НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
568
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
568
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята.
Сега, разбрахте ли защо, той, всяка сутрин, с тръбата си, поглеждал към нейния прозорец? Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец. Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената.
Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята.
Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява?
към беседата >>
Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.
Днес и аз имам такова едно писмо и за него ви говоря. Какво сте писали вчера и какво са ви отговорили, това не е важно. Аз говоря за реализирането на новото учение днес. Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви.
Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство.
към беседата >>
Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин.
Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере, как живеят хората в този дворец. Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята.
Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин.
Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого.
към беседата >>
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея.
Какво сте писали вчера и какво са ви отговорили, това не е важно. Аз говоря за реализирането на новото учение днес. Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея.
Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата.
към беседата >>
Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая?
Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин.
Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая?
Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.
към беседата >>
Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили.
Аз говоря за реализирането на новото учение днес. Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея.
Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили.
Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките.
към беседата >>
Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад.
Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая?
Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад.
Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея.
Миналото е една опитност, бъдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили.
Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея.
Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си.
към беседата >>
Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад.
Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад.
Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад.
Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават.
Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви. Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея.
Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават.
Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.
към беседата >>
Защо слънцето изгрява?
Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад.
Защо слънцето изгрява?
И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство.
Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в себе си и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден. Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават.
Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство.
За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено.
към беседата >>
И то търси някого.
Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява?
И то търси някого.
Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата.
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва да я преведете на ваш език, да се ползвате от нея. Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство.
За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата.
През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро.
към беседата >>
Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.
Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого.
Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.
Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
През тази отворена врата минават погрешките.
Миналото представя стария език, който някога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата.
През тази отворена врата минават погрешките.
Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели.
към беседата >>
Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
Тя поглеждала от прозореца, да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? И то търси някого. Аз бих желал, слънцето никога да не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва.
Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва.
към беседата >>
Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си.
Ако кажа нещо на този стар език, вие няма да го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея. Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките.
Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си.
Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична.
към беседата >>
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого.
– Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта.
към беседата >>
Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.
Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си.
Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.
До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
– Опасна работа е влюбването.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого.
– Опасна работа е влюбването.
Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея.
към беседата >>
До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено.
Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите.
До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено.
И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването.
Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е.
пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости!
към беседата >>
И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро.
За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено.
И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро.
В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
пристанала на някого.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е.
пристанала на някого.
В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ.
към беседата >>
В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели.
През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро.
В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели.
И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого.
В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого.
Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем.
към беседата >>
И Любовта е безгранична.
Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели.
И Любовта е безгранична.
Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
Аз не вярвам в смъртта.
Всички хора казват, че човек все трябва да се влюби в някого. – Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого.
Аз не вярвам в смъртта.
Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не.
към беседата >>
Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който да е създал нещо съвършено. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В Добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели. И Любовта е безгранична.
Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
към беседата >>
Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея.
– Опасна работа е влюбването. Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта.
Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея.
Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи.
към беседата >>
И тъй, за всички хора в света има поле за работа.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа.
Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера.
към беседата >>
Хората, близките му казват: Господ да го прости!
Когато някоя мома се влюби, майката и бащата казват, че дъщеря им заминала за някъде, т.е. пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея.
Хората, близките му казват: Господ да го прости!
– Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора.
към беседата >>
Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа.
Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря.
Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание.
към беседата >>
– Няма какво да го прощава Господ.
пристанала на някого. В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости!
– Няма какво да го прощава Господ.
Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят.
към беседата >>
Днес, от всички, се изисква приложение.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря.
Днес, от всички, се изисква приложение.
Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо?
към беседата >>
Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем.
В такъв случай, и смъртта не е нищо друго, освен приставане на някого. Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ.
Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем.
Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура.
към беседата >>
Знания много има, но приложение няма.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение.
Знания много има, но приложение няма.
Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина.
към беседата >>
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда.
Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е.
към беседата >>
Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не.
Аз не вярвам в смъртта. Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем.
Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не.
Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света?
към беседата >>
Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо?
И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма.
Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо?
Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда.
Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират.
Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре.
към беседата >>
Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи.
Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не.
Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи.
Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете.
към беседата >>
Всички живеят в студена атмосфера.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо?
Всички живеят в студена атмосфера.
Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират.
Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани.
Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш.
към беседата >>
Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора.
Хората, близките му казват: Господ да го прости! – Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи.
Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора.
Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
към беседата >>
Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание.
Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера.
Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание.
Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани.
Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие.
Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо?
към беседата >>
Всички въпроси трябва рязко да се поставят.
– Няма какво да го прощава Господ. Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора.
Всички въпроси трябва рязко да се поставят.
Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон.
към беседата >>
Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо?
Днес, от всички, се изисква приложение. Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание.
Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо?
Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина. Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие.
Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре.
Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата.
към беседата >>
Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура.
Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем. Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят.
Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура.
Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
към беседата >>
Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина.
Знания много има, но приложение няма. Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо?
Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина.
Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре.
Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е.
когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас.
към беседата >>
Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света?
Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат да разискват, дали са верни те, или не. Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура.
Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света?
– Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само.
към беседата >>
Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо? Всички живеят в студена атмосфера. Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание. Например, сега, при студените нощи, когато температурата вън е 21–22° под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това, в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина.
Измени ли се тоя ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено.
към беседата >>
когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре.
Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е.
когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре.
Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това.
към беседата >>
– Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете.
Само глупавите хора говорят за верни, или за неверни неща, а умните хора всякога говорят за умни работи. Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света?
– Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете.
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е.
към беседата >>
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора!
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора!
Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък".
към беседата >>
Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш.
Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре.
Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш.
И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата.
към беседата >>
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете.
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си.
към беседата >>
Какво е донесло и какво може да донесе безверието?
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора!
Какво е донесло и какво може да донесе безверието?
Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас.
към беседата >>
И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо?
Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш.
И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо?
Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред.
към беседата >>
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон.
Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон.
Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване.
към беседата >>
Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората?
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието?
Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората?
Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина.
към беседата >>
Защото няма кой да тегли колата.
Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо?
Защото няма кой да тегли колата.
Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си.
към беседата >>
Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон.
Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
Това ще оставим на Бога.
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората?
Това ще оставим на Бога.
Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не.
към беседата >>
Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас.
Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата.
Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас.
Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави.
към беседата >>
Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само.
Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само.
Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота.
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога.
Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота.
„На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа.
към беседата >>
Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това.
когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас.
Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това.
В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят.
към беседата >>
Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е.
– Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете. За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само.
Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е.
ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
„На този камък".
Казвам: вяра, детска вяра се изисква от съвременните хора! Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота.
„На този камък".
На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят.
към беседата >>
В първия случай, конете са силни и могат да карат колата.
Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това.
В първия случай, конете са силни и могат да карат колата.
Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си.
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща. Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е.
ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си.
Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване. Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас.
Какво е донесло и какво може да донесе безверието? Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък".
На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас.
Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо?
към беседата >>
Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред.
И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата.
Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред.
Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване.
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си.
Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване.
Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина.
Какво ще ви ползват вярванията и „реченото-казаното" на хората? Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас.
Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина.
Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение.
към беседата >>
Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си.
Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред.
Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си.
Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си. Значи, дето любовта действа, там всякога става разширяване.
Щом любовта изчезва, става стесняване, свиване.
към беседата >>
Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не.
Това ще оставим на Бога. Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина.
Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не.
Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък.
към беседата >>
Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави.
Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си.
Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави.
Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина.
Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние.
към беседата >>
Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа.
Той да изправи тия работи, а от нас се изисква, да решим своите задачи, за да бъдем доволни и благодарни от живота. „На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не.
Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа.
Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост.
към беседата >>
Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят.
Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави.
Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят.
Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина.
Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва.
Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени.
към беседата >>
Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят.
„На този камък". На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа.
Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят.
Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец!
към беседата >>
Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят.
Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш!
към беседата >>
Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва.
Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл.
И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо.
към беседата >>
Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо?
На този камък ще поставим живота си и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той да пада върху нас. Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят.
Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо?
Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне.
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне.
Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот!
към беседата >>
И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл.
И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.
Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква.
към беседата >>
Изместил се е малко от своето първично положение.
Затова, трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо?
Изместил се е малко от своето първично положение.
Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека.
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне.
Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека.
Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането.
към беседата >>
Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.
Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава.
Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък.
Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не. Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение.
Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък.
Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване.
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека.
Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване.
Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.
към беседата >>
Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава.
Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние.
Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост.
Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може да се измести от тази основа. Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък.
Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост.
Това значи, да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората.
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване.
Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората.
И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца.
към беседата >>
Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени.
Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние.
Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени.
Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
Това значи, да бъде човек, мъдрец!
Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят. Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост.
Това значи, да бъде човек, мъдрец!
И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането.
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората.
И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането.
Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо.
Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени.
Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо.
След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква. В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
Някой е богат, учен, но не е доволен. Защо? Изместил се е малко от своето първично положение. Затова, именно, човек трябва да работи, да дойде в първото си положение, да се намести на този камък. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. Това значи, да бъде човек, мъдрец!
И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък.
към беседата >>
Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот!
И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането.
Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот!
Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква.
И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо.
След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква.
В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането.
Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот!
Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането.
Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. Това показва, че хората живеят още в свят на постоянни промени. Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може да излезе нещо. След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може да се очаква.
В първия случай се насърчавате, във втория случай се обезсърчавате.
към беседата >>
Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.
Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането.
Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.
Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек.
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек.
Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват?
към беседата >>
Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца.
Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.
Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца.
Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел.
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек.
Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел.
Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.
към беседата >>
Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца.
Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
към беседата >>
Ангелите са същества на любовта.
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел.
Ангелите са същества на любовта.
Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта?
към беседата >>
„На този камък".
„На този камък".
Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка.
към беседата >>
Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят.
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта.
Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят.
Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата.
към беседата >>
Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя.
„На този камък".
Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя.
Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък.
към беседата >>
Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето.
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят.
Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето.
Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
към беседата >>
Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста.
„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя.
Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста.
Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата.
към беседата >>
Защо е необходимо ангелите да се влюбват?
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещнал някой мъдрец; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещнал някой глупав човек. Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето.
Защо е необходимо ангелите да се влюбват?
Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват?
към беседата >>
Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата.
„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста.
Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата.
Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка.
към беседата >>
Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.
Когато ставате радостен от леглото си, това показва, че ви е срещнал някой ангел. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват?
Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.
Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого?
към беседата >>
Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка.
„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата.
Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка.
Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява.
към беседата >>
Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта?
Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса.
Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта?
Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра.
към беседата >>
Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка.
„На този камък". Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка.
Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка.
Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък.
към беседата >>
Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата.
Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта?
Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата.
И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва.
към беседата >>
Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък.
Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя. Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка.
Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък.
Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека.
към беседата >>
И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата.
И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата.
Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък.
Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата.
На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.
към беседата >>
Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват?
Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват?
Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка.
Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата.
На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка.
Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък.
към беседата >>
Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого?
Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват?
Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого?
Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява.
Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка. Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка.
Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява.
За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват.
към беседата >>
Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра.
Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого?
Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра.
И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
За птицата, въздухът е свят на порядък.
Щом изгубим тази почва под себе си, ние вече сме в света на безпорядъка. Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява.
За птицата, въздухът е свят на порядък.
Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек.
към беседата >>
И родителите трябва да се радват, както синът се радва.
Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра.
И родителите трябва да се радват, както синът се радва.
Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека.
Порядъкът в нашия живот е за рибата безпорядък. Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък.
Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека.
Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва.
Какво лошо има в това?
Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.
Достатъчно е за момент само да извадите рибата от водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя, с ужас, да се блъска в тази почва, да търси своята среда – водата. На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека.
Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.
За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица.
към беседата >>
Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това?
Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте, както Бог е определил.
към беседата >>
За тях тази материя е свят на порядък.
На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка. Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.
За тях тази материя е свят на порядък.
Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината.
към беседата >>
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания.
Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви.
към беседата >>
Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват.
Докато птицата е във въздуха, тя е способна да живее, да се проявява. За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък.
Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват.
И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота.
към беседата >>
Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания.
Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не.
Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава.
към беседата >>
И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек.
За птицата, въздухът е свят на порядък. Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват.
И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек.
Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им.
към беседата >>
Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не.
Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал.
Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе.
към беседата >>
Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба.
Обаче, има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек.
Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба.
Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът.
към беседата >>
Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал.
Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание.
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
към беседата >>
Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица.
Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват. За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба.
Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица.
И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството.
към беседата >>
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание.
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
към беседата >>
И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината.
За тях тази материя е свят на порядък. Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица.
И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината.
Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец.
към беседата >>
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви.
Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна?
към беседата >>
Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота.
Значи, съществуват четири състояния на материята, които спъват едни същества в развитието им, а на други благоприятстват. И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината.
Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота.
Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране.
към беседата >>
Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава.
Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви.
Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава.
Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи.
към беседата >>
Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им.
И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек. Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота.
Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им.
Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката.
към беседата >>
Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе.
Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава.
Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе.
Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата.
към беседата >>
Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът.
Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите си добре във водата, той е риба. Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им.
Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът.
Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота.
към беседата >>
Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе.
Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре.
към беседата >>
Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството.
Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите си във въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът.
Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството.
Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете.
към беседата >>
Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това?
към беседата >>
Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец.
И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите си в светлината, той е същество на светлината. Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството.
Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец.
Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н.
към беседата >>
Коя е причината за тази промяна?
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
Коя е причината за тази промяна?
Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса.
към беседата >>
Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране.
Сега, на вас оставям, да преведете всички тия величини и да извадите от тях ред заключения, ред максими за живота. Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец.
Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране.
Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо.
към беседата >>
Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи.
Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна?
Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи.
Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си.
към беседата >>
Същото нещо може да се каже и за музиката.
Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им. Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране.
Същото нещо може да се каже и за музиката.
Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Същата промяна става и с момата.
Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи.
Същата промяна става и с момата.
Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа.
към беседата >>
Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота.
Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът. Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката.
Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота.
Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре.
Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата.
Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре.
Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й.
към беседата >>
Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете.
Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството. Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота.
Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете.
Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Защо прави това?
Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре.
Защо прави това?
Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си.
към беседата >>
Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н.
Ако някой от посетителите се спре само върху сенките, той не е мъдрец. Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете.
Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н.
Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса.
Коя е причината за тази промяна? Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това?
Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса.
Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си.
към беседата >>
Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо.
Ако някой се спре върху главните черти на картината, той има идея, има разбиране. Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н.
Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо.
Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си.
Той е срещнал Ен-Суфи, която му проповядва и той разбира смисъла на нейните думи. Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса.
Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си.
Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив.
към беседата >>
Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
Същото нещо може да се каже и за музиката. Когато някой отиде на концерт и започне да критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо.
Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
към беседата >>
Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа.
Същата промяна става и с момата. Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си.
Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа.
Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път.
към беседата >>
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така?
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така?
Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н.
към беседата >>
Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й.
Когато срещне млад, красив момък, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа.
Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й.
Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува.
към беседата >>
Защо животът е толкова тежък?
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така?
Защо животът е толкова тежък?
Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него?
към беседата >>
Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си.
Защо прави това? Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й.
Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си.
Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път.
към беседата >>
Защо хората са толкова лоши и т.н.?
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък?
Защо хората са толкова лоши и т.н.?
Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана.
към беседата >>
Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си.
Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска да бъде чиста, за да се хареса. Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си.
Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си.
Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен.
към беседата >>
Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.?
Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.
Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете.
към беседата >>
Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив.
Който не разбира този закон, той е готов, да осъди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктите си. Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си.
Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив.
Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник.
към беседата >>
Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно.
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.
Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно.
Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин.
към беседата >>
Той влиза вече в правия път.
Не, като чисти ноктите си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив.
Той влиза вече в правия път.
Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник. Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н.
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно.
Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н.
Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората.
към беседата >>
Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува.
Тя иска да изчисти и най-малката си погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й. Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път.
Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува.
Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник. Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
Защо трябва всички да се занимавате с него?
Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н.
Защо трябва всички да се занимавате с него?
Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек?
към беседата >>
Този човек е на крив път.
Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва да бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията си, за да задържа любовта в себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува.
Този човек е на крив път.
Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник. Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана.
Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него?
Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана.
Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него.
към беседата >>
Първият е грешник, който има условия, да стане праведен.
Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта си. Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път.
Първият е грешник, който има условия, да стане праведен.
Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник. Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете.
Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана.
Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете.
Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг.
към беседата >>
Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник.
Когато любовта посети човека, той е спретнат, чисто облечен и учтив. Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен.
Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник.
Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин.
Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете.
Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин.
По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
Той влиза вече в правия път. Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човек е на крив път. Първият е грешник, който има условия, да стане праведен. Вторият е праведен, който има условия, да стане грешник.
Значи, и в двата случая, отношенията се изменят.
към беседата >>
По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората.
Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин.
По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората.
Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава.
Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие.
към беседата >>
Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек?
Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората.
Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек?
С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава.
Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра.
В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние.
към беседата >>
С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него.
Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек?
С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него.
Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
В това, именно, се заключава живата математика.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра.
В това, именно, се заключава живата математика.
В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа.
към беседата >>
Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг.
Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него.
Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг.
Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
В тази математика, всяко число представя отношения на идеи.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика.
В тази математика, всяко число представя отношения на идеи.
В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа.
към беседата >>
Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг.
Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
към беседата >>
В него са вложени, най-малко, седем идеи.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи.
В него са вложени, най-малко, седем идеи.
Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота.
към беседата >>
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими.
Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула.
към беседата >>
Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи.
Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие.
Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три.
към беседата >>
Такова правило е дал един педагог на своите ученици.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими.
Такова правило е дал един педагог на своите ученици.
Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта.
към беседата >>
Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние.
Когато се натъкнете на някоя лоша черта в себе си, потърсете начин, да я превърнете в добра. В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие.
Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние.
Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката.
към беседата >>
Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици.
Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа.
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица.
към беседата >>
Единицата е основа на всички останали числа.
В това, именно, се заключава живата математика. В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние.
Единицата е основа на всички останали числа.
Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири.
към беседата >>
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа.
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит.
Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати?
към беседата >>
Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа.
В тази математика, всяко число представя отношения на идеи. В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа.
Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа.
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет.
към беседата >>
Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит.
Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата.
И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея.
към беседата >>
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота.
В него са вложени, най-малко, седем идеи. Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа.
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота.
Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата.
към беседата >>
И на трите изпита, учителят му турил нула.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими. Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата.
И на трите изпита, учителят му турил нула.
Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти.
към беседата >>
Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три.
Например: единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота.
Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три.
Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия.
към беседата >>
Четвъртият му изпит бил върху добродетелта.
Такова правило е дал един педагог на своите ученици. Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула.
Четвъртият му изпит бил върху добродетелта.
На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът.
към беседата >>
Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката.
Под понятието "единица", освен количество, ние разбираме още и субстанция, в едно от четирите състояния: или в твърдо, или в течно, или във въздухообразно, или най-после, в лъчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три.
Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката.
Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота.
към беседата >>
На този изпит той получил единица.
Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж, да влезе в някоя окултна школа. За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта.
На този изпит той получил единица.
Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата.
към беседата >>
Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири.
Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката.
Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири.
Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
към беседата >>
Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати?
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица.
Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати?
Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет.
Който разбере единицата, той ще разбере и другите числа. Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири.
Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет.
Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му.
към беседата >>
Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея.
Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати?
Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея.
Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата.
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може да измени положението си в живота. Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет.
Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата.
Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Числото, което получиш, показва успеха ти.
И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея.
Числото, което получиш, показва успеха ти.
Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия.
Който иска да внесе равновесие в своя живот, той трябва да оперира с числото три. Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата.
Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия.
Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Така постъпва мъдрецът.
Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти.
Така постъпва мъдрецът.
Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота.
Който иска да бъде производителен, да твори, той трябва да разбира единицата и двойката. Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия.
Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота.
Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата.
На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът.
Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата.
Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
Ако някой иска да съгради в себе си твърд характер, като диамант, той трябва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота.
Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му. Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата.
Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>
Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му.
Ако иска да бъде поет, да пише така, че да стане известен на целия свят, той трябва да разбира закона на числото пет. Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му.
Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад.
Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва.
към беседата >>
Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата. Ако си представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето, да ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използвате правилно, вие ще влезете в кривия път на живота. Това показва, че и в хубавите работи има пресищане. Ако човек яде много мед, има опасност, да се развали стомаха му.
Ако никак не яде мед, пак има опасност за неговия организъм.
към беседата >>
Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад.
Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад.
И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш?
към беседата >>
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца.
В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат.
към беседата >>
И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад.
И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот.
Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос?
към беседата >>
В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца.
В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала.
Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там.
към беседата >>
Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот.
Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта.
Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил.
към беседата >>
Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала.
Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата.
В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед.
към беседата >>
Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта.
Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене.
Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е?
към беседата >>
В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата.
В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз.
Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед.
към беседата >>
Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото си турил нулите отпред, единицата отзад. Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене.
Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва.
– Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре.
към беседата >>
Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз.
Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито.
Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло.
към беседата >>
– Отде знаеш?
Ако искаш всичко да ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад. И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва.
– Отде знаеш?
Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде.
към беседата >>
Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца. В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито.
Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат.
Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото.
към беседата >>
Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос?
И наистина, работите на съвременните хора са много объркани, именно, по тази причина: те са разменили местата на числата в своя живот. Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш?
Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос?
За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.
към беседата >>
Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там.
В къщата си тя имала три стаи, които всякога заключвала. Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат.
Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там.
Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук.
към беседата >>
За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил.
Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта. Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос?
За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил.
Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат.
към беседата >>
Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед.
Като излизала от дома си, тя скривала ключовете, да не ги намерят децата. В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там.
Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед.
То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз.
към беседата >>
Всъщност, така ли е?
Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството, да му покаже начин за право мислене. Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил.
Всъщност, така ли е?
Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си.
към беседата >>
То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед.
В едната стая имало мед, във втората – масло, а в третата – праз. Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед.
То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед.
Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата?
към беседата >>
Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре.
Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва. – Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е?
Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре.
Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава.
към беседата >>
Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло.
Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила да скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед.
Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло.
Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си.
към беседата >>
Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде.
– Отде знаеш? Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре.
Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде.
Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл.
към беседата >>
Взело хляб и започнало да маже върху него маслото.
Като останали сами, децата започнали да тършуват из къщи, да видят, какво има за ядене, да си хапнат. Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло.
Взело хляб и започнало да маже върху него маслото.
Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи?
към беседата >>
Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.
Какво представяш ти, за да можеш да се произнасяш по този въпрос? За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде.
Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.
Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля.
към беседата >>
Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук.
Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него да отключи една от стаите, да види, какво крие майка му там. Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото.
Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук.
И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си.
към беседата >>
Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат.
За да казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти си най-великият мъдрец в света и можеш да създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил. Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено.
Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат.
Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях.
към беседата >>
И то започнало да яде хляб с праз.
Първото дете отворило едната стая и намерило вътре много мед. То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук.
И то започнало да яде хляб с праз.
Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
към беседата >>
Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си.
Всъщност, така ли е? Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат.
Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си.
Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете.
към беседата >>
Защо са били тия ключове на децата?
То взело хляб от долапа и започнало да яде хляб с мед. Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз.
Защо са били тия ключове на децата?
Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно.
към беседата >>
Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава.
Ако не си такъв мъдрец, който можеш да създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре. Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си.
Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава.
Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това?
към беседата >>
Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си.
Другото дете отворило втората стая и намерило в нея хубаво, прясно масло. Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата?
Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си.
Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват.
към беседата >>
Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл.
Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава.
Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл.
Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него.
към беседата >>
Какво криела майката в трите стаи?
Взело хляб и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си.
Какво криела майката в трите стаи?
Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши.
към беседата >>
Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля.
Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл.
Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля.
Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци.
към беседата >>
Тя криела меда, маслото и праза от децата си.
Третото дете отворило третата стая и видяло вътре много праз-лук. И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи?
Тя криела меда, маслото и праза от децата си.
Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване.
към беседата >>
Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях.
Това не значи, че хората не са свободни да мислят за света, както искат. Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля.
Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях.
Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений!
към беседата >>
Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
И то започнало да яде хляб с праз. Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си.
Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен.
към беседата >>
Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете.
Свободни са хората да имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва да се пазят, да не изопачат мисълта си. Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях.
Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете.
Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора.
към беседата >>
Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно.
Защо са били тия ключове на децата? Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно.
Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз.
към беседата >>
Какво показва това?
Никой никого не може да ограничава: нито мъдрецът може да ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може да ги ограничава. Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете.
Какво показва това?
Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора.
към беседата >>
Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват.
Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота си. Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно.
Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват.
Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло.
към беседата >>
Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него.
Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл. Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това?
Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него.
И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада.
към беседата >>
Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши.
Какво криела майката в трите стаи? Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват.
Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши.
И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци.
Мъдрецът поставя нещата в ред и порядък и ги осмисля, а глупецът ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него.
И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци.
Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят.
към беседата >>
И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване.
Тя криела меда, маслото и праза от децата си. Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши.
И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване.
Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений!
Когато попаднете в общество на глупави хора и слушате, какво говорят, как мислят, най-после и вие казвате: Откак влязох между тия хора, съвсем оглупях. Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци.
Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений!
– Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен.
Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване.
Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен.
Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
– Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора.
Когато попаднете в общество на мъдри хора, вие ще поумнеете. Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений!
– Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора.
И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз.
Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен.
Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз.
Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора.
Какво показва това? Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора.
И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора.
Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло.
Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз.
Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло.
Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
Това са две състояния, в които човек често изпада.
Това показва, че човек сам не мисли, но мислят другите около него. И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора.
Това са две състояния, в които човек често изпада.
Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят. – И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло.
Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед.
към беседата >>
Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят.
И затова, когато умът, мисълта ви работят добре, ще знаете, че се намирате в общество на мъдреци. Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада.
Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят.
– И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си.
Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си.
Някой казва: Трябва ли да се яде праз? – Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете. Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа. За да го облагородят, за да смекчат естеството му, те го готвят с масло. Обаче, празът не заслужава масло.
към беседата >>
– И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
Казвате: Как не съм знаел, че съм бил такъв гений! – Ти не си гений, но се намираш в общество на гениални хора. И обратно: когато кажеш, че си глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора. Това са две състояния, в които човек често изпада. Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само да дойде някой отвън, да го предизвика, да му докаже, че с бой, с насилие работите могат да се наредят.
– И това е състояние, в което човек временно може да изпадне.
към беседата >>
Някой казва: Трябва ли да се яде праз?
Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си.
Някой казва: Трябва ли да се яде праз?
– Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете. Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа. За да го облагородят, за да смекчат естеството му, те го готвят с масло. Обаче, празът не заслужава масло. Празът е изправен нагоре, достига доста голяма височина, затова казват, че е горд, честолюбив, с голямо достойнство.
към беседата >>
„На този камък".
„На този камък".
Идеята, която се съдържа в този стих, трябва да се постави като основа на вашия живот и върху нея да градите. По-нататък е казано, в същия стих, че този камък, върху който човек падне, ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже. От този стих се вижда, че много хора имат криви схващания за нещата. Те искат, великите идеи да дойдат при тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат. Те искат, великите идеи да паднат върху тях, но самите идеи ще ги унищожат.
към беседата >>
– Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете.
Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си. Някой казва: Трябва ли да се яде праз?
– Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете.
Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа. За да го облагородят, за да смекчат естеството му, те го готвят с масло. Обаче, празът не заслужава масло. Празът е изправен нагоре, достига доста голяма височина, затова казват, че е горд, честолюбив, с голямо достойнство. Като знаят тази негова черта, българите го нарязват на ситно и го сипват в зелева чорба.
към беседата >>
2.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога.
— Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н.
Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога.
Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя.
към беседата >>
Чудно нещо!
— Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога.
Чудно нещо!
Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва.
към беседата >>
Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него?
Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо!
Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него?
Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи.
към беседата >>
Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него?
Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него?
Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него?
Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори?
към беседата >>
Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори.
Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него?
Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори.
Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може.
към беседата >>
Това се иска от една статуя.
Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори.
Това се иска от една статуя.
Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил.
към беседата >>
Тя говори когато трябва.
Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя.
Тя говори когато трябва.
Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство.
към беседата >>
Ако не трябва да говори, тя мълчи.
Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва.
Ако не трябва да говори, тя мълчи.
— Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате.
към беседата >>
— Може ли статуята да говори?
Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи.
— Може ли статуята да говори?
— Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори.
към беседата >>
— Може.
Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори?
— Може.
В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен.
към беседата >>
В статуята говори това, което скулпторът е вложил.
Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може.
В статуята говори това, което скулпторът е вложил.
Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как?
към беседата >>
Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство.
Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил.
Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство.
Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас.
към беседата >>
Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате.
Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство.
Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате.
Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир?
към беседата >>
Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори.
— Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате.
Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори.
Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал.
към беседата >>
Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен.
— Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори.
Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен.
— Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише.
към беседата >>
— Как?
В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен.
— Как?
— Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява.
към беседата >>
— Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас.
Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как?
— Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас.
Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява.
към беседата >>
Кое придава цена на този тебешир?
Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас.
Кое придава цена на този тебешир?
— Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява. Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
— Думата, която великият човек е написал.
Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир?
— Думата, която великият човек е написал.
Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява. Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише.
Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал.
Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише.
Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява. Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
Като пише, той постепенно се изхабява.
— Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише.
Като пише, той постепенно се изхабява.
Не само тебеширът, но и човек се изхабява. Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
Не само тебеширът, но и човек се изхабява.
— Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява.
Не само тебеширът, но и човек се изхабява.
Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява.
Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.
към беседата >>
По какво се различават радостта от скръбта?
По какво се различават радостта от скръбта?
Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб.
към беседата >>
Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека.
По какво се различават радостта от скръбта?
Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека.
В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб.
към беседата >>
В края когато си отива тя носи скръб.
По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека.
В края когато си отива тя носи скръб.
Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си.
към беседата >>
Скръбта в началото носи скръб а в края — радост.
По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб.
Скръбта в началото носи скръб а в края — радост.
Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби.
към беседата >>
Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост.
По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост.
Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост.
Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен.
към беседата >>
Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб.
По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост.
Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб.
Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен.
към беседата >>
Глупавият обаче, всякога носи скръб.
Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб.
Глупавият обаче, всякога носи скръб.
Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта.
към беседата >>
Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си.
В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб.
Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си.
Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Щом я изгуби той започва да скърби.
Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си.
Щом я изгуби той започва да скърби.
Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Умен човек е този който в началото е скърбен.
Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби.
Умен човек е този който в началото е скърбен.
Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Глупав човек е този който в края е скърбен.
Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен.
Глупав човек е този който в края е скърбен.
Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Едни хора носят скръбта а други — радостта.
Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен.
Едни хора носят скръбта а други — радостта.
Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Скръбта и радостта са полюси на живота.
Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта.
Скръбта и радостта са полюси на живота.
към беседата >>
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко.
Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния?
към беседата >>
Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко.
Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много.
Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас.
към беседата >>
Запример, ако ви дадат 20 лв.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много.
Запример, ако ви дадат 20 лв.
виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него.
към беседата >>
виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв.
виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв.
виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате?
към беседата >>
виждат ви се много.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв.
виждат ви се много.
Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас.
към беседата >>
Защо, при една и съща величина имате две различни състояния?
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много.
Защо, при една и съща величина имате две различни състояния?
Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас.
към беседата >>
Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас.
Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния?
Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас.
Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо.
към беседата >>
Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него.
Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас.
Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него.
Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време.
към беседата >>
Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате?
виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него.
Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате?
Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време. Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас.
виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате?
Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас.
Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време. Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас.
Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас.
Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас.
Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време. Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо.
Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас.
Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо.
От този гост всички се оплакват както е било в турско време. Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
От този гост всички се оплакват както е било в турско време.
Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо.
От този гост всички се оплакват както е било в турско време.
Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време.
Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието.
За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност.
към беседата >>
За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието.
За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател.
В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание.
към беседата >>
В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието. За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател.
В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си.
Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева.
към беседата >>
Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието. За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си.
Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него.
Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея.
към беседата >>
Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието. За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него.
Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува.
И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо?
към беседата >>
И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието. За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува.
И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност.
Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него.
към беседата >>
Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание.
За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност.
Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание.
Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си.
към беседата >>
Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева.
В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание.
Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева.
Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи.
към беседата >>
Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея.
Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева.
Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея.
— Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам.
към беседата >>
— Защо?
Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея.
— Защо?
— Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота.
към беседата >>
— Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него.
И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо?
— Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него.
Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих.
към беседата >>
Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си.
Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него.
Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си.
Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи.
Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си.
Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи.
Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам.
Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи.
Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам.
Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Нищо не разбрах от живота.
— Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам.
Нищо не разбрах от живота.
Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих.
— Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота.
Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих.
Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих.
Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.
към беседата >>
Това не се отнася само до вашия личен живот.
Това не се отнася само до вашия личен живот.
Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него.
към беседата >>
Такова е състоянието на всички хора.
Това не се отнася само до вашия личен живот.
Такова е състоянието на всички хора.
Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания.
към беседата >>
Това, от което те се смущават, е тяхното минало.
Това не се отнася само до вашия личен живот. Такова е състоянието на всички хора.
Това, от което те се смущават, е тяхното минало.
Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него.
към беседата >>
Миналото върви след човека като сянка.
Това не се отнася само до вашия личен живот. Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало.
Миналото върви след човека като сянка.
Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана.
към беседата >>
Те не могат лесно да се освободят от него.
Това не се отнася само до вашия личен живот. Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка.
Те не могат лесно да се освободят от него.
Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват.
към беседата >>
Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него.
Това не се отнася само до вашия личен живот. Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него.
Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него.
Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват.
към беседата >>
Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания.
Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него.
Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания.
Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува.
към беседата >>
Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него.
Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания.
Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него.
Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни.
към беседата >>
Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана.
Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него.
Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана.
Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво.
към беседата >>
Докато човек е здрав, всички го използват.
Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана.
Докато човек е здрав, всички го използват.
Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Щом се разболее, почват да го пренебрегват.
Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват.
Щом се разболее, почват да го пренебрегват.
Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува.
Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват.
Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува.
Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Не оздравее ли, тя ще го уволни.
Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува.
Не оздравее ли, тя ще го уволни.
Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво.
Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни.
Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво.
Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво.
Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.
към беседата >>
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света.
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света.
Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма?
към беседата >>
Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек.
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света.
Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек.
Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво?
към беседата >>
Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят.
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света. Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек.
Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят.
Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си.
към беседата >>
Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо.
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света. Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят.
Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо.
Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си.
към беседата >>
Как ще обичате сухите кости?
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света. Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо.
Как ще обичате сухите кости?
Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа.
към беседата >>
Как ще обичате пресъхналата чешма?
Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света. Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости?
Как ще обичате пресъхналата чешма?
Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази.
към беседата >>
Как ще обичате изгореното дърво?
Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма?
Как ще обичате изгореното дърво?
Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си.
Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво?
Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си.
Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си.
Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си.
Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си.
На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа.
Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си.
На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа.
Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
Свещено пазете в човека това, което и той пази.
Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа.
Свещено пазете в човека това, което и той пази.
Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
Това наричам аз любов, това наричам обич.
Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази.
Това наричам аз любов, това наричам обич.
към беседата >>
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан?
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан?
Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност.
към беседата >>
Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи.
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан?
Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи.
— Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си.
към беседата >>
— Не, това е негова длъжност.
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи.
— Не, това е негова длъжност.
Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм.
към беседата >>
Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан?
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност.
Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан?
Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда.
към беседата >>
Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи.
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан?
Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи.
— Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие.
към беседата >>
— Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност.
Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи.
— Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност.
Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие.
към беседата >>
Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си.
Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност.
Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си.
Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие.
към беседата >>
Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм.
— Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си.
Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм.
Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания.
към беседата >>
Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда.
Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм.
Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда.
Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо?
към беседата >>
Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие.
Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда.
Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие.
Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича.
към беседата >>
Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие.
— Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие.
Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие.
Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб.
към беседата >>
Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие.
Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие.
Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие.
Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост.
към беседата >>
Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания.
Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие.
Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания.
— Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
— Защо?
Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания.
— Защо?
— Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
— Защото днес ще обича, утре няма да обича.
Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо?
— Защото днес ще обича, утре няма да обича.
В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
В началото любовта носи радост, а в края — скръб.
Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича.
В началото любовта носи радост, а в края — скръб.
В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост.
Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб.
В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост.
Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост.
Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.
към беседата >>
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са.
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са.
Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността.
към беседата >>
Питам: Как познавате реалността на нещата?
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са.
Питам: Как познавате реалността на нещата?
Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
към беседата >>
Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат?
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата?
Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат?
Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.
към беседата >>
Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва.
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат?
Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва.
Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност.
към беседата >>
Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея.
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва.
Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея.
Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност.
към беседата >>
Даже умът не се е докосвал до реалността.
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея.
Даже умът не се е докосвал до реалността.
Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността.
към беседата >>
Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността.
Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността. Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.
Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.
Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността. Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност.
Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.
Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност.
Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността. Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност.
Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност.
Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност.
Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността. Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността.
Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност.
Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността.
Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността.
Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.
към беседата >>
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода.
Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо.
към беседата >>
Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода.
Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества.
Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н.
към беседата >>
Вие нямате представа за големината на тия същества.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества.
Вие нямате представа за големината на тия същества.
Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота.
към беседата >>
Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества.
Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп.
Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността.
към беседата >>
Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп.
Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества.
И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е.
към беседата >>
И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества.
И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо.
И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота.
към беседата >>
И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н.
Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо.
И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н.
Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота.
към беседата >>
Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота.
Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н.
Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота.
Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Микроскопът, обаче, открива реалността.
Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота.
Микроскопът, обаче, открива реалността.
И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е.
Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността.
И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е.
при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
при изявяване на живота.
И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е.
при изявяване на живота.
Най-голямата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Най-голямата форма се проявява при свършване на живота.
И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота.
Най-голямата форма се проявява при свършване на живота.
Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота.
Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.
към беседата >>
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание.
Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес.
към беседата >>
Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание.
Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание.
Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят.
към беседата >>
Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание.
Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас.
Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
към беседата >>
Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас.
Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват.
Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо.
към беседата >>
Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват.
Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават.
Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата.
към беседата >>
Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават.
Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес.
Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят.
Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес.
Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят.
Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят.
Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо.
Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо.
Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата.
Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо.
Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата.
Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата.
Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
към беседата >>
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял.
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял.
Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял.
Това е невъзможно.
Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи.
към беседата >>
Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края.
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял. Това е невъзможно.
Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края.
Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия.
към беседата >>
Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен.
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял. Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края.
Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен.
Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар.
към беседата >>
Кой човек е глупав и кой — умен?
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял. Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен.
Кой човек е глупав и кой — умен?
Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога.
към беседата >>
Глупавият никога не работи.
Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял. Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен?
Глупавият никога не работи.
Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар.
към беседата >>
Той се труди, мъчи и не се тревожи.
Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи.
Той се труди, мъчи и не се тревожи.
Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости.
към беседата >>
Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия.
Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи.
Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия.
Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Глупавият винаги има господар.
Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия.
Глупавият винаги има господар.
Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Той може да стане слуга на умния, но умният — никога.
Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар.
Той може да стане слуга на умния, но умният — никога.
Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Само умният е господар.
Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога.
Само умният е господар.
Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости.
Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар.
Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости.
Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости.
Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
към беседата >>
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието.
Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат.
към беседата >>
Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието.
Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си.
Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни.
към беседата >>
Не се изправят лесно погрешки.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си.
Не се изправят лесно погрешки.
Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли.
към беседата >>
Затова е казано че Бог е дълготърпелив.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки.
Затова е казано че Бог е дълготърпелив.
Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки.
към беседата >>
Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив.
Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят.
Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен.
към беседата >>
Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат.
Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят.
Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат.
Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата.
към беседата >>
Като са болни, от болестта си са недоволни.
Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат.
Като са болни, от болестта си са недоволни.
Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее.
към беседата >>
Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли.
Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни.
Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли.
Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува.
към беседата >>
Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки.
Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли.
Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки.
Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Малко се иска от човека, за да стане доволен.
Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки.
Малко се иска от човека, за да стане доволен.
Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата.
Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен.
Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата.
Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Когато е здрав, да се пази да не се разболее.
Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата.
Когато е здрав, да се пази да не се разболее.
Когато е болен, да се лекува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Когато е болен, да се лекува.
Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее.
Когато е болен, да се лекува.
Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува.
Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
към беседата >>
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус.
Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща.
към беседата >>
Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус.
Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено.
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека.
към беседата >>
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус. Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено.
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите.
Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено.
към беседата >>
Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус. Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите.
Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти.
Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази.
към беседата >>
Друг не вижда и големите петна.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус. Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти.
Друг не вижда и големите петна.
Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека.
към беседата >>
Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус. Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна.
Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща.
Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро.
към беседата >>
Ще кажете, че това зависи от културата на човека.
Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща.
Ще кажете, че това зависи от културата на човека.
Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
към беседата >>
Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено.
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека.
Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено.
Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен.
към беседата >>
Това показва, че съзнанието на човека има разни фази.
Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено.
Това показва, че съзнанието на човека има разни фази.
Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек.
към беседата >>
Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека.
Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази.
Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека.
Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже.
към беседата >>
Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро.
Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека.
Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро.
Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си?
към беседата >>
Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро.
Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки?
към беседата >>
Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен.
Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен.
Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек.
Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен.
Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек.
Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже.
Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек.
Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже.
Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си?
Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже.
Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си?
Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки?
Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си?
Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки?
Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки?
Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?
към беседата >>
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек.
Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви.
към беседата >>
Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек.
Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н.
И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота.
към беседата >>
И това не е достатъчно.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек. Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н.
И това не е достатъчно.
Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек. Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно.
Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка.
Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват.
към беседата >>
Има една норма, която определя правилността на нещата.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек. Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка.
Има една норма, която определя правилността на нещата.
Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат.
към беседата >>
Щом отговарят на тази норма, те са красиви.
Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек. Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата.
Щом отговарят на тази норма, те са красиви.
Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината.
към беседата >>
Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота.
Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви.
Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота.
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи.
към беседата >>
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице.
И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота.
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице.
Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне.
към беседата >>
Тънки устни и бяло лице те не харесват.
Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице.
Тънки устни и бяло лице те не харесват.
Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление.
към беседата >>
Според тях, белите са грозни и затова ги ядат.
Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват.
Според тях, белите са грозни и затова ги ядат.
Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа.
към беседата >>
Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината.
Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат.
Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината.
Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
към беседата >>
Това показва, че и двете са живи.
Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината.
Това показва, че и двете са живи.
Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
към беседата >>
Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне.
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи.
Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне.
Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава.
към беседата >>
Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление.
Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне.
Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление.
Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон.
към беседата >>
Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа.
Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление.
Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа.
Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа.
Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава.
Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате.
Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава.
Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон.
Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава.
Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон.
Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон.
Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.
към беседата >>
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си.
— Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н.
към беседата >>
— Защо?
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си.
— Защо?
— Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога.
към беседата >>
— Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо?
— Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури.
Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо!
към беседата >>
Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури.
Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода.
Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него?
към беседата >>
Всеки човек носи в себе си специфичен морал.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода.
Всеки човек носи в себе си специфичен морал.
Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него?
към беседата >>
Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал.
Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н.
Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори.
към беседата >>
Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен.
Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни.
Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми
към втори вариант >>
Глупави хора са тези, които в края са скръбни.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни.
Глупави хора са тези, които в края са скръбни.
Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми
към втори вариант >>
Казва, да видим какъв ще бъде краят.
(втори вариант)
Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни.
Казва, да видим какъв ще бъде краят.
Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми
към втори вариант >>
Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта.
(втори вариант)
Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят.
Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта.
Животът има две форми
към втори вариант >>
Животът има две форми
(втори вариант)
Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта.
Животът има две форми
към втори вариант >>
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко.
Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са.
към втори вариант >>
Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко.
Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко.
Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много?
към втори вариант >>
Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко.
Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко.
Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева.
към втори вариант >>
Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко.
Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много.
Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много.
към втори вариант >>
Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много.
Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са.
Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял.
към втори вариант >>
Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са.
Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са.
Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял.
към втори вариант >>
Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много?
(втори вариант)
Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са.
Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много?
Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам.
към втори вариант >>
Имате същото количество - двайсет лева.
(втори вариант)
Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много?
Имате същото количество - двайсет лева.
На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате.
към втори вариант >>
На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много.
(втори вариант)
Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева.
На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много.
Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение.
към втори вариант >>
Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял.
(втори вариант)
Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много.
Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял.
Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него.
към втори вариант >>
Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял.
(втори вариант)
Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял.
Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял.
Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса.
към втори вариант >>
Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам.
(втори вариант)
Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял.
Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам.
Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата.
към втори вариант >>
Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате.
(втори вариант)
Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам.
Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате.
Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин.
към втори вариант >>
Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение.
(втори вариант)
На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате.
Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение.
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин.
към втори вариант >>
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него.
(втори вариант)
Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение.
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него.
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета.
към втори вариант >>
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса.
(втори вариант)
Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него.
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса.
Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Това са съотношения на нещата.
(втори вариант)
Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса.
Това са съотношения на нещата.
Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин.
(втори вариант)
Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата.
Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин.
Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин.
(втори вариант)
Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин.
Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин.
Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Нали вие сте яли супа с кюфтета.
(втори вариант)
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин.
Нали вие сте яли супа с кюфтета.
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
(втори вариант)
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета.
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание.
Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш.
към втори вариант >>
Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание.
Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем.
Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш. Че как?
към втори вариант >>
Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем.
Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш.
Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш. Че как?
към втори вариант >>
Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш.
Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател.
Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш. Че как?
към втори вариант >>
Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател.
Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията.
Може да превръщаш. Че как?
към втори вариант >>
Може да превръщаш.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията.
Може да превръщаш.
Че как?
към втори вариант >>
Че как?
(втори вариант)
Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш.
Че как?
към втори вариант >>
Вие имате един слуга.
(втори вариант)
Вие имате един слуга.
Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате.
към втори вариант >>
Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен.
(втори вариант)
Вие имате един слуга.
Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен.
Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
към втори вариант >>
Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате.
(втори вариант)
Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен.
Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате.
Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън. Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли?
(втори вариант)
Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате.
Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли?
" Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън. Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
" Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание.
(втори вариант)
Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли?
" Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание.
Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън. Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате.
(втори вариант)
Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание.
Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате.
Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън. Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
(втори вариант)
Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате.
Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
(втори вариант)
Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли? " Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
към втори вариант >>
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство.
После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат.
към втори вариант >>
После казвате - тази идея не струва нищо.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство.
После казвате - тази идея не струва нищо.
Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат. Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство. После казвате - тази идея не струва нищо.
Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим.
Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат. Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Не че няма, но така е объркан светът.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство. После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим.
Не че няма, но така е объркан светът.
Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат. Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство. После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът.
Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл.
Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат. Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат.
(втори вариант)
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство. После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл.
Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат.
Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
(втори вариант)
После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат.
Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
към втори вариант >>
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава.
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава.
То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение.
към втори вариант >>
То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях.
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава.
То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях.
Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват.
към втори вариант >>
Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии.
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава. То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях.
Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии.
Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват. Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
Казвате: Аз кой съм?
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава. То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии.
Казвате: Аз кой съм?
" Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват. Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
" Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство.
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава. То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм?
" Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство.
Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват. Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение.
(втори вариант)
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава. То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство.
Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение.
Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват. Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват.
(втори вариант)
То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение.
Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват.
Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
(втори вариант)
Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм? " Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват.
Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
към втори вариант >>
Казвам сега, даже майката, като има дете, целува го, но като боледува десет години, казва - да го прибере Господ, то да бъде свободно, пък и ние да бъдем свободни.
(втори вариант)
Казвам сега, даже майката, като има дете, целува го, но като боледува десет години, казва - да го прибере Господ, то да бъде свободно, пък и ние да бъдем свободни.
Тя иска да го уволни.
към втори вариант >>
Тя иска да го уволни.
(втори вариант)
Казвам сега, даже майката, като има дете, целува го, но като боледува десет години, казва - да го прибере Господ, то да бъде свободно, пък и ние да бъдем свободни.
Тя иска да го уволни.
към втори вариант >>
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили.
Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно. Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя. Какво съм придобил аз? Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
към втори вариант >>
Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили.
Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно.
Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя. Какво съм придобил аз? Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
към втори вариант >>
Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя.
(втори вариант)
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили. Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно.
Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя.
Какво съм придобил аз? Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
към втори вариант >>
Какво съм придобил аз?
(втори вариант)
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили. Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно. Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя.
Какво съм придобил аз?
Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
към втори вариант >>
Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
(втори вариант)
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили. Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно. Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя. Какво съм придобил аз?
Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
към втори вариант >>
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност.
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света?
към втори вариант >>
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност.
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно.
Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро.
към втори вариант >>
Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно.
Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли.
Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро.
към втори вариант >>
Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли.
Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо.
Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб.
към втори вариант >>
Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо.
Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро.
Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз.
към втори вариант >>
Тогава в какво седи доброто в света?
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро.
Тогава в какво седи доброто в света?
Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб.
към втори вариант >>
Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро.
(втори вариант)
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света?
Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро.
Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро.
към втори вариант >>
Или ви дам едно парче хляб - е добро.
(втори вариант)
Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро.
Или ви дам едно парче хляб - е добро.
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия.
към втори вариант >>
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб.
(втори вариант)
Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро.
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб.
Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува.
към втори вариант >>
Но този хляб не съм го направил аз.
(втори вариант)
Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб.
Но този хляб не съм го направил аз.
Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува. При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
Аз взимам житото, смилам го, правя хляб.
(втори вариант)
Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз.
Аз взимам житото, смилам го, правя хляб.
Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува. При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
Мисълта, че съм направил, то е добро.
(втори вариант)
Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб.
Мисълта, че съм направил, то е добро.
После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува. При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия.
(втори вариант)
Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро.
После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия.
То е едно относително добро, което съществува. При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
То е едно относително добро, което съществува.
(втори вариант)
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия.
То е едно относително добро, което съществува.
При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
При тия отношения се улеснява животът.
(втори вариант)
Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува.
При тия отношения се улеснява животът.
към втори вариант >>
Хората отвън може да препятстват своите мисли.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли.
Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически.
към втори вариант >>
Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли.
Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране.
Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо?
към втори вариант >>
Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране.
Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона.
На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона.
към втори вариант >>
На друг не обръща внимание.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона.
На друг не обръща внимание.
Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо?
към втори вариант >>
Казват ми, че той има дълг.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание.
Казват ми, че той има дълг.
Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава.
към втори вариант >>
Тогава турям закона математически.
(втори вариант)
Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг.
Тогава турям закона математически.
Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът?
към втори вариант >>
Аз обичам някого. Защо?
(втори вариант)
Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически.
Аз обичам някого. Защо?
Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него.
към втори вариант >>
Защото има десет милиона.
(втори вариант)
Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо?
Защото има десет милиона.
Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Не обичам някого. Защо?
(втори вариант)
На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона.
Не обичам някого. Защо?
Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли? Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Защото има да дава.
(втори вариант)
Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо?
Защото има да дава.
Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли? Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Какво означава коренът на тази дума "форма"?
(втори вариант)
Какво означава коренът на тази дума "форма"?
Който знае латински, да каже. ("Значи нещо, което се носи")
към втори вариант >>
Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът?
(втори вариант)
Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава.
Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът?
" Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли? Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Който знае латински, да каже.
(втори вариант)
Какво означава коренът на тази дума "форма"?
Който знае латински, да каже.
("Значи нещо, което се носи")
към втори вариант >>
" Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него.
(втори вариант)
Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът?
" Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него.
Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли? Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
("Значи нещо, което се носи")
(втори вариант)
Какво означава коренът на тази дума "форма"? Който знае латински, да каже.
("Значи нещо, което се носи")
към втори вариант >>
Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли?
(втори вариант)
Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него.
Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли?
Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма.
Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода. Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи. Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н. В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се. Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
(втори вариант)
Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът? " Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли?
Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
към втори вариант >>
Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма.
Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода.
Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи. Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н. В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се. Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов.
Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си.
към втори вариант >>
Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма. Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода.
Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи.
Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н. В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се. Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов.
Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има.
Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов.
към втори вариант >>
Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма. Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода. Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи.
Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н.
В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се. Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов. Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има.
Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш.
Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е.
към втори вариант >>
В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма. Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода. Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи. Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н.
В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се.
Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов. Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш.
Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш.
Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай.
към втори вариант >>
Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
(втори вариант)
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма. Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода. Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи. Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н. В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се.
Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
към втори вариант >>
Това подразбира любовта.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов. Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш.
Това подразбира любовта.
Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа.
към втори вариант >>
Значи формата е начин на проявление.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление.
Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват.
към втори вариант >>
Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов. Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта.
Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си.
Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич.
към втори вариант >>
Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление.
Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма.
Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват.
към втори вариант >>
Това е любов.
(втори вариант)
Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си.
Това е любов.
Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич. Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление. Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма.
Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма.
Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Ако ти искаш проявление на любовта, това е.
(втори вариант)
Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов.
Ако ти искаш проявление на любовта, това е.
Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич. Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление. Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма.
Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание.
Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай.
(втори вариант)
Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е.
Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай.
Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич. Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление. Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание.
Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас.
Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа.
(втори вариант)
Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай.
Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа.
Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич. Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват.
(втори вариант)
Значи формата е начин на проявление. Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас.
Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват.
Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич.
(втори вариант)
Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа.
Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич.
Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват.
(втори вариант)
Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват.
Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват.
Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
(втори вариант)
Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич.
Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
към втори вариант >>
Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
(втори вариант)
Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват.
Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
към втори вариант >>
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан?
(втори вариант)
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан?
Дето се учи ли? То е неговата длъжност. Кое е сега същественото
към втори вариант >>
Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света?
Да кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо? Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го?
към втори вариант >>
Дето се учи ли?
(втори вариант)
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан?
Дето се учи ли?
То е неговата длъжност. Кое е сега същественото
към втори вариант >>
Да кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света?
Да кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го?
към втори вариант >>
То е неговата длъжност.
(втори вариант)
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан? Дето се учи ли?
То е неговата длъжност.
Кое е сега същественото
към втори вариант >>
Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го?
(втори вариант)
Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света? Да кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го?
към втори вариант >>
Кое е сега същественото
(втори вариант)
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан? Дето се учи ли? То е неговата длъжност.
Кое е сега същественото
към втори вариант >>
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо.
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо.
Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"?
към втори вариант >>
В ученика?
(втори вариант)
В ученика?
Кое е същественото в учителя? Че той учи. То е неговата длъжност. Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.
към втори вариант >>
Ние казваме, един човек израснал и станал умен.
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо.
Ние казваме, един човек израснал и станал умен.
Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа.
към втори вариант >>
Кое е същественото в учителя?
(втори вариант)
В ученика?
Кое е същественото в учителя?
Че той учи. То е неговата длъжност. Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото. Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен.
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен.
Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен.
Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма.
към втори вариант >>
Че той учи.
(втори вариант)
В ученика? Кое е същественото в учителя?
Че той учи.
То е неговата длъжност. Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото. Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Какъвто човек е в началото, такъв е в края.
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен.
Какъвто човек е в началото, такъв е в края.
Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия.
към втори вариант >>
То е неговата длъжност.
(втори вариант)
В ученика? Кое е същественото в учителя? Че той учи.
То е неговата длъжност.
Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото. Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен.
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края.
Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен.
Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар.
към втори вариант >>
Той сам се създава.
(втори вариант)
В ученика? Кое е същественото в учителя? Че той учи. То е неговата длъжност.
Той сам се създава.
Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото. Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Какво разбирате вие под "глупав човек"?
(втори вариант)
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен.
Какво разбирате вие под "глупав човек"?
Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия.
към втори вариант >>
Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.
(втори вариант)
В ученика? Кое е същественото в учителя? Че той учи. То е неговата длъжност. Той сам се създава.
Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.
Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Глупав човек е, който никога не започва работа.
(втори вариант)
Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"?
Глупав човек е, който никога не започва работа.
Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия. Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
(втори вариант)
Кое е същественото в учителя? Че той учи. То е неговата длъжност. Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.
Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
към втори вариант >>
Глупавият човек тревоги няма.
(втори вариант)
Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа.
Глупавият човек тревоги няма.
Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия. Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие.
Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат.
към втори вариант >>
Умният човек има тревоги с глупавия.
(втори вариант)
Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма.
Умният човек има тревоги с глупавия.
Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия. Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие.
Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем.
Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава.
към втори вариант >>
Глупавият може да си намери господар.
(втори вариант)
Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия.
Глупавият може да си намери господар.
Умният може да стане господар на глупавия. Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие. Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем.
Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас.
Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото?
към втори вариант >>
Умният може да стане господар на глупавия.
(втори вариант)
Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар.
Умният може да стане господар на глупавия.
Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Ако вие така схващате, животът има смисъл.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие. Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас.
Ако вие така схващате, животът има смисъл.
Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото?
към втори вариант >>
Глупавият може да стане слуга на умния.
(втори вариант)
Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия.
Глупавият може да стане слуга на умния.
към втори вариант >>
Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие. Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл.
Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно.
Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи?
към втори вариант >>
Питам сега, ако умният има един глупав слуга, какво ще спечели?
(втори вариант)
Питам сега, ако умният има един глупав слуга, какво ще спечели?
Днес ще му счупи едно шише, утре една паница. Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма да му стигне заплатата, за да се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
към втори вариант >>
Защото двама, като се обичат, ще се разобичат.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие. Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно.
Защото двама, като се обичат, ще се разобичат.
Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи?
към втори вариант >>
Днес ще му счупи едно шише, утре една паница.
(втори вариант)
Питам сега, ако умният има един глупав слуга, какво ще спечели?
Днес ще му счупи едно шише, утре една паница.
Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма да му стигне заплатата, за да се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
към втори вариант >>
Защото любовта, и тя си заминава.
(втори вариант)
Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат.
Защото любовта, и тя си заминава.
Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост.
към втори вариант >>
Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма да му стигне заплатата, за да се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
(втори вариант)
Питам сега, ако умният има един глупав слуга, какво ще спечели? Днес ще му счупи едно шише, утре една паница.
Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма да му стигне заплатата, за да се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
към втори вариант >>
Любовта какво носи в началото?
(втори вариант)
Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава.
Любовта какво носи в началото?
Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост. Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро.
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро.
Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони.
към втори вариант >>
Радост. Омразата какво носи в началото?
(втори вариант)
Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото?
Радост. Омразата какво носи в началото?
Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост. Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките.
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро.
Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките.
Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели.
към втори вариант >>
Скръб. Любовта в края какво носи?
(втори вариант)
Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото?
Скръб. Любовта в края какво носи?
Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост. Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора.
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро. Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките.
Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора.
Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде?
към втори вариант >>
Скръб. Омразата в края какво носи?
(втори вариант)
Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи?
Скръб. Омразата в края какво носи?
Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост. Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище.
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро. Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора.
Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище.
Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите.
към втори вариант >>
Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост.
(втори вариант)
Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи?
Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост.
Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве?
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро. Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище.
Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве?
" Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде.
към втори вариант >>
Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
(втори вариант)
Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост.
Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
към втори вариант >>
" Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони.
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро. Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве?
" Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони.
Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде. Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не.
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не.
Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното.
към втори вариант >>
Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели.
(втори вариант)
Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони.
Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели.
Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде. Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате?
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не.
Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате?
Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише.
към втори вариант >>
Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде?
(втори вариант)
Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели.
Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде?
Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде. Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем.
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не. Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате?
Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем.
Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал.
към втори вариант >>
Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите.
(втори вариант)
Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде?
Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите.
Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде. Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Това, което вие може да пипнете, не е реално.
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не. Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем.
Това, което вие може да пипнете, не е реално.
Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира.
към втори вариант >>
Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде.
(втори вариант)
Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве? " Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите.
Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде.
Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Реалните неща не се пипат, те се виждат.
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не. Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално.
Реалните неща не се пипат, те се виждат.
Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста.
към втори вариант >>
Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
(втори вариант)
" Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде.
Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
към втори вариант >>
Никой досега не е могъл да пипне реалното.
(втори вариант)
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не. Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат.
Никой досега не е могъл да пипне реалното.
Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере.
към втори вариант >>
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не.
Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои.
към втори вариант >>
Никой не е могъл да го помирише.
(втори вариант)
Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното.
Никой не е могъл да го помирише.
То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света.
към втори вариант >>
Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не.
Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях.
Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои?
към втори вариант >>
То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал.
(втори вариант)
Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише.
То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал.
Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях.
Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда.
Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите.
към втори вариант >>
Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира.
(втори вариант)
Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал.
Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира.
Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
Казва: "Леке имаш." "Какво има?
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда.
Казва: "Леке имаш." "Какво има?
" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна.
към втори вариант >>
Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста.
(втори вариант)
Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира.
Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста.
Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има?
" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка.
Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него.
към втори вариант >>
Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере.
(втори вариант)
Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста.
Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере.
Това са две реалности в света. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка.
Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои.
Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание.
към втори вариант >>
Това са две реалности в света.
(втори вариант)
Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере.
Това са две реалности в света.
Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои?
(втори вариант)
Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои.
Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои?
Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг.
към втори вариант >>
Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
(втори вариант)
То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света.
Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
към втори вариант >>
Тези хора не разбират законите.
(втори вариант)
Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои?
Тези хора не разбират законите.
Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също.
към втори вариант >>
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме.
Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали.
към втори вариант >>
Ще кажете, културата е различна.
(втори вариант)
Казва: "Леке имаш." "Какво има? " Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите.
Ще кажете, културата е различна.
Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви.
към втори вариант >>
Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме.
Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността.
На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете?
към втори вариант >>
Културен човек, а няма съзнание в него.
(втори вариант)
" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна.
Културен човек, а няма съзнание в него.
Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки.
към втори вариант >>
На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността.
На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си.
Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам?
към втори вариант >>
Значи разни фази има на човешкото съзнание.
(втори вариант)
Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него.
Значи разни фази има на човешкото съзнание.
Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни.
към втори вариант >>
Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте?
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си.
Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте?
" Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам? "
към втори вариант >>
Това, което е добро за един човек, не е добро за друг.
(втори вариант)
Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание.
Това, което е добро за един човек, не е добро за друг.
В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен.
към втори вариант >>
" Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте?
" Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна.
- Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам? "
към втори вариант >>
В природата доброто не е едно и също.
(втори вариант)
Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг.
В природата доброто не е едно и също.
Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ.
към втори вариант >>
- Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна.
- Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали.
Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам? "
към втори вариант >>
Ние спрямо себе си не сме еднакви.
(втори вариант)
Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също.
Ние спрямо себе си не сме еднакви.
Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число?
към втори вариант >>
Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете?
(втори вариант)
Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали.
Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете?
Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам? "
към втори вариант >>
Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки.
(втори вариант)
Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви.
Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки.
Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак.
към втори вариант >>
Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам?
(втори вариант)
На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете?
Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам?
"
към втори вариант >>
Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни.
(втори вариант)
Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки.
Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни.
Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата?
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте? " Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам?
"
към втори вариант >>
Добре, седи този и казва, че е много умен.
(втори вариант)
Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни.
Добре, седи този и казва, че е много умен.
12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече.
към втори вариант >>
12345678900000 този е много умен, философ.
(втори вариант)
В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен.
12345678900000 този е много умен, философ.
Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече. Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
Колко голямо е това число?
(втори вариант)
Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ.
Колко голямо е това число?
10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече. Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
10 - този е един простак.
(втори вариант)
Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число?
10 - този е един простак.
По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече. Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
По какво се различават тия двамата?
(втори вариант)
Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак.
По какво се различават тия двамата?
Единият знае да брои до десет, другият разбира повече. Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
Единият знае да брои до десет, другият разбира повече.
(втори вариант)
Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата?
Единият знае да брои до десет, другият разбира повече.
Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
(втори вариант)
12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече.
Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
към втори вариант >>
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца?
Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита? Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона? Какво е един квадрилион? Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи? Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца?
Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита?
Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона? Какво е един квадрилион? Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи? Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца? Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита?
Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона?
Какво е един квадрилион? Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи? Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Какво е един квадрилион?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца? Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита? Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона?
Какво е един квадрилион?
Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи? Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца? Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита? Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона? Какво е един квадрилион?
Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи?
Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
(втори вариант)
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца? Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита? Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона? Какво е един квадрилион? Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи?
Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
към втори вариант >>
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек.
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек.
В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво.
към втори вариант >>
В какво седи добрината на един човек?
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек.
В какво седи добрината на един човек?
Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат.
към втори вариант >>
Имал правилен нос, веждите били хубави.
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек. В какво седи добрината на един човек?
Имал правилен нос, веждите били хубави.
Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време.
към втори вариант >>
Ние имаме една мярка вътрешна.
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек. В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави.
Ние имаме една мярка вътрешна.
Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат.
към втори вариант >>
Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства.
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек. В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна.
Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства.
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи.
към втори вариант >>
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво.
(втори вариант)
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек. В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства.
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво.
Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината.
към втори вариант >>
Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат.
(втори вариант)
В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво.
Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат.
Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа?
към втори вариант >>
Така са правили в старо време.
(втори вариант)
Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат.
Така са правили в старо време.
Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири.
към втори вариант >>
Като иде белият, те го изяждат.
(втори вариант)
Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време.
Като иде белият, те го изяждат.
Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник.
към втори вариант >>
Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи.
(втори вариант)
Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат.
Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи.
Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?
към втори вариант >>
Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината.
(втори вариант)
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи.
Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината.
Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? "
към втори вариант >>
Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа?
(втори вариант)
Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината.
Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа?
Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? "
към втори вариант >>
Нека властта да ме дири.
(втори вариант)
Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа?
Нека властта да ме дири.
Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? "
към втори вариант >>
Ти си грешник.
(втори вариант)
Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири.
Ти си грешник.
Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? "
към втори вариант >>
Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?
(втори вариант)
Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник.
Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?
"
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?
"
към втори вариант >>
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта?
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта?
Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави.
към втори вариант >>
Властта в коя и да е държава заставя гражданина.
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта?
Властта в коя и да е държава заставя гражданина.
Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава.
към втори вариант >>
Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това?
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина.
Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това?
Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал.
към втори вариант >>
Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон.
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това?
Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон.
Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател.
към втори вариант >>
Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам?
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон.
Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам?
Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави.
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам?
Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави.
Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава.
(втори вариант)
Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави.
Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава.
Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал.
(втори вариант)
Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава.
Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал.
Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Имате морал, но не е под един и същ знаменател.
(втори вариант)
Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал.
Имате морал, но не е под един и същ знаменател.
Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
(втори вариант)
Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател.
Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
към втори вариант >>
Казваме, да обърнем хората към Бога.
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога.
Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже?
към втори вариант >>
Защо трябва да се обърнат хората към Бога?
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога.
Защо трябва да се обърнат хората към Бога?
Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори.
към втори вариант >>
Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него.
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога. Защо трябва да се обърнат хората към Бога?
Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него.
Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори.
към втори вариант >>
Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него?
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога. Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него.
Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него?
Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори.
към втори вариант >>
Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя?
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога. Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него?
Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя?
Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си.
към втори вариант >>
Какво трябва да ми каже?
(втори вариант)
Казваме, да обърнем хората към Бога. Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя?
Какво трябва да ми каже?
Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше?
към втори вариант >>
Статуята трябва да знае да говори.
(втори вариант)
Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже?
Статуята трябва да знае да говори.
Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била.
към втори вариант >>
Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори.
(втори вариант)
Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори.
Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори.
Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне.
към втори вариант >>
Като мине някой, тя няма право да говори.
(втори вариант)
Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори.
Като мине някой, тя няма право да говори.
Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея.
към втори вариант >>
Еди-кой си.
(втори вариант)
Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори.
Еди-кой си.
Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи.
към втори вариант >>
Какъв беше?
(втори вариант)
Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си.
Какъв беше?
Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори?
към втори вариант >>
Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била.
(втори вариант)
Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше?
Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била.
След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори.
към втори вариант >>
След това млъкне.
(втори вариант)
Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била.
След това млъкне.
Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори.
към втори вариант >>
Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея.
(втори вариант)
Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне.
Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея.
Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило.
към втори вариант >>
Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи.
(втори вариант)
Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея.
Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи.
Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило. Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Може ли статуя да говори?
(втори вариант)
Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи.
Може ли статуя да говори?
Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило. Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Може да говори.
(втори вариант)
Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори?
Може да говори.
Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило. Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Ние може да накараме статуята да говори.
(втори вариант)
След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори.
Ние може да накараме статуята да говори.
Говори това, което всякога е говорило. Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Говори това, което всякога е говорило.
(втори вариант)
Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори.
Говори това, което всякога е говорило.
Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Това, което никога не е говорило, не може да говори.
(втори вариант)
Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило.
Това, което никога не е говорило, не може да говори.
към втори вариант >>
Та какво разбирате под думата "статуя"?
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"?
Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
към втори вариант >>
Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори.
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"?
Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори.
Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен?
към втори вариант >>
Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас.
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори.
Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас.
Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа.
към втори вариант >>
Вие го гледате - ни пет пари не струва.
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас.
Вие го гледате - ни пет пари не струва.
Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир.
към втори вариант >>
Може да стане ценен. Как?
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва.
Може да стане ценен. Как?
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова.
към втори вариант >>
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
(втори вариант)
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как?
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската.
към втори вариант >>
Кое е онова, което направи тебешира ценен?
(втори вариант)
Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
Кое е онова, което направи тебешира ценен?
Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва.
към втори вариант >>
Думата на този великия човек, която написа.
(втори вариант)
Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен?
Думата на този великия човек, която написа.
Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва?
към втори вариант >>
Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир.
(втори вариант)
Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа.
Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир.
Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега?
към втори вариант >>
Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова.
(втори вариант)
Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир.
Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова.
Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега? Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската.
(втори вариант)
Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова.
Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската.
Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега? Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Обаче, като пише, той се изписва.
(втори вариант)
Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската.
Обаче, като пише, той се изписва.
Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега? Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Кой от вас, като пише, че не се изписва?
(втори вариант)
Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва.
Кой от вас, като пише, че не се изписва?
Кой от нас не се изписал досега? Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Кой от нас не се изписал досега?
(втори вариант)
Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва?
Кой от нас не се изписал досега?
Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Ще се изпишеш по един естествен начин.
(втори вариант)
Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега?
Ще се изпишеш по един естествен начин.
към втори вариант >>
Всеки ден ти може да се радваш.
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш.
Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те?
към втори вариант >>
Като се радваш, ти се изписваш.
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш.
Като се радваш, ти се изписваш.
Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш.
към втори вариант >>
Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш.
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш. Като се радваш, ти се изписваш.
Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш.
Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние.
към втори вариант >>
Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите.
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш. Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш.
Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите.
6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш.
към втори вариант >>
6 да дам, 5 да взимам.
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш. Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите.
6 да дам, 5 да взимам.
Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта?
към втори вариант >>
Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те?
(втори вариант)
Всеки ден ти може да се радваш. Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам.
Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те?
При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва.
към втори вариант >>
При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш.
(втори вариант)
Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те?
При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш.
Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество.
към втори вариант >>
Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние.
(втори вариант)
Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш.
Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние.
Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш.
към втори вариант >>
Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш.
(втори вариант)
Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние.
Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш.
Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие.
към втори вариант >>
Тогава по какво се отличава скръбта от радостта?
(втори вариант)
6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш.
Тогава по какво се отличава скръбта от радостта?
Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб.
към втори вариант >>
Сега философия трябва.
(втори вариант)
Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта?
Сега философия трябва.
Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека.
към втори вариант >>
Радостта в началото носи своето качество.
(втори вариант)
При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва.
Радостта в началото носи своето качество.
Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение.
към втори вариант >>
Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш.
(втори вариант)
Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество.
Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш.
Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост.
към втори вариант >>
Радостта в началото носи щастие.
(втори вариант)
Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш.
Радостта в началото носи щастие.
Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб.
към втори вариант >>
Скръбта в началото носи скръб.
(втори вариант)
Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие.
Скръбта в началото носи скръб.
Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб.
към втори вариант >>
Имаме това състояние у човека.
(втори вариант)
Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб.
Имаме това състояние у човека.
Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние.
към втори вариант >>
Той има едно отношение.
(втори вариант)
Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека.
Той има едно отношение.
Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост.
към втори вариант >>
Радостта в началото ще му донесе радост.
(втори вариант)
Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение.
Радостта в началото ще му донесе радост.
Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост.
към втори вариант >>
Радостта, като замине, ще донесе скръб.
(втори вариант)
Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост.
Радостта, като замине, ще донесе скръб.
Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това?
към втори вариант >>
Значи радостта ще се превърне в скръб.
(втори вариант)
Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб.
Значи радостта ще се превърне в скръб.
То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има.
към втори вариант >>
То е едно състояние.
(втори вариант)
Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб.
То е едно състояние.
Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост.
към втори вариант >>
Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост.
(втори вариант)
Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние.
Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост.
Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб.
към втори вариант >>
Следователно скръбта ще се превърне на радост.
(втори вариант)
Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост.
Следователно скръбта ще се превърне на радост.
Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
Вярно ли е това?
(втори вариант)
Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост.
Вярно ли е това?
Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
Когато радостта замине, скръб има.
(втори вариант)
Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това?
Когато радостта замине, скръб има.
И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост.
(втори вариант)
То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има.
И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост.
Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
Когато радостта си замине, ще носи скръб.
(втори вариант)
Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост.
Когато радостта си замине, ще носи скръб.
Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
(втори вариант)
Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб.
Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
към втори вариант >>
Следователно умният човек иска всякога да има радост.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост.
Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни.
към втори вариант >>
Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост.
Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост.
Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят.
към втори вариант >>
Глупавият човек постоянно носи скръбта.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост.
Глупавият човек постоянно носи скръбта.
Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта.
към втори вариант >>
Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта.
Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен.
Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми
към втори вариант >>
3.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква.
С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето.
към беседата >>
С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква.
С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват.
Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята.
към беседата >>
Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват.
Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение.
Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството.
към беседата >>
Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо?
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение.
Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо?
– Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича.
към беседата >>
– Защото слънцето я привлича.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо?
– Защото слънцето я привлича.
И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
И земята, от своя страна, привлича слънцето.
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква. С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича.
И земята, от своя страна, привлича слънцето.
Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята.
С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват. Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето.
Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята.
Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството.
Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение. Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята.
Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството.
Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича. С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича.
Знаем, че земята се върти около слънцето. Защо? – Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството.
Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича.
С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
– Защото слънцето я привлича. И земята, от своя страна, привлича слънцето. Луната се движи около земята, защото последната я привлича, но и луната привлича земята. Като резултат на взаимното привличане между планетите, те се движат в пространството. Хората се привличат едни-други, но и науката ги привлича.
С това се обяснява, защо един човек изучава математика, друг – физика, трети – астрономия, четвърти – химия и др.
към беседата >>
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря.
Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си.
към беседата >>
Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря.
Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията.
Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът?
към беседата >>
Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията.
Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни.
Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл.
към беседата >>
Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни.
Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните.
Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си.
към беседата >>
Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните.
Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана.
Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си.
Първата задача на ученика е да учи закона за действието и противодействието, да знае, на всяка акция, каква реакция отговаря. Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана.
Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си.
Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
Какво представя тъпанът?
Той трябва да знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за да се справя с противодействията. Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си.
Какво представя тъпанът?
– Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
– Будната човешка мисъл.
Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва да разчитате на нещо: или да сте въоръжени, или да сте духовно силни. Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът?
– Будната човешка мисъл.
Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си. Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си.
Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което да произведе ефект на животните. Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл.
Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си.
Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
Ще вземете един тъпан и, докато минавате през гората, ще биете тъпана. Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата си. Какво представя тъпанът? – Будната човешка мисъл. Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва да бие тъпана си.
Щом мине опасната зона, тъпанът млъква.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смело вървете напред.
Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смело вървете напред.
Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.
към беседата >>
Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.
Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана си и смело вървете напред.
Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото си и седнете да си починете.
към беседата >>
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост?
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост?
– Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина?
към беседата >>
– Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение.
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост?
– Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение.
На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие.
към беседата >>
На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта?
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение.
На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта?
– На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
към беседата >>
– На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена.
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта?
– На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена.
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина.
към беседата >>
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта?
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена.
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта?
Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо?
към беседата >>
Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина?
Какво става с гумената топка, която се удря в една хоризонтална или отвесна плоскост? – Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта?
Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина?
– Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко.
към беседата >>
– Защото въздухът оказва известно противодействие.
– Тя ще подскочи и ще се върне в първото си положение. На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина?
– Защото въздухът оказва известно противодействие.
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
На каква височина ще подскочи топката след удрянето си в плоскостта? – На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие.
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина.
– На по-малка височина от тази, от която е била хвърлена. Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина.
Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо?
Може ли да се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта? Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина.
Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо?
– Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко. Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
– Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко.
Защо след падането си топката не може да стигне първоначалната височина? – Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо?
– Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко.
Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
– Защото въздухът оказва известно противодействие. Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена. Значи, ако топката не среща на пътя си никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането си, тя ще запази една и съща височина. Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма да отскочи. Защо? – Защото съпротивлението, което среща на пътя си, е малко.
Колкото по-голямо съпротивление среща топката, толкова повече отскача.
към беседата >>
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението.
към беседата >>
– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях.
Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
към беседата >>
Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях.
Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията.
За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него.
към беседата >>
За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията.
За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер.
Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
Волята действа, а характерът противодейства.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер.
Волята действа, а характерът противодейства.
За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея? – Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства.
За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението.
Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях. Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението.
Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него. Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него.
Отскачането на топката наричаме преодоляване на условията. За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него.
Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
За да преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер. Волята действа, а характерът противодейства. За да разбие плоскостта, разумното същество трябва да познава големината на съпротивлението. Следователно, за да си пробие път в живота, човек трябва да познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта. Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за да се справи с него.
Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
към беседата >>
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др.
Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре.
към беседата >>
Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път?
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др.
Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път?
То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре.
към беседата >>
То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път?
То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора.
Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си.
към беседата >>
Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора.
Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия.
То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее.
към беседата >>
То иска да изпита силата си.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия.
То иска да изпита силата си.
То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н.
към беседата >>
То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре.
Представете си, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др. Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си.
То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре.
Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите.
към беседата >>
Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре.
Какво ще изпита това същество, когато тръгне на път? То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре.
Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре.
Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
Значи, то уповава на себе си.
То изпитва страх и колебание, не се решава да мине през тази гора. Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре.
Значи, то уповава на себе си.
Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее.
Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание да се изпита, как ще мине тежките условия. То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си.
Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее.
Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н.
То иска да изпита силата си. То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее.
Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н.
Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите. От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите.
То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които да хвърчи нагоре. Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н.
Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите.
От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
Щом срещне някаква опасност, разперва крилете си и хвръква нагоре. Значи, то уповава на себе си. Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва да потърси начин да ги преодолее. Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н. Човек разполага с много възможности за преодоляване на мъчнотиите.
От всекиго се изисква да познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за да може лесно да се справя с мъчнотиите си.
към беседата >>
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора.
Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса.
към беседата >>
Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора.
Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва.
Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка.
към беседата >>
Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва.
Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря.
Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо.
към беседата >>
Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря.
Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса.
Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита.
към беседата >>
Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса.
Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът.
Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря.
към беседата >>
Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса.
Ако един студент се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора. Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът.
Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса.
Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
към беседата >>
Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка.
Срещу него излиза мечка – професорът, който го изпитва. Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса.
Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка.
Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът?
към беседата >>
Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо.
Предметът, на който се натъква, представя стената, в която се удря. Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка.
Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо.
Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва.
към беседата >>
Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита.
Професорът му върви след него, дебне го да намери някое слабо място, да го скъса. Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо.
Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита.
Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит.
към беседата >>
Професорът седи зад него и слуша, как отговаря.
Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в себе си, страх ви е да не ви скъса професорът. Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита.
Професорът седи зад него и слуша, как отговаря.
Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора?
към беседата >>
Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма да бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма да ви скъса. Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря.
Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът.
към беседата >>
Един и същ ли е професорът?
Предметът, по който студентът ще държи изпит е плоскостта, от която студентът отскача като гумена топка. Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
Един и същ ли е професорът?
– Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал.
към беседата >>
– Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва.
Докато не е дошъл до плоскостта, той е тих и спокоен, не се страхува от нищо. Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът?
– Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва.
И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото.
към беседата >>
И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит.
Щом дойде до нея, той започва да трепери, страх го е да не пропадне на изпита. Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва.
И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит.
Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора?
Професорът седи зад него и слуша, как отговаря. Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит.
Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора?
– Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
– Изпитът.
Защо, докато слуша професора си, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери? Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора?
– Изпитът.
Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал.
Един и същ ли е професорът? – Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът.
Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал.
Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото. Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото.
– Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва. И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал.
Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото.
Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит. Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към студента, и студентът променя отношенията си към професора? – Изпитът. Професорът иска да знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал. Той се страхува, да не би студентът да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото.
Студентът пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
към беседата >>
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение.
Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави.
към беседата >>
Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение.
Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки.
Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща.
към беседата >>
Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки.
Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си.
Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си.
към беседата >>
Тук се изпитва честността на слугата.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си.
Тук се изпитва честността на слугата.
В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря.
към беседата >>
В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата.
В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е.
Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си.
към беседата >>
Честният слуга не се колебае, не се бави.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение. Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е.
Честният слуга не се колебае, не се бави.
Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита.
към беседата >>
Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща.
Например, слугата се изпитва от господаря си в различни посоки. Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави.
Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща.
Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре.
към беседата >>
Така постъпва студентът, който знае предмета си.
Ако господарят даде на слугата си една сума от пет-шест хиляди лева, да ги занесе някъде, слугата може да постъпи по два начина: или веднага да ги занесе на определеното място и да се върне при господаря си, или да ги задържи за себе си и да не се върне при господаря си. Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща.
Така постъпва студентът, който знае предмета си.
Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря.
Тук се изпитва честността на слугата. В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си.
Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря.
Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си.
В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита си отлично, а във втория случай не е издържал изпита си – скъсан е. Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря.
Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си.
Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита.
Честният слуга не се колебае, не се бави. Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си.
Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита.
В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре. Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре.
Той взима парите, занася ги на определеното място и веднага се връща. Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита.
В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре.
Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
Така постъпва студентът, който знае предмета си. Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря. Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как да постъпи, да занесе парите, дето трябва, или да ги задържи за себе си. Най-после решава да ги задържи за себе си и пропада на изпита. В същото положение се намира и студентът, който не е учил добре.
Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита.
към беседата >>
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение.
Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш?
към беседата >>
Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение.
Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула.
Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата?
към беседата >>
Какво означава нулата?
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула.
Какво означава нулата?
– Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва.
към беседата >>
– Пълен фалит.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата?
– Пълен фалит.
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
към беседата >>
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит.
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем.
– Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
към беседата >>
– Колко искаш?
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем.
– Колко искаш?
– запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите?
към беседата >>
– запитал ходжата?
Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш?
– запитал ходжата?
– 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата.
към беседата >>
– 500 лири; готов съм да платя 100% лихва.
Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата?
– 500 лири; готов съм да платя 100% лихва.
Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката.
към беседата >>
Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
– Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва.
Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
– Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
– Доволен съм, но къде е майката на парите?
– Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
– Доволен съм, но къде е майката на парите?
– И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
– И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата.
– запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите?
– И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата.
Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
Значи, последният не получил никаква сума срещу майката.
– 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата.
Значи, последният не получил никаква сума срещу майката.
Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
Дал 500 лири, а получил нула лири.
Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката.
Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
Какво се изпитва на човека?
Какво се изпитва на човека?
– Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно.
към беседата >>
– Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н.
Какво се изпитва на човека?
– Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н.
Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна.
към беседата >>
Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му.
Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н.
Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му.
Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна.
към беседата >>
Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му.
Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му.
Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му.
Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си?
към беседата >>
Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре.
Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му.
Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре.
При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете.
към беседата >>
При това, силата трябва да се прилага разумно.
Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре.
При това, силата трябва да се прилага разумно.
Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат.
към беседата >>
Тя трябва да бъде производителна.
– Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно.
Тя трябва да бъде производителна.
Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна.
към беседата >>
Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна.
Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му. Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна.
Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна.
Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете.
към беседата >>
Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си?
Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му. Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна.
Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си?
Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората.
към беседата >>
Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете.
Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има да свърши работите си добре. При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си?
Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете.
При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
При това положение, те ще ви разкъсат.
При това, силата трябва да се прилага разумно. Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете.
При това положение, те ще ви разкъсат.
В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
В случая, вашата сила не е производителна.
Тя трябва да бъде производителна. Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат.
В случая, вашата сила не е производителна.
За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете.
Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна. Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна.
За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете.
Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората. Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората.
Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете да се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя си? Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете.
Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората.
Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете. При това положение, те ще ви разкъсат. В случая, вашата сила не е производителна. За да минете благополучно гората, силата ви трябва да се превърне в знание на езика на зверовете. Имате ли това знание, ще се разговаряте с тях и ще минете благополучно през гората.
Да знаеш един език и да го приложиш навреме, това значи производителна сила.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“.
Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася?
към беседата >>
Каквото Бог каже, става.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“.
Каквото Бог каже, става.
На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите?
към беседата >>
На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става.
На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор.
Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите.
към беседата >>
Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор.
Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила.
Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи.
към беседата >>
Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го.
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила.
Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го.
Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни.
към беседата >>
Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася?
Казано е в Писанието: „И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина“. Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го.
Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася?
Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях.
към беседата >>
Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите?
Каквото Бог каже, става. На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася?
Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите?
И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила.
към беседата >>
И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите.
На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите си, това не е говор. Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите?
И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите.
Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи.
Всяка произнесена дума трябва да се превърне в сила. Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите.
Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи.
Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни.
Кажеш ли, че ще направиш нещо, направи го. Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи.
Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни.
Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях.
Какво се ползва майката от децата си, ако всички обещават да донесат вода, а никое не донася? Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни.
Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях.
Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила. Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила.
Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите? И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях.
Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила.
Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Това значи, да ги приложите в живота.
И вие, като децата, обещавате, че ще направите упражнението, а не го правите. Когато се възпитава, човек трябва да спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо, да го направи. Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя си, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни. Както чистиш пътя си, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията си от ненужните прашинки по тях. Като чистите мислите и желанията си, превръщайте ги в сила.
Това значи, да ги приложите в живота.
към беседата >>
Всяка мисъл трябва да се тури в действие.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие.
На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени.
към беседата >>
На действието, обаче, отговаря противодействие.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие.
На действието, обаче, отговаря противодействие.
Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава.
към беседата >>
Това е неизбежен закон.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие.
Това е неизбежен закон.
Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания.
към беседата >>
Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон.
Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й.
Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието.
към беседата >>
Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й.
Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка.
Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени.
Всяка мисъл трябва да се тури в действие. На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка.
Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени.
Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава.
На действието, обаче, отговаря противодействие. Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени.
Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава.
Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания.
Това е неизбежен закон. Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава.
Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания.
Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието. Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието.
Ако мисълта не срещне противодействие, не може да се изпита силата й. Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания.
Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието.
Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка. Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени. Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава. Трябва да се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай да не се отлага реализирането на добрите мисли и желания. Дръжте в ума си мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието.
Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете да се справите с него, ще обиколите, да намерите по-благоприятни условия, но няма да отлагате.
към беседата >>
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие.
Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека.
към беседата >>
Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие.
Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила.
При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон.
към беседата >>
При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила.
При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля.
Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение.
към беседата >>
Детето отива на училище по принуждение.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля.
Детето отива на училище по принуждение.
Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други.
към беседата >>
Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение.
Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение.
Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл.
към беседата >>
Време е вече, съзнанието да ръководи човека.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие. Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение.
Време е вече, съзнанието да ръководи човека.
Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието.
към беседата >>
Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон.
Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила. При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека.
Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон.
Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво.
към беседата >>
Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение.
При сегашното възпитание на децата принудителният метод играе главна роля. Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон.
Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение.
Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва.
към беседата >>
Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други.
Детето отива на училище по принуждение. Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение.
Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други.
Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят.
към беседата >>
Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл.
Възрастният работи, учи, прави добрини, пак по принуждение. Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други.
Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл.
Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Това значи, приложение на знанието.
Време е вече, съзнанието да ръководи човека. Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл.
Това значи, приложение на знанието.
Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Ако не се прилага, знанието е мъртво.
Принудителният метод не е нищо друго, освен Мойсеевият закон. Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието.
Ако не се прилага, знанието е мъртво.
Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Мъртвото знание нищо не ползва.
Обаче, дето участва съзнанието, там работите стават с любов и разположение. Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво.
Мъртвото знание нищо не ползва.
Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят. Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят.
Ако някой учи от любов, за самото знание, резултатите са едни; ако учи по принуждение, резултатите са други. Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва.
Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят.
Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
Като придобивате знания, вие трябва да ги превеждате, да проникнете във вътрешния им смисъл. Това значи, приложение на знанието. Ако не се прилага, знанието е мъртво. Мъртвото знание нищо не ползва. Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят.
Този закон може да се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
към беседата >>
Питат го друг въпрос, веднага отговаря.
(втори вариант)
Зададе ви професорът един въпрос, вие се спирате, колебаете се. Значи, не сте ведующ по предмета, колебаете се. И от това съди професорът дали знаете предмета. А някой път ученикът е находчив, разбира въпроса. Професорът пита, веднага отговорът е готов.
Питат го друг въпрос, веднага отговаря.
На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
към втори вариант >>
На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
(втори вариант)
Значи, не сте ведующ по предмета, колебаете се. И от това съди професорът дали знаете предмета. А някой път ученикът е находчив, разбира въпроса. Професорът пита, веднага отговорът е готов. Питат го друг въпрос, веднага отговаря.
На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
към втори вариант >>
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение.
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение.
Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде.
към втори вариант >>
Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит.
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение.
Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит.
Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата?
към втори вариант >>
Той се колебае, казва: да го занесе ли или не?
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение. Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит.
Той се колебае, казва: да го занесе ли или не?
Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат.
към втори вариант >>
Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява.
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение. Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не?
Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява.
Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1].
към втори вариант >>
Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение. Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява.
Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.
Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му.
към втори вариант >>
Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде.
(втори вариант)
Сега ние прилагаме този закон в морално отношение. Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.
Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде.
На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%.
към втори вариант >>
На какво мяза нулата?
(втори вариант)
Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит. Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде.
На какво мяза нулата?
Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си?
към втори вариант >>
Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат.
(втори вариант)
Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата?
Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат.
При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си? Благодарен ли си?
към втори вариант >>
При него отива един мукалитинъ[1].
(втори вариант)
Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат.
При него отива един мукалитинъ[1].
Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си? Благодарен ли си? “ „Много съм благодарен.“ „Ами майката?
към втори вариант >>
Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му.
(втори вариант)
Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата? Имало един турски ходжа, който искал да стане много богат. При него отива един мукалитинъ[1].
Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му.
За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си? Благодарен ли си? “ „Много съм благодарен.“ „Ами майката? “ „Майката загубена.“ И повече не му плащал, нито лихвите, нито майката.
към втори вариант >>
НАГОРЕ