НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
875
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
875
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже.
И то е хубаво, на място е. Обаче Онзи, Който създал света за разумните души, Той иска душите, които са в училището, да Го познават. Може да познаваш един човек само по закона на Любовта. Когато човек мисли, че "Това не е за мене" - тази мисъл е тягостна. Някой може да каже така: "Действително в младите години човек е готов да възприеме истината." Младият човек не е покварен.
Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже.
Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си. Младият още няма това изкуство.
към беседата >>
Но във всичките хора има едно невежество.
Засега човечеството изобщо не разбира езика на истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема.
Но във всичките хора има едно невежество.
Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш.
към беседата >>
Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си.
Обаче Онзи, Който създал света за разумните души, Той иска душите, които са в училището, да Го познават. Може да познаваш един човек само по закона на Любовта. Когато човек мисли, че "Това не е за мене" - тази мисъл е тягостна. Някой може да каже така: "Действително в младите години човек е готов да възприеме истината." Младият човек не е покварен. Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже.
Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си.
Младият още няма това изкуство.
към беседата >>
Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си.
Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество.
Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си.
Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека.
към беседата >>
Младият още няма това изкуство.
Може да познаваш един човек само по закона на Любовта. Когато човек мисли, че "Това не е за мене" - тази мисъл е тягостна. Някой може да каже така: "Действително в младите години човек е готов да възприеме истината." Младият човек не е покварен. Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже. Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си.
Младият още няма това изкуство.
към беседата >>
Лъжете се.
Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си.
Лъжете се.
Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас.
към беседата >>
Много хора искат да кажат, че са откровени.
Много хора искат да кажат, че са откровени.
Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому.
към беседата >>
Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже.
Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се.
Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже.
Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене.
към беседата >>
Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата.
Много хора искат да кажат, че са откровени.
Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата.
Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е.
към беседата >>
Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си.
Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже.
Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си.
Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал.
към беседата >>
Казвате след това, че този човек е откровен.
Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата.
Казвате след това, че този човек е откровен.
Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е.
към беседата >>
Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш.
Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си.
Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш.
Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая.
към беседата >>
Счупените стомни са откровени.
Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен.
Счупените стомни са откровени.
Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е.
към беседата >>
Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека.
Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш.
Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека.
Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога.
към беседата >>
Откровеният човек не прави зло никому.
Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени.
Откровеният човек не прави зло никому.
Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е.
към беседата >>
Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас.
Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека.
Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас.
Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях.
към беседата >>
Откровеният човек не мисли зло никому.
Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому.
Откровеният човек не мисли зло никому.
Благороден човек е.
към беседата >>
Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене.
Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас.
Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене.
То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него.
към беседата >>
Благороден човек е.
Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому.
Благороден човек е.
към беседата >>
То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал.
Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене.
То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал.
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират.
към беседата >>
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот.
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот.
Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си.
към беседата >>
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая.
Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал.
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая.
Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?
към беседата >>
Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят.
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот.
Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят.
Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство.
към беседата >>
Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога.
Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая.
Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога.
Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите.
към беседата >>
Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна.
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят.
Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна.
Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
Тия, които познават Бога, раят е в тях.
Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога.
Тия, които познават Бога, раят е в тях.
Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия.
към беседата >>
Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора.
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна.
Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора.
Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него.
Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях.
Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него.
Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни.
към беседата >>
Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля?
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора.
Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля?
Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
Това се отнася до онези, които разбират.
То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него.
Това се отнася до онези, които разбират.
Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си.
Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля?
Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си.
Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират.
Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?
" Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство.
Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си.
Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство.
А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
" Това вие сами ще си отговорите.
Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?
" Това вие сами ще си отговорите.
Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство.
А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
към беседата >>
Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия.
Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите.
Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия.
Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете.
Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем.
към беседата >>
Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни.
Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия.
Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни.
Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете.
Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство.
Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете
към беседата >>
Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам? " Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни.
Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
към беседата >>
Това е безполезен живот в света.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство.
Това е безполезен живот в света.
Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете
към беседата >>
Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте?
Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте?
Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е? Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.
към беседата >>
Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света.
Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата.
Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете
към беседата >>
Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е?
Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте?
Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е?
Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.
към беседата >>
Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата.
Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота.
Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете
към беседата >>
Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.
Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте? Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е?
Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.
към беседата >>
Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота.
Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем.
Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете
към беседата >>
2.
Слабото и силното
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1932г.,
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло.
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло.
Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло?
към беседата >>
Кои са признаците на слабото, и кои – на силното?
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло.
Кои са признаците на слабото, и кои – на силното?
Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро.
към беседата >>
Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно.
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното?
Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно.
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен.
към беседата >>
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо.
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно.
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо.
Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава.
към беседата >>
Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното.
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо.
Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното.
Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
към беседата >>
Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло?
Човек трябва да знае две неща в живота си, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло. Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното.
Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло?
Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си.
към беседата >>
Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро.
Кои са признаците на слабото, и кои – на силното? Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло?
Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро.
И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така?
към беседата >>
И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен.
Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро.
И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен.
В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива.
към беседата >>
В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава.
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо. Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен.
В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава.
Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си.
към беседата >>
Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
Тъй щото, един от важните въпроси в живота е да се разберат правилно отношенията на слабото и силното. Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава.
Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
към беседата >>
Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си.
Сега, да се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло? Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си.
Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот.
към беседата >>
Защо е така?
Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро. И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си.
Защо е така?
– Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави.
към беседата >>
– Защото при злото първоначално човек взима, придобива.
И наистина, когато човек намисли да направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен. В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така?
– Защото при злото първоначално човек взима, придобива.
В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра.
към беседата >>
В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си.
В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава. Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива.
В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си.
Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена.
към беседата >>
Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло. Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си.
Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея?
към беседата >>
Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот.
Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли да извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата си. Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро.
Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот.
Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече.
към беседата >>
Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави.
Защо е така? – Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот.
Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави.
Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят.
към беседата >>
Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра.
– Защото при злото първоначално човек взима, придобива. В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави.
Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра.
Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения.
към беседата >>
Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена.
В края, обаче, започва да губи, а с това заедно губи и свободата си. Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра.
Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена.
Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека.
към беседата >>
Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея?
Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата си, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена.
Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея?
Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля.
към беседата >>
Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече.
Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно да ги различава и в своя живот. Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея?
Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече.
Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него.
към беседата >>
Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят.
Казвам: човек може да наблюдава тия положения в живота си и да се убеди, че те са прави. Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече.
Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят.
В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога!
към беседата >>
В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения.
Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра. Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят.
В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения.
Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога?
към беседата >>
Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека.
Без правилни разбирания, без положителна вяра животът на човека представлява канализация, на която главната тръба е запушена. Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения.
Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека.
Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов.
към беседата >>
Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля.
Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може да тече през нея? Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека.
Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля.
Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе.
към беседата >>
Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него.
Всяка тръба на канализацията трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за да може водата безпрепятствено да тече. Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля.
Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него.
Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш.
към беседата >>
Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога!
Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва да се изчистят. В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него.
Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога!
В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината.
към беседата >>
В какво се състои познаването на Бога?
В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва да бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения. Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога!
В какво се състои познаването на Бога?
Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот.
към беседата >>
Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов.
Всяко странично желание, всяка нечиста мисъл, всяка крива постъпка са кал, която запушва ума и сърцето на човека. Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога?
Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов.
Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога.
към беседата >>
Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе.
Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля. Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов.
Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе.
Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов.
към беседата >>
Щом животът потече, и пътя ще намериш.
Следователно първо човек трябва да се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него. Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе.
Щом животът потече, и пътя ще намериш.
Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот.
към беседата >>
Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината.
Има само един начин, по който той може да се освободи от тази кал, а именно: той трябва да познае Бога! В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш.
Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината.
И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене.
към беседата >>
И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот.
В какво се състои познаването на Бога? Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината.
И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот.
Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път.
към беседата >>
Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога.
Да познаеш Бога, значи да почувстваш Неговата Любов. Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот.
Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога.
И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение.
към беседата >>
И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов.
Щом почувстваш Божията Любов, едновременно с това и животът ще потече в тебе. Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога.
И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов.
Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение.
към беседата >>
Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот.
Щом животът потече, и пътя ще намериш. Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов.
Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот.
Животът пък подразбира растене. Растенето означава път. Където има път, там има движение.
към беседата >>
Животът пък подразбира растене.
Щом намериш пътя, ще се добереш до Истината. И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот.
Животът пък подразбира растене.
Растенето означава път. Където има път, там има движение.
към беседата >>
Растенето означава път.
И най-после, придобиеш ли Истината, ще влезеш в истинския живот. Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене.
Растенето означава път.
Където има път, там има движение.
към беседата >>
Където има път, там има движение.
Ако човек не забелязва този последователен процес в себе си, той не може да дойде до познаването на Бога. И тъй, да познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов. Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот. Животът пък подразбира растене. Растенето означава път.
Където има път, там има движение.
към беседата >>
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината.
В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие.
към беседата >>
В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце?
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината.
В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце?
Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.
към беседата >>
Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце?
Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва.
Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ.
към беседата >>
Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва.
Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас.
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват.
към беседата >>
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас.
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали.
Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те?
към беседата >>
Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие.
Сега, като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали.
Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие.
Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те?
към беседата >>
Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.
В такъв случай, питам: какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие.
Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.
Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа.
към беседата >>
Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ.
Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва.
Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ.
Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира.
към беседата >>
Този човек има очи, но те не го ползват.
Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ.
Този човек има очи, но те не го ползват.
Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира.
към беседата >>
Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те?
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват.
Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те?
Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог.
към беседата >>
Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те?
Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те?
Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те?
Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога.
към беседата >>
Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа.
Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те?
Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа.
Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме.
към беседата >>
Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира.
Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие, или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа.
Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира.
По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание.
към беседата >>
По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира.
Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира.
По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира.
Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог.
към беседата >>
Зад светлината е скрит Бог.
Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира.
Зад светлината е скрит Бог.
Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина.
към беседата >>
Без светлина ние не можем да видим Бога.
Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог.
Без светлина ние не можем да видим Бога.
Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме.
Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога.
Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме.
Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
Думата „виделина“ означава знание.
Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме.
Думата „виделина“ означава знание.
Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
Думата „светлина“ означава проявения Бог.
По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание.
Думата „светлина“ означава проявения Бог.
Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
Значи само проявеният Бог е светлина.
Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог.
Значи само проявеният Бог е светлина.
На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата „виделина“ означава знание. Думата „светлина“ означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина.
На санскритски език „сат“ означава Божественото, разумното, което се е проявило в света.
към беседата >>
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви.
Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал.
към беседата >>
Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви.
Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира.
Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси.
към беседата >>
Бог е същината на нещата.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира.
Бог е същината на нещата.
Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода.
към беседата >>
Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата.
Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.
към беседата >>
Царството Божие представлява цялата вселена, т.е.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“.
Царството Божие представлява цялата вселена, т.е.
всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората?
към беседата >>
всичко, което Бог е създал.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е.
всичко, което Бог е създал.
Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество.
към беседата >>
Това, именно, трябва да се търси.
Ние взимаме думата „Бог“ в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал.
Това, именно, трябва да се търси.
С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните.
към беседата >>
С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода.
Бог е същината на нещата. Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси.
С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода.
Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете.
към беседата >>
Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.
Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“. Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода.
Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.
Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете.
към беседата >>
Питам: на какво се дължат погрешките на хората?
Царството Божие представлява цялата вселена, т.е. всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.
Питам: на какво се дължат погрешките на хората?
Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб.
към беседата >>
Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество.
всичко, което Бог е създал. Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората?
Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество.
За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!
към беседата >>
За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните.
Това, именно, трябва да се търси. С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество.
За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните.
В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек?
към беседата >>
В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете.
С други думи казано: човек трябва да търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода. Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните.
В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете.
Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си.
към беседата >>
Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете.
Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота. Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете.
Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете.
Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето?
към беседата >>
Доброто представлява пресния, топъл хляб.
Питам: на какво се дължат погрешките на хората? Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете.
Доброто представлява пресния, топъл хляб.
Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива.
към беседата >>
Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!
Погрешките на хората се дължат на тяхното невежество. За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб.
Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!
“ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора.
към беседата >>
“ Какво трябва да прави човек?
За пример, вашият баща ви изпраща пресен, топъл хляб, направен от чиста пшеница, но вие, като не разбирате цената му, оставяте този хляб настрана и се нахвърляте на твърд, мухлясал хляб и с часове го гризете, докато се нахраните. В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме!
“ Какво трябва да прави човек?
Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват.
към беседата >>
Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си.
В това отношение грехът не е нищо друго, освен мухлясалият хляб, който ядете. Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек?
Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си.
Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив.
към беседата >>
Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето?
Щом престанете да грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате да го ядете. Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си.
Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето?
Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните.
към беседата >>
Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива.
Доброто представлява пресния, топъл хляб. Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето?
Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива.
Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост.
към беседата >>
Такова желание имат и простите хора.
Тъй щото, искате ли да изчистите ума си от всички утайки в него, сложете на първо място в главата си мисълта: „Мухлясал хляб няма да ядем; развалени храни и плодове няма да ядем; мътна вода няма да пием; лоши думи няма да говорим и да слушаме! “ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива.
Такова желание имат и простите хора.
И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят.
към беседата >>
И те обичат да седят на едно място, да почиват.
“ Какво трябва да прави човек? Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора.
И те обичат да седят на едно място, да почиват.
Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане.
към беседата >>
Простият човек е мързелив.
Той трябва да насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето си. Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват.
Простият човек е мързелив.
Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ.
към беседата >>
Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните.
Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето? Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив.
Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните.
Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат.
към беседата >>
Животните работят, движат се, но по необходимост.
Всяко семе, преди да е разбрало своята задача, има желание да остане на едно място, и там да почива. Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните.
Животните работят, движат се, но по необходимост.
Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи.
към беседата >>
Щом се нахранят, те веднага лягат да спят.
Такова желание имат и простите хора. И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост.
Щом се нахранят, те веднага лягат да спят.
Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си.
към беседата >>
Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане.
И те обичат да седят на едно място, да почиват. Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят.
Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане.
То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен.
към беседата >>
То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ.
Простият човек е мързелив. Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане.
То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ.
И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си?
към беседата >>
И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат.
Мързелът е свойствен не само на простите хора, но и на животните. Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ.
И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат.
Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш!
към беседата >>
Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи.
Животните работят, движат се, но по необходимост. Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат.
Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи.
Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш!
към беседата >>
Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си.
Щом се нахранят, те веднага лягат да спят. Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи.
Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си.
Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание.
към беседата >>
Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен.
Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане. То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си.
Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен.
Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек.
към беседата >>
Някой казва: „Как да излекувам мързела си?
То нито работи, нито чете, нито мисли, нито се моли, но от време на време само, когато се намери в голямо затруднение, вика за помощ. И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен.
Някой казва: „Как да излекувам мързела си?
“ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек?
към беседата >>
“ – Започни да учиш!
И тъй, мързелът е за невежите, учението – за учениците, за трудолюбивите, а работата – за посветените, които разбират нещата и ги прилагат. Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си?
“ – Започни да учиш!
– „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде.
към беседата >>
– „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш!
Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият, посветеният работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш!
– „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш!
В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!
към беседата >>
В работата човек придобива светлина, знание.
Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; щом работиш, добър, посветен си. Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш!
В работата човек придобива светлина, знание.
Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте.
към беседата >>
Щом има светлина, знание, той е посветен човек.
Мързелив ли си, прост и невежа си; не учиш ли, не се ли трудиш, не си ученик; не работиш ли, не си добър, не си посветен. Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание.
Щом има светлина, знание, той е посветен човек.
Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това.
към беседата >>
Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек?
Някой казва: „Как да излекувам мързела си? “ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек.
Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек?
Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това.
към беседата >>
Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде.
“ – Започни да учиш! – „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек?
Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде.
Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек.
към беседата >>
Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!
– „Аз искам да стана добър човек.“ – Щом искаш да станеш добър човек, ти трябва да работиш! В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде.
Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!
“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод.
към беседата >>
“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте.
В работата човек придобива светлина, знание. Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще!
“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте.
Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека.
към беседата >>
Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това.
Щом има светлина, знание, той е посветен човек. Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте.
Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това.
Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“.
към беседата >>
Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това.
Питам: каква е съдбата на семето, ако то попадне в ръката на мързеливия, на ученика или на добрия човек? Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това.
Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това.
Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“.
към беседата >>
Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек.
Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще си отиде. Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това.
Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек.
Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте.
към беседата >>
Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод.
Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „Да става, каквото ще! “ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек.
Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод.
Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината.
към беседата >>
Тези фази се забелязват и в живота на човека.
“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее да расте. Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод.
Тези фази се забелязват и в живота на човека.
Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта.
към беседата >>
Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“.
Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без да е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това. Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека.
Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“.
Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта.
към беседата >>
Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“.
Видите ли, че семето е посадено и изоставено, ще знаете, че ученикът е направил това. Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“.
Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“.
Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат.
към беседата >>
Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте.
Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало да расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек. Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“.
Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте.
В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа.
към беседата >>
В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината.
Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището си, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия да расте, да се развива, да даде плод. Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте.
В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината.
Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл.
към беседата >>
Светлината представлява знанието, Мъдростта.
Тези фази се забелязват и в живота на човека. Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината.
Светлината представлява знанието, Мъдростта.
Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения.
към беседата >>
Топлината представлява живота, Любовта.
Докато е мързелив, той казва: „Животът няма смисъл, той е пълен с мъчнотии“. Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта.
Топлината представлява живота, Любовта.
Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви.
към беседата >>
Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат.
Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво да правя“. Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта.
Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат.
Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят.
към беседата >>
Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа.
Казвам: който е станал ученик, той трябва да намери пътя, да върви напред, да расте. В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат.
Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа.
Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи?
към беседата >>
Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл.
В процеса на растенето човек влиза в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа.
Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл.
Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях.
към беседата >>
Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения.
Светлината представлява знанието, Мъдростта. Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл.
Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения.
В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви.
Топлината представлява живота, Любовта. Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения.
В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви.
Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят.
Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали да действат. Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви.
Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят.
Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи?
Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала да действа. Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят.
Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи?
Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях. И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях.
Не мислите ли по този начин, и животът ще изгуби за вас смисъл. Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи?
Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях.
И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения. В този случай едно трябва да знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път да се прояви. Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва да правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят. Не става ли същото и с прозорците на вашите къщи? Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва да вземете чиста вода, да ги измиете, за да виждате ясно през тях.
И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за да различавате слабото от силното и доброто от злото.
към беседата >>
3.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш.
Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш.
По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш.
– „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той?
към беседата >>
Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне.
Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света.
Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята.
към беседата >>
– „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога.
Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш.
– „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога.
Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас.
към беседата >>
Няма защо отсега нататък да ви обиква.
Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света.
Няма защо отсега нататък да ви обиква.
Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него.
към беседата >>
Сега аз ще дам ново определение за Бога.
– „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога.
Сега аз ще дам ново определение за Бога.
Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той.
към беседата >>
Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена.
Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква.
Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена.
Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас!
към беседата >>
Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия.
“ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога.
Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия.
Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка.
към беседата >>
Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне.
“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена.
Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне.
Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога.
към беседата >>
Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате.
С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия.
Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате.
Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка.
към беседата >>
Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек!
Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне.
Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек!
Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота.
към беседата >>
Къде е Той?
По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате.
Къде е Той?
– В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи.
към беседата >>
Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята.
Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек!
Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята.
Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“.
към беседата >>
– В най-малкото добро у вас.
– „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той?
– В най-малкото добро у вас.
Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си.
към беседата >>
Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него.
Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята.
Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него.
Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си.
към беседата >>
Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той.
Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас.
Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той.
Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш.
към беседата >>
Останете само с истината, която Бог е вложил във вас!
Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него.
Останете само с истината, която Бог е вложил във вас!
Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората.
към беседата >>
Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка.
Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той.
Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка.
Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане.
към беседата >>
Само по този начин ще имате любовта на Бога.
Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас!
Само по този начин ще имате любовта на Бога.
Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне.
към беседата >>
Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка.
Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка.
Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка.
Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо?
към беседата >>
Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота.
Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек! Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога.
Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота.
Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
към беседата >>
Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи.
Къде е Той? – В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка.
Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи.
Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо? – Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“.
Нека той дойде при мене такъв, какъвто съм го изпратил на земята. Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота.
Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“.
Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас.
към беседата >>
Всеки има свой собствен ключ за стаята си.
– В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи.
Всеки има свой собствен ключ за стаята си.
Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо? – Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си.
Това значи: хвърлете лъжливото настрана, съблечете се от него. Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“.
Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си.
Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества.
към беседата >>
Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш.
Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си.
Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш.
Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо? – Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората.
Останете само с истината, която Бог е вложил във вас! Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си.
Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората.
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава.
към беседата >>
Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане.
Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш.
Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане.
Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо? – Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне.
Само по този начин ще имате любовта на Бога. Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората.
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне.
Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание.
към беседата >>
Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо?
Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане.
Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо?
– Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
Само по този начин ще имате правилни разбирания за живота. Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне.
Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание. Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
– Ключът не е в тебе.
Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете да употребявате, да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане. Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него да влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма да имаш възможност да пречистиш, да освободиш сърцето си от тези неканени гости. Защо?
– Ключът не е в тебе.
към беседата >>
Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас.
Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“. Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас.
Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание. Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?
“ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш.
към беседата >>
Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества.
Ти благодариш, но лежиш болен на леглото си. Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас.
Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества.
Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание. Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
“ Този въпрос не може да се разреши.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?
“ Този въпрос не може да се разреши.
Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.
към беседата >>
Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава.
Ако наистина си благодарен, ти трябва да имаш силата да станеш от леглото, да излезеш вън, да се печеш на слънцето и да слугуваш на хората. Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества.
Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава.
Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание. Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши? “ Този въпрос не може да се разреши.
Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши.
И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца.
към беседата >>
Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание.
Който има желание да слугува на хората, той има най-малкото добро в себе си, което в даден момент може да му помогне. Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава.
Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание.
Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
И ангелите даже не са разрешили този въпрос.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши? “ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши.
И ангелите даже не са разрешили този въпрос.
Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората.
към беседата >>
Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
Сложите ли в ума си мисълта да слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде. Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас. Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества. Придобиете ли това, където и да минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли да взима, но само дава. Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание.
Следователно не мислете нито за себе си, нито за другите това, което не сте.
към беседата >>
Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши? “ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос.
Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него.
За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца.
към беседата >>
Спрете се върху Божественото у вас.
Спрете се върху Божественото у вас.
Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече.
към беседата >>
За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши? “ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него.
За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш.
Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега?
към беседата >>
Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая.
Спрете се върху Божественото у вас.
Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая.
В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас.
към беседата >>
Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.
“ Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш.
Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.
Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?
към беседата >>
В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате.
Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая.
В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате.
Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас.
към беседата >>
Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца.
Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си.
Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца.
Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие.
към беседата >>
Там ще намерите много книги.
Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате.
Там ще намерите много книги.
Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете.
към беседата >>
Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората.
И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца.
Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората.
Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“.
към беседата >>
Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея.
Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги.
Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея.
Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.
към беседата >>
Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца.
Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората.
Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца.
Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат.
към беседата >>
Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече.
Спрете се върху Божественото у вас. Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея.
Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече.
Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания.
към беседата >>
Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега?
За да не бъдат хората лоши, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и никому да не го даваш. Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца.
Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега?
И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва.
към беседата >>
Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас.
Вземете ключа на най-малкото добро и отворете с него първата стая. В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече.
Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас.
Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува.
към беседата >>
И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?
Само на Едного можеш да повериш ключа на сърцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега?
И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?
“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща.
към беседата >>
Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас.
В нея ще намерите онова, което от дълго време чакате. Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас.
Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас.
Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода.
към беседата >>
“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие.
Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?
“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие.
Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“.
към беседата >>
Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете.
Там ще намерите много книги. Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас.
Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете.
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си.
към беседата >>
Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“.
Тъй щото, единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие.
Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“.
Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие?
към беседата >>
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.
Вземете първата книга, която ви се попадне, и вижте какво е написано в нея. Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете.
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.
Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана.
към беседата >>
Този човек е аристократ, иска другите да му служат.
Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“.
Този човек е аристократ, иска другите да му служат.
Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен.
към беседата >>
Вън от него всички неща са ненужни терзания.
Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече. Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си.
Вън от него всички неща са ненужни терзания.
Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват.
към беседата >>
Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва.
Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат.
Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва.
Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа?
към беседата >>
Там законът съществува.
Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас. Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания.
Там законът съществува.
Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си!
към беседата >>
Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща.
И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни? “ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва.
Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща.
Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя?
към беседата >>
Където няма закон, там има свобода.
Аз говорих това, което вие сте учили, за да очистя праха около вас и у вас. Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува.
Където няма закон, там има свобода.
Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него.
към беседата >>
Казвате: „Лош човек е той“.
“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща.
Казвате: „Лош човек е той“.
Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа?
към беседата >>
Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си.
Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете да си помогнете. И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода.
Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си.
Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили.
към беседата >>
Питам: той ли е лош, или вие?
Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“. Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“.
Питам: той ли е лош, или вие?
Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал?
към беседата >>
Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана.
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си.
Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана.
Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани.
към беседата >>
Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен.
Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие?
Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен.
Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това.
към беседата >>
Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват.
Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана.
Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват.
Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи.
към беседата >>
Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа?
Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен.
Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа?
Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода?
към беседата >>
Хвърлете товара от гърба си!
Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват.
Хвърлете товара от гърба си!
Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни.
към беседата >>
Как може да се оправи тя?
Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа?
Как може да се оправи тя?
“ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане.
към беседата >>
Вие сте в състояние да се освободите от него.
Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си!
Вие сте в състояние да се освободите от него.
Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо.
към беседата >>
“ Вие как ще оправите вашата работа?
Казвате: „Лош човек е той“. Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя?
“ Вие как ще оправите вашата работа?
Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне.
към беседата >>
Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили.
Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него.
Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили.
Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината.
към беседата >>
Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал?
Питам: той ли е лош, или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа?
Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал?
Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?
към беседата >>
Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани.
Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили.
Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани.
Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате.
към беседата >>
Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това.
Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен. Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал?
Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това.
Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината.
към беседата >>
Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи.
Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани.
Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи.
Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света.
към беседата >>
Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода?
Когато турците се намерят в трудно положение, питат: „Какъв ще бъде краят на тази работа? Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това.
Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода?
Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая.
към беседата >>
Тези неща са временни, а не постоянни.
Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи.
Тези неща са временни, а не постоянни.
Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва.
към беседата >>
Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане.
Как може да се оправи тя? “ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода?
Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане.
Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя?
към беседата >>
Мястото не е постоянно нещо.
Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни.
Мястото не е постоянно нещо.
Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил.
към беседата >>
Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне.
“ Вие как ще оправите вашата работа? Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане.
Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне.
Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка.
към беседата >>
Днес сте на планината, утре сте в долината.
Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо.
Днес сте на планината, утре сте в долината.
Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?
към беседата >>
Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?
Трябва ли да тръгнете от човек на човек да се оплаквате, че еди-кой си взел ключа ви и не го върнал? Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне.
Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?
“ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята?
към беседата >>
Днес нещо нямате, утре ще го имате.
Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината.
Днес нещо нямате, утре ще го имате.
Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират.
към беседата >>
“ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината.
Ако тръгнете да се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната си пълна с мътна, кална вода, да се оплаквате, че някой злосторник е направил това. Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?
“ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината.
Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново.
към беседата >>
Нищо не е постоянно в света.
Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате.
Нищо не е постоянно в света.
Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате?
към беседата >>
Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая.
Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед да разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода? Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината.
Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая.
Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан.
към беседата >>
Някой направил къщата си там, където не трябва.
Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света.
Някой направил къщата си там, където не трябва.
Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре.
към беседата >>
Казвате: „Какво трябва да правя?
Колкото и да се оплаквате на съседите си, водата в стомната все мътна ще си остане. Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая.
Казвате: „Какво трябва да правя?
“ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора.
към беседата >>
Никой не живее там, където Бог му е определил.
Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва.
Никой не живее там, където Бог му е определил.
И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот?
към беседата >>
“ – Ще напуснеш кехаялъка.
Из цялото село да се знае това, пак няма да ви помогне. Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя?
“ – Ще напуснеш кехаялъка.
Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът.
към беседата >>
И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?
Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил.
И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?
“ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил.
към беседата >>
Какво прави кехаята?
Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната? “ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка.
Какво прави кехаята?
Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му.
към беседата >>
“ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират.
Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем?
“ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират.
Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново.
“ Колкото и да се питат едни-други, никой не знае истината. Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята?
Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново.
Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате?
Нищо не е постоянно в света. Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират.
Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате?
За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Днес това правят с барабан.
Онзи, който ходи из цялото село да се оплаква, той прилича на селски кехая. Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново.
Днес това правят с барабан.
Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре.
към беседата >>
За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре.
Някой направил къщата си там, където не трябва. Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате?
За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре.
Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Тази е една от лесните работи, за аристократи хора.
Казвате: „Какво трябва да правя? “ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан.
Тази е една от лесните работи, за аристократи хора.
Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни.
към беседата >>
Защо хората са недоволни от своя живот?
Никой не живее там, където Бог му е определил. И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре.
Защо хората са недоволни от своя живот?
– Защото живеят там, където Бог не ги е поставил. И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Такъв аристократ бил в миналото и волът.
“ – Ще напуснеш кехаялъка. Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора.
Такъв аристократ бил в миналото и волът.
Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре.
към беседата >>
– Защото живеят там, където Бог не ги е поставил.
И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук да живеем? “ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот?
– Защото живеят там, където Бог не ги е поставил.
И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му.
Какво прави кехаята? Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът.
Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му.
Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата.
към беседата >>
И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
“ Да, тук се дивее, а по градовете хората умират. Кое е по-хубаво: да дивеете или да умирате? За предпочитане е човек да подивее, отколкото да умре. Защо хората са недоволни от своя живот? – Защото живеят там, където Бог не ги е поставил.
И след всичко това казват: „Аз не искам да боледувам, не искам да страдам, не искам да бъда невежа“.
към беседата >>
Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце.
Той се качва на някое високо място и оттам вика, съобщава на хората нещо ново. Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му.
Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце.
По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека.
към беседата >>
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил.
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил.
Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил.
към беседата >>
По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре.
Днес това правят с барабан. Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце.
По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре.
Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен.
към беседата >>
Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил.
Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.
Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава?
към беседата >>
Той отишъл при него и започнал там да се храни.
Тази е една от лесните работи, за аристократи хора. Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре.
Той отишъл при него и започнал там да се храни.
В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата?
към беседата >>
Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си?
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа.
Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си?
“ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил.
към беседата >>
В първо време човекът го угощавал добре.
Такъв аристократ бил в миналото и волът. Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни.
В първо време човекът го угощавал добре.
Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре?
към беседата >>
“ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас.
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си?
“ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас.
Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината.
към беседата >>
Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата.
Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му. Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре.
Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата.
Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше.
към беседата >>
Някой казва: „Аз не съм добър човек“.
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас.
Някой казва: „Аз не съм добър човек“.
– Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе.
към беседата >>
Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека.
Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце. По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата.
Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека.
Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека.
към беседата >>
– Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил.
Казвам: всичко това може да се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил. Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“.
– Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил.
– „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш.
към беседата >>
Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен.
По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре. Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека.
Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен.
Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол.
към беседата >>
– „Какво трябва да правя тогава?
Мислете като Бога, вършете това, което Той иска, и вие ще реализирате копнежите на своята душа. Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил.
– „Какво трябва да правя тогава?
“ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето.
към беседата >>
Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата?
Той отишъл при него и започнал там да се храни. В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен.
Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата?
Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
към беседата >>
“ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил.
Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в себе си? “ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава?
“ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил.
– „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас.
към беседата >>
Защо го впрегнаха да оре?
В първо време човекът го угощавал добре. Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата?
Защо го впрегнаха да оре?
Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света?
към беседата >>
– „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината.
“ Ако вашият ключ отваря вратата на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля, то е най-малкото добро у вас. Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил.
– „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината.
Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега.
към беседата >>
Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше.
Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа, да му оре нивата. Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре?
Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше.
Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания.
към беседата >>
Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе.
Някой казва: „Аз не съм добър човек“. – Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината.
Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе.
Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото.
към беседата >>
Същото може да се каже и за човека.
Тъй щото, и до днес още волът не може да се освободи от веригите на човека. Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше.
Същото може да се каже и за човека.
Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро.
към беседата >>
Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш.
– Значи ти не си на мястото, където Бог те е поставил. – „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе.
Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш.
От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате.
към беседата >>
Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол.
Вечер, когато се прибере у дома си, и тук не е свободен. Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека.
Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол.
Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си.
към беседата >>
От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето.
– „Какво трябва да правя тогава? “ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш.
От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето.
Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите.
към беседата >>
Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
Питам този стар аристократ: защо му дойде това нещастие до главата? Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол.
Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш.
към беседата >>
Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас.
“ – Ще намериш мястото си, където Бог те е поставил. – „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето.
Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас.
Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото.
към беседата >>
Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света?
Защо го впрегнаха да оре? Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия.
Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света?
Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне.
към беседата >>
Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега.
– „Няма кой да ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината. Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас.
Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега.
И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде.
към беседата >>
Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания.
Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката си и нищо не учеше. Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света?
Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания.
Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена.
към беседата >>
И тогава, дойде ли новото, забравете старото.
Досега ти си имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе. Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега.
И тогава, дойде ли новото, забравете старото.
Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите?
към беседата >>
Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро.
Същото може да се каже и за човека. Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания.
Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро.
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора.
към беседата >>
Без новото вие не можете да растете, да се развивате.
Това, което си придобил и изработил досега, показва, че си имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен да благодариш. От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото.
Без новото вие не можете да растете, да се развивате.
И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната.
към беседата >>
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си.
Който не учи, който не знае как да мърда езика, очите, ръцете, краката си, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол. Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро.
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си.
Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън.
към беседата >>
И като дойде новото, трябва да го пазите.
От всички сега се изисква да съблечете професорската дреха и да облечете дрехата на служенето. Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате.
И като дойде новото, трябва да го пазите.
За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите.
към беседата >>
Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш.
Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете си, че ако не учите, ако не работите, и вие може да изпаднете в такива лоши условия. Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си.
Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш.
Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад.
към беседата >>
За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото.
Само по този начин ще изразите благодарността си към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас. Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите.
За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото.
Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха?
към беседата >>
Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне.
Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света? Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш.
Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне.
Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето.
към беседата >>
Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде.
Сега, през целия ден дръжте в ума си свещената идея, да мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега. И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото.
Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде.
Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!
към беседата >>
Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена.
Учете и работете, без да търсите разрешение на въпроса, защо има страдания. Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне.
Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена.
Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне.
към беседата >>
Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите?
И тогава, дойде ли новото, забравете старото. Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде.
Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите?
Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни!
към беседата >>
Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора.
Едно е важно за вас: да намерите най-малкото добро. Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена.
Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора.
Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора.
към беседата >>
Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната.
Без новото вие не можете да растете, да се развивате. И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите?
Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната.
Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни!
към беседата >>
Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън.
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в себе си. Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора.
Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън.
След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли?
към беседата >>
Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите.
И като дойде новото, трябва да го пазите. За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната.
Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите.
Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат.
към беседата >>
След това ще изпиташ глад.
Болен си, нямаш близки, нямаш слуга да ти помага, чудиш се какво да правиш. Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън.
След това ще изпиташ глад.
Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма.
към беседата >>
Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха?
За тази цел от всички се изисква правилно разбиране, да различавате новото от старото. Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите.
Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха?
Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това.
към беседата >>
Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето.
Потърси най-малкото добро в себе си и поискай то да ти помогне. Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад.
Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето.
Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин.
към беседата >>
Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!
Не запазите ли новото, нищо повече няма да ви се даде. Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха?
Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!
“ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро.
към беседата >>
Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне.
Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш да сваляш левия си крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш да се изправяш на краката си; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена. Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето.
Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне.
Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо?
към беседата >>
“ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни!
Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли да я запазите? Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!
“ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни!
Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви.
към беседата >>
Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора.
Ще я отвориш внимателно и ще излезеш вън от затвора. Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне.
Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора.
Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж.
към беседата >>
Отиде животът ни!
Ще я пазите, разбира се, защото знаете колко мъчно се преде и тъче коприната. Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни!
Отиде животът ни!
“ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте.
към беседата >>
Казвате: „По-лесен начин от този няма ли?
Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се усетиш доста силен и можеш свободно да слизаш от леглото си, да излизаш вън. След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора.
Казвате: „По-лесен начин от този няма ли?
“ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро.
към беседата >>
“ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат.
Не само вашият труд е ценен, но и този на бубите. Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни!
“ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат.
Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата.
към беседата >>
“ – Няма.
След това ще изпиташ глад. Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли?
“ – Няма.
Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече.
към беседата >>
Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това.
Знаете ли колко буби стават жертва за една копринена дреха? Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат.
Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това.
Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек?
към беседата >>
Този е най-лесният начин.
Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето. Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма.
Този е най-лесният начин.
– „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години?
към беседата >>
Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро.
Вие се радвате на копринената си дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха! “ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това.
Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро.
Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее?
към беседата >>
– „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо?
Щом се изправиш на краката си, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло да ти помогне. Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин.
– „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо?
“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди.
към беседата >>
Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви.
“ Вие поглеждате новите си обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни! Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро.
Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви.
И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари.
към беседата >>
“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж.
Малкото добро е слугата, който дохожда да помогне на своя господар, да се изправи на краката си, да повдигне главата си и да излезе вън от затвора. Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо?
“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж.
Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание.
към беседата >>
И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте.
Отиде животът ни! “ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви.
И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте.
Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро.
Казвате: „По-лесен начин от този няма ли? “ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж.
Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро.
След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години?
към беседата >>
Съблечете тази дреха и останете с вашата.
“ За да се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва да носите в себе си доброто, което те имат. Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте.
Съблечете тази дреха и останете с вашата.
Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
След десет години ще получите повече.
“ – Няма. Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро.
След десет години ще получите повече.
Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години? “
към беседата >>
Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек?
Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без да знаете защо става това. Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата.
Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек?
Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
Колко са десет години?
Този е най-лесният начин. – „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече.
Колко са десет години?
Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години? “
към беседата >>
Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее?
Следователно искате ли да не страдате, стремете се да реализирате най-малкото добро. Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек?
Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее?
Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари. Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
Те са десет секунди.
– „Не може ли изведнъж да се постигне това нещо? “ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години?
Те са десет секунди.
За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години? “
към беседата >>
Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари.
Не бързайте да постигнете преждевременно това, което не е по силите ви. И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее?
Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари.
Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
За разбирането на това се изисква будно съзнание.
“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може да постигнете нещата изведнъж. Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди.
За разбирането на това се изисква будно съзнание.
Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години? “
към беседата >>
Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
И най-хубавата професорска дреха да облечете, пак ще останете това, което сте. Съблечете тази дреха и останете с вашата. Трябва ли да очаквате дядо ви да умре, да получите наследството му и да станете богат човек? Ако вие очаквате наследството на дядо си, а друг някой си купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее? Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва да ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари.
Онзи пък, който е насадил десетте декара земя с плодни дървета, в няколко години само ще се ползва от плодовете на своя труд.
към беседата >>
Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години?
Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро. След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание.
Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години?
“
към беседата >>
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си!
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си!
Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
“
След десет години ще получите повече. Колко са десет години? Те са десет секунди. За разбирането на това се изисква будно съзнание. Вие казвате: „Кой ще бъде жив след десет години?
“
към беседата >>
Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте!
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си!
Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте!
В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете.
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете.
Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!
към беседата >>
В тази нива е Божественото.
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте!
В тази нива е Божественото.
Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре.
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете.
Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре.
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари?
към беседата >>
Него разработвайте и на него се надявайте.
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото.
Него разработвайте и на него се надявайте.
То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек. Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот.
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре.
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот.
Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“.
към беседата >>
То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек.
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте.
То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек.
Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди.
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот.
Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди.
Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите.
към беседата >>
Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
Казвам: не влагайте надеждите си в дядо си! Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте! В тази нива е Божественото. Него разработвайте и на него се надявайте. То е най-малкото добро, вложено в душата на всеки човек.
Дръжте се за най-малкото добро в себе си, за най-малкия ключ, с който можете да отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
към беседата >>
Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме.
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди.
Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме.
Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате?
към беседата >>
Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и да ви кажа, няма да го разберете, но и след десет години няма да го разберете. Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме.
Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!
“ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите?
към беседата >>
“ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари?
Ако съзнанието ви е будно, ще разберете, че тъй, както стават нещата, това е най-добре. Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!
“ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари?
Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е.
към беседата >>
Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“.
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот. Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари?
Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“.
Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват.
към беседата >>
Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите.
Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“.
Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите.
Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте!
към беседата >>
Питам: защо скърбите и защо се радвате?
Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите.
Питам: защо скърбите и защо се радвате?
Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате.
към беседата >>
Не гоните ли Михала по горите?
Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си! “ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате?
Не гоните ли Михала по горите?
Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление.
към беседата >>
Който има малкия ключ в себе си, т.е.
“ Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари? Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите?
Който има малкия ключ в себе си, т.е.
ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“.
към беседата >>
ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват.
Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е.
ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват.
Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек?
към беседата >>
Чуждото не бутайте!
Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват.
Чуждото не бутайте!
От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели.
към беседата >>
От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате.
Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте!
От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате.
Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад.
към беседата >>
Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление.
Не гоните ли Михала по горите? Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате.
Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление.
Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма.
към беседата >>
Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“.
Който има малкия ключ в себе си, т.е. ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление.
Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“.
В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума.
към беседата >>
В какво се състои белята на този човек?
ключът на най-малкото добро, и знае да отваря с него, той ще отиде у дома си, ще отвори касата си и ще вземе, колкото пари му трябват. Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“.
В какво се състои белята на този човек?
Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник.
към беседата >>
Той намерил някъде чужди пари, които после му взели.
Чуждото не бутайте! От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек?
Той намерил някъде чужди пари, които после му взели.
Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това?
към беседата >>
Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад.
От своето можете да вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право да разполагате. Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели.
Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад.
По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър?
към беседата >>
По-голяма беля или страдание за човека от това няма.
Взимате ли от чуждото, вие вършите престъпление. Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад.
По-голяма беля или страдание за човека от това няма.
Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия?
към беседата >>
Или, дойде някой, каже му една обидна дума.
Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“. В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма.
Или, дойде някой, каже му една обидна дума.
За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек?
към беседата >>
За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник.
В какво се състои белята на този човек? Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума.
За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник.
Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия.
към беседата >>
Трябва ли да се обижда от това?
Той намерил някъде чужди пари, които после му взели. Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник.
Трябва ли да се обижда от това?
Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни.
към беседата >>
Кой човек е лош, и кой – добър?
Ще ги вземат, разбира се, чуждото всякога се взима назад. По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това?
Кой човек е лош, и кой – добър?
Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира.
към беседата >>
Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия?
По-голяма беля или страдание за човека от това няма. Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър?
Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия?
Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя.
към беседата >>
Може ли Бог да бъде доволен от този човек?
Или, дойде някой, каже му една обидна дума. За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия?
Може ли Бог да бъде доволен от този човек?
Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално.
към беседата >>
Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия.
За пример, каже му, че е лош човек, че е грешник. Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек?
Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия.
От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват.
към беседата >>
От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни.
Трябва ли да се обижда от това? Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия.
От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни.
Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание.
към беседата >>
Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира.
Кой човек е лош, и кой – добър? Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни.
Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира.
Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата.
към беседата >>
Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя.
Може ли да се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия? Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира.
Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя.
Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията.
към беседата >>
Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално.
Може ли Бог да бъде доволен от този човек? Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя.
Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално.
Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.
към беседата >>
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“.
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“.
Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо?
към беседата >>
Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват.
Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално.
Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват.
Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори.
към беседата >>
Кое е най-малкото добро в живота?
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“.
Кое е най-малкото добро в живота?
Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен.
към беседата >>
Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание.
От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни. Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват.
Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание.
Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?
към беседата >>
Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне.
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“. Кое е най-малкото добро в живота?
Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне.
При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря.
към беседата >>
Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата.
Когато добрият човек направи една погрешка, той веднага тегли права линия под нея и я коригира. Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание.
Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата.
Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо?
към беседата >>
При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро.
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“. Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне.
При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро.
Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря.
към беседата >>
Той е дошъл вече до края на страданията.
Като пише писмо, човек може да сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя. Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата.
Той е дошъл вече до края на страданията.
Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб.
към беседата >>
Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот.
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“. Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро.
Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот.
Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря.
към беседата >>
Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.
Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията.
Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.
Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо?
Сега аз ще говоря малко, само една минута и половина, върху темата: „Най-малкото добро“. Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот.
Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо?
– Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря.
към беседата >>
Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори.
Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.
Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори.
Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
– Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен.
Кое е най-малкото добро в живота? Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо?
– Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен.
Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря.
към беседата >>
Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?
Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори.
Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?
“ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря.
Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент да си помогне. При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен.
Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря.
Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите?
към беседата >>
“ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо?
Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?
“ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо?
Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря.
При каквито условия и да се намира човек, това, с което той може в даден момент да си помогне, е най-малкото добро. Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря.
Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря.
Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре.
към беседата >>
Искат да го заставят сам да си вземе хляб.
Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо?
Искат да го заставят сам да си вземе хляб.
Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря.
Най-малкото добро е в състояние да спаси, да улесни човека в трудните положения на неговия живот. Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря.
Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря.
Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа.
към беседата >>
Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб? “ Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб.
Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
към беседата >>
Само с ръка не се отваря.
Приближавате се при една голяма врата, искате да я отворите, но не можете. Защо? – Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря.
Само с ръка не се отваря.
Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне.
към беседата >>
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите.
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите.
Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена?
към беседата >>
Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря.
– Защото ключът на тази врата е или ръждясал, или изкривен, или изгубен. Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря.
Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря.
Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли?
към беседата >>
Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо.
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите.
Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо.
Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Ако е ръждясал или изкривен, като го сложите в ключалката, вратата не се отваря. Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря.
Какво трябва да направите?
Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде.
към беседата >>
Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество.
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо.
Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество.
Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро.
към беседата >>
Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре.
Ако ключът е в изправност, щом го сложите в ключалката, вратата веднага се отваря. Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите?
Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре.
И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли?
към беседата >>
Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“.
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество.
Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“.
Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне.
към беседата >>
И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа.
Следователно с ръждясал или изкривен ключ вратата не се отваря. Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре.
И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа.
Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде.
към беседата >>
Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н.
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“.
Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н.
Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога.
към беседата >>
Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне.
Само с ръка не се отваря. Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа.
Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне.
Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек?
към беседата >>
Защо я нарича лоша жена?
Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н.
Защо я нарича лоша жена?
– Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек.
към беседата >>
Големият човек не яде ли?
Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря. Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне.
Големият човек не яде ли?
– Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва.
към беседата >>
– Защото не му е угодила в нещо.
Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо. Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена?
– Защото не му е угодила в нещо.
И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя.
към беседата >>
– Яде.
Какво трябва да направите? Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли?
– Яде.
Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва.
към беседата >>
И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро.
Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти си моята спасителка, моето божество. Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо.
И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро.
Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи.
към беседата >>
Малкият човек не яде ли?
Да намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък да е той по отношение на голямата врата, да отключите и да влезете вътре. И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде.
Малкият човек не яде ли?
– И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила.
към беседата >>
Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне.
Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога да живея“. Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро.
Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне.
Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н.
към беседата >>
– И той яде.
И тъй, най-малкото добро е талисман, тайна, която Бог е поверил на човешката душа. Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли?
– И той яде.
Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро.
към беседата >>
Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога.
Не се минава много време, той започва да ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може да се намери и т.н. Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне.
Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога.
В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги.
към беседата >>
Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек?
Човек може да се стреми да стане цар, да бъде учен, но ако няма най-малкото добро в себе си, той нищо не може да постигне. Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде.
Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек?
Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата.
към беседата >>
В този случай вие говорите за Бога като за човек.
Защо я нарича лоша жена? – Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога.
В този случай вие говорите за Бога като за човек.
Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека?
към беседата >>
Ако големият, силният човек не яде, той отслабва.
Големият човек не яде ли? – Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек?
Ако големият, силният човек не яде, той отслабва.
Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ?
към беседата >>
Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя.
– Защото не му е угодила в нещо. И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек.
Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя.
Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях.
към беседата >>
Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва.
– Яде. Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва.
Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва.
Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно.
към беседата >>
Бог не обича да го занимават с празни работи.
И тъй, най-важният въпрос в живота е въпросът за най-малкото добро. Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя.
Бог не обича да го занимават с празни работи.
Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила.
Малкият човек не яде ли? – И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва.
Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила.
Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата.
към беседата >>
Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н.
Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може да ви помогне. Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи.
Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н.
Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро.
– И той яде. Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила.
Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро.
Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове.
към беседата >>
Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги.
Речете ли, че Бог не ви помага, че Той ви е забравил, ще знаете, че това е ваше схващане за Бога. В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н.
Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги.
Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата.
Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек? Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро.
Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата.
Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори.
към беседата >>
Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека?
В този случай вие говорите за Бога като за човек. Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги.
Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека?
Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях. Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
Казвате: „От какво е направен този ключ?
Ако големият, силният човек не яде, той отслабва. Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата.
Казвате: „От какво е направен този ключ?
“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?
към беседата >>
Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях.
Само човек може да забрави човека, но Бог никога не го забравя. Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека?
Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях.
Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно.
Ако малкият, слабият човек не яде, той още повече отслабва. Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ?
“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно.
Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай.
към беседата >>
Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
Бог не обича да го занимават с празни работи. Отидете ли при Него, няма да му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н. Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята да се измиете, и то сами, без помощта на слуги. Какви по-добри слуги от очите, ушите, носа, устата, ръцете и краката на човека? Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях.
Какво по-голямо благо за човека от тия 31 слуги?
към беседата >>
Намери ключа и отвори вратата.
Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб да е, все придобива сила. Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно.
Намери ключа и отвори вратата.
Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш.
към беседата >>
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им.
За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това?
към беседата >>
Едно време българите си служили с дървени ключове.
Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро. Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата.
Едно време българите си служили с дървени ключове.
Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си.
към беседата >>
За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им.
За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете.
Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се.
към беседата >>
Важно е човек да има ключ, с който да си отвори.
Ако си болен или неразположен духом, това показва, че си изгубил ключа на твоята врата. Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове.
Важно е човек да има ключ, с който да си отвори.
Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си. Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им. За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете.
Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат.
Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос.
към беседата >>
Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?
Казвате: „От какво е направен този ключ? “ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори.
Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?
“ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си. Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им. За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат.
Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот.
От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката!
към беседата >>
“ Намериш ли ключа, повече не питай.
“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно. Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?
“ Намериш ли ключа, повече не питай.
Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си. Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им. За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот.
От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача.
Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине.
към беседата >>
Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш.
Намери ключа и отвори вратата. Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай.
Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш.
Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си. Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
Казвате: „Възможно ли е това?
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как да се разпорежда с тях, не знае имената им. За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача.
Казвате: „Възможно ли е това?
“ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.?
към беседата >>
Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си.
Едно време българите си служили с дървени ключове. Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш.
Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си.
Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
“ – Възможно е, разбира се.
За пример, каква е службата на малкия пръст на ръката, не знаете; каква е службата на големия пръст на крака, също не знаете. Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това?
“ – Възможно е, разбира се.
Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва.
към беседата >>
Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
Важно е човек да има ключ, с който да си отвори. Щом намерите ключа, вие започвате да философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата? “ Намериш ли ключа, повече не питай. Отключи вратата, влез в къщата си и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш. Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота си.
Продължиш ли живота си, нищо друго не ти трябва.
към беседата >>
Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос.
Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои да ви помагат. Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се.
Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос.
Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си.
към беседата >>
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш.
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш.
Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?
към беседата >>
Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката!
Ако човек знаеше как да завърти ръката си или един пръст от ръката си, той щеше да разреши един от важните въпроси на своя живот. От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос.
Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката!
“ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят.
към беседата >>
Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре.
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш.
Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре.
Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата.
към беседата >>
“ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине.
От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача. Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката!
“ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине.
Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне.
към беседата >>
Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш.
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш. Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре.
Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш.
Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори.
към беседата >>
Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.?
Казвате: „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине.
Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.?
Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане.
към беседата >>
Човек трябва правилно да мърда езика си!
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш. Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш.
Човек трябва правилно да мърда езика си!
Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна.
към беседата >>
Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва.
“ – Възможно е, разбира се. Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.?
Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва.
Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си.
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш. Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си!
Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си.
Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си.
Представете си, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос. Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва.
Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си.
Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?
Следователно най-малкото добро се състои в това, да знаеш в кой момент да мръднеш езика си и как да го мръднеш. Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си.
Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?
“ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят.
Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай си ръката! “ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си.
Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят.
Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
“ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата.
Мръднеш ли езика си на време, всичките ти работи ще се наредят добре. Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?
“ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата.
Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне.
“ Ако знаеш как да подадеш ръката си, този човек ще ти даде хляб и ще си замине. Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят.
Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне.
Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане. След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори.
Не го ли мръднеш на време, нищо няма да постигнеш. Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата.
Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори.
Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна. Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане.
Трябва ли да питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.? Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне.
Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане.
След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна.
Човек трябва правилно да мърда езика си! Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори.
Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна.
Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите си да се разпоредят с него, както трябва. Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в себе си. Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите, да приготвят китарите си и да започнат да свирят. Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне. Щом се свърши хлябът, и музиката ще престане.
След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма да даваш мнението си.
към беседата >>
Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
Станете ли сутрин, правилно трябва да мръднете езика си. Казвате: „Как става правилното мърдане на езика? “ – Както става правилното отваряне на устата, както става правилното отваряне на вратата. Ключът на една врата може да се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може да се отвори. Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва да се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете да въртите на една или на друга страна.
Казвате: „Не зная накъде да врътна ключа“.
към беседата >>
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори.
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори.
Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието.
към беседата >>
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш?
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш?
“ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна.
към беседата >>
Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието.
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори.
Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието.
Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо?
към беседата >>
“ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш.
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш?
“ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш.
Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята?
към беседата >>
Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора.
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието.
Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора.
Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели.
към беседата >>
Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна.
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш? “ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш.
Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна.
Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него.
към беседата >>
Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора?
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора.
Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора?
Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо.
към беседата >>
Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата.
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш? “ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна.
Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата.
Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря.
към беседата >>
Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието?
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора?
Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието?
Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия.
към беседата >>
Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“.
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш? “ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата.
Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“.
Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“.
към беседата >>
Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието.
Казвам: необходимо е понякога човек да наблюдава, без да говори. Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието?
Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието.
Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате?
към беседата >>
Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна.
Казвам: „Как можа да заключиш, а сега не знаеш да отключиш? “ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“.
Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна.
Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н.
към беседата >>
Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо?
Интересно е човек да наблюдава привидността на знанието. Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието.
Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо?
Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас?
към беседата >>
Какво правят съвременните хора на земята?
“ Както си могъл да заключиш, така ще можеш и да отключиш. Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна.
Какво правят съвременните хора на земята?
Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата.
към беседата >>
Този човек нито губи, нито печели.
Представете си, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора. Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо?
Този човек нито губи, нито печели.
Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън.
към беседата >>
Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него.
Когато си заключвал вратата, ти си въртял ключа на една страна. Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята?
Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него.
Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си.
към беседата >>
Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо.
Той може външно да се държи като професор, но има ли знанието на професора? Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели.
Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо.
Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание.
към беседата >>
Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря.
Сега пък ще завъртиш ключа на другата страна, точно обратна на първата. Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него.
Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря.
Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“.
към беседата >>
Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия.
Дрехите на професора могат ли да му предадат знанието? Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо.
Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия.
Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си.
към беседата >>
Те казват: „Не можем да отворим тази врата“.
Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“. Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря.
Те казват: „Не можем да отворим тази врата“.
И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“.
към беседата >>
Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате?
Не, дрехите на професора не носят със себе си знанието. Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия.
Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате?
Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор.
към беседата >>
И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н.
Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за да заключи една врата, също така и на физическия свят трябва да го завърти десет пъти, но в обратна страна. Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“.
И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н.
Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора?
към беседата >>
Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас?
Ако съблекат професорските дрехи на този човек, той губи ли нещо? Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате?
Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас?
Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени.
към беседата >>
Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата.
Какво правят съвременните хора на земята? Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н.
Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата.
Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока.
към беседата >>
Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън.
Този човек нито губи, нито печели. Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас?
Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън.
Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н.
към беседата >>
Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си.
Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват да отварят с него. Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата.
Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си.
Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек!
към беседата >>
Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание.
Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате да ви предаде нещо. Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън.
Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание.
Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения.
към беседата >>
Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“.
Сложат го в ключалката, завъртят ключа един път, но вратата не се отваря. Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си.
Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“.
Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път.
към беседата >>
Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си.
Вие можете да облечете дрехата на доброто, можете да обуете неговите обуща, да сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия. Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание.
Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си.
Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други.
към беседата >>
Казвате: „Нещастни хора има по света“.
Те казват: „Не можем да отворим тази врата“. И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“.
Казвате: „Нещастни хора има по света“.
Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек!
към беседата >>
Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор.
Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате? Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си.
Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор.
Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята?
към беседата >>
Кои са нещастни хора?
И след това идват обезсърчения, отчаяния и т.н. Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“.
Кои са нещастни хора?
Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа.
към беседата >>
Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени.
Какво ще бъде вашето положение, ако студентите знаят повече от вас? Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор.
Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени.
Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос.
към беседата >>
Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока.
Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти да въртите ключа в обратна посока на първата, за да отворите вратата. Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора?
Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока.
За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек.
към беседата >>
Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н.
Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън. Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени.
Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н.
Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора?
към беседата >>
За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек!
Трябва да дойде някой учен човек, да покаже на хората как да отключват вратите си. Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока.
За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек!
“ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо.
към беседата >>
Това са лъжливи положения.
Следователно искате ли да бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание. Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н.
Това са лъжливи положения.
Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си.
към беседата >>
“ – Завъртите ключа един път.
Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва да го въртите и в обратна посока“. Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек!
“ – Завъртите ключа един път.
На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите.
към беседата >>
Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други.
Иска ли човек да има тежест пред себе си и пред другите, той трябва да носи най-малкото добро в себе си. Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения.
Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други.
За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?
към беседата >>
На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек!
Казвате: „Нещастни хора има по света“. Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път.
На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек!
“ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде.
към беседата >>
За какво са пратени хората на земята?
Има ли най-малкото добро в себе си, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор. Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други.
За какво са пратени хората на земята?
Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана.
към беседата >>
“ – Втори път завъртите ключа.
Кои са нещастни хора? Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек!
“ – Втори път завъртите ключа.
Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“.
към беседата >>
Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос.
Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени. Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята?
Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос.
Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си.
към беседата >>
Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек.
Нещастни са тия, които въртят ключа само в една посока. За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа.
Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек.
След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата.
към беседата >>
Защо отива човек при извора?
Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н. Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос.
Защо отива човек при извора?
– Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил.
към беседата >>
След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо.
За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек.
След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо.
Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал.
към беседата >>
– Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си.
Това са лъжливи положения. Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора?
– Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си.
Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай.
към беседата >>
Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите.
“ – Завъртите ключа един път. На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо.
Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите.
Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това?
към беседата >>
Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?
Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята да очакват любов едни от други. За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си.
Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?
“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре!
към беседата >>
Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде.
На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти си лош човек! “ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите.
Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде.
Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш!
към беседата >>
“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана.
За какво са пратени хората на земята? Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?
“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана.
Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н.
към беседата >>
Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“.
“ – Втори път завъртите ключа. Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде.
Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“.
Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал.
към беседата >>
Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си.
Всеки сам трябва да си отговори на този въпрос. Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана.
Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си.
Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему.
към беседата >>
Не, така не се говори, така не се отваря вратата.
Отивате при него десет дена наред и все завъртвате ключа в същата посока, като му казвате, че е лош човек. След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“.
Не, така не се говори, така не се отваря вратата.
Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“.
към беседата >>
Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил.
Защо отива човек при извора? – Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си.
Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил.
По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
към беседата >>
Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал.
След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга, да му искате нещо, но той не дава нищо. Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата.
Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал.
Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш.
към беседата >>
По-нататък, кой как пие, не се интересувай.
– Да пие от чистата вода на извора, да уталожи жаждата си. Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил.
По-нататък, кой как пие, не се интересувай.
Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
към беседата >>
Как ще стане това?
Върти си главата той и не иска да чуе какво му говорите. Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал.
Как ще стане това?
Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш?
към беседата >>
Нека всеки пие, както намира за добре!
Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли? “ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай.
Нека всеки пие, както намира за добре!
Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях.
към беседата >>
Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш!
Сега той не е готов за услуга, нищо не иска да ви даде. Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това?
Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш!
Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва.
към беседата >>
Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н.
“ За какво са дошли хората, изобщо, оставете този въпрос настрана. Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре!
Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н.
Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат.
към беседата >>
Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал.
Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска да ми услужи“. Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш!
Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал.
Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си.
към беседата >>
Всеки ще пие вода по своему.
Обаче едно трябва да знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж – да пият от водата на този извор, да утолят жаждата си. Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н.
Всеки ще пие вода по своему.
Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът.
към беседата >>
Ти си добър човек“.
Не, така не се говори, така не се отваря вратата. Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал.
Ти си добър човек“.
Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“.
към беседата >>
Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че си я намерил. По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему.
Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът.
към беседата >>
Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш.
Ти трябва да завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти си заключвал. Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“.
Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш.
– „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна.
към беседата >>
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
По-нататък, кой как пие, не се интересувай. Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът.
към беседата >>
– „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш?
Как ще стане това? Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш.
– „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш?
Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“.
към беседата >>
Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях.
Нека всеки пие, както намира за добре! Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях.
Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът.
към беседата >>
Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва.
Ще отидеш при съседа си и ще кажеш: „Братко, моля те да ме извиниш! Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш?
Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва.
Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока.
към беседата >>
Преди всичко хората не си приличат.
Един може да пие направо от извора с устата си, друг – с ръката си, трети – с чашка и т.н. Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях.
Преди всичко хората не си приличат.
Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях.
към беседата >>
Тази философия трябва да прилагате в живота си.
Аз сгреших, мислих, че си лош човек, но съм се лъгал. Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва.
Тази философия трябва да прилагате в живота си.
Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока.
към беседата >>
Външните проявления, това не е човекът.
Всеки ще пие вода по своему. Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат.
Външните проявления, това не е човекът.
Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
към беседата >>
Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“.
Ти си добър човек“. Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си.
Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“.
Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа.
към беседата >>
Някой се разгневил – това не е човекът.
Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода? Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът.
Някой се разгневил – това не е човекът.
Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
към беседата >>
Ти завъртваш ключа на една страна.
Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара си и ти даде това, което искаш. – „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“.
Ти завъртваш ключа на една страна.
Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън.
към беседата >>
Някой се проявил зле – това не е човекът.
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин. Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът.
Някой се проявил зле – това не е човекът.
Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората.
към беседата >>
Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“.
– „Нямам свободно време, да му се извинявам.“ Питам: как има време да завъртваш ключа, а сега нямаш време да го отвъртваш? Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна.
Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“.
На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме!
към беседата >>
Друг постъпил добре – и това не е човекът.
Тъй щото, иска ли човек да се добере до най-малкото добро в себе си, той трябва да се освободи от външните впечатления за хората, да остави хората настрана, да не се занимава с тях. Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът.
Друг постъпил добре – и това не е човекът.
Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота.
към беседата >>
На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока.
Който има време да завъртва ключа, той ще има време и да го отвъртва. Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“.
На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока.
– „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време.
към беседата >>
Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях.
Преди всичко хората не си приличат. Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът.
Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях.
Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови!
към беседата >>
– „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока.
Тази философия трябва да прилагате в живота си. Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока.
– „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока.
– „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано.
към беседата >>
Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях.
Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал.
към беседата >>
– „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа.
Мнозина седят без работа и си говорят: „Аз съм лош човек“. Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока.
– „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа.
И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората.
към беседата >>
Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си.
към беседата >>
И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън.
Ти завъртваш ключа на една страна. Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа.
И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън.
Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?
към беседата >>
Същото може да се каже и за хората.
Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
Същото може да се каже и за хората.
Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си.
към беседата >>
Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме!
Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“. На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън.
Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме!
“ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там.
към беседата >>
Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота.
Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората.
Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота.
Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите!
към беседата >>
“ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време.
На другия ден пак казваш: „Не съм добър като другите хора“ – пак завъртваш ключа в първата посока. – „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме!
“ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време.
Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава?
към беседата >>
Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови!
Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота.
Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови!
Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне.
към беседата >>
Това е по човешки казано.
– „От мене нищо няма да излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока. – „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време.
Това е по човешки казано.
На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен?
към беседата >>
Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал.
Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови!
Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал.
Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?
към беседата >>
На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората.
– „Не вярвам вече в Бога, няма да Го слушам“ – пак завъртваш ключа. И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано.
На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората.
Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога.
към беседата >>
Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си.
Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал.
Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си.
Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни.
към беседата >>
Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?
И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш да се бориш, да излезеш навън. Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората.
Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?
“ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там.
към беседата >>
Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си.
Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си.
Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си.
Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си.
към беседата >>
“ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там.
Обаче, колкото повече упорствуваш, ти все повече се затваряш и казваш: „Лош е светът, лоши са хората, затвориха ме! “ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?
“ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там.
Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там.
към беседата >>
Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите!
Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си.
Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите!
Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага.
към беседата >>
Защо търсите Бога тогава?
“ Не, ти сам си се затворил и продължаваш да се затваряш, а Господ те поглежда от време на време. Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там.
Защо търсите Бога тогава?
Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха.
към беседата >>
Само то може да ви помогне.
Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите!
Само то може да ви помогне.
Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо.
към беседата >>
Защо държите Него отговорен?
Това е по човешки казано. На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава?
Защо държите Него отговорен?
Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога.
към беседата >>
Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?
Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне.
Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?
“ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него.
към беседата >>
Съвременните хора имат криви понятия за Бога.
На Бога не дохожда на ум даже да се занимава с глупостите на хората. Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен?
Съвременните хора имат криви понятия за Бога.
Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши?
към беседата >>
“ Представете си, че вие сте гладни.
Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека?
“ Представете си, че вие сте гладни.
Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви.
към беседата >>
Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там.
Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен? “ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога.
Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там.
Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях.
към беседата >>
Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си.
Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни.
Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си.
Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава.
към беседата >>
Когато човек върши добро, Бог е там.
“ Когато вие се заключвате, Бог не присъства там. Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там.
Когато човек върши добро, Бог е там.
Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“.
към беседата >>
Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага.
Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си.
Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага.
Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава.
към беседата >>
Бог не присъства в греха.
Защо търсите Бога тогава? Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там.
Бог не присъства в греха.
Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха.
към беседата >>
Имате един учител, който ви преподава по нещо.
Само то може да ви помогне. Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага.
Имате един учител, който ви преподава по нещо.
Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава.
към беседата >>
Щом човек греши, той е сам, без Бога.
Защо държите Него отговорен? Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха.
Щом човек греши, той е сам, без Бога.
Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва.
към беседата >>
Вие го обичате, защото получавате нещо от него.
Казвате: „Как ще намерим най-малкото добро в човека? “ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо.
Вие го обичате, защото получавате нещо от него.
Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви.
към беседата >>
Защо е мъчно на човека, когато греши?
Съвременните хора имат криви понятия за Бога. Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога.
Защо е мъчно на човека, когато греши?
– Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща.
към беседата >>
Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви.
“ Представете си, че вие сте гладни. Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него.
Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви.
Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му.
към беседата >>
– Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях.
Те трябва да знаят, че когато човек греши, Бог не е там. Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши?
– Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях.
Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега?
към беседата >>
Обичате хлебаря за хляба, който ви дава.
Отивате при едно дърво, откъсвате си един плод и задоволявате глада си. Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви.
Обичате хлебаря за хляба, който ви дава.
Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава.
към беседата >>
Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“.
Когато човек върши добро, Бог е там. Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях.
Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“.
Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече.
към беседата >>
Обичате свещта за светлината, която ви дава.
Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага. Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава.
Обичате свещта за светлината, която ви дава.
Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си.
към беседата >>
Вярно е, Бог не е в греха.
Бог не присъства в греха. Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“.
Вярно е, Бог не е в греха.
Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли?
към беседата >>
Обичате стомната за водата, която ви дава.
Имате един учител, който ви преподава по нещо. Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава.
Обичате стомната за водата, която ви дава.
Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат.
към беседата >>
Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва.
Щом човек греши, той е сам, без Бога. Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха.
Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва.
Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа.
към беседата >>
Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви.
Вие го обичате, защото получавате нещо от него. Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава.
Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви.
Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него!
към беседата >>
Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща.
Защо е мъчно на човека, когато греши? – Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва.
Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща.
Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока.
към беседата >>
Обичате цветето за миризмата му.
Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви. Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви.
Обичате цветето за миризмата му.
Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети?
към беседата >>
Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега?
– Мъчно му е, защото Господ не е при него, да види неговия грях. Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща.
Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега?
“ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред.
към беседата >>
Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава.
Обичате хлебаря за хляба, който ви дава. Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му.
Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава.
Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи.
към беседата >>
“ – Ще седиш затворен – нищо повече.
Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше да ме види и нямаше да позволи да направя грях“. Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега?
“ – Ще седиш затворен – нищо повече.
– „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад.
към беседата >>
Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си.
Обичате свещта за светлината, която ви дава. Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава.
Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си.
Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска.
към беседата >>
– „Изходен път няма ли?
Вярно е, Бог не е в греха. Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече.
– „Изходен път няма ли?
“ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“?
към беседата >>
Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат.
Обичате стомната за водата, която ви дава. Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си.
Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат.
Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате?
към беседата >>
“ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа.
Когато човек върши добро, Бог е при него и за това той се радва. Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли?
“ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа.
Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън.
към беседата >>
Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него!
Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви. Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат.
Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него!
Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора?
към беседата >>
Ще въртиш ключа в обратна посока.
Грехът не е нищо друго, освен заключване на човека в собствената му къща. Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа.
Ще въртиш ключа в обратна посока.
– „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви.
към беседата >>
Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети?
Обичате цветето за миризмата му. Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него!
Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети?
Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат.
към беседата >>
– „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред.
Щом се види заключен в къщата си, той казва: „Какво ще правя сега? “ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока.
– „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред.
– „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина.
към беседата >>
Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи.
Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава. Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети?
Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи.
Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота.
към беседата >>
– „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад.
“ – Ще седиш затворен – нищо повече. – „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред.
– „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад.
Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало.
към беседата >>
Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска.
Следователно искате ли хората да ви обичат, непременно трябва да им дадете нещо от себе си. Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи.
Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска.
Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото.
към беседата >>
Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“?
– „Изходен път няма ли? “ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад.
Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“?
Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога.
към беседата >>
Питам: трябва ли вие да се оплаквате?
Не давате ли нищо от себе си, не очаквайте да ви обичат. Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска.
Питам: трябва ли вие да се оплаквате?
Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви.
към беседата >>
Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън.
“ – Има изходен път, но трябва да знаеш как да завъртиш ключа. Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“?
Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън.
Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение?
към беседата >>
Вашето положение не е ли по-добро от това на извора?
Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате?
Вашето положение не е ли по-добро от това на извора?
Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте!
към беседата >>
Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви.
Ще въртиш ключа в обратна посока. – „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън.
Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви.
Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят.
към беседата >>
Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат.
Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора?
Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат.
Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска!
към беседата >>
Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина.
– „Не, обратно не се връщам.“ – Тогава ще вървиш напред. – „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви.
Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина.
Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш?
към беседата >>
Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота.
Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя си, дава и заминава, без да се оплаква някому, че непрекъснато работи. Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат.
Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота.
Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска!
към беседата >>
Това значи обратна посока на вашето минало.
– „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен да се върнеш в обратна посока назад. Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина.
Това значи обратна посока на вашето минало.
Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината.
към беседата >>
Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото.
Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота.
Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото.
Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска!
към беседата >>
Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога.
Питам: какво разбирате под думата „обратно, назад“? Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало.
Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога.
Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане.
към беседата >>
Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви.
Питам: трябва ли вие да се оплаквате? Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото.
Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви.
Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни.
към беседата >>
Как могат да Го видят при това положение?
Думата „обратно, назад“ подразбира да намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите, да отключите вратата на къщата си, да излезете вън. Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога.
Как могат да Го видят при това положение?
Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата.
към беседата >>
Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте!
Вашето положение не е ли по-добро от това на извора? Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви.
Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте!
И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
към беседата >>
Освен това те не Го познават, а искат да Го видят.
Иначе въртите назад, не върви; въртите напред, пак не върви; въртите нагоре, надолу, надясно, наляво – все не върви. Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение?
Освен това те не Го познават, а искат да Го видят.
Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите.
към беседата >>
И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска!
Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат. Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте!
И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска!
Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си.
към беседата >>
Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш?
Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина. Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят.
Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш?
Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная?
към беседата >>
Аз трябва да бъда добър, както Бог иска!
Искате ли да не страдате, да не изпитвате никакви болки, вие трябва да се освободите от отрицателните състояния на живота. Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска!
Аз трябва да бъда добър, както Бог иска!
Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?
към беседата >>
Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината.
Това значи обратна посока на вашето минало. Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш?
Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината.
Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш.
към беседата >>
Аз трябва да бъда силен, както Бог иска!
Те не са нищо друго, освен резултат на онази наслоена кал, утайки от миналото. Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска!
Аз трябва да бъда силен, както Бог иска!
“ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте.
към беседата >>
Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане.
Някои хора седят затворени в къщите си, а при това искат да видят Бога. Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината.
Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане.
Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш.
към беседата >>
“ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни.
Освободите ли се от тях, и Бог ще заличи греховете ви. Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска!
“ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне.
към беседата >>
Виждането подразбира знание, познаване на нещата.
Как могат да Го видят при това положение? Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане.
Виждането подразбира знание, познаване на нещата.
Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш.
към беседата >>
Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте! И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни.
Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света.
към беседата >>
Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите.
Освен това те не Го познават, а искат да Го видят. Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата.
Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите.
– „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога.
към беседата >>
Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си.
И тогава кажете в себе си: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог иска! Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно.
Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си.
Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква.
към беседата >>
– „Как ще Го позная?
Как е възможно да видиш нещо, което не познаваш? Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите.
– „Как ще Го позная?
“ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш. С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога.
към беседата >>
Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?
Аз трябва да бъда добър, както Бог иска! Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си.
Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?
“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте. Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена.
към беседата >>
“ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш.
Да виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият да вижда светлината. Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная?
“ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш.
С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш. По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия.
към беседата >>
“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте.
Аз трябва да бъда силен, както Бог иска! “ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?
“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте.
Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне. Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне.
към беседата >>
С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш.
Може да вижда само онзи, който има очи, условия за виждане. Виждането подразбира знание, познаване на нещата. Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и да Го видите. – „Как ще Го позная? “ – Друг ум, друго сърце и друга воля се изискват от тези, които сега имаш.
С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш да познаеш.
По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш да познаеш. – „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма да познаеш Бога. Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате.
към беседата >>
Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне.
“ Желанието на Бога е да бъдете здрави, умни, добри, силни. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността си. Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави? “ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва да отваряте.
Вие искате да станете добри, умни, силни, че тогава Бог да ви обикне.
Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света. Няма защо отсега нататък да ви обиква. Ако вие искате да придобиете нещо и тогава Бог да ви обикне, вашата работа е свършена. Вие искате да облечете професорска дреха и така да се явите пред Господа да ви обикне. Обаче види ли ви Господ с професорска дреха, Той веднага ще каже: съблечете професорската дреха на този човек!
към беседата >>
4.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (I)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1932г.,
Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.
Постигнатият път, изгряващата истина и постигнатият живот са радост, веселие и мир, щастие, блаженство и доброта.
към беседата >>
Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде.
Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде.
към беседата >>
Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух.
Хлябът е за сърцето, мисълта – за ума, а работата – за човешкия дух.
към беседата >>
5.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (II)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1932г.,
Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
към беседата >>
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта.
към беседата >>
Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта.
към беседата >>
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.
към беседата >>
Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня.
Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня.
към беседата >>
Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва.
Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва.
към беседата >>
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
към беседата >>
Туй, което задоволява душата, е Любовта.
Туй, което задоволява душата, е Любовта.
към беседата >>
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта.
Туй, което задоволява духа, е Мъдростта.
към беседата >>
Туй, което осмисля всичко, е Истината.
Туй, което осмисля всичко, е Истината.
към беседата >>
Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие.
Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие.
към беседата >>
Тъмнина за силните, светлина за слабите, скърби за здравите, радост за болните.
Тъмнина за силните, светлина за слабите, скърби за здравите, радост за болните.
към беседата >>
Здравият да се радва на скърбите си, а болният – на радостите си.
Здравият да се радва на скърбите си, а болният – на радостите си.
към беседата >>
Младостта е дреха на живота.
Младостта е дреха на живота.
към беседата >>
Светлината е дреха на знанието.
Светлината е дреха на знанието.
към беседата >>
Свободата е дреха на здравето.
Свободата е дреха на здравето.
към беседата >>
Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
Живот без добродетели е подобен на градина без цветя, на дървета без плод.
към беседата >>
Не търси това, което не ти трябва.
Не търси това, което не ти трябва.
към беседата >>
Не носи това, което не те задоволява.
Не носи това, което не те задоволява.
към беседата >>
Бъди всякога свободен и никога не се впрягай.
Бъди всякога свободен и никога не се впрягай.
към беседата >>
Сложи хомота на почивка, а силата си на работа.
Сложи хомота на почивка, а силата си на работа.
към беседата >>
Постави страха страж на силните.
Постави страха страж на силните.
към беседата >>
Постави милосърдието страж на слабите.
Постави милосърдието страж на слабите.
към беседата >>
Дружи с това, което не остарява – Любовта.
Дружи с това, което не остарява – Любовта.
към беседата >>
Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта.
Дружи с това, което не потъмнява – Мъдростта.
към беседата >>
Дружи с това, което не се ограничава – Истината.
Дружи с това, което не се ограничава – Истината.
към беседата >>
Начало на всички неща е Духът.
Начало на всички неща е Духът.
към беседата >>
Начало на Духа е Любовта.
Начало на Духа е Любовта.
към беседата >>
Зенитът на Духа е Мъдростта.
Зенитът на Духа е Мъдростта.
към беседата >>
Краят на всички неща е Истината, която носи свобода.
Краят на всички неща е Истината, която носи свобода.
към беседата >>
Край има само там, където престават всички противоречия.
Край има само там, където престават всички противоречия.
към беседата >>
Начало има само там, където всичко е в съгласие.
Начало има само там, където всичко е в съгласие.
към беседата >>
Светът е това, в което всичко се проявява.
Светът е това, в което всичко се проявява.
към беседата >>
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си.
Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко.
към беседата >>
Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си.
Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите.
Той прониква всичко. Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко.
към беседата >>
Той прониква всичко.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите.
Той прониква всичко.
Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата. Той е великата безопасност на всичко.
към беседата >>
Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко.
Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата.
Той е великата безопасност на всичко.
към беседата >>
Той е великата безопасност на всичко.
Търси произхода на всички неща, за да намериш Бога в душата си. Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите. Той прониква всичко. Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата.
Той е великата безопасност на всичко.
към беседата >>
Скръб е това, което не се разбира.
Скръб е това, което не се разбира.
към беседата >>
Радост е това, което се разбира.
Радост е това, което се разбира.
към беседата >>
Това, което се сее, е радост.
Това, което се сее, е радост.
към беседата >>
Това, което не никне, е скръб.
Това, което не никне, е скръб.
към беседата >>
Това, което се жъне, е знание.
Това, което се жъне, е знание.
към беседата >>
Вода, която се сгрява и изстива, не е вода.
Вода, която се сгрява и изстива, не е вода.
към беседата >>
Вода е това, което нито се сгрява, нито изстива.
Вода е това, което нито се сгрява, нито изстива.
към беседата >>
Туй, което не се хваща, е светлина.
Туй, което не се хваща, е светлина.
към беседата >>
Туй, което не се разбира, е любов.
Туй, което не се разбира, е любов.
към беседата >>
Туй, което не се постига, е свобода.
Туй, което не се постига, е свобода.
към беседата >>
Неуловимото е светлината; неразбраното е любовта; непостижимото е свободата.
Неуловимото е светлината; неразбраното е любовта; непостижимото е свободата.
към беседата >>
Не ставай преждевременно светия.
Не ставай преждевременно светия.
към беседата >>
6.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (III)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 26.7.1932г.,
Размишление върху трите извора на живота, които никога не се разместват.
Размишление върху трите извора на живота, които никога не се разместват.
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
към беседата >>
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
Размишление върху трите извора на живота, които никога не се разместват.
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
към беседата >>
Посрещай този, който слиза.
Посрещай този, който слиза.
към беседата >>
Изпращай този, който възлиза.
Изпращай този, който възлиза.
към беседата >>
Търси това, което не губи сладчината си.
Търси това, което не губи сладчината си.
към беседата >>
Търси това, което не губи светлината си.
Търси това, което не губи светлината си.
към беседата >>
Не уповавай на безсилието.
Не уповавай на безсилието.
към беседата >>
Търси общението на разумното.
Търси общението на разумното.
към беседата >>
Приемай този, който никога не е канен.
Приемай този, който никога не е канен.
към беседата >>
Нахрани този, който никога не е нахранван.
Нахрани този, който никога не е нахранван.
към беседата >>
На гнило дърво не се качвай.
На гнило дърво не се качвай.
към беседата >>
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано.
към беседата >>
На път врата не поставяй.
На път врата не поставяй.
към беседата >>
На лед къща не съграждай.
На лед къща не съграждай.
към беседата >>
Туй, което не се забравя, е вярно.
Туй, което не се забравя, е вярно.
към беседата >>
Туй, което се забравя, е преходно.
Туй, което се забравя, е преходно.
към беседата >>
Гладът без хляб се помни, с хляб се забравя.
Гладът без хляб се помни, с хляб се забравя.
към беседата >>
Когато бягаш, носи страха на гърба си; когато се спираш, носи любовта в сърцето си.
Когато бягаш, носи страха на гърба си; когато се спираш, носи любовта в сърцето си.
към беседата >>
Храни обезсърчения, повдигай падналия.
Храни обезсърчения, повдигай падналия.
към беседата >>
Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен.
Обичай житните зърна и всякога ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, и светлина, която грее.
Три неща в живота си не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, и светлина, която грее.
към беседата >>
7.
Подражатели на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1932г.,
Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене.
В този смисъл отношението между мъжа и жената представлява отношение между човешката душа и Божествения Дух. Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада.
Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене.
Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си.
към беседата >>
Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене.
Ако си нещастен, в реката си. Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене.
Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене.
Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда.
към беседата >>
Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка.
Ако се страхуваш, семенце на полето си. Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене.
Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка.
Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб.
към беседата >>
Кога почива човек?
Днес е сряда, ден, в който не се сяда. Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка.
Кога почива човек?
– Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н.
към беседата >>
– Когато е ходил да воюва.
Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада. Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек?
– Когато е ходил да воюва.
Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него.
към беседата >>
Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си.
Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене. Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва.
Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си.
Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.
към беседата >>
Не, това не е сряда.
Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене. Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си.
Не, това не е сряда.
Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой.
към беседата >>
Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб.
Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка. Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда.
Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб.
Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша.
към беседата >>
Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н.
Кога почива човек? – Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб.
Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н.
Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът.
към беседата >>
Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него.
– Когато е ходил да воюва. Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н.
Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него.
Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“.
към беседата >>
Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.
Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните си. Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него.
Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.
Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон.
към беседата >>
Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой.
Не, това не е сряда. Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.
Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой.
Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво.
към беседата >>
Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша.
Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб. Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой.
Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша.
По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.
към беседата >>
По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът.
Сряда е ден, в който човек се учи как да се моли, как да постъпва, как да се сприятелява, как да забогатява и т.н. Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша.
По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът.
Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод.
към беседата >>
Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“.
Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него. Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът.
Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“.
Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“.
към беседата >>
Това е физиологически закон.
Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви. Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“.
Това е физиологически закон.
Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“.
към беседата >>
Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво.
Буквата „С“, обърната с изпъкналата си част надясно, представлява нож, с който може да се нарани някой. Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон.
Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво.
Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека.
към беседата >>
Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.
Ако се постави вдлъбнатата част на буквата „С“ нагоре, образува чаша. По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво.
Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.
Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги?
към беседата >>
Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод.
По написване на буквата „С“ познаваме какъв е човекът. Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.
Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод.
Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе.
към беседата >>
Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“.
Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“. Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод.
Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“.
Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе.
към беседата >>
Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“.
Това е физиологически закон. Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“.
Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“.
Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора.
към беседата >>
Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека.
Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво. Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“.
Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека.
Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш.
към беседата >>
Какъв е този свят без слуги?
Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия. Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека.
Какъв е този свят без слуги?
“ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката.
към беседата >>
“ Не, слугите са у тебе.
Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи да прострете ръката си, да си откъснете един плод. Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги?
“ Не, слугите са у тебе.
Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя!
към беседата >>
Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе.
Минавате покрай една круша и казвате: „Да има някой да ми откъсне един плод“. Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе.
Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе.
Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам.
към беседата >>
Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора.
Имате хляб у дома си и казвате: „Да ще някой да ми донесе парче хляб“. Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе.
Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора.
Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете.
към беседата >>
Направи ръката си на чашка и ще се напиеш.
Имате дрехи, обуща у дома си и казвате: „Да дойде някой да ми донесе обущата да се обуя, да ми помогне да се облека. Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора.
Направи ръката си на чашка и ще се напиеш.
Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие.
към беседата >>
Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката.
Какъв е този свят без слуги? “ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш.
Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката.
Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец.
към беседата >>
Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя!
“ Не, слугите са у тебе. Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката.
Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя!
Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?
към беседата >>
Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам.
Кажи на ръката да се простре, и хлябът ще бъде пред тебе. Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя!
Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам.
Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате.
към беседата >>
Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете.
Кажи на краката да се подвижат, да те заведат до извора. Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам.
Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете.
Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я.
към беседата >>
Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие.
Направи ръката си на чашка и ще се напиеш. Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете.
Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие.
Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли?
към беседата >>
Мъжът е голям ревнивец.
Сега, като говоря по този начин, аз раздвижвам калта от дъното на реката. Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие.
Мъжът е голям ревнивец.
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се.
към беседата >>
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?
Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам да газя! Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец.
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?
“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
към беседата >>
“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате.
Да се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам. Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?
“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате.
Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти.
към беседата >>
Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я.
Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете. Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате.
Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я.
– „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти.
към беседата >>
– „Мога ли?
Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие. Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я.
– „Мога ли?
“ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти.
към беседата >>
“ – Можете, разбира се.
Мъжът е голям ревнивец. Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли?
“ – Можете, разбира се.
Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги.
към беседата >>
Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се.
Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна.
към беседата >>
С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти.
“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти.
Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете.
към беседата >>
Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти.
Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти.
Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти.
Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това?
към беседата >>
Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти.
– „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти.
Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти.
Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето.
към беседата >>
Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги.
“ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти.
Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги.
Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим?
към беседата >>
Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна.
Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги.
Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна.
Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите.
към беседата >>
Вие трябва сами да си я сдъвчете.
С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна.
Вие трябва сами да си я сдъвчете.
– „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си?
към беседата >>
– „Какво значи това?
Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете.
– „Какво значи това?
“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък.
към беседата >>
“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето.
Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това?
“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето.
– „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после?
към беседата >>
– „После какво ще правим?
Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето.
– „После какво ще правим?
“ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори.
към беседата >>
“ – Ще работите.
Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим?
“ – Ще работите.
– „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух?
към беседата >>
– „Ами като свършим работата си?
Вие трябва сами да си я сдъвчете. – „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите.
– „Ами като свършим работата си?
“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
към беседата >>
“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък.
– „Какво значи това? “ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си?
“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък.
– „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота.
към беседата >>
– „Ами после?
“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето. – „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък.
– „Ами после?
“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти.
към беседата >>
“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори.
– „После какво ще правим? “ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после?
“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори.
Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума.
към беседата >>
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана.
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана.
Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него? “ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака.
към беседата >>
Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух?
“ – Ще работите. – „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори.
Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух?
Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея.
към беседата >>
Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана.
Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?
“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове.
към беседата >>
Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
– „Ами като свършим работата си? “ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух?
Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
“ Питам: от какво се бои човек?
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него?
“ Питам: от какво се бои човек?
Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“.
към беседата >>
На планината човек придобива само чистота.
“ – Като я свършите, ще ви се каже какво предстои по-нататък. – „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо.
На планината човек придобива само чистота.
Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
Човек се бои от това, което не разбира.
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него? “ Питам: от какво се бои човек?
Човек се бои от това, което не разбира.
Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх.
към беседата >>
Планината е кредитор, който дава на своите клиенти.
– „Ами после? “ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота.
Планината е кредитор, който дава на своите клиенти.
Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира.
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него? “ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира.
Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира.
За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.
към беседата >>
Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума.
“ – Вие вървете напред, идете до определеното място, че после ще ви се говори. Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти.
Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума.
Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака.
Тази глава от Посланието за мнозина е неразбрана. Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него? “ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира.
За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака.
Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене?
към беседата >>
Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея.
Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума.
Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея.
Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове.
Някой ще каже: „Защо жената трябва да се покорява на мъжа и да се бои от него? “ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака.
Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове.
Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара.
към беседата >>
Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идват при него със заявления, с писма, и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея.
Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината.
към беседата >>
Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“.
“ Питам: от какво се бои човек? Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове.
Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“.
И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно.
към беседата >>
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено.
И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи.
към беседата >>
И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх.
Човек се бои от това, което не разбира. Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“.
И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх.
Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш.
към беседата >>
И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено.
И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели.
Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи.
към беседата >>
Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.
Всяка опасност в живота произтича от това, което човек не знае и не разбира, а не от това, което знае и разбира. За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх.
Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.
Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае.
към беседата >>
Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели.
Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа.
Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина.
към беседата >>
Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене?
За онзи, който е на полето, няма никаква опасност да падне някъде и да си строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как да се качва, има опасност да падне и да си строши крака. Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.
Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене?
Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си.
към беседата >>
Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа.
Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих.
Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа.
към беседата >>
Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара.
Въпреки това всеки обича да се качва по високи върхове. Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене?
Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара.
Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество.
към беседата >>
Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих.
Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат.
За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория?
към беседата >>
Има смисъл да се товари човек, но съзнателно.
Ако запитате човека, защо обича да се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е да се качвам по високи върхове, да гледам оттам кръгозора, който се открива“. И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара.
Има смисъл да се товари човек, но съзнателно.
Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“.
към беседата >>
За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат.
За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи.
За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици.
към беседата >>
Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш.
И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му да постигне най-високия връх. Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно.
Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш.
Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното.
към беседата >>
За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи.
И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи.
За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи.
Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно.
към беседата >>
Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае.
Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае. Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш.
Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае.
Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра.
към беседата >>
Той се радвал и на тези три думи от великата истина.
Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа. Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи.
Той се радвал и на тези три думи от великата истина.
Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа.
към беседата >>
Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си.
Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене? Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае.
Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си.
Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина.
към беседата >>
Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа.
Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше да научите тези неща, които днес ви говорих. Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина.
Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа.
Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея.
към беседата >>
Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество.
Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само да дойде някой и да го освободи от товара. Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си.
Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество.
Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня.
към беседата >>
Какво ще разберете от тази Питагорова теория?
Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години да я научат. За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа.
Какво ще разберете от тази Питагорова теория?
Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат.
към беседата >>
Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“.
Има смисъл да се товари човек, но съзнателно. Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество.
Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“.
Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.
към беседата >>
Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици.
За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за да я научи. За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория?
Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици.
Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10.
към беседата >>
Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното.
Да се товариш съзнателно, подразбира сам да се товариш и сам да се разтоварваш. Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“.
Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното.
То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си.
към беседата >>
Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно.
За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл да разбере само три думи. Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици.
Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно.
При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет.
към беседата >>
То казва: „Както се родих, така ще умра.
Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може да спре, когато пожелае. Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното.
То казва: „Както се родих, така ще умра.
Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора.
към беседата >>
При това, разумното е строго определено, изразено в числа.
Той се радвал и на тези три думи от великата истина. Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно.
При това, разумното е строго определено, изразено в числа.
Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество.
към беседата >>
Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина.
Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя си. Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра.
Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина.
Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си.
към беседата >>
Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея.
Трите думи, които той научил, се заключават в това, че светът е направен от числа. Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа.
Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея.
Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него.
към беседата >>
Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня.
Остави ли човек други да го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество. Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина.
Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня.
Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си.
към беседата >>
Иначе числата не могат да се разберат.
Какво ще разберете от тази Питагорова теория? Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея.
Иначе числата не могат да се разберат.
Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.
към беседата >>
Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.
Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“. Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня.
Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.
Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се?
към беседата >>
Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10.
Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето си за добри математици. Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат.
Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10.
Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни.
към беседата >>
Така разсъждава животното и маха опашката си.
Такива са размишленията на невежия, на простия човек, на животното. То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.
Така разсъждава животното и маха опашката си.
Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад.
към беседата >>
Останалите числа са съставени от първите десет.
Питагоровата теория може да се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно. При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10.
Останалите числа са съставени от първите десет.
Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо.
към беседата >>
Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора.
То казва: „Както се родих, така ще умра. Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си.
Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора.
Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва.
към беседата >>
Всяко число представлява едно разумно същество.
При това, разумното е строго определено, изразено в числа. Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет.
Всяко число представлява едно разумно същество.
Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави.
към беседата >>
Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си.
Ако има ядене, ще ям и после ще легна да си почина. Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора.
Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си.
Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването.
към беседата >>
Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него.
Искате ли да познаете, да разберете тази разумност, трябва да дойдете в известно отношение с нея. Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество.
Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него.
Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек.
към беседата >>
Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си.
Ако няма ядене, ще тръгна да търся начин, как да се нахраня. Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си.
Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си.
Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната?
към беседата >>
Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.
Иначе числата не могат да се разберат. Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него.
Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.
Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят.
към беседата >>
Казвате: „Ние въртим ли се?
Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“. Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си.
Казвате: „Ние въртим ли се?
“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече.
към беседата >>
Казвам: дълбоките работи са приятни.
Достатъчно е човек да разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10. Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“.
Казвам: дълбоките работи са приятни.
Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави.
към беседата >>
“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад.
Така разсъждава животното и маха опашката си. Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се?
“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад.
При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н.
към беседата >>
Небето е дълбоко и неизмеримо.
Останалите числа са съставени от първите десет. Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни.
Небето е дълбоко и неизмеримо.
Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода.
към беседата >>
При това човек не само се върти, но още се и огъва.
Опашката на животното може да се уподоби на бастуна на съвременните хора. Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад.
При това човек не само се върти, но още се и огъва.
Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала.
към беседата >>
Обаче в дълбочината човек никога не се дави.
Всяко число представлява едно разумно същество. Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо.
Обаче в дълбочината човек никога не се дави.
В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!
към беседата >>
Добро нещо е огъването.
Много аристократски синове, като не могат да свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат да кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава да се върти, както ние въртим бастуните си. Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва.
Добро нещо е огъването.
Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва.
към беседата >>
В неразбраното се дави човек.
Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него. Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави.
В неразбраното се дави човек.
Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си.
към беседата >>
Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната?
Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със себе си. Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването.
Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната?
Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове?
към беседата >>
Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят.
Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек.
Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят.
Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели?
към беседата >>
Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече.
Казвате: „Ние въртим ли се? “ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната?
Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече.
Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат.
към беседата >>
Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави.
Казвам: дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят.
Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави.
Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов.
към беседата >>
Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н.
“ Всеки човек се върти наляво, надясно, напред, назад. При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече.
Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н.
Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх.
към беседата >>
Човек се дави в мътна, в тинеста вода.
Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави.
Човек се дави в мътна, в тинеста вода.
„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.
към беседата >>
Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала.
При това човек не само се върти, но още се и огъва. Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н.
Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала.
И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето?
към беседата >>
„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!
Обаче в дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода.
„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!
“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!
към беседата >>
И до днес още земята продължава да се огъва.
Добро нещо е огъването. Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала.
И до днес още земята продължава да се огъва.
Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
към беседата >>
“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си.
В неразбраното се дави човек. Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!
“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си.
В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал?
към беседата >>
Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове?
Какво щеше да представлява земята, ако не беше огъната? Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва.
Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове?
Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна.
към беседата >>
В какво трябва да бъдете подражатели?
Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят. Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си.
В какво трябва да бъдете подражатели?
– В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал.
към беседата >>
Върхове без полета и полета без върхове си приличат.
Тя щеше да бъде плоскост, нищо повече. Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове?
Върхове без полета и полета без върхове си приличат.
Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли?
към беседата >>
– В Любов.
Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави. Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели?
– В Любов.
Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл.
към беседата >>
Главата на човека представлява връх.
Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н. Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат.
Главата на човека представлява връх.
Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли.
към беседата >>
Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.
Човек се дави в мътна, в тинеста вода. „Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов.
Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.
Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл.
към беседата >>
Кое представлява полето?
Голямото разнообразие на земята се дължи на огъванията, които тя е претърпявала. И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх.
Кое представлява полето?
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си?
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!
„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени! “ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.
Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!
“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира.
към беседата >>
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето?
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни.
към беседата >>
“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал?
“ Тази е най-важната мисъл, която трябва да задържите в ума си. В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога!
“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал?
Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира.
към беседата >>
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна.
Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна.
Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни.
към беседата >>
Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал.
В какво трябва да бъдете подражатели? – В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал?
Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал.
Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал.
към беседата >>
Кога главата може да храни светли мисли?
Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна.
Кога главата може да храни светли мисли?
Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче.
към беседата >>
Тази е права мисъл.
– В Любов. Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал.
Тази е права мисъл.
„Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия.
към беседата >>
Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли.
Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли?
Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли.
Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес.
към беседата >>
„Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл.
Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма. Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл.
„Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл.
Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви.
към беседата >>
Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си?
Кое представлява полето? Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли.
Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си?
В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето.
към беседата >>
Значи умният прилага нещата, без да ги разбира.
Апостол Павел казва: „Бивайте подражатели на Бога! “ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл.
Значи умният прилага нещата, без да ги разбира.
Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите.
към беседата >>
В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни.
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“. Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си?
В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни.
Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място.
към беседата >>
Като ги приложи, тогава ги разбира.
“ Как е възможно да подражаваш на нещо, което никога не си виждал? Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира.
Като ги приложи, тогава ги разбира.
Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си.
към беседата >>
Обаче майката дава условия само на детето да се храни.
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни.
Обаче майката дава условия само на детето да се храни.
Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота.
към беседата >>
Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал.
Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал. Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира.
Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал.
Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си.
към беседата >>
Тя му дава храна, а то само дъвче.
Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни.
Тя му дава храна, а то само дъвче.
Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“?
към беседата >>
Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия.
Тази е права мисъл. „Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал.
Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия.
Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни.
към беседата >>
Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес.
Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче.
Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес.
Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат.
към беседата >>
Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви.
„Бивайте подражатели на Бога“ е друга права мисъл. Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия.
Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви.
Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде.
към беседата >>
Те помагат за развитието на детето.
Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес.
Те помагат за развитието на детето.
Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия.
към беседата >>
Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите.
Значи умният прилага нещата, без да ги разбира. Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви.
Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите.
Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?
към беседата >>
Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място.
В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни. Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето.
Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място.
Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора.
към беседата >>
Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си.
Като ги приложи, тогава ги разбира. Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите.
Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си.
Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа.
към беседата >>
Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота.
Обаче майката дава условия само на детето да се храни. Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място.
Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота.
Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал.
към беседата >>
Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си.
Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал. Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си.
Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си.
Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня.
към беседата >>
Какво се разбира под думата „място“?
Тя му дава храна, а то само дъвче. Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота.
Какво се разбира под думата „място“?
Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място.
към беседата >>
Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни.
Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия. Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си.
Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни.
Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?
към беседата >>
Не може да се нарече място онова, за което хората се карат.
Когато детето дъвчи храната си, ред фактори взимат участие в този процес. Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“?
Не може да се нарече място онова, за което хората се карат.
То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни.
към беседата >>
Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде.
Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви. Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни.
Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде.
Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш.
към беседата >>
То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия.
Те помагат за развитието на детето. Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат.
То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия.
Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне.
към беседата >>
Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?
Старайте се този ден да бъдете весели и радостни и не мислете само за себе си, но и за другите. Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде.
Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?
“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога?
към беседата >>
Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора.
Тъй щото, да храниш една светла мисъл, това подразбира още да ѝ дадеш възможност да се прояви, да намери своето място. Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия.
Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора.
Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава.
към беседата >>
“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа.
Човек трябва да бъде лъч от Божията Любов и винаги да дава нещо от себе си. Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо?
“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа.
Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето.
към беседата >>
Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал.
Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото си, когато чувствата са на мястото си, когато силите са на мястото си, когато кратуната е на мястото си, тогава се постигат желаните неща в живота. Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора.
Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал.
Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна.
към беседата >>
Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня.
Той не трябва само да възприема, но каквото възприеме, да го преработи в себе си и да изпрати от своето изобилие на ближните си. Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа.
Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня.
Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне.
към беседата >>
Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място.
Какво се разбира под думата „място“? Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал.
Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място.
Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата.
към беседата >>
Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?
Човек трябва да бъде фенер, който изпраща светлина, да осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни. Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня.
Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?
“ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне.
към беседата >>
Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни.
Не може да се нарече място онова, за което хората се карат. То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място.
Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни.
Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.
към беседата >>
“ – Можеш.
Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината си навсякъде. Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа?
“ – Можеш.
– „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.
към беседата >>
Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне.
То е арена на сблъсквания, на борби, на противоречия. Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни.
Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне.
Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената.
към беседата >>
– „Кога?
Казвате: „Ние можем ли да направим нещо, можем ли да постигнем нещо? “ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш.
– „Кога?
“ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога!
към беседата >>
Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава.
Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора. Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне.
Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава.
Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът.
към беседата >>
“ – Когато ти дойде времето.
“ Всеки човек може да направи нещо, да извърши някаква работа. Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога?
“ – Когато ти дойде времето.
В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели.
към беседата >>
Значи само празната глава е кратуна.
Тъй щото, в прав смисъл на думата, мястото означава онзи пункт, в който никой не е влизал. Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава.
Значи само празната глава е кратуна.
Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
към беседата >>
В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне.
Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е да горите, да светите, да палите огъня. Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето.
В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне.
Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него.
към беседата >>
Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата.
Когато мисълта попадне в този пункт, именно, там е нейното място. Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна.
Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата.
За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето?
към беседата >>
Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне.
Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли да свърша някаква работа? “ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне.
Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне.
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества.
към беседата >>
За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.
Сега вие сте на този връх, но мисълта ви не е на тези камъни. Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата.
За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.
В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
към беседата >>
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.
“ – Можеш. – „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне.
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.
„И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага.
към беседата >>
В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената.
Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва да се започне. Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.
В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената.
Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
към беседата >>
„И тъй, бивайте подражатели на Бога!
– „Кога? “ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва.
„И тъй, бивайте подражатели на Бога!
“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът.
Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат да кажат, че този човек има празна глава. Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената.
Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът.
Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата.
към беседата >>
“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели.
“ – Когато ти дойде времето. В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога!
“ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели.
И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
Значи само празната глава е кратуна. Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът.
Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими.
към беседата >>
И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него.
В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне. Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели.
И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него.
Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Близо ли е слънцето до зрънцето?
Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата. За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте.
Близо ли е слънцето до зрънцето?
Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!
към беседата >>
Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества.
Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без да гасне. Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него.
Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества.
Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага. Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
За такава глава може да се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“. В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето?
Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа.
към беседата >>
Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага.
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. „И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества.
Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага.
Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
В Посланието към Ефесяните се говори за отношенията между мъжа и жената, въз основа на което аз ще направя едно сравнение, какво представлява мъжа и какво – жената. Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената.
към беседата >>
Той помага на всички, които Го призовават.
„И тъй, бивайте подражатели на Бога! “ Подражавайте на Бога, без да сте Го видели. И на Моисея Бог каза, че не може да види лицето Му, но ще види само една малка част от Него. Следователно подражавайте на Бога в Неговите качества. Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов да им помага.
Той помага на всички, които Го призовават.
към беседата >>
Така е в природата.
Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
Така е в природата.
В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена.
към беседата >>
В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими.
Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата.
В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими.
Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.
към беседата >>
Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!
Близо ли е слънцето до зрънцето? Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими.
Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!
“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него.
към беседата >>
“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа.
Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам!
“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа.
И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
И мъжът има същите отношения към жената.
Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа.
И мъжът има същите отношения към жената.
Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
Това не е нито мъж, нито жена.
Така е в природата. В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената.
Това не е нито мъж, нито жена.
И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.
В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден си омръзват един на друг, стават нетърпими. Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена.
И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.
Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него. Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него.
Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече да го гледам! “ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.
Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него.
Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
“ След всичко това тя ще го накара да ѝ свърши някаква работа. И мъжът има същите отношения към жената. Това не е нито мъж, нито жена. И тъй, каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа трябва да изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него.
Тези отношения определят живота, който по механически начин не може да се нареди.
към беседата >>
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение.
И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално.
към беседата >>
И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение.
И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него.
Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата.
към беседата >>
Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него.
Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого.
Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене.
към беседата >>
Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого.
Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето.
Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него.
към беседата >>
Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето.
Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде.
То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление.
към беседата >>
То всекиму дава по нещо специално.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без да сме го канили, без да очаква някакво възнаграждение. И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде.
То всекиму дава по нещо специално.
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал.
към беседата >>
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата.
И тогава, като излизам да посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него. Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално.
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата.
Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля.
към беседата >>
Моето благословение е само за мене.
Това не значи, че слънцето може да се обсеби от някого. Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата.
Моето благословение е само за мене.
Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
към беседата >>
Благословението на всеки човек е специално за него.
Не, никой не е в състояние да обсеби слънцето. Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене.
Благословението на всеки човек е специално за него.
Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни.
към беседата >>
Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление.
Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може да го даде. То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него.
Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление.
Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва.
към беседата >>
Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал.
То всекиму дава по нещо специално. Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление.
Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал.
За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена.
към беседата >>
За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля.
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата. Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал.
За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля.
Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост.
към беседата >>
Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
Моето благословение е само за мене. Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля.
Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост.
към беседата >>
Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни.
Благословението на всеки човек е специално за него. Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява.
Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни.
Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него.
към беседата >>
Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва.
Ако някой се откаже от своето благословение за сметка на другите, това е престъпление. Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни.
Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва.
Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.
към беседата >>
Това вече не е нито мъж, нито жена.
Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал. За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва.
Това вече не е нито мъж, нито жена.
Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение.
към беседата >>
Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост.
За пример, Бог казва на хората да бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се да изпълнят Неговата воля. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена.
Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост.
Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.
към беседата >>
Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост.
Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост.
Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост.
Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик.
към беседата >>
Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него.
Това показва, че те трябва да бъдат един за друг винаги желателни. Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост.
Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него.
Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята.
към беседата >>
Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.
Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва. Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него.
Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.
Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес.
към беседата >>
Когато някой се жени, това е временно положение.
Това вече не е нито мъж, нито жена. Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.
Когато някой се жени, това е временно положение.
Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно.
към беседата >>
Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.
Когато мъжът види жената, тя трябва да му причини радост. Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение.
Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.
Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде.
към беседата >>
Букварът е залъгалка за напредналия ученик.
Когато жената види мъжа, и той трябва да ѝ причини радост. Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.
Букварът е залъгалка за напредналия ученик.
Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле.
към беседата >>
Яденето е залъгалка за хората на земята.
Когато човек види слънцето, той се радва, понеже има отношение към него. Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик.
Яденето е залъгалка за хората на земята.
То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо?
към беседата >>
То е временен процес.
Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни. Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята.
То е временен процес.
Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея.
към беседата >>
Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно.
Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес.
Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно.
Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа?
към беседата >>
Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде.
Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно.
Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде.
Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла.
към беседата >>
Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле.
Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде.
Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле.
Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“.
към беседата >>
Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо?
Яденето е залъгалка за хората на земята. То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле.
Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо?
– Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“.
към беседата >>
– Защото зад куклата се крие някаква велика идея.
То е временен процес. Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо?
– Защото зад куклата се крие някаква велика идея.
Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си.
към беседата >>
Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа?
Зад яденето стои нещо по-велико – храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея.
Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа?
Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли.
към беседата >>
Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла.
Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа?
Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла.
Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата?
към беседата >>
Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“.
Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се препоръчва зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла.
Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“.
Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот.
към беседата >>
Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“.
Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? – Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“.
Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“.
Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее.
към беседата >>
Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си.
– Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“.
Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си.
Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен.
към беседата >>
Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли.
Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си.
Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли.
Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно.
към беседата >>
Питам: какво означава женитбата?
Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли.
Питам: какво означава женитбата?
Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен.
към беседата >>
Женитбата означава желание за живот.
Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла“. Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата?
Женитбата означава желание за живот.
Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата.
към беседата >>
Който мисли да се жени, той иска да живее.
Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“. Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот.
Който мисли да се жени, той иска да живее.
Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени.
към беседата >>
Живееш ли, ти вече си женен.
Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее.
Живееш ли, ти вече си женен.
Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот.
към беседата >>
Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно.
Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли. Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен.
Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно.
Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.
към беседата >>
Натоварен ли си, ти си женен.
Питам: какво означава женитбата? Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно.
Натоварен ли си, ти си женен.
Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената.
към беседата >>
Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата.
Женитбата означава желание за живот. Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен.
Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата.
Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце.
към беседата >>
Още с раждането си човек се жени.
Който мисли да се жени, той иска да живее. Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата.
Още с раждането си човек се жени.
Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена.
към беседата >>
Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот.
Живееш ли, ти вече си женен. Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени.
Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот.
Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода.
към беседата >>
Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.
Иначе, искаш ли да се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира да се подложиш доброволно да те натоварят като животно. Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот.
Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.
Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава.
към беседата >>
Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената.
Натоварен ли си, ти си женен. Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.
Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената.
Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно.
към беседата >>
Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце.
Хората тепърва трябва да се женят, в правия смисъл на думата. Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената.
Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце.
Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле?
към беседата >>
Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена.
Още с раждането си човек се жени. Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце.
Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена.
Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
към беседата >>
Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода.
Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия си живот той трябва да търси Онзи, Който му е дал живот. Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена.
Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода.
Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности.
към беседата >>
Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава.
Създаде ли си тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран. Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода.
Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава.
И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот.
към беседата >>
И планината дава, но полето дава по-изобилно.
Сега хората постоянно спорят какво нещо е мъжът, и какво – жената. Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава.
И планината дава, но полето дава по-изобилно.
Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва.
към беседата >>
Що е планина и що е поле?
Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно.
Що е планина и що е поле?
Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
към беседата >>
Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле?
Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат.
към беседата >>
В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности.
Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности.
Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава.
към беседата >>
Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот.
Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности.
Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот.
Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена.
към беседата >>
Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва.
И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот.
Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва.
Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли.
към беседата >>
Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва.
Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним.
към беседата >>
Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат.
Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат.
Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре.
към беседата >>
Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава.
В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат.
Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава.
Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това?
към беседата >>
Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена.
Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава.
Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена.
Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре.
към беседата >>
Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли.
Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена.
Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли.
Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне.
към беседата >>
Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним.
Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините. Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли.
Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним.
Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт.
към беседата >>
Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре.
Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище, да се учат. Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним.
Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре.
Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта.
към беседата >>
Какво лошо има в това?
Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава. Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре.
Какво лошо има в това?
Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота.
към беседата >>
Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре.
Обаче, когато те пренасят своите малки от едно гнездо в друго, работата е другояче поставена. Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това?
Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре.
Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне.
Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре.
Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне.
Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт.
Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне.
Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт.
Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта.
Някой се плаши, че като се разболее тук, може да умре. Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт.
Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта.
Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота.
Какво лошо има в това? Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта.
Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота.
Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
Ако някой умре тук, поне на високо място ще умре. Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко правилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота.
Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата.
Апостол Павел казва: „Тази тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата.
Но и вие, всеки един от вас, да люби жена си така, както себе си; а жената да се бои от мъжа си“. (– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина. Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за да се налее чиста вода в кратуната. Кой е този в човека, който се бои? – Жената се бои.
към беседата >>
НАГОРЕ