вярваш.
То е страхът.
към втори вариант >>
Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече.
(втори вариант)
И то е кръстене. (Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече.
Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече.
То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
То е страхът.
(втори вариант)
Новото верую ще внесе здраве. Всичките болести в света, всичките мрачни състояния зависят от нашия мрачен мироглед, който имаме. Непременно трябва да си съставим един истински мироглед. Щастието се определя от мирогледа на човека. Не само веруюто, но туй, което вярваш.
То е страхът.
към втори вариант >>
То е смисълът на кръстенето.
(втори вариант)
(Обливане.) Ти не знаеш какво значи кръстенето, аз да ти кажа. Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече.
То е смисълът на кръстенето.
По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
Да дойдем до практическите работи.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи.
Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си.
към втори вариант >>
По-хубав смисъл за българите не може.
(втори вариант)
Като туриш ръката си на главата, значи да мислиш много. Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето.
По-хубав смисъл за българите не може.
Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи.
Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици.
Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва.
към втори вариант >>
Света Троица, лицата на Бога, то са други неща.
(втори вариант)
Като туриш ръката на корема, значи да ядеш малко. Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може.
Света Троица, лицата на Бога, то са други неща.
Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш. Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи. Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици.
Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени.
Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм.
към втори вариант >>
Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш.
(втори вариант)
Когато туриш ръката на гърдите, значи ще работиш повече. Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща.
Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш.
Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи. Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени.
Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас.
Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям.
към втори вариант >>
Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
(втори вариант)
Кръстенето значи - ще мислиш много, ще ядеш малко, ще работиш повече. То е смисълът на кръстенето. По-хубав смисъл за българите не може. Света Троица, лицата на Бога, то са други неща. Много ще мислиш, малко ще ядеш, много ще работиш.
Защото, който работи, то е от Бога; който се труди, е от хората; който се мъчи, е от дявола.
към втори вариант >>
Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи. Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас.
Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени.
Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка.
към втори вариант >>
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам.
Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод.
към втори вариант >>
Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си.
(втори вариант)
Да дойдем до практическите работи. Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени.
Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си.
Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен.
към втори вариант >>
Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам.
Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя.
Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл.
към втори вариант >>
Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва.
(втори вариант)
Има сестри, мъже и жени, гледам как постъпват, учители и ученици. Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си.
Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва.
Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата.
към втори вариант >>
Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам. Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя.
Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте.
Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл.
към втори вариант >>
Казва: „Лаком съм.
(втори вариант)
Аз не визирам сестрите, понеже не ви считам за жени. Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва.
Казва: „Лаком съм.
По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала!
към втори вариант >>
Може би след година-година и половина да почернее.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам. Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте.
Може би след година-година и половина да почернее.
Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл.
към втори вариант >>
По някой път се забравям.
(втори вариант)
Вие сте ученици и когато ние говорим за жени, не мислете за вас. Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм.
По някой път се забравям.
Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ?
към втори вариант >>
Копривата има доста желязо.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам. Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее.
Копривата има доста желязо.
То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени.
към втори вариант >>
Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка.
(втори вариант)
Знайте, че в класа няма жени, не сте родени като жени. Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям.
Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка.
Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил.
към втори вариант >>
То е един елементарен метод.
(втори вариант)
Сега онези сестри, които искат да се подмладят, ще се подмладят мислите ви, да подмладите сърцето си и след туй можем да направим косите черни, аз може да ги боядисам. Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо.
То е един елементарен метод.
Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени. Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен.
(втори вариант)
Един българин на четиридесет и пет години отива на гости на кръстника си заедно с жена си. Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка.
Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен.
Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му.
към втори вариант >>
Всичкото седи в човешката мисъл.
(втори вариант)
Всеки един от вас може да ги боядиса, има една хас боя. Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод.
Всичкото седи в човешката мисъл.
Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени. Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Той като започнал, тя го бутнала с иглата.
(втори вариант)
Понеже бил много лаком, да не би да се засрами пред кръстника си, казал на жена си да вземе една губерка, че да го побутва. Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен.
Той като започнал, тя го бутнала с иглата.
Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник.
към втори вариант >>
Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл.
(втори вариант)
Вземете, наберете коприва, счукайте я и през цялата година употребявайте. Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл.
Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл.
След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени. Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Казва й: „Стига си ме бутала!
(втори вариант)
Казва: „Лаком съм. По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата.
Казва й: „Стига си ме бутала!
Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се?
към втори вариант >>
След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл.
(втори вариант)
Може би след година-година и половина да почернее. Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл.
След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл.
Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени. Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните.
Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
Вкъщи, и тук ли ме буташ?
(втори вариант)
По някой път се забравям. Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала!
Вкъщи, и тук ли ме буташ?
" Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се? Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени.
(втори вариант)
Копривата има доста желязо. То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл.
Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени.
Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните.
Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа.
Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
" Той забравил.
(втори вариант)
Гледай да не види някой." Отиват те при кръстника, тя взела една голяма губерка. Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ?
" Той забравил.
Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се? Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Сложен процес имат.
(втори вариант)
То е един елементарен метод. Всичкото седи в човешката мисъл. Правилността седи в нашата мисъл, правилна ли е нашата мисъл. След туй друго е оправено в нас: кръвообращението, дихателната система, чувстването, всичкия външен живот ще се обуслови според нашата мисъл. Затуй всичките окултисти на Запад имат лекции, курсове, какво да мислят, имат такива упражнения дадени.
Сложен процес имат.
към втори вариант >>
Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа.
Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва.
Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
Защото за пръв път не го бола жена му.
(втори вариант)
Кумът опекъл един пуяк от дванадесет килограма, хубаво направен. Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил.
Защото за пръв път не го бола жена му.
„Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се? Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Казвам, мисълта си ще оправиш.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш.
Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения.
към втори вариант >>
Пак бърка и така залъгва маймуната.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва.
Пак бърка и така залъгва маймуната.
Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
„Виж - казва, - кръстник.
(втори вариант)
Той като започнал, тя го бутнала с иглата. Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му.
„Виж - казва, - кръстник.
С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се? Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Всичките техни системи са много сложни.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш.
Всичките техни системи са много сложни.
Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално.
към втори вариант >>
Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната.
Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже.
След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се?
(втори вариант)
Казва й: „Стига си ме бутала! Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник.
С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се?
Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Туй го наричам кръвообращение.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш. Всичките техни системи са много сложни.
Туй го наричам кръвообращение.
Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби.
към втори вариант >>
След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
(втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже.
След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи.
към втори вариант >>
Я виж каква губерка."
(втори вариант)
Вкъщи, и тук ли ме буташ? " Той забравил. Защото за пръв път не го бола жена му. „Виж - казва, - кръстник. С губерката ме боде." Казва му: „Яж колкото искаш." „Куме, яде ли се?
Я виж каква губерка."
към втори вариант >>
Аз имам едно правило.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш. Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение.
Аз имам едно правило.
Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение.
към втори вариант >>
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише.
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише.
Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго.
към втори вариант >>
Тази губерка е човешкият език.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език.
Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му.
към втори вариант >>
Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш. Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило.
Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години.
Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам.
към втори вариант >>
Казваме, защо идат нещастията?
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише.
Казваме, защо идат нещастията?
Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка.
към втори вариант >>
Казва някой: повярвай.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език.
Казва някой: повярвай.
Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го.
към втори вариант >>
Някои работят двадесет години и нямат постижения.
(втори вариант)
Казвам, мисълта си ще оправиш. Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години.
Някои работят двадесет години и нямат постижения.
Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи.
към втори вариант >>
Има ли нещо лошо в меда?
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише. Казваме, защо идат нещастията?
Има ли нещо лошо в меда?
Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението.
към втори вариант >>
Как ще повярваш на онази губерка.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език. Казва някой: повярвай.
Как ще повярваш на онази губерка.
Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат.
към втори вариант >>
Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално.
(втори вариант)
Всичките техни системи са много сложни. Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения.
Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално.
В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи.
към втори вариант >>
Някой път питат хората защо идат нещастията.
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише. Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда?
Някой път питат хората защо идат нещастията.
Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна.
към втори вариант >>
Има едно правило, което трябва да спазвате.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език. Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка.
Има едно правило, което трябва да спазвате.
Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш.
към втори вариант >>
В природата съществуват такива загуби.
(втори вариант)
Туй го наричам кръвообращение. Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално.
В природата съществуват такива загуби.
Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само.
към втори вариант >>
Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията.
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише. Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията.
Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията.
Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи.
към втори вариант >>
Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език. Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате.
Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек.
Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е.
към втори вариант >>
Искам туй да бъде за насърчение.
(втори вариант)
Аз имам едно правило. Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби.
Искам туй да бъде за насърчение.
Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра.
към втори вариант >>
Този същият пътник разправя друго.
(втори вариант)
Сега, много пъти ние намираме такова медено шише. Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията.
Този същият пътник разправя друго.
Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал.
към втори вариант >>
Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му.
(втори вариант)
Тази губерка е човешкият език. Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек.
Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му.
Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал.
към втори вариант >>
Говоря практически, не само да утешавам.
(втори вариант)
Като се изправя в петнадесет минути, може да имам в една година, може да постигна толкоз, колкото един окултист в двадесет години. Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение.
Говоря практически, не само да утешавам.
Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора.
към втори вариант >>
Той имал часовник със златна верижка.
(втори вариант)
Казваме, защо идат нещастията? Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго.
Той имал часовник със златна верижка.
Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата.
към втори вариант >>
Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го.
(втори вариант)
Казва някой: повярвай. Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му.
Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го.
Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед.
към втори вариант >>
Всичките неща, които се случват, те имат задачи.
(втори вариант)
Някои работят двадесет години и нямат постижения. Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам.
Всичките неща, които се случват, те имат задачи.
Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата.
към втори вариант >>
Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението.
(втори вариант)
Има ли нещо лошо в меда? Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка.
Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението.
Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото.
към втори вариант >>
Тогава най-сетне ще се скарат.
(втори вариант)
Как ще повярваш на онази губерка. Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го.
Тогава най-сетне ще се скарат.
Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота.
към втори вариант >>
Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи.
(втори вариант)
Защото придобитото в една година може да го изгубя моментално. В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи.
Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи.
Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата. Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна.
(втори вариант)
Някой път питат хората защо идат нещастията. Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението.
Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна.
Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото. Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш.
(втори вариант)
Има едно правило, което трябва да спазвате. Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат.
Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш.
Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ.
към втори вариант >>
Боли те главата - прекръсти се само.
(втори вариант)
В природата съществуват такива загуби. Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи.
Боли те главата - прекръсти се само.
Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата. Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи.
(втори вариант)
Когато не знаеш едно нещо как да го употребиш, идат нещастията. Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна.
Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи.
После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото. Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
Но щом казва „не му говори", практичен е.
(втори вариант)
Някой не споделя вашите възгледи, казвате - такава е волята Божия, така го създал Господ, нека мисли така този човек. Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш.
Но щом казва „не му говори", практичен е.
Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява.
към втори вариант >>
Ако не можеш, повикай друга сестра.
(втори вариант)
Искам туй да бъде за насърчение. Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само.
Ако не можеш, повикай друга сестра.
Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата. Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал.
(втори вариант)
Този същият пътник разправя друго. Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи.
После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал.
Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото. Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
Туй е неговата дарба, която Господ му е дал.
(втори вариант)
Дотогава, докато работите разумно, ако те слуша хубаво, говори му. Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е.
Туй е неговата дарба, която Господ му е дал.
Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява. Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Ако и тя не може, повикай втора.
(втори вариант)
Говоря практически, не само да утешавам. Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра.
Ако и тя не може, повикай втора.
Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата. Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
Тя слязла и турила обущата.
(втори вариант)
Той имал часовник със златна верижка. Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал.
Тя слязла и турила обущата.
Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото. Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
Той не е правилният възглед.
(втори вариант)
Но ако усетиш, че не слуша този човек, остави го. Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал.
Той не е правилният възглед.
И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява. Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата.
(втори вариант)
Всичките неща, които се случват, те имат задачи. Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора.
Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата.
Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото.
(втори вариант)
Като заспал друг път, маймуната му задига часовника, качва се на дървото и тя ходи и носи часовника, но не знае употреблението. Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата.
Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото.
Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
И кои от нас имаме правилни възгледи в живота.
(втори вариант)
Тогава най-сетне ще се скарат. Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед.
И кои от нас имаме правилни възгледи в живота.
В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява. Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Трябва да се създаде един метод.
(втори вариант)
Имаш ревматизъм, болки, стягане на главата - те са само задачи. Боли те главата - прекръсти се само. Ако не можеш, повикай друга сестра. Ако и тя не може, повикай втора. Кажи: „Помоли се заради мене." Повикай трета, четвърта, докато ти мине главата.
Трябва да се създаде един метод.
към втори вариант >>
Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
(втори вариант)
Питам, този часовник каква полза ще донесе на тази маймуна. Ако цял живот тя носи този часовник, каква полза ще й принесе, какво ще научи. После той имал ботуши, изува ги, намазал с мед обущата отвътре, и пак задремал. Тя слязла и турила обущата. Сега друго нещастие дошло, че не може да се качи на дървото.
Той я настига, хваща я, взима си часовника и я занася в Европа като екземпляр.
към втори вариант >>
В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ.
(втори вариант)
Дотогава, докато те слуша, кажи: „Много хубаво, съгласен съм." Нови идеи му казваш. Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота.
В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ.
Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява. Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни.
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни.
Болни са техните мисли. Някои изследват очите. И аз изследвам очите. Всички са болни, но болестта не е във време и пространство. Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна.
Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна. Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна? " Какво подразбирате под „маймуна"? Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата. В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити.
към втори вариант >>
Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява.
(втори вариант)
Но щом казва „не му говори", практичен е. Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ.
Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява.
Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Болни са техните мисли.
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни.
Болни са техните мисли.
Някои изследват очите. И аз изследвам очите. Всички са болни, но болестта не е във време и пространство. Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна.
Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна.
Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна? " Какво подразбирате под „маймуна"? Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата. В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити. Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи.
към втори вариант >>
Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
(втори вариант)
Туй е неговата дарба, която Господ му е дал. Той не е правилният възглед. И кои от нас имаме правилни възгледи в живота. В сравнение един с друг имаме, но в сравнение с ангелите, които са завършили своето развитие на земята, в сравнение с тях нашите възгледи са криви, ние едва сега се учим какво нещо е Господ. Те виждат Господа, тъй както слънцето изгрява.
Ние сега сме като децата, те са като възрастните.
към втори вариант >>
Някои изследват очите.
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни. Болни са техните мисли.
Някои изследват очите.
И аз изследвам очите. Всички са болни, но болестта не е във време и пространство. Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна. Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна.
Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна?
" Какво подразбирате под „маймуна"? Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата. В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити. Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи. Външно човек се отличава от маймуната, но вътрешно, по заложбите, които сдържа, същината е една.
към втори вариант >>
Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине.
(втори вариант)
Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине.
Може и някой друг да те вдигнал. Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце. Той ще те тури в люлката. Ти не знаеш кой те е вдигнал. Ти не знаеш кога Господ те вдига, кога хората те вдигат.
към втори вариант >>
И аз изследвам очите.
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни. Болни са техните мисли. Някои изследват очите.
И аз изследвам очите.
Всички са болни, но болестта не е във време и пространство. Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
" Какво подразбирате под „маймуна"?
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна. Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна. Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна?
" Какво подразбирате под „маймуна"?
Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата. В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити. Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи. Външно човек се отличава от маймуната, но вътрешно, по заложбите, които сдържа, същината е една.
към втори вариант >>
Може и някой друг да те вдигнал.
(втори вариант)
Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине.
Може и някой друг да те вдигнал.
Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце. Той ще те тури в люлката. Ти не знаеш кой те е вдигнал. Ти не знаеш кога Господ те вдига, кога хората те вдигат.
към втори вариант >>
Всички са болни, но болестта не е във време и пространство.
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни. Болни са техните мисли. Някои изследват очите. И аз изследвам очите.
Всички са болни, но болестта не е във време и пространство.
Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна. Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна. Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна? " Какво подразбирате под „маймуна"?
Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата.
В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити. Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи. Външно човек се отличава от маймуната, но вътрешно, по заложбите, които сдържа, същината е една.
към втори вариант >>
Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце.
(втори вариант)
Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине. Може и някой друг да те вдигнал.
Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце.
Той ще те тури в люлката. Ти не знаеш кой те е вдигнал. Ти не знаеш кога Господ те вдига, кога хората те вдигат.
към втори вариант >>
Сега може да дойдат при мене и да намерят
(втори вариант)
Един брат гледа на очите, казва: „Тук всички са болни." Не са болни. Болни са техните мисли. Някои изследват очите. И аз изследвам очите. Всички са болни, но болестта не е във време и пространство.
Сега може да дойдат при мене и да намерят
към втори вариант >>
В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, много пъти мязаме на тази маймуна. Всяка идея в света, когато човек не знае нейното употребление, нейното приложение, мяза на тази маймуна. Някой ще каже: „Мязам ли на маймуна? " Какво подразбирате под „маймуна"? Под „маймуна" разбирам едно същество, което не разбира истинските отношения на нещата.
В маймуната има толкова заложби, колкото у човека, само че не са развити.
Ако маймуната изследваме по духовен начин, ще видите, че има условия да се прояви, но няма тия органи. Външно човек се отличава от маймуната, но вътрешно, по заложбите, които сдържа, същината е една.
към втори вариант >>
Той ще те тури в люлката.
(втори вариант)
Сега някой път Господ може да ни вземе на ръце да ни тури в люлката, и пак да си замине. Може и някой друг да те вдигнал. Баща ти не може целия ден да си играе с тебе, да те държи на ръце.
Той ще те тури в люлката.
Ти не знаеш кой те е вдигнал. Ти не знаеш кога Господ те вдига, кога хората те вдигат.
към втори вариант >>
известни болезнени симптоми.
(втори вариант)
известни болезнени симптоми.
След петнадесет минути може да се поставя така, няма да има никакви симптоми. Болестта е състояние извън времето. Една мисъл в тебе може да създаде една болест. Една хубава мисъл може да премахне едно болезнено състояние. Именно за силата на мисълта имаме събрани ред доказателства.
към втори вариант >>
2.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Гладен съм, осем дена не съм ял!
Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб.
Гладен съм, осем дена не съм ял!
Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се.
към беседата >>
Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят.
Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си.
Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш?
към беседата >>
Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си.
Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял!
Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си.
Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой.
към беседата >>
Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си.
Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност.
След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион.
към беседата >>
Той трябва да има човещина, да не ме преследва.
Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си.
Той трябва да има човещина, да не ме преследва.
Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления.
към беседата >>
След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност.
След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло.
Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш.
към беседата >>
Ако го чакам да дойде, ще умра от глад.
Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва.
Ако го чакам да дойде, ще умра от глад.
Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло.
Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат.
Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема.
към беседата >>
Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията?
Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад.
Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията?
- Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат.
Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви.
- Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
- Има право, разбира се.
Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията?
- Има право, разбира се.
Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
- Колко искаш?
Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви.
- Колко искаш?
- Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой.
Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се.
Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой.
Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления. Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
- Един милион.
Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш?
- Един милион.
- Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления.
Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой.
Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления.
Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
- Ще ти дам, но да я излекуваш.
След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион.
- Ще ти дам, но да я излекуваш.
- Ако не я излекувам, нищо няма да взема. Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията? - Има право, разбира се. Той няма право да извърши това престъпление само когато се намира на плоскост, която е в покой. Обаче, щом плоскостта се огъне, без да иска вече, той е принуден да върши престъпления.
Колкото повече се огъва плоскостта, толкова по-голямо право имат хората да вършат това, което онези на неогънатата плоскост не си позволяват.
към беседата >>
- Ако не я излекувам, нищо няма да взема.
Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш.
- Ако не я излекувам, нищо няма да взема.
Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост.
От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост.
към беседата >>
Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? - Един милион. - Ще ти дам, но да я излекуваш. - Ако не я излекувам, нищо няма да взема.
Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост.
към беседата >>
От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост.
От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения.
Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост.
към беседата >>
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика.
Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения.
Това е невъзможно.
Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика.
Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си.
Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно.
Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои.
Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си.
Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие.
Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои.
Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта.
Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие.
Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани.
Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си. Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
Моралът е ценен само при неогъната плоскост.
Сегашният живот, в който хората създават закони, прилича на огъната плоскост. От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта.
Моралът е ценен само при неогъната плоскост.
Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост. При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани.
Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си.
Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост.
От ден на ден плоскостта повече се огъва, въпреки това хората искат да запазят едни и същи отношения. Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост.
Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост.
При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
Следователно, за да изправи своята огъната плоскост, човек трябва да разполага със знание, с изкуство, с музика. Способностите и силите, с които разполагате, трябва да приложите, както за ваша полза, така и за полза на ближните си. Ще кажете, че цигуларят свири за свое удоволствие. Той не свири само за удоволствие, но и да се прехрани. Той е гладувал няколко дена и събрал около себе си моми и момци да играят, но същевременно да им покаже, че човек трябва да има някакво знание или изкуство, на което да разчита във всички трудни моменти на живота си.
Ако не знаеше да свири, да събира момите и момците на хоро, гладен щеше да ходи.
към беседата >>
При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
Това е невъзможно. Всеки говори за морал, а огъва плоскостта, на която стои. Искате ли да имате морал, не огъвайте плоскостта. Моралът е ценен само при неогъната плоскост. Огънеш ли плоскостта си, каквото да правиш, не можеш да не си причиниш някаква пакост.
При огънатата плоскост главата ти непременно ще бъде пукната някъде.
към беседата >>
И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества.
И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества.
Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.
към беседата >>
Мнозина мислят, че човек е свободен.
Мнозина мислят, че човек е свободен.
Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него.
към беседата >>
Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош.
И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества.
Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош.
Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите. Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.
към беседата >>
Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот.
Мнозина мислят, че човек е свободен.
Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот.
Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства.
към беседата >>
Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите.
И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош.
Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите.
Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.
към беседата >>
Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота.
Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот.
Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота.
Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее.
към беседата >>
Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.
И така, знанието е необходимо за разбиране на живота и на отношенията, които съществуват между живите същества. Щом е така, не казвайте, че условията са лоши, или че животът е лош. Лоши условия и лош живот съществуват само за невежите.
Добри условия и добър живот съществуват за онези, които знаят Законите на живота и на Природата и ги прилагат правилно.
към беседата >>
Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен.
Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота.
Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен.
При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната.
към беседата >>
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си.
Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде.
към беседата >>
При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал.
Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен.
При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал.
Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно.
към беседата >>
Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си.
Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва.
Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети.
към беседата >>
Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него.
Мнозина мислят, че човек е свободен. Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал.
Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него.
Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление.
към беседата >>
Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва.
Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот.
Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др.
към беседата >>
Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства.
Който мисли така и се чувства свободен, той се намира на неогънатата плоскост на своя живот. Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него.
Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства.
Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства.
към беседата >>
Силен човек е онзи, който е придобил истината.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот.
Силен човек е онзи, който е придобил истината.
Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са.
към беседата >>
Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее.
Той живее при благоприятни условия, не знае какво представят неблагоприятните условия на живота. Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства.
Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее.
Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва.
към беседата >>
Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината.
Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост.
Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин.
към беседата >>
Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната.
Един ден и неговата плоскост ще се огъне, условията му ще се влошат и той ще разбере, че не е свободен. При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее.
Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната.
Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва?
към беседата >>
Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде.
Новото възпитание се стреми да помогне на хората да проявят доброто, силата в себе си. Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост.
Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде.
Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото.
към беседата >>
Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно.
При тези условия на живота, невъзможно е да се говори за висок морал. Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната.
Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно.
Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има?
към беседата >>
Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети.
Да бъде човек добър, това значи, да се движи по плоскостта, без да я огъва. Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде.
Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети.
Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото.
към беседата >>
Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление.
Да изучавате характера на човека това значи, да изучите огънатите плоскости в него. Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно.
Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление.
Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др.
Да бъде силен, това значи, да изправя огънатата плоскост на своя живот. Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети.
Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др.
Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер.
към беседата >>
Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства.
Едни от огънатите плоскости на човека представят неговите мисли и чувства. Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление.
Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства.
Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са.
Силен човек е онзи, който е придобил истината. Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др.
Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са.
Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва.
Колкото по-огънати са плоскостите на човешките мисли и чувства, толкова по-мъчно той се владее. Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства.
Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва.
- Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин.
Като има вътрешна сила, човек може да изправи всички навици от миналото и да тръгне по неогъната плоскост. Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са.
Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин.
Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
- Защо сега не вярва?
Видите ли човек с неустойчив характер, ще знаете, че една от плоскостите на неговия живот е огъната. Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва.
- Защо сега не вярва?
Друго убеждение ли има? - Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото.
Например, ако има вътрешна сила и познава истината, клептоманът може да се справи със своя лош навик да краде. Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин.
Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото.
Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
Друго убеждение ли има?
Който е огънал плоскостта на своите мисли, той не може да разсъждава правилно. Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва?
Друго убеждение ли има?
- Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото.
Той краде несъзнателно и после се чуди, защо му трябват тези предмети. Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото.
Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото.
Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер. И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
- Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
Крадецът, разбойникът отказват, че са извършили някакво престъпление. Колкото повече се оправдават, толкова повече огъват плоскостта на своите мисли и чувства. Някой казва, че някога вярвал в нещо, а сега не вярва. - Защо сега не вярва? Друго убеждение ли има?
- Няма друго убеждение, но плоскостта, на която стои, се огънала.
към беседата >>
Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер.
Плюшкин, един от героите на "Мъртвите души" от Гогол, събира, каквото намери по улиците, по чешмите: петала, гвоздеи, стомни и др. Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото.
Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер.
И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост.
Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята.
към беседата >>
И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
Той ги събира у дома си, трупа ги на едно място, без да знае, защо му са. Мнозина представляват типове, подобни на Плюшкин. Домът им е пълен със стари вещи, останали от миналото. Обаче, всичко това трябва да се изхвърли навън, и в човека да остане само същественото. Човек трябва да се освободи от всички лоши навици, наследени от миналото, и да остане с онази първична чистота в себе си, която създава неговия характер.
И отделният човек трябва да се пречисти, но и обществото трябва да се пречисти и нагоди според Законите на разумната природа.
към беседата >>
Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост.
Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени.
Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията.
към беседата >>
Огънатите плоскости трябва да се изправят.
Огънатите плоскости трябва да се изправят.
Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите.
към беседата >>
Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени.
Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него.
Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно.
Огънатите плоскости трябва да се изправят.
Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно.
Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят.
към беседата >>
Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него.
Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности.
Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Само по този начин ще се избягнат изкушенията.
Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно.
Само по този начин ще се избягнат изкушенията.
Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо?
към беседата >>
Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности.
Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот.
Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения.
Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията.
Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения.
Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват.
към беседата >>
Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята.
Сега, да видим, какво трябва да прави човек, да не огъва своята плоскост. Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот.
Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята.
Значи, хората живеят в последствията. Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления.
Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения.
Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления.
Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните.
към беседата >>
Значи, хората живеят в последствията.
Той трябва да се вглъби в себе си, да обърне вниманието си върху възможностите, които му са дадени. Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята.
Значи, хората живеят в последствията.
Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите.
Огънатите плоскости трябва да се изправят. Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления.
Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите.
Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!
към беседата >>
Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
Условията на човека са вън от него, а възможностите, чрез които може да използва условията, са в самия него. Следователно, задачата на всеки човек е да използва дадените условия чрез вътрешните си възможности. Само при това положение той може да бъде господар на последствията в своя живот. Причините на нещата са в причинния свят, а последствията - на земята. Значи, хората живеят в последствията.
Казвате, че всяко нещо има причина и последствие.
към беседата >>
Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят.
Само тогава хората ще могат да живеят разумно и свободно. Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите.
Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят.
- Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби.
към беседата >>
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия.
- Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят.
към беседата >>
- Защо?
Само по този начин ще се избягнат изкушенията. Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят.
- Защо?
- Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички.
към беседата >>
- Коя е причината за това убийство?
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия.
- Коя е причината за това убийство?
- Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени.
към беседата >>
- Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват.
Докато има бедни, онеправдани, гладни, всякога ще има изкушения. Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо?
- Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват.
Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори.
към беседата >>
- Някоя мома.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство?
- Някоя мома.
Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият?
към беседата >>
Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните.
Изкушенията пък ще създават условия за грешки и престъпления. Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват.
Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните.
Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори.
към беседата >>
Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство? - Някоя мома.
Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност.
Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди.
към беседата >>
Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!
Казвате, че Господ ще промисли за гладните, за бедните, за онеправданите. Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните.
Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!
Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава.
към беседата >>
Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност.
Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата.
Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите.
към беседата >>
Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби.
Господ е промислил и непрестанно мисли за тях, но и богатите трябва да мислят. - Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото!
Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби.
Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши.
към беседата >>
Другият заминава за онзи свят.
Два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. - Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата.
Другият заминава за онзи свят.
Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък.
към беседата >>
Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички.
- Защо? - Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби.
Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички.
Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени.
- Коя е причината за това убийство? - Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят.
Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени.
- Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат.
към беседата >>
Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори.
- Защото Бог дава изобилно храна и блага за всички хора, но някои заграбват тези блага, складират ги и се осигуряват. Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички.
Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори.
Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
- Как ще се примири убитият?
- Някоя мома. Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени.
- Как ще се примири убитият?
- Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях.
към беседата >>
Възпитайте себе си, да не си създавате затвори.
Бог дава, а хората заграбват благата и не дават на бедните. Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори.
Възпитайте себе си, да не си създавате затвори.
Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
- Като се прероди.
Момата има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият?
- Като се прероди.
Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.
към беседата >>
Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава.
Постоянно слушате да морализират бедния: Не кради, не убивай, не пожелавай чуждото! Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори.
Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава.
Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши. Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
Той ще се роди в дома на младите.
Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата. Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди.
Той ще се роди в дома на младите.
Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен.
към беседата >>
Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши.
Добър е този морал, но той се отнася еднакво до всички хора - богати и бедни, силни и слаби. Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава.
Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши.
Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък.
Другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите.
Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък.
Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен.
към беседата >>
Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
Истинският морал подразбира да се проповядва истината еднакво на всички. Всеки трябва да отвори ушите си за истината и да слуша, какво тя му говори. Възпитайте себе си, да не си създавате затвори. Всяка грешка, всяко престъпление представлява затвор, в който човек сам се огражда и ограничава. Човек сам е направил затвор, сам ще го разруши.
Той сам може да се освободи от недъзите; сам може да отвори вратата на затвора и да си каже: Излез на свобода и живей по нов начин!
към беседата >>
Ще кажете, че те не го искат.
Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. - Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък.
Ще кажете, че те не го искат.
Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода.
към беседата >>
Това не зависи от тях.
- Как ще се примири убитият? - Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат.
Това не зависи от тях.
Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото.
към беседата >>
Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.
- Като се прероди. Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях.
Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.
Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин.
към беседата >>
Засега човек не е свободен.
Той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.
Засега човек не е свободен.
И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен.
Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен.
И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен.
Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
Никой не се жени по свобода.
Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен.
Никой не се жени по свобода.
Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото.
Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода.
Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото.
Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин.
Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот. Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото.
Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин.
Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
Засега човек не е свободен. И като се жени не е свободен, и като ражда, пак не е свободен. Никой не се жени по свобода. Или майка му ще го ожени, или баща му, или приятелите му или обществото. Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин.
Той отне живот и трябваше да плати пак с живот.
към беседата >>
Животът на съвременните хора е живот на последствия.
Животът на съвременните хора е живот на последствия.
Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.
към беседата >>
Каквото са сяли някога, това жънат.
Животът на съвременните хора е живот на последствия.
Каквото са сяли някога, това жънат.
За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне.
към беседата >>
Представете си, че виждате един човек, направен от захар.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар.
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
към беседата >>
За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата.
Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат.
За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата.
Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода?
Представете си, че виждате един човек, направен от захар.
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода?
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление?
към беседата >>
Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал.
Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата.
Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал.
Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се.
към беседата >>
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода?
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт.
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар.
към беседата >>
Обичта е последствие на някаква причина.
Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал.
Обичта е последствие на някаква причина.
Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи.
към беседата >>
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт.
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
към беседата >>
Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.
Животът на съвременните хора е живот на последствия. Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина.
Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.
Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си.
към беседата >>
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта.
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
Щом се ожени, любовта му ще изчезне.
Каквото са сяли някога, това жънат. За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея.
Щом се ожени, любовта му ще изчезне.
Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория.
към беседата >>
Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
Представете си, че виждате един човек, направен от захар. Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи.
Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
- Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
Щом се оженят ще изгубят свободата си.
За да разберат последствията, те трябва да знаят причините на нещата. Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне.
Щом се оженят ще изгубят свободата си.
- Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос.
към беседата >>
- Какво ще кажат учените хора за това явление?
Какво ще бъде положението на този човек, ако живее в свят, където няма никак вода? Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне.
- Какво ще кажат учените хора за това явление?
- Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
- Ама срещнали се.
Някой момък иска да се ожени за една мома, само затова, че я обичал. Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си.
- Ама срещнали се.
- Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика.
към беседата >>
- Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар.
Този човек ще бъде устойчив, няма да знае, какво нещо е смърт. Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление?
- Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар.
- Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви? - На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
- Това нищо не значи.
Обичта е последствие на някаква причина. Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се.
- Това нищо не значи.
Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват.
към беседата >>
- Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
Обаче, достатъчно е да се направи една малка дупка на захарта и да се пусне вода през нея, за да стане вглъбяване в захарта. Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар.
- Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
- На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си.
Ако знаеше причината за обичта си към момата, той не би се оженил за нея. Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи.
Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си.
Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората?
към беседата >>
- На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
Ако водата минава по-дълго време през захарта, най-после тя ще се стопи. Този човек, направен от захар, съвсем ще изчезне. - Какво ще кажат учените хора за това явление? - Те ще кажат, че водата е опасна за захарта, както и за всички предмети, направени от захар. - Защо едни вещества са сладки, а други - горчиви?
- На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса, защо едни хора са добри, а други - лоши?
към беседата >>
Ще кажете, че това е теория.
Щом се ожени, любовта му ще изчезне. Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си.
Ще кажете, че това е теория.
То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно.
към беседата >>
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела.
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела.
- В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Щом се оженят ще изгубят свободата си. - Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория.
То е друг въпрос.
Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт.
към беседата >>
- В какво състояние ще се намират тези тела?
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела.
- В какво състояние ще се намират тези тела?
- В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта.
към беседата >>
Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика.
- Ама срещнали се. - Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос.
Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика.
Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт.
към беседата >>
- В покой.
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела?
- В покой.
- Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват.
- Това нищо не значи. Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика.
Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват.
- Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот.
към беседата >>
- Докога?
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой.
- Докога?
- Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
- Защо умират хората?
Като дойдат в близко съприкосновение, те се сблъскват; щом се сблъскат, изгубват също свободата си. Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват.
- Защо умират хората?
- Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш.
към беседата >>
- Докато плоскостта е в покой.
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога?
- Докато плоскостта е в покой.
Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
- Защото живеят неразумно.
Ще кажете, че това е теория. То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората?
- Защото живеят неразумно.
Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам.
към беседата >>
Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването.
Представете си една плоскост, на двата края на която поставяте две тела. - В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой.
Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването.
Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта. Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
Неразумният живот всякога свършва със смърт.
То е друг въпрос. Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно.
Неразумният живот всякога свършва със смърт.
В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта.
- В какво състояние ще се намират тези тела? - В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването.
Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта.
Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт.
Ако теорията се потвърждава в живота, тя става практика. Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт.
В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт.
В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
- В покой. - Докога? - Докато плоскостта е в покой. Ако плоскостта, под действието на някаква външна сила се огъне в средата, двете тела ще излязат от състоянието на покой и ще се стремят към средата на плоскостта, където е станало огъването. Колко по-голямо е огъването, толкова по-силно ще се стремят телата към центъра на плоскостта.
Същевременно тези тела ще се блъскат и отскачат едно от друго, понеже частиците на плоскостта претърпяват вътрешно сътресение.
към беседата >>
В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот.
Дали е вярно това, което говоря, или не, резултатите показват. - Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт.
В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот.
Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства.
Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята.
към беседата >>
Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш.
- Защо умират хората? - Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот.
Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш.
- Ама аз я обичам. - Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства.
Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно.
Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето.
към беседата >>
- Ама аз я обичам.
- Защото живеят неразумно. Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш.
- Ама аз я обичам.
- Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Човек минава през физически и морални сътресения.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно.
Човек минава през физически и морални сътресения.
Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система.
към беседата >>
- Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
Неразумният живот всякога свършва със смърт. В разумния живот няма спор, няма недоразумения, няма смърт. В неразумния живот всякога има стълкновения, които говорят за дисхармония между съществата в този живот. Колкото пъти да се жениш в този живот, в края на краищата жената ти няма да остане при тебе - по някакъв начин ще я изгубиш. - Ама аз я обичам.
- Щом обичаш, ти не можеш да ограничаваш, но и тебе не могат да ограничават.
към беседата >>
Не е лесно да преживееш едно морално сътресение.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения.
Не е лесно да преживееш едно морално сътресение.
То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения?
към беседата >>
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества.
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества.
Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата.
към беседата >>
То не е като вятъра.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение.
То не е като вятъра.
Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности.
към беседата >>
Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни.
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества.
Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни.
Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е?
към беседата >>
Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята.
Като се говори за сътресенията на телата и на частиците на плоскостта, лесно се философства. Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра.
Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята.
Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива.
към беседата >>
Така ли става с хората, които се женят?
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни.
Така ли става с хората, които се женят?
Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това?
към беседата >>
Те предизвикват разрив на сърцето.
Обаче, когато става въпрос за сътресения, които човек преживява, положението е сериозно. Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята.
Те предизвикват разрив на сърцето.
Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора.
към беседата >>
Сливат ли се мъжът и жената?
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят?
Сливат ли се мъжът и жената?
Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта.
към беседата >>
Понякога сътресението се отразява върху нервната система.
Човек минава през физически и морални сътресения. Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето.
Понякога сътресението се отразява върху нервната система.
Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко.
към беседата >>
Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот?
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената?
Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот?
Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите.
към беседата >>
Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения?
Не е лесно да преживееш едно морално сътресение. То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система.
Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения?
За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии.
към беседата >>
Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата.
Под понятието "женитба" ние разбираме идеални отношения между разумни същества. Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот?
Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата.
Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности.
То не е като вятъра. Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения?
За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности.
Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път.
към беседата >>
Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е?
Ако две реки се съединят и образуват по-голяма река, това показва, че отношенията между тях са разумни. Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата.
Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е?
Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива.
Някои морални сътресения са толкова големи, че могат да съборят човека на земята. Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности.
Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива.
Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой.
към беседата >>
Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това?
Така ли става с хората, които се женят? Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е?
Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това?
Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
Така мислят младите хора.
Те предизвикват разрив на сърцето. Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива.
Така мислят младите хора.
Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне.
към беседата >>
Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта.
Сливат ли се мъжът и жената? Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това?
Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта.
Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите. Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко.
Понякога сътресението се отразява върху нервната система. Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора.
Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко.
Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите.
Образуват ли един човек, по-голям, по-пълноводен, с повече живот? Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта.
Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите.
Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии.
Какво трябва да се прави, за да се избегнат моралните сътресения? За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко.
Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии.
И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
Ако това не става, хората имат механическо разбиране за женитбата. Ако мъжът бие жена си, или жената бие мъжа си, това женитба ли е? Ако учителят немилостиво бие учениците си, учение ли е това? Боят е допуснат, но той няма нищо общо с любовта. Женитба, която не се основава на любов, няма нищо общо с разумното отношение между душите.
Знание, което не се предава и приема с любов, няма отношение към истинското знание.
към беседата >>
И младият, и старият са на крив път.
За да се избегнат моралните сътресения, човек трябва да познава почвата, върху която живее, както и дадените му условия и възможности. Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии.
И младият, и старият са на крив път.
Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания.
Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи.
към беседата >>
Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой.
Ако не знае тези неща, той мисли, както двете тела върху плоскостта, че почвата им е устойчива. Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път.
Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой.
Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне. И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания.
Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната.
Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила?
към беседата >>
Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне.
Така мислят младите хора. Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой.
Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне.
И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната.
Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост.
Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има.
към беседата >>
И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
Докато е млад, човек мисли, че може да устои на всичко. Моралистът мисли, че с морала си може да преодолее на всички изпитания и мъчнотии. И младият, и старият са на крив път. Те познават устойчивостта на своята плоскост, само когато тя е в покой. Обаче, когато някоя външна сила действа върху плоскостта, тя непременно ще се огъне.
И човешкият характер се огъва под влияние на външните сили.
към беседата >>
Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост.
Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота.
Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли.
към беседата >>
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат.
Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете.
към беседата >>
Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота.
Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре.
Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Не е така.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат.
Не е така.
Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите.
към беседата >>
Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи.
Следователно, докато мислите и чувствата са огънати, човек всякога ще бъде изложен на страдания. Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре.
Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи.
- Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така.
Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат.
Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате.
към беседата >>
- Какво да прави човек, като няма крила?
Страдате ли, ще знаете, че плоскостта ви някъде е огъната. Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи.
- Какво да прави човек, като няма крила?
- Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат.
Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили.
Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си.
към беседата >>
- Той няма крила, но ум има.
Птиците отчасти разрешиха въпроса на огънатата плоскост. Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила?
- Той няма крила, но ум има.
Щом се сблъска, той трябва да мисли. Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили.
Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора.
Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска.
към беседата >>
Щом се сблъска, той трябва да мисли.
Те си направиха крила, с които избягват стълкновенията и сблъскванията в живота. Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има.
Щом се сблъска, той трябва да мисли.
Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Както е ял дядо ви, така и вие ядете.
Мнозина казват, че могат да правят, каквото искат. Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора.
Както е ял дядо ви, така и вие ядете.
Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си.
към беседата >>
Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
Щом плоскостта им се огъне, те веднага се повдигат нагоре. Обаче, и при това положение може да стане частично сблъскване, но в редки случаи. - Какво да прави човек, като няма крила? - Той няма крила, но ум има. Щом се сблъска, той трябва да мисли.
Мисълта повдига човека нагоре, както крилата повдигат птицата.
към беседата >>
Както е спал, така и вие спите.
Не е така. Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете.
Както е спал, така и вие спите.
При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален.
Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова.
към беседата >>
При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате.
Те не могат да правят, каквото искат, защото се намират под влиянието на сили, външни и вътрешни, на които малцина издържат. Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите.
При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате.
Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Те говорят за морал, а подразбират сила.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален.
Те говорят за морал, а подразбират сила.
Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
към беседата >>
Човек не е свободен даже и в мисълта си.
Няма човек в света, който може да направи нещо самостоятелно, независимо от участието на други сили. Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате.
Човек не е свободен даже и в мисълта си.
Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила.
Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство.
Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук?
към беседата >>
Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска.
Ако и вие правите това, което вашите деди са правили, не сте свободни хора. Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си.
Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска.
Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си. Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Край него минава един човек, взема торбата му и бяга.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство.
Край него минава един човек, взема торбата му и бяга.
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му.
към беседата >>
Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си.
Както е ял дядо ви, така и вие ядете. Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска.
Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си.
Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга.
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива.
Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен.
към беседата >>
Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
Както е спал, така и вие спите. При това ядете, когато сте гладен, а не когато искате. Човек не е свободен даже и в мисълта си. Той е заставен да мисли, както му се заповядва, а не както и когато сам иска. Малко хора са свободни в мислите и в чувствата си.
Изобщо, човек се стреми към свобода, но още не е свободен.
към беседата >>
Апашът казва, че торбата е негова.
Мнозина поддържат мисълта, че човек трябва да бъде морален. Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива.
Апашът казва, че торбата е негова.
Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга.
към беседата >>
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата.
Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества.
към беседата >>
Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Те говорят за морал, а подразбират сила. Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова.
Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът?
към беседата >>
Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата.
Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла.
Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми.
към беседата >>
Къде е моралът тук?
Някой седи пред торбата си с пари и мисли, какво да прави с това богатство. Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си.
Къде е моралът тук?
Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал.
към беседата >>
Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла.
Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират.
Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа.
към беседата >>
Ние виждаме силата на човека, но не морала му.
Край него минава един човек, взема торбата му и бяга. Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук?
Ние виждаме силата на човека, но не морала му.
Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека.
към беседата >>
Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират.
Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството.
Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава.
към беседата >>
Случва се някога, че апашът е по-силен.
Обаче, собственикът на торбата е по-силен, настига апаша, взема торбата си и го набива. Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му.
Случва се някога, че апашът е по-силен.
Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си.
към беседата >>
Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството.
Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята.
Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа.
към беседата >>
Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга.
Апашът казва, че торбата е негова. Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен.
Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга.
Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда.
към беседата >>
Той е достояние на възвишените същества.
Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята.
Той е достояние на възвишените същества.
Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е.
към беседата >>
Къде е моралът?
Случаен свидетел настоява, че торбата е на апаша, но собственикът туря торбата си на рамо и я занася у дома си. Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга.
Къде е моралът?
И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми.
Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества.
Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми.
Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля.
към беседата >>
И тук няма морал.
Къде е моралът тук? Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът?
И тук няма морал.
Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа.
Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми.
Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа.
Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин?
към беседата >>
Моралът се заключава в разумността на човека.
Ние виждаме силата на човека, но не морала му. Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал.
Моралът се заключава в разумността на човека.
Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава.
Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа.
Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава.
Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
към беседата >>
Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си.
Случва се някога, че апашът е по-силен. Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека.
Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си.
За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда. Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
Вслушвайте се в копнежите на своята душа.
Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава.
Вслушвайте се в копнежите на своята душа.
Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин.
към беседата >>
За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда.
Той удря няколко плесници на собственика, събаря го на земята и бяга. Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си.
За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда.
Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е.
Той е достояние на възвишените същества. Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа.
Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е.
че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
Къде е моралът? И тук няма морал. Моралът се заключава в разумността на човека. Щом имаш торба, пълна със скъпоценности, не я носи със себе си. За да не изкушаваш другите, скрий касата си със златото, никой да не я вижда.
Морална постъпка е онази, която не изкушава хората.
към беседата >>
че човек няма свободна воля.
Така че, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е.
че човек няма свободна воля.
Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях.
Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение.
към беседата >>
Прав ли е Калвин?
Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля.
Прав ли е Калвин?
Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
Те представляват слабата страна на човека.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях.
Те представляват слабата страна на човека.
Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин?
Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека.
Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне.
От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин.
Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин.
Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне.
От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него.
Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павел, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин.
Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.
към беседата >>
Ако е разумен, той може да избегне това събитие.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него.
Ако е разумен, той може да избегне това събитие.
На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
към беседата >>
На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение.
Всеки човек носи в себе си мисли, чувства и впечатления, които са от такъв характер, че щом се проявят, той сам може да се изкуси от тях. Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие.
На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение.
Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия.
към беседата >>
Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
Те представляват слабата страна на човека. Всеки човек има поне една слаба страна, която в даден момент може да го подхлъзне. От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение.
Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.
към беседата >>
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
към беседата >>
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост.
Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода.
към беседата >>
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
към беседата >>
Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост.
Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши.
Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо?
към беседата >>
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
към беседата >>
Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши.
Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши.
Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост.
към беседата >>
На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
към беседата >>
Много естествено.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши.
Много естествено.
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
към беседата >>
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия.
Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа.
към беседата >>
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено.
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави.
към беседата >>
Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия.
Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода.
към беседата >>
Например, някой се дави във вода.
Когато се запитвате, защо трябва да прощавате, отговорете си: Аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
Например, някой се дави във вода.
- Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея.
към беседата >>
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
- Защо?
Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода.
- Защо?
- Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й.
към беседата >>
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
- Попаднал е в огъната плоскост.
Който греши, сам се пита, защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо?
- Попаднал е в огъната плоскост.
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
към беседата >>
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост.
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
към беседата >>
Тя не ви е сложила в нечистата кофа.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е сложила в нечистата кофа.
Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави.
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави.
Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Излезте навън, на чист въздух, на свобода.
Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа.
Излезте навън, на чист въздух, на свобода.
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея.
Например, някой се дави във вода. - Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави.
Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея.
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода.
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към беседата >>
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й.
- Защо? - Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея.
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й.
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава.
към беседата >>
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
- Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й.
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Те живели в дома на един чифликчия.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
Те живели в дома на един чифликчия.
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели.
към беседата >>
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия.
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма.
към беседата >>
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, където много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представляваше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира в вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към беседата >>
Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед.
Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа.
към беседата >>
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
към беседата >>
Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед.
Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност.
към беседата >>
Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
към беседата >>
От млякото, прави масло, сирене и го продава.
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото, прави масло, сирене и го продава.
Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност.
към беседата >>
С други думи казано: хората сами опетниха живота си.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
С други думи казано: хората сами опетниха живота си.
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
към беседата >>
Много пари печели.
Те живели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава.
Много пари печели.
Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
към беседата >>
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си.
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
към беседата >>
Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма.
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели.
Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма.
Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
към беседата >>
При такъв ред и порядък грешките са неизбежни.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
При такъв ред и порядък грешките са неизбежни.
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист.
към беседата >>
Преместили се в къщата на съседа.
Един ден чифликчията казал на жена си: Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма.
Преместили се в къщата на съседа.
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
към беседата >>
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогъната плоскост, ние делим хората на две категории: първата категория хора са онези, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати; втората категория хора са онези, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни.
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее.
към беседата >>
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност.
Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа.
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност.
Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
към беседата >>
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
Значи, хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
към беседата >>
Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност.
От млякото, прави масло, сирене и го продава. Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност.
Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност.
Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу.
към беседата >>
Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
С други думи казано: хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията.
към беседата >>
Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
Много пари печели. Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност.
Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето.
към беседата >>
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: Хайде да отидем в неговата къща, да видим, какви са тия особени неща, които нашият господар няма. Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист.
При такъв ред и порядък грешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист.
Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
към беседата >>
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Като страда, човек се учи как да живее.
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист.
Като страда, човек се учи как да живее.
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
към беседата >>
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд, с някаква бяла течност. Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу. Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти, е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее.
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
към беседата >>
По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу.
Те си казали: Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност. Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу.
Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Само разумният може да се освободи от страданията.
Обаче, само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
Само разумният може да се освободи от страданията.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие.
към беседата >>
Слязла долу, но вече не излязла.
Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу.
Слязла долу, но вече не излязла.
към беседата >>
Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето.
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето.
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
към беседата >>
Втората жаба имала още сили.
Втората жаба имала още сили.
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото.
към беседата >>
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
Докато е на равнина, той винаги минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето.
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта.
към беседата >>
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
Втората жаба имала още сили.
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
към беседата >>
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
към беседата >>
Качила се на бучката и излязла вън.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
Качила се на бучката и излязла вън.
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма.
към беседата >>
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън.
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области.
Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие.
Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие.
- Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области.
Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва.
Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
- Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
Христос казва: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от Небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие.
- Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
- Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва.
Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото.
Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
- Като се домогне до любовта.
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
- Като се домогне до любовта.
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. - Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото.
Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта.
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
- Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Жабата е символ на материализма.
Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
Жабата е символ на материализма.
Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
- Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб и от вода, защото живее в изобилие. - Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? - Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
- Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към беседата >>
Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма.
Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към беседата >>
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
към беседата >>
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
към беседата >>
Любовта разрешава всичко.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
Любовта разрешава всичко.
Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
към беседата >>
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Тя изключва всякакви закони и ограничения.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко.
Тя изключва всякакви закони и ограничения.
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов.
към беседата >>
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения.
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно.
към беседата >>
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Любовта се движи по равнина.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
Любовта се движи по равнина.
Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
към беседата >>
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
Следователно, търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина.
Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко.
към беседата >>
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда.
към беседата >>
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към беседата >>
Някой казва, че страда от любов.
Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
Някой казва, че страда от любов.
- Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото.
към беседата >>
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
към беседата >>
- Това е невъзможно.
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов.
- Това е невъзможно.
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват.
към беседата >>
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се!
към беседата >>
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
Любовта се движи по равнина. Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно.
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония.
към беседата >>
Това значи, придобиване на опитности.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
Това значи, придобиване на опитности.
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил?
към беседата >>
Като люби, човек има на разположение всичко.
Обаче, дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
Като люби, човек има на разположение всичко.
Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
към беседата >>
Като сгреши един път, повече да не греши.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности.
Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
към беседата >>
Щом има всичко, той не може да страда.
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко.
Щом има всичко, той не може да страда.
Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба.
към беседата >>
Щом греши, той е направен от захар.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от захар.
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
към беседата >>
Човекът на любовта живее в Цялото.
Някой казва, че страда от любов. - Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда.
Човекът на любовта живее в Цялото.
Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото.
към беседата >>
Като го полеят с вода, ще се стопи.
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар.
Като го полеят с вода, ще се стопи.
Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
към беседата >>
Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват.
- Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото.
Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват.
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
Слушали сте някой да казва: Стопих се!
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
Слушали сте някой да казва: Стопих се!
- От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят.
към беседата >>
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония.
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват.
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония.
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
- От какво се стопил?
Това значи, придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се!
- От какво се стопил?
- От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви.
към беседата >>
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония.
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
- От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил?
- От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
към беседата >>
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба.
Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба.
Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
Който се топи, той е направен от захар.
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от захар.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото.
Човекът на любовта живее в Цялото. Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба.
Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото.
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
Където е Цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са в пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират, и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на Цялото.
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бог.
към беседата >>
Захарните неща се топят.
Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
Казва се, че човек трябва да вярва.
Казва се, че човек трябва да вярва.
- За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено.
към беседата >>
След стопяването си те стават горчиви.
- От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви.
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
- За каква вяра се говори?
Казва се, че човек трябва да вярва.
- За каква вяра се говори?
- Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира.
към беседата >>
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
- От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви.
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
- Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него.
Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори?
- Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него.
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят.
към беседата >>
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към беседата >>
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него.
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
към беседата >>
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса.
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса.
Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието?
към беседата >>
Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности.
Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности.
Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
към беседата >>
Всички хора грешат ли?
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса.
Всички хора грешат ли?
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува.
към беседата >>
Много естествено.
Казва се, че човек трябва да вярва. - За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности.
Много естествено.
Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат?
към беседата >>
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли?
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата.
към беседата >>
Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира.
- За каква вяра се говори? - Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено.
Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира.
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото.
към беседата >>
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши.
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши.
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда.
към беседата >>
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят.
- Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с Цялото, като част от Него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира.
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят.
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка?
към беседата >>
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае.
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши.
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
към беседата >>
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят.
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието.
към беседата >>
Какво придобива човек с разкаянието?
Сега, да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с разкаянието?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
към беседата >>
Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
Ако връзката се скъса, и човек остане вън от Цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
- Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува.
Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува.
Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим.
към беседата >>
- Защо не могат да му помогнат?
Много естествено. Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
- Защо не могат да му помогнат?
- Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата.
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува.
Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата.
Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън.
към беседата >>
- Защото и те са скъсали връзката си с Цялото.
Щом човек е вън от Цялото, То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат?
- Защото и те са скъсали връзката си с Цялото.
- Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието. То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда.
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата.
Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда.
Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край.
към беседата >>
- Коя е причината за скъсване на тази връзка?
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и прави грешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото.
- Коя е причината за скъсване на тази връзка?
- Непослушанието. То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същи морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда.
Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят.
към беседата >>
- Непослушанието.
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка?
- Непослушанието.
То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
към беседата >>
То води към грешки и престъпления.
Синът е вън от тях, като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. - Защо не могат да му помогнат? - Защото и те са скъсали връзката си с Цялото. - Коя е причината за скъсване на тази връзка? - Непослушанието.
То води към грешки и престъпления.
към беседата >>
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим.
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим.
Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци.
Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята.
към беседата >>
Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън.
Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим.
Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън.
Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
Затова е казано, че малко са праведните хора на земята.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци.
Затова е казано, че малко са праведните хора на земята.
- Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят.
към беседата >>
Ще кажете, че и на това нещо има край.
Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън.
Ще кажете, че и на това нещо има край.
Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
- Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот?
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята.
- Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот?
- Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят.
към беседата >>
Има край, но когато бъчвите се изпразнят.
Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край.
Има край, но когато бъчвите се изпразнят.
Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
- Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот?
- Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух.
Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо!
към беседата >>
Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят.
Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух.
Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши.
Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения.
към беседата >>
Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята.
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци. Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши.
Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята.
След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
Синът на един турски бей бил голям пияница.
Синът на един турски бей бил голям пияница.
Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни?
към беседата >>
След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят.
Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. - Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята.
След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят.
Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят.
Синът на един турски бей бил голям пияница.
Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят.
Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се.
към беседата >>
Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят.
- Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? - Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят.
Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят.
Чудно нещо! Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят?
Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят.
Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят?
- Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия.
към беседата >>
Чудно нещо!
- Да се роди отново, не от майка и от баща, но от вода и от Дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят.
Чудно нещо!
Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
- Не зная.
Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят?
- Не зная.
- Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.
към беседата >>
Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: "Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята. След всичко това се проповядва, че като умре, човек отива на онзи свят. Всички хора ги изпращат на онзи свят, но никой няма опитности от онзи свят. Чудно нещо!
Всеки слиза от онзи свят, но никакви спомени не носи за него.
към беседата >>
- Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.
Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная.
- Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.
- Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят.
към беседата >>
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания.
Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота.
към беседата >>
- Пълни ли ще бъдат или празни?
Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил.
- Пълни ли ще бъдат или празни?
- Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания.
Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето.
Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота.
към беседата >>
- Пълни, разбира се.
Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят. Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни?
- Пълни, разбира се.
- Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето.
Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас.
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои.
към беседата >>
- Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия.
Един ден ходжата намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? - Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се.
- Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия.
Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас.
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота.
Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота.
към беседата >>
Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.
- Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия.
Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.
Както виждате, със заплашване грешките не се поправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота.
Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания.
С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои.
към беседата >>
Както виждате, със заплашване грешките не се поправят.
- Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия.
Както виждате, със заплашване грешките не се поправят.
Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота.
Сега аз развивам различни теории пред вас, защото искам да ви предпазя от страдания. Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания.
С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота.
Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации.
към беседата >>
Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
- Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия. Както виждате, със заплашване грешките не се поправят.
Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява.
към беседата >>
Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота.
Всеки от вас се намира в една малка лодка, с която може да пътува край брега на морето. Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота.
Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота.
Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност.
към беседата >>
Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си.
Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си.
Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея. Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.
към беседата >>
Това значи герои.
Влезете ли във вътрешността, при големите дълбочини, нищо няма да остане от вас. Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота.
Това значи герои.
Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка.
към беседата >>
Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея.
Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си.
Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея.
Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.
към беседата >>
Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота.
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои.
Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота.
Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал?
към беседата >>
Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.
Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си. Каквото и да прави, съблазънта неизбежно ще дойде, но той трябва да бъде внимателен, да не налети на нея.
Налети ли на някоя съблазън, човек може да счупи крака си, или да извади окото си.
към беседата >>
Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои.
Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота.
Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои.
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?
към беседата >>
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят.
Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея.
към беседата >>
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации.
С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои.
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации.
Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?
към беседата >>
Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят.
Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей.
По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин?
към беседата >>
Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност.
Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации.
Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност.
Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?
към беседата >>
По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей.
По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят.
Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така.
към беседата >>
Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка.
Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност.
Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка.
- Ама защо паднал? Как стана това падане?
към беседата >>
Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят.
Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети.
Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си.
към беседата >>
- Ама защо паднал?
Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка.
- Ама защо паднал?
Как стана това падане?
към беседата >>
Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети.
Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката.
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде?
към беседата >>
Как стана това падане?
Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал?
Как стана това падане?
към беседата >>
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея.
Един млад момък обичал да гледа през дупките на прозорците, където момите се събирали на седенки, да види, кои моми са там и какво правят. Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката.
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея.
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците.
към беседата >>
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
към беседата >>
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин?
Една вечер, като били събрани на седянка, една шеговита мома пъхнала в една от дупките на прозорците един гвоздей. По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея.
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин?
Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен.
към беседата >>
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа?
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа?
Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си.
към беседата >>
Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така.
По стар навик, момъкът и тази вечер дошъл да надзърне през дупчицата, да види какво правят. Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин?
Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така.
Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка.
към беседата >>
Не можа ли да бъдеш по-внимателен?
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа?
Не можа ли да бъдеш по-внимателен?
На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?
към беседата >>
Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си.
Още отдалеч той забелязал, че през дупчицата не свети. Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така.
Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си.
Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си.
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен?
На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си.
Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си.
към беседата >>
Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде?
Помислил си, че огънят е изгасен и решил да се наведе към дупчицата, дано разбере, какво правят момите на седянката. Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си.
Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде?
Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо!
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си.
Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо!
Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците.
Като се навел близо до дупчицата, той извикал от болка - ударил окото си в гвоздея. Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде?
Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците.
След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си. Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо!
Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен.
Трябваше ли момата да се шегува по такъв начин? Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците.
След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен.
Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си.
Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка.
Не е добре, че момъкът надзърта през дупчицата, но момата не трябваше да се шегува така. Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен.
Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка.
Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
Няма ли човек, който може да ми поправи крака?
Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си.
Няма ли човек, който може да ми поправи крака?
- Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си. Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка.
Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
към беседата >>
- Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си.
На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака?
- Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си.
Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път.
Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път.
От гледането през дупките е произлязъл шпионажът. Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин.
към беседата >>
Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си. Няма ли човек, който може да ми поправи крака? - Това не е наша работа, отговаряли всички и продължавали пътя си.
Когато пита за нещо, човек трябва да е готов да даде съвет или мнение по този въпрос, да се изправи извършената грешка.
към беседата >>
От гледането през дупките е произлязъл шпионажът.
Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път.
От гледането през дупките е произлязъл шпионажът.
Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин.
към беседата >>
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ.
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ.
Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания?
към беседата >>
Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин.
Следователно, който мисли, че ще се домогне до истината, като надзърта през дупките на прозорците, е на крив път. От гледането през дупките е произлязъл шпионажът.
Всеки, който гледа през дупки, да види, какво правят хората, може да стане шпионин.
към беседата >>
Това е криво разбиране на свободата.
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ.
Това е криво разбиране на свободата.
Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието.
към беседата >>
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта.
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта.
Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста.
към беседата >>
Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака.
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата.
Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака.
Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете.
към беседата >>
Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой.
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта.
Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой.
Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната?
към беседата >>
Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения.
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака.
Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения.
Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго.
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой.
Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго.
- Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната?
към беседата >>
Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви.
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения.
Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви.
- Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
- Защо се блъскат?
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго.
- Защо се блъскат?
- Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот.
към беседата >>
- Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания?
Днес всички хора считат, че имат право да се интересуват, кой как паднал, как навехнал крака си, а нямат право да му се притекат на помощ. Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви.
- Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания?
- Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
- Интересите им се различават.
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат?
- Интересите им се различават.
Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е.
към беседата >>
- Знанието.
Това е криво разбиране на свободата. Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания?
- Знанието.
Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете. Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
Всички знаете, че земята е валчеста.
Сега, да се върнем към въпроса за плоскостта. Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават.
Всички знаете, че земята е валчеста.
Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят.
към беседата >>
Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете.
Щом имаш право да питаш някого, защо и как е паднал, та си изкълчил или счупил крака още по-голямо право имаш да му наместиш крака. Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието.
Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете.
Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
Защо Провидението не я направи вдлъбната?
Докато плоскостта е в покой, и телата, които са върху нея, са в покой. Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста.
Защо Провидението не я направи вдлъбната?
Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
Вследствие на криворазбраната свобода, хората сами си създават ненужни страдания и изкушения. Ще знаете, че колкото по-огъната е плоскостта, на която живеете, толкова по-големи ще бъдат и страданията ви. - Кой е изходният път за освобождаване от ненужните страдания? - Знанието. Ще знаете, че със сегашния морал и със сегашните си разбирания нищо не можете да постигнете.
Вие се нуждаете от морал, на който да разчитате във всички времена и епохи.
към беседата >>
Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната?
Щом плоскостта се огъне, телата започват да се търкалят, да се блъскат едно в друго. - Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната?
Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната?
Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите.
Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека.
към беседата >>
Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот.
- Защо се блъскат? - Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната?
Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот.
Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите.
Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите.
Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения.
към беседата >>
Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е.
- Интересите им се различават. Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот.
Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е.
във вдлъбнат свят. Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите.
Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта.
Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи.
към беседата >>
във вдлъбнат свят.
Всички знаете, че земята е валчеста. Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е.
във вдлъбнат свят.
Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта.
Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна.
Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие.
към беседата >>
Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
Защо Провидението не я направи вдлъбната? Коя от двете форми щеше да бъде по-добра: валчестата, както е сега, или вдлъбната? Ако е въпрос за вдлъбнатина, донякъде ние имаме представа за такъв живот. Например, в морално отношение хората живеят в огънат, т.е. във вдлъбнат свят.
Тази е причината, поради която хората не са свободни, нито пък могат да издържат на възвишен морал.
към беседата >>
Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна.
Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва.
Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот.
към беседата >>
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни.
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни.
Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам.
към беседата >>
Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека.
Сега, като говоря за огънатата плоскост, вие не трябва да се плашите. Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва.
Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека.
Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват.
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни.
Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват.
Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб.
към беседата >>
Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения.
Каквото и да правите, щом сте в огънатата плоскост, неизбежно ще грешите. Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека.
Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения.
Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб?
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват.
Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб?
Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял!
към беседата >>
Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи.
Обаче, вината не е във вас, но в онзи, който е бил на равнината и там извършил престъпление, с което станал причина да се огъне плоскостта. Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения.
Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи.
Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи.
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб?
Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи.
Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си.
към беседата >>
Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие.
Когато човек се намира на плоскостта и няма желание да обсеби нещата, тя остава равна. Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи.
Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие.
Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот. Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна.
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи.
Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна.
Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам. Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва.
към беседата >>
Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот.
Обаче, яви ли се в него желание за обсебване, плоскостта започва да се огъва. Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие.
Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот.
Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам.
Представете си, че някой човек е гладувал осем дена и трябва да мине през няколко фурни. Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна.
Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам.
Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб. Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад.
към беседата >>
Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
Като знаете това, пазете се от онези желания за обсебване, които огъват моралната плоскост на човека. Често хората несъзнателно огъват своята морална плоскост, но въпреки това, се натъкват на големи морални сътресения. Понеже всеки сам е огънал своята морална плоскост, сам ще я изправи. Ако не може да я изправи, той няма условия за развитие. Новият морал има за задача да научи човека, как да оправя огънатата плоскост на своя морален живот.
Докато плоскостта на вашия морален живот е огъната, вие не можете да използвате нито условията, нито възможностите, които ви са дадени.
към беседата >>
Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб.
Хлябовете се виждат отвън, отдалеч миришат, току-що са извадени, но фурнаджиите отсъстват. Може ли гладният човек да мине покрай фурната и да не си вземе един хляб? Ако може да издържи да мине спокойно през първата фурна, през втората няма да издържи. Ако има силен характер и устойчивост, може да мине и втората, и третата, и четвъртата фурна. Дойде ли, обаче, до петата, той ще влезе вътре, ще вземе един хляб и ще каже: Не мога повече да издържам.
Макар че фурнаджията го няма, без позволение ще си взема хляб.
Гладен съм, осем дена не съм ял! Ако искаше да не вземат хлябовете му без позволение, той трябваше да бъде във фурната си. Той трябва да има човещина, да не ме преследва. Ако го чакам да дойде, ще умра от глад. Явява се въпросът: има ли право гладният човек да вземе хляб без позволение на фурнаджията?
към беседата >>
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят.
Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви.
към беседата >>
Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвина, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е., че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин?
Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина. Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши.
Много естествено.
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави.
към втори вариант >>
(„Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие."
(втори вариант)
Има ли някой от вас да е изучавал богословието? Там се говори какво е поддържал Калвин, каква е била неговата теория. („Той е поддържал предопределението.") А в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.") Питам, Калвин прав ли е?
(„Той се основава на апостол Павел.") Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други - за безчестие."
към втори вариант >>
Понеже Бог знае, че ние живеем в един огънат свят и известни изкушения са неизбежни, и затова Той постоянно ни прощава.
(втори вариант)
Даже по астрологията, ако разгледате хороскопа на някой човек, при сегашното развитие можете точно да му предскажете в коя година или в кой ден може да се случи едно събитие в неговия живот. И ако той е умен, той може да го избегне. Ако не, може да дойде една колизия в неговия живот. И на това се основава, дето казваме, че Бог е милостив и снизходителен. Та именно на това се основава Божието снизхождение.
Понеже Бог знае, че ние живеем в един огънат свят и известни изкушения са неизбежни, и затова Той постоянно ни прощава.
към втори вариант >>
Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод.
(втори вариант)
Малка забележка. Желанията, които човек има, тe са пристрастни, а любовта е непристрастна. При любовта има пълнота. Защо погрешката на правата линия с престъпление? На правата линия човек не трябва да греши.
Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод.
Там има вече престъпление. Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.
към втори вариант >>
Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина.
(втори вариант)
Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвина, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е., че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие.
Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина.
Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.
към втори вариант >>
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
(втори вариант)
Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено.
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея.
към втори вариант >>
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията.
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията.
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
към втори вариант >>
Защо трябва да простиш?
(втори вариант)
Защо трябва да простиш?
Трябва да му простиш, понеже е огъната площ. И ти да си там, и ти ще постъпиш така.
към втори вариант >>
Там има вече престъпление.
(втори вариант)
Желанията, които човек има, тe са пристрастни, а любовта е непристрастна. При любовта има пълнота. Защо погрешката на правата линия с престъпление? На правата линия човек не трябва да греши. Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод.
Там има вече престъпление.
Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.
към втори вариант >>
Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.
(втори вариант)
Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвина, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е., че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други - за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвина.
Той подържал мисълта, че човек има свободна воля.
към втори вариант >>
Запример някой се дави във водата. Защо?
(втори вариант)
Когато се запитвате защо трябва да прощавате, отговорете си: аз трябва да прощавам на всеки, който живее върху огъната плоскост. Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш.
Запример някой се дави във водата. Защо?
Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й.
към втори вариант >>
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата.
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията.
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата.
Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата.
към втори вариант >>
Трябва да му простиш, понеже е огъната площ.
(втори вариант)
Защо трябва да простиш?
Трябва да му простиш, понеже е огъната площ.
И ти да си там, и ти ще постъпиш така.
към втори вариант >>
Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.
(втори вариант)
При любовта има пълнота. Защо погрешката на правата линия с престъпление? На правата линия човек не трябва да греши. Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод. Там има вече престъпление.
Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.
към втори вариант >>
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
към втори вариант >>
Попаднал е в огъната плоскост.
(втори вариант)
Който попадне в такава плоскост, непременно ще греши. Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо?
Попаднал е в огъната плоскост.
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
към втори вариант >>
Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно.
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата.
Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно.
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба.
към втори вариант >>
И ти да си там, и ти ще постъпиш така.
(втори вариант)
Защо трябва да простиш? Трябва да му простиш, понеже е огъната площ.
И ти да си там, и ти ще постъпиш така.
към втори вариант >>
Затова всички трябва да изправяте огъната площ.
(втори вариант)
Затова всички трябва да изправяте огъната площ.
Когато в тебе се зароди желанието да помагаш на другите, ти изправяш огъната площ.
към втори вариант >>
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
(втори вариант)
Който греши, сам се пита защо е трябвало да попадне при условия да греши. Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост.
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
към втори вариант >>
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка.
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно.
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка.
След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля.
към втори вариант >>
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ.
Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата.
към втори вариант >>
Когато в тебе се зароди желанието да помагаш на другите, ти изправяш огъната площ.
(втори вариант)
Затова всички трябва да изправяте огъната площ.
Когато в тебе се зароди желанието да помагаш на другите, ти изправяш огъната площ.
към втори вариант >>
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея.
Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави.
(втори вариант)
Много естествено. Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина.
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави.
Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи.
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка.
След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи.
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
към втори вариант >>
Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ.
Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ.
А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя.
към втори вариант >>
Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея.
(втори вариант)
Като си влязъл в огънатата плоскост, ще грешиш, ще опитваш горчивините на живота, ще се изкушаваш, ще падаш и ставаш. Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави.
Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея.
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
(втори вариант)
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи.
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
- пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
А всички благости са извън тази огъната площ.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ.
А всички благости са извън тази огъната площ.
Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя.
към втори вариант >>
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно.
Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й.
(втори вариант)
Запример някой се дави във водата. Защо? Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея.
Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й.
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
- пак се върнете в кофата.
(втори вариант)
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп!
- пак се върнете в кофата.
На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
Например давиш се някъде във водата.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ.
Например давиш се някъде във водата.
Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш?
към втори вариант >>
На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо.
На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
(втори вариант)
Попаднал е в огъната плоскост. Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й.
Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено. Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба.
(втори вариант)
Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата.
На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба.
И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
Това е огъната площ.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата.
Това е огъната площ.
Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там.
към втори вариант >>
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
(втори вариант)
Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата навън, измива кофата и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре.
В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън при лошите условия.
към втори вариант >>
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
(втори вариант)
Щом го извадят от водата, той е стъпил на равнина. Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят.
Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля.
(втори вариант)
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба.
И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля.
На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
Извади те някой от водата.
(втори вариант)
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо." Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ.
Извади те някой от водата.
Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода.
към втори вариант >>
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода.
към втори вариант >>
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
(втори вариант)
Който и да е, щом попадне в огъната плоскост, дето много вода се е събрала, не може да не се дави. Ако земята представяше равнина, нямаше да има вода по нея. Понеже земята е огъната плоскост, много вода се събира във вдлъбнатините й. Без да искат, хората попадат в дълбоките води на земята и се давят. Дойде ли някой да ги спаси, те благодарят за доброто, което им е направено.
Няма човек в света, който да е спасен от удавяне и да не е признателен и благодарен на своя спасител.
към втори вариант >>
На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
(втори вариант)
След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля.
На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
Площта се оправя.
(втори вариант)
Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата.
Площта се оправя.
След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил.
към втори вариант >>
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго.
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории.
Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни.
към втори вариант >>
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
(втори вариант)
Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! - пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория - и хас не струвате от нея.
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
към втори вариант >>
След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя.
(втори вариант)
А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя.
След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя.
Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории.
Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
към втори вариант >>
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия.
Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо?
към втори вариант >>
Защо се давиш?
(втори вариант)
Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя.
Защо се давиш?
Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора.
към втори вариант >>
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата.
Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории. Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости.
Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
към втори вариант >>
Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия.
Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек.
Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни.
към втори вариант >>
Защото се събрала водата там.
(втори вариант)
Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш?
Защото се събрала водата там.
Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Тя не ви е турила в нечистата кофа.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там.
Тя не ви е турила в нечистата кофа.
Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
С други думи казано, хората сами опетниха живота си.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории. Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат.
С други думи казано, хората сами опетниха живота си.
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
към втори вариант >>
Имал крави.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек.
Имал крави.
После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят.
към втори вариант >>
Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода.
(втори вариант)
Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там.
Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода.
Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Излезте вън, на чист въздух, на свобода.
(втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа.
Излезте вън, на чист въздух, на свобода.
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории. Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си.
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
към втори вариант >>
После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави.
После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин.
И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече.
към втори вариант >>
Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил.
(втори вариант)
Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода.
Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил.
След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
(втори вариант)
Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода.
Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.
към втори вариант >>
При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни.
(втори вариант)
Като разглеждаме въпроса за огънатата и неогънатата плоскост, ние делим хората на две категории. Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости.
При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни.
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист.
към втори вариант >>
И после - той имал сирене.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин.
И после - той имал сирене.
Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина.
към втори вариант >>
След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност.
(втори вариант)
След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил.
След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност.
Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава.
към втори вариант >>
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
(втори вариант)
Първата категория хора са ония, които са майстори да превръщат неогънатите плоскости в огънати, втората категория хора са ония, които са майстори да изправят огънатите плоскости. Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни.
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее.
към втори вариант >>
Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо?
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене.
Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо?
" Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода.
към втори вариант >>
Затова в света съществуват два вида хора.
(втори вариант)
Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност.
Затова в света съществуват два вида хора.
Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Те живеели в дома на един чифликчия.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби.
Те живеели в дома на един чифликчия.
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа.
към втори вариант >>
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
(втори вариант)
Значи хората сами създават огънатите плоскости, в които се давят и грешат. С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни.
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
към втори вариант >>
" Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни.
(втори вариант)
Слушали те да казват - тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо?
" Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни.
И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим.
към втори вариант >>
Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
(втори вариант)
Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора.
Едните хора са майстори да изправят, а другите - които са в огъната площ.
към втори вариант >>
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия.
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност.
към втори вариант >>
Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
(втори вариант)
С други думи казано, хората сами опетниха живота си. Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат.
Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията.
към втори вариант >>
И те почват да обикалят, да обикалят.
(втори вариант)
Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни.
И те почват да обикалят, да обикалят.
И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото.
към втори вариант >>
Тия огънати места са направени все от хората.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората.
Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението.
към втори вариант >>
Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му.
Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед.
Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
към втори вариант >>
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
(втори вариант)
Сегашният ред и порядък в света е ред и порядък на огънатите плоскости. При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество.
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.
към втори вариант >>
И едната казва на другата: „Уморих се вече.
(втори вариант)
После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят.
И едната казва на другата: „Уморих се вече.
Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка.
към втори вариант >>
Света хората го опетниха.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората.
Света хората го опетниха.
Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така.
към втори вариант >>
Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед.
Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
към втори вариант >>
Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист.
(втори вариант)
При такъв ред и порядък погрешките са неизбежни. Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя.
Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист.
Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
към втори вариант >>
Искам да си почина.
(втори вариант)
И после - той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече.
Искам да си почина.
Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното.
към втори вариант >>
Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха.
Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората.
В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
От млякото прави масло, сирене и го продава.
(втори вариант)
Ще приведа един анекдот за две учени жаби. Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко.
От млякото прави масло, сирене и го продава.
Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
към втори вариант >>
Като страда, човек се учи как да живее.
(втори вариант)
Тази е причината, поради която днес на земята има повече грешни хора, а по-малко праведни. Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист.
Като страда, човек се учи как да живее.
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
към втори вариант >>
Това не мяза на нашата вода.
(втори вариант)
Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще с това бяло нещо? " Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина.
Това не мяза на нашата вода.
Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре.
към втори вариант >>
В огъната площ е нареден той.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората.
В огъната площ е нареден той.
Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа.
(втори вариант)
Те живеели в дома на един чифликчия. Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава.
Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа.
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
към втори вариант >>
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
(втори вариант)
Задачата на сегашните учени, вярващи, моралисти е да поставят гладния, жадния, недоспалия се на такова място, че да не грешат. Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее.
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
към втори вариант >>
Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим.
(втори вариант)
" Влезли те в един голям казан -котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода.
Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим.
Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин?
към втори вариант >>
Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той.
Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ.
Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност.
(втори вариант)
Често слушали разговорите между чифликчията и жена му. Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа.
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност.
Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Само разумният може да се освободи от страданията.
(втори вариант)
Обаче само при огънатата плоскост човек може да изучи своето вътрешно естество. Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен.
Само разумният може да се освободи от страданията.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие.
към втори вариант >>
Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото.
(втори вариант)
И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим.
Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото.
Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се.
към втори вариант >>
Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението.
(втори вариант)
Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ.
Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението.
Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
(втори вариант)
Един ден чифликчията казал на жена си: „Много богат е станал нашият съсед. Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност.
Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.
(втори вариант)
Само при огънатата плоскост човек има възможност да греши, да страда и да се изправя. Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията.
Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
към втори вариант >>
Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка.
(втори вариант)
И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото.
Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка.
И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението.
Не е така.
Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
(втори вариант)
Има крави, овце, които дои, вади много мляко. От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно.
Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
(втори вариант)
Докато е на равнина, той всякога минава за праведен и чист. Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта.
към втори вариант >>
И разправя, че едната другарка останала в дъното.
(втори вариант)
Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка.
И разправя, че едната другарка останала в дъното.
После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
Много малко праведни хора има сега на земята.
(втори вариант)
Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така.
Много малко праведни хора има сега на земята.
към втори вариант >>
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
(втори вариант)
От млякото прави масло, сирене и го продава. Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там.
Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете. По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
(втори вариант)
Като страда, човек се учи как да живее. Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб?
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
към втори вариант >>
После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре.
(втори вариант)
Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното.
После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре.
Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава.
(втори вариант)
Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава.
Или жадния - да го заставиш да не съгрешава. И онзи, който дълго време не е спал - да го поставиш да не [съгрешава].
към втори вариант >>
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
(втори вариант)
Много пари печели " Жабите чули, че се говори за съседа и си казали: „Хайде да отидем в неговата къща, да видим какви са тия особени неща, които нашият господар няма." Преместили се в къщата на съседа. Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни.
Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
(втори вариант)
Чрез страдания той придобива опитности, които го правят разумен. Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода?
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин?
(втори вариант)
Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре.
Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин?
Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
Или жадния - да го заставиш да не съгрешава.
(втори вариант)
Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава.
Или жадния - да го заставиш да не съгрешава.
И онзи, който дълго време не е спал - да го поставиш да не [съгрешава].
към втори вариант >>
По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
(втори вариант)
Още първата вечер те видели, че съседът внесъл един голям съд с някаква бяла течност. Те си казали: „Я да влезем вътре, да опитаме свойствата на бялата течност." Като любознателни, и двете жаби влезли заедно. Каква била изненадата им, като видели, че тази течност не е като водата, не може да се живее там. Те започнали да се катерят по стените, да излязат навън, но бреговете се оказали много стръмни. Няма какво, започнали да обикалят по бреговете.
По едно време една от жабите казала: „Уморих се вече, не мога да обикалям, сили нямам, ще сляза долу." Слязла долу, но вече не излязла.
към втори вариант >>
Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие.
(втори вариант)
Само разумният може да се освободи от страданията. Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши.
Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие.
Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Има, разбира се.
(втори вариант)
Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин?
Има, разбира се.
Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
И онзи, който дълго време не е спал - да го поставиш да не [съгрешава].
(втори вариант)
Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава. Или жадния - да го заставиш да не съгрешава.
И онзи, който дълго време не е спал - да го поставиш да не [съгрешава].
към втори вариант >>
Втората жаба имала още сили.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили.
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
към втори вариант >>
Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
(втори вариант)
Христос казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие.
Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Много учени жаби умират на общо основание.
(втори вариант)
Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се.
Много учени жаби умират на общо основание.
към втори вариант >>
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество.
Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание.
към втори вариант >>
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили.
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма.
към втори вариант >>
Като се домогне до любовта.
(втори вариант)
Аз съм живата вода." Може ли да огладнее онзи, който носи в себе си живия хляб? Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода?
Като се домогне до любовта.
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления. Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече.
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече.
Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани.
към втори вариант >>
Защото при всяка една огъната площ страдаме ние.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество.
Защото при всяка една огъната площ страдаме ние.
Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода.
към втори вариант >>
Качила се на бучката и излязла вън.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото.
Качила се на бучката и излязла вън.
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
(втори вариант)
Може ли да ожаднее онзи, който носи в себе си живата вода? Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта.
Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Защото вие се много самозаблуждавате.
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече.
Защото вие се много самозаблуждавате.
Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се!
към втори вариант >>
Само чрез страдание хората се научават как да живеят.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние.
Само чрез страдание хората се научават как да живеят.
След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има.
към втори вариант >>
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън.
Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области.
Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
(втори вариант)
Когато носи живия хляб и живата вода в себе си, човек не може да греши. Той е задоволен и от хляб, и от вода, защото живее в изобилие. Как може да придобие човек живия хляб и живата вода? Като се домогне до любовта. Любовта е единствената сила в света, която освобождава човека от грешки и престъпления.
Когато любовта влезе в човешкото сърце, мъдростта - в човешкия ум, а истината - в човешкото тяло, човек е в състояние вече да изправи огънатите плоскости, да преобрази своето естество.
към втори вариант >>
Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се!
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате.
Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се!
" Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата.
към втори вариант >>
След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят.
След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност.
След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване.
към втори вариант >>
Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области.
Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото.
Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
към втори вариант >>
" Е, хубаво, съгрешил си.
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се!
" Е, хубаво, съгрешил си.
Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
След това иде разумността в света.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност.
След това иде разумността в света.
И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
(втори вариант)
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото.
Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
Жабата е символ на материализма. Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Любовта разрешава всичко.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта.
Любовта разрешава всичко.
Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
към втори вариант >>
Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти.
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си.
Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти.
Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
И само разумният човек може да се спаси от страдание.
(втори вариант)
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света.
И само разумният човек може да се спаси от страдание.
А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Жабата е символ на материализма.
(втори вариант)
Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин.
Жабата е символ на материализма.
Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Тя изключва всякакви закони и ограничения.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко.
Тя изключва всякакви закони и ограничения.
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов.
към втори вариант >>
Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани.
(втори вариант)
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти.
Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани.
Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода.
(втори вариант)
Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание.
А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода.
Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
(втори вариант)
Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: „Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, на нашата голяма любознателност дадохме една жертва." Като дошъл съседът, почудил се как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма.
Значи има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета.
към втори вариант >>
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения.
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се!
(втори вариант)
Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани.
Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се!
" И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има.
(втори вариант)
Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода.
Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има.
Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
към втори вариант >>
Любовта се движи по равнина.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления.
Любовта се движи по равнина.
Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
към втори вариант >>
" И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата.
(втори вариант)
Казвате: „Съгрешил съм." Казвате: „Покай се! " Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се!
" И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата.
Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване.
(втори вариант)
След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има.
Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване.
И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
(втори вариант)
Следователно търсите ли разрешаване на въпросите, търсете ги в любовта. Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина.
Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко.
към втори вариант >>
Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
(втори вариант)
" Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш - цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш - все ти казват: „Покай се! " И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата.
Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
към втори вариант >>
И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
(втори вариант)
След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави." И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така - за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб." Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие." И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване.
И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
към втори вариант >>
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние.
Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
(втори вариант)
Любовта разрешава всичко. Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено.
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда.
към втори вариант >>
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши.
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши.
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват.
към втори вариант >>
Защо аз говоря за любовта?
(втори вариант)
Защо аз говоря за любовта?
Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта. Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.
към втори вариант >>
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си.
Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Някой казва, че страда от любов.
(втори вариант)
Тя изключва всякакви закони и ограничения. Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости.
Някой казва, че страда от любов.
Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят.
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши.
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят.
И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар.
към втори вариант >>
Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта.
(втори вариант)
Защо аз говоря за любовта?
Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта.
Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.
към втори вариант >>
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани.
Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Това е невъзможно.
(втори вариант)
Как ще кажете на човека на любовта да не греши, когато любовта сама изключва всички грешки и престъпления. Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов.
Това е невъзможно.
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват.
към втори вариант >>
И нали хората казват: „Стопих се." Защо?
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят.
И нали хората казват: „Стопих се." Защо?
Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле.
към втори вариант >>
Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.
(втори вариант)
Защо аз говоря за любовта? Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта.
Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.
към втори вариант >>
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
(втори вариант)
Като наблюдавам как живеят хората, какъв морал имат, виждам, че никога не могат да придобият свободата, която желаят. Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате.
Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
(втори вариант)
Любовта се движи по равнина. Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно.
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония.
към втори вариант >>
Вода има.
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо?
Вода има.
Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво.
към втори вариант >>
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко.
В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си.
към втори вариант >>
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
(втори вариант)
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете.
Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
към втори вариант >>
Като люби, човек има на разположение всичко.
(втори вариант)
Обаче дойдете ли до безлюбието, въпросът е поставен по-особено. Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов.
Като люби, човек има на разположение всичко.
Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
към втори вариант >>
Та и човек се стопява, не само захарта.
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има.
Та и човек се стопява, не само захарта.
И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма.
към втори вариант >>
В любовта без закон можете да живеете.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко.
В любовта без закон можете да живеете.
Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко.
към втори вариант >>
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
към втори вариант >>
Щом има всичко, той не може да страда.
(втори вариант)
Безлюбието се движи изключително по огънати плоскости. Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко.
Щом има всичко, той не може да страда.
Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба.
към втори вариант >>
И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват.
(втори вариант)
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта.
И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват.
Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете.
Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш.
А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото.
към втори вариант >>
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието.
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се!
към втори вариант >>
Човекът на любовта живее в цялото.
(втори вариант)
Някой казва, че страда от любов. Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда.
Човекът на любовта живее в цялото.
Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото.
към втори вариант >>
Защото и вие сте направени все от захар.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Да не греши човек." Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват.
Защото и вие сте направени все от захар.
Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш.
А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости.
Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие.
към втори вариант >>
Това значи придобиване на опитности.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва.
Това значи придобиване на опитности.
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил?
към втори вариант >>
Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват.
(втори вариант)
Това е невъзможно. Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото.
Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват.
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле.
(втори вариант)
И нали хората казват: „Стопих се." Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар.
Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле.
Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости.
Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов.
Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите.
към втори вариант >>
Като сгреши един път, повече да не греши.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности.
Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
към втори вариант >>
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония.
(втори вариант)
Той страда от някакво непостигнато желание, а не от любов. Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват.
Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония.
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
Всяко същество, което се стопи, става горчиво.
(втори вариант)
Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле.
Всяко същество, което се стопи, става горчиво.
То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
Това е желанието да имаш нещо за себе си.
(втори вариант)
Тъй щото, в пълния смисъл на думата - в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов.
Това е желанието да имаш нещо за себе си.
В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма.
към втори вариант >>
Щом греши, той е направен от захар.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши.
Щом греши, той е направен от захар.
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
към втори вариант >>
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
(втори вариант)
Като люби, човек има на разположение всичко. Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония.
Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма.
(втори вариант)
Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво.
То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма.
Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
В любовта трябва да имаш всичко.
(втори вариант)
В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си.
В любовта трябва да имаш всичко.
И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели.
към втори вариант >>
Като го полеят с вода, ще се стопи.
(втори вариант)
Не е въпрос до погрешките и до разкаянието. Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар.
Като го полеят с вода, ще се стопи.
Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
към втори вариант >>
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба.
(втори вариант)
Щом има всичко, той не може да страда. Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава.
Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба.
Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото. Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
(втори вариант)
И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма.
Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
към втори вариант >>
И в любовта ти съществуваш в цялото.
(втори вариант)
Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш." Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко.
И в любовта ти съществуваш в цялото.
А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба.
към втори вариант >>
Слушали сте някой да казва: „Стопих се!
(втори вариант)
Човек трябва да дойде до положение да не греши и да не се разкайва. Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи.
Слушали сте някой да казва: „Стопих се!
" От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят.
към втори вариант >>
Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото.
(втори вариант)
Човекът на любовта живее в цялото. Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба.
Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото.
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта.
Сега всички ли хора грешат? Има ли хора в света, които да не грешат? Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се. Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
към втори вариант >>
А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие.
(втори вариант)
А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото.
А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие.
В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото.
към втори вариант >>
" От какво се стопил?
(втори вариант)
Това значи придобиване на опитности. Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се!
" От какво се стопил?
От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви.
към втори вариант >>
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
(втори вариант)
Дето е цялото, там никакви противоречия не съществуват. Когато организмът на човека е здрав, всички негови удове са 6 пълна хармония. Когато организмът заболее, хармонията между отделните органи се нарушава. Щом органите на човешкото тяло изгубят правилните отношения помежду си, клетките им се индивидуализират и в целия организъм настава борба. Това значи нарушаване на връзката между частите на цялото.
Когато не може да изпълни своето предназначение като душа, човек нарушава единството си с Бога.
към втори вариант >>
Сега всички ли хора грешат?
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта.
Сега всички ли хора грешат?
Има ли хора в света, които да не грешат? Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се. Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
към втори вариант >>
В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите.
(втори вариант)
Някои казват: „От любов страдаме ние." А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие.
В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите.
И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
(втори вариант)
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил?
От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
към втори вариант >>
Казва се, че човек трябва да вярва.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва.
За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено.
към втори вариант >>
Има ли хора в света, които да не грешат?
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта. Сега всички ли хора грешат?
Има ли хора в света, които да не грешат?
Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се. Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
към втори вариант >>
И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма.
(втори вариант)
Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите.
И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма.
Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
Който се топи, той е направен от захар.
(втори вариант)
Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Който се топи, той е направен от захар.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
За каква вяра се говори?
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва.
За каква вяра се говори?
Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото.
към втори вариант >>
Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта. Сега всички ли хора грешат? Има ли хора в света, които да не грешат?
Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се.
Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели.
(втори вариант)
В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма.
Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели.
Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
(втори вариант)
Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар.
Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори?
Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него.
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира.
към втори вариант >>
Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта. Сега всички ли хора грешат? Има ли хора в света, които да не грешат? Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се.
Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
към втори вариант >>
Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба.
(втори вариант)
И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели.
Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба.
Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
Захарните неща се топят.
(втори вариант)
Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи.
Захарните неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него.
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят.
към втори вариант >>
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница.
Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие.
към втори вариант >>
Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото.
(втори вариант)
А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба.
Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото.
И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
След стопяването си те стават горчиви.
(втори вариант)
" От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят.
След стопяването си те стават горчиви.
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот.
Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности.
Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
към втори вариант >>
Той след като се напие, кръчмарят го набие.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница.
Той след като се напие, кръчмарят го набие.
Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
към втори вариант >>
И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
(втори вариант)
В един човешки организъм не може да има противоречие между органите - между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото.
И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
към втори вариант >>
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
(втори вариант)
От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви.
Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Казва се, че човек трябва да вярва. За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности.
Много естествено.
Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
към втори вариант >>
Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие.
Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува.
А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава.
към втори вариант >>
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога.
(втори вариант)
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога.
Какво нещо е вярата? Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло. Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл. Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
към втори вариант >>
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
(втори вариант)
Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си.
Щом изгуби нещо, човек е недоволен и горчив за загубата, която претърпява.
към втори вариант >>
Щом човек е вън от цялото.
(втори вариант)
За каква вяра се говори? Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено.
Щом човек е вън от цялото.
То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото.
към втори вариант >>
А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува.
А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде.
Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите.
към втори вариант >>
Какво нещо е вярата?
(втори вариант)
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога.
Какво нещо е вярата?
Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло. Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл. Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до философската страна на въпроса.
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна на въпроса.
Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек
към втори вариант >>
То не може да се грижи за него, да го контролира.
(втори вариант)
Има смисъл човек да вярва, но така, че да държи връзката си с цялото като част от него. Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото.
То не може да се грижи за него, да го контролира.
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка?
към втори вариант >>
Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде.
Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
към втори вариант >>
Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло.
(втори вариант)
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога. Какво нещо е вярата?
Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло.
Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл. Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
към втори вариант >>
Всички хора грешат ли?
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна на въпроса.
Всички хора грешат ли?
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши? Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек
към втори вариант >>
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят.
(втори вариант)
Само тази вяра спасява човека и осмисля неговия живот. Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира.
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят.
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка? Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие.
На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл.
(втори вариант)
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога. Какво нещо е вярата? Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло.
Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл.
Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
към втори вариант >>
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли?
Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек
към втори вариант >>
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
(втори вариант)
Ако връзката се скъса и човек остане вън от цялото, той е изложен на големи опасности. Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят.
Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка? Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
(втори вариант)
Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие.
На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
" „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
(втори вариант)
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога. Какво нещо е вярата? Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло. Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл.
Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
към втори вариант >>
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек
(втори вариант)
Сега да дойдем до философската страна на въпроса. Всички хора грешат ли? Има ли човек, който да не е грешил и да не греши?
Докато живее със заблуждения и с криви разбирания за живота, човек
към втори вариант >>
Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
(втори вариант)
Много естествено. Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни.
Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка? Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
" „Пълни." „Е, хубаво тогава.
(втори вариант)
Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
" „Пълни." „Е, хубаво тогава.
Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление?
(втори вариант)
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление?
Не може. По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази. Понеже и самата майка, и тя е съгрешила. Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове?
към втори вариант >>
Всякога ще греши.
(втори вариант)
Всякога ще греши.
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда.
към втори вариант >>
Защото и те са скъсали връзката си с цялото.
(втори вариант)
Щом човек е вън от цялото. То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат.
Защото и те са скъсали връзката си с цялото.
Коя е причината за скъсване на тази връзка? Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите.
(втори вариант)
А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава.
Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите.
Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
Не може.
(втори вариант)
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление?
Не може.
По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази. Понеже и самата майка, и тя е съгрешила. Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това?
към втори вариант >>
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае.
(втори вариант)
Всякога ще греши.
От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
към втори вариант >>
Коя е причината за скъсване на тази връзка?
(втори вариант)
То не може да се грижи за него, да го контролира. Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото.
Коя е причината за скъсване на тази връзка?
Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
(втори вариант)
Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите.
Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази.
(втори вариант)
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление? Не може.
По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази.
Понеже и самата майка, и тя е съгрешила. Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това? Затова човек трябва да се роди втори път, да се роди без баща и без майка.
към втори вариант >>
Какво придобива човек с разкаянието?
(втори вариант)
Всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае.
Какво придобива човек с разкаянието?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
към втори вариант >>
Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
(втори вариант)
Ако синът живее далеч от родителите си, няма никаква връзка с тях и върши погрешки, родителите му не могат да го спасят. Колкото и да страдат за него, колкото и да искат да му помогнат, те са безпомощни. Синът е вън от тях като цяло, вследствие на което те не могат да му помогнат. Защото и те са скъсали връзката си с цялото. Коя е причината за скъсване на тази връзка?
Непослушанието. То води към погрешки и престъпления.
към втори вариант >>
Да не е онова вино, което упоява.
(втори вариант)
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
Да не е онова вино, което упоява.
към втори вариант >>
Понеже и самата майка, и тя е съгрешила.
(втори вариант)
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление? Не може. По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази.
Понеже и самата майка, и тя е съгрешила.
Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това? Затова човек трябва да се роди втори път, да се роди без баща и без майка. Докато той се ражда с баща и майка, той всякога ще греши.
към втори вариант >>
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва.
(втори вариант)
Всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието?
Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва.
Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим.
към втори вариант >>
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци.
(втори вариант)
Човек не се е освободил още от греха на първите човеци.
Затова е казано, че малко са праведните хора на земята. Какво трябва да стане с човека, за да се освободи от грешния живот? Да се роди отново не от майка и от баща, но от вода и от дух. Докато се ражда от майка и от баща, човек всякога ще греши. Христос казва: „Роденото от плътта плът е, роденото от духа дух е." Докато се раждат от плът, хората всякога ще грешат, ще остаряват, ще умират, ще ги погребват, костите им ще се разхвърлят по лицето на земята.
към втори вариант >>
Следователно разумният живот трябва да дойде до онова положение, да премахне всички съблазни от нашия живот.
(втори вариант)
Следователно разумният живот трябва да дойде до онова положение, да премахне всички съблазни от нашия живот.
Където и да е сблъсъкът, все ще дойде - все ще налетиш на съблазън. Съблазънта е един предмет, на който можеш да си счупиш крака, можеш да си извадиш окото.
към втори вариант >>
Нали казваме, че няма нито един праведен.
(втори вариант)
Вземете сега, който и да е - баща или майка -може ли тя да опази сина си да направи престъпление? Не може. По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази. Понеже и самата майка, и тя е съгрешила.
Нали казваме, че няма нито един праведен.
Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това? Затова човек трябва да се роди втори път, да се роди без баща и без майка. Докато той се ражда с баща и майка, той всякога ще греши. Как ще ме разберете тогава?
към втори вариант >>
Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата.
(втори вариант)
Всякога ще греши. От осем хиляди години насам на хората се проповядва все един и същ морал: като сгреши, да се разкае. Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва.
Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата.
Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата. Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие. Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се, и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън.
към втори вариант >>
НАГОРЕ