НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
340
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
340
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства.
(втори вариант)
Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“.
Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства.
Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка!
(втори вариант)
И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка!
Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля.
към втори вариант >>
Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат.
(втори вариант)
Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това!
Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат.
Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“.
към втори вариант >>
Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди.
(втори вариант)
Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства.
Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди.
У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник.
(втори вариант)
Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка!
Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник.
Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо?
към втори вариант >>
Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
(втори вариант)
Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат.
Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“.
към втори вариант >>
У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
(втори вариант)
В нас има само една мисъл: „няма и онде и овде“. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди.
У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
към втори вариант >>
Човек е една жива картина.
(втори вариант)
Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник.
Човек е една жива картина.
Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало.
към втори вариант >>
Мога да направя това, което аз искам!
(втори вариант)
А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
Мога да направя това, което аз искам!
“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът!
към втори вариант >>
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене.
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене.
И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече!
към втори вариант >>
Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре.
(втори вариант)
Какво ти Божествено! Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина.
Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре.
Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо?
към втори вариант >>
“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си!
(втори вариант)
Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам!
“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си!
Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа.
към втори вариант >>
И всеки един от вас очаква един специален ангел.
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене.
И всеки един от вас очаква един специален ангел.
Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте.
към втори вариант >>
Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
(втори вариант)
Виждали ли сте Божественото, чували ли сте го? Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре.
Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно.
към втори вариант >>
Аз ти заповядвам да ме разпнеш!
(втори вариант)
Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си!
Аз ти заповядвам да ме разпнеш!
И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван.
към втори вариант >>
Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате.
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел.
Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате.
До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте!
към втори вариант >>
Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля.
(втори вариант)
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си.
към втори вариант >>
И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“.
(втори вариант)
Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш!
И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“.
Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече!
към втори вариант >>
До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди.
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате.
До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди.
До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим?
към втори вариант >>
Например, някой път подскачате. Защо?
(втори вариант)
Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля.
Например, някой път подскачате. Защо?
Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му?
към втори вариант >>
Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“.
(втори вариант)
Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“.
Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“.
Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ.
към втори вариант >>
До вас други ангели няма да дойдат повече.
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди.
До вас други ангели няма да дойдат повече.
Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов!
към втори вариант >>
Защото има нещо, което ви е ухапало.
(втори вариант)
Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо?
Защото има нещо, което ви е ухапало.
После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система.
към втори вариант >>
Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът!
(втори вариант)
Мога да направя това, което аз искам! “ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“.
Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът!
“ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам!
към втори вариант >>
Никакви ангели не чакайте вече!
(втори вариант)
Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече.
Никакви ангели не чакайте вече!
Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече.
към втори вариант >>
После се гърчите, свивате. Защо?
(втори вариант)
Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало.
После се гърчите, свивате. Защо?
– Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си.
към втори вариант >>
“ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа.
(втори вариант)
“ И той казва на Пилат: „Аз съм, който разполагам със себе си! Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът!
“ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа.
Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия!
към втори вариант >>
Те дойдоха, но вие спяхте.
(втори вариант)
И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече!
Те дойдоха, но вие спяхте.
Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа.
към втори вариант >>
– Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно.
(втори вариант)
Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо?
– Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно.
Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той.
към втори вариант >>
Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван.
(втори вариант)
Аз ти заповядвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа.
Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван.
Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него.
към втори вариант >>
Сега те ще ви кажат: Закъснели сте!
(втори вариант)
Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангела, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте.
Сега те ще ви кажат: Закъснели сте!
Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите.
към втори вариант >>
Ръцете ти се свиват, неврастеник си.
(втори вариант)
Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно.
Ръцете ти се свиват, неврастеник си.
Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот!
към втори вариант >>
Ти ще ми я туриш – нищо повече!
(втори вариант)
И после пак аз ще заповядам да ме възкресят“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван.
Ти ще ми я туриш – нищо повече!
“ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!
към втори вариант >>
Тогава какво да правим?
(втори вариант)
До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте!
Тогава какво да правим?
– Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е.
към втори вариант >>
Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му?
(втори вариант)
Например, някой път подскачате. Защо? Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си.
Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му?
– По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
към втори вариант >>
“ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ.
(втори вариант)
Туй подразбира Христовата мисъл „имам власт“. Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече!
“ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ.
Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.
към втори вариант >>
– Трябва да вървим в пътя на Божията Любов!
(втори вариант)
До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим?
– Трябва да вървим в пътя на Божията Любов!
– Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
към втори вариант >>
– По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система.
(втори вариант)
Защото има нещо, което ви е ухапало. После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му?
– По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система.
Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
към втори вариант >>
Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам!
(втори вариант)
Казва още на Пилат: „Ще ме разпнеш, такъв е законът! “ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ.
Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам!
– Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече.
към втори вариант >>
– Нищо повече.
(втори вариант)
Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов!
– Нищо повече.
Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест.
към втори вариант >>
Много обекти има той в ума си и в сърцето си.
(втори вариант)
После се гърчите, свивате. Защо? – Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система.
Много обекти има той в ума си и в сърцето си.
И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш?
към втори вариант >>
– Това не е верую, това не е религия!
(втори вариант)
“ Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил толкова скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповядвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам!
– Това не е верую, това не е религия!
Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога!
към втори вариант >>
Казвате: Ще видим Христа.
(втори вариант)
Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече.
Казвате: Ще видим Христа.
Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили.
към втори вариант >>
И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той.
(втори вариант)
– Стиска ви нещо, боли ви корем, храносмилането ви не е правилно. Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си.
И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той.
Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би.
към втори вариант >>
Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него.
(втори вариант)
Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия!
Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него.
Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв.
към втори вариант >>
Да, да, всички ще Го видите.
(втори вариант)
Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа.
Да, да, всички ще Го видите.
Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
към втори вариант >>
Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот!
(втори вариант)
Ръцете ти се свиват, неврастеник си. Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той.
Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот!
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата.
към втори вариант >>
Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!
(втори вариант)
Ти ще ми я туриш – нищо повече! “ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него.
Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!
“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива.
към втори вариант >>
Когато влезете в новия живот, т.е.
(втори вариант)
Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите.
Когато влезете в новия живот, т.е.
когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче.
към втори вариант >>
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
(втори вариант)
Как е станал този човек неврастеник, от какво са се разхлабили нервите му? – По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот!
Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години.
към втори вариант >>
“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.
(втори вариант)
“ Чудни са хората като искат да станат обекти на Господ. Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!
“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.
Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха.
към втори вариант >>
когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
(втори вариант)
– Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е.
когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
(втори вариант)
– По простата причина, че той си създал толкова много обекти, които са запушили неговата нервна система. Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо.
Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш?
към втори вариант >>
Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече.
(втори вариант)
Казват: Господи, ти знаеш ли колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“.
Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече.
– Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти.
към втори вариант >>
Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест.
(втори вариант)
– Нищо повече. Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци.
Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест.
Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
Защо плачеш?
(втори вариант)
Много обекти има той в ума си и в сърцето си. И Христос когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво подразбирал Той. Отричане от всички обекти, които спъват твоя живот! Ти люби дъщеря си, но тя да не ти стане обект, от който да очакваш нещо. Един турски генерал разказва следния анекдот: Той бил в Албания, по време на Херцеговинското въстание, идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче оплаква се на генерала.
Защо плачеш?
Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около сто годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: Защо го биеш? – Не работи!
към втори вариант >>
– Ама не мога!
(втори вариант)
– Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бог така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал! “ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за мен“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: Слушай, няма да пиеш повече.
– Ама не мога!
Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: Ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повярвайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грях, вие ще бъдете свободни.
към втори вариант >>
Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили.
(втори вариант)
Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест.
Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
към втори вариант >>
2.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Защото доброто, което може да направите, не е ваше.
То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание.
Защото доброто, което може да направите, не е ваше.
Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи.
към беседата >>
Ваше е само съчетанието на условията.
Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше.
Ваше е само съчетанието на условията.
Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро.
към беседата >>
Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия.
Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията.
Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия.
Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане.
към беседата >>
Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ.
Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия.
Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ.
Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност.
Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ.
Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност.
Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
Това всеки може да направи.
Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност.
Това всеки може да направи.
Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро.
Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи.
Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро.
В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане. Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане.
Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро.
В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане.
Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност. Това всеки може да направи. Като казвам да направиш туй, което никой не може да направи, подразбирам ти да си толкоз прозорлив, че да си пръв на мястото, дето трябва да направиш това добро. В това именно седи твоят прогрес, в това седи твоето повдигане.
Това значи да не изгубиш нито един случай, който ти се дава за развиване, за усъвършенстване или за проявяване на твоята душа.
към беседата >>
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало.
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало.
Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво! Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи.
към беседата >>
Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво!
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало.
Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво!
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична.
към беседата >>
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното.
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало. Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво!
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното.
Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите.
към беседата >>
Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои.
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало. Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво! Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното.
Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои.
Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно.
към беседата >>
Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви.
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало. Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво! Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои.
Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви.
Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно.
към беседата >>
Те са символи.
В беседата, която държах в неделя, казах, че съвременното художество не е нищо друго освен едно цапало. Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво! Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви.
Те са символи.
Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо.
към беседата >>
Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична.
Колко трябва човек да бъде внимателен в езика си, за да не се тълкуват нещата криво! Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи.
Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична.
Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира.
към беседата >>
Значи изкуството не е в боите.
Които от вас са художници, като чуят това нещо, ще си кажат: „Учителя има предвид нас, нашето художество, иска малко да ни постегне.“ – Не, аз говоря принципиално: искам да обърна внимание на това, че художеството не седи в боите, които се турят на платното. Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична.
Значи изкуството не е в боите.
Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене.
към беседата >>
Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно.
Боите са едно цапане само, а истинското художество е в съчетанието на тия бои. Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите.
Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно.
Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му.
към беседата >>
Само духовният човек може да влага нещо духовно.
Цената на една книга не седи в черните букви, напечатани върху нея, но в съчетанието на тия букви. Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно.
Само духовният човек може да влага нещо духовно.
Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му. Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му.
към беседата >>
Духовното е невидимо.
Те са символи. Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно.
Духовното е невидимо.
Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му. Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му. Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира.
Тия думи са черни, но като прочетете съдържанието на книгата, казвате, че тази книга е отлична. Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо.
Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира.
И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му. Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му. Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
И в изкуството има четене.
Значи изкуството не е в боите. Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира.
И в изкуството има четене.
За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му. Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му. Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му.
Всеки художник трябва да влага в своите картини нещо духовно. Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене.
За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му.
Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му. Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му.
Само духовният човек може да влага нещо духовно. Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му.
Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му.
Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
Духовното е невидимо. Който не може да чете, както трябва, той не може и да разбира. И в изкуството има четене. За да разбереш изкуството, трябва да знаеш азбуката му. Щом схванеш идеята на художника, ще разбереш и картината му.
Следователно там, дето може да се схване и разбере идеята, това е вече художество, а не цапало.
към беседата >>
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята.
Същото се отнася и до човека. Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек.
към беседата >>
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко.
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
към беседата >>
Същото се отнася и до човека.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята.
Същото се отнася и до човека.
Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото.
към беседата >>
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция?
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко.
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция?
Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее.
към беседата >>
Материалната страна на човека не е самият човек.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята. Същото се отнася и до човека.
Материалната страна на човека не е самият човек.
Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.
към беседата >>
Тя не е българска.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция?
Тя не е българска.
В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята.
към беседата >>
Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята. Същото се отнася и до човека. Материалната страна на човека не е самият човек.
Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си.
Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне.
към беседата >>
В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска.
В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо.
Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие.
към беседата >>
Вътре в човека има скрито друго нещо.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята. Същото се отнася и до човека. Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си.
Вътре в човека има скрито друго нещо.
Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен.
към беседата >>
Проектирам – значи отправям се към нещо.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо.
Проектирам – значи отправям се към нещо.
Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека.
към беседата >>
Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек.
И тъй, зад материалната, видима страна на картината, се крие идеята. Същото се отнася и до човека. Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо.
Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек.
Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите.
към беседата >>
Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо.
Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си.
към беседата >>
Невидимото в света е хубавото, красивото.
Същото се отнася и до човека. Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек.
Невидимото в света е хубавото, красивото.
И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни.
към беседата >>
В българския език пък имаме думата сее.
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
В българския език пък имаме думата сее.
Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла.
към беседата >>
И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.
Материалната страна на човека не е самият човек. Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото.
И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.
Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога?
към беседата >>
Значи българинът се отправя към земята.
Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее.
Значи българинът се отправя към земята.
И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите.
към беседата >>
Той всякога може да се изплъзне.
Ако мислите, че човекът е това, което виждате, лъжете си. Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален.
Той всякога може да се изплъзне.
Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
към беседата >>
И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие.
В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята.
И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие.
Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите. Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен.
Вътре в човека има скрито друго нещо. Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне.
Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен.
Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание.
към беседата >>
Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека.
Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие.
Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека.
Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите. Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
Така трябва да мислите.
Ако можете да прочетете в скритото лице, в скритите очи, в скрития му нос, в скритото чело – там ще видите скрит истинския човек. Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен.
Така трябва да мислите.
Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко.
към беседата >>
Първоначалният език е включвал всичко в себе си.
Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека.
Първоначалният език е включвал всичко в себе си.
Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите. Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни.
Невидимото в света е хубавото, красивото. И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите.
Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни.
Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек.
към беседата >>
Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла.
В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си.
Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла.
Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите. Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога?
И благодарение на това, че този човек е неуловим, той не може да бъде роб на условията, понеже е нематериален. Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни.
Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога?
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите.
Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла.
Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите.
Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
Той всякога може да се изплъзне. Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога?
– Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Какво се разбира под думата проекция?
И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите.
Какво се разбира под думата проекция?
към беседата >>
Значи мога, но само при знание.
Ти можеш да го държиш в робство, докато е свързан с дадени условия, но излезе ли извън условията, той е свободен. Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора.
Значи мога, но само при знание.
Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Отговор: Тя е латинска дума и буквално означава „хвърлям“.
Отговор: Тя е латинска дума и буквално означава „хвърлям“.
към беседата >>
Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко.
Така трябва да мислите. Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание.
Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко.
Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек. На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Какво е човекът на Земята?
Какво е човекът на Земята?
Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира. Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина. Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек.
Ако вие мислите, че сте духовни, че сте независими от материалните условия, изведнъж ще се почувствате свободни. Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко.
Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек.
На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Проекция ли е?
Какво е човекът на Земята?
Проекция ли е?
Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира. Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина. Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
Например аз мога да живея с една хапка хляб на ден. Кога? – Когато зная как да използвам скритата сила, ако зная как да развия тази възможна сила в тази хапка хляб; но ако не мога, тогава ще ми трябва цял килограм хляб, както и на всички други хора. Значи мога, но само при знание. Малкото при знание е възможно и е много, а многото при незнание е невъзможно и малко. Тъй щото когато човек иска много, той е невеж, а когато иска малко, той е учен човек.
На духовния човек му трябва малко, но той изважда много нещо от това малко.
към беседата >>
Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира?
Какво е човекът на Земята? Проекция ли е?
Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира?
Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира. Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина. Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство?
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство?
Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас.
към беседата >>
Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира.
Какво е човекът на Земята? Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира?
Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира.
Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина. Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство?
Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата.
Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си.
към беседата >>
Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина.
Какво е човекът на Земята? Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира.
Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина.
Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата.
Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове.
Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство.
към беседата >>
Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
Какво е човекът на Земята? Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира. Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина.
Ако всеки човек е проекция, де е тогава неговата реалност, от която се проектира?
към беседата >>
Затова някой път туй чувство се изгубва.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове.
Затова някой път туй чувство се изгубва.
Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура.
към беседата >>
Отговор: Човек е сечение, а отделните му части представляват проекция.
Отговор: Човек е сечение, а отделните му части представляват проекция.
към беседата >>
Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва.
Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас.
Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така.
към беседата >>
Разбрано ли е това?
Разбрано ли е това?
– Не е разбрано. Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате?
към беседата >>
Не, материалните неща са само условия за нас.
Де ще се намери човекът в малкото нежно чувство? Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас.
Не, материалните неща са само условия за нас.
Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му.
към беседата >>
– Не е разбрано.
Разбрано ли е това?
– Не е разбрано.
Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части.
към беседата >>
Ти като човек трябва да познаваш себе си.
Според мен човекът седи в малкото, в деликатното нежно чувство, а не в големия поток на чувствата. Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас.
Ти като човек трябва да познаваш себе си.
В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг.
към беседата >>
Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща.
Разбрано ли е това? – Не е разбрано.
Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща.
Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие.
към беседата >>
В тебе е малкото чувство.
Човекът не е нещо грамадно, той е нещо много малко, което се движи с такава грамадна бързина, че едновременно може да бъде навсякъде – може да проникне през всички светове. Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си.
В тебе е малкото чувство.
Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е?
към беседата >>
Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат.
Разбрано ли е това? – Не е разбрано. Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща.
Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат.
Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него.
към беседата >>
Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура.
Затова някой път туй чувство се изгубва. Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство.
Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура.
Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи?
към беседата >>
Например вие закусвате хляб с мед.
Разбрано ли е това? – Не е разбрано. Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат.
Например вие закусвате хляб с мед.
Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него. Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
Не е така.
Някой път почувстваме в себе си нещо като светкавица, което веднага изчезва, защото ние сме обърнали в това време вниманието си към материалния свят, заети сме с някои много груби работи: мислим, че те са необходими за нас. Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура.
Не е така.
Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи? – Не.
към беседата >>
Не го ли разбирате?
Разбрано ли е това? – Не е разбрано. Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед.
Не го ли разбирате?
– Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него. Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му.
Не, материалните неща са само условия за нас. Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така.
Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му.
Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи? – Не. Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
– Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части.
– Не е разбрано. Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате?
– Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части.
Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него. Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг.
Ти като човек трябва да познаваш себе си. В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му.
Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг.
Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи? – Не. Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие.
Не мислете, че човек не може да разбере неразбраните неща. Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части.
Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие.
Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него. Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
Питам: целият кръг огнен ли е?
В тебе е малкото чувство. Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг.
Питам: целият кръг огнен ли е?
Клечката в този кръг ли седи? – Не. Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него.
Неразбраните неща са всъщност разбрани, само че те не могат да се изкажат. Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие.
Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него.
Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
Клечката в този кръг ли седи?
Теософите казват, че човек бил някаква голяма аура. Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е?
Клечката в този кръг ли седи?
– Не. Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
Например вие закусвате хляб с мед. Не го ли разбирате? – Разбирате го, но не може да го обясните, не знаете съставните му части. Неговите отличителни черти, неговата сладчина вие разбирате и можете да направите различие. Следователно какво нещо е медът вие знаете, без да знаете състава му и други неща за него.
Значи без да знаете подробностите на нещата, вие знаете тяхната същина.
към беседата >>
– Не.
Не е така. Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи?
– Не.
Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
Вие, като седите сега, правите известна проекция.
Вие, като седите сега, правите известна проекция.
Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции.
към беседата >>
Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
Аурата на човека представлява такава илюзия, каквато и тялото му. Добре, ако взема една запалена клечка кибрит и я въртя бързо, тя ще образува около себе си един огнен кръг. Питам: целият кръг огнен ли е? Клечката в този кръг ли седи? – Не.
Движението на тази клечка в кръг представлява възможностите на движение на клечката и показва бързината на нейното движение.
към беседата >>
Какви проекции имате?
Вие, като седите сега, правите известна проекция.
Какви проекции имате?
Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията.
към беседата >>
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете?
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете?
Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи. Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си. Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята.
към беседата >>
Всеки от вас си има проекция.
Вие, като седите сега, правите известна проекция. Какви проекции имате?
Всеки от вас си има проекция.
Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие.
към беседата >>
Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи.
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете?
Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи.
Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си. Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята. Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
Допуснете, че се образува едно общество.
Вие, като седите сега, правите известна проекция. Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция.
Допуснете, че се образува едно общество.
Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове?
към беседата >>
Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си.
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи.
Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си.
Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята. Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
Какво ще представлява това общество?
Вие, като седите сега, правите известна проекция. Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество.
Какво ще представлява това общество?
– Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали?
към беседата >>
Как ще ме разберете?
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи. Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си.
Как ще ме разберете?
– Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята. Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
– Сбор от проекции.
Вие, като седите сега, правите известна проекция. Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество?
– Сбор от проекции.
Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали? В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
– Това не може да се разбере.
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи. Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си. Как ще ме разберете?
– Това не може да се разбере.
Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята. Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
Всички тия хора говорят за хармонията.
Какви проекции имате? Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции.
Всички тия хора говорят за хармонията.
Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали? В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята.
Сега ако ви кажа, че Земята не е толкова голяма, колкото си я представяме, какво ще разберете? Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи. Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си. Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере.
Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята.
Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
Думата хармония означава още и съзвучие.
Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията.
Думата хармония означава още и съзвучие.
Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали? В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
Земята е много малка, но се показва голяма вследствие на бързината, с която се движи. Земята е толкоз малка, че и едно дете може да я вдигне с пръста си. Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята.
Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма.
към беседата >>
Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове?
Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие.
Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове?
– В един свят, нали? В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си.
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си.
Какво се подразбира под думата движение? Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен.
към беседата >>
– В един свят, нали?
Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове?
– В един свят, нали?
В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
Какво се подразбира под думата движение?
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си.
Какво се подразбира под думата движение?
Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен.
към беседата >>
В какво седи съзвучието на два тона?
– Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията. Думата хармония означава още и съзвучие. Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали?
В какво седи съзвучието на два тона?
към беседата >>
Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното.
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си. Какво се подразбира под думата движение?
Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното.
Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен.
към беседата >>
Отговор: В съотношението на вибрациите.
Отговор: В съотношението на вибрациите.
към беседата >>
Материята има форма, а силата няма форма.
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си. Какво се подразбира под думата движение? Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното.
Материята има форма, а силата няма форма.
Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища.
към беседата >>
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс.
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс.
Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това?
към беседата >>
Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално?
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си. Какво се подразбира под думата движение? Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма.
Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално?
С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена.
към беседата >>
Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта.
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс.
Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта.
Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? – Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви.
към беседата >>
С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен.
Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си. Какво се подразбира под думата движение? Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално?
С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен.
И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен.
към беседата >>
Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите.
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс. Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта.
Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите.
Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? – Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
И след хиляди години още ще остане неразрешен.
Какво се подразбира под думата движение? Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен.
И след хиляди години още ще остане неразрешен.
Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен. В неразрешеното седи бъдещето.
към беседата >>
Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате.
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс. Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите.
Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате.
Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? – Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен.
Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен.
Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен.
По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен. В неразрешеното седи бъдещето. Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
Обичате музика, но не можете да свирите.
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс. Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате.
Обичате музика, но не можете да свирите.
Какво показва това? – Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища.
Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен.
По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища.
До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен. В неразрешеното седи бъдещето. Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
Какво показва това?
Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс. Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите.
Какво показва това?
– Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви. Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена.
Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища.
До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена.
Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен. В неразрешеното седи бъдещето. Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
– Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви.
Всички вие имате подобни възгледи за живота, казвате: „Трябва да бъдем добри, трябва да бъдем истинолюбиви, трябва да живеем в хармония.“ Вие казвате, че трябва да бъдете добри, но не можете да проявите тази доброта. Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това?
– Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви.
Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен.
С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена.
Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен.
В неразрешеното седи бъдещето. Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
Не че я нямате вътре в себе си, но не можете да я проявите. Имате желание да рисувате, имате разбирания в това направление, но не можете да рисувате. Обичате музика, но не можете да свирите. Какво показва това? – Че човек има известни дарби, но не може да ги прояви.
Изисква се известно усилие, за да прояви тези дарби.
към беседата >>
В неразрешеното седи бъдещето.
И след хиляди години още ще остане неразрешен. Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен.
В неразрешеното седи бъдещето.
Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
От какво произтича противоречието?
От какво произтича противоречието?
Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество. Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си.
към беседата >>
Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
Дори и след като хората завършат своето развитие на Земята, пак ще остане неразрешен. По човешки този въпрос може да се разреши, но не и от всички гледища. До известна степен ще се разреши, но не и всестранно – все ще остане една част от него неразрешена. Когато се решава една задача, всякога в нея остава един елемент неразрешен. В неразрешеното седи бъдещето.
Това значи, че за в бъдеще ще го разрешим.
към беседата >>
Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество.
От какво произтича противоречието?
Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество.
Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса.
към беседата >>
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо.
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо.
Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува.
към беседата >>
Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна.
От какво произтича противоречието? Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество.
Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна.
Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна.
към беседата >>
Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх!
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо.
Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх!
Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие.
към беседата >>
Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат.
От какво произтича противоречието? Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество. Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна.
Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат.
Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти.
към беседата >>
Аз не искам да ви плаша.
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо. Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх!
Аз не искам да ви плаша.
Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие. Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат.
От какво произтича противоречието? Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество. Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат.
Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат.
Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед.
към беседата >>
Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене?
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо. Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша.
Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене?
Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие. Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Това са прости физически сили, които действат помежду си.
От какво произтича противоречието? Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество. Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат.
Това са прости физически сили, които действат помежду си.
Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става?
към беседата >>
Дали се страхува, или не, за мен е безразлично.
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо. Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене?
Дали се страхува, или не, за мен е безразлично.
За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие. Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса.
Вземете например една елипса, която да представлява едно живо същество. Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си.
Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса.
Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание.
към беседата >>
За него не е добре, ако се страхува.
И тъй, вие трябва да мислите, да бъдете смели и решителни, да не ви е страх от нищо. Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично.
За него не е добре, ако се страхува.
Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие. Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Ще направя мисълта си малко по-ясна.
Едната страна на това същество може да стане положителна, другата – отрицателна. Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса.
Ще направя мисълта си малко по-ясна.
Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство.
към беседата >>
Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие.
Един ученик, като се разговаряше с мене, ми каза: „Учителю, мен не ме е страх от тебе.“ Че аз не съм мечка да те е страх! Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува.
Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие.
Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти.
Ако при това живо същество дойде друго някое и се докосне със своята положителна страна до положителната страна на първото, непременно между тях ще се роди дисхармония, те ще се отблъснат. Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна.
Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти.
Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски.
към беседата >>
Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
Аз не искам да ви плаша. Каква радост ще ми причини това, че се страхува от мене? Дали се страхува, или не, за мен е безразлично. За него не е добре, ако се страхува. Друг е въпросът, ако той по симпатия може да ми подейства със своя страх или със своето безстрашие.
Страхът произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
към беседата >>
Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед.
Ако обаче второто същество се докосне със своята положителна страна до отрицателната страна на първото същество, те ще се привлекат. Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти.
Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед.
Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога.
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога.
Бог обича хора, които мислят. Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите.
към беседата >>
Какво става?
Това са прости физически сили, които действат помежду си. Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед.
Какво става?
– Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
Бог обича хора, които мислят.
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога.
Бог обича хора, които мислят.
Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте.
към беседата >>
– Веднага между тебе и него се ражда състезание.
Всеки човек представлява от себе си една такава елипса, около която има и втора елипса. Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става?
– Веднага между тебе и него се ражда състезание.
Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
Той казва: „Елате да разсъждаваме!
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога. Бог обича хора, които мислят.
Той казва: „Елате да разсъждаваме!
“ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие.
към беседата >>
Той не е доволен от твоето съседство.
Ще направя мисълта си малко по-ясна. Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание.
Той не е доволен от твоето съседство.
Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски. Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
“ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения!
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога. Бог обича хора, които мислят. Той казва: „Елате да разсъждаваме!
“ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения!
“ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме?
към беседата >>
Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски.
Допуснете, че вие отваряте магазин близо до един богат търговец, който има много клиенти. Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство.
Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски.
Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
“ Турците казват: „Не му търси края!
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога. Бог обича хора, които мислят. Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения!
“ Турците казват: „Не му търси края!
“ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява.
към беседата >>
Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
Вие започвате да търгувате със същите стоки, каквито продава и вашият съсед. Какво става? – Веднага между тебе и него се ражда състезание. Той не е доволен от твоето съседство. Но ако този богат търговец има син, а ти си учен човек или художник и пожелаеш да учиш сина му, той непременно ще бъде доволен от теб и тогава ще се разговаряте приятелски.
Той ще ти каже: „Аз искам вие да ме посещавате често.“ Ще кажеш: „Да, той има интерес от мене.“ Не, в дадения случай вашите интереси съвпадат. Как?
към беседата >>
“ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите.
Вие трябва да имате правилни схващания за Бога. Бог обича хора, които мислят. Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края!
“ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите.
Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи.
към беседата >>
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят.
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец. Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина.
към беседата >>
Казвам: започвайте, но не свършвайте.
Бог обича хора, които мислят. Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите.
Казвам: започвайте, но не свършвайте.
Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри.
към беседата >>
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят.
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец.
Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея.
към беседата >>
Ще кажете: „Това е едно противоречие.
Той казва: „Елате да разсъждаваме! “ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте.
Ще кажете: „Това е едно противоречие.
Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто.
към беседата >>
Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят. В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец.
Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него.
Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви.
към беседата >>
Как да не свършваме?
“ Вие казвате: „Не ни трябват разсъждения! “ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие.
Как да не свършваме?
“ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър.
към беседата >>
Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят. В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец. Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него.
Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви.
Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо?
към беседата >>
“ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява.
“ Турците казват: „Не му търси края! “ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме?
“ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява.
Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел.
към беседата >>
Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят. В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец. Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви.
Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща.
Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата.
към беседата >>
Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи.
“ То значи: „Седем ката нагоре, седем ката надолу – не трябва да се мисли повече.“ – Не, ще мислим, и то разумно ще мислим, но няма да разрешаваме задачите. Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява.
Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи.
Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал.
към беседата >>
Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина.
Ще ви определя това по следния начин: вие като учен живеете в един по-висок свят. В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец. Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща.
Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина.
Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена.
към беседата >>
Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри.
Казвам: започвайте, но не свършвайте. Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи.
Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри.
Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога.
към беседата >>
Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея.
В този свят се образуват друг род мисли, чувства и действия, които попадат, отразяват се добре върху този търговец. Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина.
Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея.
Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени?
към беседата >>
Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто.
Ще кажете: „Това е едно противоречие. Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри.
Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто.
Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик.
към беседата >>
Не му върви.
Когато човек се развива физически, около него някой път се образува един тъмен кръг или един полукръг от влиянието на отрицателните мисли и чувства в него. Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея.
Не му върви.
И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени? – Които не се виждат.
към беседата >>
Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър.
Как да не свършваме? “ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто.
Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър.
Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик. Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади.
към беседата >>
И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо?
Такъв човек остава нещастен и каквато работа да започне, не му върви. Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви.
И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо?
– Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени? – Които не се виждат. Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел.
“ Като казвам да започвате, но никога да не свършвате, подразбирам във вас да остане един вечен импулс към знание, което всеки ден да се разширява. Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър.
Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел.
Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик. Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади. У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
– Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата.
Ако влезе в училище да учи, скоро го напуща. Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо?
– Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата.
Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени? – Които не се виждат. Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал.
Да не дойдеш до най-високото положение и да кажеш, че няма какво повече да се учи. Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел.
Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал.
Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик. Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади. У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
Разбира се, тази идея е отвлечена.
Ако захване да чете или да пише някоя книга, скоро я оставя наполовина. Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата.
Разбира се, тази идея е отвлечена.
Кои идеи са отвлечени? – Които не се виждат. Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога.
Някои от вас мислят, че няма повече добродетели, че не могат да станат по-добри. Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал.
Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога.
Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик. Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади. У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
Кои идеи са отвлечени?
Започне някоя търговия – всичко изгубва в нея. Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена.
Кои идеи са отвлечени?
– Които не се виждат. Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик.
Че ти не знаеш още какво нещо е Доброто. Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога.
Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик.
Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади. У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
– Които не се виждат.
Не му върви. И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени?
– Които не се виждат.
Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади.
Ти си добър като човек, но като ангел още не си добър. Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик.
Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади.
У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
И най-после този човек казва: „Преследва ме нещо.“ Защо? – Защото той не постъпва съобразно този велик закон на Природата. Разбира се, тази идея е отвлечена. Кои идеи са отвлечени? – Които не се виждат.
Ако вие не сте страхливи, то като се наблюдавате, има един начин, по който можете да наблюдавате най-напред едната част на вашето тяло, а после и другата част – ще можете да забележите тия тъмни кръгове, които се образуват отвътре и отвън на вас.
към беседата >>
У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
Пък ако си добър като ангел, не си добър като архангел. Пък ако си добър като архангел, има други същества над тях, чиято доброта още не си достигнал. Пък не си тъй добър като херувим, и най-после – не си добър като Бога. Това са степени на доброта, които трябва да ти дават подтик. Затуй във всинца ви трябва да има търпение, всинца да бъдете млади.
У вас постоянно трябва да има един ламтеж за знание, за доброта.
към беседата >>
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето.
Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите. И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша.
към беседата >>
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна.
При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират. Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират. Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения. Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират. Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето.
Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите.
И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша. Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили.
към беседата >>
При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна.
При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират.
Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират. Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения. Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират. Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите.
И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии.
Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша. Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили. Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна. При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират.
Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират.
Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения. Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират. Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите. И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии.
Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации.
Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша. Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили. Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна. При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират. Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират.
Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения.
Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират. Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
Неорганизиран е този свят.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите. И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации.
Неорганизиран е този свят.
Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша. Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили. Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна. При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират. Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират. Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения.
Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират.
Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша.
Когато в човека съществува една Божествена идея, тя всякога му дава сила и възможност да преодолее мъчнотиите, в които живее, тъй както в кораба се намира вътрешна сила, която преодолява вълните на морето. Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите. И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят.
Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша.
Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили. Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
Упражненията, които правите, са необходими, понеже в половината част на тялото ви се набира повече негативна енергия, а в другата половина – положителна. При тия упражнения различните енергии в тялото ви се балансират. Когато човек е здрав, когато чувства и мисли правилно, енергиите сами по себе си се балансират. Но когато човек не е здрав, Природата сама предизвиква балансиране на тия енергии: тя създава известна болест и с това предизвиква разни движения. Човек, като боледува, започва да се гърчи, да се движи – става, ляга, а с това енергиите се регулират.
Ако се урегулират правилно, човек оздравява; ако не се урегулират правилно, човек заминава.
към беседата >>
Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили.
Така и всеки човек, запасен с Божествена енергия, преодолява мъчнотиите. И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша.
Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили.
Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото. Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека.
към беседата >>
Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
И ние, както корабът, по същия начин пътуваме в един свят, в който има мъчнотии. Този свят е воден, следователно в него стават пертурбации. Неорганизиран е този свят. Сега ние минаваме през една велика фаза на своя живот – ние се намираме в морето, но не можем да живеем там – трябва да излезем на суша. Докато излезем на сушата, още дълго време има да пътуваме в този кораб, на който веднъж сме се качили.
Мъчнотиите, които срещаме в живота си, са естествени, затова не питайте защо идват мъчнотиите.
към беседата >>
Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека.
Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото.
Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му.
към беседата >>
Всяка идея има свой отглас в света.
Всяка идея има свой отглас в света.
Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете.
към беседата >>
Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека. Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото.
Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта.
Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония.
към беседата >>
Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света?
Всяка идея има свой отглас в света.
Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света?
– Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете.
към беседата >>
Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека. Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото. Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта.
Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека.
Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения?
към беседата >>
– Не заслужават, понеже те са проекции.
Всяка идея има свой отглас в света. Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света?
– Не заслужават, понеже те са проекции.
При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе?
към беседата >>
Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека. Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото. Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека.
Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека.
Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш!
към беседата >>
При това в света има много неправилни проекции.
Всяка идея има свой отглас в света. Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции.
При това в света има много неправилни проекции.
Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре.
към беседата >>
Чувствата служат при кръвообращението на човека.
Същият закон за балансиране на енергиите се отнася и до мислите и чувствата на човека. Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото. Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека.
Чувствата служат при кръвообращението на човека.
Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата.
към беседата >>
Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика?
Всяка идея има свой отглас в света. Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции.
Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика?
Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове?
към беседата >>
Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му.
Когато човек мисли, енергията преминава от едното мозъчно полушарие в другото. Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека.
Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му.
Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения.
към беседата >>
Те вземат невярно тоновете.
Всяка идея има свой отглас в света. Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика?
Те вземат невярно тоновете.
Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете.
към беседата >>
Между духовните и физическите прояви има пълна хармония.
Когато човек чувства, чувствата му служат същевременно да движат кръвта. Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му.
Между духовните и физическите прояви има пълна хармония.
Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения. Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе.
към беседата >>
Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете.
Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете.
Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете.
Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало?
към беседата >>
Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения?
Когато чувствата са радостни, те движат артериалната кръв и предизвикват положителни мисли в човека. Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония.
Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения?
“ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения. Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе. Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе?
– Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете.
Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе?
– Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно.
към беседата >>
“ – Разумно трябва да ги правиш!
Когато пък човек е скръбен, когато тъжи, кръвта става венозна и се предизвикват отрицателни мисли в човека. Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения?
“ – Разумно трябва да ги правиш!
Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения. Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе. Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
– Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре.
При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе?
– Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре.
Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки.
към беседата >>
Това е закон на Природата.
Чувствата служат при кръвообращението на човека. Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш!
Това е закон на Природата.
Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения. Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе. Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове?
Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре.
Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове?
– Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка.
към беседата >>
Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения.
Всички духовни процеси, които стават в човека, имат физически прояви в организма му. Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата.
Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения.
Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе. Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
– Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете.
Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове?
– Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете.
Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена?
към беседата >>
Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе.
Между духовните и физическите прояви има пълна хармония. Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения.
Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе.
Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало?
Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете.
Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало?
– Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена.
към беседата >>
Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
Някой казва: „Защо трябва да правя упражнения? “ – Разумно трябва да ги правиш! Това е закон на Природата. Ако искаш да живееш нормално, трябва да правиш ред упражнения. Искаш – не искаш, ще правиш упражнения, не зависи от тебе.
Ако доброволно не правите движения, Природата ще ви застави насила.
към беседата >>
– Не му е нужно.
Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало?
– Не му е нужно.
Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
Сега всички работи трябва да стават разумно!
Сега всички работи трябва да стават разумно!
Онова, което ние вършим, искаме да бъде разумно обосновано, да няма в него противоречия. Човек може да живее по много начини, но разумно трябва да живее.
към беседата >>
Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки.
– Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно.
Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки.
Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
Онова, което ние вършим, искаме да бъде разумно обосновано, да няма в него противоречия.
Сега всички работи трябва да стават разумно!
Онова, което ние вършим, искаме да бъде разумно обосновано, да няма в него противоречия.
Човек може да живее по много начини, но разумно трябва да живее.
към беседата >>
Погрешката си е погрешка.
Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки.
Погрешката си е погрешка.
Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
Човек може да живее по много начини, но разумно трябва да живее.
Сега всички работи трябва да стават разумно! Онова, което ние вършим, искаме да бъде разумно обосновано, да няма в него противоречия.
Човек може да живее по много начини, но разумно трябва да живее.
към беседата >>
Ама защо е направена?
– Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка.
Ама защо е направена?
„Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена. Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
„Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена.
Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? – Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена?
„Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена.
Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
– Не му е нужно. Същото е и с нас: няма защо да се връщаме назад, да гледаме на нашите погрешки. Погрешката си е погрешка. Ама защо е направена? „Защо, за какво“ – както и да се обяснява, тя е направена.
Единственото нещо е, че погрешката трябва да се поправи.
към беседата >>
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни.
На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи.
към беседата >>
На второ място, всички трябва да бъдем разумни.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни.
На второ място, всички трябва да бъдем разумни.
Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени.
към беседата >>
Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни. На второ място, всички трябва да бъдем разумни.
Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим.
Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора.
към беседата >>
Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни. На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим.
Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили.
На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука.
към беседата >>
На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни. На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили.
На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота.
Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате.
към беседата >>
Цялата сегашна наука почива върху тия принципи.
Значи туй, което е потребно за нас на първо място, е, че всички трябва да бъдем умни. На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота.
Цялата сегашна наука почива върху тия принципи.
Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития.
към беседата >>
Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени.
На второ място, всички трябва да бъдем разумни. Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи.
Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени.
Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития. Казвате: „Проста работа е това!
към беседата >>
Те не са прости хора.
Да бъдем умни – подразбирам да имаме в ума си вложени всички способности, чувства и сили, с които можем да работим. Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени.
Те не са прости хора.
Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития. Казвате: „Проста работа е това! “ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
Те разбират духовната наука.
Да бъдем разумни, значи да знаем как да употребим в даден случай тия способности, чувства и сили. На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора.
Те разбират духовната наука.
Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития. Казвате: „Проста работа е това! “ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате.
На трето място, трябва да имаме морален или духовен устой на живота. Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука.
Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате.
Затова те могат да правят такива открития. Казвате: „Проста работа е това! “ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
Затова те могат да правят такива открития.
Цялата сегашна наука почива върху тия принципи. Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате.
Затова те могат да правят такива открития.
Казвате: „Проста работа е това! “ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
Казвате: „Проста работа е това!
Онези учени хора, които правят открития, са високо надарени. Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития.
Казвате: „Проста работа е това!
“ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
“ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
Те не са прости хора. Те разбират духовната наука. Някои от тях отдавна са минали тази Школа, която вие сега минавате. Затова те могат да правят такива открития. Казвате: „Проста работа е това!
“ Питам ви: вие виждали ли сте какви са сложни тия математически задачи, с които работи някой математик?
към беседата >>
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите.
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите.
По какво се отличава един ангел? Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това.
към беседата >>
По какво се отличава един ангел?
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите.
По какво се отличава един ангел?
Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши.
към беседата >>
Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи.
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите. По какво се отличава един ангел?
Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи.
Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача.
към беседата >>
Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли.
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите. По какво се отличава един ангел? Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи.
Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли.
Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат.
към беседата >>
Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда.
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите. По какво се отличава един ангел? Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли.
Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда.
Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва.
към беседата >>
Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това.
Някои религиозни хора мислят, че лесно е да се разберат с ангелите. По какво се отличава един ангел? Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда.
Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това.
Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи.
към беседата >>
Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши.
По какво се отличава един ангел? Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това.
Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши.
Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува.
към беседата >>
Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача.
Един ангел се отличава по това, че той може да разреши най-сложните математически задачи. Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши.
Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача.
Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува.
към беседата >>
Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат.
Ако му дадеш една задача, например колко атома има във Вселената, той веднага ще я изчисли. Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача.
Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат.
Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана.
към беседата >>
Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва.
Ако му дадете да реши друга някоя задача, например да изчисли живота на някой човек в най-големи подробности – кога се е родил, кога ще умре, какво и кога ще преживее – всичко това той ще може да изчисли в най-големи подробности за всеки час, за всяка минута и за всяка секунда. Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат.
Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва.
Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет.
към беседата >>
Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи.
Има известни формули, по които може да се изчисли всичко това. Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва.
Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи.
Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет. Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува.
Обаче дадете ли такава задача на някой съвременен учен математик, той няма да я реши. Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи.
Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува.
Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет. Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Йосиф го изтълкува.
Има адепти, учени хора, не от най-видните математици, които са писали учебници, работили са, но не са в състояние да разрешат една такава задача. Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува.
Йосиф го изтълкува.
Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет. Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Туй, което каза, така и стана.
Но дайте такава задача на един от онези учени, които учебници не са писали, на които името не е известно на Земята, те ще я разрешат. Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува.
Туй, което каза, така и стана.
Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет. Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет.
Аз бих казал, че учен човек е този, който знае какво ще му се случи в живота, за да го използва. Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана.
Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет.
Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
Например, когато Йосиф беше в Египет, той знаеше всичко, каквото щеше да му се случи. Египетският цар сънува един сън, но никой от неговите умни и учени хора не можа да го изтълкува. Йосиф го изтълкува. Туй, което каза, така и стана. Той не само че можа да го изтълкува, но същевременно даде проект, план, по който може да се спаси Египет.
Умът и разумът на човека са необходими, за да може да си помага в мъчните минути на живота.
към беседата >>
Сега въпросът беше за Любовта.
Сега въпросът беше за Любовта.
Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си. Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка?
към беседата >>
Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си.
Сега въпросът беше за Любовта.
Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си.
Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот.
към беседата >>
Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече.
Сега въпросът беше за Любовта. Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си.
Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече.
Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н.
към беседата >>
Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие.
Сега въпросът беше за Любовта. Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си. Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече.
Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие.
Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе.
към беседата >>
Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял.
Сега въпросът беше за Любовта. Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си. Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие.
Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял.
Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма.
към беседата >>
Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка?
Сега въпросът беше за Любовта. Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си. Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял.
Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка?
“ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка.
към беседата >>
“ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот.
Като казвам, че Любовта не трябва да има обект, вие ще кажете: „Тогава на човека нищо не му трябва.“ Да нямаш обект в Любовта си – разбирам да не правиш материалните образи цел в живота си. Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка?
“ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот.
Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре.
към беседата >>
Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н.
Материалният образ трябва да съществува само като първостепенно, второстепенно, третостепенно, ... десетостепенно условие на живота ти, нищо повече. Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот.
Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н.
Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях.
към беседата >>
Туй е едно друго условие за тебе.
Трябва да знаеш, че неговата цена е временна, той е само едно условие. Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н.
Туй е едно друго условие за тебе.
Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва.
към беседата >>
Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма.
Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе.
Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма.
Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“?
към беседата >>
Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка.
Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: „Нима аз съм имал опашка? “ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма.
Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка.
Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се.
към беседата >>
Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре.
“ – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка.
Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре.
И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат.
към беседата >>
И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях.
Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака, с по пет пръста на тях, с мозък, много хубаво устроен, и т.н. Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре.
И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях.
Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата.
към беседата >>
Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва.
Туй е едно друго условие за тебе. Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях.
Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва.
Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото.
към беседата >>
Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“?
Може би след 2-3 милиона години пък ще се намериш в друга някаква форма. Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва.
Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“?
– Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото. И то е едно условие.
към беседата >>
– Не, разбира се.
Тогава ти ще бъдеш пак същият човек с някакъв плюс отгоре, както при сегашните условия си човек без по-раншните си рога, копита и опашка. Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“?
– Не, разбира се.
Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото. И то е едно условие. Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие.
към беседата >>
Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат.
Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се.
Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат.
Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото. И то е едно условие. Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие. Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата.
И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат.
Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата.
Тъй е и с тялото. И то е едно условие. Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие. Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
Тъй е и с тялото.
Казват за някой човек: „Показва си рогата.“ Значи у човека има някъде скрити рога и само при известни случаи ги показва. Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата.
Тъй е и с тялото.
И то е едно условие. Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие. Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
И то е едно условие.
Буквално ли да вземем този израз – „показва си рогата“? – Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото.
И то е едно условие.
Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие. Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие.
– Не, разбира се. Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото. И то е едно условие.
Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие.
Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
Силата на рогата не седи в това, че някой ги носи на главата си, но силата им се показва в това, доколко могат да прободат. Рогата са едно условие, чрез което може да се покаже силата. Тъй е и с тялото. И то е едно условие. Умът и сърцето в съвременния човек са също тъй условие.
Човек не трябва да ги прави цел в живота си – тия неща още утре може да се изменят.
към беседата >>
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи.
Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния.
към беседата >>
Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи.
Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел.
Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост?
към беседата >>
Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи. Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел.
Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба.
Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.
към беседата >>
Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум?
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи. Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба.
Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум?
– Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже.
към беседата >>
– Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи. Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум?
– Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си.
Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там?
към беседата >>
Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи. Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си.
Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния.
Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз?
към беседата >>
Отде произтича човешката гордост?
Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния.
Отде произтича човешката гордост?
– Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл.
към беседата >>
– Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.
Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост?
– Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.
При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре.
към беседата >>
При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже.
Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.
При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже.
Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре. Смирението е условие за развиване на ума в човека.
към беседата >>
Нали имате знания, кажете какво има там?
– Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже.
Нали имате знания, кажете какво има там?
– Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре. Смирението е условие за развиване на ума в човека. Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
– Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз?
Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там?
– Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз?
“ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре. Смирението е условие за развиване на ума в човека. Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
“ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл.
Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз?
“ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл.
Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре. Смирението е условие за развиване на ума в човека. Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре.
– Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл.
Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре.
Смирението е условие за развиване на ума в човека. Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Смирението е условие за развиване на ума в човека.
При това задайте му един от въпросите: какво нещо е Сириус или какво нещо представлява съзвездието Орион, или какво нещо е Северната мечка, Голямата мечка, Малката мечка, и вижте какво ще ви каже. Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре.
Смирението е условие за развиване на ума в човека.
Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
Нали имате знания, кажете какво има там? – Не, човек трябва да каже на себе си: „Чакай да видя – какво зная аз? “ Като си задавате тия въпроси, у вас ще се родят подтици за правилна мисъл. Смирението всякога дава на човека благодат, да мисли отвътре. Смирението е условие за развиване на ума в човека.
Човек винаги трябва да съзнава, че има възможности за развиване на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята?
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята?
– Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо?
към беседата >>
– Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си.
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята?
– Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си.
Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо?
към беседата >>
Какво иска да постигне онзи, който отива на училище?
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята? – Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си.
Какво иска да постигне онзи, който отива на училище?
Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност.
към беседата >>
Някой напуща училището преждевременно.
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята? – Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище?
Някой напуща училището преждевременно.
Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо?
към беседата >>
Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище?
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята? – Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно.
Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище?
Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили.
към беседата >>
Ако някой напусне училището, губи ли нещо?
Ще ви задам един въпрос: какво искате да постигнете сега на Земята? – Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище?
Ако някой напусне училището, губи ли нещо?
Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили.
към беседата >>
Ако друг учи в училището, печели ли нещо?
– Това е един интимен въпрос, но задайте си го вие сами на себе си. Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо?
Ако друг учи в училището, печели ли нещо?
– Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили. След като завършиш, назначат те професор някъде или учител.
към беседата >>
– Който учи, той печели всъщност.
Какво иска да постигне онзи, който отива на училище? Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо?
– Който учи, той печели всъщност.
Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили. След като завършиш, назначат те професор някъде или учител. В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо?
Някой напуща училището преждевременно. Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност.
Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо?
– Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили. След като завършиш, назначат те професор някъде или учител. В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
– Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили.
Казват за него: „Той излезе от училището, не го харесва.“ Кой губи в този случай – този, който напуща училището, или самото училище? Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо?
– Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили.
Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили. След като завършиш, назначат те професор някъде или учител. В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили.
Ако някой напусне училището, губи ли нещо? Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили.
Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили.
След като завършиш, назначат те професор някъде или учител. В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
След като завършиш, назначат те професор някъде или учител.
Ако друг учи в училището, печели ли нещо? – Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили.
След като завършиш, назначат те професор някъде или учител.
В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
– Който учи, той печели всъщност. Професорите, учителите, които са в туй училище, печелят ли нещо? – Те може да имат материална печалба, но учениците завършват – те ще благодарят, че са завършили, че учителите са ги учили. Тези, които не са завършили, казват: „Учихме в училището, но не можахме да свършим.“ Трябва по някой път да се връщате в училището, което сте завършили. След като завършиш, назначат те професор някъде или учител.
В училището можеш да бъдеш в положението на човек, когото учат, или в положението на човек, който учи другите – две фази има значи.
към беседата >>
И тъй, Земята е училище.
И тъй, Земята е училище.
Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете?
към беседата >>
Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата.
И тъй, Земята е училище.
Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата.
Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите.
към беседата >>
Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището.
И тъй, Земята е училище. Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата.
Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището.
Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида?
към беседата >>
Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат?
И тъй, Земята е училище. Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището.
Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат?
– В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие.
към беседата >>
– В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас.
И тъй, Земята е училище. Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат?
– В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас.
Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха.
към беседата >>
Тогава къде ще отидете?
И тъй, Земята е училище. Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас.
Тогава къде ще отидете?
Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега?
към беседата >>
Това са упражнения за ума, които често трябва да правите.
Като завършите това училище, някои ще го напуснат, а други ще останат в него като професори, с доста съблазнителна заплата. Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете?
Това са упражнения за ума, които често трябва да правите.
Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище.
към беседата >>
Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида?
Тогава вие ще учите тези, които ще идват в училището. Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите.
Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида?
Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина?
към беседата >>
Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие.
Питам: ами онези, които няма да станат професори, къде ще отидат? – В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида?
Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие.
Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите.
към беседата >>
Подадох заявление – не ме приеха.
– В Школата няма да бъдете повече, защото няма да има място за вас. Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие.
Подадох заявление – не ме приеха.
Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка.
към беседата >>
Къде ще отида сега?
Тогава къде ще отидете? Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха.
Къде ще отида сега?
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук?
към беседата >>
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище.
Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега?
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище.
Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата.
към беседата >>
Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина?
Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище.
Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина?
Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук.
към беседата >>
Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите.
Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина?
Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите.
Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало.
към беседата >>
Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка.
Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите.
Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка.
Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало. Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог.
към беседата >>
Отде е произлязъл този звук?
Къде ще отида сега? “ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка.
Отде е произлязъл този звук?
Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало. Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог. Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата.
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език думата небе означава още и пристанище. Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук?
Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата.
Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало. Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог. Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук.
Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата.
Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук.
Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало. Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог. Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало.
Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук.
Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало.
Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог. Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог.
Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало.
Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог.
Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата. Интересни са условията, при които се е образувал тоя звук. Той все-таки ще е произлязъл от някое племе на далечното минало. Те се намирали при особени условия на живота и българите, които са живеели при тях, са възприели този слог.
Сега той минава в речника като междуметие, като възклицание, като израз на учудване.
към беседата >>
Когато влизате в един клас като вашия тук, има една опасност, която седи в това, че обобщенията, които се правят, са много силни.
Когато влизате в един клас като вашия тук, има една опасност, която седи в това, че обобщенията, които се правят, са много силни.
Знанието се предава повече чрез обобщения. Мнозина от вас ще си съставят понятие, че знаят много, и ще дойдат до положението да казват: „Туй, което се говори тази вечер, аз го зная.“ – Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трябва да го проучите и приложите.
към беседата >>
Знанието се предава повече чрез обобщения.
Когато влизате в един клас като вашия тук, има една опасност, която седи в това, че обобщенията, които се правят, са много силни.
Знанието се предава повече чрез обобщения.
Мнозина от вас ще си съставят понятие, че знаят много, и ще дойдат до положението да казват: „Туй, което се говори тази вечер, аз го зная.“ – Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трябва да го проучите и приложите.
към беседата >>
Мнозина от вас ще си съставят понятие, че знаят много, и ще дойдат до положението да казват: „Туй, което се говори тази вечер, аз го зная.“ – Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трябва да го проучите и приложите.
Когато влизате в един клас като вашия тук, има една опасност, която седи в това, че обобщенията, които се правят, са много силни. Знанието се предава повече чрез обобщения.
Мнозина от вас ще си съставят понятие, че знаят много, и ще дойдат до положението да казват: „Туй, което се говори тази вечер, аз го зная.“ – Не, това е една обща идея, обща разработка на въпроса, а вие трябва да го проучите и приложите.
към беседата >>
Ще изясня мисълта си.
Ще изясня мисълта си.
Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща?
към беседата >>
Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма.
Ще изясня мисълта си.
Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма.
Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо?
към беседата >>
Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе.
Ще изясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма.
Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе.
Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг.
към беседата >>
Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар.
Ще изясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе.
Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар.
В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил?
към беседата >>
В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки.
Ще изясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар.
В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки.
Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл.
към беседата >>
Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща?
Ще изясня мисълта си. Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки.
Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща?
– Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл. Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
– Няма да бъдат същите. Защо?
Да допуснем, че вие имате приятел, когото срещате като обикновен човек: в едно незавидно положение, в една проста форма. Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща?
– Няма да бъдат същите. Защо?
– Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл. Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
– Той вече е друг.
Вие не проявявате почти никакъв интерес към него и казвате: „Обикновен човек е този мой приятел, говори обикновени работи – аз го зная, познавам го добре.“ Вие не се занимавате с този човек, като че никаква полза не може да ви принесе. Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо?
– Той вече е друг.
Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл. Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил?
Казвате: „Умът на моя приятел не е много развит.“ След десет години обаче този човек става учен, виден професор, знаменит лекар. В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг.
Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил?
Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл. Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл.
В това време заболява дъщеря ви и вие отивате при този прост човек, викате го да лекува вашите близки. Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил?
Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл.
Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
Вашите отношения сега ще бъдат ли същите, каквито при първата ви среща? – Няма да бъдат същите. Защо? – Той вече е друг. Питам: това, което той сега проявява, в него ли беше, или после го е придобил? Ето, тук се изискват правилни разбирания, тънка мисъл.
Има неща, които ние придобиваме, но има неща, които са в нас, придобити са, но трябва да се разработят.
към беседата >>
Изкуството на един художник в боите ли е?
Изкуството на един художник в боите ли е?
– Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях. Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави.
към беседата >>
– Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях.
Изкуството на един художник в боите ли е?
– Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях.
Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово.
към беседата >>
Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово.
Изкуството на един художник в боите ли е? – Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях.
Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово.
То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете.
към беседата >>
То е субективно, но в него се крие гениалността.
Изкуството на един художник в боите ли е? – Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях. Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово.
То е субективно, но в него се крие гениалността.
То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание.
към беседата >>
То е невидимо, но в невидимото е великото.
Изкуството на един художник в боите ли е? – Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях. Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността.
То е невидимо, но в невидимото е великото.
Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше.
към беседата >>
Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави.
Изкуството на един художник в боите ли е? – Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях. Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото.
Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави.
Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията.
към беседата >>
Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово.
– Изкуството на един художник седи в съчетанието на боите, а не в самите тях. Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави.
Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово.
Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете. Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия.
към беседата >>
Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете.
Боите са купени оттук-оттам, но съчетанието, което той прави, е негово. То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово.
Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете.
Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание. Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ.
към беседата >>
Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание.
То е субективно, но в него се крие гениалността. То е невидимо, но в невидимото е великото. Музикантът е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави. Тоновете не са негови, но съчетанието на тия тонове е негово. Следователно така и вие трябва да правите разлика между това, което е ваше, и туй, което вие можете да съчетаете.
Ваше е онова съчетание, което може да направите между една добра ваша мисъл и едно ваше желание.
Защото доброто, което може да направите, не е ваше. Ваше е само съчетанието на условията. Мнозина хора могат да направят едно и също добро, но за даден случай аз съм единственият човек, който може да направи това добро – никой друг не може да направи същото добро при същите условия. Моята гениалност седи в това, че аз съм първият човек, който има такъв прозорлив ум, та да бъда точно на това място, дето някой човек се нуждае от моята помощ. Ако аз отида втори, след като друг е направил доброто, в това няма никаква гениалност.
към беседата >>
3.
Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности
,
МОК
, София, 18.1.1925г.,
А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви.
А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни.
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват.
към беседата >>
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията.
Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни.
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията.
Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш.
към беседата >>
Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания.
Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията.
Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания.
А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота.
към беседата >>
А опасността седи в непослушанието.
Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания.
А опасността седи в непослушанието.
Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико.
към беседата >>
Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа.
Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието.
Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа.
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично.
към беседата >>
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват.
А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа.
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват.
Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш.
Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват.
Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш.
Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота.
Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш.
Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота.
Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико.
А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота.
Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико.
Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично. Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично.
Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико.
Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично.
Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан, при такова състояние хората полудяват. Имаш едно верую, усъмниш се в него – подлудееш; имаш едно желание, не можеш да го постигнеш, усъмниш се - подлудееш. Затова винаги считайте, че желанието ви е постигнато; изгубите парите си, считайте че е постигнато желанието ви, това ще даде подтик на нова идея у вас и вие ще познаете в една нова форма живота. Всякога трябва да знаете, че зад туй, което ви се е случило, има нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума и всичко ще върви хармонично.
Но внесете ли две противоположни мисли, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към беседата >>
Сега, разбрахте ли основния закон?
Сега, разбрахте ли основния закон?
Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога.
към беседата >>
Може да направите опит и с едното и с другото.
Сега, разбрахте ли основния закон?
Може да направите опит и с едното и с другото.
В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие?
към беседата >>
В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите.
Сега, разбрахте ли основния закон? Може да направите опит и с едното и с другото.
В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите.
Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога?
към беседата >>
Старите са по-опитни в това отношение.
Сега, разбрахте ли основния закон? Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите.
Старите са по-опитни в това отношение.
Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
към беседата >>
Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално.
Сега, разбрахте ли основния закон? Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение.
Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално.
Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате?
към беседата >>
Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога.
Сега, разбрахте ли основния закон? Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално.
Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога.
Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то?
към беседата >>
Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие?
Може да направите опит и с едното и с другото. В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога.
Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие?
Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов!
към беседата >>
Кое е невъзможно за Бога?
В тази възраст вие, младите, по-лесно може да излезете из релсите. Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие?
Кое е невъзможно за Бога?
(– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога.
към беседата >>
(– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
Старите са по-опитни в това отношение. Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога?
(– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов.
към беседата >>
Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате?
Считайте, че всяко едно желание в положителен или отрицателен смисъл, е реално. Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате?
(– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях.
към беседата >>
(– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то?
Защото невъзможностите за човека са възможности за Бога. Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате?
(– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то?
Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях. Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
Човек не може да бъде Любов!
Има и друго: "Невъзможностите за Бога са възможност за човека." Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то?
Човек не може да бъде Любов!
(– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях. Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
(– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога.
Кое е невъзможно за Бога? (– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов!
(– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога.
Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях. Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
Бог е Любов.
(– За човека е възможен греха, а за Бога той е невъзможен.) Да, той е невъзможен за Бога, а за човека е възможен. Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога.
Бог е Любов.
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях. Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях.
Тогава второто: "Възможното за Бога е невъзможно за човека." Това как разбирате? (– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов.
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях.
Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
(– Е, защо се изисква това от човека?) Какво е то? Човек не може да бъде Любов! (– Но той може да прояви Любовта.) Да, може да прояви, но човек не може да бъде Любов, това е невъзможно заради него, то е атрибут на Бога. Бог е Любов. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов, но ето как се разбира това, то е Бог вътре у тях.
Човек е наречен "същество на мисълта", а не "същество на любовта".
към беседата >>
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те.
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те.
Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко.
към беседата >>
Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения.
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те.
Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения.
Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие.
към беседата >>
Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога.
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те. Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения.
Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога.
Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него?
към беседата >>
Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек?
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те. Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога.
Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек?
Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали?
към беседата >>
Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията.
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те. Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек?
Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията.
Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас?
към беседата >>
Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко.
Тези неща са гимнастика на ума, те са математически величини, не го считайте за една абсолютност, аз ги наричам относителни разсъждения на езика са те. Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията.
Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко.
Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така?
към беседата >>
Това е противоречие.
Ако човек е невнимателен, може да изнесе отрицателни резултати от тези съждения. Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко.
Това е противоречие.
Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът.
към беседата >>
Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него?
Нали казвате: "Всичко е възможно за Бога", а сега говорим за невъзможното у Бога. Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие.
Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него?
Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът. Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали?
Но аз питам: За Бога възможно ли е да стане човек? Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него?
Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали?
Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът. Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас?
Вече настъпваме в една област, която се нарича област на противоречията. Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали?
Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас?
– Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът. Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
– Любовта, нали така?
Тъй както хора, които делят богатство, как се явява противоречие у тях: един взел повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас?
– Любовта, нали така?
Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът. Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът.
Това е противоречие. Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така?
Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът.
Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
Нас какво ни ползва като мислим какво е възможно за Бога или кое е невъзможно за Бога, ползва ли ни това да разсъждаваме върху него? Ние разискваме кое е възможно заради нас, греха, нали? Щом е възможен грехът, тогава кое е невъзможно за нас? – Любовта, нали така? Добре. Но аз ще ви кажа друго нещо, за да се прояви Божествената любов, трябва да се яви грехът.
Човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към беседата >>
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното.
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното.
А кое е това, възможното за човека? – Греха. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека. Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така. Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
А кое е това, възможното за човека?
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното.
А кое е това, възможното за човека?
– Греха. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека. Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така. Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
– Греха.
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното. А кое е това, възможното за човека?
– Греха.
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека. Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така. Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека.
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното. А кое е това, възможното за човека? – Греха.
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека.
Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така. Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така.
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното. А кое е това, възможното за човека? – Греха. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека.
Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така.
Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
Значи, за да се прояви Божията любов, човек трябва да направи възможното. А кое е това, възможното за човека? – Греха. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да предшества положителното у човека. Но казах ви, това са само разсъждения, това може да бъде така, а може и да не бъде така.
Но ние не можем нито да го отречем, нито да го утвърдим.
към беседата >>
В живота ние виждаме, че всякога любовта се ражда при следното състояние: когато видим, че едно същество е слабо, в нас се заражда любов, отваря ни се сърцето, а когато сме пред едно силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме, затуй се обичат само слабите същества, които не завземат нито пространство, нито време.
В живота ние виждаме, че всякога любовта се ражда при следното състояние: когато видим, че едно същество е слабо, в нас се заражда любов, отваря ни се сърцето, а когато сме пред едно силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме, затуй се обичат само слабите същества, които не завземат нито пространство, нито време.
Малките неща се обичат.
към беседата >>
Малките неща се обичат.
В живота ние виждаме, че всякога любовта се ражда при следното състояние: когато видим, че едно същество е слабо, в нас се заражда любов, отваря ни се сърцето, а когато сме пред едно силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме, затуй се обичат само слабите същества, които не завземат нито пространство, нито време.
Малките неща се обичат.
към беседата >>
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път.
Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки.
към беседата >>
Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път.
Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си.
Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга.
към беседата >>
Когато мислите, то е един велик закон.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път. Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си.
Когато мислите, то е един велик закон.
Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт.
към беседата >>
Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път. Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон.
Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си.
Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек.
към беседата >>
Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път. Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си.
Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи.
Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек. Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки.
Сега да оставим тези философски твърдения за друг път. Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи.
Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки.
Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек. Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Тия точки имат отношения една към друга.
Ще спазите едно правило: всякога в мисълта си трябва да бъдете искрени в себе си. Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки.
Тия точки имат отношения една към друга.
Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек. Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт.
Когато мислите, то е един велик закон. Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга.
Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт.
Най-после те влизат и като проекции у самия човек. Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Най-после те влизат и като проекции у самия човек.
Човек трябва да се стреми да бъде искрен, да пази известно смирение в душата си. Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт.
Най-после те влизат и като проекции у самия човек.
Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
Решаваш известна задача, да знаеш, че тя е свързана с други задачи. Имаш една точка, да знаеш, че тя е свързана с ред други точки. Тия точки имат отношения една към друга. Образуват права линия, плоскости, кубове, тесаракт. Най-после те влизат и като проекции у самия човек.
Първото нещо: човек трябва да има у себе си онова смирение, което ще му даде подтик да се учи!
към беседата >>
Размишление.
Размишление.
към беседата >>
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват.
Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички.
към беседата >>
Например да мислите коя енергия къде преобладава.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват.
Например да мислите коя енергия къде преобладава.
Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода?
към беседата >>
Вие имате настойници от невидимия свят.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват. Например да мислите коя енергия къде преобладава.
Вие имате настойници от невидимия свят.
Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас.
към беседата >>
Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват. Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят.
Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет.
Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че сте независими.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват. Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет.
Някой път вие мислите, че сте независими.
То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
То не е право положение, под настойничество сте всички.
Една малка забележка: тези разсъждения, които имате сега, да ви не спъват. Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими.
То не е право положение, под настойничество сте всички.
Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
Може да каже някой: "Няма ли свобода?
Например да мислите коя енергия къде преобладава. Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички.
Може да каже някой: "Няма ли свобода?
" Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
" Свободата после ще дойде за вас.
Вие имате настойници от невидимия свят. Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода?
" Свободата после ще дойде за вас.
Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега. Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега.
Всички вие сте под опекунство и ще слушате вашите наставници, каквото ви кажат, ще се учите и вечерно време ще си давате отчет. Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас.
Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега.
Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
Някой път вие мислите, че сте независими. То не е право положение, под настойничество сте всички. Може да каже някой: "Няма ли свобода? " Свободата после ще дойде за вас. Свободни ще бъдете след време, но сега имате настойници и тия настойници, както ние ги знаем, те са възвишени, имат всичкото добро желание вие да успявате и ако вие носите в душата си великата идея, вие ще опитате тази истина през живота, който ще минете сега.
Вие ще опитате верността, че сте под ръководство, под едно разумно ръководство на същества, които са завършили своето развитие и те имат добрата воля да ви направляват, доколкото то е необходимо за вашето развитие.
към беседата >>
Например, от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: "Тогава аз не зная какво да правя?
Например, от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: "Тогава аз не зная какво да правя?
" Да ви не смущава това. Основната идея трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен Дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.
към беседата >>
" Да ви не смущава това.
Например, от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: "Тогава аз не зная какво да правя?
" Да ви не смущава това.
Основната идея трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен Дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.
към беседата >>
Основната идея трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен Дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.
Например, от тия неща, които ние разискваме, може да кажете: "Тогава аз не зная какво да правя? " Да ви не смущава това.
Основната идея трябва да знаете, че сте под ръководство, под едно живо ръководство на великия Божествен Дух или под живото ръководство на великите Божии Духове в света.
към беседата >>
Георги Радев, я излезте на дъската!
Георги Радев, я излезте на дъската!
Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог". Това с какъв знак ще го означите? (3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни? (– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен? (– Отрицателен.)
към беседата >>
Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог".
Георги Радев, я излезте на дъската!
Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог".
Това с какъв знак ще го означите? (3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни? (– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен? (– Отрицателен.)
към беседата >>
Това с какъв знак ще го означите?
Георги Радев, я излезте на дъската! Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог".
Това с какъв знак ще го означите?
(3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни? (– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен? (– Отрицателен.)
към беседата >>
(3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни?
Георги Радев, я излезте на дъската! Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог". Това с какъв знак ще го означите?
(3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни?
(– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен? (– Отрицателен.)
към беседата >>
(– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен?
Георги Радев, я излезте на дъската! Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог". Това с какъв знак ще го означите? (3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни?
(– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен?
(– Отрицателен.)
към беседата >>
(– Отрицателен.)
Георги Радев, я излезте на дъската! Математически какъв знак ще турите, за да означите: "Аз зная, че зная" (1); "Аз зная, че не зная" (2); После: "Аз зная, че излизам от Бог и се връщам при Бог". Това с какъв знак ще го означите? (3) Всичките положения в кръга ще бъдат ли положителни? (– Не.) Връщането при Бог какъв процес е: положителен или отрицателен?
(– Отрицателен.)
към беседата >>
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада?
към беседата >>
Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога.
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога.
Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него.
към беседата >>
Какви други идеи имаше в темите ви?
Телата се връщат, когато изгубят своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога.
Какви други идеи имаше в темите ви?
Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него. А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
Какво знае гладният?
Телата се връщат, когато изгубят своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви?
Какво знае гладният?
(– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него. А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
(– Че е гладен.) Какво знае ситият?
Телата се връщат, когато изгубят своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният?
(– Че е гладен.) Какво знае ситият?
(– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него. А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
(– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада?
Телата се връщат, когато изгубят своята сила. Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият?
(– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада?
(– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него. А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
(– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него.
Когато душата завърши своето развитие на Земята, остава тялото си долу, а тя отива при Бога. Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада?
(– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него.
А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
Какви други идеи имаше в темите ви? Какво знае гладният? (– Че е гладен.) Какво знае ситият? (– Че е сит.) Гладният може ли да знае друго, освен глада? (– В дадения момент той не знае нищо друго.) Да, защото гладът, в дадения случай, ангажира всичкото му внимание, той е център за него.
А щом се насити, тогава се намира в едно противоположно на това състояние.
към беседата >>
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна?
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна?
(4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви.
към беседата >>
(4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна?
(4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна.
към беседата >>
Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка.
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна? (4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка.
Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус.
към беседата >>
Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии.
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна? (4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка.
Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии.
На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
На това се дължат тези състояния.
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна? (4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии.
На това се дължат тези състояния.
Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви.
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадрата, разбира се, като вземете всяка една негова страна? (4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния.
Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви.
Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна.
(4 - две положителни и две отрицателни, ако се вземат като движение.) В окултната наука трябва да изучавате мозъка, той е едно динамо, в което се набират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви.
Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна.
Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус. Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус.
Сега тия състояния, които изпитвате някой път, на дряхавост* на духа, това се дължи на мозъка. Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна.
Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус.
Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
Някой път изключително на излишните потенциални енергии, а друг път изключително на излишните кинетически енергии. На това се дължат тези състояния. Тези енергии се намират и на различни места на главата и на ръцете ви. Горната, косматата страна на ръката е положителна, а гладката или вътрешна страна на ръката е отрицателна; двете бърни на устата са отрицателни; веждите са положителни; челото в горната си част, там действат висши съзидателни енергии – творчески, повече магнетични, а горната част на главата, покрита с косми, там има повече положителни морални енергии; долната част на лицето, дето е брадата, е положителна. Тъй че, на всяка част на лицето може да поставите различни знаци: плюс – минус.
Въобще, лицето е един негатив или трансформатор на енергиите.
към беседата >>
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка.
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада.
към беседата >>
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка.
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник.
Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад.
към беседата >>
Туй движение спомага ние да ходим право.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка. Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник.
Туй движение спомага ние да ходим право.
Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение.
към беседата >>
Обаче по някой път, вие може да направите опит.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка. Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право.
Обаче по някой път, вие може да направите опит.
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание.
към беседата >>
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка. Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит.
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада.
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада.
В човешкия мозък има едно движение във вид на една осморка. Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада.
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада.
Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад.
Но има и едно друго движение в мозъка – кръгообразно, то е в неговия етерен двойник. Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада.
Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад.
Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение.
Туй движение спомага ние да ходим право. Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад.
Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение.
И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание.
Обаче по някой път, вие може да направите опит. Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение.
И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание.
Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание.
Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
към беседата >>
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас.
Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите. Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пътници са платили с живота си. При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас.
Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите.
Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пътници са платили с живота си. При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас. Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите.
Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно.
Другояче много пътници са платили с живота си. При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
Другояче много пътници са платили с живота си.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас. Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите. Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно.
Другояче много пътници са платили с живота си.
При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си, а ако помислите за някое лице и не паднете, тогава туй лице е в хармония с вас. Въобще ще знаете – когато ходите на високи места, винаги трябва да се пазите. Когато пътувате абсолютно няма да мислите за никого, а ще мислите за нещо възвишено, то да занимава вашия ум, никаква идея за посторонни предмети, само с жива идея за възвишеното, благородното, за да става движението правилно. Другояче много пътници са платили с живота си.
При най-малкото отклонение в такъв случай, човек може да се отплъзне.
към беседата >>
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да.
Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо.
към беседата >>
Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да.
Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува.
Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе.
към беседата >>
Отиват на разходка до Кутелка.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да. Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува.
Отиват на разходка до Кутелка.
Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра.
към беседата >>
Долната страна на този отвес е много стръмна.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да. Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка.
Долната страна на този отвес е много стръмна.
Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил.
към беседата >>
Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да. Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна.
Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се.
Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие.
към беседата >>
Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо.
(– Навярно, както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и туй движение запазва равновесието на човека.) – Да. Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се.
Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо.
И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл.
към беседата >>
И той излиза горе.
Ще ви дам един пример: В Сливен имаше един наш приятел много слаб, който ред години боледува. Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо.
И той излиза горе.
И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие.
към беседата >>
И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра.
Отиват на разходка до Кутелка. Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе.
И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра.
С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга.
към беседата >>
С обущата се е изкачил.
Долната страна на този отвес е много стръмна. Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра.
С обущата се е изкачил.
Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя.
към беседата >>
Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие.
Единият приятел изува обущата си, понеже те му препятстват в мисълта и толкова е съсредоточен в краката си, че докато стигат горе, изпотява се. Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил.
Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие.
Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни.
към беседата >>
Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл.
Другият, слабият приятел и той се изкачва, обаче отива с обущата си, нему не пречат обущата, понеже неговата мисъл в дадения случай е била заета с нещо по-високо. И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие.
Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл.
Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите.
към беседата >>
Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие.
И той излиза горе. И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл.
Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие.
Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай.
към беседата >>
Те са такива мисли, несвързани една с друга.
И туй болезнено състояние, което е имал дотогава, го напуща, той се освежава и добива вяра. С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие.
Те са такива мисли, несвързани една с друга.
Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай. Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя.
С обущата се е изкачил. Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга.
Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя.
На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай. Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни.
Защото мисълта му не е била раздвоена е запазил равновесие. Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя.
На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни.
Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай. Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите.
Затуй в планинските места се иска съсредоточена мисъл. Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни.
Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите.
Направете опит при единия случай. Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
Направете опит при единия случай.
Та даже и в софийските улици може да ти се пукне главата, ако разрешаваш противоположни идеи, които нямат нищо общо с твоето развитие. Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите.
Направете опит при единия случай.
Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
Те са такива мисли, несвързани една с друга. Тия въпроси се разрешават само в къщи, а не на пътя. На пътя съвсем идеални въпроси ще разрешаваш, за да бъдат тези движения правилни. Ако някои от вас се съмнявате в това, може да проверите. Направете опит при единия случай.
Затова именно в дадения случай, човек трябва да мисли туй, което е в полза.
към беседата >>
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна.
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна.
Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса? Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй?
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна.
Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй?
Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса? Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Че то е най-лесната работа, която може да направите.
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна. Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй?
Че то е най-лесната работа, която може да направите.
Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса? Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса?
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна. Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите.
Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса?
Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия? Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия?
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна. Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса?
Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия?
Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
Да знае човек, че знае, то е една формула много далечна. Аз бих турил тази формула: "Аз зная, че знанието седи в незнанието." И второ: "Аз не зная, че знанието седи в знанието." Когато писахте върху тази тема: "Какво зная аз" – интимната ви идея, на себе си ли казвахте туй? Че то е най-лесната работа, която може да направите. Нима е мъчно аз да видя колко пари има в моята каса? Нима е мъчно за един ученик да знае колко знае по математика, по химия, по геометрия?
Щом обърнеш 495 страници от учебника; всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а формулите, които разбираш - ги знаеш.
към беседата >>
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород?
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород?
(– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо.
към беседата >>
(– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това.
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород?
(– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това.
Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата?
към беседата >>
Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни.
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород? (– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това.
Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни.
Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека?
към беседата >>
Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора.
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород? (– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни.
Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора.
Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност?
към беседата >>
Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин.
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород? (– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора.
Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин.
Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това?
към беседата >>
Но и сегашното обяснение не е лошо.
Сега, можете ли да кажете, че водата е направена от водород и кислород? (– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин.
Но и сегашното обяснение не е лошо.
Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане.
към беседата >>
Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата?
(– Това го знаем.) Не, ние предполагаме, че водата е направена от водород и кислород, защото и учените хора предполагат това. Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо.
Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата?
(– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата?
към беседата >>
(– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека?
Но туй, което те наричат кислород, един ден може да се обясни. Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата?
(– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека?
Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението.
към беседата >>
Нали водородът може да се превърне в течност?
Законът може да е верен, но кислородът може да не е такъв елемент, както го описват учените хора. Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека?
Нали водородът може да се превърне в течност?
(– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма.
към беседата >>
(– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това?
Тази теория за създаването на водата може да се обясни и по друг начин. Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност?
(– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това?
(– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите.
към беседата >>
(– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане.
Но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това?
(– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане.
В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън.
към беседата >>
В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата?
Разбира се, кислородът си има свои признаци, нали; и водорода, и той си има свои признаци, а какви са признаците на водата? (– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане.
В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата?
(– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън. Така е и с другите елементи.
към беседата >>
(– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението.
(– Преди всичко, че е течност.) Интересно е, ако се превърне водорода в течно състояние, би ли уталожил жаждата на човека? Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата?
(– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението.
Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън. Така е и с другите елементи.
към беседата >>
Част от водата се поглъща и се разлага в организма.
Нали водородът може да се превърне в течност? (– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението.
Част от водата се поглъща и се разлага в организма.
Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън. Така е и с другите елементи.
към беседата >>
Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите.
(– Може.) Може ли да уталожите жаждата на човека с това? (– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма.
Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите.
Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън. Така е и с другите елементи.
към беседата >>
Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън.
(– Не може, защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и със силно налягане. В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите.
Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън.
Така е и с другите елементи.
към беседата >>
Така е и с другите елементи.
В дадения случай водородът е силен негатив и при тази ниска температура човек може да замръзне.) Какво придава кислородът на водата? (– Повече свежест.) После, и топлинка придава, по-енергичен е той като положителен елемент, и усилва горението. Част от водата се поглъща и се разлага в организма. Някъде трябва водород в елементно състояние за организма; някъде трябва вода само за промивка; а някъде част от водата се разлага на своите елементи и образува някое съединение в тъканите. Една малка част от водата се поглъща, другата се изхвърля навън.
Така е и с другите елементи.
към беседата >>
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява.
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява.
Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта?
към беседата >>
Всичките пороци у човека се дължат на желязото.
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява.
Всичките пороци у човека се дължат на желязото.
После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър.
към беседата >>
После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо.
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява. Всичките пороци у човека се дължат на желязото.
После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо.
А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта.
към беседата >>
А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи?
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява. Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо.
А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи?
На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи.
към беседата >>
На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания.
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява. Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи?
На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания.
На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи. Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
На кой от боговете е качество медта?
Например тази сутрин аз ви говорих, че ако се вложи желязо в органическо състояние в човешкия организъм, човек съвършено огрубява, груб и сух става и се окислява. Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания.
На кой от боговете е качество медта?
(– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи. Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
(– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър.
Всичките пороци у човека се дължат на желязото. После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта?
(– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър.
Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи. Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта.
После, неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо. А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър.
Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта.
(– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи. Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
(– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи.
А това, че човек някой път в своята реч има язвителни думи, това на какво се дължи? На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта.
(– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи.
Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
На бакъра, на медта, стават известни отровни окиселявания. На кой от боговете е качество медта? (– На Венера.) Значи, любовта съдържа бакър. Тази любов, която хората имат, тя не съдържа злато в себе си и затова на съвременната любов липсва злато в чувствата и за бъдеще хората трябва да научат закона да привличат повече злато в състава на любовта. (– Как ще се изхвърли медта и желязото от човешкия организъм?) Желязото ще се разложи, медта също ще се разложи на своите съставни елементи.
Този вътрешен процес е работа на алхимията: разлагане или превръщане на всички тия прости елементи в благородни елементи.
към беседата >>
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура.
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура.
(– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни. Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма. Тази е една от причините. И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
към беседата >>
(– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни.
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура.
(– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни.
Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма. Тази е една от причините. И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
към беседата >>
Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма.
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. (– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни.
Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма.
Тази е една от причините. И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
към беседата >>
Тази е една от причините.
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. (– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни. Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма.
Тази е една от причините.
И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
към беседата >>
И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
Разбира се, има и много други благородни елементи, които още не са познати на съвременната култура. (– Нали радият досега не беше известен.) Да, има и други елементи, които още не са известни. Всички елементи в малка доза, ги има в тялото и понеже този състав не е правилен, има една малка дисхармония между елементите, вследствие на това се проявява тази аномалия в организма. Тази е една от причините.
И затова в алхимията се учи да се превръщат тия, нисшите елементи, в благородни.
към беседата >>
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството?
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството?
За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили.
към беседата >>
За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен?
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството?
За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен?
(– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена.
към беседата >>
(– Калай, защото е елемент на Юпитер.
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството? За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен?
(– Калай, защото е елемент на Юпитер.
Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена. От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго.
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството? За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (– Калай, защото е елемент на Юпитер.
Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго.
Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена. От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират.
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството? За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго.
Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират.
Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена. От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили.
Какви са качествата на благородните елементи, които са още непознати за човечеството? За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират.
Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили.
Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена. От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена.
За да бъде една душа така великодушна и щедра, какво ѝ трябва, какъв елемент ѝ е нужен? (– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили.
Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена.
От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
(– Калай, защото е елемент на Юпитер. Злато трябва.) (– Платина.) Едно нещо имайте пред вид: всичките тия алхимици зад тези прости елементи, зад калая и други, са скрили нещо друго. Тези думи: мед, желязо, калай, са само за простите хора, а за тях и за посветените те са скрили нещо и те си го разбират. Ако те биха изнесли всичко, биха ги изгорили. Част от тази материя, от която е образуван нашия организъм, не е правилно разпределена.
От тази неправилност, произтичат тези аномалии: набирането на тия енергии, някъде повече, някъде по-малко и вследствие на това става у нас избухване.
към беседата >>
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи.
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи.
Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето. Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите. Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм. На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
към беседата >>
Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето.
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи.
Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето.
Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите. Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм. На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
към беседата >>
Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите.
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи. Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето.
Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите.
Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм. На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
към беседата >>
Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм.
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи. Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето. Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите.
Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм.
На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
към беседата >>
На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
Например вие ще забележите някой път някоя част от лицето ви да се движи. Например известна част при носа, показва набрана енергия, иска да излезе навън или на някои други места на лицето. Ще знаете, енергии се набират в долната част на ухото, някой път в гънките на устата, някой път става набиране на енергиите в скулите. Тогава в човека се заражда едно желание, както у бивола - индеферентен става, но това не е индеферентност на философ, а е своенравност, или упоритост, ние го наричаме: глупавият консерватизъм.
На това се дължи упадъкът на шотландската раса, когато в бялата раса енергията е положителна, има разширяюща сила на мисълта.
към беседата >>
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека.
Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество.
към беседата >>
Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека.
Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат.
Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си.
към беседата >>
Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат.
Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате.
И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия.
към беседата >>
И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате.
И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат.
А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване.
към беседата >>
А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат.
А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас.
Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия.
към беседата >>
Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество.
Сега, за да опитате силата на волята, вие не сте правили такива опити, например да заповядате на всеки един косъм на главата си да улегне хубаво и цялата ви коса да стане по-мека. Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас.
Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество.
Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън.
към беседата >>
Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си.
Ако вие заповядате така на космите си, те ще ви служат. Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество.
Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си.
Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние.
към беседата >>
Така ще се изразходва тази енергия.
Не на косата отделно, но на клетките, отдето почват космите, на тях ще заповядате. И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си.
Така ще се изразходва тази енергия.
От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат.
към беседата >>
От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване.
И те веднага ще пратят мека енергия и космите ще улегнат. А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия.
От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване.
Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат. Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия.
А може да кажете и другото: "Аз заповядвам на космите на главата да се нахохорят." (– Това по-лесно можем да направим.) В туй отношение това става лесно за вас. Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване.
Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия.
А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат. Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън.
Когато космите почват да се изправят, туй показва, че има повече електричество. Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия.
А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън.
Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат. Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние.
Електричеството винаги изправя космите и вследствие на това трябва често да изтривате туй електричество с ръцете си от главата и да го полагате на тялото си. Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън.
Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние.
Така че, от невидимия свят често ви помагат. Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
Така че, от невидимия свят често ви помагат.
Така ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние.
Така че, от невидимия свят често ви помагат.
Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
От набирането на тази енергия често става скъсване на тези нишки в мозъка или пукване. Това става от електричество и затова природата ни праща страдания, които ще погълнат част от тази енергия. А някой път, за да не се скъса една нишка или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървиш по пътя, спънеш се някъде и паднеш, тогава всичките тия излишни енергии излизат навън. Най-първо мислиш това да направиш – онова, а след като паднеш, станеш весел, разположиш се и не се тревожиш вече, значи земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти си дошъл до онова нормално състояние. Така че, от невидимия свят често ви помагат.
Те вземат излишната енергия чрез земята и вие благодарете на тях, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към беседата >>
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка.
Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни.
към беседата >>
Не, всичко е свързано, всичко има смисъл.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка.
Не, всичко е свързано, всичко има смисъл.
Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията.
към беседата >>
Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъл.
Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо.
Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии. Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания.
към беседата >>
Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо.
Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии.
Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви. А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието.
към беседата >>
Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви.
Сега вие мислите, че тия малките неща, които стават в живота, нямат връзка. Не, всичко е свързано, всичко има смисъл. Дали вие го съзнавате или не, има си ред причини, които обясняват всяко нещо. Природата обича реда и порядъка и ако вие произведете някъде известна малка дисхармония, тя ще ви уравновеси, тя ще уравновеси всичките тия сили у вас, за да даде ход на нови енергии.
Ако вие сте умен, оставете на нея, тя ще регулира живота и работите ви.
А че вие ще пострадате малко, нищо не значи за нея, тя не ви държи отговорни. Някой път тя е много нежна, казва: "Не бутай това, този ключ, защото ще се опариш." Но щом ви даде 10-15 урока и вие все не слушате, тогава тя ще ви удари и ще ви разправи какви са последствията. Тези същества, които действат в природата, са умни, но ние някой път като не разбираме този език, почваме да се съмняваме и тогава стават полудявания. А опасността седи в непослушанието. Щом се съмняваш в този вътрешен глас, тогава ти се намираш между човека в плът и твоята душа.
към беседата >>
С какъв математически знак ще означите мисълта: „Аз зная, че зная“?
(втори вариант)
С какъв математически знак ще означите мисълта: „Аз зная, че зная“?
към втори вариант >>
Отговор: С положителни знаци: + +
(втори вариант)
Отговор: С положителни знаци: + +
към втори вариант >>
Ами с какъв знак ще изразите мисълта: „Аз зная, че нищо не зная“?
(втори вариант)
Ами с какъв знак ще изразите мисълта: „Аз зная, че нищо не зная“?
към втори вариант >>
Отговор: С положителен и отрицателен: + –
(втори вариант)
Отговор: С положителен и отрицателен: + –
към втори вариант >>
С какъв знак ще изразите мисълта: „Аз зная, че излизам от Бога и се връщам към Бога“?
(втори вариант)
С какъв знак ще изразите мисълта: „Аз зная, че излизам от Бога и се връщам към Бога“?
към втори вариант >>
Отговор: С положителен и отрицателен: + –
(втори вариант)
Отговор: С положителен и отрицателен: + –
към втори вариант >>
Какъв процес е връщането при Бога – положителен или отрицателен?
(втори вариант)
Какъв процес е връщането при Бога – положителен или отрицателен?
към втори вариант >>
Отговор: Отрицателен.
(втори вариант)
Отговор: Отрицателен.
към втори вариант >>
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
(втори вариант)
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
Когато човек завърши своето развитие на Земята, той оставя тялото си долу, а душата му отива при Бога.
към втори вариант >>
Когато човек завърши своето развитие на Земята, той оставя тялото си долу, а душата му отива при Бога.
(втори вариант)
Телата се връщат, когато изгубят своята сила.
Когато човек завърши своето развитие на Земята, той оставя тялото си долу, а душата му отива при Бога.
към втори вариант >>
Какви други идеи имаше в темите ви?
(втори вариант)
Какви други идеи имаше в темите ви?
Какво знае гладният?
към втори вариант >>
Какво знае гладният?
(втори вариант)
Какви други идеи имаше в темите ви?
Какво знае гладният?
към втори вариант >>
Отговор: Че е гладен.
(втори вариант)
Отговор: Че е гладен.
към втори вариант >>
Какво знае ситият?
(втори вариант)
Какво знае ситият?
към втори вариант >>
Отговор: Че е сит.
(втори вариант)
Отговор: Че е сит.
към втори вариант >>
И наистина, гладът ангажира всичкото внимание на човека, той е център за него, но щом се насити, тогава се намира в състояние, противоположно на глада.
(втори вариант)
И наистина, гладът ангажира всичкото внимание на човека, той е център за него, но щом се насити, тогава се намира в състояние, противоположно на глада.
към втори вариант >>
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадратът?
(втори вариант)
Колко положителни и колко отрицателни страни има квадратът?
към втори вариант >>
Отговор: Ако се вземат страните като движение, той има две положителни и две отрицателни страни.
(втори вариант)
Отговор: Ако се вземат страните като движение, той има две положителни и две отрицателни страни.
към втори вариант >>
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии. Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете. Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус.
към втори вариант >>
Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни.
Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии.
Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете. Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус. Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии.
Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете.
Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус. Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии. Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете.
Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна.
Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус. Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии. Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете. Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна.
Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна.
Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус. Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус.
(втори вариант)
Като окултни ученици вие трябва да изучавате мозъка, който е едно динамо, в което се събират разни видове енергии – положителни и отрицателни. Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии. Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете. Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна.
Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус.
Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
(втори вариант)
Тия състояния на отпадналост, на апатия, които изпитвате понякога, се дължат на мозъка, или на излишните потенциални енергии. Тези енергии се намират на различни места на главата и на ръцете. Горната, косматата част на ръката, е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката, е отрицателна. Двете устни са отрицателни, веждите са положителни; горната част на челото, дето действат висши, съзнателни или творчески енергии, е повече магнетична; в горната част на главата, която е покрита с косми, има повече положителни, морални енергии; долната част на лицето, при брадата, е положителна. Тъй че на всяка част на лицето можете да поставите различни знаци – плюс или минус.
Въобще лицето е един трансформатор на енергии.
към втори вариант >>
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка.
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви.
към втори вариант >>
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка.
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право.
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание.
към втори вариант >>
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка. Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право.
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада.
Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си.
към втори вариант >>
Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка. Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада.
Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад.
Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас.
към втори вариант >>
Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка. Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад.
Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас.
И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща.
към втори вариант >>
И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви.
(втори вариант)
В човешкия мозък има едно движение във вид на осморка. Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас.
И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви.
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи.
към втори вариант >>
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание.
(втори вариант)
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви.
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум.
към втори вариант >>
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си.
(втори вариант)
Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание.
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си.
Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно.
към втори вариант >>
Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас.
(втори вариант)
Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си.
Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас.
Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия.
към втори вариант >>
Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща.
(втори вариант)
Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас.
Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща.
Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия. Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи.
(втори вариант)
И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща.
Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи.
Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия. Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум.
(втори вариант)
Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи.
Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум.
Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия. Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно.
(втори вариант)
Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум.
Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно.
Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия. Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия.
(втори вариант)
Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно.
Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия.
Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
(втори вариант)
Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. Тогава и движението на вашия мозък ще бъде правилно. Не спазвате ли това нещо, много пъти при пътуване ще бъдете изложени на падания, които водят до тежки последствия.
Много пътници са платили с живота си при всяко отклонение от правата и чиста мисъл.
към втори вариант >>
Реплика: Навярно както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и това движение в мозъка запазва равновесието на човека.
(втори вариант)
Реплика: Навярно както Земята запазва плоскостта на своето въртене, така и това движение в мозъка запазва равновесието на човека.
към втори вариант >>
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си.
В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот.
към втори вариант >>
В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си.
В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше.
Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха.
към втори вариант >>
Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си. В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше.
Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел.
Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра.
към втори вариант >>
Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си. В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел.
Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено.
Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение.
към втори вариант >>
Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си. В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено.
Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен.
И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици.
към втори вариант >>
И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот.
(втори вариант)
Да. Ще ви дам един пример за пояснение на мисълта си. В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен.
И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот.
Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата.
към втори вариант >>
Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха.
(втори вариант)
В Сливен имаше един наш приятел, който беше слаб физически и ред години боледуваше. Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот.
Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха.
От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.
към втори вариант >>
От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра.
(втори вариант)
Няколко души отиват на разходка до връх Кутелка и към тях се присъединява и този наш приятел. Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха.
От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра.
Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери.
към втори вариант >>
Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение.
(втори вариант)
Този връх е много стръмен, затова всички вървели много внимателно и съсредоточено. Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра.
Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение.
Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит.
към втори вариант >>
Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици.
(втори вариант)
Един господин от компанията си събува обущата, понеже те му препятствали на мисълта, а искал да бъде по-съсредоточен. И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение.
Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици.
Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата.
(втори вариант)
И наистина той преминал пътя благополучно, но стигнал върха цял уморен и в пот. Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици.
Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата.
Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.
(втори вариант)
Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата.
Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.
Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери.
(втори вариант)
От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни.
Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери.
Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Направете един такъв опит.
(втори вариант)
Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери.
Направете един такъв опит.
Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
(втори вариант)
Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит.
Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза.
към втори вариант >>
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула.
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула.
Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.?
към втори вариант >>
Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз?
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула.
Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз?
“, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш.
към втори вариант >>
“, на себе си ли писахте интимната идея?
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула. Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз?
“, на себе си ли писахте интимната идея?
Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш. Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Това е най-лесната работа, която можете да направите.
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула. Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея?
Това е най-лесната работа, която можете да направите.
Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш. Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си?
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула. Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите.
Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си?
Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш. Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.?
(втори вариант)
Да знае човек, че знае, това е една много далечна формула. Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си?
Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.?
Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш. Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш.
(втори вариант)
Аз бих поставил тази формула в следния смисъл: „Аз зная, че знанието седи в незнанието.“ Второ положение: „Аз не зная, че знанието седи в знанието.“ Когато писахте върху темата „Какво зная аз? “, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.?
Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш.
Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
(втори вариант)
“, на себе си ли писахте интимната идея? Това е най-лесната работа, която можете да направите. Нима е мъчно да видя колко пари имам в касата си? Нима е мъчно за един ученик да разбере колко знае по математика, по геометрия, по химия и т.н.? Щом обърнеш всички страници на учебника, ще видиш, че всички формули, които не разбираш, не ги знаеш, а всички формули, които разбираш, ги знаеш.
Можете ли да ми докажете, че водата действително се състои от водород и кислород?
към втори вариант >>
Отговор: Ние знаем, че водата се състои от водород и кислород.
(втори вариант)
Отговор: Ние знаем, че водата се състои от водород и кислород.
към втори вариант >>
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат.
(втори вариант)
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат.
Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват. Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също. Какви са тогава признаците на водата?
към втори вариант >>
Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват.
(втори вариант)
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат.
Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват.
Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също. Какви са тогава признаците на водата?
към втори вариант >>
Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо.
(втори вариант)
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат. Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват.
Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо.
Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също. Какви са тогава признаците на водата?
към втори вариант >>
Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също.
(втори вариант)
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат. Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват. Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо.
Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също.
Какви са тогава признаците на водата?
към втори вариант >>
Какви са тогава признаците на водата?
(втори вариант)
Не, ние предполагаме само, че е тъй, защото и учените хора го предполагат. Законът може да е верен, но това, което учените наричат кислород, един ден може да се докаже, че не е такова, каквото днес го описват. Теорията за създаването на водата може да се обясни и по друг начин, но и сегашното обяснение не е лошо. Разбира се, кислородът като елемент има своите белези; и водородът също.
Какви са тогава признаците на водата?
към втори вариант >>
Отговор: Тя е течност.
(втори вариант)
Отговор: Тя е течност.
към втори вариант >>
Водородът може ли да се превърне в течност?
(втори вариант)
Водородът може ли да се превърне в течност?
към втори вариант >>
Отговор: Може.
(втори вариант)
Отговор: Може.
към втори вариант >>
Човек може ли да уталожи жаждата си с течен водород?
(втори вариант)
Човек може ли да уталожи жаждата си с течен водород?
към втори вариант >>
Отговор: Не може.
(втори вариант)
Отговор: Не може.
към втори вариант >>
Защо?
(втори вариант)
Защо?
към втори вариант >>
Отговор: Защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и голямо налягане.
(втори вариант)
Отговор: Защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и голямо налягане.
При тази ниска температура човек може да замръзне.
към втори вариант >>
При тази ниска температура човек може да замръзне.
(втори вариант)
Отговор: Защото водородът се превръща в течност при много ниска температура и голямо налягане.
При тази ниска температура човек може да замръзне.
към втори вариант >>
Какви свойства придава кислородът на водата?
(втори вариант)
Какви свойства придава кислородът на водата?
към втори вариант >>
Отговор: Повече свежест.
(втори вариант)
Отговор: Повече свежест.
към втори вариант >>
Той придава още и топлина на водата.
(втори вариант)
Той придава още и топлина на водата.
Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето. Част от водата се поглъща от организма и там се разлага. Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма. Същото нещо става и с другите елементи.
към втори вариант >>
Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето.
(втори вариант)
Той придава още и топлина на водата.
Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето.
Част от водата се поглъща от организма и там се разлага. Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма. Същото нещо става и с другите елементи.
към втори вариант >>
Част от водата се поглъща от организма и там се разлага.
(втори вариант)
Той придава още и топлина на водата. Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето.
Част от водата се поглъща от организма и там се разлага.
Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма. Същото нещо става и с другите елементи.
към втори вариант >>
Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма.
(втори вариант)
Той придава още и топлина на водата. Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето. Част от водата се поглъща от организма и там се разлага.
Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма.
Същото нещо става и с другите елементи.
към втори вариант >>
Същото нещо става и с другите елементи.
(втори вариант)
Той придава още и топлина на водата. Кислородът като положителен елемент е активен, усилва горенето. Част от водата се поглъща от организма и там се разлага. Някои части от организма се нуждаят от водород; други части се нуждаят от вода за промиване, а в някои случаи водата се разлага на своите съставни елементи, които образуват нови съединения в тъканите, и в трети случаи с част от водата се изхвърлят от организма.
Същото нещо става и с другите елементи.
към втори вариант >>
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява.
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява.
Всички пороци в човека се дължат на желязото. Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
Всички пороци в човека се дължат на желязото.
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява.
Всички пороци в човека се дължат на желязото.
Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му.
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци в човека се дължат на желязото.
Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му.
Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта.
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци в човека се дължат на желязото. Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му.
Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта.
Тя образува в организма различни отровни съединения. На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
Тя образува в организма различни отровни съединения.
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци в човека се дължат на желязото. Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта.
Тя образува в организма различни отровни съединения.
На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
На кой бог е качество медта?
(втори вариант)
Тази сутрин ви говорих, че ако се вложи в организма на човека органическо желязо повече, отколкото е нужно, човек съвършено огрубява, става сух и се окислява. Всички пороци в човека се дължат на желязото. Неустойчивостта на човека се дължи на неорганическото желязо в организма му. Това пък, дето човешката реч понякога е жлъчна, язвителна, се дължи на бакъра, на медта. Тя образува в организма различни отровни съединения.
На кой бог е качество медта?
към втори вариант >>
Отговор: На Венера.
(втори вариант)
Отговор: На Венера.
към втори вариант >>
Значи в Любовта има мед, бакър.
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър.
Съвременната любов на хората не съдържа злато. Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията.
към втори вариант >>
Съвременната любов на хората не съдържа злато.
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър.
Съвременната любов на хората не съдържа злато.
Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни.
към втори вариант >>
Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си.
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър. Съвременната любов на хората не съдържа злато.
Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си.
Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука.
към втори вариант >>
Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм?
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър. Съвременната любов на хората не съдържа злато. Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си.
Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм?
– Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия.
към втори вариант >>
– Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях.
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър. Съвременната любов на хората не съдържа злато. Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм?
– Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях.
Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Това вече е работа на алхимията.
(втори вариант)
Значи в Любовта има мед, бакър. Съвременната любов на хората не съдържа злато. Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях.
Това вече е работа на алхимията.
Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни.
(втори вариант)
Съвременната любов на хората не съдържа злато. Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията.
Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни.
Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука.
(втори вариант)
Ето защо в бъдеще хората трябва да научат закона, чрез който да привличат повече злато в състава на любовта си. Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни.
Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука.
Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия. Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия.
(втори вариант)
Как може да се изхвърлят излишната мед и желязо от човешкия организъм? – Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука.
Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия.
Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
(втори вариант)
– Тия елементи трябва да се разложат по алхимически начин и така да се изхвърли излишъкът от тях. Това вече е работа на алхимията. Тя се занимава с превръщане на всички неблагородни елементи в благородни. Има много благородни елементи, които засега не са познати на съвременната наука. Всички елементи, които съществуват в Природата, съществуват в известно количество и в човешкия организъм, обаче те не са разпределени навсякъде в такова количество, в каквото е нужно – вследствие на това в организма се ражда една малка дисхармония, или една аномалия.
Затова именно алхимията се занимава с превръщане на нисшите елементи в благородни.
към втори вариант >>
Какви ще бъдат качествата на благородните елементи, които човечеството още не познава?
(втори вариант)
Какви ще бъдат качествата на благородните елементи, които човечеството още не познава?
към втори вариант >>
Въпрос: За да бъде една душа великодушна и щедра, какъв елемент ў е необходим?
(втори вариант)
Въпрос: За да бъде една душа великодушна и щедра, какъв елемент ў е необходим?
към втори вариант >>
Калай, като елемент на Юпитер.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер.
После, нужни Ă са злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират. Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
После, нужни Ă са злато и платина.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер.
После, нужни Ă са злато и платина.
Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират. Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер. После, нужни Ă са злато и платина.
Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго.
Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират. Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер. После, нужни Ă са злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго.
Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират.
Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер. После, нужни Ă са злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират.
Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека?
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека?
– Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека. Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола.
към втори вариант >>
– Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека.
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека?
– Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека.
Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит.
към втори вариант >>
Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо?
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека? – Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека.
Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо?
– Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме глупав консерватизъм.
към втори вариант >>
– Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън.
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека? – Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека. Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо?
– Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън.
Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме глупав консерватизъм. На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде.
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека? – Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека. Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън.
Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде.
В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме глупав консерватизъм. На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
В такива случаи човек става индиферентен като бивола.
(втори вариант)
Ще ви запитам от какво произтичат честите избухвания в човека? – Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека. Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде.
В такива случаи човек става индиферентен като бивола.
Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме глупав консерватизъм. На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит.
(втори вариант)
– Те са следствие от неправилното набиране на енергиите в организма на човека. Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола.
Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит.
Това ние наричаме глупав консерватизъм. На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
Това ние наричаме глупав консерватизъм.
(втори вариант)
Например ще забележите, че някоя част на лицето на човека или носът му се движат. Защо? – Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит.
Това ние наричаме глупав консерватизъм.
На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
(втори вариант)
– Това показва, че на тия места има събрана повече енергия, която иска да излезе навън. Понякога тия енергии се натрупват в долната част на ухото, в гънките на устата, в скулите на лицето и другаде. В такива случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме глупав консерватизъм.
На това се дължи упадъкът на атлантската раса, докато в бялата раса, обратно, енергията е положителна, влияе за разширение на мисълта.
към втори вариант >>
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити.
Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е.
към втори вариант >>
Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити.
Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била.
Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество.
към втори вариант >>
Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити. Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била.
Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат.
Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята.
към втори вариант >>
Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити. Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат.
Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат.
Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия.
към втори вариант >>
Това нещо можете да го направите лесно.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити. Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат.
Това нещо можете да го направите лесно.
Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки.
към втори вариант >>
Когато космите щръкват, т.е.
(втори вариант)
За да опитате силата на волята си, трябва да правите ред опити. Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно.
Когато космите щръкват, т.е.
когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания.
към втори вариант >>
когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество.
(втори вариант)
Например опитайте се да заповядате на всеки косъм от главата си да улегне хубаво и косата ви да стане по-мека, отколкото е била. Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е.
когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество.
За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии.
към втори вариант >>
За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята.
(втори вариант)
Ако по този начин вие заповядвате на клетките, отдето започват космите, те ще ви слушат. Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество.
За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята.
По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш.
към втори вариант >>
По този начин именно ще се изразходва тази енергия.
(втори вариант)
Можете да заповядате на тия клетки и така, че космите ви да настръхнат. Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята.
По този начин именно ще се изразходва тази енергия.
От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш. Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние.
към втори вариант >>
От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки.
(втори вариант)
Това нещо можете да го направите лесно. Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия.
От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки.
За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш. Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние. Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания.
(втори вариант)
Когато космите щръкват, т.е. когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки.
За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания.
Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш. Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние. Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии.
(втори вариант)
когато се изправят нагоре, това показва, че у човека има повече електричество. За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания.
Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии.
Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш. Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние. Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш.
(втори вариант)
За да премахнете това електричество, трябва често да прекарвате ръцете по главата отгоре и да го отправяте чрез тялото си в земята. По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии.
Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш.
Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние. Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние.
(втори вариант)
По този начин именно ще се изразходва тази енергия. От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш.
Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние.
Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
(втори вариант)
От набирането на тази излишна енергия става скъсване или пукане на някои мозъчни нишки. За да се погълне част от тази енергия, Природата ни праща страдания. Понякога, за да не се скъса някоя от мозъчните нишки или да не се пукне някой кръвоносен съд, когато вървим по пътя, Невидимият мир ни създава известни спънки, за да паднем на улицата някъде, та по този начин да излязат навън част от тия излишни енергии. Преди да си паднал, мислиш това да кажеш някому, онова да кажеш, ядосваш се, не си разположен, но след като паднеш, ставаш весел, разположен и повече не се тревожиш. Значи Земята е взела всичката излишна енергия от тебе и ти дохождаш в нормално състояние.
Тогава благодарете на Невидимия свят, който ви помага така, защото иначе ще дойдат по-големи страдания.
към втори вариант >>
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка.
Не, всичко е свързано едно с друго. Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви.
към втори вариант >>
Не, всичко е свързано едно с друго.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка.
Не, всичко е свързано едно с друго.
Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея.
към втори вариант >>
Във всичко има смисъл.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка. Не, всичко е свързано едно с друго.
Във всичко има смисъл.
Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш!
към втори вариант >>
Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка. Не, всичко е свързано едно с друго. Във всичко има смисъл.
Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие.
Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
към втори вариант >>
Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка. Не, всичко е свързано едно с друго. Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие.
Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония.
Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията.
към втори вариант >>
Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви.
(втори вариант)
Та вие мислите, че между малките неща, които стават в живота ви, няма никаква връзка. Не, всичко е свързано едно с друго. Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония.
Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви.
Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието.
към втори вариант >>
Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея.
(втори вариант)
Не, всичко е свързано едно с друго. Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви.
Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея.
Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа.
към втори вариант >>
Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш!
(втори вариант)
Във всичко има смисъл. Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея.
Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш!
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан.
към втори вариант >>
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
(втори вариант)
Дали вие съзнавате това нещо, или не, то е друг въпрос, но всяко нещо си има своята причина и последствие. Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш!
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват.
към втори вариант >>
Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията.
(втори вариант)
Природата обича реда и порядъка и ако вие създавате някаква малка дисхармония, тя, за да даде ход на нови енергии, ще уравновеси всички сили у вас, които са причина за тази дисхармония. Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание.
Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията.
Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш.
към втори вариант >>
Всичката опасност седи в непослушанието.
(втори вариант)
Ако вие сте умен, оставете всичко на нея – тя ще урегулира всичките ви работи, тя ще урегулира напълно живота ви. Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията.
Всичката опасност седи в непослушанието.
Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато.
към втори вариант >>
Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа.
(втори вариант)
Че вие ще пострадате малко, това нищо не значи за нея. Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието.
Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа.
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато.
към втори вариант >>
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан.
(втори вариант)
Някой път тя е много нежна към вас, казва ви: „Не бутай този ключ, защото ще се опариш! “ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа.
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан.
При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма.
към втори вариант >>
При такива състояния именно хората полудяват.
(втори вариант)
“ Щом ви даде десет-петнадесет урока, вие пак не я слушате – тогава тя ще ви удари и ще ви разкаже какви са последствията от вашето непослушание. Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан.
При такива състояния именно хората полудяват.
Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма. Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико.
към втори вариант >>
Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш.
(втори вариант)
Тези същества, които действат в Природата, са умни, но ние, като не разбираме езика им, почваме да се съмняваме в тях и от това се раждат полудяванията. Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват.
Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш.
Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма. Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато.
(втори вариант)
Всичката опасност седи в непослушанието. Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш.
Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато.
Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма. Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато.
(втори вариант)
Щом се съмняваш в своя вътрешен глас, ти се намираш между човека в плът и своята душа. При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато.
Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато.
Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма. Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма.
(втори вариант)
При тези две противоположни мисли ти ще бъдеш смазан. При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато.
Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма.
Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико. Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико.
(втори вариант)
При такива състояния именно хората полудяват. Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма.
Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико.
Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
(втори вариант)
Имаш едно верую: усъмниш се в него – полудяваш; имаш едно желание, което не можеш да постигнеш: усъмниш се – полудяваш. Затова всякога считайте, че желанието ви е постигнато. Изгубите ли парите си, считайте, че желанието ви е постигнато. Това ще даде подтик на нови идеи у вас и вие ще познаете живота в една нова форма. Всякога трябва да знаете, че зад всяка неприятност или зад всеки неуспех седи нещо по-велико.
Имайте само една основна мисъл в ума си и всичко ще върви хармонично; внесете ли обаче две противоположни мисли в ума си, непременно ще се разправяте с един голям неприятел.
към втори вариант >>
Сега разбрахте ли този основен закон?
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон?
Вие можете да правите опити и с едното, и с другото. Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога.
към втори вариант >>
Вие можете да правите опити и с едното, и с другото.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон?
Вие можете да правите опити и с едното, и с другото.
Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение.
към втори вариант >>
Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон? Вие можете да правите опити и с едното, и с другото.
Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот.
В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека.
към втори вариант >>
В това отношение старите са по-опитни.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон? Вие можете да правите опити и с едното, и с другото. Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот.
В това отношение старите са по-опитни.
Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие?
към втори вариант >>
Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон? Вие можете да правите опити и с едното, и с другото. Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни.
Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално.
Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога.
(втори вариант)
Сега разбрахте ли този основен закон? Вие можете да правите опити и с едното, и с другото. Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално.
Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога.
Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Това е едното положение.
(втори вариант)
Вие можете да правите опити и с едното, и с другото. Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога.
Това е едното положение.
Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека.
(втори вариант)
Вие, младите, в тази си възраст може да излезете лесно от релсите на вашия живот. В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение.
Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека.
Как ще разрешите това противоречие? Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Как ще разрешите това противоречие?
(втори вариант)
В това отношение старите са по-опитни. Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека.
Как ще разрешите това противоречие?
Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Кое е невъзможното за Бога?
(втори вариант)
Привикнете да считате, че всяко желание, било в положителен, било в отрицателен смисъл, е реално. Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Това е едното положение. Второто положение е следното: невъзможностите за Бога са възможности за човека. Как ще разрешите това противоречие?
Кое е невъзможното за Бога?
към втори вариант >>
Отговор: Грехът е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
(втори вариант)
Отговор: Грехът е невъзможен за Бога, а за човека е възможен.
към втори вариант >>
Кое пък е невъзможното за човека?
(втори вариант)
Кое пък е невъзможното за човека?
– Човек не може да бъде Любов.
към втори вариант >>
– Човек не може да бъде Любов.
(втори вариант)
Кое пък е невъзможното за човека?
– Човек не може да бъде Любов.
към втори вариант >>
Реплика: Да, но човек може да прояви Любовта.
(втори вариант)
Реплика: Да, но човек може да прояви Любовта.
към втори вариант >>
Той проявява Любовта, но не е Любов.
(втори вариант)
Той проявява Любовта, но не е Любов.
Любовта е атрибут само на Бога. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов. Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов. Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
към втори вариант >>
Любовта е атрибут само на Бога.
(втори вариант)
Той проявява Любовта, но не е Любов.
Любовта е атрибут само на Бога.
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов. Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов. Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
към втори вариант >>
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов.
(втори вариант)
Той проявява Любовта, но не е Любов. Любовта е атрибут само на Бога.
Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов.
Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов. Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
към втори вариант >>
Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов.
(втори вариант)
Той проявява Любовта, но не е Любов. Любовта е атрибут само на Бога. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов.
Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов.
Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
към втори вариант >>
Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
(втори вариант)
Той проявява Любовта, но не е Любов. Любовта е атрибут само на Бога. Следователно всички, които излизат от Бога, са Любов. Това подразбира, че Бог, Който е в хората, е Любов.
Човекът е наречен същество на мисълта, а не същество на Любовта.
към втори вариант >>
Всички тия неща представляват гимнастика за ума.
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума.
Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията.
към втори вариант >>
Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума.
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума.
Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума.
Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си?
към втори вариант >>
Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати.
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума. Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума.
Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати.
Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога.
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума. Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати.
Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога.
Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие.
към втори вариант >>
Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек?
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума. Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога.
Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек?
Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога?
към втори вариант >>
Сега ние настъпваме в една област на противоречията.
(втори вариант)
Всички тия неща представляват гимнастика за ума. Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек?
Сега ние настъпваме в една област на противоречията.
Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно.
към втори вариант >>
Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си?
(втори вариант)
Те са математически величини, които не трябва да считате за абсолютни; аз ги наричам относителни разсъждения на ума. Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията.
Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си?
– Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта.
към втори вариант >>
– Един взема повече, друг – по-малко.
(втори вариант)
Ако човек е невнимателен, може да изнесе от тези разсъждения отрицателни резултати. Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си?
– Един взема повече, друг – по-малко.
Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът.
към втори вариант >>
Това е противоречие.
(втори вариант)
Вие казвате: „Всичко е възможно за Бога.“ Ние сега говорим за невъзможното у Бога. Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко.
Това е противоречие.
Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
към втори вариант >>
Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога?
(втори вариант)
Питам ви: възможно ли е Бог да стане човек? Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие.
Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога?
Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното.
към втори вариант >>
Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно.
(втори вариант)
Сега ние настъпваме в една област на противоречията. Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога?
Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно.
За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека?
към втори вариант >>
За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта.
(втори вариант)
Как се явяват например противоречията у хората, които делят богатството си? – Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно.
За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта.
Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът.
към втори вариант >>
Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът.
(втори вариант)
– Един взема повече, друг – по-малко. Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта.
Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът.
Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека.
към втори вариант >>
Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
(втори вариант)
Това е противоречие. Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът.
Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни.
към втори вариант >>
Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното.
(втори вариант)
Какво ни ползват разсъжденията, кое е възможно и кое не е възможно за Бога? Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи.
Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното.
А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
А кое е възможното за човека?
(втори вариант)
Ние се интересуваме от това, кое е възможно за нас и кое е невъзможно. За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното.
А кое е възможното за човека?
– Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
– Грехът.
(втори вариант)
За нас, хората, е възможен грехът, а невъзможна – Любовта. Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека?
– Грехът.
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека.
(втори вариант)
Но трябва да знаете, че за да се прояви Божествената Любов, трябва първо да се прояви грехът. Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът.
За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека.
Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни. Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни.
(втори вариант)
Ето защо човек трябва да направи възможното – това, което Бог не може да направи, за да направи Бог възможното – това, което човек не може да направи. Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека.
Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни.
Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
(втори вариант)
Значи за да се прояви Божествената Любов, човек трябва да направи възможното. А кое е възможното за човека? – Грехът. За да се прояви положителното у Бога, по-напред трябва да дойде положителното у човека. Това са само разсъждения, които могат да бъдат верни, а могат да бъдат и неверни.
Ние обаче не можем нито да отричаме, нито да твърдим тия неща.
към втори вариант >>
Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов.
(втори вариант)
Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов.
Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме. Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.
към втори вариант >>
Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме.
(втори вариант)
Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов.
Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме.
Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.
към втори вариант >>
Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.
(втори вариант)
Ние виждаме, че Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда Любов. Когато се намерим пред някое силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме.
Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.
към втори вариант >>
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана.
(втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана.
Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си. Мисленето е велик закон. Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи. Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
към втори вариант >>
Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си.
(втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана.
Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си.
Мисленето е велик закон. Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи. Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
към втори вариант >>
Мисленето е велик закон.
(втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си.
Мисленето е велик закон.
Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи. Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
към втори вариант >>
Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи.
(втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си. Мисленето е велик закон.
Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи.
Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
към втори вариант >>
Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
(втори вариант)
Сега да оставим всички тия философски въпроси настрана. Ще спазвате следното правило: в мисълта си всички трябва да бъдете искрени, да пазите известно смирение в душата си. Мисленето е велик закон. Когато решаваш известна задача, трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други задачи.
Имаш една точка: трябва да знаеш, че тя е свързана с ред други точки, които имат отношение една към друга, образуват прави линии, плоскости, кубове, тесаракт, и най-после те влизат като проекции и в самия човек.
към втори вариант >>
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи.
Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко.
към втори вариант >>
Ще направя една малка забележка.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи.
Ще направя една малка забележка.
Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими.
към втори вариант >>
Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка.
Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват.
Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право.
към втори вариант >>
Не мислете коя енергия де преобладава.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват.
Не мислете коя енергия де преобладава.
Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество.
към втори вариант >>
Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава.
Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате.
Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен?
към втори вариант >>
Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко.
(втори вариант)
Първото нещо: човек трябва да има в себе си смирение, което ще му даде подтик да се учи. Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате.
Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко.
Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество.
към втори вариант >>
Понякога вие мислите, че сте независими.
(втори вариант)
Ще направя една малка забележка. Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко.
Понякога вие мислите, че сте независими.
Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате.
към втори вариант >>
Това не е право.
(втори вариант)
Тия разсъждения, които правим сега, нека не ви спъват. Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими.
Това не е право.
Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот.
към втори вариант >>
Всички сте под настойничество.
(втори вариант)
Не мислете коя енергия де преобладава. Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право.
Всички сте под настойничество.
Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие.
към втори вариант >>
Някой казва: „Човек не е ли свободен?
(втори вариант)
Всички вие сте под опекунството на Невидимия свят – там имате наставници, които трябва да слушате. Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество.
Някой казва: „Човек не е ли свободен?
“ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
“ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество.
(втори вариант)
Ще се учите от тях и вечерно време ще си давате отчет за всичко. Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен?
“ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество.
Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате.
(втори вариант)
Понякога вие мислите, че сте независими. Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество.
Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате.
И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот.
(втори вариант)
Това не е право. Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате.
И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот.
Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие. Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие.
(втори вариант)
Всички сте под настойничество. Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот.
Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие.
Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
(втори вариант)
Някой казва: „Човек не е ли свободен? “ – Свободата ще дойде след време за вас, а сега сте под настойничество. Вашите настойници са Възвишени същества – те имат доброто желание към вас да успявате. И ако носите в себе си великата идея за Бога, ще намерите Истината и ще познаете Бога още в този си живот. Вие ще се уверите, че наистина се намирате под разумното ръководство на Същества, които са завършили своето развитие.
Те имат добрата воля да ви направляват в живота, доколкото това е необходимо за вашето развитие.
към втори вариант >>
Та от всички тия мисли и разсъждения трябва да извадите основната идея, че сте под живото ръководство на великия Божествен Дух в света.
(втори вариант)
Та от всички тия мисли и разсъждения трябва да извадите основната идея, че сте под живото ръководство на великия Божествен Дух в света.
към втори вариант >>
4.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна.
Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна.
Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ.
към беседата >>
Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира.
Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде.
Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира.
Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ! Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа.
Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна.
Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа.
Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ?
към беседата >>
Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце!
– Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира.
Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце!
Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ! Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ.
Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа.
Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ.
Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ?
към беседата >>
Да има, но нищо нѣма.
– Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце!
Да има, но нищо нѣма.
Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ! Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене.
Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ.
Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене.
Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя.
към беседата >>
Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ!
Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма.
Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ!
Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Чудни сѫ хората!
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене.
Чудни сѫ хората!
Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть.
към беседата >>
Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ!
Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората!
Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ.
Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци.
към беседата >>
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ?
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ?
Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си.
към беседата >>
Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ?
Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ.
Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ?
Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ?
към беседата >>
Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ.
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ?
Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ.
Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени!
към беседата >>
Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ?
Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ?
Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ?
Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
към беседата >>
Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ.
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ.
Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ.
Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме.
към беседата >>
Ето какво мога азъ да направя.
Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ?
Ето какво мога азъ да направя.
Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча.
към беседата >>
Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ.
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ.
Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ.
Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво?
към беседата >>
Най-първо ще взема пръсть.
Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя.
Най-първо ще взема пръсть.
Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода!
към беседата >>
Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ.
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ.
Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него.
към беседата >>
Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци.
Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ. Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть.
Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци.
Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло.
към беседата >>
Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си.
Сега всички хора питатъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си.
Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи.
към беседата >>
Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ?
Духътъ всичко може да направи, но ти какво можешъ да направишъ? Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци.
Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ?
Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ?
към беседата >>
Ние сме осигурени!
Съберете на едно мѣсто и бѣдниятъ, и богатиятъ, който умиратъ. Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си.
Ние сме осигурени!
И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля.
към беседата >>
Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
Ще кажете: ами ти какво можешъ да направишъ? Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ?
Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате!
към беседата >>
И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме.
Богатиятъ да каже: ето, братко, азъ имамъ всичко, но не мога да ямъ. Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени!
И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме.
За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме?
към беседата >>
Азъ мълча.
Ето какво мога азъ да направя. Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
Азъ мълча.
Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело.
към беседата >>
За какво?
Ти пъкъ нѣмашъ, затова яжъ, колкото искашъ. Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме.
За какво?
– За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ?
към беседата >>
Казвамъ: почакайте, донесете малко вода!
Най-първо ще взема пръсть. Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча.
Казвамъ: почакайте, донесете малко вода!
Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка?
към беседата >>
– За онова великото, Божественото, което е вложено въ него.
Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво?
– За онова великото, Божественото, което е вложено въ него.
И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми?
към беседата >>
Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло.
Послѣ, ще я мачкамъ тъй, както единъ грънчарь мачка своята глина, отъ която прави грънци. Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода!
Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло.
Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа!
към беседата >>
И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи.
Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него.
И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи.
Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне.
към беседата >>
Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ?
Ако тази пръсть има съзнание, ще каже: какво иска този човѣкъ отъ насъ? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло.
Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ?
– Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние!
към беседата >>
Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля.
Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи.
Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля.
Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този?
към беседата >>
– Не е ваша работа, ще чакате!
Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ?
– Не е ваша работа, ще чакате!
Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия!
към беседата >>
Ама защо да не се гледаме?
И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля.
Ама защо да не се гледаме?
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е.
към беседата >>
Взема това тѣсто, туря го на едно колело.
Азъ мълча. Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате!
Взема това тѣсто, туря го на едно колело.
Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ.
към беседата >>
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ?
За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме?
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ?
Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ!
към беседата >>
Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка?
Казвамъ: почакайте, донесете малко вода! Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело.
Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка?
– Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце.
към беседата >>
Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми?
– За онова великото, Божественото, което е вложено въ него. И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ?
Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми?
Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме.
към беседата >>
– Не е ваша работа!
Като туря вода между тѣзи частици, споя ги, направя отъ тѣхъ едно цѣло тѣло. Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка?
– Не е ваша работа!
Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо?
към беседата >>
Веднага ще те спъне.
И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми?
Веднага ще те спъне.
Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му.
към беседата >>
Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние!
Тѣзи частици сега ме питатъ: защо ни натъпка, защо направи отъ насъ единъ такъвъ буламачъ, та изгубихме своя индивидуаленъ животъ? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа!
Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние!
Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето.
към беседата >>
Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този?
Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне.
Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този?
– Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го.
към беседата >>
Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия!
– Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние!
Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия!
Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега.
към беседата >>
– Да, слѣпъ е.
Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този?
– Да, слѣпъ е.
Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ!
към беседата >>
Е, ами послѣ какво ще ни правишъ.
Взема това тѣсто, туря го на едно колело. Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия!
Е, ами послѣ какво ще ни правишъ.
Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея.
към беседата >>
Горкиятъ човѣкъ!
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е.
Горкиятъ човѣкъ!
Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го.
към беседата >>
Взема ги, изнеса ги на слънце.
Казватъ: какво се движи тамъ тази рѫка? – Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ.
Взема ги, изнеса ги на слънце.
Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ?
към беседата >>
Ела малко у насъ да разсѫждаваме.
Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ!
Ела малко у насъ да разсѫждаваме.
Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко.
към беседата >>
Че защо?
– Не е ваша работа! Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце.
Че защо?
– Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта.
към беседата >>
Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му.
Веднага ще те спъне. Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме.
Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му.
Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той.
към беседата >>
– Ще ви запозная съ слънцето.
Гледамъ, тия частици дигатъ шумъ: една излѣзе на вънъ, друга слѣдъ нея, казватъ: какъ, философия имаме ние! Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо?
– Ще ви запозная съ слънцето.
Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ?
към беседата >>
Радватъ му се, угощаватъ го.
Ако си затворишъ очитѣ, и прѣзъ затворенитѣ си очи виждашъ нейнитѣ очи и разсѫждавашъ върху тѣхъ, той ще каже: слѣпъ ли е този? – Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му.
Радватъ му се, угощаватъ го.
Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи.
към беседата >>
Чакайте още малко, печене ще има сега.
Азъ не искамъ да зная нищо отъ вашата философия! Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето.
Чакайте още малко, печене ще има сега.
Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба.
към беседата >>
Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ!
– Да, слѣпъ е. Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го.
Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ!
– Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде?
към беседата >>
Запаля своята пещь, туря ги въ нея.
Е, ами послѣ какво ще ни правишъ. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега.
Запаля своята пещь, туря ги въ нея.
Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ.
към беседата >>
– Изпѫждатъ го.
Горкиятъ човѣкъ! Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ!
– Изпѫждатъ го.
Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите.
към беседата >>
Какво става сега съ насъ?
Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея.
Какво става сега съ насъ?
Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце.
към беседата >>
Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко.
Ела малко у насъ да разсѫждаваме. Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го.
Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко.
Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
към беседата >>
Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта.
Че защо? – Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ?
Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта.
Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега?
към беседата >>
Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той.
Така този човѣкъ е безопасенъ, защото нѣма да вижда жена му. Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко.
Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той.
Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ.
към беседата >>
Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ?
– Ще ви запозная съ слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта.
Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ?
– Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь.
към беседата >>
Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи.
Радватъ му се, угощаватъ го. Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той.
Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи.
Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата?
към беседата >>
– Ще те туря на служба.
Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ?
– Ще те туря на служба.
Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ.
към беседата >>
Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде?
Но, ако дойде онзи пророкъ да му отвори очитѣ, ще кажатъ: не искаме човѣкъ съ отворени очи. Вънъ! – Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи.
Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде?
– Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ.
към беседата >>
Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ.
Запаля своята пещь, туря ги въ нея. Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба.
Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ.
Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега?
към беседата >>
– Въ горитѣ щѣхте да ходите.
– Изпѫждатъ го. Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде?
– Въ горитѣ щѣхте да ходите.
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти.
към беседата >>
Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце.
Какво става сега съ насъ? Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ.
Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце.
Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ.
към беседата >>
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите.
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето?
към беседата >>
Ще те питамъ: доволенъ ли си сега?
Казвамъ: за да се подигне човѣкъ въ свѣта, най-първо трѣбва да го прѣсѣятъ, послѣ да му насипятъ вода, да го тъпчатъ, да го турятъ на колелото, да го сушатъ на слънце, и най-послѣ да го пекатъ въ пещьта. Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце.
Ще те питамъ: доволенъ ли си сега?
– Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души.
към беседата >>
Ти си се влюбилъ.
Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
Ти си се влюбилъ.
Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка.
към беседата >>
– Много съмъ доволенъ отъ своя господарь.
Слѣдъ това казва: какво прѣдназначение имамъ? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега?
– Много съмъ доволенъ отъ своя господарь.
Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть.
към беседата >>
Та нима това е разрѣшение на задачата?
Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ.
Та нима това е разрѣшение на задачата?
Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи?
към беседата >>
Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ.
– Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь.
Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ.
Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть!
към беседата >>
Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ.
Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата?
Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ.
Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха.
към беседата >>
Разбра ли сега?
Ще те направя една хубава ваза въ двореца на единъ князъ. Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ.
Разбра ли сега?
– Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави.
към беседата >>
Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти.
– Въ горитѣ щѣхте да ходите. Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ.
Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти.
Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми!
към беседата >>
– Разбрахъ.
Той ще те постави на масата си и въ тебе ще тури едно хубаво цвѣтенце. Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега?
– Разбрахъ.
Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ.
към беседата >>
Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето?
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли. Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти.
Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето?
– Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти?
към беседата >>
Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души.
Ще те питамъ: доволенъ ли си сега? – Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ.
Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души.
Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо.
към беседата >>
– Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка.
Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето?
– Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка.
Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ!
към беседата >>
Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть.
– Много съмъ доволенъ отъ своя господарь. Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души.
Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть.
Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ.
към беседата >>
Вощеницата ти ли я направи?
Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка.
Вощеницата ти ли я направи?
– Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да.
към беседата >>
Не е така, нѣма лекъ пѫть!
Внимавай тогава да не се счупишъ, защото ще те изхвърлятъ навънъ. Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть.
Не е така, нѣма лекъ пѫть!
Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря.
към беседата >>
– Пчелитѣ я направиха.
Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи?
– Пчелитѣ я направиха.
Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия!
към беседата >>
Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави.
Разбра ли сега? – Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть!
Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави.
Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада.
към беседата >>
Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми!
Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха.
Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми!
Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“!
към беседата >>
Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ.
– Разбрахъ. Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави.
Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ.
Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята.
към беседата >>
Че какъ може да е жива вощеницата ти?
Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето? – Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми!
Че какъ може да е жива вощеницата ти?
Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте?
към беседата >>
Тукашнитѣ страдания сѫ нищо.
Този е великиятъ законъ въ свѣта, прѣзъ който ще минатъ всички души. Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ.
Тукашнитѣ страдания сѫ нищо.
И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни.
към беседата >>
Да съмъ живъ азъ!
– Слънцето ще ви даде и свѣтлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко свѣтлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти?
Да съмъ живъ азъ!
– Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го прѣведа.
към беседата >>
И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ.
Всички вие сте слушали тѣзи работи, но идватъ много проповѣдници и ни казватъ, че има единъ лекъ пѫть. Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо.
И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ.
Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята?
към беседата >>
– Да.
Вощеницата ти ли я направи? – Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ!
– Да.
Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го прѣведа. Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря.
Не е така, нѣма лекъ пѫть! Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ.
Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря.
И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята.
към беседата >>
Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия!
– Пчелитѣ я направиха. Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да.
Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия!
„Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го прѣведа. Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
И Христосъ слѣзе въ ада.
Ние ще минемъ прѣзъ най-страшнитѣ изпитания, каквито човѣшкиятъ умъ не може да си прѣдстави. Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря.
И Христосъ слѣзе въ ада.
Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката.
към беседата >>
„Хаушъ-бѫнъ-зутъ“!
Ти взе малко восъкъ отъ пчелитѣ, направи тази вощеница и казвашъ: да е жива вощеницата ми! Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия!
„Хаушъ-бѫнъ-зутъ“!
Е, какво разбрахте? Не мога да ви го прѣведа. Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята.
Не се лѫжете да мислите, че този пѫть е лекъ. Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада.
Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята.
Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята.
към беседата >>
Е, какво разбрахте?
Че какъ може да е жива вощеницата ти? Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“!
Е, какво разбрахте?
Не мога да ви го прѣведа. Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
Той знаеше всички тайни.
Тукашнитѣ страдания сѫ нищо. И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята.
Той знаеше всички тайни.
Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни.
към беседата >>
Не мога да ви го прѣведа.
Да съмъ живъ азъ! – Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте?
Не мога да ви го прѣведа.
Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята?
И всички герои на човѣчеството, онѣзи, които завършватъ своята еволюция на земята, слизатъ долу въ ада, отъ тамъ минаватъ. Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни.
Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята?
Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна.
към беседата >>
Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
– Да. Да сѫ живи дѣцата ми; да сѫ живи приятелитѣ ми; да е живъ българскиятъ народъ; да сѫ живи англичанитѣ, французитѣ; да сѫ живи всички народи; да сѫ живи всички добри хора на земята; да сѫ живи всички учени хора; да сѫ живи всички хора, които вършатъ волята Божия! „Хаушъ-бѫнъ-зутъ“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го прѣведа.
Пъкъ и нѣма защо да ви го прѣвеждамъ.
към беседата >>
Може да знаешъ какво скрито има въ земята.
Обаче, този огънь тамъ не ги изгаря. И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята?
Може да знаешъ какво скрито има въ земята.
Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си.
към беседата >>
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ.
Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване. Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
към беседата >>
Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката.
И Христосъ слѣзе въ ада. Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята.
Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката.
Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само.
към беседата >>
Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ.
Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване.
Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ.
към беседата >>
Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята.
Той мина отъ едната страна и излѣзе прѣзъ центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката.
Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята.
Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души.
към беседата >>
Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ. Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване.
Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно.
Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ. Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи.
към беседата >>
Земята ще разкрие своитѣ тайни.
Той знаеше всички тайни. Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята.
Земята ще разкрие своитѣ тайни.
Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога.
към беседата >>
Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ. Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване. Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно.
Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко.
И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ. Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи. Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
Земята не е толкова страшна.
Нѣкои питатъ: какво има скрито въ земята? Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни.
Земята не е толкова страшна.
Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ.
към беседата >>
И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ. Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване. Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко.
И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта.
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ. Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи. Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
Тя има велики богатства скрити въ себе си.
Може да знаешъ какво скрито има въ земята. Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна.
Тя има велики богатства скрити въ себе си.
Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще.
към беседата >>
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
Когато ние ви говоримъ за Христа, подразбираме проявлението на великия животъ въ свѣта, който сега се влива и подига човѣшкитѣ души отъ падналото състояние, въ което се намиратъ; разкрива въ тѣхъ съзнанието и дава потикъ къмъ новъ, истински животъ. Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване. Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта.
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ. Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи. Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само.
Ще те турятъ на кръста, ще ти заковатъ два гвоздея на рѫцѣтѣ и на краката. Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си.
Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само.
Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ!
към беседата >>
Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ.
Въ цѣлата сегашна култура има едно разнебитване, едно прѣсѣване. Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ.
Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи. Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души.
Послѣ, ще те свалятъ отъ кръста и ще те турятъ въ гроба, и ако си отъ онѣзи, които могатъ да възкръснатъ, ще научишъ тайнитѣ на земята. Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само.
Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души.
И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ.
към беседата >>
Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи.
Ние се страхуваме отъ това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ.
Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи.
Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога.
Земята ще разкрие своитѣ тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души.
И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога.
Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ!
към беседата >>
Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
Туй разнебитване се дължи на онзи великъ животъ, който сега се проявява и прѣчиства всичко. И ние трѣбва да се радваме за всичко, което става въ свѣта. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Азъ не се радвамъ когато пекатъ нѣкого, но се радвамъ, че въ него става печене, сцѣпление на частицитѣ, и отъ него ще се направи единъ красивъ сѫдъ. Азъ се радвамъ на онзи, който разсѫждава хубаво, че ще стане единъ великъ човѣкъ, съ когото ще можешъ да размѣнишъ двѣ думи.
Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ.
към беседата >>
Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ.
Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога.
Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ.
Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ.
към беседата >>
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни.
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни.
На кого? – Вѣрность къмъ Бога! Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага. Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно. Не е така.
към беседата >>
Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще.
Тя има велики богатства скрити въ себе си. Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ.
Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще.
Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ!
към беседата >>
На кого?
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни.
На кого?
– Вѣрность къмъ Бога! Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага. Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно. Не е така.
към беседата >>
Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ!
Азъ си прѣдставлявамъ земята като единъ великъ Божественъ цвѣтъ, и колкото да е опорочена, както мислятъ нѣкои, тя разкрива този цвѣтъ за възвишенитѣ души само. Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще.
Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ!
Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ.
към беседата >>
– Вѣрность къмъ Бога!
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни. На кого?
– Вѣрность къмъ Бога!
Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага. Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно. Не е така.
към беседата >>
Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ.
Тя крие своя Божественъ нектаръ само за великитѣ души. И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ!
Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ.
Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха.
към беседата >>
Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага.
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни. На кого? – Вѣрность къмъ Бога!
Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага.
Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно. Не е така.
към беседата >>
Ама да бѫда българинъ!
И всѣки трѣбва да слѣзе да пие отъ този нектаръ и да му кажатъ: ти си отъ достойнитѣ дѣца на Бога. Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ.
Ама да бѫда българинъ!
Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ!
към беседата >>
Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно.
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни. На кого? – Вѣрность къмъ Бога! Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага.
Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно.
Не е така.
към беседата >>
Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ.
Тогава, съ тази придобита велика материя въ себе си, човѣкъ се качва къмъ невидимия свѣтъ и започва пакъ онзи необикновенъ животъ. Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ!
Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ.
Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ!
към беседата >>
Не е така.
Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни. На кого? – Вѣрность къмъ Бога! Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага. Подъ думата „Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно.
Не е така.
към беседата >>
Ама да бѫда англичанинъ!
Слѣдователно, прѣдъ насъ седи едно велико бѫдаще. Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ.
Ама да бѫда англичанинъ!
Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури.
към беседата >>
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета.
Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази.
към беседата >>
Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ.
Нѣкой казва: да бѫда религиозенъ! Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ!
Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ.
Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ.
към беседата >>
Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета.
Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ.
Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
към беседата >>
Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха.
Да бѫдешъ религиозенъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ.
Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха.
Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ.
към беседата >>
Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ.
Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава!
към беседата >>
Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ!
Ама да бѫда българинъ! Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха.
Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ!
Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта.
към беседата >>
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те.
към беседата >>
Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ!
Да бѫдешъ българинъ, това е единъ етикетъ. Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ!
Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ!
Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото.
към беседата >>
Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея.
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме?
към беседата >>
Великото въ природата е достѫпно само за свѣтлитѣ умове.
Великото въ природата е достѫпно само за свѣтлитѣ умове.
Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ. Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце. Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля.
към беседата >>
Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури.
Ама да бѫда англичанинъ! Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ!
Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури.
Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато.
към беседата >>
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази.
Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея.
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази.
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ.
към беседата >>
Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ.
Великото въ природата е достѫпно само за свѣтлитѣ умове.
Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ.
Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце. Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля.
към беседата >>
Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ.
Да бѫдешъ англичанинъ, това е единъ етикетъ. Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури.
Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ.
Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
към беседата >>
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази.
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е?
към беседата >>
Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце.
Великото въ природата е достѫпно само за свѣтлитѣ умове. Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ.
Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце.
Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля.
към беседата >>
Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ.
Това сѫ все имена, които отпослѣ дойдоха. Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ.
Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ.
Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ.
към беседата >>
Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава!
Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо.
Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава!
“ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь.
към беседата >>
Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля.
Великото въ природата е достѫпно само за свѣтлитѣ умове. Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ. Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце.
Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля.
към беседата >>
Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта.
Ами че едно врѣме имаше египтяни – тѣ бѣха великъ народъ! Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ.
Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта.
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
към беседата >>
“ – Обичамъ те.
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава!
“ – Обичамъ те.
„Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора.
към беседата >>
Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания.
Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания.
Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ.
към беседата >>
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото.
Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта.
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото.
То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни.
към беседата >>
„Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме?
Той обичалъ дъщеря си, ималъ довѣрие въ нея. Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те.
„Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме?
“ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него.
към беседата >>
Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ.
Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания.
Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ.
към беседата >>
То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато.
Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото.
То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато.
Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава.
към беседата >>
“ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ.
Всички свои рѫкописи заключвалъ, и ключътъ давалъ на дъщеря си да пази. При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме?
“ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ.
Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира.
към беседата >>
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
към беседата >>
Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато.
Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
към беседата >>
Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е?
При него често идвалъ единъ отъ ученицитѣ му, Симонъ Бели, който се влюбилъ въ дъщерята Мария Блю, и единъ день и казва: „Ако ти действително ме любишъ, ще ми направишъ една услуга – ще ми дадешъ тайно единъ отъ рѫкописитѣ на баща си, безъ да знае той това нѣщо. Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ.
Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е?
– Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно?
към беседата >>
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае.
към беседата >>
Това е първиятъ животъ.
Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
Това е първиятъ животъ.
И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
към беседата >>
– Не е любовь.
Азъ ще го прочета само, надѣвамъ се той да хвърли свѣтлина въ моя умъ върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичашъ тогава! “ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е?
– Не е любовь.
Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не.
към беседата >>
НАГОРЕ