НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
801
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
801
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Има в очите нещо.
(втори вариант)
Не разбирате законите и не можете да подмладите лицето си. И който и да ви каже, ще му кажете: "Я ми дайте един пример." Ако аз мога, то е заради мене. Ако вие можете, то е заради вас. Никой не може да ви предаде онова знание, което той има. Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив.
Има в очите нещо.
Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си.
към втори вариант >>
Той да гледа така, както Бог гледа.
(втори вариант)
Той лесно разрешава. Но тук е старият, който е вече на осемдесет и четири години. За него е въпросът. Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава.
Той да гледа така, както Бог гледа.
Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест.
към втори вариант >>
Като погледна в очите, има една линия, по която се познава.
(втори вариант)
И който и да ви каже, ще му кажете: "Я ми дайте един пример." Ако аз мога, то е заради мене. Ако вие можете, то е заради вас. Никой не може да ви предаде онова знание, което той има. Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив. Има в очите нещо.
Като погледна в очите, има една линия, по която се познава.
Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате.
към втори вариант >>
Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това.
(втори вариант)
Но тук е старият, който е вече на осемдесет и четири години. За него е въпросът. Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа.
Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това.
Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания.
към втори вариант >>
Но и вие може да познаете, не само аз.
(втори вариант)
Ако вие можете, то е заради вас. Никой не може да ви предаде онова знание, което той има. Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив. Има в очите нещо. Като погледна в очите, има една линия, по която се познава.
Но и вие може да познаете, не само аз.
И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си.
към втори вариант >>
Той не те съди, не те осъжда.
(втори вариант)
За него е въпросът. Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това.
Той не те съди, не те осъжда.
Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива.
към втори вариант >>
И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него?
(втори вариант)
Никой не може да ви предаде онова знание, което той има. Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив. Има в очите нещо. Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз.
И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него?
Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи.
към втори вариант >>
Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш.
(втори вариант)
Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда.
Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш.
А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи.
към втори вариант >>
Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си.
(втори вариант)
Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив. Има в очите нещо. Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него?
Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си.
Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите.
към втори вариант >>
А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш.
(втори вариант)
Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш.
А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш.
Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом.
към втори вариант >>
Най-първо човек трябва да проучва себе си.
(втори вариант)
Има в очите нещо. Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си.
Най-първо човек трябва да проучва себе си.
Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота.
към втори вариант >>
Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест.
(втори вариант)
Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш.
Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест.
Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея.
към втори вариант >>
Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате.
(втори вариант)
Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си.
Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате.
Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото.
към втори вариант >>
Това са твои разбирания.
(втори вариант)
Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест.
Това са твои разбирания.
Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена.
към втори вариант >>
Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си.
(втори вариант)
Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате.
Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си.
Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията.
към втори вариант >>
Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива.
(втори вариант)
Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания.
Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива.
И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена. Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
Да изучите всичките оттенъци на вашите очи.
(втори вариант)
И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си.
Да изучите всичките оттенъци на вашите очи.
Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите.
към втори вариант >>
И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи.
(втори вариант)
Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива.
И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи.
И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена. Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите.
(втори вариант)
Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи.
Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите.
После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите. Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
И като се върне у дома си, тя е неразположена духом.
(втори вариант)
А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи.
И като се върне у дома си, тя е неразположена духом.
Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена. Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
После да видите тяхната яснота.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите.
После да видите тяхната яснота.
После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите. Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея.
(втори вариант)
Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом.
Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея.
Тя е неразположена. Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото.
(втори вариант)
Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота.
После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото.
Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите. Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
Тя е неразположена.
(втори вариант)
Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея.
Тя е неразположена.
Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията.
(втори вариант)
Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото.
Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията.
Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите. Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
Има едно вътрешно състезание.
(втори вариант)
Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена.
Има едно вътрешно състезание.
към втори вариант >>
Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите.
(втори вариант)
Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията.
Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите.
Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него.
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него.
Нищо повече. Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща.
към втори вариант >>
Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
(втори вариант)
Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите.
Един пияница може да представите, но как върви светията, не.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него.
Нищо повече.
Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие.
към втори вариант >>
Честният човек има и тон.
(втори вариант)
Честният човек има и тон.
Честността си има свой тон. Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят.
към втори вариант >>
Той се намира в противоречие.
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него. Нищо повече.
Той се намира в противоречие.
Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие. И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
Честността си има свой тон.
(втори вариант)
Честният човек има и тон.
Честността си има свой тон.
Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят.
към втори вариант >>
Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания?
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него. Нищо повече. Той се намира в противоречие.
Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания?
" Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие. И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
Любовта си има тон.
(втори вариант)
Честният човек има и тон. Честността си има свой тон.
Любовта си има тон.
И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят.
към втори вариант >>
" Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен.
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него. Нищо повече. Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания?
" Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен.
Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие. И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
И мъдростта си има свой тон, музикален тон.
(втори вариант)
Честният човек има и тон. Честността си има свой тон. Любовта си има тон.
И мъдростта си има свой тон, музикален тон.
После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове.
към втори вариант >>
Това е дълбокото, което се усеща.
(втори вариант)
Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него. Нищо повече. Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен.
Това е дълбокото, което се усеща.
И той не може да се моли в нейно присъствие. И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
После си има и цвят, определен цвят.
(втори вариант)
Честният човек има и тон. Честността си има свой тон. Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон.
После си има и цвят, определен цвят.
И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ.
към втори вариант >>
И той не може да се моли в нейно присъствие.
(втори вариант)
Нищо повече. Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща.
И той не може да се моли в нейно присъствие.
И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
И любовта си има свой цвят.
(втори вариант)
Честният човек има и тон. Честността си има свой тон. Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят.
И любовта си има свой цвят.
И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове.
към втори вариант >>
И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
(втори вариант)
Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания? " Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие.
И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.
към втори вариант >>
И мъдростта си има свой цвят.
(втори вариант)
Честността си има свой тон. Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят.
И мъдростта си има свой цвят.
И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто.
към втори вариант >>
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното.
(втори вариант)
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното.
Че не сме такива, каквито желаем да бъдем. Това е един прогресивен път. Всеки ден ние имаме един идеал. Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
към втори вариант >>
И истината се има свой цвят.
(втори вариант)
Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят.
И истината се има свой цвят.
Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто.
към втори вариант >>
Че не сме такива, каквито желаем да бъдем.
(втори вариант)
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното.
Че не сме такива, каквито желаем да бъдем.
Това е един прогресивен път. Всеки ден ние имаме един идеал. Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
към втори вариант >>
Всички добродетели си имат свои определени цветове.
(втори вариант)
И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят.
Всички добродетели си имат свои определени цветове.
Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва.
към втори вариант >>
Това е един прогресивен път.
(втори вариант)
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното. Че не сме такива, каквито желаем да бъдем.
Това е един прогресивен път.
Всеки ден ние имаме един идеал. Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
към втори вариант >>
Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ.
(втори вариант)
После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове.
Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ.
Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време.
към втори вариант >>
Всеки ден ние имаме един идеал.
(втори вариант)
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното. Че не сме такива, каквито желаем да бъдем. Това е един прогресивен път.
Всеки ден ние имаме един идеал.
Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
към втори вариант >>
Та ние трябва да придобием тия цветове.
(втори вариант)
И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ.
Та ние трябва да придобием тия цветове.
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас.
към втори вариант >>
Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
(втори вариант)
Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното. Че не сме такива, каквито желаем да бъдем. Това е един прогресивен път. Всеки ден ние имаме един идеал.
Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.
към втори вариант >>
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто.
(втори вариант)
И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове.
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто.
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен.
към втори вариант >>
Вие носете следната мисъл.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл.
Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора.
към втори вариант >>
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто.
(втори вариант)
И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто.
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто.
Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи.
към втори вариант >>
Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл.
Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас.
Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва.
(втори вариант)
Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто.
Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва.
Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити.
към втори вариант >>
Не че това, което имате, е лошо.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл. Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас.
Не че това, което имате, е лошо.
В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време.
(втори вариант)
Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва.
Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време.
Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити.
към втори вариант >>
В това положение, което имате сега, вие сте светии всички.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл. Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо.
В това положение, което имате сега, вие сте светии всички.
Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
Нека дойде някой от вас.
(втори вариант)
Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време.
Нека дойде някой от вас.
Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен.
към втори вариант >>
Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл. Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички.
Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии.
Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен.
(втори вариант)
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас.
Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен.
И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази.
към втори вариант >>
Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора.
(втори вариант)
Вие носете следната мисъл. Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии.
Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора.
По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи.
(втори вариант)
Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен.
И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи.
Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази. Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
(втори вариант)
Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора.
По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.
към втори вариант >>
Трябва да се правят опити.
(втори вариант)
Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи.
Трябва да се правят опити.
Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази. Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем.
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем.
Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите.
към втори вариант >>
Могат да се правят колкото искате опити.
(втори вариант)
Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити.
Могат да се правят колкото искате опити.
Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази. Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук.
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем.
Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук.
Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите. Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен.
(втори вариант)
Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити.
Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен.
Много мъчна работа е тази. Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога?
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем. Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук.
Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога?
Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите. Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Много мъчна работа е тази.
(втори вариант)
Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен.
Много мъчна работа е тази.
Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години.
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем. Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога?
Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години.
Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите. Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Какво голямо самообладание трябва.
(втори вариант)
И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази.
Какво голямо самообладание трябва.
към втори вариант >>
Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш.
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем. Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години.
Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш.
Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите. Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност.
Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година.
към втори вариант >>
Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите.
(втори вариант)
Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем. Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш.
Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите.
Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност.
Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си.
Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали.
към втори вариант >>
Това са великите работи в живота.
(втори вариант)
Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите.
Това са великите работи в живота.
към втори вариант >>
Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност. Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си.
Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него.
Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното.
към втори вариант >>
Коя мисъл остана от лекцията?
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията?
Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея.
към втори вариант >>
Те могат да имат Божествен произход.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност. Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него.
Те могат да имат Божествен произход.
Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите.
към втори вариант >>
Разтоварване на съзнанието.
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията?
Разтоварване на съзнанието.
Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре.
към втори вариант >>
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали?
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали?
Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това?
към втори вариант >>
Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност. Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход.
Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство.
Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва.
към втори вариант >>
Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш.
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията? Разтоварване на съзнанието.
Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш.
Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас.
към втори вариант >>
Какво е предназначението на християнството?
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали?
Какво е предназначението на християнството?
Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало.
към втори вариант >>
Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година.
(втори вариант)
Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност. Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство.
Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година.
Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите.
към втори вариант >>
Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога.
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията? Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш.
Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога.
Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите.
към втори вариант >>
Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде.
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали? Какво е предназначението на християнството?
Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде.
На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало. Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали.
(втори вариант)
Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година.
Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали.
Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият.
към втори вариант >>
Светията се страхува от тази млада мома.
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията? Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога.
Светията се страхува от тази млада мома.
Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава?
към втори вариант >>
На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот.
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали? Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде.
На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот.
Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало. Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното.
(втори вариант)
Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали.
Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното.
Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето.
към втори вариант >>
Да престане той да се страхува от нея.
(втори вариант)
Коя мисъл остана от лекцията? Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома.
Да престане той да се страхува от нея.
Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава? "
към втори вариант >>
Какво е предназначението на сегашния живот?
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали? Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот.
Какво е предназначението на сегашния живот?
Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало. Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
Сега сте по-свободни да мислите.
(втори вариант)
Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното.
Сега сте по-свободни да мислите.
Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете.
към втори вариант >>
Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре.
(втори вариант)
Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея.
Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре.
Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава? "
към втори вариант >>
Вие мислили ли сте по това?
(втори вариант)
Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали? Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот?
Вие мислили ли сте по това?
По някой път вие живеете живота на вашето минало. Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва.
(втори вариант)
Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите.
Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва.
В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това.
към втори вариант >>
Искам сега да оставя една мисъл във вас.
(втори вариант)
Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре.
Искам сега да оставя една мисъл във вас.
Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава? "
към втори вариант >>
По някой път вие живеете живота на вашето минало.
(втори вариант)
Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това?
По някой път вие живеете живота на вашето минало.
Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите.
(втори вариант)
Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва.
В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите.
Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно.
към втори вариант >>
Не да се обезсърчите.
(втори вариант)
Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас.
Не да се обезсърчите.
Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава? "
към втори вариант >>
Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
(втори вариант)
Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало.
Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.
към втори вариант >>
Той да се не раздразни, като го бият.
(втори вариант)
Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите.
Той да се не раздразни, като го бият.
Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава?
(втори вариант)
Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите.
Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава?
"
към втори вариант >>
Формите, това са костюми на живота.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота.
Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон.
към втори вариант >>
Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето.
(втори вариант)
Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият.
Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето.
Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина.
към втори вариант >>
"
(втори вариант)
Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава?
"
към втори вариант >>
Природата и тя обича модата.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота.
Природата и тя обича модата.
Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота.
към втори вариант >>
Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете.
(втори вариант)
Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето.
Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете.
Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето.
към втори вариант >>
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд.
Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен.
към втори вариант >>
Били сте в костюма на една птица, облечена с пера.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата.
Били сте в костюма на една птица, облечена с пера.
Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици.
към втори вариант >>
Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това.
(втори вариант)
Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете.
Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това.
По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици.
към втори вариант >>
Не искам да преядете.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд.
Не искам да преядете.
Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота.
към втори вариант >>
Целия ден сте си чистили перата на някой клон.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера.
Целия ден сте си чистили перата на някой клон.
После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица?
към втори вариант >>
По някой път плюе- нето е потребно.
(втори вариант)
В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това.
По някой път плюе- нето е потребно.
Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит.
към втори вариант >>
Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд. Не искам да преядете.
Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си.
Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се.
към втори вариант >>
После сте си турили главата под крилата и сте заспивали.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон.
После сте си турили главата под крилата и сте заспивали.
После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм.
към втори вариант >>
Ние минаваме през дисциплина.
(втори вариант)
Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно.
Ние минаваме през дисциплина.
Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи.
към втори вариант >>
Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд. Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си.
Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели.
Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува.
към втори вариант >>
После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон.
(втори вариант)
Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали.
После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон.
Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той?
към втори вариант >>
Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина.
(втори вариант)
Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина.
Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина.
Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това?
към втори вариант >>
Аз не искам да отричате вашия живот.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд. Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели.
Аз не искам да отричате вашия живот.
За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува. Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
Това е разбиране на живота.
(втори вариант)
Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон.
Това е разбиране на живота.
Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти.
към втори вариант >>
Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето.
(втори вариант)
Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина.
Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето.
Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това? Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен.
(втори вариант)
Считайте, че днес ви дадох един богат обяд. Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот.
За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен.
Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува. Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
Някой път някои хора живеят като птици.
(втори вариант)
Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота.
Някой път някои хора живеят като птици.
Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение.
към втори вариант >>
Още не сте ученици.
(втори вариант)
Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето.
Още не сте ученици.
Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това? Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
Аз имам особен възглед за живота.
(втори вариант)
Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен.
Аз имам особен възглед за живота.
Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува. Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица?
(втори вариант)
Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици.
Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица?
Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто.
към втори вариант >>
Цялата раса минава през изпит.
(втори вариант)
По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици.
Цялата раса минава през изпит.
Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това? Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се.
(втори вариант)
Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота.
Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се.
Някой път срещам някой философ и той ме интересува. Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
Облече един костюм.
(втори вариант)
После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица?
Облече един костюм.
Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те?
към втори вариант >>
Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи.
(втори вариант)
Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит.
Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи.
Докога ще бъде това? Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
Някой път срещам някой философ и той ме интересува.
(втори вариант)
Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се.
Някой път срещам някой философ и той ме интересува.
Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
Как- Но ще й допринесе той?
(втори вариант)
После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм.
Как- Но ще й допринесе той?
После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо.
към втори вариант >>
Докога ще бъде това?
(втори вариант)
Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи.
Докога ще бъде това?
Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
(втори вариант)
Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува.
Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.
към втори вариант >>
После - втори костюм, трети, четвърти.
(втори вариант)
Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той?
После - втори костюм, трети, четвърти.
Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава.
към втори вариант >>
Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
(втори вариант)
Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това?
Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.
към втори вариант >>
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища.
Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен.
към втори вариант >>
Вземете друго едно положение.
(втори вариант)
Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти.
Вземете друго едно положение.
Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо?
към втори вариант >>
2x2=4, 5x5 = 25.
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25.
Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат.
към втори вариант >>
Някой брат е малко разтревожен.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища.
Някой брат е малко разтревожен.
Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар.
към втори вариант >>
Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто.
(втори вариант)
Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение.
Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто.
И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено.
към втори вариант >>
Защо 2x2 е равно на четири?
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25.
Защо 2x2 е равно на четири?
И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка.
към втори вариант >>
Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища. Някой брат е малко разтревожен.
Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен.
Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар. А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
И какво допринасяш на човека те?
(втори вариант)
Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто.
И какво допринасяш на човека те?
Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това?
към втори вариант >>
И защо 5x5 е равно на 25?
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25. Защо 2x2 е равно на четири?
И защо 5x5 е равно на 25?
Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища. Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен.
Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така.
Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар. А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
Допринасят нещо.
(втори вариант)
Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те?
Допринасят нещо.
Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш.
към втори вариант >>
Какво е отношението?
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25. Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25?
Какво е отношението?
Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа.
към втори вариант >>
Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища. Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така.
Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила.
Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар. А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава.
(втори вариант)
После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо.
Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава.
Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
Между 4 и 25 има известно отношение.
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25. Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението?
Между 4 и 25 има известно отношение.
2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия.
към втори вариант >>
Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен.
(втори вариант)
Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища. Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила.
Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен.
Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар. А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо?
(втори вариант)
Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава.
Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо?
Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича. Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
2 и 5 си приличат.
(втори вариант)
2x2=4, 5x5 = 25. Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение.
2 и 5 си приличат.
2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може.
към втори вариант >>
Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар.
(втори вариант)
Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен.
Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар.
А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
Значи има нещо по-съществено.
(втори вариант)
Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо?
Значи има нещо по-съществено.
Кое е това? Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича. Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка.
(втори вариант)
Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат.
2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка.
25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало.
към втори вариант >>
А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
(втори вариант)
Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар.
А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.
към втори вариант >>
Кое е това?
(втори вариант)
И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено.
Кое е това?
Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича. Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
25 показва пътя, дължината на този път.
(втори вариант)
И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка.
25 показва пътя, дължината на този път.
Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път.
към втори вариант >>
Искам да останете весели и бодри.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри.
Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение.
към втори вариант >>
Не го знаеш.
(втори вариант)
Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това?
Не го знаеш.
Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича. Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
Трябва повече усилие и повече работа.
(втори вариант)
Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път.
Трябва повече усилие и повече работа.
При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път. Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри.
Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога.
Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави.
към втори вариант >>
Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича.
(втори вариант)
Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш.
Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича.
Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия.
(втори вариант)
Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа.
При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия.
Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път. Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри. Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога.
Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден.
Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица.
към втори вариант >>
Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
(втори вариант)
Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича.
Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.
към втори вариант >>
Така както са живели светиите едно време, днес не може.
(втори вариант)
2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия.
Така както са живели светиите едно време, днес не може.
Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път. Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри. Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден.
Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам.
На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла.
към втори вариант >>
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен?
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен?
Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот.
към втори вариант >>
Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало.
(втори вариант)
2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може.
Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало.
А сега се изисква по-дълъг път. Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри. Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам.
На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата.
Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете.
към втори вариант >>
Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости.
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен?
Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости.
Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот.
към втори вариант >>
А сега се изисква по-дълъг път.
(втори вариант)
25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало.
А сега се изисква по-дълъг път.
Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
Който е на работа, той може да не прави това упражнение.
(втори вариант)
Искам да останете весели и бодри. Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата.
Който е на работа, той може да не прави това упражнение.
Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете. Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Поне вие сте били на такова голямо угощение.
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости.
Поне вие сте били на такова голямо угощение.
Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия.
към втори вариант >>
Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
(втори вариант)
Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път.
Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.
към втори вариант >>
Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави.
(втори вариант)
Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение.
Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави.
Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете. Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Вие ще кажете, че не сте такива.
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение.
Вие ще кажете, че не сте такива.
Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото.
към втори вариант >>
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш.
Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен.
към втори вариант >>
Това упражнение се дава за една седмица.
(втори вариант)
Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави.
Това упражнение се дава за една седмица.
Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете. Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Може би.
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива.
Може би.
Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение.
към втори вариант >>
Молитвата е една длъжност.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш.
Молитвата е една длъжност.
Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа.
към втори вариант >>
Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла.
(втори вариант)
Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица.
Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла.
Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете. Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот.
(втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би.
Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот.
Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби.
към втори вариант >>
Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш. Молитвата е една длъжност.
Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо.
Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира?
към втори вариант >>
Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете.
(втори вариант)
На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла.
Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете.
Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Малко християни има, които са напуснали стария живот.
(втори вариант)
Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот.
Малко християни има, които са напуснали стария живот.
Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби.
към втори вариант >>
Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш. Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо.
Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа.
Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава?
към втори вариант >>
Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
(втори вариант)
Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете.
Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.
към втори вариант >>
Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия.
(втори вариант)
Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот.
Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия.
По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата.
към втори вариант >>
Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш. Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа.
Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш.
Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо.
към втори вариант >>
По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото.
(втори вариант)
Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия.
По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото.
Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин.
към втори вариант >>
Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен.
(втори вариант)
Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш. Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш.
Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен.
Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо.
към втори вариант >>
Вземам я за сравнение.
(втори вариант)
Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото.
Вземам я за сравнение.
Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания.
към втори вариант >>
Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа.
(втори вариант)
Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен.
Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа.
Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо. И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
Не че сме жаби.
(втори вариант)
Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение.
Не че сме жаби.
Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право.
към втори вариант >>
Като се каже "праведник", какво се подразбира?
(втори вариант)
Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа.
Като се каже "праведник", какво се подразбира?
По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо. И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
Действително не сме жаби.
(втори вариант)
Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби.
Действително не сме жаби.
Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа.
към втори вариант >>
По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава?
(втори вариант)
Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира?
По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава?
Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо. И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
Но някой път имаме същите слабости както жабата.
(втори вариант)
Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби.
Но някой път имаме същите слабости както жабата.
Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш?
към втори вариант >>
Моля се - лошо, не се моля - лошо.
(втори вариант)
Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава?
Моля се - лошо, не се моля - лошо.
Направя добро - лошо. И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин.
(втори вариант)
По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата.
Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин.
Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш.
към втори вариант >>
Направя добро - лошо.
(втори вариант)
Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо.
Направя добро - лошо.
И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания.
(втори вариант)
Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин.
Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания.
В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава.
към втори вариант >>
И аз не зная какво да правя."
(втори вариант)
Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо.
И аз не зная какво да правя."
към втори вариант >>
В едно отношение е право.
(втори вариант)
Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания.
В едно отношение е право.
С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения?
към втори вариант >>
Това, което направиш, да остане в тебе.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе.
Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат.
към втори вариант >>
С мекота не става тази работа.
(втори вариант)
Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право.
С мекота не става тази работа.
С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус.
към втори вариант >>
Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе.
Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе.
Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо.
към втори вариант >>
С пръста си може ли да ореш?
(втори вариант)
Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа.
С пръста си може ли да ореш?
Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане.
към втори вариант >>
Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе. Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе.
Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо.
Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо.
към втори вариант >>
Малко по-строг трябва да бъдеш.
(втори вариант)
Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш?
Малко по-строг трябва да бъдеш.
Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане. Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе. Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо.
Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот.
Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними.
към втори вариант >>
Аз правя една аналогия тогава.
(втори вариант)
Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш.
Аз правя една аналогия тогава.
Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане. Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
Не че сегашният живот не е важен.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе. Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот.
Не че сегашният живот не е важен.
Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят?
към втори вариант >>
Кой хляб обичаш - сухия или препечения?
(втори вариант)
В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава.
Кой хляб обичаш - сухия или препечения?
Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане. Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
Той е важен, но условията се вземат.
(втори вариант)
Това, което направиш, да остане в тебе. Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен.
Той е важен, но условията се вземат.
В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите.
към втори вариант >>
Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус.
(втори вариант)
С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения?
Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус.
Някой път суровият хляб не е за предпочитане. Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо.
(втори вариант)
Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат.
В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо.
Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи.
към втори вариант >>
Някой път суровият хляб не е за предпочитане.
(втори вариант)
С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус.
Някой път суровият хляб не е за предпочитане.
Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо.
(втори вариант)
Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо.
Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо.
Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите.
към втори вариант >>
Но някой път и препеченият не е добър.
(втори вариант)
Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане.
Но някой път и препеченият не е добър.
към втори вариант >>
Те са псевдоними.
(втори вариант)
Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо.
Те са псевдоними.
Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят?
към втори вариант >>
Някой път сравняваме как са живели светиите.
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите.
Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское".
към втори вариант >>
Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят?
(втори вариант)
Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними.
Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят?
" Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат.
към втори вариант >>
Но какво ни интересуват светиите?
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите.
Но какво ни интересуват светиите?
Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское". Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
" Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите.
(втори вариант)
Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят?
" Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите.
Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите.
към втори вариант >>
Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот.
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите. Но какво ни интересуват светиите?
Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот.
Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское". Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
Но при първите уроци има предметно учение, има орехи.
(втори вариант)
В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите.
Но при първите уроци има предметно учение, има орехи.
Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма.
към втори вариант >>
Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре.
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите. Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот.
Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре.
Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское". Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите.
(втори вариант)
Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи.
Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите.
Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма. Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Положението му се е подобрило.
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите. Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре.
Положението му се е подобрило.
Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское". Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят?
(втори вариант)
Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите.
Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят?
" И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма. Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское".
(втори вариант)
Някой път сравняваме как са живели светиите. Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило.
Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское".
Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
" И после учениците ги вземат и ги изяждат.
(втори вариант)
Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят? " Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят?
" И после учениците ги вземат и ги изяждат.
И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма. Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
(втори вариант)
Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское".
Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.
към втори вариант >>
И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите.
(втори вариант)
" Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат.
И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите.
Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма. Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Тогава има ли изходен път за подобрение?
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение?
Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно.
към втори вариант >>
Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма.
(втори вариант)
Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите.
Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма.
Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Има, разбира се.
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение?
Има, разбира се.
Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно. Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
(втори вариант)
Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят? " И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма.
Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.
към втори вариант >>
Подобрението седи в онзи великия факт на природата.
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение? Има, разбира се.
Подобрението седи в онзи великия факт на природата.
Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно. Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
Та казвам, това е вярно в живота.
(втори вариант)
Та казвам, това е вярно в живота.
Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат. А пък някой път работим и нищо няма. Нито пет пари няма в джоба си. Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
към втори вариант >>
Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък.
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение? Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата.
Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък.
В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно. Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат.
(втори вариант)
Та казвам, това е вярно в живота.
Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат.
А пък някой път работим и нищо няма. Нито пет пари няма в джоба си. Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
към втори вариант >>
В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм.
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение? Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък.
В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм.
И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно. Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
А пък някой път работим и нищо няма.
(втори вариант)
Та казвам, това е вярно в живота. Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат.
А пък някой път работим и нищо няма.
Нито пет пари няма в джоба си. Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
към втори вариант >>
И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно.
(втори вариант)
Тогава има ли изходен път за подобрение? Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм.
И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно.
Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
Нито пет пари няма в джоба си.
(втори вариант)
Та казвам, това е вярно в живота. Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат. А пък някой път работим и нищо няма.
Нито пет пари няма в джоба си.
Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
към втори вариант >>
Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
(втори вариант)
Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно.
Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.
към втори вариант >>
Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
(втори вариант)
Та казвам, това е вярно в живота. Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат. А пък някой път работим и нищо няма. Нито пет пари няма в джоба си.
Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.
към втори вариант >>
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е.
Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро.
към втори вариант >>
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал.
И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв.
към втори вариант >>
Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е.
Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате.
Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш.
към втори вариант >>
И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал.
И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар.
Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв. Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
Човек никой път не може да върши това, което иска.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е. Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате.
Човек никой път не може да върши това, което иска.
Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има.
към втори вариант >>
Нито за билет, нито за каруца.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал. И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар.
Нито за билет, нито за каруца.
Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв. Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
Всеки път човек върши това, което не иска.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е. Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска.
Всеки път човек върши това, което не иска.
Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса.
към втори вариант >>
Шест месеца той е работил.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал. И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца.
Шест месеца той е работил.
Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв. Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е. Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска.
Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш.
По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш.
към втори вариант >>
Какво ще кажете за това.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал. И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил.
Какво ще кажете за това.
Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв. Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
По някой път вършиш добро.
(втори вариант)
Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е. Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш.
По някой път вършиш добро.
Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши.
към втори вариант >>
Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв.
(втори вариант)
Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал. И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това.
Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв.
Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
Но по някой път не го искаш.
(втори вариант)
Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро.
Но по някой път не го искаш.
Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши.
към втори вариант >>
Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
(втори вариант)
И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв.
Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.
към втори вариант >>
Защото, ако не го вършиш, камшик има.
(втори вариант)
Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш.
Защото, ако не го вършиш, камшик има.
Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално.
към втори вариант >>
Та казвам, противоречията откъде произтичат?
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат?
Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли?
към втори вариант >>
Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса.
(втори вариант)
Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има.
Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса.
Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво.
към втори вариант >>
Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат?
Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа.
Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви.
към втори вариант >>
Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш.
(втори вариант)
Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса.
Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш.
Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее.
към втори вариант >>
Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат? Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа.
Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано.
По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек?
към втори вариант >>
Няма да береш орехи, няма да береш круши.
(втори вариант)
По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш.
Няма да береш орехи, няма да береш круши.
Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши.
към втори вариант >>
По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат? Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано.
По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не.
По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия.
към втори вариант >>
Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши.
(втори вариант)
Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши.
Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши.
И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна.
към втори вариант >>
По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат? Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не.
По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт.
Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния.
към втори вариант >>
И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално.
(втори вариант)
Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши.
И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално.
Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено.
към втори вариант >>
Питам, ще ти върви ли?
(втори вариант)
Та казвам, противоречията откъде произтичат? Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт.
Питам, ще ти върви ли?
Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки.
към втори вариант >>
Майката го налага хубаво.
(втори вариант)
Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално.
Майката го налага хубаво.
Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето.
към втори вариант >>
Няма да ти върви.
(втори вариант)
Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли?
Няма да ти върви.
Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има.
към втори вариант >>
Питат го защо пее.
(втори вариант)
Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво.
Питат го защо пее.
Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му.
към втори вариант >>
Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек?
(втори вариант)
Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви.
Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек?
Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо.
към втори вариант >>
Защото бра орехи и круши.
(втори вариант)
Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее.
Защото бра орехи и круши.
Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият.
към втори вариант >>
Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия.
(втори вариант)
По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек?
Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия.
Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи.
към втори вариант >>
Това е едната страна.
(втори вариант)
Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши.
Това е едната страна.
Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения.
към втори вариант >>
Те са две противоположности, неестествени състояния.
(втори вариант)
По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия.
Те са две противоположности, неестествени състояния.
На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък.
към втори вариант >>
Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено.
(втори вариант)
И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна.
Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено.
То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета.
към втори вариант >>
На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки.
(втори вариант)
Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния.
На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки.
Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах.
към втори вариант >>
То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето.
(втори вариант)
Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено.
То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето.
И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже.
към втори вариант >>
Никакви мазнини не трябва да има.
(втори вариант)
Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки.
Никакви мазнини не трябва да има.
Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея.
към втори вариант >>
И като се върне, пак го бие майка му.
(втори вариант)
Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето.
И като се върне, пак го бие майка му.
Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб.
към втори вариант >>
Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо.
(втори вариант)
Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има.
Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо.
Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки.
към втори вариант >>
Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият.
(втори вариант)
Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му.
Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият.
Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб. Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
Ако е пълен много, има непотребни работи.
(втори вариант)
Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо.
Ако е пълен много, има непотребни работи.
В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки. Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
Човек има две положения.
(втори вариант)
Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият.
Човек има две положения.
В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб. Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък.
(втори вариант)
Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи.
В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък.
Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки. Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета.
(втори вариант)
Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения.
В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета.
В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб. Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
Една копринена дреха да няма никакъв прах.
(втори вариант)
На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък.
Една копринена дреха да няма никакъв прах.
В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки. Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
В този случай трябва да се откаже.
(втори вариант)
То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета.
В този случай трябва да се откаже.
Ако не се откаже от това, той е слаб. Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея.
(втори вариант)
Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах.
В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея.
Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки. Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
Ако не се откаже от това, той е слаб.
(втори вариант)
И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже.
Ако не се откаже от това, той е слаб.
Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея.
Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки.
Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
(втори вариант)
Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб.
Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.
към втори вариант >>
Придобие ли той това, той става силен.
(втори вариант)
Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки.
Придобие ли той това, той става силен.
към втори вариант >>
Във вашето съзнание често идат известни мисли.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли.
Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина.
към втори вариант >>
Чистенето - това е наша задача.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача.
Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята.
към втори вариант >>
Вие не може да ги определите към кой род спадат.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли.
Вие не може да ги определите към кой род спадат.
От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна.
към втори вариант >>
Трябва да се очистим ние.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача.
Трябва да се очистим ние.
Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя".
към втори вариант >>
От някои мисли вие трябва да се въздържате.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли. Вие не може да ги определите към кой род спадат.
От някои мисли вие трябва да се въздържате.
Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно.
към втори вариант >>
Ние искаме Бог да ни очисти.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача. Трябва да се очистим ние.
Ние искаме Бог да ни очисти.
Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя.
към втори вариант >>
Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли. Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате.
Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това.
Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно. Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
Бог ще ни даде възможност да се очистим.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача. Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти.
Бог ще ни даде възможност да се очистим.
И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент.
към втори вариант >>
Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли. Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това.
Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш.
Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно. Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача. Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим.
И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят.
Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент. Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Желанието е една градина.
(втори вариант)
Във вашето съзнание често идат известни мисли. Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш.
Желанието е една градина.
Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно. Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята.
(втори вариант)
Чистенето - това е наша задача. Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят.
Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята.
Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент. Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Най-напред тази градина се представя в добрата страна.
(втори вариант)
Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина.
Най-напред тази градина се представя в добрата страна.
Например детето се представя в градината като нещо приятно. Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
Най-първо учените казват "неорганизирана материя".
(втори вариант)
Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята.
Най-първо учените казват "неорганизирана материя".
Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент. Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Например детето се представя в градината като нещо приятно.
(втори вариант)
От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна.
Например детето се представя в градината като нещо приятно.
Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
Не искам да кажа какво е неорганизирана материя.
(втори вариант)
Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя".
Не искам да кажа какво е неорганизирана материя.
Това не е онази девствена материя, първичният елемент. Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
(втори вариант)
Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно.
Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.
към втори вариант >>
Това не е онази девствена материя, първичният елемент.
(втори вариант)
Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя.
Това не е онази девствена материя, първичният елемент.
Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли.
Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не.
към втори вариант >>
Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
(втори вариант)
И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент.
Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.
към втори вариант >>
Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли.
Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект.
Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея.
към втори вариант >>
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят.
Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината.
към втори вариант >>
Първите идат отвън.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли. Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект.
Първите идат отвън.
Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл?
към втори вариант >>
Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят.
Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло.
Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината. И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли. Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън.
Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект.
Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа.
към втори вариант >>
Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят. Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло.
Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите.
Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината. И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли. Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект.
Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл.
Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия.
към втори вариант >>
Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят. Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите.
Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете.
И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината. И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
Да ви е учил някой, не.
(втори вариант)
Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли. Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл.
Да ви е учил някой, не.
Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави.
към втори вариант >>
И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят. Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете.
И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат.
Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината. И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея.
(втори вариант)
Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не.
Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея.
Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне.
към втори вариант >>
Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината.
(втори вариант)
Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят. Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат.
Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината.
И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл?
(втори вариант)
Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея.
Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл?
" Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това?
към втори вариант >>
И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
(втори вариант)
Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината.
И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.
към втори вариант >>
" Ще ви кажа.
(втори вариант)
Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл?
" Ще ви кажа.
Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него.
към втори вариант >>
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението.
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението.
Знаеш ли какво значи "лош"? когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно. Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"? С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър. Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия.
(втори вариант)
Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа.
Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия.
Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му.
към втори вариант >>
Знаеш ли какво значи "лош"?
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението.
Знаеш ли какво значи "лош"?
когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно. Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"? С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър. Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
Чудеса прави.
(втори вариант)
Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия.
Чудеса прави.
Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди.
към втори вариант >>
когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно.
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението. Знаеш ли какво значи "лош"?
когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно.
Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"? С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър. Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне.
(втори вариант)
Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави.
Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне.
Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние?
към втори вариант >>
Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"?
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението. Знаеш ли какво значи "лош"? когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно.
Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"?
С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър. Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: "Какво има в това?
(втори вариант)
Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл? " Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне.
Вие ще кажете: "Какво има в това?
" Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите.
към втори вариант >>
С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър.
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението. Знаеш ли какво значи "лош"? когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно. Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"?
С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър.
Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
" Това е падане за него.
(втори вариант)
" Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това?
" Това е падане за него.
Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Това са мои твърдения.
(втори вариант)
Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението. Знаеш ли какво значи "лош"? когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно. Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"? С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър.
Това са мои твърдения.
към втори вариант >>
Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му.
(втори вариант)
Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него.
Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му.
Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално.
към втори вариант >>
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева.
По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа.
към втори вариант >>
Той се чуди.
(втори вариант)
Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му.
Той се чуди.
Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция.
към втори вариант >>
По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева.
По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов.
И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш.
към втори вариант >>
Как ще обясните това състояние?
(втори вариант)
Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди.
Как ще обясните това състояние?
Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него.
към втори вариант >>
И аз съм вече определил вашия характер.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева. По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов.
И аз съм вече определил вашия характер.
Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това.
към втори вариант >>
Поне четете житията на светиите.
(втори вариант)
Вие ще кажете: "Какво има в това? " Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние?
Поне четете житията на светиите.
В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия.
към втори вариант >>
Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева. По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер.
Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам.
Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил.
към втори вариант >>
В самата мома няма нищо лошо.
(втори вариант)
" Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите.
В самата мома няма нищо лошо.
Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата.
към втори вариант >>
Това е, което небето прави.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева. По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам.
Това е, което небето прави.
Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш.
към втори вариант >>
Няма нещо реално.
(втори вариант)
Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо.
Няма нещо реално.
Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата. Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа.
(втори вариант)
Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева. По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави.
Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа.
Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние.
към втори вариант >>
Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция.
(втори вариант)
Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално.
Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция.
Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата. Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
Господ знае защо го правиш.
(втори вариант)
По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа.
Господ знае защо го правиш.
В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така?
към втори вариант >>
Има едно астрално същество, което се е домогнало до него.
(втори вариант)
Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция.
Има едно астрално същество, което се е домогнало до него.
Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата. Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
В живота сега ще прокарате това.
(втори вариант)
И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш.
В живота сега ще прокарате това.
Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец.
към втори вариант >>
Една астрална мома има, която е Видяла този светия.
(втори вариант)
Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него.
Една астрална мома има, която е Видяла този светия.
Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата. Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил.
(втори вариант)
Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това.
Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил.
Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец. Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата.
(втори вариант)
В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия.
Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата.
Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
Има още да се учиш.
(втори вариант)
Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил.
Има още да се учиш.
Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец. Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
(втори вариант)
Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата.
Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.
към втори вариант >>
Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние.
(втори вариант)
Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш.
Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние.
Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец. Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Сега аз вземам този пример само за изяснение.
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение.
Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете.
към втори вариант >>
Кой брат и коя сестра може да пее така?
(втори вариант)
Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние.
Кой брат и коя сестра може да пее така?
Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец. Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Разсъждавайте не за еротичната страна.
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение.
Разсъждавайте не за еротичната страна.
Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете. А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец.
(втори вариант)
В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така?
Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец.
Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е.
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение. Разсъждавайте не за еротичната страна.
Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е.
Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете. А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
(втори вариант)
Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец.
Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."
към втори вариант >>
Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа?
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение. Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е.
Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа?
За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете. А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Тогава каква е целта на учението?
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението?
Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи.
към втори вариант >>
За работа е онзи младият вол.
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение. Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа?
За работа е онзи младият вол.
Ще го впрегнете. А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво?
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението?
Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво?
Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
Ще го впрегнете.
(втори вариант)
Сега аз вземам този пример само за изяснение. Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол.
Ще го впрегнете.
А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа.
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението? Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво?
Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа.
Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
А онзи старият вол не е за работа.
(втори вариант)
Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете.
А онзи старият вол не е за работа.
към втори вариант >>
Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама.
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението? Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа.
Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама.
Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
Кой е за работа?
(втори вариант)
Кой е за работа?
Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява.
към втори вариант >>
Но да бъдеш господар.
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението? Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама.
Но да бъдеш господар.
Не да носиш златото, но златото тебе да носи. У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята?
(втори вариант)
Кой е за работа?
Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята?
Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее.
към втори вариант >>
Не да носиш златото, но златото тебе да носи.
(втори вариант)
Тогава каква е целта на учението? Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар.
Не да носиш златото, но златото тебе да носи.
У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
Изкушението ето къде седи.
(втори вариант)
Кой е за работа? Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята?
Изкушението ето къде седи.
Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб.
към втори вариант >>
У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
(втори вариант)
Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи.
У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.
към втори вариант >>
Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти.
(втори вариант)
Кой е за работа? Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи.
Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти.
Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно.
към втори вариант >>
Всеки един човек е роден за някаква работа.
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа.
И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е?
към втори вариант >>
Нито един не мисли за светията и не му благодари.
(втори вариант)
Кой е за работа? Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти.
Нито един не мисли за светията и не му благодари.
Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже.
към втори вариант >>
И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея.
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа.
И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея.
Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си.
към втори вариант >>
Той положи ръката си, и болният оздравява.
(втори вариант)
Кой е за работа? Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари.
Той положи ръката си, и болният оздравява.
Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър.
към втори вариант >>
Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа.
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа. И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея.
Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа.
Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска.
към втори вариант >>
Положи на друг ръката си - и той оздравее.
(втори вариант)
Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява.
Положи на друг ръката си - и той оздравее.
И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство.
към втори вариант >>
Той трябва да бъде сръчен.
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа. И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа.
Той трябва да бъде сръчен.
Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам.
към втори вариант >>
И му оставят само малко хляб.
(втори вариант)
Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее.
И му оставят само малко хляб.
И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса.
към втори вариант >>
Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е?
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа. И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен.
Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е?
Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното.
към втори вариант >>
И на човека му става мъчно.
(втори вариант)
Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб.
И на човека му става мъчно.
Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме.
към втори вариант >>
Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е?
(втори вариант)
Всеки един човек е роден за някаква работа. И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е?
Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е?
Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката.
към втори вариант >>
Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже.
(втори вариант)
Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно.
Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже.
И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя?
към втори вариант >>
Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си.
(втори вариант)
И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е?
Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си.
За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам.
към втори вариант >>
И тя е от същия калибър.
(втори вариант)
Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже.
И тя е от същия калибър.
Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя? Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска.
(втори вариант)
Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си.
За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска.
На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния.
към втори вариант >>
Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство.
(втори вариант)
Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър.
Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство.
Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя? Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам.
(втори вариант)
Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска.
На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам.
Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния. И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Тя ще обере всичката му каса.
(втори вариант)
И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство.
Тя ще обере всичката му каса.
Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя? Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
Или да си богат човек, това е следното.
(втори вариант)
Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам.
Или да си богат човек, това е следното.
Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния. И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме.
(втори вариант)
И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса.
Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме.
Знаете ли каква е тя? Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката.
(втори вариант)
Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното.
Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката.
В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния. И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Знаете ли каква е тя?
(втори вариант)
Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме.
Знаете ли каква е тя?
Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам.
(втори вариант)
Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката.
В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам.
Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния. И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
(втори вариант)
И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя?
Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.
към втори вариант >>
Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния.
(втори вариант)
За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам.
Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния.
И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Това са отношения.
(втори вариант)
Това са отношения.
Вие ще кажете - това е лесна работа. Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път. Защото той се възмущава от смелостта на момата да се яви пред него. Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. Той се чуди отде се е промъкнало това същество.
към втори вариант >>
И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
(втори вариант)
На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния.
И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?
към втори вариант >>
Вие ще кажете - това е лесна работа.
(втори вариант)
Това са отношения.
Вие ще кажете - това е лесна работа.
Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път. Защото той се възмущава от смелостта на момата да се яви пред него. Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. Той се чуди отде се е промъкнало това същество. Тя му казва: "Слушай, животът има друг смисъл.
към втори вариант >>
Ти вървиш с дисагите и казват: "Този е прост човек.
(втори вариант)
Ти вървиш с дисагите и казват: "Този е прост човек.
С дисаги върви." Но казвам си: "Искам да имам в едната от дисагите прясна пита, а в другата дисага кисел хляб." И като бръкна - ги имам. Тогава? Ако имах това изкуство, не бих го разменил с такава теория даже за теорията на Канта за чистия разум. Представете си, че кажа така - днес денят трябва да бъде чист и светъл. И тъй става. Ако кажа слънцето да изгрее без облаци - и така става.
към втори вариант >>
Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път.
(втори вариант)
Това са отношения. Вие ще кажете - това е лесна работа.
Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път.
Защото той се възмущава от смелостта на момата да се яви пред него. Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. Той се чуди отде се е промъкнало това същество. Тя му казва: "Слушай, животът има друг смисъл. Има една слаба страна." Тази младата мома не трябваше да знае кога светията се моли.
към втори вариант >>
С дисаги върви." Но казвам си: "Искам да имам в едната от дисагите прясна пита, а в другата дисага кисел хляб." И като бръкна - ги имам. Тогава?
(втори вариант)
Ти вървиш с дисагите и казват: "Този е прост човек.
С дисаги върви." Но казвам си: "Искам да имам в едната от дисагите прясна пита, а в другата дисага кисел хляб." И като бръкна - ги имам. Тогава?
Ако имах това изкуство, не бих го разменил с такава теория даже за теорията на Канта за чистия разум. Представете си, че кажа така - днес денят трябва да бъде чист и светъл. И тъй става. Ако кажа слънцето да изгрее без облаци - и така става. Ако кажа днес слънцето да залезе без облаци - и така става.
към втори вариант >>
2.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма.
Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма.
Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята.
към беседата >>
Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма.
Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение.
Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях.
към беседата >>
Всяка частица е свободна и самостоятелна.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение.
Всяка частица е свободна и самостоятелна.
Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира.
към беседата >>
Всяка частица е отделен свят.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна.
Всяка частица е отделен свят.
Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така.
към беседата >>
Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена.
Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят.
Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена.
Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират.
към беседата >>
Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята.
Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена.
Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята.
Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание.
към беседата >>
Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях.
Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята.
Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях.
Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа.
към беседата >>
Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира.
Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях.
Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира.
Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце.
към беседата >>
Не е така.
Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира.
Не е така.
Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея?
към беседата >>
Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират.
Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена. Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така.
Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират.
Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур.
към беседата >>
Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание.
Мъчно може да разберете, какво всъщност, е земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират.
Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание.
Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа.
Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание.
Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа.
Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце.
Ще кажете, че земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа.
Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце.
Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея?
Не е така. Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце.
Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея?
Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур.
Има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея?
Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур.
И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във вселената, за които ние нямаме представа. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур.
И техните заключения за земята ще бъдат относителни.
към беседата >>
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни.
И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад.
към беседата >>
И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни.
И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея.
Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание.
към беседата >>
Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни. И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея.
Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност.
Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание.
към беседата >>
Развитието на човека се ръководи от същата Разумност.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни. И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност.
Развитието на човека се ръководи от същата Разумност.
Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде.
към беседата >>
Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни. И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност.
Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание.
Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата?
към беседата >>
Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, да не гледате на нещата като статични, неизменни. И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание.
Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад.
Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея.
към беседата >>
Човек боледува, остарява не по свое желание.
И в природата стават коренни промени, в зависимост от великата Разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад.
Човек боледува, остарява не по свое желание.
Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи.
към беседата >>
Той даже не яде по свое желание.
Светът е резултат на дейността на тази велика Разумност. Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание.
Той даже не яде по свое желание.
Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата?
към беседата >>
Стомахът го заставя да яде.
Развитието на човека се ръководи от същата Разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание.
Стомахът го заставя да яде.
Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата? – Това е аналогия.
към беседата >>
Докога мели воденицата?
Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде.
Докога мели воденицата?
– Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата? – Това е аналогия. Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
– Докато господарят й туря жито в нея.
Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата?
– Докато господарят й туря жито в нея.
Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата? – Това е аналогия. Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
Щом се свърши житото, воденицата не работи.
Човек боледува, остарява не по свое желание. Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея.
Щом се свърши житото, воденицата не работи.
Питате: И човек ли е като воденицата? – Това е аналогия. Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
Питате: И човек ли е като воденицата?
Той даже не яде по свое желание. Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи.
Питате: И човек ли е като воденицата?
– Това е аналогия. Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
– Това е аналогия.
Стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата?
– Това е аналогия.
Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
Обаче, аналогията нищо не доказва.
Докога мели воденицата? – Докато господарят й туря жито в нея. Щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: И човек ли е като воденицата? – Това е аналогия.
Обаче, аналогията нищо не доказва.
към беседата >>
Питате: Кое, всъщност, е реално?
Питате: Кое, всъщност, е реално?
– Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива.
към беседата >>
– Реално е само това, което не се изменя.
Питате: Кое, всъщност, е реално?
– Реално е само това, което не се изменя.
Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон.
към беседата >>
Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални.
Питате: Кое, всъщност, е реално? – Реално е само това, което не се изменя.
Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални.
Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички.
към беседата >>
Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални.
Питате: Кое, всъщност, е реално? – Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални.
Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални.
Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път.
към беседата >>
Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят.
Питате: Кое, всъщност, е реално? – Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални.
Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят.
Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа.
към беседата >>
Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива.
Питате: Кое, всъщност, е реално? – Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят.
Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива.
Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора.
към беседата >>
Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон.
– Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива.
Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон.
– Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ.
към беседата >>
– Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички.
Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални. Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон.
– Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички.
Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа.
към беседата >>
Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път.
Ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички.
Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път.
Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ.
към беседата >>
Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа.
Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път.
Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа.
Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ. Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора.
Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа.
Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора.
И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ. Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ.
Казвате: Има еволюция, всички ще минем през тоя закон. – Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора.
И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ.
Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ. Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа.
– Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички. Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ.
Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа.
В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ. Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ.
Обаче, има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа.
В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ.
Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
Обаче, в сегашната култура не е така.
Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса, например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ.
Обаче, в сегашната култура не е така.
към беседата >>
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора?
към беседата >>
Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н.
Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час.
към беседата >>
Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н.
Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам.
– Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма.
към беседата >>
– Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам.
– Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма.
Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството.
към беседата >>
Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма.
Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време.
– Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш.
към беседата >>
– Едно и също ли е времето за всички хора?
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време.
– Едно и също ли е времето за всички хора?
– Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества.
към беседата >>
– Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час.
Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора?
– Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час.
След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления.
към беседата >>
След грехопадението, той е изгубил тази норма.
Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час.
След грехопадението, той е изгубил тази норма.
С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт.
към беседата >>
С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството.
– Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма.
С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството.
Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая.
към беседата >>
Като ядеш месо, не може и да не убиваш.
Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството.
Като ядеш месо, не може и да не убиваш.
За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони.
към беседата >>
За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества.
– Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш.
За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества.
Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея.
към беседата >>
Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления.
– Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества.
Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления.
Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство.
към беседата >>
Животните в рая бяха вече осъдени на смърт.
След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления.
Животните в рая бяха вече осъдени на смърт.
Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство. Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Бог не позволява да се вършат престъпления в рая.
С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт.
Бог не позволява да се вършат престъпления в рая.
Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство. Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони.
Като ядеш месо, не може и да не убиваш. За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая.
Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони.
Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство. Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея.
За твое благо, ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони.
Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея.
Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство. Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство.
Щом влезе този закон в рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления. Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея.
Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство.
Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Той уби брат си Авел.
Животните в рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в рая. Вън от рая човек е свободен да живее както разбира, но докато е в рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от рая, за да му даде възможност, свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от рая, Каин извърши убийство.
Той уби брат си Авел.
към беседата >>
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел?
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел?
Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби.
към беседата >>
Каин беше земеделец, Авел – овчар.
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел?
Каин беше земеделец, Авел – овчар.
Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си.
към беседата >>
Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие.
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел? Каин беше земеделец, Авел – овчар.
Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие.
Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях.
към беседата >>
Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие.
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел? Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие.
Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие.
Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията?
към беседата >>
Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно.
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел? Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие.
Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно.
Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях.
към беседата >>
Удари брата си и го уби.
Какъв беше по занаят Каин, и какъв – Авел? Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно.
Удари брата си и го уби.
И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили.
към беседата >>
И до днес кръвта на Авела вика към брата си.
Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби.
И до днес кръвта на Авела вика към брата си.
И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие.
към беседата >>
И до днес вие изкупвате тоя грях.
Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе жертва животно, и жертвата му се прие. Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си.
И до днес вие изкупвате тоя грях.
– Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш.
към беседата >>
– Защо идат страданията?
Каин, като земеделец, принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях.
– Защо идат страданията?
– За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека.
към беседата >>
– За изкупване на първия грях.
Той завидя на брата си и каза: И аз мога да принеса в жертва животно. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията?
– За изкупване на първия грях.
Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш.
към беседата >>
Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили.
Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях.
Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили.
Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата.
към беседата >>
Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие.
И до днес кръвта на Авела вика към брата си. И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили.
Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие.
Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система.
към беседата >>
Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш.
И до днес вие изкупвате тоя грях. – Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие.
Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш.
Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото.
към беседата >>
Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека.
– Защо идат страданията? – За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш.
Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека.
Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш.
към беседата >>
Откъснеш един лист от дървото без да питаш.
– За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека.
Откъснеш един лист от дървото без да питаш.
Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа.
към беседата >>
Нямаш право да късаш листата на дърветата.
Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че, в далечното или близко минало, сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш.
Нямаш право да късаш листата на дърветата.
Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш.
към беседата >>
Това е тяхната дихателна система.
Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата.
Това е тяхната дихателна система.
Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения.
към беседата >>
Ти причиняващ страдание на дървото.
Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система.
Ти причиняващ страдание на дървото.
Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти.
към беседата >>
Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш.
Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото.
Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш.
Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд.
към беседата >>
Ще кажеш, че това е дребна работа.
Откъснеш един лист от дървото без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш.
Ще кажеш, че това е дребна работа.
– Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават.
към беседата >>
– Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш.
Нямаш право да късаш листата на дърветата. Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа.
– Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш.
Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават. – Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения.
Това е тяхната дихателна система. Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш.
Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения.
Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават. – Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти.
Ти причиняващ страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения.
Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти.
Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават. – Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд.
Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти.
Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд.
Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават. – Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават.
Ще кажеш, че това е дребна работа. – Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд.
Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават.
– Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
– Богатството не е съществено нещо.
– Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай, защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти, да живеят наготово, да ядат и пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, дето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават.
– Богатството не е съществено нещо.
към беседата >>
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя?
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя?
Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено.
към беседата >>
Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце.
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя?
Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце.
Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си.
към беседата >>
Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение.
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя? Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце.
Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение.
Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си. Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Истинската наука обновява и подмладява човека.
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя? Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение.
Истинската наука обновява и подмладява човека.
Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си. Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки.
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя? Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека.
Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки.
Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си. Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено.
Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя? Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки.
Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено.
Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си. Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си.
Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно е човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено.
Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си.
Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Той е изгубил мярката на своя живот.
Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той е далеч от истината, той е загубил същественото в живота си.
Той е изгубил мярката на своя живот.
към беседата >>
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго.
Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето!
към беседата >>
Той ги потапял в студена вода и ги простудявал.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго.
Той ги потапял в студена вода и ги простудявал.
Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето! Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго. Той ги потапял в студена вода и ги простудявал.
Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ.
Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето! Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго. Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ.
Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ.
Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето! Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
Потопил и него в студената вода, но и то се сковало.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго. Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ.
Потопил и него в студената вода, но и то се сковало.
– Дайте трето! Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
– Дайте трето!
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго. Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало.
– Дайте трето!
Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето!
Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: Слушайте, друг път да не ми носете деца, които не могат да се кръщават.
към беседата >>
Какво става в сегашния живот?
Какво става в сегашния живот?
Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви.
Какво става в сегашния живот?
Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви.
Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Кое знание интересува човека?
Кое знание интересува човека?
Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата.
към беседата >>
Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга.
Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви.
Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга.
– Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Колко категории знание съществуват?
Кое знание интересува човека?
Колко категории знание съществуват?
Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили.
към беседата >>
– Кое е другото?
Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга.
– Кое е другото?
– Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея.
Кое знание интересува човека? Колко категории знание съществуват?
Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея.
Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили.
към беседата >>
– Това е новото, което трябва да се роди.
Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото?
– Това е новото, което трябва да се роди.
Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му.
Кое знание интересува човека? Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея.
Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му.
Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората.
към беседата >>
Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди.
Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава.
Кое знание интересува човека? Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му.
Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава.
Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин.
към беседата >>
Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Той не се интересува от културата.
Кое знание интересува човека? Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава.
Той не се интересува от културата.
Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи.
към беседата >>
Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга. – Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
Ученият се интересува от учените, какви открития са направили.
Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата.
Ученият се интересува от учените, какви открития са направили.
Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца.
към беседата >>
Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили.
Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея. Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили.
Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили.
Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите.
към беседата >>
Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората.
Той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили.
Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората.
Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила?
към беседата >>
Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин.
Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, ракията и коняка, които той продава. Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората.
Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин.
Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура.
към беседата >>
Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи.
Той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин.
Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи.
Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически.
към беседата >>
Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца.
Ученият се интересува от учените, какви открития са направили. Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи.
Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца.
Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки.
към беседата >>
Исайя гледа другояче на страданията на евреите.
Религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили, вършили. Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца.
Исайя гледа другояче на страданията на евреите.
Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм.
към беседата >>
Какво ще кажете за Иезекиила?
Днес мъчно може да се каже, точно кога е живял пророк Исайя и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите.
Какво ще кажете за Иезекиила?
Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен.
към беседата >>
Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура.
Като четете книгата на пророк Иеремия, виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин. Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила?
Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура.
Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите?
към беседата >>
Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически.
Според него, благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура.
Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически.
Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко.
към беседата >>
Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки.
Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него, като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически.
Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки.
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят.
към беседата >>
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм.
Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки.
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм.
Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Има някакъв идеализъм, но външен.
Какво ще кажете за Иезекиила? Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм.
Има някакъв идеализъм, но външен.
Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите?
Според мене, той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен.
Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите?
– Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
– Ни най-малко.
Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически. Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите?
– Ни най-малко.
Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят. Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят.
Говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко.
Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят.
Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
Като дойдете до Иеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? – Ни най-малко. Той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят.
Щом хване няколко риби, той знае вече, какво ще прави с тях.
към беседата >>
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря?
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря?
– Има нещо общо. Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея?
към беседата >>
– Има нещо общо.
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря?
– Има нещо общо.
Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава?
към беседата >>
Вие сте рибари в умствения свят.
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря? – Има нещо общо.
Вие сте рибари в умствения свят.
Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я.
към беседата >>
Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината.
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря? – Има нещо общо. Вие сте рибари в умствения свят.
Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината.
Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко.
към беседата >>
Това е една риба.
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря? – Има нещо общо. Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината.
Това е една риба.
Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора.
към беседата >>
Какво ще правите с нея?
Казвате: Какво общо има между нас и рибаря? – Има нещо общо. Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба.
Какво ще правите с нея?
Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате.
към беседата >>
Какво правите с дойната крава?
– Има нещо общо. Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея?
Какво правите с дойната крава?
Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко.
към беседата >>
Доите я.
Вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава?
Доите я.
Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува.
към беседата >>
Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко.
Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за любовта, за мъдростта или за истината. Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я.
Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко.
Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо.
към беседата >>
Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора.
Това е една риба. Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко.
Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора.
Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея.
към беседата >>
Щом станат ялови, вие ги продавате.
Какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора.
Щом станат ялови, вие ги продавате.
Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия.
към беседата >>
Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко.
Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате.
Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко.
Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея.
към беседата >>
Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува.
Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко.
Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува.
На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно.
към беседата >>
На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо.
Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува.
На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо.
Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си.
към беседата >>
Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея.
Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора. Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо.
Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея.
Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората.
към беседата >>
Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия.
Щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея.
Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия.
Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя?
към беседата >>
Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея.
Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко. Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия.
Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея.
Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя?
към беседата >>
Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно.
Щом престане да дава мляко, тя не ви интересува. На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея.
Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно.
Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя? Някога живял някой си Исайя, писал нещо.
към беседата >>
Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си.
На същото основание, вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо. Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно.
Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си.
Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя? Някога живял някой си Исайя, писал нещо. Какво от това?
към беседата >>
Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората.
Щом престане да дава и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си.
Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората.
Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя? Някога живял някой си Исайя, писал нещо. Какво от това?
към беседата >>
Например, колко от вас се интересуват от Исайя?
Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората.
Например, колко от вас се интересуват от Исайя?
Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя? Някога живял някой си Исайя, писал нещо. Какво от това?
към беседата >>
Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя?
Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя?
Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя?
Някога живял някой си Исайя, писал нещо. Какво от това?
към беседата >>
Някога живял някой си Исайя, писал нещо.
Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него, дълбоко някъде, се крие нещо користно. Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя?
Някога живял някой си Исайя, писал нещо.
Какво от това?
към беседата >>
Какво от това?
Той пише, не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже, какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо недостига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например, колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: Какво ще ни интересува Исайя? Някога живял някой си Исайя, писал нещо.
Какво от това?
към беседата >>
Сега, да се върнем към същественото, т. е.
Сега, да се върнем към същественото, т. е.
към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност.
към беседата >>
към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност.
Сега, да се върнем към същественото, т. е.
към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност.
Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила.
към беседата >>
Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила.
Сега, да се върнем към същественото, т. е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност.
Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила.
Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват.
към беседата >>
Любовта към златото увеличила ли се е?
Сега, да се върнем към същественото, т. е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила.
Любовта към златото увеличила ли се е?
– Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща.
към беседата >>
– Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото.
Сега, да се върнем към същественото, т. е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е?
– Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото.
Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват.
към беседата >>
Житото също е реалност.
Сега, да се върнем към същественото, т. е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото.
Житото също е реалност.
И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща.
към беседата >>
И към него любовта на хората се е увеличила.
към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност.
И към него любовта на хората се е увеличила.
В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си.
към беседата >>
В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват.
Например, златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила.
В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват.
Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото.
към беседата >>
Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща.
Любовта към златото увеличила ли се е? – Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват.
Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща.
Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши.
към беседата >>
Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват.
– Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща.
Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват.
Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо?
към беседата >>
Той спира вниманието си на други неща.
Житото също е реалност. И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват.
Той спира вниманието си на други неща.
Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл.
към беседата >>
Младата мома се интересува от облеклото си.
И към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща.
Младата мома се интересува от облеклото си.
Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея.
към беседата >>
Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото.
В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си.
Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото.
По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си?
към беседата >>
По десет пъти на ден се реши.
Например, докато е млад, човек се интересува от някои неща. Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото.
По десет пъти на ден се реши.
– Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога.
към беседата >>
– Защо?
Щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват. Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши.
– Защо?
– Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено.
към беседата >>
– Защото животът й има смисъл.
Той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо?
– Защото животът й има смисъл.
Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение.
към беседата >>
Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея.
Младата мома се интересува от облеклото си. Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл.
Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея.
Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена.
към беседата >>
Доброто ядене губи ли цената си?
Тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото. По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея.
Доброто ядене губи ли цената си?
– Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда.
към беседата >>
– Никога.
По десет пъти на ден се реши. – Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си?
– Никога.
Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна.
към беседата >>
Значи и то е съществено.
– Защо? – Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога.
Значи и то е съществено.
Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си.
към беседата >>
Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение.
– Защото животът й има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено.
Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение.
Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци.
към беседата >>
Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена.
Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение.
Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена.
Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот.
към беседата >>
Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда.
Доброто ядене губи ли цената си? – Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена.
Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда.
Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци.
към беседата >>
Тя е добра храна.
– Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда.
Тя е добра храна.
Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци.
към беседата >>
Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си.
Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна.
Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си.
Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството?
към беседата >>
Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци.
Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение. Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си.
Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци.
По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец?
към беседата >>
По този начин, те са загубили същественото в своя живот.
Щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци.
По този начин, те са загубили същественото в своя живот.
Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите.
към беседата >>
Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци.
Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда. Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот.
Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци.
Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните?
към беседата >>
Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци.
Тя е добра храна. Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци.
Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци.
Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните? – Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството?
Има животни, които, като човека, са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци.
Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството?
Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните? – Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
Кое животно първо е станало месоядец?
Например, някои животни се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството?
Кое животно първо е станало месоядец?
Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните? – Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите.
По този начин, те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец?
Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите.
При какви условия са изникнали зъбите на животните? – Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
При какви условия са изникнали зъбите на животните?
Преди да изменят храната си, те се питали, какво да правят: да умрат гладни, или да станат месоядци. Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите.
При какви условия са изникнали зъбите на животните?
– Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
– Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
Най-после, с общо решение, те се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството? Кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че, за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните?
– Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.
към беседата >>
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните?
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните?
– По широчината. Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните?
към беседата >>
– По широчината.
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните?
– По широчината.
Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те?
към беседата >>
Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните.
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните? – По широчината.
Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните.
По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не.
към беседата >>
По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните?
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните? – По широчината. Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните.
По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните?
– Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи.
към беседата >>
– Месоядните.
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните? – По широчината. Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните?
– Месоядните.
– Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни.
към беседата >>
– Какво ще кажете тогава за тревопасните?
По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните? – По широчината. Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните.
– Какво ще кажете тогава за тревопасните?
По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни. То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер.
към беседата >>
По-тесногръди ли са те?
– По широчината. Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните?
По-тесногръди ли са те?
– Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни. То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер. Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
– Не.
Главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те?
– Не.
Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни. То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер. Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи.
По аналогия на това, питам: Кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните, или месоядните? – Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не.
Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи.
Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни. То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер. Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни.
– Месоядните. – Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи.
Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни.
То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер. Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер.
– Какво ще кажете тогава за тревопасните? По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни.
То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер.
Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
По-тесногръди ли са те? – Не. Значи, тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни. То е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер.
Затова, именно, знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.
към беседата >>
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е.
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е.
материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. – Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят?
към беседата >>
материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума.
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е.
материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума.
– Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията.
към беседата >>
– Коя наука има отношение към чувствата?
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е. материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума.
– Коя наука има отношение към чувствата?
– Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция.
към беседата >>
– Науката за морала.
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е. материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. – Коя наука има отношение към чувствата?
– Науката за морала.
Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват.
към беседата >>
Тя обхваща законите, които управляват чувствата.
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е. материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. – Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала.
Тя обхваща законите, които управляват чувствата.
– Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си.
към беседата >>
– Коя наука се отнася към умствения свят?
И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т. е. материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. – Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата.
– Коя наука се отнася към умствения свят?
– Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене.
към беседата >>
– Философията.
материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. – Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят?
– Философията.
При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила.
към беседата >>
При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция.
– Коя наука има отношение към чувствата? – Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията.
При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция.
При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява.
към беседата >>
При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват.
– Науката за морала. Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция.
При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват.
Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога.
към беседата >>
Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си.
Тя обхваща законите, които управляват чувствата. – Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват.
Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си.
Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание.
към беседата >>
Казваш: Тази идея се отдалечи от мене.
– Коя наука се отнася към умствения свят? – Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си.
Казваш: Тази идея се отдалечи от мене.
– Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея.
към беседата >>
– Не се отдалечила, но се стеснила.
– Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене.
– Не се отдалечила, но се стеснила.
При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят.
към беседата >>
При еволюцията любовта се разширява.
При изучаване на нещата от умствено гледище, различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване, слизане или инволюция и път на увеличаване, възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила.
При еволюцията любовта се разширява.
Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза.
към беседата >>
Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога.
При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява.
Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога.
Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето.
към беседата >>
Тази идея се приближава към човешкото съзнание.
Например, любовта, като идея, при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога.
Тази идея се приближава към човешкото съзнание.
Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях.
към беседата >>
Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея.
Казваш: Тази идея се отдалечи от мене. – Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание.
Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея.
Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях.
към беседата >>
Същият закон се отнася и към физическия свят.
– Не се отдалечила, но се стеснила. При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея.
Същият закон се отнася и към физическия свят.
Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува.
към беседата >>
Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза.
При еволюцията любовта се разширява. Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят.
Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза.
Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх.
към беседата >>
Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето.
Тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза.
Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето.
От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх. Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях.
Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето.
От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях.
Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх. Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях.
Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея. Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях.
Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях.
Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх. Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува.
Същият закон се отнася и към физическия свят. Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях.
Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува.
Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх. Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх.
Човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува.
Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх.
Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
Далеч са тия животни от него.
Например, той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далеч от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях. Срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно, как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх.
Далеч са тия животни от него.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления.
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления.
Например, виждате един голям параход, 250 м. дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход?
към беседата >>
Например, виждате един голям параход, 250 м.
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления.
Например, виждате един голям параход, 250 м.
дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това.
към беседата >>
дълъг и 40 м. широк.
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления. Например, виждате един голям параход, 250 м.
дълъг и 40 м. широк.
Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура.
към беседата >>
Той може да събере хиляди пътници.
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления. Например, виждате един голям параход, 250 м. дълъг и 40 м. широк.
Той може да събере хиляди пътници.
Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури.
към беседата >>
Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения.
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления. Например, виждате един голям параход, 250 м. дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници.
Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения.
Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. – Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си?
към беседата >>
Защо им трябвало толкова голям параход?
Като ученици, вие трябва да изучавате процесите и явленията в природата и в живота, да можете сами да си обяснявате причината на тия явления. Например, виждате един голям параход, 250 м. дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения.
Защо им трябвало толкова голям параход?
Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. – Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си? – Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
Много просто, нуждите на хората са изисквали това.
Например, виждате един голям параход, 250 м. дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход?
Много просто, нуждите на хората са изисквали това.
По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. – Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си? – Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура.
дълъг и 40 м. широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това.
По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура.
На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. – Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си? – Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури.
Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура.
На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури.
– Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си? – Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
– Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си?
Ако тоя параход се запази за дълго време, например, две хиляди години, хората ще се питат, защо е бил нужен той на миналите поколения. Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури.
– Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си?
– Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
– Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
Защо им трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи, каква е била тогавашната култура. На същото основание, и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. – Защо сегашната овца носи тази пълнена дреха на гърба си?
– Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.
към беседата >>
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава.
Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето. Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека.
към беседата >>
Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава.
Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето.
Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение.
към беседата >>
Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава. Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето.
Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили.
Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал.
към беседата >>
Тя е била насочена към центъра на земята.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава. Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето. Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили.
Тя е била насочена към центъра на земята.
Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал. Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре.
към беседата >>
Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава. Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето. Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята.
Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето.
Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал. Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре. Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
Там са били листата и клонете на човека.
Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса, как е създадена човешката глава. Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето. Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето.
Там са били листата и клонете на човека.
В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал. Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре. Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
В това отношение, той е бил в положението на растение.
Днес главата на човека е горе, отправена към центъра на слънцето. Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека.
В това отношение, той е бил в положението на растение.
Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал. Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре. Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал.
Обаче, в далечното минало, главата му е била в корените, под влияние на земните сили. Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение.
Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал.
Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре. Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре.
Тя е била насочена към центъра на земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал.
Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре.
Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
Симпатичната нервна система е била нагоре към слънцето. Там са били листата и клонете на човека. В това отношение, той е бил в положението на растение. Дробовете му били вън, във вид на листа, чрез които дишал. Дълго време трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре.
Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.
към беседата >>
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието.
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието.
Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята.
към беседата >>
Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва.
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието.
Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва.
Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда.
към беседата >>
Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен.
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва.
Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен.
По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята.
към беседата >>
По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин.
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен.
По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин.
Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята. Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето!
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин.
Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето!
Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята. Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята.
Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето!
Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята.
Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята. Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда.
Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята.
Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда.
И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята. Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята.
Например, през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог, като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда.
И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята.
Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
По същество, и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на слънцето! Обаче, старият знае, че слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Детето знае, че слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят, какво нещо е земята.
Обаче, ученият знае, че земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.
към беседата >>
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас.
Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят.
към беседата >>
Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма.
Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас.
Вярно е, че земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма.
Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна. Всяка частица е отделен свят. Следователно, ние гледаме на земята като на една вселена.
към беседата >>
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление.
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление.
Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес?
към втори вариант >>
Единият процес наричам инволюционен.
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление.
Единият процес наричам инволюционен.
Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния.
към втори вариант >>
Той е слизане отгоре надолу.
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление. Единият процес наричам инволюционен.
Той е слизане отгоре надолу.
Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира.
към втори вариант >>
Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре.
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление. Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу.
Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре.
При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас.
към втори вариант >>
При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище.
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление. Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре.
При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище.
Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света.
към втори вариант >>
Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес?
(втори вариант)
Аз наричам едното увеличение, а другото намаление. Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище.
Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес?
– Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас.
към втори вариант >>
– Да кажем: Идеята за обичта към ближния.
(втори вариант)
Единият процес наричам инволюционен. Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес?
– Да кажем: Идеята за обичта към ближния.
Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях.
към втори вариант >>
Ако тази идея във вас не прогресира.
(втори вариант)
Той е слизане отгоре надолу. Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния.
Ако тази идея във вас не прогресира.
Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече.
към втори вариант >>
Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас.
(втори вариант)
Другият наричам еволюционен, той е възлизане нагоре. При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира.
Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас.
Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях.
към втори вариант >>
Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света.
(втори вариант)
При сегашните условия, понеже цялата човешка раса, човечеството взема ход на възлизане, то вие трябва да проучавате живота от друго становище. Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас.
Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света.
Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот.
към втори вариант >>
Тогава тази идея се отдалечава от вас.
(втори вариант)
Всякога, когато вие се отдалечавате от известни идеи, ако тази идея постоянно се отдалечава и губи смисъла във вашия ум, тогава какъв е този процес? – Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света.
Тогава тази идея се отдалечава от вас.
Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите.
към втори вариант >>
Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях.
(втори вариант)
– Да кажем: Идеята за обичта към ближния. Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас.
Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях.
Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде.
към втори вариант >>
Тези идеи не са ваши вече.
(втори вариант)
Ако тази идея във вас не прогресира. Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях.
Тези идеи не са ваши вече.
Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне.
към втори вариант >>
Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях.
(втори вариант)
Най-първо като млади, вие се въодушевлявате и дойдете до известна точка и тази идея отслабне у вас. Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече.
Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях.
Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете.
към втори вариант >>
Така е и с физическия живот.
(втори вариант)
Казвате: Трябва да гледам своя живот, с хората няма да се занимавам и няма да оправям света. Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях.
Така е и с физическия живот.
Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо?
към втори вариант >>
Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите.
(втори вариант)
Тогава тази идея се отдалечава от вас. Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот.
Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите.
Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум.
към втори вариант >>
Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде.
(втори вариант)
Според закона като ви станат известни идеи неинтересни, вие се отдалечавате от тях. Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите.
Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде.
Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата?
към втори вариант >>
Вас ви е страх от змията да не ви погълне.
(втори вариант)
Тези идеи не са ваши вече. Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде.
Вас ви е страх от змията да не ви погълне.
Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо.
към втори вариант >>
Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете.
(втори вариант)
Вие сте се приближавали до тях, после по известен закон, като се движите по вашата орбита, започвате да се отдалечавате от тях и губите своя интерес към тях. Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне.
Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете.
После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните?
към втори вариант >>
После ви е страх и от пчелите, защо?
(втори вариант)
Така е и с физическия живот. Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете.
После ви е страх и от пчелите, защо?
– Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили?
към втори вариант >>
– Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум.
(втори вариант)
Да кажем, че вие се интересувате от някои животни, например някои ги е страх от змиите, от паяците, вълците, мечките, тигрите. Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо?
– Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум.
Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим?
към втори вариант >>
Какво е предназначението на вълка в природата?
(втори вариант)
Питам: Човек, който седи толкоз високо, има вяра в Бога, а при това го е страх от една змия или от един вълк, или от някой паяк, интересно е, че вашият страх от вълка иде от това да не ви изяде. Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум.
Какво е предназначението на вълка в природата?
– Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда.
към втори вариант >>
– Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо.
(втори вариант)
Вас ви е страх от змията да не ви погълне. Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата?
– Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо.
Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха?
към втори вариант >>
Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните?
(втори вариант)
Вас ви е страх от паяк да не ви ухапе, че да не умрете. После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо.
Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните?
– Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха? (Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
– Те защо не са отстъпили?
(втори вариант)
После ви е страх и от пчелите, защо? – Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните?
– Те защо не са отстъпили?
– Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха? (Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
– Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим?
(втори вариант)
– Тези са временни обяснения, които имате, имат известно психологическо влияние върху човешкия ум. Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили?
– Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим?
– Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха? (Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
– Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда.
(втори вариант)
Какво е предназначението на вълка в природата? – Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим?
– Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда.
И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха? (Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха?
(втори вариант)
– Да допуснем, че всички месоядни животни са минали през много лоши условия и са се научили да ядат месо. Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда.
И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха?
(Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
(Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
(втори вариант)
Но същевременно с тях съществували ли са тревопасните? – Те защо не са отстъпили? – Защо волът или овцата не е отстъпила от този режим? – Тогава трябва да допуснем, че не са живели в една и съща среда. И ако вземете дрехата, която овцата има на гърба, какво може да заключите от нейната дреха?
(Студено е било.) За да си създаде тази вълнеста дреха, през какви условия е минала овцата?
към втори вариант >>
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход.
Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина?
към втори вариант >>
Как ще обясните неговата големина?
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход.
Как ще обясните неговата големина?
– Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина.
към втори вариант >>
– Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход. Как ще обясните неговата големина?
– Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина.
Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората.
към втори вариант >>
Може да побере цял един град.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход. Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина.
Може да побере цял един град.
Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи?
към втори вариант >>
Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход.
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход. Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град.
Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход.
Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е.
към втори вариант >>
Как ще обясните тази големина?
(втори вариант)
Да допуснем сега, че имате един съвременен модерен параход. Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход.
Как ще обясните тази големина?
Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала.
към втори вариант >>
Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина.
(втори вариант)
Как ще обясните неговата големина? – Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина?
Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина.
От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава.
към втори вариант >>
От самата култура, от нуждите на хората.
(втори вариант)
– Да допуснем, че той има 250 метра дължина и 40 метра широчина. Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина.
От самата култура, от нуждите на хората.
Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава.
към втори вариант >>
Защо правят много големи параходи?
(втори вариант)
Може да побере цял един град. Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората.
Защо правят много големи параходи?
– По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите.
към втори вариант >>
– По-износно е.
(втори вариант)
Не с къщите, но с всичките хора на един град може да ги натоварите на един съвременен модерен параход. Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи?
– По-износно е.
Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста.
към втори вариант >>
Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала.
(втори вариант)
Как ще обясните тази големина? Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е.
Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава.
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава.
(втори вариант)
Ако останеше този параход, като един остатък, след 2000 години, как ще обяснят неговия произход и причината за неговата големина и широчина. От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава.
Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва.
към втори вариант >>
Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава.
(втори вариант)
От самата култура, от нуждите на хората. Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава.
Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава.
Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция.
към втори вариант >>
Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите.
(втори вариант)
Защо правят много големи параходи? – По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава.
Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите.
Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана?
към втори вариант >>
Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста.
(втори вариант)
– По-износно е. Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите.
Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста.
И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите?
към втори вариант >>
И у рибите главата едвам се различава.
(втори вариант)
Тогава според вътрешните удобства на парахода вие ще имате известно понятие за онази култура, която е преодолявала. Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста.
И у рибите главата едвам се различава.
Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите? Каква философия има по това.
към втори вариант >>
Отделя се, почва да се организирва.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: За създаването на човешката глава. Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава.
Отделя се, почва да се организирва.
А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите? Каква философия има по това. Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция.
(втори вариант)
Три епохи е минал човек, в това отношение в света, когато се е създавала неговата глава. Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва.
А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция.
Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите? Каква философия има по това. Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана?
(втори вариант)
Виждате тези глисти, ония животни, може ли да направите лесно разлика между предната и задната част на глистите. Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция.
Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана?
– Как мислите? Каква философия има по това. Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
– Как мислите?
(втори вариант)
Има разлика, но едвам се забелязва, едвам се различава главата от глиста. И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана?
– Как мислите?
Каква философия има по това. Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
Каква философия има по това.
(втори вариант)
И у рибите главата едвам се различава. Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите?
Каква философия има по това.
Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
(втори вариант)
Отделя се, почва да се организирва. А у другите по-низши животни главата едвам е в проекция. Кое дало повод на човека да създаде своята глава по този начин, както сега е формирана? – Как мислите? Каква философия има по това.
Кои са причините, за да се създаде човешката глава?
към втори вариант >>
Това представлява земята.
(втори вариант)
Това представлява земята.
Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система.
към втори вариант >>
Тази линия представлява човека.
(втори вариант)
Това представлява земята.
Тази линия представлява човека.
Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното.
към втори вариант >>
Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята.
(втори вариант)
Това представлява земята. Тази линия представлява човека.
Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята.
Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените.
към втори вариант >>
Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята.
(втори вариант)
Това представлява земята. Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята.
Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята.
Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата.
към втори вариант >>
Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система.
(втори вариант)
Това представлява земята. Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята.
Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система.
Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове.
към втори вариант >>
Клоните горе представляват мозъчната система.
(втори вариант)
Това представлява земята. Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система.
Клоните горе представляват мозъчната система.
Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове. Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
Но по-рано е било обратното.
(втори вариант)
Тази линия представлява човека. Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система.
Но по-рано е било обратното.
Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове. Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените.
(втори вариант)
Когато човек е слизал, той е бил под влиянието на силите, които са били в центъра на земята. Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното.
Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените.
Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове. Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата.
(втори вариант)
Корените се привличат от центъра на земята, привлечени са от земята. Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените.
Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата.
Листата са неговите дробове. Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
Листата са неговите дробове.
(втори вариант)
Главата представя клоните, долните корени представят неговата симпатична нервна система. Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата.
Листата са неговите дробове.
Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
(втори вариант)
Клоните горе представляват мозъчната система. Но по-рано е било обратното. Неговата симпатична нервна система е била в клоните, а мозъчната система е била в корените. Може да си представите тогава, човек с главата е бил заровен в земята, а симпатичната нервна система е навън, в листата. Листата са неговите дробове.
Дробовете му са излезли вън, той диша с тези листа.
към втори вариант >>
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание.
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание.
Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят.
към втори вариант >>
Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва.
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание.
Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва.
Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята.
към втори вариант >>
Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето?
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва.
Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето?
За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста.
към втори вариант >>
За слънцето по същество и двамата знаят еднакво.
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето?
За слънцето по същество и двамата знаят еднакво.
Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства.
към втори вариант >>
Нито младият е бил на слънцето, нито старият.
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво.
Нито младият е бил на слънцето, нито старият.
По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав.
към втори вариант >>
По същество не знаят.
(втори вариант)
При проучването на великите закони на света, трябва да имате една съществена идея, без която да не се изменят причините на вашето знание, макар и да се измени формата на вашето знание. Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият.
По същество не знаят.
Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята.
към втори вариант >>
Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята.
(втори вариант)
Ако у вас причините се изменят, както и формите, тогава вие седите на една лъжлива почва. Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят.
Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята.
Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста.
(втори вариант)
Например, ако се измени вашия възглед за Бога, например, каква разлика може да има във възгледите на стария човек и детето? За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята.
Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста.
Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
Това са теоритически доказателства.
(втори вариант)
За слънцето по същество и двамата знаят еднакво. Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста.
Това са теоритически доказателства.
Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
Той донякъде е прав, донякъде не е прав.
(втори вариант)
Нито младият е бил на слънцето, нито старият. По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства.
Той донякъде е прав, донякъде не е прав.
За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята. Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята.
(втори вариант)
По същество не знаят. Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав.
За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята.
Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
(втори вариант)
Ние нали знаем, че слънцето е един и половина милиони пъти по-голямо от земята. Това е предположение, казват, че науката е доказала това, но има един американски учен, който казва, че земята не е била валчеста. Това са теоритически доказателства. Той донякъде е прав, донякъде не е прав. За да се проверят работите, съвременните учени хора трябва да излязат на 100 хиляди, 500 хиляди км най-малко извън диаметъра на земята.
Диаметърът на земята е 12 хиляди километра.
към втори вариант >>
Това са научни въпроси.
(втори вариант)
Това са научни въпроси.
Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест.
към втори вариант >>
Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста.
(втори вариант)
Това са научни въпроси.
Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста.
Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така.
към втори вариант >>
Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста.
(втори вариант)
Това са научни въпроси. Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста.
Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста.
Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността.
към втори вариант >>
Аз да ви докажа защо така мисля?
(втори вариант)
Това са научни въпроси. Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста.
Аз да ви докажа защо така мисля?
– Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно.
към втори вариант >>
– Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест.
(втори вариант)
Това са научни въпроси. Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля?
– Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест.
Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята.
към втори вариант >>
Като го пуснем не е валчест.
(втори вариант)
Това са научни въпроси. Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест.
Като го пуснем не е валчест.
Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна.
към втори вариант >>
Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така.
(втори вариант)
Нас не (ни) интересува дали земята е валчеста. Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест.
Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така.
По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици.
към втори вариант >>
По същина нас хората ни интересува реалността.
(втори вариант)
Ето аз как разсъждавам: Земята е валчеста и не е валчеста. Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така.
По същина нас хората ни интересува реалността.
Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя.
към втори вариант >>
Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно.
(втори вариант)
Аз да ви докажа защо така мисля? – Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността.
Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно.
Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно.
към втори вариант >>
Вие имате едно привидно познание за земята.
(втори вариант)
– Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно.
Вие имате едно привидно познание за земята.
Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее.
към втори вариант >>
Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна.
(втори вариант)
Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята.
Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна.
Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва.
към втори вариант >>
Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици.
(втори вариант)
Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна.
Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици.
Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите.
към втори вариант >>
Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя.
(втори вариант)
По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици.
Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя.
Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър.
към втори вариант >>
Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно.
(втори вариант)
Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя.
Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно.
Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце.
към втори вариант >>
Това, което човек не разбира, му се смее.
(втори вариант)
Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно.
Това, което човек не разбира, му се смее.
Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра.
към втори вариант >>
Това, което разбира, се учудва.
(втори вариант)
Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее.
Това, което разбира, се учудва.
Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра.
към втори вариант >>
Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите.
(втори вариант)
Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва.
Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите.
Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло?
към втори вариант >>
Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър.
(втори вариант)
Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите.
Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър.
Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света.
към втори вариант >>
Представете си едно такова слънце.
(втори вариант)
Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър.
Представете си едно такова слънце.
Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур.
към втори вариант >>
Нашето слънце има 800 хиляди километра.
(втори вариант)
Това, което човек не разбира, му се смее. Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце.
Нашето слънце има 800 хиляди километра.
А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това?
към втори вариант >>
А пък има слънца, които имат 100 милиона километра.
(втори вариант)
Това, което разбира, се учудва. Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра.
А пък има слънца, които имат 100 милиона километра.
Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста.
към втори вариант >>
Как тогава ще си представите такова грамадно тяло?
(втори вариант)
Както е мъчно да разбираш малките тела, така е мъчно да разбираш и големите. Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра.
Как тогава ще си представите такова грамадно тяло?
Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила.
към втори вариант >>
Това е една Божествена проекция в света.
(втори вариант)
Запример сегашните учени представят едно слънце, което има 10 милиона в диаметър. Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло?
Това е една Божествена проекция в света.
Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя.
към втори вариант >>
Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур.
(втори вариант)
Представете си едно такова слънце. Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света.
Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур.
Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя. Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това?
(втори вариант)
Нашето слънце има 800 хиляди километра. А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур.
Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това?
– Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя. Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
– Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста.
(втори вариант)
А пък има слънца, които имат 100 милиона километра. Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това?
– Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста.
Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя. Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила.
(втори вариант)
Как тогава ще си представите такова грамадно тяло? Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста.
Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила.
И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя. Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя.
(втори вариант)
Това е една Божествена проекция в света. Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила.
И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя.
Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
Какво заключение щяха да си създават тези философи?
(втори вариант)
Земята, за Божественото съзнание е, както заменяме един мехур. Представете си, че ако на този мехур живеят микроби и имат съзнание, как ще си обяснят това? – Представете си, че тези микроби могат да измерват земята, измерват, че не е валчеста. Аз надуя земята и тогава техните учени ще кажат, че се е изменила. И после пак изпразня въздуха из мехуря, после пак го надуя.
Какво заключение щяха да си създават тези философи?
към втори вариант >>
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея.
Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате.
към втори вариант >>
Защото целият свят е израз на една висша интелигентност.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея.
Защото целият свят е израз на една висша интелигентност.
Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание.
към втори вариант >>
Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея. Защото целият свят е израз на една висша интелигентност.
Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност.
Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете?
към втори вариант >>
Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея. Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност.
Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание.
Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не.
към втори вариант >>
Вие по ваше ли желание остарявате?
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея. Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание.
Вие по ваше ли желание остарявате?
Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете.
към втори вариант >>
Вие остарявате без да искате.
(втори вариант)
Искам да ви наведа на мисълта: В природата стават коренни промени, според дейността на онази интелигентност, която работи в нея. Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате?
Вие остарявате без да искате.
Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете.
към втори вариант >>
Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание.
(втори вариант)
Защото целият свят е израз на една висша интелигентност. Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате.
Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание.
После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът?
към втори вариант >>
После от ваше ли желание ядете?
(втори вариант)
Човешкият организъм и човешкото сегашно развитие се ръководи от тази висша интелигентност. Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание.
После от ваше ли желание ядете?
– Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога?
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Човек претърпява тези бързите промени не по свое желание. Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете?
– Не.
Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито.
към втори вариант >>
Някой път ви заставят да ядете.
(втори вариант)
Вие по ваше ли желание остарявате? Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не.
Някой път ви заставят да ядете.
Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде.
към втори вариант >>
Някой път не ви се позволява да ядете.
(втори вариант)
Вие остарявате без да искате. Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете.
Някой път не ви се позволява да ядете.
Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи.
към втори вариант >>
Тогава де е човекът?
(втори вариант)
Въпреки вашето искане остарявате и после заболявате въпреки вашето желание. После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете.
Тогава де е човекът?
– Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва.
към втори вариант >>
– Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога?
(втори вариант)
После от ваше ли желание ядете? – Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът?
– Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога?
– Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани.
към втори вариант >>
– Докогато господарят смели всичкото жито.
(втори вариант)
– Не. Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога?
– Докогато господарят смели всичкото жито.
Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани. Гладни сте.
към втори вариант >>
Тогава ще млъкне, ще престане да яде.
(втори вариант)
Някой път ви заставят да ядете. Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито.
Тогава ще млъкне, ще престане да яде.
После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани. Гладни сте.
към втори вариант >>
После пак ще огладнее, ще започне да работи.
(втори вариант)
Някой път не ви се позволява да ядете. Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде.
После пак ще огладнее, ще започне да работи.
Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани. Гладни сте.
към втори вариант >>
Тази аналогия нищо не доказва.
(втори вариант)
Тогава де е човекът? – Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи.
Тази аналогия нищо не доказва.
Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани. Гладни сте.
към втори вариант >>
Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани.
(втори вариант)
– Ако направя аз една аналогия: Една воденица яде жито, докога? – Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва.
Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани.
Гладни сте.
към втори вариант >>
Гладни сте.
(втори вариант)
– Докогато господарят смели всичкото жито. Тогава ще млъкне, ще престане да яде. После пак ще огладнее, ще започне да работи. Тази аналогия нищо не доказва. Защото вие, в тази работа, яденето, сте ангажирани.
Гладни сте.
към втори вариант >>
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното.
Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес.
към втори вариант >>
Защото има една част от живота, която може да се измени.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното.
Защото има една част от живота, която може да се измени.
Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа.
към втори вариант >>
Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени.
Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи.
И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата?
към втори вариант >>
И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи.
И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете.
Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното.
към втори вариант >>
Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете.
Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно.
Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен.
към втори вариант >>
Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес.
(втори вариант)
Вашите мисли, чувства и постъпки, колкото и да не мине времето, да не изгубват своята стойност, това е реалното. Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно.
Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес.
Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма.
към втори вариант >>
Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа.
(втори вариант)
Защото има една част от живота, която може да се измени. Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес.
Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа.
Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има.
към втори вариант >>
Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата?
(втори вариант)
Но когато говорим за същественото, за реалното, разбираме онези мисли, чувства и постъпки, които във всичките времена, в нашето съзнание ще останат едни и същи. И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа.
Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата?
Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има. Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното.
(втори вариант)
И ако се доберете до едно такова състояние, вие ще можете да се развивате правилно и да растете. Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата?
Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното.
Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има. Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен.
(втори вариант)
Ако не може да се доберете до това, не може да се развивате правилно. Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното.
Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен.
Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има. Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Това в сегашната култура го няма.
(втори вариант)
Вие казвате: Еволюция, но еволюцията е общ процес. Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен.
Това в сегашната култура го няма.
Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има. Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има.
(втори вариант)
Защото, когато се уреждат пътищата на една железница, не се уреждат милиони работи, ако имам билет, мога да се кача на железницата, има билет от коя класа, първа, втора, трета класа. Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма.
Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има.
Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
(втори вариант)
Или ако се уреждат моите работи, това не показва, че се уреждат работите на железницата? Когато положението на целия народ се подобрява, това не показва, че положението на целия народ се е подобрило и обратното. Ако настане подобрение на целия народ, то води към подобрението на всеки един човек, на народа, а това показва, че човек е умен. Това в сегашната култура го няма. Но в бъдещата култура, в шестата раса ще го има.
Тогава мислите, чувствата и постъпките на самия човек няма да губят своята цена.
към втори вариант >>
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме.
към втори вариант >>
То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят.
То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително.
Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло.
към втори вариант >>
Вие приблизително в кое време си лягате?
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително.
Вие приблизително в кое време си лягате?
– Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето.
към втори вариант >>
– Аз не съм срещал човек да си ляга навреме.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате?
– Аз не съм срещал човек да си ляга навреме.
Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма.
към втори вариант >>
Кое знание може да интересува човека?
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека?
– Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили.
към втори вариант >>
Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме.
Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме.
Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време.
към втори вариант >>
– Колко категории може да има?
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека?
– Колко категории може да има?
Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка?
към втори вариант >>
Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме.
(втори вариант)
Казвам: Има едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме.
Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме.
Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето.
към втори вариант >>
Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува?
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека? – Колко категории може да има?
Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува?
Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка? – От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
Казват: 12 часа е дошло.
(втори вариант)
То е следното: Да знаят всяка една работа да я извършат на своето време, да знаеш точно времето, когато да ядеш, да знаеш точно времето, кога трябва да спиш, кога трябва да четеш, да се молиш, да се миеш точно, а не приблизително. Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме.
Казват: 12 часа е дошло.
12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма.
към втори вариант >>
Интересуват го рибите, разбира се.
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека? – Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува?
Интересуват го рибите, разбира се.
Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка? – От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
12 часа е към относителната мярка за яденето.
(втори вариант)
Вие приблизително в кое време си лягате? – Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло.
12 часа е към относителната мярка за яденето.
Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим.
към втори вариант >>
Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му.
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека? – Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се.
Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му.
Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка? – От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма.
(втори вариант)
– Аз не съм срещал човек да си ляга навреме. Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето.
Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма.
(Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече.
към втори вариант >>
Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили.
(втори вариант)
Кое знание може да интересува човека? – Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му.
Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили.
От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка? – От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
(Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време.
(втори вариант)
Или по-точно малцина съм срещал да си лягат навреме. Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма.
(Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време.
Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството.
към втори вариант >>
От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка?
(втори вариант)
– Колко категории може да има? Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили.
От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка?
– От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
Човек в рая имал тази норма на яденето.
(втори вариант)
Много малко хора съм срещал, които да ядат навреме. Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време.
Човек в рая имал тази норма на яденето.
При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо.
към втори вариант >>
– От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
(втори вариант)
Ако един човек е излязъл от формата на рибите, кое най-много ще го интересува? Интересуват го рибите, разбира се. Ти може да му разправяш за много работи, но той обича да му разправяш за братята му, сестрите му, баща му, майка му. Ученият човек се интересува от учените, те какво са открили. От какво може да се интересува един кръчмар, от произведеното вино, от бъчвите, ракията, абсента, коняка?
– От напредъка на културата, какво може да се ползува той?
към втори вариант >>
При съгрешаването изгубил тази норма.
(втори вариант)
Казват: 12 часа е дошло. 12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето.
При съгрешаването изгубил тази норма.
След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят.
към втори вариант >>
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин?
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин?
– В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила.
към втори вариант >>
След като яде от този плод, изменя се целият режим.
(втори вариант)
12 часа е към относителната мярка за яденето. Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма.
След като яде от този плод, изменя се целият режим.
Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка.
към втори вариант >>
– В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички.
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин?
– В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички.
Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството.
към втори вариант >>
Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече.
(втори вариант)
Ето каква е идеята: Само онази храна ползува човека, която е взета навреме, инак много малка част от храната остава в организма. (Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим.
Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече.
А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая.
към втори вариант >>
Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче.
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин? – В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички.
Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче.
Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва.
към втори вариант >>
А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството.
(втори вариант)
(Един брат запитва дали отделно за всеки човек е това време или има общо време.) Има едно общо време. Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече.
А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството.
Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи.
към втори вариант >>
Исая е по-друг.
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин? – В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче.
Исая е по-друг.
Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела.
към втори вариант >>
Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо.
(втори вариант)
Човек в рая имал тази норма на яденето. При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството.
Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо.
Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство.
към втори вариант >>
Той казва: Няма нищо.
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин? – В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг.
Той казва: Няма нищо.
А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно.
към втори вариант >>
Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят.
(втори вариант)
При съгрешаването изгубил тази норма. След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо.
Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят.
Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел?
към втори вариант >>
А на какво може да уподобите Изекеила.
(втори вариант)
Сега е мъчно да се произнесете за ония времена, когато е живял пророк Исая и кои са причините да го заставят да говори по един или по друг начин? – В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо.
А на какво може да уподобите Изекеила.
В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм.
към втори вариант >>
Някоя кокошка ще кряка.
(втори вариант)
След като яде от този плод, изменя се целият режим. Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят.
Някоя кокошка ще кряка.
Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди.
към втори вариант >>
В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството.
(втори вариант)
– В моите очи Иеремия е краен националист, партизанин, духовен партизанин, като че за него благото на еврейския народ е благото за всички. Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила.
В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството.
Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм. Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая.
(втори вариант)
Идеята да познавате доброто и злото, тази идея в света внесе месната храна, нищо повече. А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка.
Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая.
Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе.
към втори вариант >>
Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва.
(втори вариант)
Когато еврейският народ го постигне нещастие, той плаче за него, като за своите деца, плаче ли плаче. Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството.
Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва.
Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм. Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи.
(втори вариант)
А след запознаването доброто и злото, с него влезе и убийството. Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая.
Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи.
Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове.
към втори вариант >>
Говори за колелета, за колела, в колела.
(втори вариант)
Исая е по-друг. Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва.
Говори за колелета, за колела, в колела.
Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм. Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство.
(втори вариант)
Няма да ядеш месо, понеже там се жертвува живота на други същества за твоето благо. Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи.
Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство.
Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните.
към втори вариант >>
Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно.
(втори вариант)
Той казва: Няма нищо. А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела.
Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно.
Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм. Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
Какъв беше Каин и какъв беше Авел?
(втори вариант)
Храненето се измени в рая и след като се измени, Бог разбра, че тези хора ще започнат да колят животните в рая и щеше да има пастърми, консерви и райските животни щяха да се мъчат като ги колят. Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство.
Какъв беше Каин и какъв беше Авел?
– Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия.
към втори вариант >>
Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм.
(втори вариант)
А на какво може да уподобите Изекеила. В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно.
Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм.
Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
– Те престъпиха Божите заповеди.
(втори вариант)
Някоя кокошка ще кряка. Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел?
– Те престъпиха Божите заповеди.
Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил.
към втори вариант >>
Има един външен идеализъм.
(втори вариант)
В него има малко архитектура, той е инженер, разбирал е тази наука на инженерството. Когато описва своите видения, по механичен начин ги описва. Говори за колелета, за колела, в колела. Колелата се движат във всички страни, навсякъде се движат едновременно. Вие разглеждате Иеремия от ваше гледище, туряте му малко идеализъм.
Има един външен идеализъм.
към втори вариант >>
Втория път намерете кой каква жертва принесе.
(втори вариант)
Понеже раят не е място затова, то Бог ги изпъди от рая. Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди.
Втория път намерете кой каква жертва принесе.
Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина.
към втори вариант >>
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея?
(втори вариант)
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея?
– Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата. Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове.
(втори вариант)
Защото човек трябваше да излезе от рая, за да реализира своите идеи. Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе.
Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове.
Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос.
към втори вариант >>
– Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите.
(втори вариант)
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея?
– Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите.
Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата. Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
Авел знаеше, че трябваше да се колят животните.
(втори вариант)
Че наистина е така се вижда от това, че Каин излязъл от рая, извърши убийство. Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове.
Авел знаеше, че трябваше да се колят животните.
Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях.
към втори вариант >>
Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите.
(втори вариант)
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите.
Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите.
Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата. Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия.
(втори вариант)
Какъв беше Каин и какъв беше Авел? – Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните.
Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия.
Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания?
към втори вариант >>
Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата.
(втори вариант)
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите.
Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата.
Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
Блъснал и го убил.
(втори вариант)
– Те престъпиха Божите заповеди. Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия.
Блъснал и го убил.
Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате.
към втори вариант >>
Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
(втори вариант)
Когато рибаринът тури мрежата на гърба и върви, каква е неговата идея? – Мислите ли, че той отива да проповядва или отива да държи лекция на рибите. Той като отива там, казва: Голяма култура има за рибите. Вратата е тук, през която можете да влезете и хвърля мрежата.
Като ги хване в мрежата какво им проповядва?
към втори вариант >>
Бог заповяда да не убият Каина.
(втори вариант)
Втория път намерете кой каква жертва принесе. Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил.
Бог заповяда да не убият Каина.
Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме.
към втори вариант >>
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас.
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас.
Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите?
към втори вариант >>
Това е един дълбок въпрос.
(втори вариант)
Авел принесе животни, а Каин – земеделски продукти, плодове. Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина.
Това е един дълбок въпрос.
Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него?
към втори вариант >>
Между всички неща има отношение.
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас.
Между всички неща има отношение.
Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите.
към втори вариант >>
Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях.
(втори вариант)
Авел знаеше, че трябваше да се колят животните. Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос.
Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях.
Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право?
към втори вариант >>
Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл.
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас. Между всички неща има отношение.
Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл.
Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже.
към втори вариант >>
Защо са тези страдания?
(втори вариант)
Каин като видял, че Авел заклал животно, казал: И аз мога да го убия. Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях.
Защо са тези страдания?
– Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание.
към втори вариант >>
Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта.
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас. Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл.
Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта.
Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре.
към втори вариант >>
– Все сте направили една грешка, която не съзнавате.
(втори вариант)
Блъснал и го убил. Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания?
– Все сте направили една грешка, която не съзнавате.
Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него.
към втори вариант >>
Един шаран е той.
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас. Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта.
Един шаран е той.
Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова.
към втори вариант >>
Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме.
(втори вариант)
Бог заповяда да не убият Каина. Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате.
Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме.
Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия.
към втори вариант >>
Като го хванете, какво ще правите?
(втори вариант)
Вие ще кажете какво отношение може да има между един рибарин и нас. Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той.
Като го хванете, какво ще правите?
– Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви?
към втори вариант >>
Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него?
(втори вариант)
Това е един дълбок въпрос. Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме.
Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него?
– Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш.
към втори вариант >>
– Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите.
(втори вариант)
Между всички неща има отношение. Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите?
– Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите.
Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко.
към втори вариант >>
– Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право?
(втори вариант)
Вие може да минавате за един праведник, без да знаете, че сте направили един грях. Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него?
– Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право?
– (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме.
към втори вариант >>
Хванете я, турите и едно въже.
(втори вариант)
Запример, вие хвърляте своята мрежа в мисловния свят и хващате една мисъл. Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите.
Хванете я, турите и едно въже.
Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде.
към втори вариант >>
– (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание.
(втори вариант)
Защо са тези страдания? – Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право?
– (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание.
И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне.
към втори вариант >>
Турите я на вашия обор и я храните добре.
(втори вариант)
Искате да хванете някоя мисъл на любовта, мъдростта, обичта. Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже.
Турите я на вашия обор и я храните добре.
Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката?
към втори вариант >>
И после отчупвате цял един клон от него.
(втори вариант)
– Все сте направили една грешка, която не съзнавате. Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание.
И после отчупвате цял един клон от него.
Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият.
към втори вариант >>
Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова.
(втори вариант)
Един шаран е той. Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре.
Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова.
Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката?
към втори вариант >>
Ще кажете, че това е една дребнава философия.
(втори вариант)
Има някои неща, които сами по себе си не са прави, макар и да не ги съзнаваме. Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него.
Ще кажете, че това е една дребнава философия.
Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята.
към втори вариант >>
Какво ви интересува в кравата ви?
(втори вариант)
Като го хванете, какво ще правите? – Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова.
Какво ви интересува в кравата ви?
– Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя.
към втори вариант >>
Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш.
(втори вариант)
Запример, ти хванеш един човек и дръпнеш един косъм от главата му без да го питаш, имаш ли право да теглиш един косъм от него? – Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия.
Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш.
Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са?
към втори вариант >>
– Нейното теленце и нейното мляко.
(втори вариант)
– Или обичта аз считам една добра крава, която може да доите. Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви?
– Нейното теленце и нейното мляко.
Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото.
към втори вариант >>
Почти никакви постижения нямаме.
(втори вариант)
– Нямаш право.Вие отивате при едно растение, откъсвате едно листо от него, имате ли право? – (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш.
Почти никакви постижения нямаме.
Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията.
към втори вариант >>
Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде.
(втори вариант)
Хванете я, турите и едно въже. Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко.
Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде.
Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти.
към втори вариант >>
Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне.
(втори вариант)
– (Това е дихателната му система.) Причинявате му страдание. И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме.
Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне.
Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега.
към втори вариант >>
Съвременните хора защо обичат науката?
(втори вариант)
Турите я на вашия обор и я храните добре. Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде.
Съвременните хора защо обичат науката?
– Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са.
към втори вариант >>
Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият.
(втори вариант)
И после отчупвате цял един клон от него. Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне.
Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият.
От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега. Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
– Идейно ли обичат науката?
(втори вариант)
Постоянно говорите за вашата обич, но вашата обич не ражда вече, казвате, че е ялова. Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката?
– Идейно ли обичат науката?
– Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл.
към втори вариант >>
От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята.
(втори вариант)
Ще кажете, че това е една дребнава философия. Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият.
От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята.
Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега. Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
– Прехранва ги тя.
(втори вариант)
Какво ви интересува в кравата ви? – Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката?
– Прехранва ги тя.
Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл. Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са?
(втори вариант)
Но от тази дребнава философия са произлезли всичките ни сегашни страдания, които идват в нашето съзнание, и бял ден не можеш да видиш. Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята.
Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са?
– Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега. Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
Това е то всичкото.
(втори вариант)
– Нейното теленце и нейното мляко. Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя.
Това е то всичкото.
А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл. Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
– Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията.
(втори вариант)
Почти никакви постижения нямаме. Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са?
– Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията.
Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега. Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти.
(втори вариант)
Някой път вие се интересувате от науката дотолкоз, доколкото тя може да ви даде. Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото.
А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти.
Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл. Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега.
(втори вариант)
Тъкмо добиеш знание да живееш добре, дойде някое голямо нещастие и те задигне. Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията.
Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега.
Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
Че не е нещо положително, което може да гради и прави са.
(втори вариант)
Съвременните хора защо обичат науката? – Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти.
Че не е нещо положително, което може да гради и прави са.
Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл. Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
Турците казват: Ола билир.
(втори вариант)
Съградиш къща, оставиш я, други да я ядат и пият. От сегашните опити по спиритизма се вижда, че богати хора съжаляват затова, което са оставили на земята. Един спиритист дойде и ми казва: Знаеш ли софийските колеги какви са? – Да не ми се смееш, те са дипломати, които искат да знаят какво става в София, какво става в търговията. Това е едно мнение на този спиритист, това е неговата мисъл сега.
Турците казват: Ола билир.
към втори вариант >>
Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл.
(втори вариант)
– Идейно ли обичат науката? – Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са.
Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл.
Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
Мисълта, която трябва да остане, е важна.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна.
Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването.
към втори вариант >>
Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
(втори вариант)
– Прехранва ги тя. Това е то всичкото. А пък онази наука, която не храни, наричат я фантазия, мечти. Че не е нещо положително, което може да гради и прави са. Защото и в най-отвлечените науки и когато някой поет пише нещо и той има скрита мисъл.
Не е толкоз желанието на поета да просвети света, а да покаже на света какво знае, да покаже своето разбиране.
към втори вариант >>
Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна.
Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна.
Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки.
към втори вариант >>
Ако пророците не са успели досега, ако учителите не са успели досега, има нещо, което куца.
(втори вариант)
Ако пророците не са успели досега, ако учителите не са успели досега, има нещо, което куца.
Едното от двете: Или че светът не ги разбира или че те не разбират света.
към втори вариант >>
Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна. Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна.
Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение.
Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия.
към втори вариант >>
Едното от двете: Или че светът не ги разбира или че те не разбират света.
(втори вариант)
Ако пророците не са успели досега, ако учителите не са успели досега, има нещо, което куца.
Едното от двете: Или че светът не ги разбира или че те не разбират света.
към втори вариант >>
Но има една наука, към която всички трябва да се стремите.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна. Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение.
Но има една наука, към която всички трябва да се стремите.
Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено.
към втори вариант >>
Запример, вие доколко сега се интересувате от Исая?
(втори вариант)
Запример, вие доколко сега се интересувате от Исая?
– Колцина се интересуват от Исая. Онези, които са малко религиозни, се интересуват, а пък другите казват: Един писател, писал е нещо.
към втори вариант >>
Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна. Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите.
Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки.
Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е.
към втори вариант >>
– Колцина се интересуват от Исая.
(втори вариант)
Запример, вие доколко сега се интересувате от Исая?
– Колцина се интересуват от Исая.
Онези, които са малко религиозни, се интересуват, а пък другите казват: Един писател, писал е нещо.
към втори вариант >>
Аз често загатвам за закона за подмладяването.
(втори вариант)
Мисълта, която трябва да остане, е важна. Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки.
Аз често загатвам за закона за подмладяването.
Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам.
към втори вариант >>
Онези, които са малко религиозни, се интересуват, а пък другите казват: Един писател, писал е нещо.
(втори вариант)
Запример, вие доколко сега се интересувате от Исая? – Колцина се интересуват от Исая.
Онези, които са малко религиозни, се интересуват, а пък другите казват: Един писател, писал е нещо.
към втори вариант >>
Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки.
(втори вариант)
Онази философия, в науката, която изучавате, има една преходна страна. Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването.
Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки.
Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка.
към втори вариант >>
Да пристъпим към онова, което е съществено.
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено.
Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие?
към втори вариант >>
Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия.
(втори вариант)
Науката, която нищо не внася, то е едно упражнение. Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки.
Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия.
Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става.
към втори вариант >>
Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност.
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено.
Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност.
Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато.
към втори вариант >>
Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено.
(втори вариант)
Но има една наука, към която всички трябва да се стремите. Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия.
Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено.
Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява.
към втори вариант >>
Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света.
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено. Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност.
Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света.
От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото.
към втори вариант >>
Изгубена Станка е.
(втори вариант)
Науката, която трябва да ви даде известни ценности във вашите мисли, чувства и постъпки. Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено.
Изгубена Станка е.
Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва.
към втори вариант >>
От най-старите времена до сега, не.
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено. Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света.
От най-старите времена до сега, не.
Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило?
към втори вариант >>
Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам.
(втори вариант)
Аз често загатвам за закона за подмладяването. Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е.
Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам.
Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
към втори вариант >>
Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила.
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено. Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не.
Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила.
На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени.
към втори вариант >>
Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка.
(втори вариант)
Обновявайте се във вашия ум, във вашето сърдце и вашите постъпки. Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам.
Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка.
Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят.
към втори вариант >>
На какво мнение сте вие?
(втори вариант)
Да пристъпим към онова, което е съществено. Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила.
На какво мнение сте вие?
– (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади.
към втори вариант >>
Станка значи това, което става.
(втори вариант)
Законът за обновяването в мислите, чувствата и постъпките, това е първата философия. Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка.
Станка значи това, което става.
Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете.
към втори вариант >>
– (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато.
(втори вариант)
Има една съществена страна в живота, което наричат реалност или съществени неща, които във всичките времена имат една и съща стойност. Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие?
– (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато.
Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат.
към втори вариант >>
Сад – което се проявява.
(втори вариант)
Ако вие не я приемете, то всичко друго е изгубено. Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става.
Сад – което се проявява.
Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават.
към втори вариант >>
Вземете желанието за житото.
(втори вариант)
Запример, откога се е явило златото в света, изгубила ли се е неговата стойност в света. От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато.
Вземете желанието за житото.
Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени.
към втори вариант >>
Много неща, които са станали, не са станали както трябва.
(втори вариант)
Изгубена Станка е. Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява.
Много неща, които са станали, не са станали както трябва.
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки.
към втори вариант >>
Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило?
(втори вариант)
От най-старите времена до сега, не. Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото.
Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило?
(Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват.
към втори вариант >>
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
(втори вариант)
Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва.
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп.
към втори вариант >>
(Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени.
(втори вариант)
Намаляла ли е обичта към златото или се е увеличила. На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило?
(Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени.
Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна.
към втори вариант >>
Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят.
(втори вариант)
Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят.
Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго.
към втори вариант >>
Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади.
(втори вариант)
На какво мнение сте вие? – (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени.
Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади.
Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден.
към втори вариант >>
Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете.
(втори вариант)
Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят.
Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете.
Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди.
към втори вариант >>
Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат.
(втори вариант)
– (Увеличила се е.) Увеличила се е, понеже има повече злато. Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади.
Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат.
Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти?
към втори вариант >>
Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават.
(втори вариант)
Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете.
Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават.
Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени.
(втори вариант)
Вземете желанието за житото. Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат.
Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени.
Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена.
към втори вариант >>
Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки.
(втори вариант)
Много неща, които са станали, не са станали както трябва. Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават.
Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки.
Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Като се ожени, китките отиват.
(втори вариант)
Откак е дошло то в света, увеличило ли се е това желание или се е намалило? (Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени.
Като се ожени, китките отиват.
Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши.
към втори вариант >>
Приличат на този поп.
(втори вариант)
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки.
Приличат на този поп.
Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Китките отиват на една страна, чесането на другата страна.
(втори вариант)
(Увеличило се е.) Има други неща, които не са съществени. Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват.
Китките отиват на една страна, чесането на другата страна.
По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши. Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго.
(втори вариант)
Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп.
Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго.
Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
По един път се чеше на ден.
(втори вариант)
Има някои неща вас ще ви интересуват, докато сте млади. Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна.
По един път се чеше на ден.
Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши. Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Но това другото трябва да се роди.
(втори вариант)
Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго.
Но това другото трябва да се роди.
Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Защо се чеше младата мома по много пъти?
(втори вариант)
Щом дойдете до средната възраст, те ще изчезнат. Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден.
Защо се чеше младата мома по много пъти?
Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши. Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Една мисъл трябва да се роди навреме.
(втори вариант)
Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди.
Една мисъл трябва да се роди навреме.
Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Тя не се чеше, защото е разчорлена.
(втори вариант)
Запример, една млада мома се интересува да се облече хубаво, туря си китки, по 10 пъти се чеше на ден, докато се ожени. Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти?
Тя не се чеше, защото е разчорлена.
Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши. Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
(втори вариант)
Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп. Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме.
Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши.
(втори вариант)
Като се ожени, китките отиват. Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена.
Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши.
Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Думата чеши не звучи хубаво, нали?
(втори вариант)
Китките отиват на една страна, чесането на другата страна. По един път се чеше на ден. Защо се чеше младата мома по много пъти? Тя не се чеше, защото е разчорлена. Докато животът има смисъл за нея, тя се чеши, щом престане да има смисъл, тя не се чеши.
Думата чеши не звучи хубаво, нали?
към втори вариант >>
Преходни понятия имат хората.
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората.
Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна.
към втори вариант >>
Има и друг пример.
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората.
Има и друг пример.
Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината?
към втори вариант >>
Хубавото ядене изгубва ли своята цена?
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората. Има и друг пример.
Хубавото ядене изгубва ли своята цена?
– В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене?
към втори вариант >>
– В началото на човешкия живот и после когато остарее?
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората. Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена?
– В началото на човешкия живот и после когато остарее?
– Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение.
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората. Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее?
– Не.
Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение.
към втори вариант >>
Значи в яденето има една страна.
(втори вариант)
Преходни понятия имат хората. Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не.
Значи в яденето има една страна.
На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни.
към втори вариант >>
На знанието кое е същината?
(втори вариант)
Има и друг пример. Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна.
На знанието кое е същината?
– Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението.
към втори вариант >>
– Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене?
(втори вариант)
Хубавото ядене изгубва ли своята цена? – В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината?
– Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене?
– Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем.
към втори вариант >>
– Добрата храна никога не внася в човека отвращение.
(втори вариант)
– В началото на човешкия живот и после когато остарее? – Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене?
– Добрата храна никога не внася в човека отвращение.
Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят.
към втори вариант >>
Има храна, която може да внесе отвращение.
(втори вариант)
– Не. Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение.
Има храна, която може да внесе отвращение.
Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене.
към втори вариант >>
Много пъти човек може да се отврати от известни храни.
(втори вариант)
Значи в яденето има една страна. На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение.
Много пъти човек може да се отврати от известни храни.
Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна.
към втори вариант >>
Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението.
(втори вариант)
На знанието кое е същината? – Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни.
Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението.
Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес?
към втори вариант >>
Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем.
(втори вариант)
– Сега по една вътрешна аналогия по какво се отличава едно добро хранене? – Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението.
Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем.
Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света.
към втори вариант >>
Питат какво да правят.
(втори вариант)
– Добрата храна никога не внася в човека отвращение. Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем.
Питат какво да правят.
Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им.
към втори вариант >>
Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене.
(втори вариант)
Има храна, която може да внесе отвращение. Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят.
Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене.
И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това.
към втори вариант >>
И преминали чрез общо гласуване към местната храна.
(втори вариант)
Много пъти човек може да се отврати от известни храни. Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене.
И преминали чрез общо гласуване към местната храна.
Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.
към втори вариант >>
Как бихте разбрали вие този процес?
(втори вариант)
Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна.
Как бихте разбрали вие този процес?
– Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните?
към втори вариант >>
– Как е влязло първоначално месоядството в света.
(втори вариант)
Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, останали месоядни и казали: Дотегнало ни е вече само трева да се яде и оттам насетне, те изменили целия ход на културата си и загазили съвсем. Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес?
– Как е влязло първоначално месоядството в света.
Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма.
към втори вариант >>
Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им.
(втори вариант)
Питат какво да правят. Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света.
Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им.
Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B.
към втори вариант >>
Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това.
(втори вариант)
Или гладни трябва да измрем или трябва да преминем към друг начин на хранене. И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им.
Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това.
Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие.
към втори вариант >>
Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.
(втори вариант)
И преминали чрез общо гласуване към местната храна. Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това.
Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.
Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки.
към втори вариант >>
Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните?
(втори вариант)
Как бихте разбрали вие този процес? – Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.
Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните?
– У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните?
към втори вариант >>
– У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма.
(втори вариант)
– Как е влязло първоначално месоядството в света. Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните?
– У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма.
Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни?
към втори вариант >>
Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B.
(втори вариант)
Кое е било първото животно, което е почнало да яде месо, но ще кажете: Биологически така са били създадени зъбите им. Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма.
Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B.
Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете?
към втори вариант >>
Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие.
(втори вариант)
Но за да знаем как са били създадени зъбите им, трябва да знаем при кои условия е било това. Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B.
Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие.
На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки. Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете? (Тесногръди.) Тесногръдието е за гърдите, а за главата?
към втори вариант >>
На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки.
(втори вариант)
Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това. Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие.
На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки.
Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните? – На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете? (Тесногръди.) Тесногръдието е за гърдите, а за главата? (Тесен мироглед.) Тогава как мислите, кои имат по-широки възгледи?
към втори вариант >>
Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните?
(втори вариант)
Нас не ни интересуват месоядните животни, защото по какво се отличават месоядните животни от тревопасните? – У всички месоядни животни, тези, които са топлокръвни, диаметърът на главата, широчината на главата е по-голяма. Да кажем, че тази линия A, показва диаметъра на главата на месоядните животни, а пък у тревопасните тази линия е по-малка B. Ако правите наблюдение на главата на мечката, лъва, вълка, лисицата, коня, ще забележите едно различие. На тревопасните главите са по-тесни, по-продълговати, а у месоядните са по-широки.
Едно съвпадение, една аналогия правите тогаз: Ако един човек има широки възгледи, това към кои животни ще спада, към месоядните?
– На какво ще уподобите тревопасните животни? – Как ще кажете? (Тесногръди.) Тесногръдието е за гърдите, а за главата? (Тесен мироглед.) Тогава как мислите, кои имат по-широки възгледи? – Месоядните имат по-широки възгледи, а тревопасните?
към втори вариант >>
НАГОРЕ