НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1199
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1199
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
" Този болен има надежда да се спаси.
Аз да ви дам една картина. Ако влезете в една болница, в една добре мобилирана стая – всичките добре мобилирани стаи аз наричам болници – във всяка една добре мобилирана стая турят един болен на леглото. Ако този болен добре се държи за леглото, не иска да става от леглото, иска да му шътат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло!
" Този болен има надежда да се спаси.
Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи.
към беседата >>
Колцина хора ще намерите, които дават?
Един дойде – вземе, друг дойде – вземе. Питам: каква любов е тази, която взема, а не дава? Всичките хора страдат от любов, всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо човек е неразбран? – Защото не са му дали.
Колцина хора ще намерите, които дават?
Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.
към беседата >>
Но не знаете онази магическа дума, която сте изгубили.
Работете върху вашето съзнание, докато един ден съзнанието за Бога изгрее, та всички тия мъчнотии, страдания, противоречия, които съществуват вътре, всичко туй като змийската кожа да се снеме и вие ще се почувствате като новородени. Детето ще погледне и туй дете, което ще управлява света. Вие ще бъдете господари на вашия живот. Тогава ще ви проговори Бог: "Адаме, къде си? " Вие не знаете каква е първата дума, която Господ е казал извън рая.
Но не знаете онази магическа дума, която сте изгубили.
към беседата >>
Казва: "Дотегна ми!
Аз да ви дам една картина. Ако влезете в една болница, в една добре мобилирана стая – всичките добре мобилирани стаи аз наричам болници – във всяка една добре мобилирана стая турят един болен на леглото. Ако този болен добре се държи за леглото, не иска да става от леглото, иска да му шътат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло! " Този болен има надежда да се спаси.
Казва: "Дотегна ми!
Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата.
към беседата >>
Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо.
Питам: каква любов е тази, която взема, а не дава? Всичките хора страдат от любов, всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо човек е неразбран? – Защото не са му дали. Колцина хора ще намерите, които дават?
Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо.
За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.
към беседата >>
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума.
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума.
Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта.
към беседата >>
Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав.
Ако влезете в една болница, в една добре мобилирана стая – всичките добре мобилирани стаи аз наричам болници – във всяка една добре мобилирана стая турят един болен на леглото. Ако този болен добре се държи за леглото, не иска да става от леглото, иска да му шътат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло! " Този болен има надежда да се спаси. Казва: "Дотегна ми!
Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав.
Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление.
към беседата >>
За да даде човек, трябва да бъде щедър.
Всичките хора страдат от любов, всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо човек е неразбран? – Защото не са му дали. Колцина хора ще намерите, които дават? Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо.
За да даде човек, трябва да бъде щедър.
Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.
към беседата >>
Тази дума търсете, това е живота.
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума.
Тази дума търсете, това е живота.
Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае.
към беседата >>
Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате.
Ако този болен добре се държи за леглото, не иска да става от леглото, иска да му шътат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло! " Този болен има надежда да се спаси. Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав.
Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате.
Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление.
към беседата >>
Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал.
Защо човек е неразбран? – Защото не са му дали. Колцина хора ще намерите, които дават? Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър.
Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал.
За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.
към беседата >>
Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа.
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума. Тази дума търсете, това е живота.
Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа.
Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите.
към беседата >>
Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла.
Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло! " Този болен има надежда да се спаси. Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате.
Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла.
Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки.
към беседата >>
За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много.
– Защото не са му дали. Колцина хора ще намерите, които дават? Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал.
За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много.
Това е външната страна.
към беседата >>
Сега човек е животворящ дух.
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума. Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа.
Сега човек е животворящ дух.
Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте.
към беседата >>
Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи.
" Този болен има надежда да се спаси. Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла.
Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи.
Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки.
към беседата >>
Това е външната страна.
Колцина хора ще намерите, които дават? Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много.
Това е външната страна.
към беседата >>
Каква е тази дума?
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума. Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух.
Каква е тази дума?
Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите.
към беседата >>
Велики хора пък умрели по гробищата.
Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи.
Велики хора пък умрели по гробищата.
Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята?
към беседата >>
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран.
Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек.
към беседата >>
Тя е дошла по закона на Любовта.
Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума. Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума?
Тя е дошла по закона на Любовта.
Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва!
към беседата >>
Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление.
Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата.
Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление.
Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки.
към беседата >>
Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран.
Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен.
Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение.
към беседата >>
Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае.
Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта.
Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае.
Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва!
към беседата >>
Животът, който живеем, е място на нашето изправление.
Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление.
Животът, който живеем, е място на нашето изправление.
Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие.
към беседата >>
Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен.
Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден.
Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш?
към беседата >>
Когато чуете тази дума, вие ще се освободите.
Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае.
Когато чуете тази дума, вие ще се освободите.
Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва!
към беседата >>
Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки.
Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление.
Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки.
Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме?
към беседата >>
Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден.
Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си.
Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш.
към беседата >>
Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте.
Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите.
Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте.
Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва!
към беседата >>
Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки.
Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки.
Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки.
Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки.
към беседата >>
Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си.
Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим.
Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика?
към беседата >>
Трябва да се научите правилно да мислите.
Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте.
Трябва да се научите правилно да мислите.
Разбиране трябва!
към беседата >>
Защо идва човек на земята?
Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки.
Защо идва човек на земята?
– Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки.
към беседата >>
Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек.
За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим.
Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек.
Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам.
към беседата >>
Разбиране трябва!
Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите.
Разбиране трябва!
към беседата >>
– Да изправи своите погрешки.
Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята?
– Да изправи своите погрешки.
Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят.
към беседата >>
Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение.
Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек.
Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение.
Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед?
към беседата >>
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували – не[я] я знаете, да чуете първата дума, която Бог е казал на човека.
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували – не[я] я знаете, да чуете първата дума, която Бог е казал на човека.
Желая на всички ви да чуете тази дума. Това е моето пожелание.
към беседата >>
Той не е дошъл за удоволствие.
Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки.
Той не е дошъл за удоволствие.
Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека.
към беседата >>
Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш?
Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение.
Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш?
На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Желая на всички ви да чуете тази дума.
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували – не[я] я знаете, да чуете първата дума, която Бог е казал на човека.
Желая на всички ви да чуете тази дума.
Това е моето пожелание.
към беседата >>
Защо умираме?
Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие.
Защо умираме?
- Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре.
към беседата >>
На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш.
Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш?
На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш.
Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Това е моето пожелание.
Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували – не[я] я знаете, да чуете първата дума, която Бог е казал на човека. Желая на всички ви да чуете тази дума.
Това е моето пожелание.
към беседата >>
- Защото не сме изправили своите погрешки.
Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме?
- Защото не сме изправили своите погрешки.
Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога.
към беседата >>
Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика?
Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш.
Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика?
– "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки.
Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки.
Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки.
Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма.
към беседата >>
– "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам.
Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика?
– "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам.
Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Туй е по отношение на човешкия свят.
– Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки.
Туй е по отношение на човешкия свят.
Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите.
към беседата >>
Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед?
Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам.
Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед?
Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека.
Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят.
Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека.
Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят?
към беседата >>
Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед?
Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.
към беседата >>
Той съзнава, че се е родил и ще умре.
Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека.
Той съзнава, че се е родил и ще умре.
Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма.
към беседата >>
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие.
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие.
Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега?
към беседата >>
Съзнава, че ще иде при Бога.
- Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре.
Съзнава, че ще иде при Бога.
Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма.
към беседата >>
Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи.
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие.
Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи.
Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая.
към беседата >>
Ами ако идете при Бога, там гробища няма.
Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога.
Ами ако идете при Бога, там гробища няма.
Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее.
към беседата >>
Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли?
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи.
Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли?
– "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки?
към беседата >>
Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите.
Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма.
Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите.
По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
– "Страдам." – Ти се заблуждаваш.
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли?
– "Страдам." – Ти се заблуждаваш.
Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете!
към беседата >>
По какво се отличава другият свят?
Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите.
По какво се отличава другият свят?
– Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
Трябва да търпиш.
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш.
Трябва да търпиш.
– "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем!
към беседата >>
– Че там гробища няма.
Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят?
– Че там гробища няма.
Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
– "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега?
Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш.
– "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега?
- "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете.
към беседата >>
Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма.
Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма.
Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма.
Всеки трябва сам да живее. Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
- "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая.
Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега?
- "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая.
Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя.
към беседата >>
Всеки трябва сам да живее.
Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма.
Всеки трябва сам да живее.
Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
Защо създаде Господ тия въшки?
Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая.
Защо създаде Господ тия въшки?
" Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки.
към беседата >>
Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее.
Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.
към беседата >>
" Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете!
– "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки?
" Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете!
" - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци.
към беседата >>
Вие, като влезете в този свят с всичките ваши идеи на господарство, дето нищо няма, какъв ще бъде вашият хал?
Вие, като влезете в този свят с всичките ваши идеи на господарство, дето нищо няма, какъв ще бъде вашият хал?
към беседата >>
" - "Ние можем да измрем!
Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете!
" - "Ние можем да измрем!
" - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки?
към беседата >>
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят?
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят?
" То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли.
към беседата >>
" - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете.
– "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем!
" - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете.
Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим.
към беседата >>
" То е пак стария възглед.
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят?
" То е пак стария възглед.
- "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава?
към беседата >>
Ще работите както аз работя.
- "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете.
Ще работите както аз работя.
Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките.
към беседата >>
- "Ама какви ще бъдат нещата?
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят? " То е пак стария възглед.
- "Ама какви ще бъдат нещата?
" Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате.
към беседата >>
Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки.
Защо създаде Господ тия въшки? " Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя.
Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки.
В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: долу въшките!
към беседата >>
" Това са стари възгледи.
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят? " То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата?
" Това са стари възгледи.
Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
към беседата >>
В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци.
" Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете! " - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки.
В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци.
Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: долу въшките!
към беседата >>
Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте?
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят? " То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи.
Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте?
Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки?
" - "Ние можем да измрем! " - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци.
Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки?
Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: долу въшките!
към беседата >>
Вие казвате, че от Бога сте излезли.
Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят? " То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте?
Вие казвате, че от Бога сте излезли.
Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим.
" - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки?
Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим.
Вие сте хора роби на въшките. Казвам: долу въшките!
към беседата >>
Какви бяхте тогава?
" То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли.
Какви бяхте тогава?
Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Вие сте хора роби на въшките.
Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим.
Вие сте хора роби на въшките.
Казвам: долу въшките!
към беседата >>
Не само да философствате, да се заблуждавате.
- "Ама какви ще бъдат нещата? " Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава?
Не само да философствате, да се заблуждавате.
Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Казвам: долу въшките!
Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките.
Казвам: долу въшките!
към беседата >>
Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
" Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате.
Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Вие ще ми кажете, че не сте от тях.
Вие ще ми кажете, че не сте от тях.
Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите.
към беседата >>
Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл.
Той не се плаши, както сега се плашите за живота.
към беседата >>
Аз се радвам, че не сте.
Вие ще ми кажете, че не сте от тях.
Аз се радвам, че не сте.
Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи.
към беседата >>
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота.
Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат.
към беседата >>
Сега не искам да ви обвинявам.
Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте.
Сега не искам да ви обвинявам.
Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога.
към беседата >>
Не натрупване, да бъдете добри.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота.
Не натрупване, да бъдете добри.
Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка.
към беседата >>
Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания!
Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам.
Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания!
" Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма.
към беседата >>
Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри.
Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта.
Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
" Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите.
Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания!
" Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите.
Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие.
към беседата >>
Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта.
Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си.
Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
Аз не искам да се мъчите.
Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите.
Аз не искам да се мъчите.
Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта.
към беседата >>
Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си.
Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат.
Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
Човек на свободата не се мъчи.
Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите.
Човек на свободата не се мъчи.
Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте.
към беседата >>
Вътрешните страдания ще престанат.
Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат.
Вътрешните страдания ще престанат.
За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
Ние се мъчим, когато не живеем по Бога.
Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи.
Ние се мъчим, когато не живеем по Бога.
Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това.
към беседата >>
За вас страданията ще бъдат една придобивка.
Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат.
За вас страданията ще бъдат една придобивка.
Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма.
Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания! " Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога.
Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма.
Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада.
към беседата >>
Няма да имате тия тъмни нощи.
Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка.
Няма да имате тия тъмни нощи.
към беседата >>
Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие.
" Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма.
Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие.
Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа.
По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия.
към беседата >>
Раят е място на любовта.
Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие.
Раят е място на любовта.
Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
По крив път сте тръгнали.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа.
По крив път сте тръгнали.
Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш.
към беседата >>
Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте.
Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта.
Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте.
Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени.
Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови.
към беседата >>
Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа. По крив път сте тръгнали.
Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора.
Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш.
към беседата >>
Без разлика е това.
Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте.
Без разлика е това.
Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
Противоречието различно се обяснява.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени.
Противоречието различно се обяснява.
Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял?
към беседата >>
Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа. По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора.
Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде.
Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи.
към беседата >>
Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада.
Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това.
Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада.
И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
Защо заболял човек?
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява.
Защо заболял човек?
Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил.
към беседата >>
Тя се моли, а той е в кривия път.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа. По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде.
Тя се моли, а той е в кривия път.
Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него.
към беседата >>
И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта.
Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада.
И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта.
Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
Както и да обясните противоречието, нищо не помага.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек?
Както и да обясните противоречието, нищо не помага.
Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата.
към беседата >>
Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия.
Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа. По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път.
Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия.
А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома.
към беседата >>
Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта.
Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.
към беседата >>
Може да образувате цяла теория за противоречието.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага.
Може да образувате цяла теория за противоречието.
Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят.
към беседата >>
А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш.
По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия.
А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш.
Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема.
към беседата >>
Закон е това, трябва да разбирате.
Закон е това, трябва да разбирате.
Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши.
към беседата >>
Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови.
В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието.
Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови.
Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията.
към беседата >>
Удоволствието ще го оставиш.
Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш.
Удоволствието ще го оставиш.
Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот.
към беседата >>
Ние сме в един процес на усъвършенстване.
Закон е това, трябва да разбирате.
Ние сме в един процес на усъвършенстване.
Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко.
към беседата >>
Защо е заболял?
Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови.
Защо е заболял?
Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия.
към беседата >>
Единственото удоволствие за човека е да се учи.
Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш.
Единственото удоволствие за човека е да се учи.
Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
Съвършеният път е път на любовта.
Закон е това, трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенстване.
Съвършеният път е път на любовта.
Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил.
Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял?
Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил.
Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно.
към беседата >>
Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него.
Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи.
Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него.
Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път.
Закон е това, трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта.
Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път.
За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Не е спазвал законите на природата.
Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил.
Не е спазвал законите на природата.
Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот.
към беседата >>
Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома.
Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него.
Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома.
Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
За мене пътят за съвършенство е път на любовта.
Закон е това, трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път.
За мене пътят за съвършенство е път на любовта.
Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Това са обяснения, които нищо не допринасят.
Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата.
Това са обяснения, които нищо не допринасят.
Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот.
към беседата >>
Домът е емблема.
А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома.
Домът е емблема.
Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
Той е път, който никога няма да свърши.
Закон е това, трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта.
Той е път, който никога няма да свърши.
Той е път, по който човек ще придобие всичко. Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията.
Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят.
Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията.
Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме.
към беседата >>
Домът дава идея за съвършен живот.
Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема.
Домът дава идея за съвършен живот.
Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
Той е път, по който човек ще придобие всичко.
Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши.
Той е път, по който човек ще придобие всичко.
Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Добрият живот обясняваме с добрите условия.
Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията.
Добрият живот обясняваме с добрите условия.
Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме.
към беседата >>
Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот.
Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.
към беседата >>
Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко.
Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.
към беседата >>
Това не е вярно.
Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия.
Това не е вярно.
Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения.
към беседата >>
Хората се спъват със своите веруюта.
Хората се спъват със своите веруюта.
Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода.
към беседата >>
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание.
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание.
Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството.
към беседата >>
Не са условията, които създават добрия живот.
Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно.
Не са условията, които създават добрия живот.
Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние.
към беседата >>
Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога?
Хората се спъват със своите веруюта.
Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога?
– Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва.
към беседата >>
Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път.
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание.
Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път.
"Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не.
към беседата >>
Не са условията, които създават лошия живот.
Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот.
Не са условията, които създават лошия живот.
Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия.
към беседата >>
– Трябва да измениш своите възгледи.
Хората се спъват със своите веруюта. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога?
– Трябва да измениш своите възгледи.
Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш.
към беседата >>
"Ама да бъдеш добър!
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път.
"Ама да бъдеш добър!
" Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи.
към беседата >>
Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме.
Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот.
Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме.
Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?
към беседата >>
Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш.
Хората се спъват със своите веруюта. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи.
Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш.
То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде.
към беседата >>
" Това са само спънки.
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър!
" Това са само спънки.
Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен.
към беседата >>
Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме.
Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме.
Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме.
Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?
към беседата >>
То е закона на твоето съзнание.
Хората се спъват със своите веруюта. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш.
То е закона на твоето съзнание.
Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът?
към беседата >>
Не искайте да бъдете добри в този смисъл.
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки.
Не искайте да бъдете добри в този смисъл.
Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен.
към беседата >>
Под "ние" разбираме ред поколения.
Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме.
Под "ние" разбираме ред поколения.
Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?
към беседата >>
Ти злоупотребяваш със своята свобода.
Хората се спъват със своите веруюта. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание.
Ти злоупотребяваш със своята свобода.
Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше.
към беседата >>
Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството.
Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл.
Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството.
Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате.
към беседата >>
Не само ние.
Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения.
Не само ние.
Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?
към беседата >>
Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва.
Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода.
Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва.
Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши.
към беседата >>
Не мислете дали сте добър или не.
Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството.
Не мислете дали сте добър или не.
Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми?
към беседата >>
Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия.
Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние.
Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия.
Кои са лошите условия?
към беседата >>
Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш.
– Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва.
Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш.
Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши.
към беседата >>
Лош ли си или си добър, това са относителни работи.
"Ама да бъдеш добър! " Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не.
Лош ли си или си добър, това са относителни работи.
Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате?
към беседата >>
Кои са лошите условия?
Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия.
Кои са лошите условия?
към беседата >>
Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде.
Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш.
Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде.
Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха.
към беседата >>
Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен.
" Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи.
Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен.
Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение.
Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен.
към беседата >>
Откъде произтича грехът?
То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде.
Откъде произтича грехът?
– Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си.
към беседата >>
Но във ваша власт е да бъдете свободен.
Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен.
Но във ваша власт е да бъдете свободен.
Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Смисълът на живота не е разрешен.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение.
Смисълът на живота не е разрешен.
Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция.
към беседата >>
– Адам не запази Божията свобода, която имаше.
Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът?
– Адам не запази Божията свобода, която имаше.
Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал.
към беседата >>
Във ваша власт е да обичате.
Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен.
Във ваша власт е да обичате.
Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение. Смисълът на живота не е разрешен.
Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем.
Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер.
към беседата >>
Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши.
Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше.
Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши.
Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода.
към беседата >>
Кой ще ви научи да обичате, кажете ми?
Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате.
Кой ще ви научи да обичате, кажете ми?
Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение. Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем.
Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени.
Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери.
към беседата >>
Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши.
Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши.
Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши.
И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата.
към беседата >>
Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате?
Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми?
Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате?
Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение. Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени.
Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури.
Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват?
към беседата >>
И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха.
Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши.
И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха.
Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините?
към беседата >>
Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате?
Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.
към беседата >>
Иска да бъде силен.
Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение. Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури.
Иска да бъде силен.
Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът?
към беседата >>
Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си.
Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха.
Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си.
Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините?
към беседата >>
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението.
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението.
Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе. То е много реалистическо разбиране.
към беседата >>
Като не може да се осигури, става опозиция.
Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен.
Като не може да се осигури, става опозиция.
Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош.
към беседата >>
Жената не запази свободата, която Адам и беше дал.
– Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си.
Жената не запази свободата, която Адам и беше дал.
Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето.
към беседата >>
Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш.
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението.
Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш.
Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе. То е много реалистическо разбиране.
към беседата >>
Когато човек не може да се осигури, става опозиционер.
Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция.
Когато човек не може да се осигури, става опозиционер.
Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош.
към беседата >>
Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода.
Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал.
Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода.
И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта.
към беседата >>
Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода.
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш.
Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода.
Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе. То е много реалистическо разбиране.
към беседата >>
Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери.
Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер.
Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери.
В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването.
към беседата >>
И двамата не запазиха свободата.
Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода.
И двамата не запазиха свободата.
Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена.
към беседата >>
Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе.
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода.
Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе.
То е много реалистическо разбиране.
към беседата >>
В какво не вярват?
Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери.
В какво не вярват?
Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри.
към беседата >>
Кои са причините?
И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата.
Кои са причините?
Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш.
към беседата >>
То е много реалистическо разбиране.
Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе.
То е много реалистическо разбиране.
към беседата >>
Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът?
Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват?
Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът?
– Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване.
към беседата >>
Де са причините?
Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините?
Де са причините?
Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята?
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята?
" Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома.
към беседата >>
– Понеже те не са осигурени, животът е лош.
Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът?
– Понеже те не са осигурени, животът е лош.
Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре.
към беседата >>
Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето.
Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините?
Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето.
От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
" Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън.
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята?
" Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън.
Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се.
към беседата >>
Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош.
Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош.
Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош.
След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота.
към беседата >>
От желанието да ядеш произтича болестта.
Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето.
От желанието да ядеш произтича болестта.
Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща.
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята? " Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън.
Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща.
Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат.
към беседата >>
След това иде онова разбиране на натрупването.
Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош.
След това иде онова разбиране на натрупването.
Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот.
към беседата >>
Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена.
И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта.
Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена.
Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте?
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята? " Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща.
Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте?
Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога?
към беседата >>
Ние искаме да бъдем добри.
В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването.
Ние искаме да бъдем добри.
Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем.
към беседата >>
Щом имаш желание, ти грешиш.
Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена.
Щом имаш желание, ти грешиш.
Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
Не сте ли вие всички от тях?
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята? " Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте?
Не сте ли вие всички от тях?
Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам.
към беседата >>
Това е една осигуровка, това е натрупване.
Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри.
Това е една осигуровка, това е натрупване.
Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е пак осигуровка.
към беседата >>
Щом нямаш желание, не грешиш.
Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш.
Щом нямаш желание, не грешиш.
към беседата >>
Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома.
Питат: "Ще дойде ли Христос на земята? " Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях?
Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома.
Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед.
към беседата >>
Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре.
– Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване.
Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре.
То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е пак осигуровка. Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години.
към беседата >>
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия?
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия?
Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката.
към беседата >>
Разкаяхте се.
" Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома.
Разкаяхте се.
Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват.
към беседата >>
То е криво разбиране на живота.
Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре.
То е криво разбиране на живота.
След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е пак осигуровка. Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години. След като живее човек 120 години, замине за някъде, казваме, че той е умрял.
към беседата >>
Тогава рибите може да мислят, че са прави.
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия?
Тогава рибите може да мислят, че са прави.
Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърлят своите яйца, те се измътят и тя си отива по своя път.
към беседата >>
Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат.
Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се.
Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат.
Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото ако се радвам на една добродетел, има една опасност: аз ще я пожелая.
към беседата >>
След туй ние искаме да придобием повече живот.
След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота.
След туй ние искаме да придобием повече живот.
Питаме колко време ще живеем. То е пак осигуровка. Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години. След като живее човек 120 години, замине за някъде, казваме, че той е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим къде е отишъл?
към беседата >>
Една риба ражда 500 хиляди деца.
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия? Тогава рибите може да мислят, че са прави.
Една риба ражда 500 хиляди деца.
Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърлят своите яйца, те се измътят и тя си отива по своя път. Аз не виждам тия факти на съзнанието, които имаме, ние имаме едно криво разбиране за живота.
към беседата >>
Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога?
Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат.
Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога?
За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото ако се радвам на една добродетел, има една опасност: аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия.
към беседата >>
Питаме колко време ще живеем.
Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот.
Питаме колко време ще живеем.
То е пак осигуровка. Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години. След като живее човек 120 години, замине за някъде, казваме, че той е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим къде е отишъл? – Той е отишъл в другия свят.
към беседата >>
Прав ли е този порядък?
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия? Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца.
Прав ли е този порядък?
Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърлят своите яйца, те се измътят и тя си отива по своя път. Аз не виждам тия факти на съзнанието, които имаме, ние имаме едно криво разбиране за живота. Всички страдаме и всички искаме да се избавим от страданията.
към беседата >>
За себе си казвам какви възгледи имам.
Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога?
За себе си казвам какви възгледи имам.
Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото ако се радвам на една добродетел, има една опасност: аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия. Казвам: добрата е на място и лошата е на място.
към беседата >>
То е пак осигуровка.
Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем.
То е пак осигуровка.
Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години. След като живее човек 120 години, замине за някъде, казваме, че той е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим къде е отишъл? – Той е отишъл в другия свят. Но този свят къде е, не го знаем.
към беседата >>
Той е анормален порядък на нещата.
Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия? Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък?
Той е анормален порядък на нещата.
Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърлят своите яйца, те се измътят и тя си отива по своя път. Аз не виждам тия факти на съзнанието, които имаме, ние имаме едно криво разбиране за живота. Всички страдаме и всички искаме да се избавим от страданията. Дойде някой при мене, казва: "Моли се за мене!
към беседата >>
Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед.
Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам.
Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед.
Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото ако се радвам на една добродетел, има една опасност: аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия. Казвам: добрата е на място и лошата е на място. Но и лошата и добрата са спънка, колкото и да е добра, тя е спънка.
към беседата >>
2.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука.
Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал.
Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука.
Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно.
към беседата >>
Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали.
Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали.
Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали.
Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд.
към беседата >>
Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания. Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината.
Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина.
Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим.
към беседата >>
Той едва е в пелените на знанието.
Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука.
Той едва е в пелените на знанието.
Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот.
към беседата >>
Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни.
Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали.
Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни.
Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София.
към беседата >>
Той започва бързо да тъче, казва: Буря има.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания. Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина.
Той започва бързо да тъче, казва: Буря има.
В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си.
към беседата >>
Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.
Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието.
Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.
Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях.
към беседата >>
Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата.
Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни.
Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата.
Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд.
към беседата >>
В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря.
Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има.
В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря.
Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете.
към беседата >>
Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало.
Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.
Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало.
Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират.
към беседата >>
Когато барометърът спада, времето се разваля.
Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата.
Когато барометърът спада, времето се разваля.
Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал.
към беседата >>
Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря.
Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря.
Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря.
Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек.
към беседата >>
Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора.
той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало.
Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора.
И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват.
към беседата >>
Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя.
По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля.
Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя.
Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето.
към беседата >>
Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа.
Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря.
Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа.
Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така.
към беседата >>
И те доказват това нещо научно.
Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора.
И те доказват това нещо научно.
Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите.
към беседата >>
Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд.
Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя.
Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд.
Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения.
към беседата >>
Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим.
Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа.
Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим.
С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени.
към беседата >>
Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот.
Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно.
Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот.
Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера.
към беседата >>
Така е в София.
Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд.
Така е в София.
Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете.
към беседата >>
С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си.
Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим.
С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си.
Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово.
към беседата >>
Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях.
Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот.
Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях.
Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер.
към беседата >>
Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд.
Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София.
Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд.
Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки.
към беседата >>
Това не трябва да желаете.
В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си.
Това не трябва да желаете.
Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така.
към беседата >>
Това не е за онези деца, които нищо не разбират.
Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях.
Това не е за онези деца, които нищо не разбират.
За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса.
към беседата >>
Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал.
Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд.
Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал.
Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо.
към беседата >>
Казвате: Еди-кой си е даровит човек.
Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете.
Казвате: Еди-кой си е даровит човек.
– Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате.
към беседата >>
За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват.
Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират.
За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват.
Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение.
към беседата >>
Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето.
Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал.
Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето.
Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни.
към беседата >>
– Не казвайте така.
Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек.
– Не казвайте така.
Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота.
към беседата >>
Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите.
И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват.
Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите.
Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека.
към беседата >>
Това са инструменти, обаче, в които има изключения.
Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето.
Това са инструменти, обаче, в които има изключения.
Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд.
към беседата >>
Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени.
Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така.
Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени.
Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат.
към беседата >>
Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера.
Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите.
Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера.
За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни.
към беседата >>
Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете.
Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения.
Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете.
Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд.
към беседата >>
Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово.
С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени.
Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово.
Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление.
към беседата >>
За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер.
Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера.
За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер.
За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист.
към беседата >>
Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки.
Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете.
Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки.
Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата.
към беседата >>
Не мислете така.
Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово.
Не мислете така.
Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек.
към беседата >>
За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса.
Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер.
За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса.
Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи.
към беседата >>
Има две течения в природата: магнетическо и електрическо.
Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки.
Има две течения в природата: магнетическо и електрическо.
А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения.
към беседата >>
Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате.
Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така.
Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате.
Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него.
към беседата >>
Всички хора са все типове в това отношение.
За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса.
Всички хора са все типове в това отношение.
В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави.
към беседата >>
А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни.
Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо.
А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни.
Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме.
към беседата >>
Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота.
– Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате.
Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота.
Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен.
към беседата >>
В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека.
Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение.
В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека.
Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди?
към беседата >>
Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд.
Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни.
Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд.
Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека.
към беседата >>
Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат.
Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота.
Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат.
И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление.
към беседата >>
Но всичко това не може да се обясни.
Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека.
Но всичко това не може да се обясни.
Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни?
към беседата >>
Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд.
Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд.
Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд.
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно.
към беседата >>
И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление.
Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат.
И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление.
Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле.
към беседата >>
Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист.
За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни.
Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист.
При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата.
Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд.
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата.
Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход.
към беседата >>
Срещате един силен човек.
Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление.
Срещате един силен човек.
И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато.
към беседата >>
При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи.
За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист.
При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи.
Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни.
към беседата >>
Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения.
Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата.
Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения.
По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло.
към беседата >>
И вие искате да бъдете силен като него.
Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек.
И вие искате да бъдете силен като него.
Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите?
към беседата >>
Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави.
Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи.
Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави.
Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват.
към беседата >>
По същия начин и ние трябва да се изучаваме.
А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения.
По същия начин и ние трябва да се изучаваме.
Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Можете да бъдете силен.
Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него.
Можете да бъдете силен.
Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите.
към беседата >>
Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди?
В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави.
Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди?
Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него.
към беседата >>
Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека.
Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме.
Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека.
Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Силата не се проявява само в едно направление.
Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен.
Силата не се проявява само в едно направление.
Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ.
към беседата >>
Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни?
Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди?
Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни?
Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян.
към беседата >>
Съзнанието ни трябва да бъде будно.
Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека.
Съзнанието ни трябва да бъде будно.
Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Един е силен на физическото поле.
И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление.
Един е силен на физическото поле.
Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен?
към беседата >>
Завеяността може да се обясни научно.
Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни?
Завеяността може да се обясни научно.
Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни.
към беседата >>
Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход.
Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно.
Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход.
Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато.
Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле.
Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато.
Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда?
към беседата >>
Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни.
При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно.
Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни.
Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни.
към беседата >>
Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло.
Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход.
Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло.
Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите?
И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато.
Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите?
Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва.
към беседата >>
Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват.
Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни.
Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват.
Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни.
към беседата >>
Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло.
Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
към беседата >>
Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите.
Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите?
Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите.
Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам.
към беседата >>
Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него.
Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват.
Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него.
Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна.
към беседата >>
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност.
Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна.
към беседата >>
Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ.
Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите.
Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ.
Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш.
към беседата >>
Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян.
Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него.
Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян.
Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение.
към беседата >>
Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност.
Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот.
Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи.
към беседата >>
Кой е по-силен?
Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ.
Кой е по-силен?
– Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа.
към беседата >>
Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни.
Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян.
Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни.
Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения.
към беседата >>
Но въпреки това, ето какво преживях един ден.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност. Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот.
Но въпреки това, ето какво преживях един ден.
Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание?
към беседата >>
– Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда?
Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен?
– Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда?
В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота.
към беседата >>
Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни.
Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни.
Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни.
Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани.
към беседата >>
Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност. Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден.
Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село.
В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си.
към беседата >>
В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва.
Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда?
В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва.
Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш?
към беседата >>
Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни.
Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни.
Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни.
Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13.
към беседата >>
В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност. Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село.
В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял.
Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат.
към беседата >>
Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам.
Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва.
Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам.
– Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш.
към беседата >>
Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна.
Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни.
Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна.
Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число?
към беседата >>
Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност. Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял.
Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна.
Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое.
към беседата >>
– Кажи ми тогава в какво вярваш.
Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам.
– Кажи ми тогава в какво вярваш.
Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението.
към беседата >>
Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение.
Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна.
Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение.
Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече.
към беседата >>
Започна този дявол да ме мъчи.
Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна.
Започна този дявол да ме мъчи.
От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома.
към беседата >>
Той казва: Всичко в света е празна работа.
Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш.
Той казва: Всичко в света е празна работа.
– Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек.
към беседата >>
Това са само мои твърдения.
Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение.
Това са само мои твърдения.
Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел.
към беседата >>
От де ми дойде това желание?
Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи.
От де ми дойде това желание?
Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят.
към беседата >>
– Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота.
– Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа.
– Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота.
Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва?
към беседата >>
Те не са доказани.
Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения.
Те не са доказани.
Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая.
към беседата >>
Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си.
Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание?
Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си.
Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него.
към беседата >>
Кажи ми тогава в какво вярваш?
В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота.
Кажи ми тогава в какво вярваш?
Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго.
към беседата >>
Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13.
Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани.
Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13.
Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза.
към беседата >>
Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат.
В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си.
Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат.
Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде.
към беседата >>
Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш.
Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш?
Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш.
Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други.
към беседата >>
Какво лошо има в това мъртво число?
Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13.
Какво лошо има в това мъртво число?
Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13.
към беседата >>
Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое.
Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат.
Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое.
Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си.
към беседата >>
Някой казва: Не искам да си изкажа мнението.
– Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш.
Някой казва: Не искам да си изкажа мнението.
Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други.
към беседата >>
Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече.
Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число?
Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече.
Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно.
към беседата >>
Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома.
Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое.
Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома.
Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете.
към беседата >>
Прав е този човек.
Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението.
Прав е този човек.
Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели.
към беседата >>
Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел.
Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече.
Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел.
В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви.
към беседата >>
Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят.
От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома.
Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят.
Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл.
към беседата >>
Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва?
– Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек.
Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва?
Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного.
към беседата >>
В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая.
Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел.
В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая.
В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число?
към беседата >>
Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него.
Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят.
Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него.
По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите?
към беседата >>
Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго.
Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва?
Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго.
Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан.
към беседата >>
В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза.
Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая.
В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза.
Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13?
към беседата >>
По едно време у него се явява желание да краде.
Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него.
По едно време у него се явява желание да краде.
След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво.
към беседата >>
Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други.
Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго.
Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други.
Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам.
към беседата >>
Той казва: Фатално число е 13.
Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза.
Той казва: Фатално число е 13.
Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм.
към беседата >>
След време и вие възприемате това негово желание по радиото си.
Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде.
След време и вие възприемате това негово желание по радиото си.
Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде.
към беседата >>
Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други.
Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други.
Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други.
Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих.
към беседата >>
Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно.
Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13.
Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно.
Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът?
към беседата >>
Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете.
Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си.
Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете.
Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си.
към беседата >>
Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели.
Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други.
Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели.
Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва.
към беседата >>
Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви.
Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно.
Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви.
Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали.
към беседата >>
Вие не сте причина за тази мисъл.
Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете.
Вие не сте причина за тази мисъл.
Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания.
към беседата >>
Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного.
Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели.
Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного.
Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах.
към беседата >>
Де е страхът от това число?
В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви.
Де е страхът от това число?
Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
към беседата >>
Но какво трябва да направите?
Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл.
Но какво трябва да направите?
Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл.
към беседата >>
Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан.
Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного.
Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан.
Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома.
към беседата >>
Защо хората ги е страх от числото 13?
В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число?
Защо хората ги е страх от числото 13?
Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден.
към беседата >>
Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво.
По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите?
Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво.
Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ.
към беседата >>
Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам.
Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан.
Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам.
Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си.
към беседата >>
Ще кажете, че това е атавизъм.
Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13?
Ще кажете, че това е атавизъм.
Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
към беседата >>
Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде.
След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво.
Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде.
Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш.
към беседата >>
Но да ти кажа защо се обезверих.
Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам.
Но да ти кажа защо се обезверих.
Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва.
към беседата >>
Що е атавизмът?
Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм.
Що е атавизмът?
Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си.
към беседата >>
Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си.
Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде.
Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си.
Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още.
към беседата >>
Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва.
Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих.
Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва.
И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва.
към беседата >>
Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали.
Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът?
Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали.
Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа?
към беседата >>
Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания.
Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си.
Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания.
Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички?
към беседата >>
И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах.
Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва.
И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах.
Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре.
към беседата >>
Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали.
Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова.
към беседата >>
Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл.
Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания.
Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл.
Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си.
към беседата >>
Следователно неговото божество сега е тази красива мома.
Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах.
Следователно неговото божество сега е тази красива мома.
Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине?
към беседата >>
Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден.
Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят.
Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден.
Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
към беседата >>
Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ.
Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл.
Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ.
Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата.
към беседата >>
Той има едно божество в дома си.
Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома.
Той има едно божество в дома си.
Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ!
към беседата >>
Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден.
Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно.
към беседата >>
Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш.
Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ.
Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш.
Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл.
към беседата >>
Друго божество не му трябва.
Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си.
Друго божество не му трябва.
Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома.
към беседата >>
Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си.
Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си.
Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите.
към беседата >>
Тя е чужда още.
Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш.
Тя е чужда още.
Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот.
към беседата >>
Той каза: Да, друго божество не ми трябва.
Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва.
Той каза: Да, друго божество не ми трябва.
Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина.
към беседата >>
Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа?
Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си.
Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа?
Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога.
към беседата >>
Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички?
Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още.
Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички?
Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре.
към беседата >>
Сега ние си живеем много добре.
И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва.
Сега ние си живеем много добре.
– Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум.
към беседата >>
Две тълкувания има затова.
Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа?
Две тълкувания има затова.
Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи.
към беседата >>
Тя е свързана с баща си и с майка си.
Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички?
Тя е свързана с баща си и с майка си.
Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот.
към беседата >>
– Ами, ако твоето божество един ден замине?
Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре.
– Ами, ако твоето божество един ден замине?
– Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа.
към беседата >>
Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова.
Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае.
към беседата >>
Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата.
Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си.
Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата.
Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си.
към беседата >>
– Да не дава Господ!
Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине?
– Да не дава Господ!
Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра.
към беседата >>
Донякъде това тълкувание е вярно.
Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
Донякъде това тълкувание е вярно.
Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа?
към беседата >>
Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл.
Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата.
Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл.
Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон.
към беседата >>
Той се обезверил за една мома.
Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ!
Той се обезверил за една мома.
Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят.
към беседата >>
Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите.
Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно.
Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите.
Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си?
към беседата >>
Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот.
Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл.
Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот.
Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене.
към беседата >>
Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина.
Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома.
Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина.
Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих.
към беседата >>
Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога.
Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите.
Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога.
Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп.
към беседата >>
Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре.
Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот.
Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре.
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре.
към беседата >>
Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум.
Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина.
Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум.
В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога.
към беседата >>
Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи.
Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога.
Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи.
Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това?
към беседата >>
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот.
Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре.
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот.
Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба.
към беседата >>
В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа.
– Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум.
В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа.
Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите.
към беседата >>
Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае.
Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи.
Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае.
Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи.
към беседата >>
Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си.
Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот.
Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си.
Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си.
към беседата >>
Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра.
– Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа.
Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра.
По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък.
към беседата >>
Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа?
Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае.
Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа?
Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си.
към беседата >>
Ти трябва да разбираш добре този закон.
Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си.
Ти трябва да разбираш добре този закон.
Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого.
към беседата >>
По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят.
Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра.
По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят.
И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи.
към беседата >>
Защо се върна от пътя си?
Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа?
Защо се върна от пътя си?
За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка.
към беседата >>
Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене.
Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон.
Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене.
Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си.
към беседата >>
И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих.
Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят.
И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих.
Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен.
към беседата >>
За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп.
Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си?
За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп.
– Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа.
към беседата >>
Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре.
Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене.
Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре.
Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате.
към беседата >>
Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога.
Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих.
Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога.
Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин.
към беседата >>
– Че какво от това?
Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп.
– Че какво от това?
– Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос.
към беседата >>
Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба.
Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре.
Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба.
Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща.
към беседата >>
Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите.
В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога.
Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите.
И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин. Този дом е съграден.
към беседата >>
– Няма да ми вървят материалните работи.
Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това?
– Няма да ми вървят материалните работи.
С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери?
към беседата >>
Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си.
Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба.
Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си.
Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат.
към беседата >>
И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък.
Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите.
И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък.
Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин. Този дом е съграден.
към беседата >>
С това той се оправдава пред жена си.
Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи.
С това той се оправдава пред жена си.
Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее.
към беседата >>
Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого.
Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си.
Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого.
В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо?
към беседата >>
Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи.
По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък.
Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи.
Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин. Този дом е съграден.
към беседата >>
Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка.
Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си.
Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка.
Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго.
към беседата >>
В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си.
Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого.
В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си.
Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази?
към беседата >>
Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен.
И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи.
Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен.
Това няма да стане по механически начин. Този дом е съграден.
към беседата >>
Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа.
За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка.
Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа.
Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго.
към беседата >>
Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате.
Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си.
Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате.
Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го.
към беседата >>
Това няма да стане по механически начин.
Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен.
Това няма да стане по механически начин.
Този дом е съграден.
към беседата >>
Те казват: Дотегна ни този Христос.
– Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа.
Те казват: Дотегна ни този Христос.
Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос?
към беседата >>
Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща.
Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате.
Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща.
Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място.
към беседата >>
Този дом е съграден.
Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин.
Този дом е съграден.
към беседата >>
Отде се намери?
– Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос.
Отде се намери?
Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така.
към беседата >>
Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат.
Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща.
Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат.
Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти.
към беседата >>
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две.
Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния.
към беседата >>
Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее.
С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери?
Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее.
Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка.
към беседата >>
Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо?
Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат.
Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо?
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид.
към беседата >>
Имате бащата и майката.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две.
Имате бащата и майката.
Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е.
към беседата >>
Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго.
Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее.
Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго.
Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос.
към беседата >>
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази?
В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо?
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази?
Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения.
към беседата >>
Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две. Имате бащата и майката.
Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света.
Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си.
към беседата >>
Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго.
Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго.
Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго.
Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа.
към беседата >>
Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го.
Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази?
Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го.
Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения. Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две. Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света.
Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния.
После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм.
към беседата >>
Какво казал Христос?
Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго.
Какво казал Христос?
Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат.
към беседата >>
Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място.
Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го.
Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място.
Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения. Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две. Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния.
После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата.
Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме.
към беседата >>
Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така.
Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос?
Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така.
– Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки.
към беседата >>
Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти.
Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място.
Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти.
Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения. Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две. Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата.
Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния.
И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око.
към беседата >>
– Да отидем тогава на разходка.
Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така.
– Да отидем тогава на разходка.
– И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки.
към беседата >>
Това е закон, който трябва да имате предвид.
Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти.
Това е закон, който трябва да имате предвид.
Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения. Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
И ако ние не зачитаме този закон, т. е.
Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния.
И ако ние не зачитаме този закон, т. е.
не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи.
към беседата >>
– И това не е казал Христос.
Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка.
– И това не е казал Христос.
– Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така.
към беседата >>
Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения.
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид.
Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения.
Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си.
Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е.
не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си.
Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария.
към беседата >>
– Това са наши твърдения, това не е казано от Христа.
Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос.
– Това са наши твърдения, това не е казано от Христа.
Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват.
към беседата >>
Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения.
Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
към беседата >>
Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм.
Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си.
Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм.
После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост.
към беседата >>
Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат.
Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа.
Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат.
Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата.
към беседата >>
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни.
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни.
Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново?
към беседата >>
После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме.
После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм.
После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме.
Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека.
към беседата >>
Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки.
Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат.
Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки.
Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
към беседата >>
Не е достатъчно, че така е казал Христос.
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни.
Не е достатъчно, че така е казал Христос.
– Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това?
към беседата >>
Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око.
Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме.
Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око.
Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон.
към беседата >>
Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки.
– Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки.
Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки.
Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки.
към беседата >>
– Какво е казал Христос?
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни. Не е достатъчно, че така е казал Христос.
– Какво е казал Христос?
Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише.
към беседата >>
Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи.
И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око.
Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи.
Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони.
към беседата >>
Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така.
– И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки.
Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така.
Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш.
към беседата >>
Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае.
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни. Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос?
Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае.
Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед.
към беседата >>
Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария.
не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи.
Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария.
Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни.
към беседата >>
Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват.
– Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така.
Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват.
Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо.
към беседата >>
Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано.
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни. Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае.
Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано.
И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере.
към беседата >>
Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост.
Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария.
Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост.
Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони.
към беседата >>
Така е и в природата.
Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват.
Така е и в природата.
Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен?
към беседата >>
И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново?
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни. Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано.
И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново?
По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита.
към беседата >>
Тези два закона са разпределили всички функции в човека.
После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост.
Тези два закона са разпределили всички функции в човека.
Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него.
към беседата >>
Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата.
Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда.
към беседата >>
По кой начин може да стане това?
Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново?
По кой начин може да стане това?
– Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат.
към беседата >>
Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон.
Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека.
Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон.
Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен.
към беседата >>
Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки.
Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва.
Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки.
Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна.
към беседата >>
– Това не може да се разправя, не може да се опише.
– Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това?
– Това не може да се разправя, не може да се опише.
Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен.
към беседата >>
Има функции, които се регулират от човешки закони.
Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон.
Има функции, които се регулират от човешки закони.
Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш.
Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки.
Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш.
Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така.
към беседата >>
Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед.
Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише.
Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед.
Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност.
към беседата >>
Ние наричаме човешките закони второстепенни.
Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони.
Ние наричаме човешките закони второстепенни.
Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна.
към беседата >>
Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо.
Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш.
Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо.
Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява.
към беседата >>
Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере.
Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед.
Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере.
Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви.
към беседата >>
Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони.
Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни.
Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони.
Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна.
към беседата >>
Кой е виновен?
Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо.
Кой е виновен?
Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека.
към беседата >>
Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита.
И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере.
Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита.
Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно.
към беседата >>
Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него.
Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони.
Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него.
Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна.
към беседата >>
Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда.
Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен?
Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда.
Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си.
към беседата >>
Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат.
По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита.
Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат.
Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията.
към беседата >>
Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен.
Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него.
Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен.
Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна.
към беседата >>
Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна.
Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда.
Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна.
– Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си.
към беседата >>
Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен.
– Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат.
Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен.
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен.
към беседата >>
Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен.
Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват.
към беседата >>
– Не е така.
Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна.
– Не е така.
Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен.
към беседата >>
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност.
Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен.
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност.
Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането.
към беседата >>
Това е, което ние наричаме душа – човешката страна.
Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Това е, което ние наричаме душа – човешката страна.
Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение.
към беседата >>
Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява.
Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така.
Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява.
Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен. Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви.
Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност.
Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви.
Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише.
към беседата >>
Духът, това е Божествената страна.
Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна.
Духът, това е Божествената страна.
Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение. Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
Това е точно строго определено в живота на човека.
Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява.
Това е точно строго определено в живота на човека.
Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен. Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно.
Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви.
Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно.
Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български.
към беседата >>
Сърце, това е човешката страна.
Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна.
Сърце, това е човешката страна.
Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение. Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си.
Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека.
Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си.
Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен. Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Същото е и с графологията.
Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно.
Същото е и с графологията.
Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие.
към беседата >>
Ум, това е Божествената страна.
Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна.
Ум, това е Божествената страна.
Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение. Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си.
Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си.
Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си.
Животът не може да бъде скучен. Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен.
Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията.
Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен.
Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско.
към беседата >>
Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват.
Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна.
Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват.
Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение. Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
Животът не може да бъде скучен.
– Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си.
Животът не може да бъде скучен.
Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането.
Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен.
Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането.
Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие.
към беседата >>
Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение.
Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват.
Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение.
Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен.
Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
към беседата >>
Най-първо този човек не знае да пише.
Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането.
Най-първо този човек не знае да пише.
След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
към беседата >>
Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение.
Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
към беседата >>
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“.
Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре.
към беседата >>
След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български.
Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише.
След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български.
– Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
към беседата >>
Та числото две е мощното в света.
Та числото две е мощното в света.
Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо.
към беседата >>
Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“.
Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот.
Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
– Това е тщеславие.
Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български.
– Това е тщеславие.
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
към беседата >>
Без числото две е невъзможно.
Та числото две е мощното в света.
Без числото две е невъзможно.
Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството.
към беседата >>
Според мене, небето, това е човешката глава.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот.
Според мене, небето, това е човешката глава.
Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско.
Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие.
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско.
– Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
към беседата >>
Човек трябва да разбира тези два закона.
Та числото две е мощното в света. Без числото две е невъзможно.
Човек трябва да разбира тези два закона.
Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Земята това е човешкият стомах.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава.
Земята това е човешкият стомах.
Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
– Това е все от тщеславие.
Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско.
– Това е все от тщеславие.
Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо?
към беседата >>
Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете.
Та числото две е мощното в света. Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона.
Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете.
За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах.
Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре.
Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие.
Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая.
към беседата >>
За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство.
Та числото две е мощното в света. Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете.
За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство.
Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре.
Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре.
Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни.
към беседата >>
Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо.
Та числото две е мощното в света. Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство.
Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо.
Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре.
Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
към беседата >>
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
– Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения.
към беседата >>
Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството.
Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо.
Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството.
Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си.
Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби.
към беседата >>
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те.
към беседата >>
Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството.
Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
към беседата >>
Животът трябва да се подобри.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си.
Животът трябва да се подобри.
За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание.
към беседата >>
Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо?
– Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо?
– По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език.
към беседата >>
Сега всички се стремите към пътя на съвършенството.
Сега всички се стремите към пътя на съвършенството.
Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
към беседата >>
За да се подобри, не се изискват големи усилия.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри.
За да се подобри, не се изискват големи усилия.
Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее.
към беседата >>
– По-силни са тия молитви в случая.
Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо?
– По-силни са тия молитви в случая.
Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език.
към беседата >>
Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
Сега всички се стремите към пътя на съвършенството.
Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
към беседата >>
Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия.
Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува.
Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби.
към беседата >>
Има молитви, които на български са най-силни.
Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая.
Има молитви, които на български са най-силни.
Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл.
към беседата >>
„Каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
„Каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
И каквото завържете на земята, ще бъде вързано на небето“.
към беседата >>
Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува.
Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види.
Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее.
към беседата >>
Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения.
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни.
Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения.
Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек.
към беседата >>
И каквото завържете на земята, ще бъде вързано на небето“.
„Каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
И каквото завържете на земята, ще бъде вързано на небето“.
към беседата >>
Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види.
Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби.
Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами.
към беседата >>
Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те.
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения.
Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те.
Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата.
към беседата >>
Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето.
Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето.
И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.
към беседата >>
Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание.
Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби.
Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание.
На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея?
към беседата >>
Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език.
Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те.
Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език.
Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия.
към беседата >>
И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето.
Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето.
И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето.
Това желая на вас и на всички народи по земята.
към беседата >>
На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее.
За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание.
На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее.
Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция.
към беседата >>
Англичаните дължат мощта си на своя език.
– По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език.
Англичаните дължат мощта си на своя език.
Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция.
към беседата >>
Това желая на вас и на всички народи по земята.
Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето.
Това желая на вас и на всички народи по земята.
към беседата >>
Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби.
Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее.
Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби.
И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади?
към беседата >>
Те дължат силата си на своята мисъл.
Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език.
Те дължат силата си на своята мисъл.
Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала.
към беседата >>
И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее.
Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби.
И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее.
Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди?
към беседата >>
Англичанинът е много практичен човек.
Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл.
Англичанинът е много практичен човек.
Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява.
към беседата >>
Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами.
Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее.
Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами.
Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това?
към беседата >>
Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата.
Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек.
Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата.
Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си.
към беседата >>
Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея?
Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами.
Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея?
Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това?
към беседата >>
Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия.
Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата.
Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия.
И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си.
към беседата >>
Това е вече опозиция.
На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея?
Това е вече опозиция.
На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека.
към беседата >>
И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция.
Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия.
И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция.
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву!
към беседата >>
На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади?
Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция.
На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади?
Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта.
към беседата >>
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала.
Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция.
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала.
Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза.
към беседата >>
Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди?
И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади?
Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди?
Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират.
към беседата >>
Каквото обещава, той изпълнява.
Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала.
Каквото обещава, той изпълнява.
С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат.
към беседата >>
Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това?
Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди?
Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това?
Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма.
към беседата >>
С малки изключения той не издържа на обещанието си.
Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява.
С малки изключения той не издържа на обещанието си.
Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично.
към беседата >>
Не можеш ли да разбереш как става това?
Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това?
Не можеш ли да разбереш как става това?
“ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война.
към беседата >>
Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си.
Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си.
Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си.
Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично?
към беседата >>
“ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека.
Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това?
“ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека.
Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш.
към беседата >>
Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву!
И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си.
Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву!
И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си.
към беседата >>
Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта.
На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека.
Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта.
– Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат.
към беседата >>
И си излиза.
Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву!
И си излиза.
А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона.
към беседата >>
– Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират.
Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта.
– Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират.
Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването.
към беседата >>
А гостите му, ако искат, нека го чакат.
Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза.
А гостите му, ако искат, нека го чакат.
Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона. Към Бога и към ближния.
към беседата >>
Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма.
Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират.
Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма.
Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе.
към беседата >>
Ще кажете, че това е неблагоприлично.
С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат.
Ще кажете, че това е неблагоприлично.
Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона. Към Бога и към ближния. Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война.
Не можеш ли да разбереш как става това? “ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма.
Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война.
Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват.
към беседата >>
Кое е по-благоприлично?
Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично.
Кое е по-благоприлично?
Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона. Към Бога и към ближния. Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш.
“ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война.
Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш.
Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва.
към беседата >>
Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си.
Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично?
Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си.
В света има два закона. Към Бога и към ближния. Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат.
Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш.
Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат.
И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък?
към беседата >>
В света има два закона.
И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си.
В света има два закона.
Към Бога и към ближния. Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването.
– Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат.
И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването.
Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това?
към беседата >>
Към Бога и към ближния.
А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона.
Към Бога и към ближния.
Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе.
Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването.
Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе.
Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата.
към беседата >>
Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона. Към Бога и към ближния.
Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
към беседата >>
Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват.
Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе.
Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват.
Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща.
към беседата >>
Сега да дойдем до общото положение.
Сега да дойдем до общото положение.
Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.
към беседата >>
Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва.
Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват.
Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва.
Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес.
към беседата >>
Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят.
Сега да дойдем до общото положение.
Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят.
В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите?
към беседата >>
Защо се попарва този момък?
Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва.
Защо се попарва този момък?
Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес.
към беседата >>
В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината.
Сега да дойдем до общото положение. Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят.
В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината.
Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“.
към беседата >>
Коя е причината за това?
И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък?
Коя е причината за това?
Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва.
към беседата >>
Така се случи с Христа.
Сега да дойдем до общото положение. Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината.
Така се случи с Христа.
Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си.
към беседата >>
Двамата момци нямат право да се състезават за момата.
Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това?
Двамата момци нямат право да се състезават за момата.
Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави?
към беседата >>
Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“.
Сега да дойдем до общото положение. Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа.
Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“.
Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление.
към беседата >>
Това е един процес, който природата не допуща.
Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата.
Това е един процес, който природата не допуща.
Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили.
към беседата >>
Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.
Сега да дойдем до общото положение. Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“.
Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.
И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот.
към беседата >>
Това е един неестествен процес.
Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща.
Това е един неестествен процес.
Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе.
към беседата >>
И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите?
Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити.
И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите?
Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния.
към беседата >>
Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес.
Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес.
Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес.
Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание.
към беседата >>
Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“.
В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите?
Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“.
Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината.
към беседата >>
Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва.
Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес.
Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва.
Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога.
към беседата >>
Той освободи учениците си.
Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“.
Той освободи учениците си.
Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата.
към беседата >>
Казвате: Какво трябваше тогава да се прави?
Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва.
Казвате: Какво трябваше тогава да се прави?
– Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си.
към беседата >>
Христос не употреби силата си за своето избавление.
Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си.
Христос не употреби силата си за своето избавление.
Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже.
към беседата >>
– Още от началото този момък трябваше да премери своите сили.
Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави?
– Още от началото този момък трябваше да премери своите сили.
Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам.
към беседата >>
Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот.
Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление.
Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот.
Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже.
към беседата >>
Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе.
Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили.
Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе.
Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна.
към беседата >>
Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния.
И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот.
Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния.
Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи.
към беседата >>
Той трябваше предварително да има това знание.
Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе.
Той трябваше предварително да има това знание.
Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам.
към беседата >>
Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината.
Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния.
Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината.
По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи. И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога.
Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание.
Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога.
Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието.
към беседата >>
По този начин, Той развърза нещата.
Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината.
По този начин, Той развърза нещата.
Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи. И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Трябва предварително да съм измерил силите си.
Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога.
Трябва предварително да съм измерил силите си.
Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как?
към беседата >>
Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже.
Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата.
Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже.
Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи. И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам.
– Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си.
Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам.
Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите.
към беседата >>
Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже.
Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже.
Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже.
Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи. И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна.
Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам.
Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна.
Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете.
към беседата >>
Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи.
Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже.
Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи.
И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Трябва да познавам силите, с които разполагам.
Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна.
Трябва да познавам силите, с които разполагам.
Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина.
към беседата >>
И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи.
И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
към беседата >>
Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието.
Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам.
Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието.
Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна.
Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум.
към беседата >>
Има ред закони, които той трябва да познава. Как?
Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието.
Има ред закони, които той трябва да познава. Как?
Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат.
към беседата >>
Мнозина ме питат де са умрелите.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна.
Мнозина ме питат де са умрелите.
– Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум.
към беседата >>
Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите.
Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как?
Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите.
Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите.
към беседата >>
– Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна. Мнозина ме питат де са умрелите.
– Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта.
Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея.
към беседата >>
Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете.
Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите.
Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете.
По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи.
към беседата >>
Умрелите (са) тук.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна. Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта.
Умрелите (са) тук.
– Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея.
към беседата >>
По този начин ще можете да дигнете и една планина.
Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете.
По този начин ще можете да дигнете и една планина.
Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение.
към беседата >>
– Де тук?
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна. Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук.
– Де тук?
Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум.
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина.
Как ще си обясните това?
Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение.
към беседата >>
Те са във вашия ум.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна. Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук?
Те са във вашия ум.
Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист.
към беседата >>
Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат.
Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това?
Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат.
Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието.
към беседата >>
Щом мислите за тях, те са във вашия ум.
Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум.
Щом мислите за тях, те са във вашия ум.
Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога.
към беседата >>
Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите.
Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат.
Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите.
Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек.
към беседата >>
Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея.
– Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум.
Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея.
Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам.
към беседата >>
Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи.
Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите.
Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи.
В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието.
към беседата >>
Щом умре, вие започвате да мислите за нея.
Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея.
Щом умре, вие започвате да мислите за нея.
Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят.
към беседата >>
В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение.
По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи.
В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение.
Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят.
към беседата >>
Това показва, че тя е във вашия ум.
– Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея.
Това показва, че тя е във вашия ум.
Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ.
към беседата >>
Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение.
Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение.
Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение.
Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите.
към беседата >>
Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист.
Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум.
Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист.
Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко.
към беседата >>
Те не познават закона за равновесието.
Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение.
Те не познават закона за равновесието.
Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко.
към беседата >>
Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога.
Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист.
Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога.
Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас.
към беседата >>
Казват за някого, че е безморален човек.
Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието.
Казват за някого, че е безморален човек.
За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани.
към беседата >>
Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам.
Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога.
Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам.
Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях.
към беседата >>
За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието.
Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек.
За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието.
Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят.
Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам.
Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят.
Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно.
към беседата >>
Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят.
В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието.
Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят.
Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ.
Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят.
Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ.
Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души.
към беседата >>
Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите.
Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят.
Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите.
Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко.
Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ.
Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко.
Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел?
към беседата >>
Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко.
Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите.
Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко.
Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас.
Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко.
Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас.
По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее?
към беседата >>
Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани.
Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко.
Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани.
И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях.
Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас.
По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях.
Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата.
към беседата >>
И тогава ще ви върнат отново на земята.
За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани.
И тогава ще ви върнат отново на земята.
към беседата >>
Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно.
Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях.
Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно.
На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно.
към беседата >>
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат.
Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите.
към беседата >>
На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души.
Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно.
На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души.
Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас.
към беседата >>
Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат.
Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи.
Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба.
към беседата >>
Питам: Колко души могат да живеят в един хотел?
Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души.
Питам: Колко души могат да живеят в един хотел?
– В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята.
към беседата >>
Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи.
Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни.
Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже.
към беседата >>
– В една казарма само един войник ли може да живее?
Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел?
– В една казарма само един войник ли може да живее?
– Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето.
към беседата >>
Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни.
Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби.
Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка.
към беседата >>
– Не, хиляди войници живеят в казармата.
По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее?
– Не, хиляди войници живеят в казармата.
Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание.
към беседата >>
Това са само твърдения.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби.
Това са само твърдения.
Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години.
към беседата >>
Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно.
Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата.
Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно.
Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение.
към беседата >>
Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения.
Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите.
Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви.
към беседата >>
Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас.
На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно.
Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас.
Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише.
към беседата >>
Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба.
Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите.
Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба.
Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина.
към беседата >>
Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята.
Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас.
Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята.
Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува.
към беседата >>
Това нещо може да се докаже.
Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба.
Това нещо може да се докаже.
Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа.
към беседата >>
Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето.
– В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята.
Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето.
Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува.
към беседата >>
Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка.
Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже.
Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка.
Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината.
към беседата >>
Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание.
– Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето.
Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание.
Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише.
към беседата >>
Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години.
Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка.
Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години.
Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите.
към беседата >>
Това ние наричаме вдъхновение.
Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание.
Това ние наричаме вдъхновение.
Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза.
към беседата >>
Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви.
Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години.
Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви.
И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни.
към беседата >>
Седне един поет да пише.
Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение.
Седне един поет да пише.
Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал.
към беседата >>
И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина.
Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви.
И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина.
Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани.
към беседата >>
Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува.
Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише.
Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува.
Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът.
към беседата >>
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат.
За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране.
към беседата >>
Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа.
Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина.
Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа.
Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни.
към беседата >>
Поетът пише, а то диктува.
Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува.
Поетът пише, а то диктува.
Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено.
към беседата >>
За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат.
За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето.
Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават.
към беседата >>
Следователно, опитът доказва истината.
Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа.
Следователно, опитът доказва истината.
За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата.
към беседата >>
Поетът се вдъхновява и пише.
Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува.
Поетът се вдъхновява и пише.
Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става.
към беседата >>
Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето.
Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето.
Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория.
към беседата >>
За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите.
Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината.
За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите.
Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал?
към беседата >>
Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза.
Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише.
Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза.
След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш.
към беседата >>
Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето.
Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния.
И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш.
към беседата >>
Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни.
Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите.
Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни.
Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби.
към беседата >>
След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал.
Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза.
След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал.
– Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“.
към беседата >>
И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния.
И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния.
Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец.
към беседата >>
Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани.
И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни.
Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани.
Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не.
към беседата >>
– Нищо не му е говорил духът.
Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал.
– Нищо не му е говорил духът.
Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш.
към беседата >>
Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране.
Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния.
Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране.
Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си.
към беседата >>
Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни.
Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани.
Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни.
Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав?
към беседата >>
Когато духът говори, той говори ясно и определено.
Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът.
Когато духът говори, той говори ясно и определено.
Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит.
към беседата >>
Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават.
За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране.
Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават.
Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец.
към беседата >>
Някой казва, че е опитвал нещата.
Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни.
Някой казва, че е опитвал нещата.
– Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно.
към беседата >>
Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става.
Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено.
Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става.
Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“.
към беседата >>
Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория.
Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават.
Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория.
Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш.
към беседата >>
– Че кой не е опитвал?
За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата.
– Че кой не е опитвал?
– Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам.
към беседата >>
Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш.
Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става.
Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш.
Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре.
към беседата >>
Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш.
Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория.
Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш.
Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна.
към беседата >>
– Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби.
Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал?
– Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби.
От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека?
към беседата >>
Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“.
След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш.
Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“.
И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена.
към беседата >>
Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец.
И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш.
Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец.
Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
към беседата >>
От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не.
Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби.
От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не.
Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система?
към беседата >>
И ти оздравяваш.
– Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“.
И ти оздравяваш.
Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“.
към беседата >>
Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си.
Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец.
Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си.
Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят.
към беседата >>
Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав?
Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не.
Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав?
Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му.
към беседата >>
Имаш да държиш изпит.
Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш.
Имаш да държиш изпит.
Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става.
към беседата >>
Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец.
Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си.
Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец.
Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога.
към беседата >>
Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно.
Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав?
Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно.
– Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос.
към беседата >>
Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“.
Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит.
Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“.
И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде.
към беседата >>
Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш.
Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец.
Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш.
Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света.
към беседата >>
– Тогава аз пристъпвам да му доказвам.
– Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно.
– Тогава аз пристъпвам да му доказвам.
Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста.
към беседата >>
И наистина, взимаш изпита си добре.
Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“.
И наистина, взимаш изпита си добре.
Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“.
към беседата >>
Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна.
Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш.
Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна.
В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент.
към беседата >>
Питам този човек: От какво зависи здравето на човека?
– Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам.
Питам този човек: От какво зависи здравето на човека?
Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек.
към беседата >>
Ти си бременна жена.
Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре.
Ти си бременна жена.
Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен.
към беседата >>
В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна.
В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи.
към беседата >>
Нали от неговата дихателна система?
От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека?
Нали от неговата дихателна система?
Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят.
към беседата >>
Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“.
И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена.
Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“.
Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа.
към беседата >>
Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят.
Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят.
Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент.
към беседата >>
Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му.
Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система?
Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му.
Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си.
към беседата >>
Както е казал, така става.
Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“.
Както е казал, така става.
Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“.
към беседата >>
Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога.
Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят.
Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога.
В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят.
към беседата >>
Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос.
Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му.
Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос.
Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ.
към беседата >>
Ти си роб някъде.
Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става.
Ти си роб някъде.
Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва.
към беседата >>
В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света.
Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога.
В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света.
Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния.
към беседата >>
Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста.
– Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос.
Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста.
Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора.
към беседата >>
Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“.
И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде.
Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“.
И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил.
към беседата >>
Това, което движи света, е важният момент.
Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света.
Това, което движи света, е важният момент.
В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън.
към беседата >>
Има и други признаци, по които се познава здравият човек.
Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста.
Има и други признаци, по които се познава здравият човек.
Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон.
към беседата >>
И наистина, на другия ден ти вече си свободен.
Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“.
И наистина, на другия ден ти вече си свободен.
Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена.
към беседата >>
В Битието всичко се движи.
В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент.
В Битието всичко се движи.
Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа.
към беседата >>
Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят.
Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек.
Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят.
Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици.
към беседата >>
Ти си в морето, настава голяма катастрофа.
Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен.
Ти си в морето, настава голяма катастрофа.
Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява.
към беседата >>
Външното изявление е външният момент.
Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи.
Външното изявление е външният момент.
Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си.
към беседата >>
Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си.
Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят.
Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си.
Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав?
към беседата >>
Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“.
Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа.
Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“.
И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява.
към беседата >>
Тези два момента в битието се сменят.
Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент.
Тези два момента в битието се сменят.
Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите.
към беседата >>
Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ.
Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си.
Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ.
Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен.
към беседата >>
И наистина, скоро всичко утихва.
Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“.
И наистина, скоро всичко утихва.
Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири.
към беседата >>
Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния.
В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят.
Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния.
Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри.
към беседата >>
Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора.
Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ.
Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора.
Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари.
към беседата >>
Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил.
Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва.
Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил.
Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем.
към беседата >>
Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън.
Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния.
Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън.
Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе.
към беседата >>
Това е закон.
Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора.
Това е закон.
Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари.
към беседата >>
Скарат се мъж и жена.
И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил.
Скарат се мъж и жена.
Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат.
към беседата >>
Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа.
В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън.
Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа.
Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе.
към беседата >>
Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици.
Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон.
Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици.
Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя.
към беседата >>
Ще викат сега някой трети да ги помирява.
Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена.
Ще викат сега някой трети да ги помирява.
Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме.
към беседата >>
Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си.
Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа.
Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си.
Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека.
към беседата >>
Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав?
Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици.
Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав?
Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари.
към беседата >>
Няма какво да викат човек отвън да ги помирява.
Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява.
Няма какво да викат човек отвън да ги помирява.
Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете.
към беседата >>
Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите.
Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си.
Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите.
Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението.
към беседата >>
Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен.
Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав?
Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен.
Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя.
към беседата >>
Нека повикат Господа в себе си да ги помири.
И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява.
Нека повикат Господа в себе си да ги помири.
Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте.
към беседата >>
Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри.
Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите.
Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри.
Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил.
към беседата >>
Товарът, който носиш, ще те състари.
Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен.
Товарът, който носиш, ще те състари.
Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила.
към беседата >>
Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем.
Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири.
Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем.
Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени.
към беседата >>
Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе.
Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри.
Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе.
Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи?
към беседата >>
Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари.
Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари.
Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари.
Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя.
към беседата >>
Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат.
Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем.
Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат.
Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап.
към беседата >>
Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе.
Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе.
Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе.
Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха.
към беседата >>
Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя.
Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари.
Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя.
Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра.
към беседата >>
Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме.
Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат.
Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме.
Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове.
към беседата >>
Това е в разбирането, в прогреса на човека.
Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе.
Това е в разбирането, в прогреса на човека.
Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш.
към беседата >>
Тази мисъл пак ще те състари.
Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя.
Тази мисъл пак ще те състари.
Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това?
към беседата >>
Вие се лъжете.
Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме.
Вие се лъжете.
Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде.
към беседата >>
Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението.
Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека.
Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш.
към беседата >>
Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя.
Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари.
Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя.
Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят.
към беседата >>
Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте.
Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете.
Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте.
Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа.
към беседата >>
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил.
Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил.
Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила.
Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя.
Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила.
За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука.
към беседата >>
Любовта никога не се мени.
Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте.
Любовта никога не се мени.
Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше?
към беседата >>
Някой иска да направи добро, че как ще го направи?
Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил.
Някой иска да направи добро, че как ще го направи?
Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
За такава дъщеря не трябва никаква прикя.
Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила.
За такава дъщеря не трябва никаква прикя.
Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти.
към беседата >>
Един стар дядо искал да прескочи един трап.
Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени.
Един стар дядо искал да прескочи един трап.
Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
към беседата >>
Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха.
Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи?
Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха.
За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра.
Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя.
Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра.
И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте.
към беседата >>
Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове.
Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап.
Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове.
Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората.
към беседата >>
За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш.
Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха.
За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш.
Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това?
Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра.
И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това?
По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль.
към беседата >>
Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде.
Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове.
Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде.
Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден.
към беседата >>
Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш.
Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш.
Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш.
Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят.
Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това?
По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят.
Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света.
към беседата >>
Засилил се, но паднал в трапа.
Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде.
Засилил се, но паднал в трапа.
Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв.
към беседата >>
Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш.
Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
към беседата >>
Това са твърдения на новата наука.
Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят.
Това са твърдения на новата наука.
Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль.
към беседата >>
Казал си: Едно време на младини така ли беше?
Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа.
Казал си: Едно време на младини така ли беше?
После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав.
към беседата >>
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат.
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат.
И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение.
към беседата >>
Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти.
За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука.
Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти.
– Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е.
към беседата >>
После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше?
После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно.
към беседата >>
И без учение могат да преминат.
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат.
И без учение могат да преминат.
И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува.
към беседата >>
– Наследствеността вие я създадохте.
Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти.
– Наследствеността вие я създадохте.
Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли.
към беседата >>
И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората.
Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората.
Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина.
към беседата >>
И волът може да премине без учение, но той си знае.
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат. И без учение могат да преминат.
И волът може да премине без учение, но той си знае.
Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки.
към беседата >>
Тя не играе голяма роль.
И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте.
Тя не играе голяма роль.
И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма.
към беседата >>
Човек носи в себе си това, с което е роден.
Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората.
Човек носи в себе си това, с което е роден.
Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме.
към беседата >>
Кой от вас би желал да мине живота на вола?
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат. И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае.
Кой от вас би желал да мине живота на вола?
И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот.
към беседата >>
И тя играе роль, но не е мощен фактор в света.
По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль.
И тя играе роль, но не е мощен фактор в света.
В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Умният, роден умен, всякога си остава такъв.
Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден.
Умният, роден умен, всякога си остава такъв.
Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме. Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба?
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат. И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола?
И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба?
Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга.
към беседата >>
В света има два мощни фактора, които играят важна роль.
Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света.
В света има два мощни фактора, които играят важна роль.
Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес.
към беседата >>
Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав.
Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв.
Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав.
Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме. Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение.
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат. И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба?
Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение.
Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието.
към беседата >>
Това са човешкото сърце, т. е.
Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль.
Това са човешкото сърце, т. е.
човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
Не мислете, че това е произволно.
После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав.
Не мислете, че това е произволно.
С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме. Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува.
И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение.
Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува.
Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите.
към беседата >>
човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли.
– Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е.
човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли.
По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
С това искам само да потвърдя една истина.
И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно.
С това искам само да потвърдя една истина.
Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме. Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки.
И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува.
Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки.
Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път.
към беседата >>
По-важни фактори от тях няма.
Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли.
По-важни фактори от тях няма.
На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме.
Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина.
Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме.
Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот.
Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки.
Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот.
За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука.
към беседата >>
На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост.
И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма.
На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост.
Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме.
Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
към беседата >>
За мене природата е една жива книга.
И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот.
За мене природата е една жива книга.
Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.
към беседата >>
Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес.
В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост.
Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес.
И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни.
Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена.
към беседата >>
Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието.
Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга.
Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието.
Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини.
към беседата >>
И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес.
И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
към беседата >>
Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни.
Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място.
Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее.
към беседата >>
Знанието не създадоха рибите.
Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието.
Знанието не създадоха рибите.
Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини.
към беседата >>
„Ще бъде развързано и на небето“.
„Ще бъде развързано и на небето“.
Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал.
към беседата >>
Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място.
Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде.
Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа?
към беседата >>
Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път.
Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите.
Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път.
Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините.
към беседата >>
Какво трябва да се развърже?
„Ще бъде развързано и на небето“.
Какво трябва да се развърже?
Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света.
към беседата >>
Хиляди безброй лъчи падат на земята.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде.
Хиляди безброй лъчи падат на земята.
Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта?
към беседата >>
Не, това е общо казано, това не е наука.
Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път.
Не, това е общо казано, това не е наука.
Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено.
към беседата >>
Време е вече да се говори на хората.
„Ще бъде развързано и на небето“. Какво трябва да се развърже?
Време е вече да се говори на хората.
Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл.
към беседата >>
Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята.
Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде.
Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим.
към беседата >>
Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.
За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука.
Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.
Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света.
към беседата >>
Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно.
„Ще бъде развързано и на небето“. Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората.
Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно.
Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата.
към беседата >>
Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде.
Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена.
Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука.
към беседата >>
Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини.
Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес.
Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини.
– Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света.
към беседата >>
Не, аз разглеждам нещата другояче.
„Ще бъде развързано и на небето“. Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно.
Не, аз разглеждам нещата другояче.
Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите.
към беседата >>
Дето и да си, това слънце може да те огрее.
Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена.
Дето и да си, това слънце може да те огрее.
Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува.
към беседата >>
– Еволюцията не е създала никакви картини.
Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини.
– Еволюцията не е създала никакви картини.
Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека.
към беседата >>
Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал.
„Ще бъде развързано и на небето“. Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче.
Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал.
Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира.
към беседата >>
Някой казва, де ще намерим Господа?
Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее.
Някой казва, де ще намерим Господа?
Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов.
към беседата >>
Това са гениалните хора, които са създали картините.
Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини.
Това са гениалните хора, които са създали картините.
Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе.
към беседата >>
Тогава моето и тяхното – това е мощното в света.
Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал.
Тогава моето и тяхното – това е мощното в света.
Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му.
към беседата >>
Де ще намерим Любовта?
Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа?
Де ще намерим Любовта?
– Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов.
към беседата >>
Еволюцията само хроникира онова, което е създадено.
Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините.
Еволюцията само хроникира онова, което е създадено.
Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира.
към беседата >>
Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл.
Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света.
Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл.
Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек.
към беседата >>
– Любовта навсякъде можем да я намерим.
Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта?
– Любовта навсякъде можем да я намерим.
Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания.
към беседата >>
Еволюцията е разумното, което е работило в света.
Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено.
Еволюцията е разумното, което е работило в света.
Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя.
към беседата >>
Така разбирам аз нещата.
Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл.
Така разбирам аз нещата.
За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек.
към беседата >>
Любовта е основа на сегашната наука.
Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим.
Любовта е основа на сегашната наука.
Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов.
към беседата >>
Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света.
Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света.
Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света.
Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим.
към беседата >>
За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите.
Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата.
За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите.
Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек.
към беседата >>
Не мислете, че без Любов наука може да съществува.
Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука.
Не мислете, че без Любов наука може да съществува.
Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов.
към беседата >>
Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека.
– Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света.
Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека.
Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може.
към беседата >>
Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира.
Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите.
Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира.
Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти.
към беседата >>
Любов, която не подкрепва науката, това не е любов.
Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува.
Любов, която не подкрепва науката, това не е любов.
Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов.
към беседата >>
Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе.
Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека.
Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе.
Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава.
към беседата >>
Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му.
Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира.
Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му.
Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек.
към беседата >>
Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов.
Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов.
Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов.
Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов.
към беседата >>
Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира.
Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе.
Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира.
Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега.
към беседата >>
Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек.
Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му.
Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек.
Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек.
към беседата >>
Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания.
– Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов.
Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания.
Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота.
към беседата >>
Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя.
Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира.
Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя.
Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят.
към беседата >>
Изкуството също събужда не целия човек.
Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек.
Изкуството също събужда не целия човек.
Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека.
към беседата >>
Любов, която не подкрепва живота, не е любов.
Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания.
Любов, която не подкрепва живота, не е любов.
Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва.
към беседата >>
Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим.
Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя.
Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим.
За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос.
към беседата >>
Философията не събужда целия човек.
За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек.
Философията не събужда целия човек.
Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека.
към беседата >>
Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов.
Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов.
Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов.
Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов.
към беседата >>
За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може.
Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим.
За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може.
Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува.
към беседата >>
Но буди го отчасти.
Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек.
Но буди го отчасти.
Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия.
към беседата >>
Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов.
Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов.
Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов.
Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност.
към беседата >>
Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава.
Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може.
Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава.
Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух.
към беседата >>
Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек.
Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти.
Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек.
И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си.
към беседата >>
Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов.
Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов.
Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов.
Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие.
към беседата >>
Първоначално камъните не са били така твърди, както сега.
Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава.
Първоначално камъните не са били така твърди, както сега.
Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух.
към беседата >>
И религията не събужда целия човек.
Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек.
И религията не събужда целия човек.
Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения.
към беседата >>
Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота.
Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов.
Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота.
Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие. За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят.
Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега.
Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят.
Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна.
към беседата >>
Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека.
Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек.
Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека.
Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията.
към беседата >>
Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва.
Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота.
Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва.
Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие. За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос.
Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят.
Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос.
За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети.
към беседата >>
Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека.
Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека.
Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека.
Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
към беседата >>
Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов.
Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва.
Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов.
Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие. За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува.
За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос.
За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува.
Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е.
към беседата >>
Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия.
Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека.
Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия.
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни.
към беседата >>
Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност.
Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов.
Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност.
Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие. За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух.
Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува.
Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух.
Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал.
към беседата >>
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си.
Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия.
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си.
Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали.
към беседата >>
Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие.
Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност.
Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие.
За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
Всички науки са произлезли от човешкия дух.
Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух.
Всички науки са произлезли от човешкия дух.
Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука.
към беседата >>
Ще ви приведа известни положения.
И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си.
Ще ви приведа известни положения.
Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали.
към беседата >>
За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие.
За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
към беседата >>
Следователно, няма наука в света, която да не е важна.
Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух.
Следователно, няма наука в света, която да не е важна.
Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието.
към беседата >>
Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията.
Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения.
Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията.
Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни.
към беседата >>
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания.
Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има.
към беседата >>
Човек създал всичко, всички предмети.
Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна.
Човек създал всичко, всички предмети.
Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени.
към беседата >>
Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията.
Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата.
към беседата >>
Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания.
Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат.
Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря.
към беседата >>
Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е.
За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети.
Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е.
той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало.
към беседата >>
Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни.
Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология.
Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни.
По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете умни поне като паяците.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания. Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат.
Вие трябва да бъдете умни поне като паяците.
Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря.
към беседата >>
той ги е систематизирал.
Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е.
той ги е систематизирал.
Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора.
към беседата >>
По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали.
Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни.
По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали.
Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя.
към беседата >>
Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания. Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците.
Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината.
Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа.
към беседата >>
3.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Те не трябва да влизат във вътрешния живот.
Всъщност, детето е около нея и в нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно с автомобила, задигат и господаря. Ето защо, изучавайте своя вътрешен живот, както и този на своя ближен. Що се отнася до външния живот, до външните неудобства, те са временни, странични явления.
Те не трябва да влизат във вътрешния живот.
към беседата >>
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки.
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки.
Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли.
към беседата >>
Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства.
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки.
Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства.
За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен.
към беседата >>
За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения.
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства.
За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения.
- Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно.
към беседата >>
- Какво ще стане с човешкия порядък?
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения.
- Какво ще стане с човешкия порядък?
- Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма.
към беседата >>
- Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини.
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък?
- Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини.
Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата.
към беседата >>
Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли.
Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини.
Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли.
Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза.
към беседата >>
Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен.
Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли.
Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен.
Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие".
към беседата >>
Между кой народ ще се роди, не е важно.
За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен.
Между кой народ ще се роди, не е важно.
Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения.
към беседата >>
Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма.
- Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно.
Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма.
Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта.
към беседата >>
Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата.
- Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма.
Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата.
Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът".
към беседата >>
Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза.
Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата.
Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза.
Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък.
към беседата >>
Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие".
Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза.
Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие".
Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък.
към беседата >>
Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения.
Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие".
Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения.
Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така.
към беседата >>
Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта.
Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения.
Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта.
Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг.
към беседата >>
Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът".
Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта.
Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът".
Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията?
към беседата >>
Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък.
Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът".
Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък.
Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той?
към беседата >>
Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък.
Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък.
Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък.
Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира.
към беседата >>
Не е така.
Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък.
Не е така.
Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата.
към беседата >>
Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг.
Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така.
Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг.
Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива?
към беседата >>
Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията?
Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг.
Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията?
Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата.
към беседата >>
Умрял ли е той?
Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията?
Умрял ли е той?
Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата. Идете в църквата да видите как се моли.
към беседата >>
Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира.
Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той?
Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира.
Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата.
Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира.
Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата.
- Къде отива? - В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
- Къде отива?
Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата.
- Къде отива?
- В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
- В църквата.
Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива?
- В църквата.
Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
Идете в църквата да видите как се моли.
Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата.
Идете в църквата да видите как се моли.
Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата. Идете в църквата да видите как се моли.
Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.
към беседата >>
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се.
Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах.
към беседата >>
Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се.
Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата.
С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата.
С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения.
Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения.
Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия.
Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия.
Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино.
С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах.
Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино.
С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах.
И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах.
И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.
към беседата >>
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък.
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък.
Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
към беседата >>
Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия.
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък.
Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия.
Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
към беседата >>
Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата.
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия.
Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата.
И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
към беседата >>
И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата.
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата.
И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата.
Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата.
Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.
към беседата >>
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине.
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине.
Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия?
към беседата >>
Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е.
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине.
Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е.
Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години?
към беседата >>
Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет.
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е.
Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет.
Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка?
към беседата >>
Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои?
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет.
Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои?
Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Един ден не мога да си почина.
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои?
Един ден не мога да си почина.
Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия?
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина.
Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия?
Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години?
Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия?
Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години?
Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка?
Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години?
Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка?
Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка?
Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво.
Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате.
към беседата >>
Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво.
Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък.
Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива.
към беседата >>
Ще кажете, че вярвате в Бог.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък.
Ще кажете, че вярвате в Бог.
Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие.
към беседата >>
Това не е достатъчно.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог.
Това не е достатъчно.
Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви.
към беседата >>
Само с вяра не се живее.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно.
Само с вяра не се живее.
Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница.
към беседата >>
Право разбиране трябва да имате.
Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее.
Право разбиране трябва да имате.
Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях?
към беседата >>
Някои минават за благочестиви, но само външно са такива.
Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате.
Някои минават за благочестиви, но само външно са такива.
При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят?
към беседата >>
При най-малкото изпитание те губят своето благочестие.
Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива.
При най-малкото изпитание те губят своето благочестие.
Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората?
към беседата >>
Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви.
Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие.
Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви.
Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение.
към беседата >>
Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница.
Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви.
Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница.
Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите.
към беседата >>
Какво лошо има в това, че казали нещо за тях?
Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница.
Какво лошо има в това, че казали нещо за тях?
Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това?
към беседата >>
НАГОРЕ