НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
357
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
357
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има.
(втори вариант)
И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст.
Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има.
Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари.
към втори вариант >>
Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха.
(втори вариант)
Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става.
Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха.
Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот.
към втори вариант >>
Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело.
(втори вариант)
Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има.
Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело.
Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка.
към втори вариант >>
Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността.
(втори вариант)
Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха.
Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността.
Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец.
към втори вариант >>
Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина.
(втори вариант)
Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело.
Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина.
Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става.
към втори вариант >>
Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни.
(втори вариант)
Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността.
Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни.
Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш?
към втори вариант >>
Ние сме богати и чакаме.
(втори вариант)
Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина.
Ние сме богати и чакаме.
Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става.
към втори вариант >>
Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота.
(втори вариант)
Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни.
Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота.
Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла.
към втори вариант >>
Какво чакаме?
(втори вариант)
Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме.
Какво чакаме?
– Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават.
към втори вариант >>
Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл.
(втори вариант)
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота.
Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл.
Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл?
към втори вариант >>
– Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари.
(втори вариант)
Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме?
– Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари.
Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават.
към втори вариант >>
Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот.
(втори вариант)
Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл.
Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот.
Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел?
към втори вариант >>
Мравката като умре, пак си е мравка.
(втори вариант)
Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари.
Мравката като умре, пак си е мравка.
Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме.
към втори вариант >>
Ти си първокласен глупец.
(втори вариант)
Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот.
Ти си първокласен глупец.
Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде?
към втори вариант >>
Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става.
(втори вариант)
Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка.
Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става.
Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме. Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш?
(втори вариант)
Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец.
Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш?
– Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура.
към втори вариант >>
Той може да отиде между ангелите, но ангел не става.
(втори вариант)
Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става.
Той може да отиде между ангелите, но ангел не става.
И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме. Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
– Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла.
(втори вариант)
Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш?
– Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла.
Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум.
към втори вариант >>
И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават.
(втори вариант)
Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става.
И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават.
Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме. Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
Затуй ли животът няма смисъл?
(втори вариант)
Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла.
Затуй ли животът няма смисъл?
Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота.
към втори вариант >>
Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават.
(втори вариант)
– Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават.
Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават.
Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме. Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел?
(втори вариант)
Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл?
Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел?
Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум.
към втори вариант >>
Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме.
(втори вариант)
Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават.
Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме.
Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде?
(втори вариант)
Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел?
Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде?
Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.
към втори вариант >>
Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
(втори вариант)
Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме.
Ние правим толкова погрешки със своето незнание!
към втори вариант >>
Всичко това е резултат на съвременната култура.
(втори вариант)
Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде?
Всичко това е резултат на съвременната култура.
Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката?
към втори вариант >>
И тъй, от всинца ви се изисква вяра!
(втори вариант)
И тъй, от всинца ви се изисква вяра!
към втори вариант >>
Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум.
(втори вариант)
– Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура.
Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум.
В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света?
към втори вариант >>
Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година.
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година.
Днес слънцето минава в северното си полушарие. Северното полушарие представлява емблема на Истината. То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.
към втори вариант >>
В това, обаче, не е смисълът на живота.
(втори вариант)
Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум.
В това, обаче, не е смисълът на живота.
Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка!
към втори вариант >>
Днес слънцето минава в северното си полушарие.
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година.
Днес слънцето минава в северното си полушарие.
Северното полушарие представлява емблема на Истината. То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.
към втори вариант >>
Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум.
(втори вариант)
Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота.
Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум.
Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота?
към втори вариант >>
Северното полушарие представлява емблема на Истината.
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година. Днес слънцето минава в северното си полушарие.
Северното полушарие представлява емблема на Истината.
То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.
към втори вариант >>
Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.
(втори вариант)
Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум.
Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота?
към втори вариант >>
То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.
(втори вариант)
Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година. Днес слънцето минава в северното си полушарие. Северното полушарие представлява емблема на Истината.
То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.
към втори вариант >>
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката?
(втори вариант)
Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце!
към втори вариант >>
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти.
към втори вариант >>
Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света?
(втори вариант)
Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света?
Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят!
към втори вариант >>
С тази свобода ние трябва да работим за всички.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна.
С тази свобода ние трябва да работим за всички.
Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази.
към втори вариант >>
Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка!
(втори вариант)
В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света?
Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка!
Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце!
към втори вариант >>
Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички.
Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас.
Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина.
към втори вариант >>
Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота?
(втори вариант)
Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка!
Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота?
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце!
към втори вариант >>
Така работи Божественият закон.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас.
Така работи Божественият закон.
Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе.
към втори вариант >>
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота?
(втори вариант)
Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота?
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота?
Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите?
към втори вариант >>
Бог никога не насилва хората.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон.
Бог никога не насилва хората.
Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи.
към втори вариант >>
Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце!
(втори вариант)
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота?
Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце!
Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света.
към втори вариант >>
Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти.
(втори вариант)
Та, в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората.
Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти.
Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н.
към втори вариант >>
Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят!
(втори вариант)
Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце!
Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят!
Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота.
към втори вариант >>
Друга светлина може да влезе, но не и тази.
(втори вариант)
С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти.
Друга светлина може да влезе, но не и тази.
Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво.
към втори вариант >>
Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце!
(втори вариант)
Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят!
Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце!
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те?
към втори вариант >>
Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина.
(втори вариант)
Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази.
Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина.
Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого.
към втори вариант >>
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце!
(втори вариант)
Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце!
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце!
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“.
към втори вариант >>
Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе.
(втори вариант)
Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина.
Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе.
Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него.
към втори вариант >>
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите?
(втори вариант)
Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце!
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите?
Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно!
към втори вариант >>
Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи.
(втори вариант)
Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе.
Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи.
Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б.
към втори вариант >>
Това са само упражнения в света.
(втори вариант)
Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите?
Това са само упражнения в света.
Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек.
към втори вариант >>
Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н.
(втори вариант)
Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи.
Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н.
Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят.
към втори вариант >>
Това не е подигравка в живота.
(втори вариант)
Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света.
Това не е подигравка в живота.
Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички.
към втори вариант >>
Смущавате се за нищо и никакво.
(втори вариант)
Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н.
Смущавате се за нищо и никакво.
Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом.
към втори вариант >>
Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те?
(втори вариант)
Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота.
Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те?
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого.
(втори вариант)
Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво.
Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого.
Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца.
към втори вариант >>
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“.
(втори вариант)
И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те?
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“.
Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?
към втори вариант >>
Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него.
(втори вариант)
Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого.
Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него.
Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа.
към втори вариант >>
Да се похваля с Господа, това е мощно!
(втори вариант)
И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“.
Да се похваля с Господа, това е мощно!
Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
Преди години аз бях в града Б.
(втори вариант)
Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него.
Преди години аз бях в града Б.
Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца!
към втори вариант >>
Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек.
(втори вариант)
Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно!
Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек.
Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря?
към втори вариант >>
Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят.
(втори вариант)
Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б.
Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят.
Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата!
към втори вариант >>
Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички.
(втори вариант)
Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек.
Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички.
Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти?
към втори вариант >>
Аз се спрях в неговия дом.
(втори вариант)
Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят.
Аз се спрях в неговия дом.
Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам.
към втори вариант >>
Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
(втори вариант)
Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички.
Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка?
към втори вариант >>
Той е женен човек, има жена и деца.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом.
Той е женен човек, има жена и деца.
По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо.
към втори вариант >>
Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?
(втори вариант)
Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава.
Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?
Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти?
към втори вариант >>
По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа.
(втори вариант)
Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца.
По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа.
Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам?
към втори вариант >>
Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето?
Да се не смущава сърцето ви!
Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос.
към втори вариант >>
Какво ще правя аз сама с тия малки деца!
(втори вариант)
Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа.
Какво ще правя аз сама с тия малки деца!
Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
към втори вариант >>
Де беше до вчера твоята дъщеря?
(втори вариант)
Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви!
Де беше до вчера твоята дъщеря?
Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите!
към втори вариант >>
Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата!
(втори вариант)
Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца!
Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата!
Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят.
към втори вариант >>
Де беше ти, преди да те роди майка ти?
(втори вариант)
Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря?
Де беше ти, преди да те роди майка ти?
Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така.
към втори вариант >>
Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам.
(втори вариант)
Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата!
Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам.
Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път.
към втори вариант >>
Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка?
(втори вариант)
Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти?
Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка?
Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас.
към втори вариант >>
Аз имам много остро ухо.
(втори вариант)
Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам.
Аз имам много остро ухо.
И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел.
към втори вариант >>
Ами де беше майката на майка ти?
(втори вариант)
Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка?
Ами де беше майката на майка ти?
Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем.
към втори вариант >>
И какво чувам?
(втори вариант)
По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо.
И какво чувам?
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега.
към втори вариант >>
Верующите трябва да си зададат този въпрос.
(втори вариант)
Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти?
Верующите трябва да си зададат този въпрос.
Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството.
към втори вариант >>
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
(втори вариант)
Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам?
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си.
към втори вариант >>
Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите!
(втори вариант)
Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос.
Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите!
Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.
към втори вариант >>
Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят.
(втори вариант)
Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно.
Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят.
Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути.
към втори вариант >>
Не, не е така.
(втори вариант)
Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите!
Не, не е така.
В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас?
към втори вариант >>
Този ученик именно сега е на правия път.
(втори вариант)
Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят.
Този ученик именно сега е на правия път.
Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш.
към втори вариант >>
В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас.
(втори вариант)
Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така.
В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас.
Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя.
към втори вариант >>
Утре ще бъде бодър и весел.
(втори вариант)
Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път.
Утре ще бъде бодър и весел.
На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш. И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
Та, с тия същества трябва да се свържем.
(втори вариант)
Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас.
Та, с тия същества трябва да се свържем.
С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена.
към втори вариант >>
На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега.
(втори вариант)
И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел.
На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега.
Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш. И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството.
(втори вариант)
Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем.
С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството.
И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате!
към втори вариант >>
Този брат изпъди смущението от сърцето си.
(втори вариант)
Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега.
Този брат изпъди смущението от сърцето си.
Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш. И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.
(втори вариант)
Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството.
И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.
Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена.
към втори вариант >>
Сестрата пък се смути.
(втори вариант)
Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си.
Сестрата пък се смути.
Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш. И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас?
(втори вариант)
Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас.
Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас?
Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние.
към втори вариант >>
Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш.
(втори вариант)
Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути.
Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш.
И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя.
(втори вариант)
В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас?
Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя.
Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории.
към втори вариант >>
И действително, той и досега е жив.
(втори вариант)
Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш.
И действително, той и досега е жив.
към втори вариант >>
Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена.
(втори вариант)
Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя.
Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена.
Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
„Да се не смущава сърцето ви“.
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“.
Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй?
към втори вариант >>
Много голяма привилегия си давате!
(втори вариант)
С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена.
Много голяма привилегия си давате!
Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
Ще се молите и много усърдно ще се молите.
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“.
Ще се молите и много усърдно ще се молите.
И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно.
към втори вариант >>
Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена.
(втори вариант)
И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате!
Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена.
Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си.
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“. Ще се молите и много усърдно ще се молите.
И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си.
Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен!
към втори вариант >>
Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние.
(втори вариант)
Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена.
Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние.
Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
Ще кажеш: защо да се моля?
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“. Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си.
Ще кажеш: защо да се моля?
– Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
към втори вариант >>
Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории.
(втори вариант)
Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние.
Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории.
В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
– Ще се молиш, като малките деца.
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“. Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля?
– Ще се молиш, като малките деца.
Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг?
към втори вариант >>
В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
(втори вариант)
Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории.
В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.
към втори вариант >>
Ще кажеш: защо тъй?
(втори вариант)
„Да се не смущава сърцето ви“. Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца.
Ще кажеш: защо тъй?
– За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре.
към втори вариант >>
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви!
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви!
“ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене.
към втори вариант >>
– За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно.
(втори вариант)
Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй?
– За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно.
Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли?
към втори вариант >>
“ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви!
“ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма.
Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко?
към втори вариант >>
Казвате: ама аз не съм разположен!
(втори вариант)
И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно.
Казвате: ама аз не съм разположен!
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как?
към втори вариант >>
Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви! “ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма.
Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа.
Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна.
към втори вариант >>
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
(втори вариант)
Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен!
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам.
към втори вариант >>
Не, не е така.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви! “ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа.
Не, не е така.
Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни.
към втори вариант >>
Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг?
(втори вариант)
– Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение!
Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг?
Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу.
към втори вариант >>
Ядене и пиене ще дойде на друго место.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви! “ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така.
Ядене и пиене ще дойде на друго место.
Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни. Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре.
(втори вариант)
Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг?
Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре.
Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш?
към втори вариант >>
Светът не е създаден само за ядене и пиене.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви! “ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место.
Светът не е създаден само за ядене и пиене.
Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни. Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
Ще се молиш ли?
(втори вариант)
– За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре.
Ще се молиш ли?
– Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу.
към втори вариант >>
Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко?
(втори вариант)
“ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене.
Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко?
Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни. Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
– Ще се моля. Как?
(втори вариант)
Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли?
– Ще се моля. Как?
– В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила.
към втори вариант >>
Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна.
(втори вариант)
Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някои булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко?
Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна.
Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни. Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
– В каквото положение и да се намирам.
(втори вариант)
Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как?
– В каквото положение и да се намирам.
Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш.
към втори вариант >>
Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни.
(втори вариант)
Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна.
Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни.
Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
Ами представи си, че те обърнат с очите надолу.
(втори вариант)
Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам.
Ами представи си, че те обърнат с очите надолу.
Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
(втори вариант)
Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни.
Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.
към втори вариант >>
Как ще се молиш?
(втори вариант)
Казвам му: представи си, че си в един затвор и оттам те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу.
Как ще се молиш?
– С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
“ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос?
към втори вариант >>
– С очите надолу.
(втори вариант)
Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш?
– С очите надолу.
Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
“ Най-важна роля в смущението играе внушението.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!
“ Най-важна роля в смущението играе внушението.
Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога.
към втори вариант >>
Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила.
(втори вариант)
– Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу.
Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила.
Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Най-важна роля в смущението играе внушението.
Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос.
Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога.
към втори вариант >>
Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш.
(втори вариант)
– В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила.
Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш.
При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос.
Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос.
Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение?
към втори вариант >>
При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
(втори вариант)
Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш.
При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.
към втори вариант >>
Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос.
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос.
Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос.
По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
към втори вариант >>
И тъй, вяра ви трябва!
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва!
Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
към втори вариант >>
По кой въпрос?
(втори вариант)
Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви! “ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос.
По кой въпрос?
– За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота.
към втори вариант >>
Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра.
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва!
Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра.
Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева.
към втори вариант >>
– За Бога.
(втори вариант)
“ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос?
– За Бога.
И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура.
към втори вариант >>
Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички.
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра.
Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички.
Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го!
към втори вариант >>
И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога.
(втори вариант)
Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога.
И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога.
Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите.
към втори вариант >>
Някой пита: обичаш ли ме?
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички.
Някой пита: обичаш ли ме?
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни?
към втори вариант >>
Е, какво е твоето мнение?
(втори вариант)
Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога.
Е, какво е твоето мнение?
– От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя.
към втори вариант >>
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи.
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме?
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи.
Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари.
към втори вариант >>
– От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
(втори вариант)
Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение?
– От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура.
към втори вариант >>
Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
(втори вариант)
И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи.
Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме?
към втори вариант >>
Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота.
(втори вариант)
По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно.
Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота.
Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура. Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
Добре, ето ви даже и 10000 лева.
(втори вариант)
Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
Добре, ето ви даже и 10000 лева.
Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те.
към втори вариант >>
Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура.
(втори вариант)
– За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота.
Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура.
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура. Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
Ще кажете: а, пипнахме го!
(втори вариант)
Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева.
Ще кажете: а, пипнахме го!
Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева.
към втори вариант >>
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите.
(втори вариант)
И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура.
Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите.
Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура. Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
Кажи ни сега, обичаш ли ни?
(втори вариант)
Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го!
Кажи ни сега, обичаш ли ни?
Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
към втори вариант >>
Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя.
(втори вариант)
Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите.
Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя.
Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура. Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари.
(втори вариант)
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни?
Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари.
Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева.
към втори вариант >>
Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура.
(втори вариант)
– От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя.
Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура.
Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме?
(втори вариант)
Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари.
Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме?
– Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук?
към втори вариант >>
Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
(втори вариант)
Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура.
Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.
към втори вариант >>
– Обичам те.
(втори вариант)
Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме?
– Обичам те.
Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души.
към втори вариант >>
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди.
Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини.
към втори вариант >>
Дай ми тогава 1000 лева.
(втори вариант)
Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те.
Дай ми тогава 1000 лева.
Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева.
към втори вариант >>
Не говорете глупости, защото с това смущавате другите!
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди.
Не говорете глупости, защото с това смущавате другите!
Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта.
към втори вариант >>
Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
(втори вариант)
Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева.
Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам.
към втори вариант >>
Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди. Не говорете глупости, защото с това смущавате другите!
Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос.
към втори вариант >>
От всички поискам по 1000 лева.
(втори вариант)
Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева!
От всички поискам по 1000 лева.
Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
Бог е Любов и тази Любов е разумна.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди. Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно.
Бог е Любов и тази Любов е разумна.
В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото?
към втори вариант >>
Колко души сте тук?
(втори вариант)
Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева.
Колко души сте тук?
– Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари.
към втори вариант >>
В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди. Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна.
В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост.
Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист.
към втори вариант >>
– Около 400–500 души.
(втори вариант)
– Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук?
– Около 400–500 души.
Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо.
към втори вариант >>
Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини.
(втори вариант)
Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди. Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост.
Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини.
Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му.
към втори вариант >>
Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева.
(втори вариант)
Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души.
Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева.
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност.
към втори вариант >>
Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта.
(втори вариант)
Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини.
Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта.
Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото.
към втори вариант >>
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам.
(втори вариант)
Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева.
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам.
Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност.
към втори вариант >>
Да ви обясня картинно как седи този въпрос.
(втори вариант)
Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта.
Да ви обясня картинно как седи този въпрос.
Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза.
към втори вариант >>
Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам.
Да се не смущава сърцето ви!
В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две!
към втори вариант >>
Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото?
(втори вариант)
Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос.
Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото?
Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят.
към втори вариант >>
В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари.
(втори вариант)
Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви!
В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари.
Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним.
към втори вариант >>
Този лист е обезвереният лист.
(втори вариант)
В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото?
Този лист е обезвереният лист.
Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените.
към втори вариант >>
Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо.
(втори вариант)
– Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари.
Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо.
Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги.
към втори вариант >>
Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му.
(втори вариант)
Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист.
Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му.
Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото.
към втори вариант >>
Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност.
(втори вариант)
Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500 000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо.
Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност.
Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много.
към втори вариант >>
Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му.
Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото.
Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото?
към втори вариант >>
Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност.
(втори вариант)
Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност.
Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност.
Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
към втори вариант >>
Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза.
(втори вариант)
Да ви обясня картинно как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото.
Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза.
Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво.
към втори вариант >>
Божията дума да не правим на две!
(втори вариант)
Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност.
Божията дума да не правим на две!
Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят.
(втори вариант)
Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза.
Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят.
Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм.
към втори вариант >>
Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним.
(втори вариант)
В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две!
Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним.
Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви! “
към втори вариант >>
Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените.
(втори вариант)
Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят.
Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените.
Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне.
към втори вариант >>
Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги.
(втори вариант)
Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним.
Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги.
Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви! “
към втори вариант >>
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни.
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни.
„Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после?
към втори вариант >>
Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото.
(втори вариант)
Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените.
Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото.
Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот.
към втори вариант >>
Те няма да ви костват много.
(втори вариант)
Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги.
Те няма да ви костват много.
Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви! “
към втори вариант >>
„Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно.
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни.
„Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно.
И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте!
към втори вариант >>
Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото?
(втори вариант)
Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото.
Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото?
Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот?
към втори вариант >>
Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
(втори вариант)
Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много.
Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
„Да се не смущава сърцето ви! “
към втори вариант >>
И тогава, за това смущение, Христос предписва церове.
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни. „Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно.
И тогава, за това смущение, Христос предписва церове.
Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.
към втори вариант >>
Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво.
(втори вариант)
Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото?
Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво.
И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав.
към втори вариант >>
„Да се не смущава сърцето ви!
(втори вариант)
Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги!
„Да се не смущава сърцето ви!
“
към втори вариант >>
Какви са церовете?
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни. „Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове.
Какви са церовете?
– За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение.
към втори вариант >>
И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм.
(втори вариант)
Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво.
И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм.
Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви!
“
към втори вариант >>
– За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога!
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни. „Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете?
– За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога!
И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения.
към втори вариант >>
Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне.
(втори вариант)
Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм.
Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне.
Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах?
към втори вариант >>
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война.
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица. В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
И после?
(втори вариант)
В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни. „Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога!
И после?
– В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове.
към втори вариант >>
Сам той може да скъса нишките на своя живот.
(втори вариант)
Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне.
Сам той може да скъса нишките на своя живот.
Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу.
към втори вариант >>
Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица.
(втори вариант)
Сега, на първо място ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война.
Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица.
В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?
към втори вариант >>
2.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Човек трябва да бъдете чист!
После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква.
Човек трябва да бъдете чист!
Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек.
към беседата >>
Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен.
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът. Кое нещо е без измерения и без граници? – Точката няма измерения и граници.
Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен.
Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване.
към беседата >>
Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене.
По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист!
Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене.
Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня.
към беседата >>
Значи в ограниченията има известно съвпадение.
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът. Кое нещо е без измерения и без граници? – Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен.
Значи в ограниченията има известно съвпадение.
Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения.
към беседата >>
Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н.
Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене.
Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н.
Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно.
към беседата >>
Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо.
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът. Кое нещо е без измерения и без граници? – Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение.
Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо.
Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения. За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Щом искаш да направиш някому нещо, измий се.
Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н.
Щом искаш да направиш някому нещо, измий се.
Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде?
към беседата >>
Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни.
Кое нещо е без измерения и без граници? – Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо.
Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни.
Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения. За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Ако нямаш време, не му прави никаква услуга.
Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се.
Ако нямаш време, не му прави никаква услуга.
Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде? “ – По един път.
към беседата >>
Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите.
– Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни.
Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите.
Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения. За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек.
Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга.
Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек.
Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде? “ – По един път.
към беседата >>
Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване.
Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите.
Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване.
После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения. За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня.
Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек.
Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня.
Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде? “ – По един път.
към беседата >>
После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения.
Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване.
После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения.
За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно.
Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня.
Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно.
Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде? “ – По един път.
към беседата >>
За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите. Следователно вие трябва да имате първия метод на измерване. После трябва да знаете законите, на които се подчиняват всички ограничения.
За всяко ограничение има закони, които са вложени в самия живот.
към беседата >>
Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде?
Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно.
Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде?
“ – По един път.
към беседата >>
Коя е основната мисъл в тази лекция?
Коя е основната мисъл в тази лекция?
Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка.
към беседата >>
“ – По един път.
Ако нямаш време, не му прави никаква услуга. Аз ще ви обясня сега кой е праведен човек. Казвам: праведният човек яде само веднъж през деня. Обикновеният човек яде два пъти през деня, а онези хора, които мязат на животните, ядат постоянно. Казвате: „По колко пъти на ден трябва да се яде?
“ – По един път.
към беседата >>
Как и отде идват придатъците на разумността?
Коя е основната мисъл в тази лекция?
Как и отде идват придатъците на разумността?
– Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка. Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота.
към беседата >>
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас.
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас.
Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас. Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота. Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната. Как се добива вътрешна чистота? Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
– Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Как и отде идват придатъците на разумността?
– Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност.
Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка. Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота. Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас.
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас.
Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас.
Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота. Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната. Как се добива вътрешна чистота? Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност.
Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления.
За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка. Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота. Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота.
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас. Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас.
Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота.
Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната. Как се добива вътрешна чистота? Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления.
За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата.
Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка. Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота. Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната.
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас. Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас. Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота.
Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната.
Как се добива вътрешна чистота? Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка.
Коя е основната мисъл в тази лекция? Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата.
Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка.
Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота. Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Как се добива вътрешна чистота?
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас. Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас. Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота. Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната.
Как се добива вътрешна чистота?
Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота.
Как и отде идват придатъците на разумността? – Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка.
Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота.
Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
И тъй, като ви говоря, че ръцете трябва да се мият често, това е един свещен акт за вас. Че ръцете ви трябва да бъдат чисти, това е една свещена мисъл за вас. Като разберете тази външна чистота, ще дойдем до вътрешната чистота. Ако човек не може да се справи с външната чистота, той не може да се справи и с вътрешната. Как се добива вътрешна чистота?
Всяко желание, всяка мисъл на обсебване, които човек допуща в себе си, това е нечистота.
към беседата >>
Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
– Мъчнотиите в живота се дават, за да се усили нашата разумност. Щом се усилва разумността, всяка следваща разумност постепенно ще премахва мъчнотиите, защото разумният живот се проявява при най-малки съпротивления. За да се живее разумно, се изисква една идеална обстановка на нещата. Разумният човек може да живее при една по-приятна обстановка. Често един ангел и един разумен човек могат да боравят със своята разумност и извън живота.
Например аз мога да боравя с една сонда над почвата, но ако съм в самата почва, там мъчно ще боравя, защото съпротивлението в нея е по-голямо.
към беседата >>
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои.
Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш. Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен.
към беседата >>
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност.
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност.
След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот. Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо. Разумното живеене изисква една идеална обстановка. Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
към беседата >>
Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои.
Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш.
Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен. Хората ще ми заповядват да седна тук или там.
към беседата >>
След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот.
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност.
След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот.
Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо. Разумното живеене изисква една идеална обстановка. Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
към беседата >>
Бъди благодарен на това, което имаш.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои. Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш.
Бъди благодарен на това, което имаш.
Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен. Хората ще ми заповядват да седна тук или там. Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо.
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност. След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот.
Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо.
Разумното живеене изисква една идеална обстановка. Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
към беседата >>
Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои. Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш. Бъди благодарен на това, което имаш.
Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница.
Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен. Хората ще ми заповядват да седна тук или там. Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
Разумното живеене изисква една идеална обстановка.
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност. След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот. Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо.
Разумното живеене изисква една идеална обстановка.
Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
към беседата >>
Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои. Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш. Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница.
Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н.
Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен. Хората ще ми заповядват да седна тук или там. Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
Най-първо ще се стараете всеки ден да придобивате по един придатък към вашата обикновена разумност. След туй ще започнете да се ползвате от разумния живот. Разумността е едно нещо, разумният живот е друго нещо. Разумното живеене изисква една идеална обстановка.
Разумен живот може да съществува само между разумни хора; не можеш да живееш разумно между говедата.
към беседата >>
Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен.
Изкуство е като минеш покрай някоя градина с хубави сочни плодове, да погледнеш на тях, да им се позарадваш и да не ги пожелаеш за твои. Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш. Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н.
Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен.
Хората ще ми заповядват да седна тук или там. Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети?
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети?
– „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните? Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич?
към беседата >>
Хората ще ми заповядват да седна тук или там.
Видиш някой хубав кон, не пожелавай да го възседнеш. Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен.
Хората ще ми заповядват да седна тук или там.
Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
– „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните?
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети?
– „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните?
Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване.
към беседата >>
Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
Бъди благодарен на това, което имаш. Като тръгна на път, аз съм благодарен на моите здрави крака, които Бог ми е дал – не мечтая нито за файтон, нито за железница. Тези неща са случайни, а моето благо седи в краката ми, на които аз мога да заповядвам да вървят, когато искам, и то бързо или полека, както искам, и т.н. Щом се кача на трена, аз вече не съм свободен. Хората ще ми заповядват да седна тук или там.
Когато пътувам със своите крака, аз сам съм и машинист, и разпоредник, навсякъде аз заповядвам: пътувам, когато искам, спирам, дето искам.
към беседата >>
Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите?
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети? – „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните?
Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите?
– „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване.
към беседата >>
Пътувам без билет и съм свободен.
Пътувам без билет и съм свободен.
Има ли по-хубаво положение от това? – Няма.
към беседата >>
– „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич.
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети? – „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните? Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите?
– „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич.
Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи.
към беседата >>
Има ли по-хубаво положение от това?
Пътувам без билет и съм свободен.
Има ли по-хубаво положение от това?
– Няма.
към беседата >>
Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич.
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети? – „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните? Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич.
Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич.
Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме.
към беседата >>
– Няма.
Пътувам без билет и съм свободен. Има ли по-хубаво положение от това?
– Няма.
към беседата >>
Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич?
Сега ще ви задам следния въпрос: може ли човек да обича неодушевени предмети? – „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните? Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич.
Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич?
– Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това.
към беседата >>
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата.
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата.
Аз имам голямо отвращение от нечистотата. Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя.
към беседата >>
– Не, това е използване.
– „Може.“ – Как, можете ли да обичате камъните? Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич?
– Не, това е използване.
Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява.
към беседата >>
Аз имам голямо отвращение от нечистотата.
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата.
Аз имам голямо отвращение от нечистотата.
Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората.
към беседата >>
Вие трябва да правите разлика между обич и използване.
Ще кажете: „Ако са скъпоценни, можем да ги обичаме.“ Можете ли да обичате металите? – „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване.
Вие трябва да правите разлика между обич и използване.
Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света.
към беседата >>
Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде.
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата. Аз имам голямо отвращение от нечистотата.
Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде.
За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората. Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи.
– „Ако имаме злато, ще го обичаме.“ Да, но това не е обич. Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване.
Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи.
Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото.
към беседата >>
За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете!
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата. Аз имам голямо отвращение от нечистотата. Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде.
За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете!
Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората. Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме.
Ако вземете нещо, което ще употребите за своя полза, това не е обич. Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи.
Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме.
Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение.
към беседата >>
Като кажа нещо, две мнения в мене няма.
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата. Аз имам голямо отвращение от нечистотата. Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете!
Като кажа нещо, две мнения в мене няма.
Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората. Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това.
Ако вие храните една кокошка, за да я заколите, мислите ли, че това е обич? – Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме.
Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това.
Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление.
към беседата >>
Аз съм решил това и ще го направя.
Първото нещо, което трябва да остане в ума ви, това е въпросът за чистотата. Аз имам голямо отвращение от нечистотата. Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма.
Аз съм решил това и ще го направя.
Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората. Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява.
– Не, това е използване. Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това.
Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява.
Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление. Човек трябва да схваща нещата морално.
към беседата >>
Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората.
Аз имам голямо отвращение от нечистотата. Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя.
Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората.
Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света.
Вие трябва да правите разлика между обич и използване. Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява.
Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света.
Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление. Човек трябва да схваща нещата морално. Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
Ако някой ми даде нещо с нечисти ръце, аз го вземам, но от немай-къде. За в бъдеще от никого няма да вземам, ако е с нечисти ръце, туй да го знаете! Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората.
Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти.
към беседата >>
Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото.
Щом кажете, че обичате нещо или че използвате нещо, това са две различни идеи. Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света.
Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото.
Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление. Човек трябва да схваща нещата морално. Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия?
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия?
Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете? Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си.
към беседата >>
Да се качиш на гърба на някого, това е съображение.
Има неща, които ние трябва да използваме, но да знаем, че ги използваме, а не че ги обичаме. Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото.
Да се качиш на гърба на някого, това е съображение.
Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление. Човек трябва да схваща нещата морално. Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете?
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия?
Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете?
Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си.
към беседата >>
Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление.
Аз мога да използвам гърба на своя голям брат да ме носи – няма нищо лошо в това. Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение.
Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление.
Човек трябва да схваща нещата морално. Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Или давате някому хляб.
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия? Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете?
Или давате някому хляб.
Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече.
към беседата >>
Човек трябва да схваща нещата морално.
Но да продам брата си в робство: той да страда, а аз да благувам от парите, които вземам – това никога не се позволява. Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление.
Човек трябва да схваща нещата морално.
Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Защо му давате?
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия? Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете? Или давате някому хляб.
Защо му давате?
Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето.
към беседата >>
Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
Казвам: вие можете да използвате една свещена идея, но да я пожертвате, да я продадете и от нея да се ползвате – това е велико престъпление в света. Гледам, някои от учениците са станали много умни, взели са да се съобразяват с обществото. Да се качиш на гърба на някого, това е съображение. Аз мога да съобразя нещо, да се кача на гърба на някого, но да използвам този човек като свой роб, това е престъпление. Човек трябва да схваща нещата морално.
Той може да използва своите идеи, но да ги жертва, да ги продава и върху тях да гради своето щастие – това е едно от великите престъпления в света.
към беседата >>
Чисти ли ви са всякога намеренията?
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия? Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете? Или давате някому хляб. Защо му давате?
Чисти ли ви са всякога намеренията?
Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си.
към беседата >>
Сега виждам лицата ви сериозни.
Сега виждам лицата ви сериозни.
Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога. За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен.
към беседата >>
Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си.
Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия? Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете? Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията?
Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си.
Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо.
към беседата >>
Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога.
Сега виждам лицата ви сериозни.
Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога.
За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания.
към беседата >>
Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си.
Да допуснем, че вие написвате едно стихотворение Защо го пишете? Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си.
Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си.
А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето.
към беседата >>
За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка.
Сега виждам лицата ви сериозни. Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога.
За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка.
Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания. Затуй ап.
към беседата >>
А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече.
Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си.
А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече.
Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина.
към беседата >>
Когато аз говоря, подразбирам растене в живота.
Сега виждам лицата ви сериозни. Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога. За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка.
Когато аз говоря, подразбирам растене в живота.
Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания. Затуй ап. Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето.
Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече.
Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето.
Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение.
към беседата >>
Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка.
Сега виждам лицата ви сериозни. Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога. За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота.
Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка.
С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания. Затуй ап. Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Приятелството трябва да изникне самó по себе си.
Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето.
Приятелството трябва да изникне самó по себе си.
То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее.
към беседата >>
С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен.
Сега виждам лицата ви сериозни. Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога. За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка.
С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен.
Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания. Затуй ап. Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
То е следствие на нещо.
Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си.
То е следствие на нещо.
Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее. Ние не трябва да изискваме неговата жертва.
към беседата >>
Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания.
Вие казвате: „Ние мислим, че живеем по Бога. За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен.
Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания.
Затуй ап. Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето.
Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си. А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо.
Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето.
Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее. Ние не трябва да изискваме неговата жертва. Тя е едно следствие.
към беседата >>
Затуй ап.
За Него искаме да пожертваме живота си.“ Вярвам, че е така, но в пътя, в който вървим, има възможности да направим поне една грешка. Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания.
Затуй ап.
Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина.
А този човек, който може да се приближи към някого само заради хляб или ядене, той е един слуга или един кон, който отива там, дето ще му се плати повече. Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето.
Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина.
Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее. Ние не трябва да изискваме неговата жертва. Тя е едно следствие.
към беседата >>
Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
Когато аз говоря, подразбирам растене в живота. Когато един ученик се учи, той може да не прави никакви грешки в своите първоначални задачи, но колкото повече напредва в своята наука, била тя математика или геометрия, колкото повече навлиза в по-сложни задачи, явяват се вече възможности да направи някаква погрешка. С това обаче той ще се научи да бъде по-внимателен. Колкото повече се усложнява животът, толкова по-големи възможности има за правене на погрешки, които да ни причиняват страдания. Затуй ап.
Павел казва: „Онези, които стоят, да се пазят да не паднат.“ Ето защо всеки трябва да бъде внимателен.
към беседата >>
Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение.
Приятел е онзи, който иде в дома ви, без да има за обект яденето. Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина.
Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение.
Важното е той да изгрее. Ние не трябва да изискваме неговата жертва. Тя е едно следствие.
към беседата >>
Какво се подразбира под усложняване на живота?
Какво се подразбира под усложняване на живота?
Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме!
към беседата >>
Важното е той да изгрее.
Приятелството трябва да изникне самó по себе си. То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение.
Важното е той да изгрее.
Ние не трябва да изискваме неговата жертва. Тя е едно следствие.
към беседата >>
Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот.
Какво се подразбира под усложняване на живота?
Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот.
Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме!
към беседата >>
Ние не трябва да изискваме неговата жертва.
То е следствие на нещо. Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее.
Ние не трябва да изискваме неговата жертва.
Тя е едно следствие.
към беседата >>
Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим.
Какво се подразбира под усложняване на живота? Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот.
Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим.
Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания?
към беседата >>
Тя е едно следствие.
Когато Слънцето изгрява, светлината е следствие на Слънцето. Щом Слънцето изгрее, то не може да не изпрати своята светлина. Когато един човек дойде в къщата ви, той ще донесе своето благословение. Важното е той да изгрее. Ние не трябва да изискваме неговата жертва.
Тя е едно следствие.
към беседата >>
Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим.
Какво се подразбира под усложняване на живота? Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим.
Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим.
Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден.
към беседата >>
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това?
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това?
Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време. Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите.
към беседата >>
Затова и неблагодарните хора в света всякога губят.
Какво се подразбира под усложняване на живота? Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим.
Затова и неблагодарните хора в света всякога губят.
Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате?
към беседата >>
Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време.
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това?
Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време.
Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате.
към беседата >>
Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме!
Какво се подразбира под усложняване на живота? Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят.
Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме!
“ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората?
към беседата >>
Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време.
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това? Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време.
Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време.
По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение!
към беседата >>
“ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме!
Значи малките мъчнотии носят придатъците в разумния живот. Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме!
“ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме!
“ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува.
към беседата >>
По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете.
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това? Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време. Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време.
По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете.
Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема.
към беседата >>
“ Де са границите на човешките желания?
Ако ние мислим, че придатък в разумността може да дойде и без никаква мъчнотия и се стараем да я отблъснем, ще изгубим. Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме!
“ Де са границите на човешките желания?
На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека?
към беседата >>
Първото правило е: чистота на ръцете!
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това? Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време. Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете.
Първото правило е: чистота на ръцете!
Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти!
към беседата >>
На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден.
Можем да отблъснем мъчнотията, но и придатъка ще изгубим. Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания?
На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден.
Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него.
към беседата >>
Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите.
Сега у някои от вас ще се зароди мисълта: „Това учение е сериозно, как ще може да се постигне всичко това? Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време. Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете!
Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите.
Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях.
към беседата >>
Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате?
Затова и неблагодарните хора в света всякога губят. Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден.
Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате?
Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете.
към беседата >>
Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате.
Времето няма да ни достигне.“ За други работи имате време. Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите.
Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате.
Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце.
към беседата >>
Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората?
Дават им едно благо, но те казват: „Повече искаме! “ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате?
Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората?
– Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава.
към беседата >>
Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение!
Да се занимавате с Петко, с Драган, със Стоян, имате време, а да си измиете ръцете нямате време. По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате.
Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение!
Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце. Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце.
към беседата >>
– Слугува.
“ Дадат им още, пак казват: „Повече искаме! “ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората?
– Слугува.
По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи.
към беседата >>
Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема.
По 4-5 часа се занимавате с одумване на този-онзи, а нямате един час време да си измиете ръцете. Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение!
Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема.
Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце. Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце. Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
По-умен ли е от човека?
“ Де са границите на човешките желания? На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува.
По-умен ли е от човека?
– Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр.
към беседата >>
Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти!
Първото правило е: чистота на ръцете! Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема.
Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти!
Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце. Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце. Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
– Не е станал по-умен от него.
На един слон трябват 45-50 килограма ориз, а за един човек трябва най-много половин килограм ориз на ден. Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека?
– Не е станал по-умен от него.
И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума.
към беседата >>
Никаква кал не трябва да има по тях.
Засега няма да обръщам внимание на лицата ви: сега искам ръцете ви да са чисти до лактите. Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти!
Никаква кал не трябва да има по тях.
Вие пък ще гледате моите ръце. Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце. Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете.
Като слон вие сте яли по 40-50 кг ориз на ден, а след като сте станали човек, изяждате само по половин килограм ориз и казвате: „Едно време изяждах по 50 килограма ориз, а сега до какво положение дойдох – едва половин килограм мога да изям.“ Че това юначество ли го смятате? Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него.
И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете.
Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът.
към беседата >>
Вие пък ще гледате моите ръце.
Колкото се отнася до краката ви, до лицето ви или до цялото тяло, правете каквото искате. Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях.
Вие пък ще гледате моите ръце.
Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце. Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
Тази идея не трябва да ви смущава.
Наистина слонът много яде, но не слугува ли на хората? – Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете.
Тази идея не трябва да ви смущава.
Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели.
към беседата >>
Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце.
Сега искам ръцете ви да бъдат чисти, без никакво изключение! Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце.
Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце.
Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи.
– Слугува. По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава.
Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи.
Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели. Той е по-умен.
към беседата >>
Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
Ако искате да ми дадете нещо, но видя нещо черно на ноктите ви, няма да го взема. Ръцете ви трябва да бъдат абсолютно чисти! Никаква кал не трябва да има по тях. Вие пък ще гледате моите ръце. Хубаво и благородно е, когато си услужваме с чисти ръце.
Някой път, като погледнете ръцете си и ги видите нечисти, вие сте недоволни от себе си и казвате: „Повдига ми се.“
към беседата >>
Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр.
По-умен ли е от човека? – Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи.
Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр.
Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели. Той е по-умен. Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби.
Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна. Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии.
към беседата >>
Това зависи от ума.
– Не е станал по-умен от него. И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр.
Това зависи от ума.
Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели. Той е по-умен. Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби.
Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна.
Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място.
към беседата >>
Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът.
И сега някои казват: „Не зная какво не ми върви нещо: взех да ям по-малко, съвършено съм отслабнал.“ Това е философия на слоновете. Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума.
Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът.
Човекът пък обратно: малко работи, повече печели. Той е по-умен. Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна.
Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето.
Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България.
към беседата >>
Човекът пък обратно: малко работи, повече печели.
Тази идея не трябва да ви смущава. Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът.
Човекът пък обратно: малко работи, повече печели.
Той е по-умен. Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна. Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето.
Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън.
С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал.
към беседата >>
Той е по-умен.
Вие можете да ядете по 100 или по 50 грама на ден – това нищо не значи. Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели.
Той е по-умен.
Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна. Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън.
С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане.
Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела.
към беседата >>
Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
Ако знаете да се храните правилно, и от 50 грама храна може да се извади толкова енергия, колкото слонът вади от 50 кг, а някога от 50 кг може да извадите толкова, колкото и от 50 гр. Това зависи от ума. Слонът работи много, малко печели – толкова му стига умът. Човекът пък обратно: малко работи, повече печели. Той е по-умен.
Колкото повече човек развива разумността си, толкова повече пести времето.
към беседата >>
Някога и от въздуха полепват известни нечистотии.
Туй, което ви говорих за миене на ръцете, това е вметната мисъл, между скоби. Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна. Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане.
Някога и от въздуха полепват известни нечистотии.
София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си.
към беседата >>
Коя е основната мисъл сега?
Коя е основната мисъл сега?
Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията. И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина.
към беседата >>
София не е много чисто място.
Тя се отнася до външната хигиена, но казвам: желанието ви ръцете да бъдат чисти всякога носи в себе си една положителна мисъл, която е и здравословна. Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии.
София не е много чисто място.
Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията.
Коя е основната мисъл сега?
Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията.
И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина. Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат.
към беседата >>
Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България.
Всякога, когато ръцете ви са нечисти, тази нечистота носи в себе си една отрицателна сила, която действа вредно и върху здравето. Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място.
Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България.
По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това!
Коя е основната мисъл сега? Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията.
И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това!
“ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина. Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат. Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
По-нечисто място от София не съм виждал.
Трябва да знаете, че при изпотяването отровите излизат навън. С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България.
По-нечисто място от София не съм виждал.
Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
“ – Не, много малко неща ти трябват.
Коя е основната мисъл сега? Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията. И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това!
“ – Не, много малко неща ти трябват.
На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина. Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат. Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела.
С това изпотяване по кожата се полепват ред нечистотии, които запушват порите и пречат на кожното дишане. Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал.
Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела.
Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си. Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
На разумния човек му трябват малко неща.
Коя е основната мисъл сега? Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията. И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват.
На разумния човек му трябват малко неща.
На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина. Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат. Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си.
Някога и от въздуха полепват известни нечистотии. София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела.
Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си.
Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина.
Коя е основната мисъл сега? Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията. И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща.
На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина.
Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат. Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
Туй правило трябва да приложите за себе си.
София не е много чисто място. Тя представлява едно от най-нечистите места в цяла България. По-нечисто място от София не съм виждал. Който живее в София, трябва да има кожа, два пръста дебела. Затова често трябва да се миете, да отпушвате порите си.
Туй правило трябва да приложите за себе си.
към беседата >>
Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат.
Правилото на разумния живот е следното: количеството на храната не определя силата на живота, а качеството, разумното използване на енергията. И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина.
Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат.
Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето.
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето.
Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре. Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба.
към беседата >>
Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
И тъй, когато вие имате чрезмерни желания, казвате: „Трябва ми всичко това! “ – Не, много малко неща ти трябват. На разумния човек му трябват малко неща. На разумния човек му трябва време и пространство, трябва му и широчина. Колкото се отнася до времето и пространството, Господ е дал много, затова всеки от вас може да бъде богат.
Ако е за време, аз мога да ви дам на разположение няколко милиона години – колкото искате.
към беседата >>
Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре.
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето.
Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре.
Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му.
към беседата >>
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете.
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете.
Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко!
към беседата >>
Знаете ли как се духа?
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето. Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре.
Знаете ли как се духа?
Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото.
към беседата >>
Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава.
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете.
Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава.
Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога?
към беседата >>
Нали сте виждали как се отвява житото?
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето. Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре. Знаете ли как се духа?
Нали сте виждали как се отвява житото?
– Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години.
към беседата >>
Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява.
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете. Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава.
Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява.
Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш!
към беседата >>
– Духате го.
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето. Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре. Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото?
– Духате го.
По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години.
към беседата >>
Туй трябва да знаете!
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете. Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява.
Туй трябва да знаете!
Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш! Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин?
към беседата >>
По същия начин ще духате и хляба.
После, ще трябва да спазвате някои правила и в яденето. Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре. Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го.
По същия начин ще духате и хляба.
Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това?
към беседата >>
Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение.
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете. Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете!
Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение.
Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш! Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин? Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му.
Хляба, който ядете, трябва да го издухвате отгоре. Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба.
Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му.
Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
към беседата >>
Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко!
И тъй, ще използвате мъчнотиите в живота, за да придобивате всеки ден по един малък придатък към вашата разумност – всеки ден да богатеете. Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение.
Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко!
“ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш! Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин? Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
Купите си някакъв плод – направете с него същото.
Знаете ли как се духа? Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му.
Купите си някакъв плод – направете с него същото.
По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости!
към беседата >>
“ Кога?
Ще познавате, че вашата разумност става по-богата, колкото повече доволството ви се увеличава. Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко!
“ Кога?
– В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш! Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин? Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години.
Нали сте виждали как се отвява житото? – Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото.
По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години.
Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена.
към беседата >>
– В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш!
Ако недоволството се увеличава, разумността ви се намалява. Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога?
– В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш!
Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин? Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години.
– Духате го. По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години.
Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години.
Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила.
към беседата >>
Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин?
Туй трябва да знаете! Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш!
Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин?
Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
Как ще стане това?
По същия начин ще духате и хляба. Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години.
Как ще стане това?
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете.
към беседата >>
Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
Това показва, че между доволството и разумността има известно съотношение. Писанието казва: „Бъдете доволни от всичко! “ Кога? – В даден момент, днес бъди доволен от това, което имаш! Как ще можете да изразите това съотношение, тази зависимост между доволството и разумността по химически начин?
Има ли такава зависимост и между отделните елементи в химията?
към беседата >>
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
Нещо повече: като купите хляб от фурната, ще вземете една чиста кърпа, ще я натопите в гореща вода и ще я прекарате отгоре върху двете страни на хляба, да изчистите кората му. Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това?
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години.
към беседата >>
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава?
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава?
Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора.
към беседата >>
Не ви трябват тия неканени гости!
Купите си някакъв плод – направете с него същото. По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест.
Не ви трябват тия неканени гости!
За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност.
към беседата >>
Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише.
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава?
Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише.
Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви.
към беседата >>
За всинца ви е потребна външна хигиена.
По този начин вие ще продължите живота си най-малко с десет години. Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости!
За всинца ви е потребна външна хигиена.
Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност. А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство.
към беседата >>
Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи.
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава? Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише.
Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи.
Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота.
към беседата >>
Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила.
Ако не спазвате тези правила, ще скъсите живота си най-малко с десет години. Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена.
Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила.
Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност. А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство. Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите!
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава? Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи.
Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите!
Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество.
към беседата >>
Първото нещо е: чистота на ръцете.
Как ще стане това? – Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила.
Първото нещо е: чистота на ръцете.
Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност. А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство. Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Минаха времената на невежеството.
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава? Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите!
Минаха времената на невежеството.
Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив.
към беседата >>
Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години.
– Когато кръвта ви е нечиста, ще се случи да попадне някоя от тези микроби в кръвта ви, ще започне усилено да се размножава и ще ви причини някаква болест. Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете.
Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години.
Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност. А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство. Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора.
Някои от вас, които не са учени, казват: „Тези работи не ми трябват.“ Какво ви трябва тогава? Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството.
Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора.
Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо!
към беседата >>
Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност.
Не ви трябват тия неканени гости! За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години.
Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност.
А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство. Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви.
Вчера един познат ми разправяше, че на някой негов близък приятел умряла баба му, която тук била съвсем неграмотна, не знаела нито да чете, нито да пише. Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора.
Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви.
Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен.
към беседата >>
А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство.
За всинца ви е потребна външна хигиена. Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност.
А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство.
Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Това учение е необходимо за живота.
Като заминала за онзи свят, там започнала да ходи на училище, да се учи. Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви.
Това учение е необходимо за живота.
Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен. Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен?
към беседата >>
Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
Мнозина от вас, които кашлят, които имат главоболие – всичко това се дължи на неспазване на тия правила. Първото нещо е: чистота на ръцете. Мнозина от вас ще кажат: „Тъй се говори, но тази работа става другояче.“ Казвам ви: не спазвате ли тия правила, животът ви ще се съкрати с десет години. Ако изпълнявате това, което ви казвам, ще спечелите голяма опитност. А да придобиете опитност на десет години – това е едно неземно богатство.
Пропущането на опитността на десет години е голяма загуба.
към беседата >>
Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество.
Тя се явила насън на близките си и им казала: „Тук съм много доволна, добре съм, благодарна съм, че и аз започнах да се уча.“ Всички вече трябва да се учите! Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота.
Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество.
Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен. Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен? Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно.
Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме. Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта.
към беседата >>
Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив.
Минаха времената на невежеството. Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество.
Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив.
Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен. Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен? Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно.
Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме.
Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен!
към беседата >>
Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо!
Като отидете на онзи свят, ще видите, че и там не приемат прости хора. Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив.
Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо!
“ После, като дойде доволството, той е любезен. Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен? Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Вие трябва да бъдете точни, като англичаните.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме.
Вие трябва да бъдете точни, като англичаните.
Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време.
към беседата >>
“ После, като дойде доволството, той е любезен.
Не трябват само знания, но учение се изисква от всинца ви. Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо!
“ После, като дойде доволството, той е любезен.
Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен? Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме. Вие трябва да бъдете точни, като англичаните.
Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии.
Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава.
към беседата >>
Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен?
Това учение е необходимо за живота. Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен.
Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен?
Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Англичанинът обаче е точен като часовник.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме. Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии.
Англичанинът обаче е точен като часовник.
Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен.
към беседата >>
Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
Недоволството, което често изпитвате, е лишаване от едно благородно качество. Например, когато човек е недоволен, той е груб, нетърпелив. Дойдете при такъв човек, той ви казва: „Оставете ме, аз съм недоволен нещо! “ После, като дойде доволството, той е любезен. Не, когато си недоволен, ще си кажеш: „Какво са ми криви хората, че аз съм недоволен?
Ще нося недоволството със себе си, а ще се старая да бъда с хората учтив.“
към беседата >>
Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта.
Ето, вземете пример от следното: ние турихме правилото, че учениците трябва да бъдат редовни, но не го спазихте напълно. Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме. Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник.
Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта.
Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно?
към беседата >>
В това се проявява истинският човек.
В това се проявява истинският човек.
Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си! Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите?
към беседата >>
Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен!
Вие взехте постепенно да изоставате: не сте точни, не идвате навреме. Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта.
Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен!
Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен.
към беседата >>
Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си!
В това се проявява истинският човек.
Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си!
Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън.
към беседата >>
Гледам, някои от вас се влияят от лошото време.
Вие трябва да бъдете точни, като англичаните. Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен!
Гледам, някои от вас се влияят от лошото време.
Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително.
към беседата >>
Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото.
В това се проявява истинският човек. Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си!
Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото.
Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън. Няма защо да я пущате.
към беседата >>
Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава.
Българите са много точни в началото, а към края всички стават като старите български чорбаджии. Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време.
Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава.
Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат.
към беседата >>
Недоволството е парата в твоя котел.
В това се проявява истинският човек. Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си! Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото.
Недоволството е парата в твоя котел.
Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън. Няма защо да я пущате. Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен.
Англичанинът обаче е точен като часовник. Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава.
Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен.
В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас?
към беседата >>
Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората?
В това се проявява истинският човек. Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си! Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел.
Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората?
Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън. Няма защо да я пущате. Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
В какъв случай именно?
Ще гледате по възможност всеки от вас да придобие тази черта. Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен.
В какъв случай именно?
– Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест.
към беседата >>
Вие какво правите?
В това се проявява истинският човек. Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си! Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората?
Вие какво правите?
– Дойде някой, пущате я навън. Няма защо да я пущате. Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
– Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен.
Има изключителни случаи в живота, но човек трябва да бъде точен! Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно?
– Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен.
Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас?
към беседата >>
– Дойде някой, пущате я навън.
Недоволен ли си, дръж своето недоволство в себе си! Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите?
– Дойде някой, пущате я навън.
Няма защо да я пущате. Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително.
Гледам, някои от вас се влияят от лошото време. Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен.
Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително.
Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем.
към беседата >>
Няма защо да я пущате.
Нека твоят котел кипи, нека ври, нека бушува, нека върти колелото. Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън.
Няма защо да я пущате.
Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат.
Ако дъждът може да ви спре да не дойдете в Школата, това показва, че вашият характер или вашата воля е много гъвкава. Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително.
Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат.
Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате.
към беседата >>
Нека върши работа във вашия котел!
Недоволството е парата в твоя котел. Защо трябва да я пуснеш навън да гори хората? Вие какво правите? – Дойде някой, пущате я навън. Няма защо да я пущате.
Нека върши работа във вашия котел!
към беседата >>
Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас?
Аз признавам само едно извинение, само един случай, поради който ученикът може да бъде извинен. В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат.
Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас?
“ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София.
към беседата >>
“ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест.
В какъв случай именно? – Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас?
“ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест.
Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
към беседата >>
Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас?
– Ако той е отишъл да помогне някъде – било на някоя бедна вдовица, било на някое сираче или на някой болен. Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест.
Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас?
“ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите.
към беседата >>
“ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем.
Отсъствието на този ученик е дори похвално, но отсъствие по каквито и да е други причини не е извинително. Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас?
“ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем.
Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности.
към беседата >>
Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате.
Онзи, който е отишъл да служи на Бога, се извинява; никакви други причини за отсъствие не се приемат. Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем.
Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате.
Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни.
към беседата >>
Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София.
Който отсъства, ще го питам: „Защо не дойде в клас? “ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате.
Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София.
Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу.
към беседата >>
Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
“ – „Ходих да послужа заради Бога.“ – „Много добре си направил.“ За този случай ще имате похвална бележка – шест. Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София.
Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите?
към беседата >>
Аз говоря за възможностите.
Ще запитам друг някой: „Защо не дойдохте в клас? “ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София.
Аз говоря за възможностите.
Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята.
към беседата >>
Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности.
“ – „Е, тъй.“ – „Ще имате единица.“ Трябва да се разберем. Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите.
Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности.
Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята. Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде!
към беседата >>
Всички същества в духовния свят са много точни.
Това са правила, които всички трябва да имате предвид и да ги спазвате. Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности.
Всички същества в духовния свят са много точни.
Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята. Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде! За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу.
Разбира се, аз говоря за онези, които са този ден в София. Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни.
Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу.
Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята. Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде! За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите?
Ако някой е във Варна, не подразбирам, че той трябва да дойде за този ден в София. Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу.
Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите?
Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята. Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде! За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята.
Аз говоря за възможностите. Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите?
Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята.
Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде! За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде!
Във всеки център, във всеки кръг има известни възможности. Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята.
Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде!
За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
Всички същества в духовния свят са много точни. Ако ангелите правеха такива изключения, каквито правите вие тук, на Земята, всичко щеше да се обърне с главата надолу. Знаете ли каква точност съществува в света на ангелите? Ако през хилядите години на техния живот се роди някъде едно малко изключение, то произвежда голямо сътресение на Земята. Колкото човек се качва по-високо в живота си, толкова по-точен трябва да бъде!
За децата има неща извинителни, но не и за възрастните хора.
към беседата >>
Сега ще поговоря на друга тема.
Сега ще поговоря на друга тема.
Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство? – Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство?
към беседата >>
Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство?
Сега ще поговоря на друга тема.
Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство?
– Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство.
към беседата >>
– Под двугранично пространство се разбира правата линия.
Сега ще поговоря на друга тема. Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство?
– Под двугранично пространство се разбира правата линия.
Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава?
към беседата >>
Тя се ограничава само от двете си страни.
Сега ще поговоря на друга тема. Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство? – Под двугранично пространство се разбира правата линия.
Тя се ограничава само от двете си страни.
Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите?
към беседата >>
Какво отношение има този въпрос към казаното досега?
Сега ще поговоря на друга тема. Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство? – Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни.
Какво отношение има този въпрос към казаното досега?
Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края.
към беседата >>
Какво ни интересува двуграничното пространство?
Сега ще поговоря на друга тема. Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство? – Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега?
Какво ни интересува двуграничното пространство?
Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници?
към беседата >>
Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство.
Ще ви запитам: какво трябва да разбираме под двугранично, тригранично, четиригранично, петгранично и шестгранично пространство? – Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство?
Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство.
Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени?
към беседата >>
Какво бихте правили тогава?
– Под двугранично пространство се разбира правата линия. Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство.
Какво бихте правили тогава?
Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това?
към беседата >>
Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите?
Тя се ограничава само от двете си страни. Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава?
Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите?
Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това? Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите.
към беседата >>
Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края.
Какво отношение има този въпрос към казаното досега? Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите?
Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края.
Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това? Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите. Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Как трябва да се премахнат тия граници?
Какво ни интересува двуграничното пространство? Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края.
Как трябва да се премахнат тия граници?
Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това? Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите. Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени?
Ако имате едно пространство, ограничено от две страни, вие се намирате в туй двугранично пространство. Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници?
Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени?
Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това? Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите. Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това?
Какво бихте правили тогава? Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени?
Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това?
Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите. Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите.
Ако имате правата линия АВ, А_______________В, ограничена с изходните точки А и В, накъде ще се движите? Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това?
Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите.
Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
Тази линия представлява един тунел, затворен на двата края. Как трябва да се премахнат тия граници? Питам ви: възможно ли е и двете дупки на тунела, в който сте влезли, да бъдат затворени? Казвате: „Щом влязох в тунела, двете дупки се затвориха.“ Ако вие сте затворени в един тунел, какво показва това? Представете си, че освен този най-къс път, през който сте минали, има и друга една пътека, една крива линия, през която сте могли да минете, без да се затворите.
Щом не сте избрали този път, а сте минали през тунела и сте се затворили там, това показва, че не сте умен човек.
към беседата >>
Трябвало е да минете по кривата линия.
Трябвало е да минете по кривата линия.
Та вие трябва да вървите по дългата линия, която е линия на живота. Коя линия показва дългия живот, правата или кривата линия? Онези хора, които търсят късия път в света, те не са в правата посока на живота си.
към беседата >>
Та вие трябва да вървите по дългата линия, която е линия на живота.
Трябвало е да минете по кривата линия.
Та вие трябва да вървите по дългата линия, която е линия на живота.
Коя линия показва дългия живот, правата или кривата линия? Онези хора, които търсят късия път в света, те не са в правата посока на живота си.
към беседата >>
Коя линия показва дългия живот, правата или кривата линия?
Трябвало е да минете по кривата линия. Та вие трябва да вървите по дългата линия, която е линия на живота.
Коя линия показва дългия живот, правата или кривата линия?
Онези хора, които търсят късия път в света, те не са в правата посока на живота си.
към беседата >>
Онези хора, които търсят късия път в света, те не са в правата посока на живота си.
Трябвало е да минете по кривата линия. Та вие трябва да вървите по дългата линия, която е линия на живота. Коя линия показва дългия живот, правата или кривата линия?
Онези хора, които търсят късия път в света, те не са в правата посока на живота си.
към беседата >>
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока.
Знанието не се придобива в един ден. Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат.
към беседата >>
Знанието не се придобива в един ден.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока.
Знанието не се придобива в един ден.
Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно.
към беседата >>
Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока. Знанието не се придобива в един ден.
Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено.
И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също.
към беседата >>
И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока. Знанието не се придобива в един ден. Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено.
И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението.
Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво.
към беседата >>
Туй трябва да имате предвид.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока. Знанието не се придобива в един ден. Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението.
Туй трябва да имате предвид.
Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват.
към беседата >>
Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат.
Онези хора, които искат да придобият знание изведнъж, в няколко години, и те не са в правата посока. Знанието не се придобива в един ден. Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид.
Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат.
Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно!
към беседата >>
Не, всеки трябва да работи непреривно.
Знанието не се придобива в един ден. Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат.
Не, всеки трябва да работи непреривно.
За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни.
към беседата >>
За всички правилото е едно и също.
Някой може да каже, че посвещението му е дошло, но за да дойде посвещение, човек трябва да е работил най-малко 20 години усилено. И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно.
За всички правилото е едно и също.
И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни. Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво.
И след 20-годишен усилен труд може да дойде посвещението. Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също.
И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво.
Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни. Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват.
Туй трябва да имате предвид. Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво.
Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват.
В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни. Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно!
Мнозина мислят, че знанието може да дойде изведнъж, по благодат. Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват.
В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно!
Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни. Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни.
Не, всеки трябва да работи непреривно. За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно!
Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни.
Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
За всички правилото е едно и също. И даровитите хора, и недаровитите трябва да работят еднакво. Причината, дето даровитите хора са уж успели повече, е тази, че даровитите хора работят постоянно, а недаровитите, като не работят постоянно, закъсняват. В пътя, по който вървите, трябва да работите постоянно! Например някои хора казват: „Днес нямам настроение да работя, не съм разположен.“ Този човек се намира в едно двугранично пространство, което е затворено от две страни.
Мислите ли, че онзи, който е направил този тунел, не е взел под внимание всички непредвидени случаи?
към беседата >>
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички случайности предвид.
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички случайности предвид.
Ако вие се затворите в този тунел, трябва да знаете, че има един изходен път. Едно двумерно пространство всякога е разумно пространство; то е пълно с разумност в себе си.
към беседата >>
Ако вие се затворите в този тунел, трябва да знаете, че има един изходен път.
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички случайности предвид.
Ако вие се затворите в този тунел, трябва да знаете, че има един изходен път.
Едно двумерно пространство всякога е разумно пространство; то е пълно с разумност в себе си.
към беседата >>
Едно двумерно пространство всякога е разумно пространство; то е пълно с разумност в себе си.
Ако този тунел е направен от някой разумен човек, той е взел всички случайности предвид. Ако вие се затворите в този тунел, трябва да знаете, че има един изходен път.
Едно двумерно пространство всякога е разумно пространство; то е пълно с разумност в себе си.
към беседата >>
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно.
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно.
Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни.
към беседата >>
Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем.
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно.
Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем.
Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това?
към беседата >>
Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам?
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно. Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем.
Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам?
Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас?
към беседата >>
Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава.
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно. Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам?
Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава.
Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички.
към беседата >>
Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям?
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно. Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава.
Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям?
Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни.
Сега във вас се заражда желанието да ви се уясни мисълта по-ясно. Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям?
Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни.
Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това?
Да допуснем, че аз ви разправям нещо много ясно, но вас ви боли корем. Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни.
Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това?
Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Де се крие тя – в нас или вън от нас?
Как мислите, ясно ли ще ви бъде това, което ви обяснявам? Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това?
Де се крие тя – в нас или вън от нас?
Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Нашите глави са доста дебелички.
Аз ви разправям много ясно, но вас ви боли глава. Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас?
Нашите глави са доста дебелички.
Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
Питам ви: ясно ли ще ви бъде това, което ви разправям? Има случаи из живота на ученика, когато някой път учителят говори много неясно, дори и той сам не разбира какво говори, но в главата на ученика е толкова ясно, че той систематизира всичко, което е чул, и от тази неяснота създава нещо и казва: „Това искаше да каже учителят.“ При здрава, при бистра глава и най-неясните работи стават ясни. Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички.
Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н.
към беседата >>
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно?
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно?
Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш?
към беседата >>
Какво подразбирате под думата влияние?
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно?
Какво подразбирате под думата влияние?
Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл.
към беседата >>
Отде произлиза коренът на тази дума?
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние?
Отде произлиза коренът на тази дума?
– От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело.
към беседата >>
– От думата вливам.
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума?
– От думата вливам.
Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е?
към беседата >>
Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо.
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам.
Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо.
Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло.
към беседата >>
Тогава какво лошо има в това, ако вливаш?
Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо.
Тогава какво лошо има в това, ако вливаш?
Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го.
към беседата >>
Ти можеш да влееш някому своята мисъл.
Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш?
Ти можеш да влееш някому своята мисъл.
След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност.
към беседата >>
След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело.
Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл.
След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело.
Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения.
към беседата >>
Това нещо лошо ли е?
– От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело.
Това нещо лошо ли е?
Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави.
към беседата >>
Някой път тази силна вода може да докара зло.
Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е?
Някой път тази силна вода може да докара зло.
Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете.
към беседата >>
Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го.
Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло.
Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го.
Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите.
към беседата >>
Там е голямата опасност.
Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го.
Там е голямата опасност.
Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението.
към беседата >>
Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения.
След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност.
Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения.
От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш.
към беседата >>
От някои влияния човек не може да се избави.
Това нещо лошо ли е? Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения.
От някои влияния човек не може да се избави.
Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога.
към беседата >>
Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете.
Някой път тази силна вода може да докара зло. Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави.
Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете.
Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого.
към беседата >>
Изобщо от внушението не може да се избавите.
Колелото на воденицата е така направено, че като дойде голяма вода, разваля го. Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете.
Изобщо от внушението не може да се избавите.
Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши.
към беседата >>
Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението.
Там е голямата опасност. Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите.
Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението.
Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш.
Значи влиянието, внушението – това са все човешки отношения. От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението.
Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш.
Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога.
От някои влияния човек не може да се избави. Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш.
Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога.
Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Само Бог може да вдъхнови някого.
Вие, като спите вечерно време, без да съзнавате, си влияете. Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога.
Само Бог може да вдъхнови някого.
Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши. Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши.
Изобщо от внушението не може да се избавите. Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого.
Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши.
Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Внушението е припомняне на нещата.
Вие трябва или сам да си внушавате, или друг да ви внушава, но в света има само едно положение, на което човек трябва да се поддава, а именно на вдъхновението. Някой казва: „Аз се вдъхновявам.“ – Не, ти си внушаваш. Вдъхновението е качество на ангелския свят, на Бога. Само Бог може да вдъхнови някого. Човек сам на себе си не може да си създаде вдъхновение, но той може да си внуши.
Внушението е припомняне на нещата.
към беседата >>
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия.
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия.
Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете.
към беседата >>
Сега ще ви дам една работа.
Сега ще ви дам една работа.
Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли. Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение.
към беседата >>
Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние.
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия.
Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние.
Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго.
към беседата >>
Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли.
Сега ще ви дам една работа.
Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли.
Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо.
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете?
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние.
Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете?
– „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго?
към беседата >>
Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то.
Сега ще ви дам една работа. Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли.
Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то.
Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани.
към беседата >>
– „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията.
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете?
– „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията.
Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях.
към беседата >>
Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията.
Сега ще ви дам една работа. Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли. Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то.
Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията.
Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл.
към беседата >>
Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете?
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията.
Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете?
Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе?
към беседата >>
Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение.
Сега ще ви дам една работа. Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли. Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията.
Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение.
Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл.
към беседата >>
Можете да я препишете.
Следователно, за да се избавите от двуизмерното пространство, трябва да изкривите правата линия. Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете?
Можете да я препишете.
На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление.
към беседата >>
Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение.
Сега ще ви дам една работа. Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли. Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение.
Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение.
Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления.
към беседата >>
На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго.
Да изкривите една линия, значи да я продължите, да измените нейните радиуси или да разредите материята в нейното първично състояние. Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете.
На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго.
Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината.
към беседата >>
Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо.
Всеки от вас ще си избере една от книгите на Стария или на Новия Завет, от които да извади една от най-важните мисли. Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение.
Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо.
Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания.
към беседата >>
Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго?
Да допуснем, че вие имате една двуизмерна мисъл, в която сте вързани, и казвате: „Аз не мога да направя тази работа.“ Какво трябва да си кажете? – „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго.
Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго?
Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват?
към беседата >>
Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани.
Може да вземете Битие, Изход, Левит, докато дойдете до Откровение-то. Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо.
Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани.
Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания. Всички неволни движения са под чужди влияния.
към беседата >>
Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях.
– „Аз мога да свърша тази работа.“ Представете си, че ви се даде като задача да препишете Библията. Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго?
Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях.
Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината.
към беседата >>
Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл.
Но ще си изберете от всичките книги, не само от Евангелията. Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани.
Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл.
Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания. Всички неволни движения са под чужди влияния. А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе?
Казвате: „Не мога да препиша Библията.“ Как да не можете? Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях.
Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе?
Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината. Нека само способните математици направят тези изчисления.
към беседата >>
Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл.
Ще си вземете кой която книга иска, според вътрешното си разположение. Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл.
Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл.
Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания. Всички неволни движения са под чужди влияния. А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление.
Можете да я препишете. На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе?
Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление.
Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината. Нека само способните математици направят тези изчисления. Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
Това са безсмислени движения, които носят престъпления.
Като казвам, че ще си изберете книга по разположението си, да не ме разберете, че е по настроение. Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл.
Това са безсмислени движения, които носят престъпления.
Това са престъпни мисли и желания. Всички неволни движения са под чужди влияния. А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината.
На някой ангел се дава задачата да пренесе Земята от едно място на друго. Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление.
Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината.
Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината. Нека само способните математици направят тези изчисления. Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
Това са престъпни мисли и желания.
Трябва да знаете, че настроението е глупаво нещо. Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления.
Това са престъпни мисли и желания.
Всички неволни движения са под чужди влияния. А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Или колко милиарда векове ще му трябват?
Тази задача е възможна за един ангел, но ако тя се даде на един човек, можете ли да изчислите колко милиарда години трябва да работи този човек, за да пренесе всичката пръст на Земята от едно място на друго? Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината.
Или колко милиарда векове ще му трябват?
Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината. Нека само способните математици направят тези изчисления. Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
Всички неволни движения са под чужди влияния.
Всички работи, които ученикът върши, трябва да бъдат разумно обосновани. Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания.
Всички неволни движения са под чужди влияния.
А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината.
Представете си, че Бог наложи такова наказание на някой човек, за да му се прости един голям грях. Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват?
Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината.
Нека само способните математици направят тези изчисления. Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
Човекът не трябва да върши никакво действие, никакъв акт, които да нямат смисъл. Например вие седите и се почесвате тук-там без никакъв смисъл. Това са безсмислени движения, които носят престъпления. Това са престъпни мисли и желания. Всички неволни движения са под чужди влияния.
А ние какво трябва да бъдем – гайди ли, или да служим на Бога?
към беседата >>
Нека само способните математици направят тези изчисления.
Господ му казва: „За да ти се прости този голям грях, ще пренесеш всичката пръст от Земята на Месечината.“ Колко милиарда години ще му трябват, за да я пренесе? Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината.
Нека само способните математици направят тези изчисления.
Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си.
Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря.
към беседата >>
Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
Онези от вас, които са математици, нека направят едно изчисление. Аз ще задам тази задача на математиците тук: да пресметнат колко милиарда години ще трябват на един човек, за да пренесе Земята на Месечината. Или колко милиарда векове ще му трябват? Най-първо, изчислено е колко тежи Земята; след това, известно ви е какво е пространството от Месечината до Земята; и сега ви остава да намерите за колко време човек може да извърви туй пространство и в продължение на колко години ще може да пренесе пръстта на Земята до Месечината. Нека само способните математици направят тези изчисления.
Тази задача ще бъде като едно забавление за тези, които обичат да боравят с математиката, а онези, които не могат да боравят с математиката, ще кажат: „Много трудна е тази задача.“
към беседата >>
Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си.
Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша.
Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи.
към беседата >>
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници.
Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее. Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб.
към беседата >>
Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша.
Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет.
Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма.
към беседата >>
Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници.
Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее.
Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил.
към беседата >>
Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет.
Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света.
Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си.
към беседата >>
Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници. Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее.
Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива.
Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света.
към беседата >>
Човек може и трябва да покаже нещо оригинално.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света.
Човек може и трябва да покаже нещо оригинално.
Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти.
към беседата >>
Условията са създадени от самия човек.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници. Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее. Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива.
Условията са създадени от самия човек.
Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си.
към беседата >>
Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря.
Някой казва, че иска да бъде свободен, не иска да слуша еди-кого си. Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално.
Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря.
Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е.
към беседата >>
Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници. Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее. Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек.
Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен.
Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това?
към беседата >>
Например кой как дойде, иска да ми услужи.
Той не иска да слуша еди-кого си, но други слуша. Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря.
Например кой как дойде, иска да ми услужи.
Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората.
към беседата >>
Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб.
Всеки човек, който е затворен в двумерно пространство или в четиригранично пространство, или в шестгранично пространство, той трябва да развие в себе си качество на проницаемост, да може да излиза вън от тия граници. Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее. Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен.
Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб.
Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили.
към беседата >>
Не, по-нечисти ръце от човешките няма.
Не искаш да следваш Новия Завет, но следваш Стария Завет. Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи.
Не, по-нечисти ръце от човешките няма.
Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите.
към беседата >>
Той сам се е ограничил.
Това нещо, казано на наш език, значи: човек трябва да седи по-горе от условията, при които живее. Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб.
Той сам се е ограничил.
Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира.
към беседата >>
Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си.
Не искаш да следваш нито Новия, нито Стария Завет, но следваш учението на света. Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма.
Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си.
Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции.
към беседата >>
Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света.
Не казвайте, че условията на живота са такива или онакива. Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил.
Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света.
Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността.
към беседата >>
Не мислете, че сте чисти.
Човек може и трябва да покаже нещо оригинално. Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си.
Не мислете, че сте чисти.
Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
към беседата >>
Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си.
Условията са създадени от самия човек. Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света.
Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си.
Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е.
Всеки ученик трябва да покаже една Божествена мисъл, а не да преповтаря ония неща, които светът повтаря. Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти.
Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е.
Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение.
към беседата >>
Какви условия са необходими обаче за това?
Щом човек си направи кораб и влезе с него във Великия океан, той вече е ограничен. Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си.
Какви условия са необходими обаче за това?
– Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората.
Например кой как дойде, иска да ми услужи. Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е.
Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората.
По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят!
към беседата >>
– Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили.
Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това?
– Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили.
Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
По този начин обаче се предават болестите.
Не, по-нечисти ръце от човешките няма. Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората.
По този начин обаче се предават болестите.
Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира.
Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили.
Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира.
Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Светските хора пък постъпват с ред етикеции.
Когато услужвате някому, най-първо трябва да измивате ръцете си. Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите.
Светските хора пък постъпват с ред етикеции.
Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
Тук се показва разумността.
Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира.
Тук се показва разумността.
Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции.
Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността.
Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение.
Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение.
Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора?
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора?
“ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт.
към беседата >>
Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят!
Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение.
Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят!
Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
“ Ние не говорим за обикновената разумност в живота.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора?
“ Ние не говорим за обикновената разумност в живота.
Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял.
към беседата >>
Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят!
Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос.
към беседата >>
Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота.
Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре.
Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои.
към беседата >>
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден.
Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието.
към беседата >>
Докато сте на брега, вие сте много разумни.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре.
Докато сте на брега, вие сте много разумни.
Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност.
към беседата >>
Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден.
Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам.
Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно.
към беседата >>
Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни.
Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша.
Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява.
към беседата >>
Това ще знаете, за да не се обиждате.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден. Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам.
Това ще знаете, за да не се обиждате.
Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето.
към беседата >>
Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша.
Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт.
Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък.
към беседата >>
Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден. Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам. Това ще знаете, за да не се обиждате.
Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете.
По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора.
към беседата >>
Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял.
“ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт.
Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял.
Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва.
към беседата >>
По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден. Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете.
По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива.
„Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало.
към беседата >>
Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои.
Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял.
Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои.
Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва. Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
„Чисти бъдете“, казва Писанието.
Първото нещо, което ще искам от учениците, е да си мият ръцете често, по няколко пъти на ден. Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива.
„Чисти бъдете“, казва Писанието.
Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало. Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден.
към беседата >>
Следователно за живота се изисква една необикновена разумност.
Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои.
Следователно за живота се изисква една необикновена разумност.
При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва. Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно.
Ако не си миете ръцете, от никого нищо няма да вземам. Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието.
Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно.
От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало. Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден. Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява.
Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност.
При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява.
Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва. Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето.
Това ще знаете, за да не се обиждате. Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно.
От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето.
Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало. Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден. Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
Тя е един придатък.
Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява.
Тя е един придатък.
При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва. Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора.
Когато правите услуга, било на мен или на когото и да е, чай ли ще подавате, хляб ли ще месите или ще режете, предварително ще си измивате ръцете. По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето.
Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора.
Не, по-чисти хора от светиите не е имало. Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден. Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва.
Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък.
При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва.
Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
Не, по-чисти хора от светиите не е имало.
По същия начин, когато някой ти прави услуга, и той ще се измива. „Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора.
Не, по-чисти хора от светиите не е имало.
Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден. Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
Та разумността постоянно ни учи.
Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва.
Та разумността постоянно ни учи.
към беседата >>
Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден.
„Чисти бъдете“, казва Писанието. Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало.
Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден.
Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота?
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота?
“ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността. Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато.
към беседата >>
Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
Вие казвате: „Там се говори за духовна чистота.“ Казвам: ако е въпросът за чистота, бъдете абсолютно чисти – и физически, и духовно. От вас се изисква чистота във всяко отношение: чистота и на плътта, и на ума, и на сърцето. Някои казват, че светиите не са били чистоплътни хора. Не, по-чисти хора от светиите не е имало. Аз зная светии, които са миели ръцете си по сто пъти на ден.
Не, вие не можете да си представите светиите и ангелите нечисти като вас.
към беседата >>
“ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността.
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота?
“ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността.
Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии.
към беседата >>
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора.
Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота. Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята.
към беседата >>
Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии?
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота? “ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността.
Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии?
“ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва.
към беседата >>
Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора.
Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота.
Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята. Казват, че светът бил нечист.
към беседата >>
“ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то?
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота? “ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността. Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии?
“ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то?
Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци.
към беседата >>
Те не приличат на вас.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора. Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота.
Те не приличат на вас.
С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята. Казват, че светът бил нечист. Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
Какво ще стане с това езеро?
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота? “ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността. Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то?
Какво ще стане с това езеро?
– Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода.
към беседата >>
С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора. Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота. Те не приличат на вас.
С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж.
Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята. Казват, че светът бил нечист. Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
– Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато.
Някои запитват: „Защо са мъчнотиите в живота? “ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността. Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро?
– Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато.
В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност.
към беседата >>
Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора. Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота. Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж.
Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти.
Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята. Казват, че светът бил нечист. Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии.
“ – Мъчните условия, трудностите са придатък в разумността. Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато.
В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии.
Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава.
към беседата >>
Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята.
Съвременните хора се чистят, мият, искат да минат за аристократи, за благородни и чисти хора. Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота. Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти.
Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята.
Казват, че светът бил нечист. Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
Живот без мъчнотии ще прилича на локва.
Някои запитват: „Не може ли без мъчнотии? “ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии.
Живот без мъчнотии ще прилича на локва.
Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява.
към беседата >>
Казват, че светът бил нечист.
Трябва да знаете, че ангелите и светиите са съвършени хора по чистота. Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята.
Казват, че светът бил нечист.
Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци.
“ Аз ще ви запитам тогава: не може ли да имаме езеро, без да се вливат в него други води или без да извира то? Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва.
Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци.
Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране.
към беседата >>
Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
Те не приличат на вас. С това аз искам у вас да се зароди идеята за съвършената чистота и тя да ви служи като един вечен подтик, като вечен стремеж. Вие казвате, че имате великата идея да бъдете чисти. Да, но трябва да знаете, че чистотата в света започва от земята. Казват, че светът бил нечист.
Не е светът нечист, но хората в света живеят много нечисто.
към беседата >>
Това езеро е богато с чиста вода.
Какво ще стане с това езеро? – Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци.
Това езеро е богато с чиста вода.
Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране. Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат.
към беседата >>
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота.
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота.
Гюловото масло не e чисто. Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма.
към беседата >>
Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност.
– Ако не се влива прясна вода в него, то ще се превърне в локва, в блато. В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода.
Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност.
По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране. Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат. Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
Гюловото масло не e чисто.
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота.
Гюловото масло не e чисто.
Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи.
към беседата >>
По този начин човешката разумност се увеличава.
В живота на разумния човек трябва да има изпитания, трябва да има мъчнотии. Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност.
По този начин човешката разумност се увеличава.
То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране. Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат. Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма?
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота. Гюловото масло не e чисто.
Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма?
По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи.
към беседата >>
То значи, че езерото на този човек се подновява.
Живот без мъчнотии ще прилича на локва. Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава.
То значи, че езерото на този човек се подновява.
Тази мисъл е много мъчна за разбиране. Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат. Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
По-нечисти места от тях няма.
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота. Гюловото масло не e чисто. Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма?
По-нечисти места от тях няма.
После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква.
към беседата >>
Тази мисъл е много мъчна за разбиране.
Живот, в който има изпити, мъчнотии, прилича на езеро, в което има притоци. Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява.
Тази мисъл е много мъчна за разбиране.
Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат. Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба.
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота. Гюловото масло не e чисто. Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма.
После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба.
По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист!
към беседата >>
Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат.
Това езеро е богато с чиста вода. Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране.
Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат.
Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
По-нечисто нещо от банкнотите няма.
Тия хора, които се мажат с гюлово масло, трябва да знаят, че това е нечистота. Гюловото масло не e чисто. Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба.
По-нечисто нещо от банкнотите няма.
Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене.
към беседата >>
Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
Всяко изпитание в разумния живот внася един малък приток към тази разумност. По този начин човешката разумност се увеличава. То значи, че езерото на този човек се подновява. Тази мисъл е много мъчна за разбиране. Казвате: „Ние не искаме мъчнотии в живота си.“ Щом не искате мъчнотии, вие ще се лишите от вашата разумност, защото слънцето на живота, като грее, ще изпари водата на вашите езера и те ще пресъхнат.
Имате ли мъчнотии, водата на вашите езера постоянно ще се увеличава и опреснява, а с това заедно ще се увеличава и вашата разумност.
към беседата >>
Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи.
Гюловото масло не e чисто. Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма.
Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи.
Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи. Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н.
към беседата >>
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът.
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът.
Кое нещо е без измерения и без граници? – Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо.
към беседата >>
Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи.
Ходили ли сте да видите тия места, дето приготовляват парфюма? По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи.
Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи.
Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква. Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се.
към беседата >>
Кое нещо е без измерения и без граници?
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът.
Кое нещо е без измерения и без граници?
– Точката няма измерения и граници. Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни.
към беседата >>
Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква.
По-нечисти места от тях няма. После вие пипате парите, а след това ядете, хващате хляба. По-нечисто нещо от банкнотите няма. Вие обаче ги пазите като светиня, пипате ги, а след това услужвате на този, на онзи. Като ги разгледате с лупа, по тях ще видите такива нечистотии, каквито светът не е виждал, нито може да си представи.
Като ви казвам това, не трябва да изпаднете в педантизъм, но трябва да знаете, че има една чистота, която Божественото в нас изисква.
Човек трябва да бъдете чист! Човек трябва да употреби най-малко един час време за своето чистене. Той трябва да се изчисти физически: ноктите си, носа си, устата си, зъбите си, ръцете си и т.н. Щом искаш да направиш някому нещо, измий се. Ако нямаш време, не му прави никаква услуга.
към беседата >>
– Точката няма измерения и граници.
И тъй, искам да ви кажа, че за вас не е нужно само едно двуизмерно и четиригранично пространство, каквото е квадратът, но необходимо ви е да се движите и в едно шестгранично пространство, каквото е кубът, или дори и в едно осемгранично пространство, каквото е тесарактът. Кое нещо е без измерения и без граници?
– Точката няма измерения и граници.
Правата линия е двугранична, а едноизмерна; квадратът е четириграничен, а двуизмерен; кубът е шестграничен, а триизмерен; тесарактът е осемграничен, а четириизмерен. Значи в ограниченията има известно съвпадение. Осемгранично пространство и четириизмерно пространство е едно и също нещо. Едноизмерно пространство и двугранично пространство е пак едно и също нещо, но идеите са различни. Като кажем „двугранично пространство“, разбираме пространство, ограничено от две страни, а като кажем „едноизмерно“, разбираме малкия мащаб, с който се мерят силите.
към беседата >>
3.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Тия овци ще го приематъ ли?
Добрѣ дошло ли ще бѫде то? Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости.
Тия овци ще го приематъ ли?
– Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата.
към беседата >>
Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети?
На земята ще рисувате човѣшки картини, на небето – ангелски. Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ.
Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети?
Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ.
към беседата >>
На първо мѣсто значи е човѣшката глава.
– Лицето. Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката.
На първо мѣсто значи е човѣшката глава.
Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си.
към беседата >>
– Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ.
Всеки вълкъ ще иска да приеме цѣлото агънце вѫтре въ себе си, но като не може, ще иска да вземе поне една частица отъ него. Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли?
– Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ.
Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата. Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгорѣ?
Азъ говоря само за поезията и художеството, но има хиляди и милиони работи още, съ които може да се занимавате. Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети?
Какво ще кажете на това отгорѣ?
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви.
към беседата >>
Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни!
Кое е най-изразителното? – Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава.
Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни!
Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете.
към беседата >>
Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ?
Това приемане ли е сега? Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ.
Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ?
Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата. Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята.
Сегашнитѣ хора не могатъ да се убѣдятъ въ това, че на небето има работа за всички души. Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ?
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята.
А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години.
към беседата >>
Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква.
– Очитѣ. Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни!
Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква.
Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече.
към беседата >>
Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо?
Добрѣ, да вземемъ обратния случай. Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ?
Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо?
Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата. Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
А при това, тѣ заематъ такова скромно положение!
Тѣ казватъ: азъ не мога да бѫда поетъ, художникъ или музикантъ, тогава какво ще бѫда? Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята.
А при това, тѣ заематъ такова скромно положение!
Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ!
към беседата >>
Значи отъ главата иде всичко!
Кое е най-подвижното? – Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква.
Значи отъ главата иде всичко!
Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ.
към беседата >>
Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ.
Изгубва се единъ вълкъ нѣкѫдѣ изъ гората и попада въ едно стадо овци, отива им на гости. Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо?
Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ.
Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата. Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви.
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение!
Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви.
Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе.
към беседата >>
Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ.
– Рѫцетѣ и краката. На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко!
Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ.
Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ.
към беседата >>
Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата.
Тия овци ще го приематъ ли? – Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ.
Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата.
Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ.
Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви.
Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ.
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ?
към беседата >>
Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си.
На първо мѣсто значи е човѣшката глава. Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ.
Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си.
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ.
към беседата >>
Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
– Не, всички ще се разбѣгатъ, не дочакватъ дори да го видятъ. Щомъ го видятъ, всичките удрятъ на бѣгъ а само нѣкои отъ тѣхъ, по-смѣлитѣ, ще му тропнатъ съ кракъ, ще кажатъ: защо си дошълъ? Всички овци ще се разбѣгатъ, нито една нѣма да го приеме. Защо? Защото овцитѣ сѫ изгубили вѣра въ вълцитѣ. Слѣдователно, ако ние изгубимъ вѣрата си въ хората, имаме вече отношенията на вълка къмъ овцата.
Ако пъкъ въ насъ има тази алчность, каквато видимъ, да го вземемъ само за себе си, всѣки да има дѣлъ, ние ще се намѣримъ въ положението на агнето между вълцитѣ.
към беседата >>
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви.
Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ.
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви.
За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
към беседата >>
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете.
Глави трѣбва да иматъ съврѣменитѣ християни! Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си.
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете.
Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ.
към беседата >>
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача.
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача.
Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ? И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си.
към беседата >>
За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години.
Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви.
За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години.
Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе.
към беседата >>
Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече.
Казва Писанието: „Глава на църквата е Христосъ.“ Църквата, това е тѣлото на Христа, а всички хора съставляватъ членове на тази църква. Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете.
Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече.
Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ.
към беседата >>
Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ?
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача.
Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ?
И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ?
към беседата >>
Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ!
А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години.
Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ!
И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ.
Значи отъ главата иде всичко! Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече.
Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ.
Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ.
към беседата >>
И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството?
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача. Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ?
И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството?
Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори.
към беседата >>
И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе.
Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ!
И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе.
Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него.
към беседата >>
Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ.
Тъй че онѣзи идеи, онѣзи мисли, които проникватъ въ църквата, тѣ сѫ сѫщинскитѣ. Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ.
Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ.
Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше.
към беседата >>
Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ.
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача. Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ? И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството?
Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ.
Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея?
към беседата >>
Готовъ ли си за този моментъ?
Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе.
Готовъ ли си за този моментъ?
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите.
към беседата >>
Азъ съмъ писалъ.
Та, казвамъ: оставатъ ви три нѣща, които трѣбва да внесете въ себе си. Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ.
Азъ съмъ писалъ.
– Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате.
към беседата >>
Каква е целта на будизма?
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача. Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ? И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ.
Каква е целта на будизма?
И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже?
към беседата >>
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ?
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
– Още повече ще пишешъ.
Вие ги имате, но като кажете, че сте християни, че сте новородени, това подразбира, че трѣбва да растете. Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ.
– Още повече ще пишешъ.
Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака!
към беседата >>
И всички ще спорятъ помежду си.
Сега, всѣка система, всѣка религия, всѣко учение, които сѫществуватъ въ свѣта, иматъ висока задача. Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ? И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма?
И всички ще спорятъ помежду си.
Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога.
към беседата >>
Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе.
За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе.
Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
Азъ съмъ рисувалъ.
Радвамъ се, че сте новородени, но казвамъ: трѣбва да израснешъ, братко още повече. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ.
Азъ съмъ рисувалъ.
– Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость!
към беседата >>
Кой е правиятъ?
Казвате: какво е прѣдназначението на религията, какво е прѣдназначението на християнството, на будизъма напримеръ? И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си.
Кой е правиятъ?
Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ.
Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе.
Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ.
Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
– Още повече ще рисувашъ.
Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ. Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ.
– Още повече ще рисувашъ.
Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость! Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Не, конкретно трѣбва да се отговори.
И наистина, всички се запитватъ: каква е цѣлта на християнството? Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ?
Не, конкретно трѣбва да се отговори.
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика.
към беседата >>
Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него.
И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ.
Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него.
Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше.
Радвамъ се, братко, но още повече трѣбва да работишъ. Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ.
Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше.
Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость! Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Какво е основното учение, каква е основната идея?
Всички свещеници трѣбва да си дадатъ отчетъ на този въпросъ. Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори.
Какво е основното учение, каква е основната идея?
Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ.
към беседата >>
Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите.
Готовъ ли си за този моментъ? А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него.
Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите.
Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате.
Азъ съмъ писалъ. – Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше.
Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате.
Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость! Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже?
Каква е целта на будизма? И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея?
Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже?
Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ.
към беседата >>
Тогава ще дойде вашиятъ день.
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно стихотворение отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената! Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите.
Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака!
– Още повече ще пишешъ. Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате.
Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака!
Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость! Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога.
И всички ще спорятъ помежду си. Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже?
Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога.
Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията.
към беседата >>
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи.
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената.
към беседата >>
Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость!
Азъ съмъ рисувалъ. – Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака!
Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость!
Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Всѣки будистъ е християнинъ.
Кой е правиятъ? Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога.
Всѣки будистъ е християнинъ.
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ?
към беседата >>
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи.
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха.
Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ!
към беседата >>
Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
– Още повече ще рисувашъ. Всички вие трѣбва да се стремите да приготвите вашето бѫдеше. Има единъ славенъ моментъ, за който трѣбва да се приготовлявате. Радвайте се за вашето бѫдаще, радвайте се за това, което ви чака! Когато срещнете единъ уменъ човѣкъ, нека ви причини радость; когато срещнете единъ красивъ човекъ, нека ви причини радость; като срещнете единъ човѣкъ съ характеръ, нека ви причини радость!
Щомъ видимъ нѣщо хубаво, нѣщо добро, нѣщо възвишено и благородно, въ каквото и да е отношение, нека ни причинява радость.
към беседата >>
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика.
Не, конкретно трѣбва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ.
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика.
Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога.
към беседата >>
Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха.
Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава.
Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ.
към беседата >>
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“!
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“!
Единство трѣбва сега на хората! Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество.
към беседата >>
Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ.
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика.
Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ.
Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана.
към беседата >>
Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава.
Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ.
към беседата >>
Единство трѣбва сега на хората!
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“!
Единство трѣбва сега на хората!
Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество.
към беседата >>
Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ.
Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ.
Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ.
И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана!
към беседата >>
Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи.
Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа.
Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие!
към беседата >>
Единство въ Любовьта, а туй единство е множество.
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“! Единство трѣбва сега на хората!
Единство въ Любовьта, а туй единство е множество.
Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество. Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ.
към беседата >>
И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията.
Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ.
И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията.
По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
към беседата >>
Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената.
Нѣкои хора обичатъ да се обличатъ добрѣ, да иматъ хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа.
Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената.
Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ!
към беседата >>
Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество.
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“! Единство трѣбва сега на хората! Единство въ Любовьта, а туй единство е множество.
Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество.
Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество. Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ. Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
По кой начинъ?
Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията.
По кой начинъ?
– Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
към беседата >>
Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ!
Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нѣщо е хубавата дреха. Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената.
Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ!
Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие.
към беседата >>
Единство въ Истината, но тази Истина е множество.
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“! Единство трѣбва сега на хората! Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество.
Единство въ Истината, но тази Истина е множество.
Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество. Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ. Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
– Да се слѣятъ съ Бога.
Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика. Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ?
– Да се слѣятъ съ Бога.
Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ?
към беседата >>
Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ.
Нѣкоя дама казва: булската дреха е хубава. Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ!
Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ.
Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго.
към беседата >>
Единство въ Правдата, но тази Правда е множество.
Казва Писанието: „Молете се единъ за другъ, да ви се изцѣлятъ всички недѫзи“! Единство трѣбва сега на хората! Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество.
Единство въ Правдата, но тази Правда е множество.
Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество. Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ. Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана.
Думата „будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и думата християнинъ. Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога.
Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана.
Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го.
към беседата >>
Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ.
Не, ще дойде день когато ще облѣчете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ.
Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ.
Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго. Какво оръжие ще употрѣбимъ?
към беседата >>
Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество.
Единство трѣбва сега на хората! Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество.
Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество.
Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ. Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана!
Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана.
Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана!
Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ.
към беседата >>
Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие!
Единъ день Богъ ще ви даде най-хубавия умъ, най-красивото сърдце, най-разумната душа. Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ.
Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие!
“ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго. Какво оръжие ще употрѣбимъ? – Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ.
Единство въ Любовьта, а туй единство е множество. Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество.
Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ.
Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана!
Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли?
към беседата >>
“ Между хората трѣбва да има миръ!
Тогава духътъ ви ще се облѣче въ най-красивата дреха и така ще излѣзете на сцената. Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие!
“ Между хората трѣбва да има миръ!
И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго. Какво оръжие ще употрѣбимъ? – Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
Единство въ Мѫдростьта, а тази Мѫдрость е множество. Единство въ Истината, но тази Истина е множество. Единство въ Правдата, но тази Правда е множество. Единство въ Добродѣтельта, но тази Добродѣтель е множество. Въ всичкото това множество хората трѣбва да помогнатъ на себе си, трѣбва да помогнатъ и на другитѣ.
Това е което Христосъ е донесълъ въ свѣта; това е, което се проповѣдва и сега
към беседата >>
Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува.
към беседата >>
И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие.
Това нѣщо засѣга малко вашето щестлавие и вие казвате: хайде да видимъ! Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ!
И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие.
Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго. Какво оръжие ще употрѣбимъ? – Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
„Наближило е Царството Божие“!
„Наближило е Царството Божие“!
Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци. И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува. Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
към беседата >>
Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ?
– Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ.
Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ?
– Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли?
към беседата >>
Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго.
Не, ще дойде день за всички съврѣменни хора, когато ще бъдатъ облечени въ Божествения животъ. Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие.
Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго.
Какво оръжие ще употрѣбимъ? – Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ.
„Наближило е Царството Божие“!
Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ.
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци. И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува. Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
към беседата >>
– Да, изгубватъ го.
Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана. Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ?
– Да, изгубватъ го.
Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува.
към беседата >>
Какво оръжие ще употрѣбимъ?
Това именно трѣбва да бѫде въ насъ, като единъ импулсъ. Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго.
Какво оръжие ще употрѣбимъ?
– Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци.
„Наближило е Царството Божие“! Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ.
И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци.
И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува. Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
към беседата >>
Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ.
Нѣкои казватъ: какъ, човѣкъ да живѣе въ Нирвана! Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го.
Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ.
Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ.
към беседата >>
– Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
Всички трѣбва да казвате: „Наближило е вече Царството Божие! “ Между хората трѣбва да има миръ! И ние казваме: ние сме противъ орѫжията, не употрѣбяваме никакво орѫжие. Да ние нѣма да употрѣбимъ едно орѫжие като днешнитѣ, но ще употрѣбимъ друго. Какво оръжие ще употрѣбимъ?
– Нашето орѫжие е такова, че когато срещнемъ единъ убитъ човѣкъ, ние го въздигаме, ние го възкресяваме.
към беседата >>
И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува.
„Наближило е Царството Божие“! Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци.
И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува.
Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
към беседата >>
Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли?
Да живѣе въ Нирвана, значи да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ.
Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли?
– Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала.
Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака. Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва.
към беседата >>
Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
„Наближило е Царството Божие“! Туй Царство Божие сега е прѣдъ вашия прагъ. И ако вие доброволно не отворите вратата на вашето царство, единъ день тази врата ще стане параобразна, кѫщата ви ще стане параобразна и вие ще останете безъ стаи, безъ врати и безъ прозорци. И тогава Истината може да дойде за васъ, но тази Истина нѣма да ви ползува.
Доброволно трѣбва да пожертвувате всичко за Царството Божие!
към беседата >>
– Съществува.
Да, човѣкъ трѣбва да изгуби своя индивидуаленъ животъ. Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли?
– Съществува.
Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота.
към беседата >>
Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала.
Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака.
Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко.
към беседата >>
И тъй, въ който градъ и да влѣзете, кажете: „Наближило е Царството Божие“.
И тъй, въ който градъ и да влѣзете, кажете: „Наближило е Царството Божие“.
към беседата >>
Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли?
Когато 10–20 малки рѣкички влѣзатъ въ една по-голѣма рѣка, изгубватъ ли своя индивидуаленъ животъ? – Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува.
Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли?
– Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота. За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала. Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака.
Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва.
Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола!
към беседата >>
– Сѫществува.
– Да, изгубватъ го. Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли?
– Сѫществува.
Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота. За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала. Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака. Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва.
Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри.
Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака!
към беседата >>
Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ.
Тѣ го изгубватъ външно, повидимому, но вѫтре въ голѣмата рѣка тѣ сѫществуватъ. Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува.
Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ.
В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота. За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала. Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака. Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри.
Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака.
Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола.
към беседата >>
В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие.
Послѣ, когато тази рѣка се влѣе въ морето, сѫществува ли? – Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ.
В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие.
Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота. За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ духовникъ, който много обичалъ каймакъ, но жена му била по-голѣма любителка на каймака отъ него, та докато той се наканилъ да хапне, жена му го изпрѣварвала. Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака. Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака.
Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва.
Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
към беседата >>
Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота.
– Съществува. Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие.
Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота.
За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко.
Цели 30 години той самъ си квасилъ млѣкото, но щомъ се приготвело, жена му веднага успѣвала да обере каймака. Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва.
Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко.
„А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ.
към беседата >>
За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
Човекъ като изгуби своя животъ, сѫществува ли? – Сѫществува. Има едно условие при което човѣкъ може да запази своята индивидуалностъ. В това условие има три методи, чрѣзъ които човѣкъ може да добие своето безсмъртие. Човѣкъ трѣбва да бѫде изразителъ на висшата Божествена Любовь, която е носителка на живота.
За да се прояви този животъ, той трѣбва да има Мѫдрость и Истина.
към беседата >>
„А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола!
Най-послѣ единъ день той взима гърнето съ подквасеното млѣко, занася го въ църквата и тамъ го заключва. Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко.
„А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола!
– Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
към беседата >>
Това сѫ отвлѣчени въпроси.
Това сѫ отвлѣчени въпроси.
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
към беседата >>
– Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака!
Обаче жена му и тамъ успѣва да го намѣри. Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола!
– Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака!
Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ.
към беседата >>
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Това сѫ отвлѣчени въпроси.
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата.
към беседата >>
Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола.
Отключва църквата, намира млѣкото, обира каймака и за да прикрие постѫпката си, взима съ пръстъ малко отъ млѣкото и намазва мустацитѣ на иконата свети Никола, да изглежда, какво свети Никола изялъ каймака. Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака!
Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола.
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него.
към беседата >>
Ще взема за примѣръ водата.
Това сѫ отвлѣчени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината.
Ще взема за примѣръ водата.
Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
към беседата >>
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
Връща се свещеникътъ, търси млѣкото, намира го, но каймакътъ пакъ липсва. Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола.
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село.
към беседата >>
Водата има три състояния.
Това сѫ отвлѣчени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще взема за примѣръ водата.
Водата има три състояния.
Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура.
към беседата >>
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ.
Поглежда, вижда на мустацитѣ на свети Никола слѣди отъ млѣко. „А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко?
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ.
Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село.
към беседата >>
Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
Това сѫ отвлѣчени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния.
Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя?
към беседата >>
Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
„А“, казва той, „не се надѣвахъ на тебе, свети Никола! – Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ.
Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща.
към беседата >>
Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
Това сѫ отвлѣчени въпроси. Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние.
Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва.
към беседата >>
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ.
– Цѣли 30 години ти служа, и ти да ми изядешъ каймака! Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него.
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ.
Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте?
към беседата >>
замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата.
Сега ще ви направя едно малко сравнение, да видите какви отношения трѣбва да има между Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е.
замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата.
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата.
към беседата >>
Тръгва старецътъ съ него.
Повече нѣма да ти служа.“ Забѣгва той изъ свѣта, съ цѣлъ да намѣри лесенъ начинъ да се прѣхранва и да яде каймакъ, свободенъ отъ жена си и отъ свети Никола. Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ.
Тръгва старецътъ съ него.
Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
към беседата >>
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
Ще взема за примѣръ водата. Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата.
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода?
към беседата >>
Наближаватъ едно село.
Обаче свети Никола искалъ да му даде единъ добъръ урокъ и тръгва подирѣ му, като старецъ, и го запитва: накѫдѣ отивашъ синко? Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него.
Наближаватъ едно село.
Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето.
към беседата >>
Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура.
Водата има три състояния. Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура.
Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура.
Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си.
към беседата >>
Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село.
Разправилъ му той своята история: бѣхъ религиозенъ човѣкъ, но обичах каймакъ да си похапвамъ. Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село.
Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село.
Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ.
към беседата >>
Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя?
Едното е жидкото ѝ състояние, то е нормалното, естественото ѝ състояние. Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура.
Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя?
Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече.
към беседата >>
Отиватъ въ една кѫща.
Жена ми постоянно го изядаше и азъ скрихъ гърнето съ млѣкото отъ нея въ църквата, но въ мое отсѫствие свети Никола го изялъ, затова азъ се отказахъ да му служа повече и забѣгнахъ и отъ него. – Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село.
Отиватъ въ една кѫща.
Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто.
към беседата >>
Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва.
Отъ лѣво имаме твърдото състояние на водата, т.е. замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя?
Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва.
Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията.
към беседата >>
Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте?
– Е, случватъ се такива работи, грѣшни сѫ хората, казва му старецътъ. Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща.
Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте?
– Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло.
към беседата >>
Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата.
замръзването ѝ; отъ дѣсно имаме параобразното състояние на водата. Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва.
Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата.
Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота.
към беседата >>
– Имаме.
Тръгва старецътъ съ него. Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте?
– Имаме.
Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
към беседата >>
Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода?
Значи, водата може да стане твърда, като изгуби своята температура. Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата.
Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода?
Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота.
към беседата >>
Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето.
Наближаватъ едно село. Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето.
Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
към беседата >>
Допуснете сега, че имате животъ въ себе си.
Водата може да стане и параобразна, като увеличи своята температура. Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода?
Допуснете сега, че имате животъ въ себе си.
Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата.
към беседата >>
Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ.
Казва му старецътъ: остани съ мене въ това село. Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето.
Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ.
Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ.
към беседата >>
Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече.
Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си.
Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече.
Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя.
към беседата >>
Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто.
Отиватъ въ една кѫща. Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ.
Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто.
Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда.
към беседата >>
Такава е аналогията.
Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече.
Такава е аналогията.
Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца.
към беседата >>
Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло.
Запитва свети Никола: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто.
Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло.
Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село.
към беседата >>
Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота.
Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията.
Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота.
Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива.
към беседата >>
Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
– Имаме. Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло.
Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте?
към беседата >>
Любовьта е естественото състояние на водата въ живота.
Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота.
Любовьта е естественото състояние на водата въ живота.
Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени.
към беседата >>
На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Влиза той вътрѣ, прѣглежда дѣтето, поисква едно корито и топла вода и започва да кѫпе дѣтето. Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака.
На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
към беседата >>
Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата.
Допуснете сега, че имате животъ въ себе си. Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота.
Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата.
Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода.
към беседата >>
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ.
Като го измилъ, нарѣзва го на части: корема му, краката, изважда очите му, отрѣзва ушитѣ – изобщо, нарѣзалъ го като нѣкой хирургъ. Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя.
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ.
Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца.
към беседата >>
Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя.
Отъ Божествено гледище животътъ е подобенъ на водата – нищо повече. Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата.
Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя.
Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ.
към беседата >>
Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда.
Следъ това взима всѣка частъ отъ тѣлото му, и го поставя на своето мѣсто. Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ.
Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда.
Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето.
към беседата >>
Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца.
Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя.
Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца.
Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ. Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ.
към беседата >>
Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село.
Дѣтето изведнажъ възкръснало, оживѣло. Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда.
Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село.
Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва.
към беседата >>
Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива.
Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца.
Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива.
Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ. Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ. Законъ има за това.
към беседата >>
Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте?
Свещеникътъ като гледалъ всичко това, казалъ си: „ето една много лесна работа, ще мога да постѫпвамъ и азъ така“ и лесно ще си изкарвамъ каймака. На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село.
Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте?
– Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола.
към беседата >>
Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени.
Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива.
Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени.
Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ. Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ. Законъ има за това.
към беседата >>
– Имаме.
На другия день той казва на стареца: старче, азъ бързамъ, имамъ малко работа, та ще те оставя. Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте?
– Имаме.
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
към беседата >>
Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода.
Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени.
Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода.
Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ. Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ. Законъ има за това.
към беседата >>
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца.
Той искалъ да отиде въ друго нѣкое село, самъ да лѣкува, та по този начинъ да си искарва пари за каймакъ. Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме.
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца.
Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ! “
към беседата >>
Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ.
Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя. Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода.
Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ.
Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ. Законъ има за това.
към беседата >>
Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето.
Свети Никола му казалъ: добрѣ, синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, повикай ме, азъ ще дойда. Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца.
Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето.
Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ! “
към беседата >>
Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ.
Водата проявява своитѣ качества само въ твърдата почва, понеже тамъ растатъ всички сѣменца. Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ.
Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ.
Законъ има за това.
към беседата >>
Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва.
Раздѣлятъ се и свещеникътъ отива въ съсѣдното село. Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето.
Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва.
Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ! “
към беседата >>
Законъ има за това.
Като прониква прѣзъ почвата, тя постоянно ги полива. Въ течното си състояние, обаче, водата може да засегне само тѣхнитѣ корени. Слѣдователно, прахътъ отгорѣ на цвѣтята не може да се очисти отъ тази вода. Необходимо е значи частъ отъ тази вода, да се прѣвърне въ пара, да се охлади въ въздуха и въ видъ на капчици да падне на земята и да измие листенцата и цвѣтоветѣ отъ натрупалия се по тѣхъ прахъ. Но всичката вода не може да се прѣвърне въ пара; и всичката вода не може да се прѣвърне въ ледъ.
Законъ има за това.
към беседата >>
Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола.
Влиза въ една кѫща и пита: имате ли нѣкое болно дѣте? – Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва.
Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ! “
към беседата >>
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва.
Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта. Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара. Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
– Имаме. Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола.
Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
“
към беседата >>
Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва.
Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта.
Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара. Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
“
Влиза той вътрѣ и започва да го лѣкува тъй както видѣлъ отъ стареца. Нарѣзва дѣтето на части, нарежда всѣка частъ на своето мѣсто и чака да се съживи дѣтето. Чака, но частите, не се залѣпватъ, дѣтето не се съживѣва. Той се намира въ затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецътъ, нарежда частитѣ на дѣтето, възкръсява го и му казва: „Трѣбва да знаешъ, че свети Никола не яде каймакъ!
“
към беседата >>
Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва. Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта.
Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече.
Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара. Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа.
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа.
Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие!
към беседата >>
Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва. Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта. Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече.
Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ.
Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара. Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
Не, това е заблуждение.
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа.
Не, това е заблуждение.
Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие.
към беседата >>
Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва. Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта. Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ.
Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара.
Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
Кое е вѣрно тогава?
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа. Не, това е заблуждение.
Кое е вѣрно тогава?
Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“.
към беседата >>
Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
Сега вие като срѣщнете нѣкой мѫдъръ човѣкъ, казвате: този човѣкъ е голѣмъ мѫдрецъ и като такъвъ, нему любовь не трѣбва. Не, Мѫдростьта излиза отъ Любовьта. Мѫдростьта е едно състояние на Любовьта – нищо повече. Истината е пара, която се получава пакъ отъ водата при изпаряването ѝ. Значи, Истината е едно състояние на Любовьта – пара.
Мѫдростьта е въ лѣво, Истината е въ дѣсно.
към беседата >>
Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ.
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа. Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава?
Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ.
Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ.
към беседата >>
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва.
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва.
Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане. Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ. Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ. Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
към беседата >>
Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие.
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа. Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ.
Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие.
Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас.
към беседата >>
Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане.
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва.
Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане.
Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ. Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ. Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
към беседата >>
Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие!
И ние, съвременнитѣ хора, сме отъ тѣзи, които искаме отъ Господа това-онова и като не ни го даде, отказваме се отъ убѣжденията си и казваме: въ нищо не вѣрвамъ вече, отказвамъ се отъ Бога, всичко въ този свѣтъ е празна работа. Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие.
Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие!
“ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.
към беседата >>
Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва. Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане.
Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ. Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
към беседата >>
“ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие.
Не, това е заблуждение. Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие!
“ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие.
Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“.
към беседата >>
Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ.
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва. Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане. Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ.
Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ.
Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
към беседата >>
Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“.
Кое е вѣрно тогава? Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие.
Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“.
И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани.
към беседата >>
Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
Туй вѫтрѣшно разбиране е необходимо за вашия умъ, за да можите да си съставите една ясна прѣдстава за вѫтрѣшнитѣ наредби на вашия животъ и да го направитѣ такъвъ, какъвто трѣбва. Крайната цѣлъ на вашия животъ е да принесе онѣзи плодове, които сѫ необходими за вашето подигане. Азъ не искамъ да считате, че ако отидете при нѣкоя каца съ медъ и го погледнете, близвате малко съ пръстъ, та това е животъ. Да ви кажатъ, че това е медъ и послѣ да ви лишатъ отъ туй благо, това не считамъ животъ.
Не е въпросътъ само да близнете отъ този медъ, но вие имате право да го употрѣбите.
към беседата >>
И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ.
Има нѣщо вѣрно въ този свѣтъ. Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“.
И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ.
Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици.
към беседата >>
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“.
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“.
Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи?
към беседата >>
Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас.
Има едно дълбоко убѣждение въ всѣка душа, то е убѣждението за Царството Божие. Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ.
Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас.
И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици.
към беседата >>
Сега всички седите и чакате.
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“.
Сега всички седите и чакате.
Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ.
към беседата >>
И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.
Казвайте: „Наближило е въ насъ Царството Божие! “ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас.
И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.
Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява.
към беседата >>
Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие!
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“. Сега всички седите и чакате.
Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие!
Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода?
към беседата >>
Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“.
“ И сега, и преди 2,000 години Христосъ е проповѣдвалъ и казвалъ: „Идете проповѣдвайте Словото Божие. Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде.
Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“.
Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога.
към беседата >>
Вие казвате: ще дойде ли Христосъ?
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“. Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие!
Вие казвате: ще дойде ли Христосъ?
Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата.
към беседата >>
Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани.
Азъ ще бъда съ васъ до скончание вѣка“. И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“.
Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани.
Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа.
към беседата >>
Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ.
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“. Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ?
Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ.
– Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода.
към беседата >>
Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици.
И казва се въ другъ стихъ: „Ако вие прѣбѫдете въ мене, и азъ ще прѣбѫда въ васъ. Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани.
Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици.
Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога?
към беседата >>
– Ще има ли нѣкой да ни учи?
Казано е въ стиха: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило вече Царството Божие“. Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ.
– Ще има ли нѣкой да ни учи?
Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка.
към беседата >>
Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици.
Дѣто бѫдете събрани двама или трима души въ мое име, и азъ ще бѫда между вас. И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици.
Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици.
На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта?
към беседата >>
Казвамъ: Истината е за васъ.
Сега всички седите и чакате. Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи?
Казвамъ: Истината е за васъ.
– Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
към беседата >>
На обикновенитѣ си ученици той не се изявява.
И каквото попросите въ мое име, ще ви се даде. Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици.
На обикновенитѣ си ученици той не се изявява.
Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами?
към беседата >>
– Има ли нѣкой да ни даде тази свобода?
Азъ ви казвам: наближило е за васъ Царството Божие! Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ.
– Има ли нѣкой да ни даде тази свобода?
Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той?
към беседата >>
Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога.
Тогава азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище за васъ“. Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява.
Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога.
Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания?
към беседата >>
Това е неразбиране на нѣщата.
Вие казвате: ще дойде ли Христосъ? Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода?
Това е неразбиране на нѣщата.
Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си.
към беседата >>
Въ насъ има една възвишена и благородна душа.
Вие може да тълкувате тия стихове по единъ, или по другъ начинъ, по който Богъ се изявява на своитѣ избрани. Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога.
Въ насъ има една възвишена и благородна душа.
Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи.
към беседата >>
Истината, сама по себе си, носи свобода.
Аз ви казвам: Мѫдростьта е за васъ. – Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата.
Истината, сама по себе си, носи свобода.
Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство.
към беседата >>
Защо да се съмнѣваме въ Бога?
Единъ великъ музикантъ се изявява само на своитѣ избрани, на своитѣ способни ученици. Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа.
Защо да се съмнѣваме въ Бога?
Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ?
към беседата >>
Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка.
– Ще има ли нѣкой да ни учи? Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода.
Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка.
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта.
към беседата >>
Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта?
Великиятъ художникъ, или поетъ, или скулпторъ се изявява само на своитѣ способни, на своитѣ най-даровити ученици. На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога?
Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта?
Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи.
към беседата >>
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
Казвамъ: Истината е за васъ. – Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка.
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни.
към беседата >>
Богъ ли е причина, или ние сами?
На обикновенитѣ си ученици той не се изявява. Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта?
Богъ ли е причина, или ние сами?
Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи?
към беседата >>
Кога ще дойде Той?
– Има ли нѣкой да ни даде тази свобода? Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи.
Кога ще дойде Той?
– Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ.
към беседата >>
Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания?
Слѣдователно, ако ние сме готови да пожертвуваме своя животъ, сили и здраве, както и всичко друго заради Господа, ние ще бѫдемъ въ състояние да прѣтърпяваме всички мѫчнотии и страдания въ този свѣтъ, безъ да се усъмнимъ въ Бога. Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами?
Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания?
Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче?
към беседата >>
– Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си.
Това е неразбиране на нѣщата. Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той?
– Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си.
Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ. Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви.
към беседата >>
Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи.
Въ насъ има една възвишена и благородна душа. Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания?
Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи.
Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено.
към беседата >>
Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство.
Истината, сама по себе си, носи свобода. Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си.
Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство.
Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ. Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви. И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Как може да ни мѫчи дяволътъ?
Защо да се съмнѣваме въ Бога? Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи.
Как може да ни мѫчи дяволътъ?
Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь?
към беседата >>
Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта.
Мѫдростьта, сама по себе си носи устой вѫтрѣ въ човѣка. А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство.
Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта.
Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ. Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви. И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи.
Кой е причината на всички наши страдания, които сѫществуватъ сега въ свѣта? Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ?
Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи.
Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е?
към беседата >>
Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни.
А когато дойде Онзи, Той ще ни научи. Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта.
Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни.
Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ. Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви. И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи?
Богъ ли е причина, или ние сами? Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи.
Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи?
Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето?
към беседата >>
Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ.
Кога ще дойде Той? – Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни.
Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ.
Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви. И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче?
Кой е причина на онѣзи вѫтрѣшни страдания и терзания? Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи?
Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче?
Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе.
към беседата >>
Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви.
– Когато ние възприемемъ Царството Божие въ себе си. Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ.
Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви.
И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено.
Ние казваме че дяволътъ ни мѫчи. Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче?
Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено.
Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му.
към беседата >>
И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
Щомъ ние приемемъ Царството Божие въ себе си, тогава ще дойде и господарьтъ на това царство. Да възприемемъ Бога въ, себе си, това е една отъ най-великитѣ Истини въ свѣта. Това е единъ отъ най-великитѣ моменти въ живота ни. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-дребнитѣ до най-великитѣ, не желаятъ нищо друго, освѣнъ да ги посѣти Господь за единъ много кратъкъ моментъ. Да ви посѣти Господь само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великиятъ моментъ за душата ви.
И това посѣщение, колкото и кратко да трае, ще кажа на вашъ езикъ, ще ви държи топло прѣзъ цѣлата вѣчность, докато свѣтътъ сѫществува.
към беседата >>
Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь?
Как може да ни мѫчи дяволътъ? Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено.
Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь?
Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо?
към беседата >>
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли.
Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ.
към беседата >>
Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е?
Или ние се мѫчимъ, или дяволътъ ни мѫчи. Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь?
Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е?
Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него.
към беседата >>
Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли.
Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта.
Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение.
към беседата >>
Какво ще стане съ сестричето?
Когато нѣкой момъкъ се влюби въ нѣкоя мома, кой го мѫчи? Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е?
Какво ще стане съ сестричето?
– Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората.
към беседата >>
Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли. Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта.
Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината.
И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове.
към беседата >>
– Ще ослѣпѣе.
Дяволътъ ли го мѫчи, та плаче? Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето?
– Ще ослѣпѣе.
Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта.
към беседата >>
И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли. Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината.
И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри.
Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ.
към беседата >>
Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му.
Не, той самъ се мѫчи, иска нѣщо, което не е позволено. Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе.
Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му.
Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали.
към беседата >>
Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли. Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри.
Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей.
Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета!
към беседата >>
Слѣдъ това другото. Защо?
Хубаво, ако малкото братче се влюби въ окото на своето сестриче и поиска да му го извади, на мѣсто ли е тази любовь? Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му.
Слѣдъ това другото. Защо?
Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие.
към беседата >>
Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли. Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей.
Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ.
Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли!
към беседата >>
Защото се влюбило въ него.
Ако другото братче се влюби въ другото око и каже: Дай да го извадя – това на мѣсто ли е? Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо?
Защото се влюбило въ него.
Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота.
към беседата >>
Това е митология, останала въ персийското учение.
Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ.
Това е митология, останала въ персийското учение.
Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода.
към беседата >>
Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората.
Какво ще стане съ сестричето? – Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него.
Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората.
Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни.
към беседата >>
Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове.
Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение.
Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове.
Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ.
към беседата >>
Тази любовь сѫществува въ свѣта.
– Ще ослѣпѣе. Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората.
Тази любовь сѫществува въ свѣта.
Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви.
към беседата >>
Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ.
И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове.
Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ.
Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара.
към беседата >>
Вие сте я опитвали.
Послѣ, пакъ дойде братчето, иска ухото му. Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта.
Вие сте я опитвали.
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си!
към беседата >>
Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета!
Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ.
Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета!
Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара.
към беседата >>
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие.
Слѣдъ това другото. Защо? Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали.
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие.
Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ.
към беседата >>
Той да му мисли!
Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета!
Той да му мисли!
Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ.
към беседата >>
Тя не създава противорѣчия въ живота.
Защото се влюбило въ него. Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие.
Тя не създава противорѣчия въ живота.
За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
към беседата >>
Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода.
Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли!
Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода.
Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ.
към беседата >>
За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни.
Оставете се отъ тази любовь, която заробва хората. Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота.
За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни.
Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ!
към беседата >>
Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ.
Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода.
Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ.
Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия.
към беседата >>
Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви.
Тази любовь сѫществува въ свѣта. Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни.
Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви.
Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я.
към беседата >>
Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара.
Тамъ имало голѣми ограничения, навсѣкѫдѣ владѣялъ редъ и порядъкъ, но редътъ и порядъкътъ на онези наши съврѣменни фабрични издѣлия, редътъ и порядъкътъ на онѣзи колелета, които се движатъ въ фабрикитѣ. Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ.
Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара.
Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава!
към беседата >>
Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си!
Вие сте я опитвали. Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви.
Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си!
Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ?
към беседата >>
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ?
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ?
– Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ.
към беседата >>
Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара.
Тамъ всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде подъ зѫбцитѣ на тия колелета! Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара.
Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара.
Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето.
към беседата >>
Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ.
Ако искате, може да я прилагате, но дойдете ли до Божествената Любовь, която създава живота, вие трѣбва да имате едно опрѣдѣлено понятие. Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си!
Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ.
Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство.
към беседата >>
– Наближило е царството Божие.
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ?
– Наближило е царството Божие.
Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка?
към беседата >>
Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ.
Той да му мисли! Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара.
Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ.
Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето. Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
Тя не създава противорѣчия въ живота. За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ.
Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него!
към беседата >>
Това е поетическо изражение.
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ? – Наближило е царството Божие.
Това е поетическо изражение.
Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние.
към беседата >>
Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ.
Хората отъ царството на Ормуздъ-Дея се ползували съ пълна свобода. Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ.
Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ.
Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето. Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ!
За сега постѫпвате по човѣшки, но когато дойде Божественото въ васъ, то ще внесе Божествената Любовь, която ще ви направи силни, мощни. Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали!
Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ!
Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво.
към беседата >>
Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето.
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение.
Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето.
Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ.
към беседата >>
Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия.
Между тѣзи двѣ царства имало постоянни войни, но нито еднитѣ нито другитѣ могли да побѣдятъ. Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ.
Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия.
Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето. Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я.
Тя ще направи вашитѣ мисли устойчиви. Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ!
Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я.
Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него!
към беседата >>
Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече.
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето.
Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече.
Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо?
към беседата >>
Какви страшни картечници е имало тогава!
Всичкитѣ най-усъвършенствувани орѫжия, които поданицитѣ на царь Ариманъ-Таада могли да изобрѣтятъ, щомъ влизали въ царството на Ормуздъ-Дея, се прѣвръщали на пара. Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия.
Какви страшни картечници е имало тогава!
Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето. Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ?
Непрѣменно трѣбва да имате тази любовь въ душата си! Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я.
Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ?
Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ.
към беседата >>
Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ.
Какво трѣбва да казва човѣкъ, когато го питатъ? – Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече.
Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ.
Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо.
към беседата >>
Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето.
Всичкитѣ им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало въ царството на Ормуздъ-Дея, прѣвръщало се въ пара. Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава!
Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето.
Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство.
Тя започва съ слѣдното: запримѣръ, дойде при васъ нѣкой вашъ братъ и ви прочете двѣ строфи, които написалъ. Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ?
Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство.
Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си.
към беседата >>
Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка?
– Наближило е царството Божие. Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ.
Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка?
– Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане.
към беседата >>
Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
Тогава тѣ сѫ имали хиляди пѫти по-усъвършенствувани картечници, отколкото тия, които сегашнитѣ културни хора иматъ. Сегашнитѣ сѫ играчка на тогавашнитѣ. Нѣкои мислятъ, че само сега има такива усъвършенствувани орѫжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждамѣ, какви голѣми огньове, какви силни електрически токове има по небето.
Тѣ сѫ употрѣбявали тогава тия токове, които и днесъ могатъ да се прилагатъ.
към беседата >>
Зарадвайте се за него!
Влѣзте въ положението му, зарадвайте се, като че вие сте го писали! Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство.
Зарадвайте се за него!
Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ.
към беседата >>
– Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние.
Това е поетическо изражение. Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка?
– Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние.
Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ?
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ?
– Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея. Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо?
към беседата >>
Нѣкой се облѣкалъ хубаво.
Вие слушате, недоволни сте, казвате: защо да не съмъ азъ! Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него!
Нѣкой се облѣкалъ хубаво.
Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега?
към беседата >>
Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ.
Ако бихъ ви казалъ, че е наближило изгрѣванието на слънцето, не подразбирамъ, че е изгрѣло слънцето. Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние.
Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ.
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ.
към беседата >>
– Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея.
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ?
– Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея.
Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ.
към беседата >>
Зарадвайте се за него!
Нѣкой направилъ една рисунка, покаже ви я. Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво.
Зарадвайте се за него!
Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо?
към беседата >>
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо?
Ако ви кажа, че пладнѣ е наближило, не подразбирамъ, че е дошло пладнѣ, но близо е вече. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ.
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо?
Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето.
към беседата >>
Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече!
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ? – Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея.
Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече!
Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ.
към беседата >>
Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ.
Зарадвайте се, не казвайте защо да не съмъ азъ? Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него!
Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ.
Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква.
към беседата >>
Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо.
Въ това отношение човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо?
Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо.
Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение.
към беседата >>
Това е силата на праведния.
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ? – Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея. Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече!
Това е силата на праведния.
И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща.
към беседата >>
Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си.
Нѣкой придобилъ нѣкакво наслѣдство. Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ.
Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си.
Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква!
към беседата >>
Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане.
Въ какво трѣбва да седи силата на човѣка? – Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо.
Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане.
Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ.
към беседата >>
И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си!
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ? – Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея. Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния.
И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си!
“ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви!
към беседата >>
Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ.
Зарадвайте се за него! Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си.
Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ.
А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ!
към беседата >>
Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане.
– Силата на човѣка трѣбва да седи въ неговия вѫтрѣшенъ животъ, въ неговото вѫтрѣшно разбиране на живота, въ онова вѫтрѣшно схващане, въ което да нѣма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнѣние. Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане.
Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане.
Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи.
към беседата >>
“ Защо?
Нѣкои отъ васъ казват: какво трѣбва да правимъ? – Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея. Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си!
“ Защо?
Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него!
към беседата >>
А сега?
Нѣкой се облѣкалъ хубаво. Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ.
А сега?
Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари?
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ.
Защото въ Божествения свѣтъ, или въ свѣта на вѣчната хармония нѣщата могатъ да се изразяватъ по много начини, но всички сѫ еднакво хармонични, еднакво се допълватъ. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане.
Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ.
Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ.
към беседата >>
Защото ще ви обератъ.
– Ще работитѣ споредъ правилата на поданицитѣ на Ормуздъ-Дея. Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо?
Защото ще ви обератъ.
А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си?
към беседата >>
Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо?
Зарадвайте се за него! Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега?
Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо?
Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни!
към беседата >>
Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето.
Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но въ всички начини има нѣщо общо – нейната музикалностъ, една музикална пѣсенъ, сама по себе си, не може да бѫде пѣсенъ, ако не е музикална. Защо? Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ.
Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето.
Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ. Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи.
към беседата >>
А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ.
Ще прѣвръщате всички вещества на въздухообразни и лѫчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ.
А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ.
Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ.
към беседата >>
Защото не е въ православната църква.
Ами че една птица може да бѫде по-хубаво облѣчена, отколкото ние самитѣ. Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо?
Защото не е въ православната църква.
Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение!
към беседата >>
Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение.
Защото пѣсенъ и музикална пѣсенъ е едно и сѫщо нѣщо. Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето.
Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ. Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи. За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща.
Това е силата на праведния. И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ.
Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща.
Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада.
към беседата >>
Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква!
Туй е вѫтрѣшното безкористие, което всѣки християнинъ трѣбва да храни въ себе си. Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква.
Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква!
Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель!
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ.
Значи, между тоноветѣ трѣбва да има едно вѫтрѣшно съзвучие, едно вѫтрѣшно съотношение, едно прѣливане. Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение.
Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ.
Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ. Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи. За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви!
И Христосъ, на едно мѣсто отъ тази глава, казва: „Ето, азъ ви пращамъ, като агнета между вълцитѣ, не взимайте нито тържикъ, нито друго нѣщо въ себе си! “ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща.
Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви!
Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство.
към беседата >>
Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ!
Ние трѣбва да считаме мислитѣ, чувствата и желанията на своитѣ братя като наши собствени; да бѫдатъ за насъ тъй свещени, както сѫ и нашитѣ. А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква!
Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ!
Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта!
към беседата >>
Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи.
Навсѣкѫдѣ въ всички нѣща трѣбва да има едно прѣливане. Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ.
Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи.
Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ. Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи. За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него!
“ Защо? Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви!
Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него!
Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко.
към беседата >>
Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари?
А сега? Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ!
Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари?
Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ!
към беседата >>
Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ.
Слѣдователно, всѣки, който може да пѣе тъй, че да изрази нѣщо чрѣзъ пѣнието, ние го наричаме добъръ пѣвецъ. Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи.
Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ.
Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи. За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си?
Защото ще ви обератъ. А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него!
Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си?
Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво?
към беседата >>
Ще кажете: напада ни!
Дойдемъ до нѣкой православенъ, или евангелистъ, или будистъ и веднага казваме: той е антихристъ. Защо? Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари?
Ще кажете: напада ни!
Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име.
към беседата >>
Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи.
Сѫщото нѣщо е и въ закона на говоренето. Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ.
Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи.
За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ.
А тъй, като нѣмате нищо, нѣма какво да ви обиратъ. Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си?
Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ.
Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество.
към беседата >>
Не, покажете вие вашето учение!
Защото не е въ православната църква. Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни!
Не, покажете вие вашето учение!
Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея.
към беседата >>
За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
Между всички думи трѣбва да има извѣстно съотношение. Ние, съврѣменнитѣ културни хора, мислимъ, че знаемъ да говоримъ. Азъ като разглеждамъ по нѣкой пѫтъ Писанието, тази свещена книга, или като разглеждамъ нѣкои поетически творби, виждамъ; че тия поети, писатели и пророци сѣ имали най-добри желания да изразятъ Божественото, но думитѣ въ съврѣменния езикъ не сѫ въ състояние да изразятъ тия идеи. Нашиятъ езикъ не е достатъчно развитъ. Впрочемъ, не само нашия езикъ, но който и да е езикъ сега на земята не е тъй развитъ, за да прѣдаде тия възвишени идеи.
За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние.
към беседата >>
Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада.
Като имате щомъ ви срещнатъ разбойници, ще взематъ всичкитѣ ви нѣща. Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ.
Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада.
Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа.
към беседата >>
Покажете вашия Учитель!
Като че Христосъ е влѣзълъ въ православната църква! Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение!
Покажете вашия Учитель!
Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ?
към беседата >>
„Въ който градъ влѣзете“.
„Въ който градъ влѣзете“.
Градъ може да се образува само отъ разумни хора. Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове. Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
към беседата >>
Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство.
Тръгнете ли съ скѫсани дрехи, съ скѫсана шапка, съ скѫсани обуща, като най-последенъ бѣднякъ, като ви видятъ въ този видъ, ще кажатъ: бѣднякъ е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада.
Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство.
Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
към беседата >>
Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта!
Като че въ православната църква свещеницитѣ не се биятъ съ кандилницитѣ! Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель!
Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта!
Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ? Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
Градъ може да се образува само отъ разумни хора.
„Въ който градъ влѣзете“.
Градъ може да се образува само отъ разумни хора.
Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове. Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
към беседата >>
Тѣ ще взематъ всичко.
Ако тръгнете съ единъ модеренъ цилиндъръ, съ най-хубави дрехи и обуща, ще кажатъ, спрѣте този, има какво да се вземе отъ него! Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство.
Тѣ ще взематъ всичко.
И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха.
към беседата >>
Нека не се позори Христосъ!
Че кой свещеникъ служи на Бога безъ пари? Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта!
Нека не се позори Христосъ!
Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ? Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
„Въ който градъ влѣзете“. Градъ може да се образува само отъ разумни хора.
Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове. Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
към беседата >>
И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво?
Хората днесъ не могатъ да разбератъ, че се намиратъ въ една неприятелска страна и казватъ: защо трѣбва да се отрека отъ богатството си? Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко.
И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво?
– Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове.
към беседата >>
Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име.
Ще кажете: напада ни! Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ!
Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име.
Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ? Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове.
„Въ който градъ влѣзете“. Градъ може да се образува само отъ разумни хора. Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни.
Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове.
Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
към беседата >>
– Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество.
Ще се отречешъ, и оттатъкъ ще минешъ. Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво?
– Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество.
Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици.
към беседата >>
Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея.
Не, покажете вие вашето учение! Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име.
Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея.
А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ? Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
„Въ който градъ влѣзете“. Градъ може да се образува само отъ разумни хора. Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове.
Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
към беседата >>
Тъй бѣше и съ Христа.
Смъртьта, това е царството на Ариманъ-Таада. Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество.
Тъй бѣше и съ Христа.
Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ?
към беседата >>
А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ?
Покажете вашия Учитель! Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея.
А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ?
Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
Казвайте: „Наближило е Царството Божие!
Казвайте: „Наближило е Царството Божие!
“ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ.
към беседата >>
Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
Когато умирате, вие сте въ тѣхното царство. Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа.
Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна.
към беседата >>
Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
Покажете вашия идеалъ прѣдъ свѣта! Нека не се позори Христосъ! Не ви нападамъ азъ, но вие сквернитѣ Христовото име. Каквито и да бѣха евреитѣ, но тѣ поне почитаха Мойсея. А вие съ каква почить ще се похвалите днесъ?
Съ какво се почита днесъ Христосъ между Християнскитѣ народи?
към беседата >>
“ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си.
Казвайте: „Наближило е Царството Божие!
“ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си.
Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти.
към беседата >>
Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха.
Тѣ ще взематъ всичко. И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста.
Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха.
Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво?
към беседата >>
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому!
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому!
Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е?
към беседата >>
Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си.
Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети.
към беседата >>
Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове.
И тогава Христосъ казва: „Прѣвърнете се…“ На какво? – Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха.
Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове.
Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване.
към беседата >>
Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна!
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому!
Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива.
към беседата >>
Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли.
Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли.
Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ.
към беседата >>
Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици.
– Прѣвърнете се на едно въздухообразно вещество. Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове.
Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици.
Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа.
към беседата >>
Любете враговетѣ си!
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому! Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна!
Любете враговетѣ си!
Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива.
към беседата >>
Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна?
Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли.
Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна?
– Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ?
към беседата >>
Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ?
Тъй бѣше и съ Христа. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици.
Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ?
Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна. Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ?
към беседата >>
Да възлюбишъ ближния си, както себе си!
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому! Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си!
Да възлюбишъ ближния си, както себе си!
Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце! “ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко.
към беседата >>
– Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ.
Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна?
– Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ.
Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не!
към беседата >>
Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна.
Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ?
Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна.
Той се прѣвърна на какво? – Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ.
към беседата >>
Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце!
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому! Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си!
Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце!
“ Всичко това изпълнено ли е? Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели.
към беседата >>
Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти.
“ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ.
Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти.
Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ.
към беседата >>
Той се прѣвърна на какво?
Сѫщитѣ тия поданици на Ариманъ-Таада Го сѫдиха. Пилатъ бѣше единъ отъ тѣхнитѣ членове. Еврейскитѣ свещеници сѫщо бѣха негови поданици. Тѣ произнесоха смъртната присѫда, но какво стана послѣ? Христосъ имъ даде тѣлото си, но възкръсна.
Той се прѣвърна на какво?
– Той прѣвърна материята на тѣлото си въ лѫчиста материя, минаваше прѣзъ врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римскитѣ закони не можеха никѫдѣ да хванатъ Христа. Той веднага изчезваше, ставаше невидимъ и тѣ питаха: накѫдѣ отиде Христосъ? – Нагорѣ. Лошото е, че Христосъ сега и нагорѣ, и надолу, навсѣкѫдѣ отива.
към беседата >>
“ Всичко това изпълнено ли е?
Казва се въ Евангелието: „Не противи се злому! Ако те ударятъ отъ едната страна, дай си и другата страна! Любете враговетѣ си! Да възлюбишъ ближния си, както себе си! Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце!
“ Всичко това изпълнено ли е?
Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно?
към беседата >>
Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети.
Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти.
Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети.
Азъ говоря за необикновенитѣ писатели, художници и музиканти – къмъ тѣхъ трѣбва да се стреми човѣкъ. Сега, вие, които сте на земята, може да кажете: ами азъ мога ли да бѣда единъ великъ поетъ? – Можешъ, защо не! Ако имате едно правилно схващане за величието на живота, можете да бѫдете единъ великъ поетъ. Великиятъ поетъ не прѣдставлява нѣщо единично.
към беседата >>
НАГОРЕ