НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1193
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1193
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите.
Но да оставим статистиката настрана. Тя ще оплете умовете ви. За вас е важно това, което вий мислите да постигнете и което можете да постигнете. Всеки от вас трябва да има отлично понятие за живота и да престане да се безпокои. Престанете да се безпокоите от ненужни работи.
Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите.
Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията?
към беседата >>
Кое е новото вярване за болния?
В живота има една философия, която е потребна на хората. Да оставим сега вярванията, които хората са имали. Те са били прави на времето си. Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат.
Кое е новото вярване за болния?
– Здравето. – Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта.
към беседата >>
Да допуснем, че се разболявате.
Тя ще оплете умовете ви. За вас е важно това, което вий мислите да постигнете и което можете да постигнете. Всеки от вас трябва да има отлично понятие за живота и да престане да се безпокои. Престанете да се безпокоите от ненужни работи. Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите.
Да допуснем, че се разболявате.
Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели.
към беседата >>
– Здравето.
В живота има една философия, която е потребна на хората. Да оставим сега вярванията, които хората са имали. Те са били прави на времето си. Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат. Кое е новото вярване за болния?
– Здравето.
– Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло?
към беседата >>
Какво лошо има в разболяването, в болестта?
За вас е важно това, което вий мислите да постигнете и което можете да постигнете. Всеки от вас трябва да има отлично понятие за живота и да престане да се безпокои. Престанете да се безпокоите от ненужни работи. Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите. Да допуснем, че се разболявате.
Какво лошо има в разболяването, в болестта?
Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването?
към беседата >>
– Кое е новото вярване на невежия?
Да оставим сега вярванията, които хората са имали. Те са били прави на времето си. Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат. Кое е новото вярване за болния? – Здравето.
– Кое е новото вярване на невежия?
– Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто.
към беседата >>
Това е до разбиране на човека.
Всеки от вас трябва да има отлично понятие за живота и да престане да се безпокои. Престанете да се безпокоите от ненужни работи. Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите. Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта?
Това е до разбиране на човека.
Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма.
към беседата >>
– Знанието.
Те са били прави на времето си. Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат. Кое е новото вярване за болния? – Здравето. – Кое е новото вярване на невежия?
– Знанието.
– Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха?
към беседата >>
Или да допуснем, че сте осиромашали.
Престанете да се безпокоите от ненужни работи. Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите. Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека.
Или да допуснем, че сте осиромашали.
Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия.
към беседата >>
– Кое е новото вярване за онзи, който мрази?
Но има вече нови вярвания, към които хората трябва да се обърнат. Кое е новото вярване за болния? – Здравето. – Кое е новото вярване на невежия? – Знанието.
– Кое е новото вярване за онзи, който мрази?
– Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството.
към беседата >>
Какво лошо има в сиромашията?
Ако Бог царува на земята и ако казвате, че Той е ваш баща, какво има да се безпокоите. Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали.
Какво лошо има в сиромашията?
Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие.
към беседата >>
– Любовта.
Кое е новото вярване за болния? – Здравето. – Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази?
– Любовта.
Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати.
към беседата >>
Или че сте разбогатели.
Да допуснем, че се разболявате. Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията?
Или че сте разбогатели.
Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие.
към беседата >>
Кое е новото вярване за онзи, който прави зло?
– Здравето. – Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта.
Кое е новото вярване за онзи, който прави зло?
– Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете.
към беседата >>
Какво добро има в разбогатяването?
Какво лошо има в разболяването, в болестта? Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели.
Какво добро има в разбогатяването?
В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване.
към беседата >>
– Доброто.
– Кое е новото вярване на невежия? – Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло?
– Доброто.
Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората.
към беседата >>
В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма.
Това е до разбиране на човека. Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването?
В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма.
Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие.
към беседата >>
Кое е новото вярване за сиромаха?
– Знанието. – Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто.
Кое е новото вярване за сиромаха?
– Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете.
към беседата >>
Това са само условия.
Или да допуснем, че сте осиромашали. Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма.
Това са само условия.
Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото.
към беседата >>
– Богатството.
– Кое е новото вярване за онзи, който мрази? – Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха?
– Богатството.
Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете.
към беседата >>
Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие.
Какво лошо има в сиромашията? Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия.
Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие.
Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива.
към беседата >>
Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати.
– Любовта. Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството.
Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати.
Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете.
към беседата >>
Болестта е едно условие, здравето е друго условие.
Или че сте разбогатели. Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие.
Болестта е едно условие, здравето е друго условие.
Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши.
към беседата >>
Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете.
Кое е новото вярване за онзи, който прави зло? – Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати.
Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете.
Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите.
към беседата >>
Това са условия, задачи за разрешаване.
Какво добро има в разбогатяването? В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие.
Това са условия, задачи за разрешаване.
Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него.
към беседата >>
Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората.
– Доброто. Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете.
Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората.
Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш.
към беседата >>
Учеността е едно условие, невежеството е друго условие.
В сиромашията зло няма, и в богатството добро няма. Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване.
Учеността е едно условие, невежеството е друго условие.
Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия.
към беседата >>
Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете.
Кое е новото вярване за сиромаха? – Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората.
Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете.
Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша.
към беседата >>
Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото.
Това са само условия. Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие.
Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото.
Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия.
към беседата >>
Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете.
– Богатството. Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете.
Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете.
После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората.
към беседата >>
Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива.
Сиромашията е едно условие и богатството е друго условие. Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото.
Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива.
Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени.
към беседата >>
После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете.
Досега всички вие искате да станете богати, но не знаете как да станете богати. Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете.
После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете.
После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши.
Болестта е едно условие, здравето е друго условие. Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива.
Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши.
Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията.
към беседата >>
После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите.
Мнозина от вас са талантливи, можете да пеете, но не знаете как да пеете. Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете.
После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите.
Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него.
Това са условия, задачи за разрешаване. Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши.
Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него.
Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени.
към беседата >>
Така ще дойдеш и пред хората да пееш.
Вие не можете да пеете по единствената причина, че се стеснявате и казвате: Ще ви се смеят хората. Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите.
Така ще дойдеш и пред хората да пееш.
Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия.
Учеността е едно условие, невежеството е друго условие. Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него.
Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия.
Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия.
към беседата >>
Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша.
Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш.
Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша.
Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Вие трябва да използувате тези условия.
Но човек, който разбира тези условия, трябва да седи над сиромашията и над богатството, над учеността и над невежеството, над доброто и над злото. Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия.
Вие трябва да използувате тези условия.
Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо.
към беседата >>
Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората.
Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша.
Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората.
Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени.
Доброто и злото носят условия, при които човек може да се развива. Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия.
Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени.
Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят.
към беседата >>
Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората.
Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение.
към беседата >>
Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията.
Защо съществува злото, този въпрос не може да се разреши. Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени.
Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията.
За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте.
към беседата >>
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари.
Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае.
към беседата >>
За учените хора, противоречията са разрешени.
Вие оставете този въпрос, и не се занимавайте с него. Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията.
За учените хора, противоречията са разрешени.
За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра.
към беседата >>
Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари.
Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера.
Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец.
към беседата >>
За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия.
Вие не можете да се занимавате с Любовта и с омразата – те са условия. Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени.
За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия.
Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели?
към беседата >>
Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера.
Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче.
Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре.
към беседата >>
Противоречието е привидно нещо.
Вие трябва да използувате тези условия. Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия.
Противоречието е привидно нещо.
Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен.
към беседата >>
Милиардерът му казал: Започни да пееш.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче.
Милиардерът му казал: Започни да пееш.
Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец.
към беседата >>
Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят.
Щом (не) ги използувате, вие не можете да разрешите въпроса, защо са създадени. Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо.
Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят.
По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте.
към беседата >>
Певецът започнал да пее.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш.
Певецът започнал да пее.
По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца.
към беседата >>
По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте.
Колкото и да мислите, вие не можете да разрешите въпроса за противоречията. За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят.
По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте.
Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си.
към беседата >>
По едно време кучето започнало силно да лае.
Един богат американски милиардер извикал видния певец Карузо да пее, като му обещал две хиляди долари. Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее.
По едно време кучето започнало силно да лае.
Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре?
към беседата >>
Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра.
За учените хора, противоречията са разрешени. За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте.
Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра.
Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен.
към беседата >>
Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец.
Певецът се съгласил да отиде в дома му да пее, като се надявал, че на концерта му ще бъдат поканени много от близките на милиардера. Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае.
Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец.
Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее.
към беседата >>
Какво ще бъде положението на тия приятели?
За онези, които знаят и разбират нещата, няма противоречия. Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра.
Какво ще бъде положението на тия приятели?
Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения.
към беседата >>
Моето куче разбира, че ти пееш добре.
Какво било учудването му, когато в стаята на милиардера бил само той и неговото куче. Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец.
Моето куче разбира, че ти пееш добре.
Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението.
към беседата >>
Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен.
Противоречието е привидно нещо. Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели?
Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен.
Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно.
към беседата >>
Щом кучето почне да лае, ти си добър певец.
Милиардерът му казал: Започни да пееш. Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре.
Щом кучето почне да лае, ти си добър певец.
Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет.
към беседата >>
Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте.
Представете си следното положение: Двама приятели се разхождат свободно и се разговарят. По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен.
Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте.
Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява.
към беседата >>
Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца.
Певецът започнал да пее. По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец.
Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца.
Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет.
към беседата >>
Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си.
По едно време на единия от тях туряте в един чувал от 50 кгр тяжест, макар и злато да е, а на другия нищо не туряте. Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте.
Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си.
Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш.
към беседата >>
Какво ще кажете на това отгоре?
По едно време кучето започнало силно да лае. Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца.
Какво ще кажете на това отгоре?
Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец.
към беседата >>
Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен.
Първият при това, трябва да носи този чувал на разстояние десет километра. Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си.
Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен.
Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед.
към беседата >>
Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее.
Тогава милиардерът казал на певеца: Достатъчно, ти си добър певец. Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре?
Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее.
Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало.
към беседата >>
Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения.
Какво ще бъде положението на тия приятели? Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен.
Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения.
То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам.
към беседата >>
Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението.
Моето куче разбира, че ти пееш добре. Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее.
Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението.
В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина.
към беседата >>
То е при известна система само временно.
Единият ще бъде крайно недоволен от положението си, а вторият ще бъде доволен. Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения.
То е при известна система само временно.
Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя.
към беседата >>
В случая кучето е авторитет.
Щом кучето почне да лае, ти си добър певец. Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението.
В случая кучето е авторитет.
Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали.
към беседата >>
Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява.
Или ако на единия турите на гърба един чувал с двадесет килограма хляб, а на другия нищо не туряте. Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно.
Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява.
Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям.
към беседата >>
Че и кокошките могат да бъдат авторитет.
Тогава той изважда от джоба си двете хиляди долари и плаща на певеца. Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет.
Че и кокошките могат да бъдат авторитет.
Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина.
към беседата >>
Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш.
Първият ще върви и на няколко часа ще се спира и ще яде, а вторият няма да яде нищо, няма хляб на гърба си. Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява.
Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш.
Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям.
към беседата >>
Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец.
Какво ще кажете на това отгоре? Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет.
Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец.
Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието.
към беседата >>
Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед.
Сега първият ще бъде доволен, а вторият недоволен. Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш.
Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед.
Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората.
към беседата >>
Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало.
Стига, казал милиардерът на певеца, и певецът престанал да пее. Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец.
Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало.
Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне.
към беседата >>
Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам.
Следователно, материалните работи, условията са, които изменят временните настроения. То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед.
Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам.
Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания.
към беседата >>
Това не е лъжа, това е една истина.
Ако кучето не започне да лае, това показва, че то не оценява пението. В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало.
Това не е лъжа, това е една истина.
И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание.
към беседата >>
Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя.
То е при известна система само временно. Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам.
Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя.
Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея.
към беседата >>
И растенията даже утихвали.
В случая кучето е авторитет. Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина.
И растенията даже утихвали.
Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата.
към беседата >>
Не че аз не ям.
Ако аз имам един слуга, който постъпва с мене така, ще кажа: Господарят така съизволява. Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя.
Не че аз не ям.
И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел.
към беседата >>
Това не е само едно състояние, то е цяла истина.
Че и кокошките могат да бъдат авторитет. Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали.
Това не е само едно състояние, то е цяла истина.
Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш.
към беседата >>
И аз ям.
Ако аз разбирам законите, когато този господин се храни, когато той яде, ще му кажа: Моля да ме извиниш. Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям.
И аз ям.
Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи.
към беседата >>
Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието.
Щом кокошките се разбягат, щом патките се разбягат, ти още не си станал певец. Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина.
Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието.
Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека.
към беседата >>
Той яде по един начин, той е зависим от хората.
Аз се отдалечавам, отивам при някоя канара, ще хлопна, ще се отвори една врата, ще хлопна втори път, ще имам богат обед. Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям.
Той яде по един начин, той е зависим от хората.
Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език.
към беседата >>
Това, в което човек вярва, може да го постигне.
Нали знаете онзи мистически разказ за гръцкия Орфей, че когато започвал да пее и да свири, всички животни утихвали, всичко се умълчавало. Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието.
Това, в което човек вярва, може да го постигне.
Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството.
към беседата >>
Аз зная, аз имам знания.
Щом се наям, ще хлопна, всичко ще изчезне и аз се връщам. Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората.
Аз зная, аз имам знания.
Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание.
към беседата >>
Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание.
Това не е лъжа, това е една истина. И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне.
Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание.
От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой.
към беседата >>
Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея.
Той ще се чуди, той яде и върви, но и аз без да съм ял, вървя. Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания.
Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея.
Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен.
към беседата >>
От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата.
И растенията даже утихвали. Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание.
От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата.
Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел.
към беседата >>
Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел.
Не че аз не ям. И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея.
Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел.
На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте.
към беседата >>
Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш.
Това не е само едно състояние, то е цяла истина. Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата.
Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш.
Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си.
към беседата >>
На него хората служат, а на мене природата служи.
И аз ям. Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел.
На него хората служат, а на мене природата служи.
Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно?
към беседата >>
Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека.
Това, в което човек вярва и което желае, всичко зависи от единството на съзнанието. Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш.
Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека.
Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си.
към беседата >>
Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език.
Той яде по един начин, той е зависим от хората. Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи.
Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език.
Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно.
към беседата >>
Ето в какво седи задоволството.
Това, в което човек вярва, може да го постигне. Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека.
Ето в какво седи задоволството.
Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право.
към беседата >>
Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание.
Аз зная, аз имам знания. Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език.
Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание.
Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят.
към беседата >>
Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой.
Щастието на човека зависи от единството на неговото съзнание. От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството.
Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой.
Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено.
към беседата >>
Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен.
Аз разбирам тайните на природата, аз говоря с нея. Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание.
Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен.
Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана.
към беседата >>
Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел.
От единството, от вярата на човека се определя онова, което той може да постигне в живота и в природата. Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой.
Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел.
Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко.
към беседата >>
Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте.
Казвам: Нека другите да служат на този мой приятел. На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен.
Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте.
Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си.
към беседата >>
Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си.
Ако ти имаш тази непреодолима Любов към Бога, ако съзнанието ти не е раздвоено, ти всичко можеш да постигнеш. Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел.
Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си.
Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво.
към беседата >>
Кой е по-умен, аз или житното зърно?
На него хората служат, а на мене природата служи. Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте.
Кой е по-умен, аз или житното зърно?
Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре.
към беседата >>
Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си.
Аз наричам постижимо всичко онова, което дава задоволство на човека. Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си.
Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си.
Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си.
към беседата >>
Житното зърно е по-умно.
Тя ми служи, понеже аз разбирам нейния език. Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно?
Житното зърно е по-умно.
Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори.
към беседата >>
Това, от което ти си доволен, то е право.
Ето в какво седи задоволството. Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си.
Това, от което ти си доволен, то е право.
Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека.
към беседата >>
Сега хората умират, мъховете живеят.
Ако не разбирам нейния език, ни глад, ни услишание. Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно.
Сега хората умират, мъховете живеят.
По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните.
към беседата >>
Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено.
Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право.
Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено.
Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш.
към беседата >>
По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана.
Ако не разбирам езика на природата, аз ще умра гладен. Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят.
По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана.
Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това?
към беседата >>
Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко.
Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено.
Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко.
Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш.
към беседата >>
Мъхът може от камъка да изкара прехраната си.
Казвам, дето хората умират, там житното зърно расте. Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана.
Мъхът може от камъка да изкара прехраната си.
Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите.
към беседата >>
Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво.
Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко.
Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво.
Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки.
към беседата >>
Ако човек живее на камъка, той ще умре.
Кой е по-умен, аз или житното зърно? Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си.
Ако човек живее на камъка, той ще умре.
Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии.
към беседата >>
Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си.
Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво.
Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си.
Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога.
към беседата >>
Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори.
Житното зърно е по-умно. Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре.
Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори.
Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята.
към беседата >>
Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека.
Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си.
Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека.
Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим.
към беседата >>
Какви ли тайни не се крият в камъните.
Сега хората умират, мъховете живеят. По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори.
Какви ли тайни не се крият в камъните.
Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините.
към беседата >>
Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш.
Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека.
Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш.
Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил?
към беседата >>
Ще кажете: Вярно ли е това?
По камъните те с милиони години изкарват своята прехрана. Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните.
Ще кажете: Вярно ли е това?
За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение.
към беседата >>
Ако направиш добро по човешки, ти губиш.
Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш.
Ако направиш добро по човешки, ти губиш.
Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби.
към беседата >>
За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите.
Мъхът може от камъка да изкара прехраната си. Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това?
За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите.
Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения.
към беседата >>
Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки.
Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш.
Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки.
– Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе.
към беседата >>
Канарите и планинските вериги съставят енергии.
Ако човек живее на камъка, той ще умре. Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите.
Канарите и планинските вериги съставят енергии.
Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места.
към беседата >>
– Няма защо да се плашите, правете добро по Бога.
Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки.
– Няма защо да се плашите, правете добро по Бога.
Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците.
към беседата >>
Там се дава направление на теченията на земята.
Ако един учен човек е при камъните, като хлопне с пръчицата си, той ще отвори. Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии.
Там се дава направление на теченията на земята.
Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето.
към беседата >>
Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим.
Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога.
Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим.
Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник.
към беседата >>
Кръвообращение на земята иде от планините.
Какви ли тайни не се крият в камъните. Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята.
Кръвообращение на земята иде от планините.
Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята.
към беседата >>
Та кой не е изгубил?
Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим.
Та кой не е изгубил?
Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда.
към беседата >>
Това е за сравнение.
Ще кажете: Вярно ли е това? За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините.
Това е за сравнение.
Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата.
към беседата >>
Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби.
Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил?
Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби.
Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това?
към беседата >>
Те представят складирани енергии, които дават разни течения.
За вас не е вярно, за мене е вярно Всичките богатства в света са в запас в канарите. Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение.
Те представят складирани енергии, които дават разни течения.
Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения.
към беседата >>
Някой пък ще пише във вестниците за тебе.
Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби.
Някой пък ще пише във вестниците за тебе.
Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората.
към беседата >>
Ветровете взимат направление от планинските места.
Канарите и планинските вериги съставят енергии. Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения.
Ветровете взимат направление от планинските места.
Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения.
към беседата >>
Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците.
– Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе.
Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците.
Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер.
към беседата >>
Защото планини има и в слънцето.
Там се дава направление на теченията на земята. Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места.
Защото планини има и в слънцето.
Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно.
към беседата >>
Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник.
Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците.
Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник.
И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света.
към беседата >>
Планините на слънцето влияят върху планините на земята.
Кръвообращение на земята иде от планините. Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето.
Планините на слънцето влияят върху планините на земята.
Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила.
към беседата >>
И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда.
Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник.
И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда.
Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света.
към беседата >>
Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата.
Това е за сравнение. Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята.
Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата.
Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни.
към беседата >>
Какво показва това?
Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда.
Какво показва това?
Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени.
към беседата >>
Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения.
Те представят складирани енергии, които дават разни течения. Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата.
Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения.
Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода.
към беседата >>
Че ние никога не можем да задоволим хората.
Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това?
Че ние никога не можем да задоволим хората.
Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени. Срещам някой, който казва: Няма де да се спра.
към беседата >>
Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения.
Ветровете взимат направление от планинските места. Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения.
Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения.
По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно. С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света.
към беседата >>
Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер.
Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората.
Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер.
Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени. Срещам някой, който казва: Няма де да се спра. – Това е, защото ти правиш нещата по човешки.
към беседата >>
По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно.
Защото планини има и в слънцето. Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения.
По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно.
С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила. След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има.
към беседата >>
Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света.
Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер.
Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света.
Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени. Срещам някой, който казва: Няма де да се спра. – Това е, защото ти правиш нещата по човешки. Казвам, как трябва да направиш нещата, че да има де да се спреш.
към беседата >>
С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила.
Планините на слънцето влияят върху планините на земята. Казвам: Ако ние искаме да подобрим нашия живот, трябва да се ползуваме от методите на природата. Ако ний научим нейния език, ще се освободим от всички недоразумения. Понеже хората не знаят този език, затова имат тези недоразумения. По този начин, по който вървят, ще добият нещата, но туй е временно.
С хиляди години се бият за свободата и колко малко гражданска свобода се е добила.
След това хората виждат че пак не са свободни. Век след век хората се бият за своята свобода и не са дошли до положение да имат истинска свобода. Ако тези хора биха се събудили, ако идат да се обединят, да се споразумеят едни с други, ако стане взаимно споразумение между хората, по мисъл, по чувства и по постъпки, това ще обедини хората, това ще освободи света. Ако човек не върви по пътя на Любовта, живот не може да има. Ако човек не върви по пътя на Мъдростта, светлина и знание не може да има.
към беседата >>
2.
Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него
,
УС
, София, 23.6.1935г.,
За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н.
- Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная.
За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н.
- Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави.
към беседата >>
- Прав си, във всичко това вярвам.
- Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н.
- Прав си, във всичко това вярвам.
- И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?
към беседата >>
- И аз вярвам в същото.
В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам.
- И аз вярвам в същото.
Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога.
към беседата >>
Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме.
- Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото.
Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме.
- Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро?
към беседата >>
- Вярваш ли в Бога?
- Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме.
- Вярваш ли в Бога?
- Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи?
към беседата >>
- Вярвам във всичко, което Той прави.
За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога?
- Вярвам във всичко, което Той прави.
- Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите?
към беседата >>
- Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?
- Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави.
- Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?
- Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя.
към беседата >>
- Мога.
- И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави?
- Мога.
Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Защо човек да не прави добро?
Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога.
Защо човек да не прави добро?
Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него.
към беседата >>
Защо да не мисли за красиви и възвишени работи?
- Вярваш ли в Бога? - Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро?
Защо да не мисли за красиви и възвишени работи?
Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели.
към беседата >>
Защо да не помага на страдащите?
- Вярвам във всичко, което Той прави. - Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи?
Защо да не помага на страдащите?
Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно.
към беседата >>
Бог прави това и аз мога да го направя.
- Можеш ли и ти да вършиш всичко, каквото Бог прави? - Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите?
Бог прави това и аз мога да го направя.
Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана.
към беседата >>
Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
- Мога. Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя.
Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм.
към беседата >>
Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него.
Защо човек да не прави добро? Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него.
Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път.
към беседата >>
Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели.
Защо да не мисли за красиви и възвишени работи? Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него.
Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели.
Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно.
Защо да не помага на страдащите? Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели.
Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно.
Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана.
Бог прави това и аз мога да го направя. Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно.
Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана.
Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм.
Нали е казано, че човек е създаден по образ и подобие Божие? Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана.
Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм.
Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път. Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път.
Докато човек се държи за Бога и прави това, което Той прави, приятел е с Него. Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм.
Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път.
Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
Докато кракът ми се държи за мене и прави това, което аз желая, ние сме приятели. Аз вървя в правия път и той върви с мене заедно. Рече ли да се отдалечи от мене и да заживее самостоятелно, смъртта му е подписана. Същото се отнася до ръката ми, както и до всичките удове на моя организъм. Докато ръката ми е в съгласие с мене и изпълнява моята воля, тя е в правия път.
Откаже ли се от мене, тя влиза в противоречие и в скоро време изсъхва.
към беседата >>
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля.
Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата.
към беседата >>
Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля.
Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент.
Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите.
към беседата >>
Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си?
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент.
Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си?
Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа.
към беседата >>
Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си?
Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб.
Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб.
Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват.
При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват.
При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата.
Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
Обаче, така не се разрешават въпросите.
Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата.
Обаче, така не се разрешават въпросите.
Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа.
Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите.
Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа.
Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа.
Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>
Какво представляват мъчнотиите?
Какво представляват мъчнотиите?
Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя.
към беседата >>
Те са дебели въжета, с които връзват човека.
Какво представляват мъчнотиите?
Те са дебели въжета, с които връзват човека.
Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш?
към беседата >>
Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави.
Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека.
Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави.
Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя.
към беседата >>
Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла?
Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави.
Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла?
Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено.
към беседата >>
Тя не може да ми помогне.
Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла?
Тя не може да ми помогне.
Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла.
към беседата >>
Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя.
Какво представляват мъчнотиите? Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне.
Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя.
Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка.
към беседата >>
Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш?
Те са дебели въжета, с които връзват човека. Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя.
Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш?
- Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
- Вързан съм, помогни ми да се избавя.
Стои един човек вързан с въже и се чуди, какво да прави. Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш?
- Вързан съм, помогни ми да се избавя.
- Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
- Не ми е позволено.
Поглежда натук-натам, вижда една малка игла на дрехата си и казва: Защо ми е тази игла? Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя.
- Не ми е позволено.
Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла.
Тя не може да ми помогне. Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено.
Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла.
Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка. То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка.
Да имах поне ножици, положението ми щеше да бъде добро, но сега и аз не зная, какво да правя. Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла.
Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка.
То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
Минава покрай него един добър човек, вижда мъчнотията му и казва: Какво правиш? - Вързан съм, помогни ми да се избавя. - Не ми е позволено. Мога, обаче, да ти дам един съвет: на дрехата си имаш една игла. Вземи иглата и късай въжето нишка по нишка.
То е съставено от хиляди нишки, но след два-три дни ти можеш да скъсаш въжето.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии.
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии.
Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии.
към беседата >>
Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга.
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии.
Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга.
Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват.
към беседата >>
Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже.
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга.
Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже.
- На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
- На какво се дължат мъчнотиите?
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже.
- На какво се дължат мъчнотиите?
- На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
- На човешкото безлюбие.
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите?
- На човешкото безлюбие.
Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
Където е безлюбието, там има големи мъчнотии.
Сега и на вас казвам: Мъчнотиите представляват въжета, съставени от множество малки мъчнотии. Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие.
Където е безлюбието, там има големи мъчнотии.
Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват. Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват.
Извадете иглата си - сложете ума си на работа и нишка след нишка, разрешавайте мъчнотиите си една след друга. Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии.
Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват.
Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
Няма да усетите, как ще се освободите от голямото дебело въже. - На какво се дължат мъчнотиите? - На човешкото безлюбие. Където е безлюбието, там има големи мъчнотии. Дойде ли любовта, мъчнотиите се намаляват и противоречията изчезват.
Малките мъчнотии и противоречия се решават лесно.
към беседата >>
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва.
Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен.
към беседата >>
Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва.
Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни.
Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат.
към беседата >>
Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни.
Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията.
Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление.
към беседата >>
Гладът идва да научи човека, как да живее.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията.
Гладът идва да научи човека, как да живее.
Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си.
към беседата >>
Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее.
Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае.
Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига.
към беседата >>
Оплакването показва, доколко човек е тщеславен.
Като слушате да се проповядва така, някои казват: Добре е да върви човек, добре е да се обичат хората, но хляб трябва. Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае.
Оплакването показва, доколко човек е тщеславен.
Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте.
към беседата >>
Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат.
Казвам: Когато се обичат, хората не могат да бъдат гладни. Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен.
Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат.
С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така?
към беседата >>
С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление.
Безлюбието е причина на сиромашията, на глада, на недоразуменията. Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат.
С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление.
Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате.
към беседата >>
Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си.
Гладът идва да научи човека, как да живее. Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление.
Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си.
С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок.
към беседата >>
С тщеславие нищо не се постига.
Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си.
С тщеславие нищо не се постига.
Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар.
към беседата >>
Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте.
Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига.
Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте.
- Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи.
към беседата >>
- Защо еди-кой си да се отнася с мене така?
Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте.
- Защо еди-кой си да се отнася с мене така?
- Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава.
към беседата >>
- Няма защо да се оплаквате.
С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така?
- Няма защо да се оплаквате.
Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри.
към беседата >>
Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок.
Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате.
Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок.
По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н.
към беседата >>
По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар.
С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок.
По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар.
Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава.
към беседата >>
Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи.
Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар.
Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи.
За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление.
към беседата >>
За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава.
- Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи.
За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава.
Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка.
към беседата >>
Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри.
- Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава.
Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри.
Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им.
към беседата >>
Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н.
Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри.
Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н.
Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава.
По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н.
Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава.
Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление.
Един цар решил да изпита министрите си, да разбере, доколко са справедливи. За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава.
Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление.
Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка.
За тази цел, той предал управлението си на десетте министри и заминал за друга държава. Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление.
Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка.
При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им. Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им.
Той се преоблякъл като просяк и посетил един след друг своите министри. Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка.
При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им.
Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
Първият го изхокал и му дал едни скъсани обувки; вторият му дал най-старите си, скъсани дрехи; третият - парче сух хляб и т.н. Те изпращали слугите си, да изгонят просяка от двора им, като го поучавали, че който не работи, нищо не му се дава. Десет години странствал царят и като се върнал в царството си, поканил министрите си на угощение, да им изкаже благодарността си за доброто управление. Преди да седнат на местата си, царят сложил на стола на всеки министър онази вещ, която той дал на просяка. При вида на познатите вещи, министрите се ужасили, разбрали грешката си, но било вече късно - царят ги изпитал и познал, какво се крие в сърцата им.
Ще дойде ден, когато Христос ще покани всички хора на угощение и на стола на всекиго ще сложи точно това, което той е пожертвувал за Бога и за своите ближни.
към беседата >>
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква.
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква.
Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си.
към беседата >>
Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас.
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква.
Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас.
Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля.
към беседата >>
Това не е вярно.
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас.
Това не е вярно.
Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си.
към беседата >>
Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия.
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно.
Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия.
Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него.
към беседата >>
Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния?
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия.
Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния?
Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон.
към беседата >>
Вие знаете това, но мислите и за себе си.
Помнете: истинското служене подразбира изпълняване на Божията воля и то точно така, както Той изисква. Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния?
Вие знаете това, но мислите и за себе си.
Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете?
към беседата >>
Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля.
Ще кажете, че не знаете, какво изисква Бог от вас. Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си.
Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля.
Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката.
към беседата >>
Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си.
Това не е вярно. Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля.
Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си.
Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него.
към беседата >>
Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него.
Ако господарят ви даде хиляда лева, да ги дадете на някой беден човек, а вие задържите сто лева за себе си, това не е точно изпълняване на волята Божия. Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си.
Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него.
Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя.
към беседата >>
Това е закон.
Не знаете ли, че трябва да предадете цялата сума на бедния? Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него.
Това е закон.
- Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си.
към беседата >>
- Кой се грижи за малкото дете?
Вие знаете това, но мислите и за себе си. Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон.
- Кой се грижи за малкото дете?
- Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца.
към беседата >>
- Майката.
Докато мисли за себе си, човек не е още в правия път, той не може да изпълнява Божията воля. Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете?
- Майката.
Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни.
към беседата >>
Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него.
Само онзи изпълнява Божията воля, който не мисли за себе си. Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката.
Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него.
В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска.
към беседата >>
В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя.
Щом не мисли за себе си, други ще мислят за него. Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него.
В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя.
Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят.
към беседата >>
Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си.
Това е закон. - Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя.
Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си.
Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя.
към беседата >>
Същото виждаме и в живота на малките птиченца.
- Кой се грижи за малкото дете? - Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си.
Същото виждаме и в живота на малките птиченца.
Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави?
към беседата >>
Докато са малки и без крилца, майката ги храни.
- Майката. Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца.
Докато са малки и без крилца, майката ги храни.
Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
Щом израснат крилцата им, майката ги напуска.
Следователно, докато детето уповава на майка си, тя има грижа за него. В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни.
Щом израснат крилцата им, майката ги напуска.
Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
Те хвръкват и започват сами да се хранят.
В който ден то стане самостоятелно и започне да мисли за себе си, майка му го изоставя. Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска.
Те хвръкват и започват сами да се хранят.
На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя.
Тя казва: Ти си вече голям, сам можеш да се грижиш за себе си. Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят.
На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя.
Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави? Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави?
Същото виждаме и в живота на малките птиченца. Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя.
Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави?
Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
Докато са малки и без крилца, майката ги храни. Щом израснат крилцата им, майката ги напуска. Те хвръкват и започват сами да се хранят. На същото основание казвам: Докато човек уповава на Бога, той се намира под Неговите грижи.Стане ли самостоятелен, Бог го изоставя. Ако не разбира този закон, той казва: Защо Бог ме изостави?
Не сте изоставени, но вече сами можете да се храните.
към беседата >>
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали.
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали.
Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина.
към беседата >>
Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си.
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали.
Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си.
Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца.
към беседата >>
Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават.
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си.
Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават.
На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена.
към беседата >>
На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени.
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават.
На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени.
- Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо?
към беседата >>
- Защо?
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени.
- Защо?
- Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие.
към беседата >>
- Има някаква причина.
И тъй, когато се молите и не получавате отговор на молитвите си, причината е или в незнанието ви да се молите, или във възрастта, до която сте достигнали. Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо?
- Има някаква причина.
Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва".
към беседата >>
Една майка има няколко деца.
Вие сте възрастни и самостоятелни, можете сами да се храните и да се грижите за себе си. Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина.
Една майка има няколко деца.
На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия.
към беседата >>
На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена.
Някои веднага получават отговор на молитвата си, а други не получават. На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца.
На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена.
- Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
- Защо?
На първите всички са готови да услужват; по отношение на вторите, сърцата са затворени. - Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена.
- Защо?
- Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
- Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие.
- Защо? - Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо?
- Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие.
Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва".
- Има някаква причина. Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие.
Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва".
За да дава Бог, нужни са условия. Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
За да дава Бог, нужни са условия.
Една майка има няколко деца. На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва".
За да дава Бог, нужни са условия.
Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
На едно от тях тя е готова да услужва всякога и при всички условия; към другите, обаче, е затворена. - Защо? - Първото дете всякога разчита и уповава на майка си, а останалите не уповават на нея, не се отнасят с нужното доверие. Така се е създала поговорката: "Бог дава, но в кошара не вкарва". За да дава Бог, нужни са условия.
Спазва ли тези условия, човек всякога ще се ползва от Божието благословение.
към беседата >>
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен.
Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент.
към беседата >>
Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен.
Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне.
При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри.
към беседата >>
При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне.
При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото.
Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си.
към беседата >>
Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото.
Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава.
И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
И в края на краищата, цялото тяло изнемогва.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава.
И в края на краищата, цялото тяло изнемогва.
Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент.
И тъй, не питайте, защо идват противоречията в живота ви, но знайте, че докато кракът уповава на тялото, всякога ще бъде здрав и нахранен. Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва.
Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент.
Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
Кажете му, че положението му ще се подобри.
Пожелае ли да се отдели, той скоро ще изсъхне. При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент.
Кажете му, че положението му ще се подобри.
Той ще се окуражи и ще продължи пътя си. Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
Той ще се окуражи и ще продължи пътя си.
При това, левият и десният крак трябва взаимно да си помагат, да носят тежестта на тялото. Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри.
Той ще се окуражи и ще продължи пътя си.
Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
Остане ли цялата работа само на единия крак положението и на другия се влошава. И в края на краищата, цялото тяло изнемогва. Ето защо, видите ли, че някой страда, повдигнете товара му само за един момент. Кажете му, че положението му ще се подобри. Той ще се окуражи и ще продължи пътя си.
Важно е за човека, при какви трудни моменти в живота си да не се чувствува сам, но да знае, че и на другия край на света има някой, който мисли за него.
към беседата >>
Двама българи следвали в Америка.
Двама българи следвали в Америка.
- Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си.
към беседата >>
- Единият от тях бил голям реалист.
Двама българи следвали в Америка.
- Единият от тях бил голям реалист.
Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението.
към беседата >>
Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина.
Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист.
Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина.
Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си.
към беседата >>
Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света.
Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина.
Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света.
Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума.
към беседата >>
Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си.
Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света.
Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си.
По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите.
към беседата >>
По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си.
Двама българи следвали в Америка. - Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си.
По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си.
Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен.
към беседата >>
Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението.
- Единият от тях бил голям реалист. Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си.
Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението.
Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари.
към беседата >>
Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си.
Той вярвал, че нещата на физическия свят се уреждат по материален начин, без участието на някаква духовна причина. Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението.
Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си.
Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България.
към беседата >>
Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума.
Другият пък бил мистик, вярвал в участието на духовното, на Разумното начало в света. Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си.
Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума.
В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си.
към беседата >>
В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите.
Трябвало първият да отиде в Ню Йорк, там да държи изпитите си. По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума.
В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите.
След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете.
към беседата >>
След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен.
По едно време той писал на другаря си, че издържал изпитите си, но му трябват сто долара, да плати дълговете си. Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите.
След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен.
Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае.
към беседата >>
Не стана нужда да ми пращаш пари.
Нямал познати, от които да поиска и не знаел, как да излезе от затруднението. Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен.
Не стана нужда да ми пращаш пари.
Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата.
към беседата >>
Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България.
Приятелят му веднага отговорил: Надявам се, че докато получиш писмото ми, ти навярно ще си уредил работите си. Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари.
Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България.
Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте.
към беседата >>
Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си.
Ако не можеш да наредиш работите си, пиши ми, веднага ще изпратя нужната сума. В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България.
Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си.
Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете.
В същото време той приготвил сто долара, та ако по друг начин не може да му се помогне, да му изпрати парите. След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си.
Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете.
Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае.
След две седмици приятелят му писал от Ню Йорк: Благодаря за грижите и вниманието ти към мен. Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете.
Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае.
Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата.
Не стана нужда да ми пращаш пари. Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае.
Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата.
Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте. Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте.
Работата ми се нареди, платих дълговете си и свободно мога да се върна в България. Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата.
Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте.
Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
Откъде са дошли стоте долара, той не пише, важно е, че оправил сметките си. Благодарете, че реалното се крие в незнайното, а нереалното - в това, което знаете. Значи, човек всякога може да се съмнява в това, което знае, но никога в това, което не знае. Изобщо, най-малкото съмнение разваля нещата. Искате ли да успеете в нещо, не се съмнявайте.
Дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си положителни чувства, за да имате всякога успех.
към беседата >>
Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани, само когато се опитат.
Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани, само когато се опитат.
Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита. Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.
към беседата >>
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля.
Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него.
към беседата >>
Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита.
Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани, само когато се опитат.
Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита.
Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.
към беседата >>
Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля.
Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него.
В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него.
към беседата >>
Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.
Всички хора говорят за разбиране на нещата, но те могат да бъдат разбрани, само когато се опитат. Никой не може да разбере вкуса на хляба, докато не го опита.
Външно може да изглежда вкусен, близките ти могат да го препоръчват, но докато ти сам не го опиташ, не можеш да имаш ясна представа за неговия вкус.
към беседата >>
В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него.
В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него.
На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота.
към беседата >>
Защо е нужно да опитва човек нещата?
Защо е нужно да опитва човек нещата?
- За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност.
към беседата >>
На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него.
На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба.
Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване.
към беседата >>
- За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват.
Защо е нужно да опитва човек нещата?
- За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват.
За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност.
към беседата >>
Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба.
Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него.
Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност.
към беседата >>
За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат.
Защо е нужно да опитва човек нещата? - За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват.
За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат.
Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо.
към беседата >>
Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него.
Ще знаете сега, че силата на човека се заключава в изпълняване на Божията воля. Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него.
Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него.
Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава.
Защо е нужно да опитва човек нещата? - За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат.
Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава.
Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно.
към беседата >>
Хлябът във вас и вие в него.
Това значи: Бог да присъства във вас и вие - в Него. В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него.
Хлябът във вас и вие в него.
В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа.
Защо е нужно да опитва човек нещата? - За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава.
Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа.
При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън.
към беседата >>
В това се заключава вътрешният смисъл на живота.
В умствения свят, този закон се превежда с думите: Словото да бъде във вас и вие - в Него. На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него.
В това се заключава вътрешният смисъл на живота.
Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност.
Защо е нужно да опитва човек нещата? - За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа.
При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност.
Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота.
към беседата >>
Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване.
На физическия свят пак казваме: Хлябът да бъде всякога в човека и човек - в хляба. Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота.
Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване.
Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност. Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност.
- За да не изпадне в заблуждение, в лъжа, в отричане на неща, които съществуват. За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност.
Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност.
Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин.
към беседата >>
Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност.
Това са важни мисли, които трябва да държите постоянно в ума си: Бог във вас и вие в Него. Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване.
Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност.
Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо.
За пример, ако сам не е проверил, дали някой е свършил възложената му работа, може да се заблуди, или да го излъжат. Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност.
Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо.
Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин?
към беседата >>
Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
Словото в ума и в сърцето ви и вие в Него. Хлябът във вас и вие в него. В това се заключава вътрешният смисъл на живота. Това подразбира будно съзнание, в което нещата стават без прекъсване. Това значи, да бъдем постоянно с Господа и Той в нас, със своята пълнота и целокупност.
Това означават думите, които Христос е казал: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си изпратил".
към беседата >>
Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно.
Човек трябва или сам да опитва нещата, или да се ползва от опитността на хората, но в никой случай да не вади заключения, или да се произнася за неща, които не познава. Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо.
Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно.
Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос.
към беседата >>
Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.
Желая ви сега да отидете при Бога и Той да дойде при вас; да изпълнявате волята Му и Той да изпълнява волята си чрез вас.
към беседата >>
Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън.
Ако дава мнението си, без да е проверил нещо, той изгубва доверието на хората, пък и сам за себе си губи основа. При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно.
Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън.
Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно.
към беседата >>
Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота.
При това положение човек обърква понятията си, както някои ученици смесват понятията кръг и окръжност. Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън.
Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота.
За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
За пример, някой казва за себе си, че е християнин.
Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота.
За пример, някой казва за себе си, че е християнин.
- Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
- Защо е християнин?
Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин.
- Защо е християнин?
- Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
- Защото вярва в Христос.
Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин?
- Защото вярва в Христос.
- Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
- Това не е достатъчно.
Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос.
- Това не е достатъчно.
Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно.
Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си.
към беседата >>
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права.
Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост.
към беседата >>
Според мене, този въпрос се решава с опит.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права.
Според мене, този въпрос се решава с опит.
Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую.
към беседата >>
Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене, този въпрос се решава с опит.
Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую.
Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае.
към беседата >>
Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую.
Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода.
В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско.
към беседата >>
В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода.
В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е.
първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ.
към беседата >>
първа по сладост.
Сегашните християни не разглеждат само въпроса, кой е истински християнин, но те се спират още и върху това, коя вяра е най-права. Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е.
първа по сладост.
Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна.
към беседата >>
Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую.
Според мене, този въпрос се решава с опит. Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост.
Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую.
За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба.
към беседата >>
За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае.
Както се опитва степента на сладостта на захарта, така се опитва и правотата на едно верую. Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую.
За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае.
Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско.
Взимаш три бучки захар от три различни качества и ги слагаш в еднакво големи чаши, пълни с вода. В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае.
Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско.
Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ.
В която чаша водата е най-сладка, тази захар е първокачествена, т.е. първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско.
Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ.
Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Неговата вяра е най- силна.
първа по сладост. Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ.
Неговата вяра е най- силна.
Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба. Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба.
Страданията в живота имат за цел да изпитат силата и правотата на човешкото верую. За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна.
Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба.
Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
За пример, поставят различните вярвания на едно и също изпитание и гледат, кое от тях ще устои, без да се разколебае. Щом едно верую не се разколебава и от най-големите изпитания, то е право и истинско. Ако няколко души вярващи се заблудят в една гора и прекарат в нея няколко дни без хляб, този, който не се разколебае във вярата си и се надява, че хлябът ще дойде отнякъде, е истински вярващ. Неговата вяра е най- силна. Той вярва, че и от небето може да падне хляб, когато другите знаят само един начин за получаване на хляба.
Не може ли да дойде по този начин, те са осъдени на глад.
към беседата >>
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб.
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб.
Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.
към беседата >>
Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора.
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб.
Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора.
В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб.
към беседата >>
В това време хлябът им се свършил.
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора.
В това време хлябът им се свършил.
Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал.
към беседата >>
Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски?
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил.
Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски?
Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях.
към беседата >>
Англичанинът казал, че искат европейски хляб.
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски?
Англичанинът казал, че искат европейски хляб.
- Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели.
към беседата >>
- Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб.
- Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.
Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб.
Той прекарал няколко дни с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.
Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб.
Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал.
В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб.
Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал.
Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях.
Един от индусите ги запитал: Какъв хляб искате, европейски или нашенски? Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал.
Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях.
Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели.
Англичанинът казал, че искат европейски хляб. - Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях.
Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели.
На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
- Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб. Наистина, след един час пред тях стоял топъл, бял европейски хляб. Как и откъде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници, хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели.
На запитванията, откъде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение.
към беседата >>
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения.
Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене.
към беседата >>
Те не вярват и в предсказанията.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения.
Те не вярват и в предсказанията.
Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода.
към беседата >>
Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията.
Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват.
Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това?
към беседата >>
Важно е дали предсказанията се сбъдват.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват.
Важно е дали предсказанията се сбъдват.
Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене.
към беседата >>
Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват.
Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата.
Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече.
към беседата >>
Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене.
Някои хора вярват в чудеса, а някои не вярват и искат обяснения. Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата.
Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене.
Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това.
към беседата >>
Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода.
Те не вярват и в предсказанията. Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене.
Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода.
- Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това. Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
- Как ще стане това?
Не е важно, в какво вярват хората и в какво не вярват. Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода.
- Как ще стане това?
- Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това. Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
- Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене.
Важно е дали предсказанията се сбъдват. Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това?
- Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене.
На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това. Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече.
Представете си, че днес имате голям студ, 35 градуса под нулата. Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене.
На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече.
Чудите се, как става това. Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
Чудите се, как става това.
Водата е замръзнала, няма капка вода за пиене. Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече.
Чудите се, как става това.
Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
Не е важно, как става; важен е фактът.
Казвам: Не се безпокойте, утре ще имате вода. - Как ще стане това? - Не е важно, как ще стане - ще имате вода за пиене. На другия ден идва отнякъде топла вълна, над 30 градуса, стопява целия сняг и лед и водата започва да тече. Чудите се, как става това.
Не е важно, как става; важен е фактът.
към беседата >>
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса.
По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят.
към беседата >>
По този начин ще избегне много погрешки в живота си.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса.
По този начин ще избегне много погрешки в живота си.
Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие.
към беседата >>
Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си.
Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса.
Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това?
към беседата >>
Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса.
Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони.
За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо.
към беседата >>
За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони.
За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят.
Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека.
към беседата >>
Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят.
Следователно, ако вярващият прилага своето верую в живота си, ще види, че стават чудеса. По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят.
Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят.
Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките?
към беседата >>
Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие.
По този начин ще избегне много погрешки в живота си. Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят.
Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие.
Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката.
към беседата >>
Чудо ли е това?
Чудеса съществуват за безверниците, за невежите; обаче, за истински вярващите, за учените не съществуват чудеса. Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие.
Чудо ли е това?
За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина.
към беседата >>
За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо.
Те знаят, че всичко, което става в природата и в живота, се подчинява на разумни закони. За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това?
За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо.
Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи.
към беседата >>
Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека.
За пример, двама вярващи се карат помежду си и с години се сърдят, не могат да се помирят. Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо.
Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека.
Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня.
към беседата >>
Какво представляват погрешките?
Който знае отношенията им, не може да вярва, че един ден те ще се примирят. Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека.
Какво представляват погрешките?
Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи.
към беседата >>
Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката.
Обаче, една топла вълна мине през сърцата им, стопли ги, разшири ги и те си подават ръка за примирие. Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките?
Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката.
Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма.
към беседата >>
Като строи, той пропусне една малка междина.
Чудо ли е това? За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката.
Като строи, той пропусне една малка междина.
Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи.
За онзи, който не знае законите, е чудо; за онзи, който разбира Божиите закони, няма никакво чудо. Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина.
Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи.
- Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
- Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня.
Следвайте по тези закони, за да не правите погрешки, защото понякога и малките погрешки спъват човека. Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи.
- Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня.
- Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
- Да, но маджунът не държи.
Какво представляват погрешките? Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня.
- Да, но маджунът не държи.
В скоро време той пада и междината става по-голяма. Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
В скоро време той пада и междината става по-голяма.
Малките погрешки са малките междини, които майсторът е оставил при постройката. Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи.
В скоро време той пада и междината става по-голяма.
Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
Като строи, той пропусне една малка междина. Аз виждам това, обръщам му внимание на междината, да я изправи. - Няма нищо - казва той - с маджун ще я запълня. - Да, но маджунът не държи. В скоро време той пада и междината става по-голяма.
Дъските трябва да бъдат добре споени отвътре.
към беседата >>
Законът за междините съществува и в човешкия живот.
Законът за междините съществува и в човешкия живот.
Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи.
към беседата >>
Животът на хората е пълен с междини, т.е.
Законът за междините съществува и в човешкия живот.
Животът на хората е пълен с междини, т.е.
с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини.
към беседата >>
с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече.
Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е.
с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече.
Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически.
към беседата >>
Природата не търпи празни пространства.
Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече.
Природата не търпи празни пространства.
Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени.
към беседата >>
Като види някъде междина, веднага я заварява.
Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства.
Като види някъде междина, веднага я заварява.
Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата.
към беседата >>
Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи.
Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява.
Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи.
Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати.
към беседата >>
Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини.
Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи.
Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини.
Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо.
към беседата >>
Законът за спояването не е механически.
с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини.
Законът за спояването не е механически.
Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека?
към беседата >>
Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени.
Природата не търпи празни пространства. Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически.
Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени.
Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Ще кажете, че и човек присажда нещата.
Като види някъде междина, веднага я заварява. Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени.
Ще кажете, че и човек присажда нещата.
Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати.
Тя има особен род спойки, с които заварява междините, но ги прилага в крайни случаи. Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата.
Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати.
Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Това спояване е повече механическо, отколкото органическо.
Изобщо, тя обича нещата отначало още да бъдат добре, здраво споени, без никакви междини. Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати.
Това спояване е повече механическо, отколкото органическо.
Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека? Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека?
Законът за спояването не е механически. Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо.
Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека?
Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
Когато споява нещата, природата ги прави приблизително естествени. Ще кажете, че и човек присажда нещата. Правят се опити в това отношение, но още не са постигнати големи резултати. Това спояване е повече механическо, отколкото органическо. Можете ли да наречете органическо спояване поставянето на изкуствен крак на човека?
Този човек има крак, но изкуствен, нищо не чувствува с него.
към беседата >>
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека.
Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ.
към беседата >>
Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека.
Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени.
Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина.
към беседата >>
Фиктивно е тяхното спасяване.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени.
Фиктивно е тяхното спасяване.
То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване.
То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него.
Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него.
Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен.
Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ.
Органическата и механическа спойка се различава така, както се различават истинското и фиктивно спасяване на човека. Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен.
Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ.
Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина. Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина.
Всички проповедници, учени говорят на хората за спасяване, но и до днес те още не са спасени. Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ.
Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина.
Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
Фиктивно е тяхното спасяване. То е все едно, да дадеш на човека хляб, нарисуван на картина и да му кажеш, че може да се нахрани с него. Иска ли да се нахрани, човек трябва да носи в ръцете си истински хляб, а не книжен. Книжният хляб ще го нахрани толкова, колкото една философска книга в ръката на детето, може да го направи философ. Или, ако му дадете една художествена картина и очаквате да чуете неговото мнение за тази картина.
Само мъдрецът може да се ползва от философската книга и само художникът - от красивата картина.
към беседата >>
На какво се дължи правилното развитие на човека?
На какво се дължи правилното развитие на човека?
- На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено.
към беседата >>
- На малко нещо.
На какво се дължи правилното развитие на човека?
- На малко нещо.
Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
към беседата >>
Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно.
На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо.
Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно.
Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му.
към беседата >>
Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав.
На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно.
Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав.
Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав.
На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав.
Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав.
Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено.
На какво се дължи правилното развитие на човека? - На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав.
Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено.
Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
- На малко нещо. Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено.
Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му.
Не се изисква много нещо от човека, за да се развива правилно. Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота.
В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му.
Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае, как да се ползва от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, нищо не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползва правилно от благата на живота. В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му.
Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята.
към беседата >>
"Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ".
"Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ".
(- 8 ст.). - От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.
към беседата >>
(- 8 ст.).
"Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ".
(- 8 ст.).
- От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.
към беседата >>
- От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.
"Да се не убоиш от лицето ми, защото аз съм с тебе, за да те избавя, говори Господ". (- 8 ст.).
- От този стих се вижда, че когато Бог е с човека, всичките му работи вървят добре.
към беседата >>
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре.
Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и.
към беседата >>
Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре.
Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре.
Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва.
към беседата >>
Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре.
Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят.
Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую?
към беседата >>
Човек е ралото на своята земя.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят.
Човек е ралото на своята земя.
За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно.
към беседата >>
За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя.
За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре.
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная.
към беседата >>
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и.
Пророкът се намирал пред големи мъчнотии, мнозина въставали против него, но понеже Бог бил на негова страна, работите му вървели добре. Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре.
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и.
На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето.
към беседата >>
На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва.
Не мислете, че ако Бог е с вас, всичко ще се нареди добре. Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и.
На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва.
- Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз.
към беседата >>
- Какво е твоето верую?
Ще имате мъчнотии, изпитания и страдания, но въпреки това, ще успеете, няма да ви погубят. Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва.
- Какво е твоето верую?
- Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам?
към беседата >>
- Това не е важно.
Човек е ралото на своята земя. За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую?
- Това не е важно.
- Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная.
към беседата >>
- Искам да зная.
За да я изоре, ще впрегне воловете си и ще отиде на нивата: воловете напред, той назад и нивата ще се разоре. Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно.
- Искам да зная.
- Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н.
към беседата >>
- Моето верую е като твоето.
Само така човек ще разбере, че е онал земята си и с радост ще яде плодовете и. На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная.
- Моето верую е като твоето.
В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам.
към беседата >>
В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз.
На всеки човек е даден къс земя - неговото тяло, което трябва да обработва. - Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето.
В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз.
- Откъде знаеш, в какво вярвам? - Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото.
към беседата >>
- Откъде знаеш, в какво вярвам?
- Какво е твоето верую? - Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз.
- Откъде знаеш, в какво вярвам?
- Зная. За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме.
към беседата >>
- Зная.
- Това не е важно. - Искам да зная. - Моето верую е като твоето. В каквото вярваш ти, в това вярвам и аз. - Откъде знаеш, в какво вярвам?
- Зная.
За пример, аз зная, че ти вярваш в доброкачествения хляб, в чистия въздух, в чистата вода, в светлината, в добрите хора и т.н. - Прав си, във всичко това вярвам. - И аз вярвам в същото. Щом е така, ние сме братя и няма причини да се различаваме и да не се разбираме. - Вярваш ли в Бога?
към беседата >>
В гората някъде далеч, но носи хляб.
(втори вариант)
Той ни разправя сам: „Аз не зная как е тази работа, но какъвто хляб ние искаме, и този индус ни доставя такъв хляб. По индуски начин, по европейски начин, но топъл хляб. Не видяхме ни фурна, но топъл биваше хлябът. Пита само колко хляба трябват. Толкова. И дава топли хлябове. Откъде?
В гората някъде далеч, но носи хляб.
Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва. Хляб донася, но откъде го носи, какво прави, той все мълчи.“
към втори вариант >>
И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме.
(втори вариант)
Ти искаш да имаш най– високата служба в една държава. Тя е временна. Но представете си, че вие сте един екскурзиант, имате най–високата служба в България, но се заблудите някъде в планината и оставате там четири–пет дена. Питам, твоята най–висока служба в България какво ще ти помогне? Ще ти коства и живота.
И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме.
Не да умреш гладен. То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света.
към втори вариант >>
Цярът на тия противоречия е за пет пари.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един план днес, да видим как ще го изпълните. Много противоречия имате, но няма какво да философствате.
Цярът на тия противоречия е за пет пари.
За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него.
към втори вариант >>
Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва.
(втори вариант)
По индуски начин, по европейски начин, но топъл хляб. Не видяхме ни фурна, но топъл биваше хлябът. Пита само колко хляба трябват. Толкова. И дава топли хлябове. Откъде? В гората някъде далеч, но носи хляб.
Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва.
Хляб донася, но откъде го носи, какво прави, той все мълчи.“
към втори вариант >>
Не да умреш гладен.
(втори вариант)
Тя е временна. Но представете си, че вие сте един екскурзиант, имате най–високата служба в България, но се заблудите някъде в планината и оставате там четири–пет дена. Питам, твоята най–висока служба в България какво ще ти помогне? Ще ти коства и живота. И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме.
Не да умреш гладен.
То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай.
към втори вариант >>
За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един план днес, да видим как ще го изпълните. Много противоречия имате, но няма какво да философствате. Цярът на тия противоречия е за пет пари.
За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това.
Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят.
към втори вариант >>
Хляб донася, но откъде го носи, какво прави, той все мълчи.“
(втори вариант)
Не видяхме ни фурна, но топъл биваше хлябът. Пита само колко хляба трябват. Толкова. И дава топли хлябове. Откъде? В гората някъде далеч, но носи хляб. Като го запитаме, той всякога мълчи, никога не казва.
Хляб донася, но откъде го носи, какво прави, той все мълчи.“
към втори вариант >>
То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба.
(втори вариант)
Но представете си, че вие сте един екскурзиант, имате най–високата служба в България, но се заблудите някъде в планината и оставате там четири–пет дена. Питам, твоята най–висока служба в България какво ще ти помогне? Ще ти коства и живота. И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме. Не да умреш гладен.
То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба.
Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай. Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
Ние искаме да се изправят някои мъчнотии.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един план днес, да видим как ще го изпълните. Много противоречия имате, но няма какво да философствате. Цярът на тия противоречия е за пет пари. За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това.
Ние искаме да се изправят някои мъчнотии.
Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание.
към втори вариант >>
Сега аз не коментирам, аз изнасям.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям.
Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения.
към втори вариант >>
Сега да ви преведа.
(втори вариант)
Питам, твоята най–висока служба в България какво ще ти помогне? Ще ти коства и живота. И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме. Не да умреш гладен. То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба.
Сега да ви преведа.
Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай. Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
Но не по човешки начин.
(втори вариант)
Аз ще ви дам един план днес, да видим как ще го изпълните. Много противоречия имате, но няма какво да философствате. Цярът на тия противоречия е за пет пари. За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии.
Но не по човешки начин.
Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане.
към втори вариант >>
Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям.
Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно.
Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода.
към втори вариант >>
Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост?
(втори вариант)
Ще ти коства и живота. И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме. Не да умреш гладен. То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа.
Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост?
Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай. Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
Всеки иска да знае какво ще стане.
(втори вариант)
Много противоречия имате, но няма какво да философствате. Цярът на тия противоречия е за пет пари. За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин.
Всеки иска да знае какво ще стане.
Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най–малкият план.
към втори вариант >>
Я е вярно, я не е вярно.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям. Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно.
Я е вярно, я не е вярно.
Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде?
към втори вариант >>
Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света.
(втори вариант)
И най–високото положение не е да имаш най–високия пост, а като се намериш в планината, да имаш знанието, да може в дадения случай да си намериш пътя и да може хлябът да ти дойде навреме. Не да умреш гладен. То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост?
Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света.
Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай. Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него.
(втори вариант)
Цярът на тия противоречия е за пет пари. За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане.
Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него.
Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най–малкият план. Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
Вярно е това, което аз опитвам.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям. Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно.
Вярно е това, което аз опитвам.
В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това.
към втори вариант >>
Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай.
(втори вариант)
Не да умреш гладен. То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света.
Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай.
Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят.
(втори вариант)
За този цяр можем да похарчим хиляди, хиляди, но нищо от това. Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него.
Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят.
У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най–малкият план. Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
В дадения случай верни работи са това.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям. Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам.
В дадения случай верни работи са това.
Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса.
към втори вариант >>
Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
(втори вариант)
То е най–високата служба, да знаеш как да си доставиш хляба. Сега да ви преведа. Ако ти имаш известни мъчнотии в живота си и не можеш да се справиш с тях, питам, какво те ползва твоят висок пост? Ти вярваш, че имаш едно право верую, че Христос е дошъл да спаси света. Ти вярваш, че имаш опитност на светиите, но в своята мъчнотия, която имаш, ти не можеш да се справиш в дадения случай, не можеш да си помогнеш в дадения случай.
Да ви наведа на едно изяснение, къде седи мъчнотията.
към втори вариант >>
У всинца ви трябва да има едно и също желание.
(втори вариант)
Ние искаме да се изправят някои мъчнотии. Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят.
У всинца ви трябва да има едно и също желание.
И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най–малкият план. Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
Сега има други изяснения.
(втори вариант)
Сега аз не коментирам, аз изнасям. Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това.
Сега има други изяснения.
Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде.
към втори вариант >>
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно.
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно.
Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки.
към втори вариант >>
И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане.
(втори вариант)
Но не по човешки начин. Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание.
И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане.
Той е най–малкият план. Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода.
(втори вариант)
Вие се чудите сега вярно ли е това, или не е вярно. Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения.
Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода.
Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде. Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица.
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно.
Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица.
Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш.
към втори вариант >>
Той е най–малкият план.
(втори вариант)
Всеки иска да знае какво ще стане. Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане.
Той е най–малкият план.
Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
Питате: „Откъде?
(втори вариант)
Я е вярно, я не е вярно. Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода.
Питате: „Откъде?
“ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде. Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
Казва: „Тази малка иглица защо ми е?
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно. Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица.
Казва: „Тази малка иглица защо ми е?
“ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата.
към втори вариант >>
Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
(втори вариант)
Има един план, по който може да работите, на всинца ви може да се разправи, но сега не искам никой да ме пита за него. Ще ви дам един план, да видим колко души от вас могат да го изпълнят. У всинца ви трябва да има едно и също желание. И ако във всинца ви желанието е едно и също, това ще стане. Той е най–малкият план.
Сега няма да ви го кажа, но в скоро време мисля да ви го кажа, та да тръгнат работите ви напред.
към втори вариант >>
“ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това.
(втори вариант)
Вярно е това, което аз опитвам. В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде?
“ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това.
Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде. Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
“ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок.
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно. Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е?
“ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок.
Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата. Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса.
(втори вариант)
В дадения случай верни работи са това. Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това.
Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса.
Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде. Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш.
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно. Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок.
Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш.
Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата. Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде.
(втори вариант)
Сега има други изяснения. Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса.
Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде.
Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
Туй въже е направено от хиляди малки нишки.
(втори вариант)
Вързали едного с едно въже, но той мисли, че туй въже е целокупно. Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш.
Туй въже е направено от хиляди малки нишки.
Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата. Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Каквото предсказах, и нещата стават.
(втори вариант)
Представете си, че имате един студен ден, всичката вода е замръзнала, но аз предсказвам, че утре вие ще имате вода. Питате: „Откъде? “ Аз разбирам, че утре във времето ще стане една промяна, в природата ще стане това. Такава топлина ще имате, трийсет и пет градуса. Всичко това ще се измени и водата ще потече, ще дойде отнякъде.
Каквото предсказах, и нещата стават.
към втори вариант >>
Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш.
(втори вариант)
Опитва се да го скъса – не може, няма и нож, има само една малка иглица. Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки.
Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш.
Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата. Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Сега в какво се разбират предсказанията?
(втори вариант)
Сега в какво се разбират предсказанията?
Значи в природата има един закон, топлината разтопява леда. Или предсказвам на хората, казвам: „Вие утре няма да имате вода.“ Виждам, че времето ще се измени, ще имате трийсет и пет градуса под нулата, всичко ще бъде замръзнало.
към втори вариант >>
Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата.
(втори вариант)
Казва: „Тази малка иглица защо ми е? “ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш.
Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата.
Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Значи в природата има един закон, топлината разтопява леда.
(втори вариант)
Сега в какво се разбират предсказанията?
Значи в природата има един закон, топлината разтопява леда.
Или предсказвам на хората, казвам: „Вие утре няма да имате вода.“ Виждам, че времето ще се измени, ще имате трийсет и пет градуса под нулата, всичко ще бъде замръзнало.
към втори вариант >>
Да късаш нишките сега.“
(втори вариант)
“ Минава един добър човек покрай него и иска да му даде един урок. Казва вързаният: „Отвържи ме.“ „Не мога да те отвържа, не ми е позволено, но ще ти кажа един начин, по който можеш да се отвържеш. Туй въже е направено от хиляди малки нишки. Трябва да си извадиш малката игла и нишка по нишка ще ги късаш.“ „Ама ще умра.“ „Няма да умираш. Един–два дена ще късаш нишките, аз отивам пак на работа, а подир два дена пак ще се върна и ще видя работата.
Да късаш нишките сега.“
към втори вариант >>
Или предсказвам на хората, казвам: „Вие утре няма да имате вода.“ Виждам, че времето ще се измени, ще имате трийсет и пет градуса под нулата, всичко ще бъде замръзнало.
(втори вариант)
Сега в какво се разбират предсказанията? Значи в природата има един закон, топлината разтопява леда.
Или предсказвам на хората, казвам: „Вие утре няма да имате вода.“ Виждам, че времето ще се измени, ще имате трийсет и пет градуса под нулата, всичко ще бъде замръзнало.
към втори вариант >>
Големите мъчнотии, те са направени все от малки нишки.
(втори вариант)
Големите мъчнотии, те са направени все от малки нишки.
Вие не искате да се освободите от тях. Ще късате конец по конец, четири–пет хиляди конци има, ще ги скъсате и ще се освободите от тази мъчнотия.
към втори вариант >>
Сега тия обяснения са частични.
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични.
Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг.
към втори вариант >>
Вие не искате да се освободите от тях.
(втори вариант)
Големите мъчнотии, те са направени все от малки нишки.
Вие не искате да се освободите от тях.
Ще късате конец по конец, четири–пет хиляди конци има, ще ги скъсате и ще се освободите от тази мъчнотия.
към втори вариант >>
Има неща в живота, които не могат да се обяснят.
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични.
Има неща в живота, които не могат да се обяснят.
Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си.
към втори вариант >>
Ще късате конец по конец, четири–пет хиляди конци има, ще ги скъсате и ще се освободите от тази мъчнотия.
(втори вариант)
Големите мъчнотии, те са направени все от малки нишки. Вие не искате да се освободите от тях.
Ще късате конец по конец, четири–пет хиляди конци има, ще ги скъсате и ще се освободите от тази мъчнотия.
към втори вариант >>
Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат.
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични. Има неща в живота, които не могат да се обяснят.
Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат.
Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други.
към втори вариант >>
Сега туй е външната страна.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна.
Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има.
към втори вариант >>
Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят.
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични. Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат.
Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят.
Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат.
към втори вариант >>
Туй е една работа на безлюбие.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна.
Туй е една работа на безлюбие.
И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат.
към втори вариант >>
Питам, какви са подбудителните причини за това?
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични. Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят.
Питам, какви са подбудителните причини за това?
Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека.
към втори вариант >>
И така е поставен животът, когато няма любов.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна. Туй е една работа на безлюбие.
И така е поставен животът, когато няма любов.
Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно.
към втори вариант >>
Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг.
(втори вариант)
Сега тия обяснения са частични. Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това?
Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг.
Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон.
към втори вариант >>
Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна. Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов.
Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие.
„Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси.
към втори вариант >>
Имат нещо затаено в сърцата си.
(втори вариант)
Има неща в живота, които не могат да се обяснят. Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг.
Имат нещо затаено в сърцата си.
Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил.
към втори вариант >>
„Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна. Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие.
„Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие.
Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това?
към втори вариант >>
Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други.
(втори вариант)
Има неща в природата, които могат да станат, пък има неща, които не могат да станат. Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си.
Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други.
Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина.
към втори вариант >>
Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има.
(втори вариант)
Сега туй е външната страна. Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие.
Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има.
Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега.
към втори вариант >>
Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат.
(втори вариант)
Сега допуснете, че двама верующи се скарват, пет–шест години не искат да се примирят. Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други.
Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат.
Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина. Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат.
(втори вариант)
Туй е една работа на безлюбие. И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има.
Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат.
Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там.
към втори вариант >>
Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека.
(втори вариант)
Питам, какви са подбудителните причини за това? Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат.
Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека.
Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина. Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно.
(втори вариант)
И така е поставен животът, когато няма любов. Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат.
Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно.
И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там.
към втори вариант >>
Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон.
(втори вариант)
Имат едно верую, вярват в Христа, молят се, но не са изправни един към друг. Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека.
Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон.
Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина. Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси.
(втори вариант)
Защото, ако няма любов, щом има някакви мъчнотии в света, има известно различие. „Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно.
И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси.
Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе.
към втори вариант >>
Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил.
(втори вариант)
Имат нещо затаено в сърцата си. Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон.
Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил.
Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина. Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това?
(втори вариант)
„Ние не вървим по Божествения път, ние сме се отклонили и вследствие на това има едно противоречие. Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси.
Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това?
Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун.
към втори вариант >>
Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина.
(втори вариант)
Единият, като погледне другия в лицето, имат нещо лошо един към други. Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил.
Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина.
Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
Вие имате нужда от пари сега.
(втори вариант)
Ако сме вървели по пътя на любовта, тия противоречия няма да ги има. Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това?
Вие имате нужда от пари сега.
Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него.
към втори вариант >>
Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
(втори вариант)
Пет– шест години молят се, но един с друг не се обичат. Питам сега, как е възможен такъв дуализъм вътре в човека. Чувстват, че вярват в Бога, а престъпват един закон. Казано е: „Обичай ближния си.“ А казва: „Не мога да го обичам сега.“ Не го обичам по единствената причина, че има нещо, с което той те е ощетил. Може да е чисто от материален характер или от духовен характер, или от умствен характер, но има нещо, някаква малка причина.
Може причината да е съществена и може да няма никаква същественост в нея.
към втори вариант >>
Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там.
(втори вариант)
Щеше да има други противоречия от по–лек характер, които по– лесно могат да се разрешат. Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега.
Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там.
Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа.
към втори вариант >>
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка.
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка.
Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан.
към втори вариант >>
Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там.
(втори вариант)
Та казвам, докато ние влезем в пътя на Божествената любов, в която работите се разрешават по– лесно. И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там.
Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там.
Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен.
към втори вариант >>
Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове.
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка.
Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове.
Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това.
към втори вариант >>
Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе.
(втори вариант)
И сега някой път ние се нуждаем другите хора да разрешат вашите въпроси. Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там.
Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе.
И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен.
към втори вариант >>
Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа.
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка. Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове.
Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа.
Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш.
към втори вариант >>
И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун.
(втори вариант)
Допуснете сега, ако аз ще ви употребя един пример, други, трети, четвърти, какво ще ви ползва вас това? Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе.
И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун.
Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят.
към втори вариант >>
Ти кадиш на други богове.
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка. Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа.
Ти кадиш на други богове.
Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са.
към втори вариант >>
Защото, щом каже, то е тщеславие у него.
(втори вариант)
Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун.
Защото, щом каже, то е тщеславие у него.
У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички.
към втори вариант >>
Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога?
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка. Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове.
Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога?
Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота.
към втори вариант >>
У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа.
(втори вариант)
Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него.
У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа.
А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат.
към втори вариант >>
Не може да бъдеш обичан.
(втори вариант)
И казвам сега, в разбирането всичките неща, които стават вътре в живота, те имат една вътрешна връзка. Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога?
Не може да бъдеш обичан.
Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа.
към втори вариант >>
А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен.
(втори вариант)
Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа.
А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен.
Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той.
към втори вариант >>
Общото заключение е това.
(втори вариант)
Ние казваме, че Господ е всесилен, а той се оплаква, че изоставил човек Бога, кадил на други богове. Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан.
Общото заключение е това.
Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда.
към втори вариант >>
Българинът е много тщеславен.
(втори вариант)
Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен.
Българинът е много тщеславен.
Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях.
към втори вариант >>
Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш.
(втори вариант)
Сега по някой път вие мислите и казвате един на друг: „Ти правиш погрешка.“ Тогава същият закон действа. Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това.
Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш.
Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда. Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят.
(втори вариант)
И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен.
Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят.
Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само.
към втори вариант >>
Външни неща са.
(втори вариант)
Ти кадиш на други богове. Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш.
Външни неща са.
Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда. Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
Тъй, като някой стражар, да го видят всички.
(втори вариант)
Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят.
Тъй, като някой стражар, да го видят всички.
Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Представете си, че вие крайно обичате чистота.
(втори вариант)
Като правиш погрешки и не ги изправяш, може ли да бъдеш обичан от Бога? Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са.
Представете си, че вие крайно обичате чистота.
Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда. Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат.
(втори вариант)
У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички.
Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат.
И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа.
(втори вариант)
Не може да бъдеш обичан. Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота.
Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа.
Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда. Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той.
(втори вариант)
А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат.
И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той.
Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда.
(втори вариант)
Общото заключение е това. Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа.
Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда.
Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях.
(втори вариант)
Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той.
Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях.
А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
(втори вариант)
Някой път в живота ти ще бъдеш принуден да направиш нещо, което не искаш. Външни неща са. Представете си, че вие крайно обичате чистота. Не искате да се допрете до нищо цапнато, което да ви оцапа. Но представете си, че вие падате във водата и до вас има една нечиста греда.
Но в дадения случай вие се хващате до гредата, не ви е приятно, но се държите до нея.
към втори вариант >>
А ги предупреждава да бягат само.
(втори вариант)
Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях.
А ги предупреждава да бягат само.
Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Питам, защо се държите за гредата?
(втори вариант)
Питам, защо се държите за гредата?
Сега това е само за изяснение. В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по–голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата. А да опиташ тази миризма, е по–малкото зло.
към втори вариант >>
Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
(втори вариант)
Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само.
Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“
към втори вариант >>
Сега това е само за изяснение.
(втори вариант)
Питам, защо се държите за гредата?
Сега това е само за изяснение.
В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по–голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата. А да опиташ тази миризма, е по–малкото зло.
към втори вариант >>
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте.
И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата.
към втори вариант >>
В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по–голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата.
(втори вариант)
Питам, защо се държите за гредата? Сега това е само за изяснение.
В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по–голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата.
А да опиташ тази миризма, е по–малкото зло.
към втори вариант >>
И досега толкова тщеславни хора не съм видял.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте.
И досега толкова тщеславни хора не съм видял.
Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал.
към втори вариант >>
А да опиташ тази миризма, е по–малкото зло.
(втори вариант)
Питам, защо се държите за гредата? Сега това е само за изяснение. В дадените условия ти казваш – да изгубиш живота си, е по–голямо зло, отколкото да опиташ лошата миризма на гредата.
А да опиташ тази миризма, е по–малкото зло.
към втори вариант >>
Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял.
Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това.
Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече.
към втори вариант >>
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото.
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото.
Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото.
към втори вариант >>
Туй е тщеславие според мене.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това.
Туй е тщеславие според мене.
Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си.
към втори вариант >>
Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата?
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото.
Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата?
Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща.
към втори вариант >>
Не те приели, нищо повече.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене.
Не те приели, нищо повече.
Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат.
към втори вариант >>
Да се хванеш за гредата, е по–хубаво.
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото. Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата?
Да се хванеш за гредата, е по–хубаво.
Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие.
към втори вариант >>
Че не те приели, запиши си го в книгата.
(втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече.
Че не те приели, запиши си го в книгата.
Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат. Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност.
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото. Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по–хубаво.
Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност.
Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче.
към втори вариант >>
Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал.
(втори вариант)
И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата.
Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал.
Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат. Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни.
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото. Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност.
Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни.
Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал.
Нищо повече.
Замълчи си. Същия урок ми четат. Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото.
(втори вариант)
Следователно, ти предпочиташ едното зло пред другото. Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни.
Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото.
Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам.
към втори вариант >>
Замълчи си.
(втори вариант)
Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече.
Замълчи си.
Същия урок ми четат. Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща.
(втори вариант)
Кое е по–хубаво, да се оставиш да се удавиш или да се хванеш за гредата? Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото.
Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща.
Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето.
към втори вариант >>
Същия урок ми четат.
(втори вариант)
Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си.
Същия урок ми четат.
Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие.
(втори вариант)
Да се хванеш за гредата, е по–хубаво. Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща.
Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие.
Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето.
към втори вариант >>
Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
(втори вариант)
Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. Същия урок ми четат.
Аз запример съм превел един пример, ама вие не сте го приложили.
към втори вариант >>
Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче.
(втори вариант)
Ще излезеш навънка, ще се умиеш, но ще имаш една опитност. Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие.
Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче.
Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата.
към втори вариант >>
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа.
Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър.
към втори вариант >>
Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб.
(втори вариант)
Тогава има известни положения, дето човек е заставен да направи неща, които нему не са приятни. Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче.
Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб.
Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам.
към втори вариант >>
Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа.
Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал.
После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата.
към втори вариант >>
Туй разбирам.
(втори вариант)
Но туй е изключително, туй е по повърхността, то не е още същественото. Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб.
Туй разбирам.
И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето.
към втори вариант >>
После инкогнито дошъл да ги опита как управляват.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа. Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал.
После инкогнито дошъл да ги опита как управляват.
Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение.
към втори вариант >>
И това е морето.
(втори вариант)
Сега някой път ние се спираме върху тия несъществените неща. Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам.
И това е морето.
Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба.
към втори вариант >>
Станал един просяк и отишъл при първия министър.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа. Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват.
Станал един просяк и отишъл при първия министър.
Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред.
към втори вариант >>
Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето.
(втори вариант)
Хванал се той за гредата в морето – то е изключително условие. Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето.
Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето.
Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него.
към втори вариант >>
Той му дал една съдрана шапка.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа. Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър.
Той му дал една съдрана шапка.
Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали.
към втори вариант >>
Заставен си да се хванеш за гредата.
(втори вариант)
Но когато в естествения живот там море няма, но тебе те заставят да минеш някоя мъчнотия и ти се хванеш за тази греда, тогава положението седи другояче. Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето.
Заставен си да се хванеш за гредата.
Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари.
към втори вариант >>
Той приел шапката и отишъл при втория министър.
(втори вариант)
Един цар искал да опита своите хора доколко те са справедливи и могат да управляват народа. Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка.
Той приел шапката и отишъл при втория министър.
Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде?
към втори вариант >>
Това го разбирам.
(втори вариант)
Да допуснем, че ти си гладен, минаваш покрай една фурна, нямаш пари и си вземеш един хляб. Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата.
Това го разбирам.
Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората?
към втори вариант >>
Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата.
(втори вариант)
Той дал властта си на десет души министри тайни и заминал. После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър.
Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата.
И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде? “ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето.
(втори вариант)
Туй разбирам. И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам.
Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето.
Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение.
към втори вариант >>
И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение.
(втори вариант)
После инкогнито дошъл да ги опита как управляват. Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата.
И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение.
Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде? “ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба.
(втори вариант)
И това е морето. Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето.
Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба.
Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка?
към втори вариант >>
Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред.
(втори вариант)
Станал един просяк и отишъл при първия министър. Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение.
Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред.
Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде? “ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него.
(втори вариант)
Заставен си иначе да гладуваш, ти вземаш един самун, това е морето. Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба.
Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него.
Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка? “
към втори вариант >>
Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали.
(втори вариант)
Той му дал една съдрана шапка. Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред.
Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали.
Казва: „Какво ще даде? “ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари.
(втори вариант)
Заставен си да се хванеш за гредата. Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него.
Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари.
Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка? “
към втори вариант >>
Казва: „Какво ще даде?
(втори вариант)
Той приел шапката и отишъл при втория министър. Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали.
Казва: „Какво ще даде?
“ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората?
(втори вариант)
Това го разбирам. Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари.
Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората?
Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка? “
към втори вариант >>
“ Точно това, което вие дадохте.
(втори вариант)
Той му дал едно парче хляб сух, той го турил в торбата. И най–после връща се царят и дава обявление, че царят вика своите министри на угощение, на банкет да ги дарява за доброто угощение. Приготовлява угощение и каквото е дал първият министър, туря му го за подарък, вторият и всичките подред. Та един ден Христос като дойде, ще има едно угощение, дето всеки ще има точно това, което той е дал, което вие сте дали. Казва: „Какво ще даде?
“ Точно това, което вие дадохте.
към втори вариант >>
Сега ние не виждаме практическото приложение.
(втори вариант)
Но когато ти нито си гладен, нито си гладувал и минаваш покрай една фурна и задигаш друг самун, и го носиш, ти не си в морето. Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората?
Сега ние не виждаме практическото приложение.
Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка? “
към втори вариант >>
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас.
То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква.
към втори вариант >>
Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка?
(втори вариант)
Какви са подбудителните причини, които те заставят да вземеш хляба. Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение.
Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка?
“
към втори вариант >>
То не е много.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас.
То не е много.
В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете?
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Ти носиш този хляб и отиваш, продаваш го, търгуваш с него. Казваш – какво има от това, човекът трябва да спечели малко пари. Тогава, ако всички хора имат такъв прийом, какви ще бъдат отношенията на хората? Сега ние не виждаме практическото приложение. Казваш: „Какво има от това, че съм направил една погрешка?
“
към втори вариант >>
В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много.
В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен.
То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева.
към втори вариант >>
Сега да обясня как аз гледам на погрешките.
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките.
Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе.
към втори вариант >>
То не е много.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен.
То не е много.
В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба.
към втори вариант >>
Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща.
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките.
Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща.
И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача?
към втори вариант >>
В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много.
В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква.
Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия.
към втори вариант >>
И всяко едно стъпало струва много скъпо.
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките. Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща.
И всяко едно стъпало струва много скъпо.
Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени.
към втори вариант >>
Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква.
(втори вариант)
Та казвам сега, истинското служене седи в това, да извършим волята Божия, да влезем в мисълта, да извършим онова, което Бог изисква от нас. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква.
Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква.
Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо?
към втори вариант >>
Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало?
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките. Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо.
Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало?
“ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение.
към втори вариант >>
Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете?
(втори вариант)
То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква.
Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете?
Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят.
към втори вариант >>
“ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало.
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките. Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало?
“ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало.
Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш.
към втори вариант >>
Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева.
(втори вариант)
В дадения случай аз трябва да извърша това, което Бог изисква от мен. То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете?
Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева.
И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път.
към втори вариант >>
Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе.
(втори вариант)
Сега да обясня как аз гледам на погрешките. Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало.
Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе.
Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала.
към втори вариант >>
И ги туряте в джеба.
(втори вариант)
То не е много. В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева.
И ги туряте в джеба.
Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе.
към втори вариант >>
Казваш: „Защо не мога да се кача?
(втори вариант)
Представете си, че аз имам една стълба, по която се качвам, но моята стълба е направена от скъпоценни неща. И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе.
Казваш: „Защо не мога да се кача?
“ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа.
към втори вариант >>
Това не е извършване на волята Божия.
(втори вариант)
В дадения случай аз трябва да извърша точно онова, което Бог изисква. Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба.
Това не е извършване на волята Божия.
Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата.
към втори вариант >>
“ Защото стъпалата са откъртени.
(втори вариант)
И всяко едно стъпало струва много скъпо. Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача?
“ Защото стъпалата са откъртени.
Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало.
към втори вариант >>
Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо?
(втори вариант)
Сега казвате: „Отде да го знам.“ Всеки трябва да знае какво Господ изисква. Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия.
Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо?
Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си?
към втори вариант >>
Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение.
(втори вариант)
Дойдат моите приятели и един задигне едно стъпало, казва: „Какво има от това, че съм взел едно стъпало? “ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени.
Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение.
Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа.
към втори вариант >>
Понеже за тебе други ще мислят.
(втори вариант)
Ако вашият господар ви изпрати да дадете нещо на някой беден човек, няма ли да знаете какво да му дадете? Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо?
Понеже за тебе други ще мислят.
Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него.
към втори вариант >>
Ако речеш да се качиш, не можеш.
(втори вариант)
“ Дойде втори, трети и всеки задигне по едно стъпало. Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение.
Ако речеш да се качиш, не можеш.
Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние.
към втори вариант >>
Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път.
(втори вариант)
Даде ви той хиляда лева, вие давате деветстотин лева, а за себе си задържате сто лева. И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят.
Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път.
Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя.
към втори вариант >>
Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала.
(втори вариант)
Питам, след като откъртите всичките тия стъпала, вие няма да може да се качите горе. Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш.
Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала.
Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа.
към втори вариант >>
Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе.
(втори вариант)
И ги туряте в джеба. Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път.
Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе.
Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него.
към втори вариант >>
Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа.
(втори вариант)
Казваш: „Защо не мога да се кача? “ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала.
Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа.
Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша.
към втори вариант >>
Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата.
(втори вариант)
Това не е извършване на волята Божия. Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе.
Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата.
Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си.
към втори вариант >>
Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало.
(втори вариант)
“ Защото стъпалата са откъртени. Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа.
Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало.
Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият.
към втори вариант >>
Малкото дете мисли ли за себе си?
(втори вариант)
Когато вършиш волята Божия, за себе си не мисли. Защо? Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата.
Малкото дете мисли ли за себе си?
Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас.
към втори вариант >>
Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа.
(втори вариант)
Това е една мъчнотия и един ден ти ще дойдеш до същото положение. Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало.
Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа.
Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият. Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Не, не мисли, майката мисли за него.
(втори вариант)
Понеже за тебе други ще мислят. Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си?
Не, не мисли, майката мисли за него.
Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя.
към втори вариант >>
Според мене това е покаяние.
(втори вариант)
Ако речеш да се качиш, не можеш. Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа.
Според мене това е покаяние.
Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият. Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя.
(втори вариант)
Дотогава, докато ти мислиш за себе си, ти не вървиш по правия път. Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него.
Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя.
Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа.
към втори вариант >>
Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа.
(втори вариант)
Казваш: „Донесете стъпалата, които взехте.“ Та и ние по някой път изваждаме тия стъпала. Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние.
Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа.
Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият. Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него.
(втори вариант)
Като не мислиш за себе си, другите ще мислят за тебе. Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя.
Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него.
Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша.
(втори вариант)
Аз така представлявам, сами затваряме пътя за Господа. Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа.
Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша.
Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият. Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си.
(втори вариант)
Мъчно ще разберете това, но такъв е законът в природата. Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него.
Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си.
Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият.
(втори вариант)
Господ си има една стълба, та този задигнал едно стъпало, онзи задигнал едно стъпало. Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша.
Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият.
Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас.
(втори вариант)
Малкото дете мисли ли за себе си? Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си.
Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас.
Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
(втори вариант)
Та Господ казва: „Донесете всички стъпала.“ И трябва да донесете тези стъпала, за да може да се качите при Господа. Според мене това е покаяние. Всички извадени стъпала да ги донесеш, та да може да се качиш при Господа. Пък ако не идеш при него, той няма да те слуша. Той казва: „Донеси стъпалата при мене и се качи да кажеш какво искаш.“ Те стъпалата нито се ядат, нито се пият.
Но стъпалото е едно условие, за да може да постигнеш това, което искаш – да може да се качиш.
към втори вариант >>
Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя.
(втори вариант)
Не, не мисли, майката мисли за него. Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас.
Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя.
Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа. Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате.
Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун.
към втори вариант >>
Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа.
(втори вариант)
Щом то почне да мисли за себе си, майката го вече изоставя. Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя.
Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа.
Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате.
Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете.
Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот.
към втори вариант >>
Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
(втори вариант)
Докато детето уповава на майката, тя се грижи за него. Когато детето стане самостоятелно и почне да разбира, майката казва: „Много добре, отсега ти ще се грижиш за себе си.“ Това дете може да плаче, но то може да се грижи вече за себе си. Дотогава, докато ние разчитаме на Бога, той се грижи за нас. Но щом ние почнем да мислим, той ни изоставя. Вземете и в природата, докато малката птичка мисли, че не може да се храни сама, майката я гледа.
Щом израснат крилцата, и майката казва: „Сега можеш да се храниш само.“
към втори вариант >>
Аз гледам по някой път постройките какви са.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате. Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете.
Аз гледам по някой път постройките какви са.
По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот. Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си.
Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде.
към втори вариант >>
По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате. Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са.
По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер.
Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот. Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си.
Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите.
Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат.
към втори вариант >>
Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате. Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер.
Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена.
Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот. Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите.
Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите.
Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно.
към втори вариант >>
Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун.
(втори вариант)
Та в живота често малките грешки ви спъват да прогресирате. Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена.
Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун.
Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот. Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите.
Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин.
Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
към втори вариант >>
Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот.
(втори вариант)
Аз се чудя много, някои питат за неща, които досега трябваше да ги знаете. Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун.
Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот.
Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Законът тук е друг.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин.
Законът тук е друг.
Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи.
към втори вариант >>
Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
(втори вариант)
Аз гледам по някой път постройките какви са. По някой път наблюдавам какъв е човешкият характер. Майстор голям работи някъде, виждам, по един милиметър има междина оставена. Казва: „Няма нищо, малко маджун ще туриш там, ще се затвори междината.“ Казвам: „Там трябваше да го споиш тъй хубаво, че да няма нужда от маджун. Вътре трябва да се спои.“ Та често този закон на тия междини ги има и във вашия живот.
Вашият живот е пълен само с междини, някъде един милиметър, някъде два, три, навсякъде
към втори вариант >>
Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде.
(втори вариант)
Та понякога, когато вие се молите и нямате отговор на вашата молитва, трябва да знаете едно от двете – че или не знаете да се молите, или сте започнали вече да мислите сами за себе си. Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг.
Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде.
Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така?
към втори вариант >>
междини има.
(втори вариант)
междини има.
А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги.
към втори вариант >>
Тогава парите никога няма да дойдат.
(втори вариант)
Господ казва: „Тази работа вие сами може да направите. Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде.
Тогава парите никога няма да дойдат.
Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи.
към втори вариант >>
А природата не търпи междини.
(втори вариант)
междини има.
А природата не търпи междини.
Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват.
към втори вариант >>
Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно.
(втори вариант)
Няма какво да се грижа за вас.“ По някой път ние искаме пари от Господа, мислите как да спечелите. Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат.
Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно.
Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият.
към втори вариант >>
Тя като дойде и види тези междини, навъси се.
(втори вариант)
междини има. А природата не търпи междини.
Тя като дойде и види тези междини, навъси се.
В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна.
към втори вариант >>
Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
(втори вариант)
Ако уповавате на Господа, парите пак ще дойдат, но по друг начин. Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно.
Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята.
към втори вариант >>
В нея има един вид заваряване.
(втори вариант)
междини има. А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се.
В нея има един вид заваряване.
Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни.
към втори вариант >>
На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи.
(втори вариант)
Законът тук е друг. Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари.
На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи.
Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага.
към втори вариант >>
Даже и заваряването не обича.
(втори вариант)
междини има. А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване.
Даже и заваряването не обича.
Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
Докато вие искате пари от Господ, вашето съзнание не може да дойде. Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи.
Защо е така?
Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги.
(втори вариант)
междини има. А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича.
Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги.
Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа.
към втори вариант >>
Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи.
(втори вариант)
Тогава парите никога няма да дойдат. Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така?
Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи.
Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Но маджун да тури между две дървета, те се спояват.
(втори вариант)
А природата не търпи междини. Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги.
Но маджун да тури между две дървета, те се спояват.
Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка.
към втори вариант >>
Законът е същият.
(втори вариант)
Когато Господ мисли да ви осигури, това е лесно. Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи.
Законът е същият.
Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Сега идеята не е ясна.
(втори вариант)
Тя като дойде и види тези междини, навъси се. В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват.
Сега идеята не е ясна.
Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала.
към втори вариант >>
Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята.
(втори вариант)
Има хора, които толкова са късметлии, че като минават някъде, всички искат да им дадат пари, а някои са толкова куцуз, че отдето мине, никой не иска да им даде нито пет пари. На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият.
Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята.
Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага. Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни.
(втори вариант)
В нея има един вид заваряване. Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна.
Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни.
Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно.
към втори вариант >>
Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага.
(втори вариант)
На някой човек Господ е готов да му служи, а на някои не иска да им услужи. Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята.
Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага.
Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание.
(втори вариант)
Даже и заваряването не обича. Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни.
Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание.
Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак.
към втори вариант >>
Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
(втори вариант)
Защо е така? Майката е готова за своето дете всичко да му услужи и да му даде, но като дойде до друго някое дете, тя не е готова да му услужи. Законът е същият. Туй дете напълно разчита на майка си, а чуждото е раздвоено, то не разчита на тази майка толкова, колкото на своята. Следствие на което нито детето не разполага с тази майка, нито тя го предразполага.
Та казваш: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“
към втори вариант >>
Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа.
(втори вариант)
Не само че не оставя междини, споява ги, заварява ги. Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание.
Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа.
Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш.
към втори вариант >>
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани.
Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен.
към втори вариант >>
Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка.
(втори вариант)
Но маджун да тури между две дървета, те се спояват. Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа.
Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка.
Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш.
към втори вариант >>
Според мене всичко в света представя разумна цел.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани.
Според мене всичко в света представя разумна цел.
Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия.
към втори вариант >>
Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала.
(втори вариант)
Сега идеята не е ясна. Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка.
Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала.
Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш. След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
Аз взимам за изяснение.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани. Според мене всичко в света представя разумна цел.
Аз взимам за изяснение.
Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат.
към втори вариант >>
Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно.
(втори вариант)
Понеже в материалния свят тези предмети не са така чувствителни. Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала.
Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно.
Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш. След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани. Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение.
Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено.
В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат.
към втори вариант >>
Ти от немай– къде носиш този крак.
(втори вариант)
Ти спояваш две дървета, те нямат съзнание, те казват: „За нас е безразлично, каквото и да туриш, няма да се знае.“ Те го носят, нямат съзнание. Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно.
Ти от немай– къде носиш този крак.
Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш. След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани. Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено.
В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания.
Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го.
към втори вариант >>
Ти с крака не може да чувстваш.
(втори вариант)
Но между две разумни същества, за да се образува една спойка, и с маджун не става тази работа. Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак.
Ти с крака не може да чувстваш.
Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш. След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
Това е органическата страна на въпроса за мен.
(втори вариант)
Сега аз оставям тия учения настрана, те са разпокъсани. Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания.
Това е органическата страна на въпроса за мен.
Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича.
към втори вариант >>
Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш.
(втори вариант)
Ти може да си туриш маджун, ти може да туриш една изкуствена спойка, това не е спойка. Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш.
Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш.
След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия.
(втори вариант)
Според мене всичко в света представя разумна цел. Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен.
Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия.
Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак.
към втори вариант >>
След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
(втори вариант)
Ти може да си туриш един изкуствен крак, но този изкуствен крак не може да функционира както онзи, който природата ти е дала. Ти като стъпиш, знаеш, че това е нещо съвсем посторонно. Ти от немай– къде носиш този крак. Ти с крака не може да чувстваш. Чувстваш нещо, от немай–къде го носиш.
След като си ходил на война и са те осакатили, държавата ще ти тури един изкуствен крак и ще ти
към втори вариант >>
Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат.
(втори вариант)
Аз взимам за изяснение. Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия.
Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат.
Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал.
към втори вариант >>
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст.
(втори вариант)
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст.
И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си. Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен. И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени. Тази работа аз я уподобявам на следното.
към втори вариант >>
Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат.
(втори вариант)
Докато кракът е свързан с цялото тяло и мисли само да служи на тялото, той ще има всичката най–хубава храна и всичко ще му е наредено. В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат.
Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат.
Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне.
към втори вариант >>
И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си.
(втори вариант)
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст.
И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си.
Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен. И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени. Тази работа аз я уподобявам на следното.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го.
(втори вариант)
В който ден се откаже да служи на тялото, тогава той ще бъде поставен на нови страдания. Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат.
Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го.
Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов.
към втори вариант >>
Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен.
(втори вариант)
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст. И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си.
Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен.
И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени. Тази работа аз я уподобявам на следното.
към втори вариант >>
Казвам, десният крак казва, че левият не го обича.
(втори вариант)
Това е органическата страна на въпроса за мен. Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го.
Казвам, десният крак казва, че левият не го обича.
Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак.
към втори вариант >>
И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени.
(втори вариант)
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст. И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си. Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен.
И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени.
Тази работа аз я уподобявам на следното.
към втори вариант >>
Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак.
(втори вариант)
Та казвам сега, противоречията, които съществуват, вие трябва да намерите причината на тия противоречия. Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича.
Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак.
Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи.
към втори вариант >>
Тази работа аз я уподобявам на следното.
(втори вариант)
даде един гергьовски кръст – Кръст за храброст. И затова, че си изгубил крака си, ти минаваш за един герой, който ходил да се сражава за отечеството си. Тия хора се бият, търсят всичките свои права и няма досега нито един свободен. И от осем хиляди години се проповядва за спасение и хората все още не са спасени.
Тази работа аз я уподобявам на следното.
към втори вариант >>
Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал.
(втори вариант)
Да допуснем, че понякога вие чувствате, че хората не ви обичат. Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак.
Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал.
Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак.
към втори вариант >>
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават.
На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове.
към втори вариант >>
Не го обича, защото не иска да му помогне.
(втори вариант)
Аз бих желал да ми кажете, да ме осветлите как познавате, че хората не ви обичат. Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал.
Не го обича, защото не иска да му помогне.
Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне.
към втори вариант >>
На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават.
На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат.
Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова.
към втори вариант >>
Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов.
(втори вариант)
Казвате: „Аз чета това.“ Четеш го. Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне.
Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов.
След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта.
към втори вариант >>
Туй е проповедта.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат.
Туй е проповедта.
Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак.
(втори вариант)
Казвам, десният крак казва, че левият не го обича. Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов.
След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак.
Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта. Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта.
Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи.
Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи.
(втори вариант)
Аз разсъждавам, значи левият крак не иска да носи от тежестта на тялото, не иска да помага на десния крак. Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак.
Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи.
Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта. Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи.
Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи.
Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак.
(втори вариант)
Това е обяснението, когато казва десният крак, че левият не го обичал. Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи.
Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак.
Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта. Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове.
(втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи.
Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове.
Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова. Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне.
(втори вариант)
Не го обича, защото не иска да му помогне. Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак.
Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне.
А после пак ще си носи скръбта. Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова.
(втори вариант)
На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове.
Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова.
Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
А после пак ще си носи скръбта.
(втори вариант)
Като се подчини левият крак, десният крак казва: „Левият крак ме обича.“ Това е любов. След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне.
А после пак ще си носи скръбта.
Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
(втори вариант)
Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. Но от същинските хлябове петстотин на гърба си едва може да ги дигна, а книжните мога да ги нося на гърба си, и те няма да тежат толкова.
Тъй щото практично е, хиляда хляба може да носиш на гърба си, но не е практично в живота.
към втори вариант >>
Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
(втори вариант)
След това десният крак казва на левия: „Искам да видя твоята любов.“ В дадения случай, ако левият крак не е разположен да носи товара на един човек, не през целия му живот, но само за един момент, това показва, че той не обича десния крак. Обаче, ако той е готов само за един момент да му помогне, тази обмяна е любов – любов в малките работи. Двата крака трябва взаимно да си помагат – като пренасят товара на тялото ту на единия, ту на другия крак. Един човек е скръбен, в дадения случай ти ще му вземеш скръбта, не всичката му скръб през деня, но само за малко време, за един момент само, докато заякне. А после пак ще си носи скръбта.
Не му говори много, но кажи: „Твоята работа скоро ще се оправи, след три дни съвсем ще се оправи.“
към втори вариант >>
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате.
Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате.
към втори вариант >>
Да ви приведа един пример.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример.
Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин.
към втори вариант >>
Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате.
Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам.
Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават.
към втори вариант >>
Има един начин, по който работите могат да се оправят.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример.
Има един начин, по който работите могат да се оправят.
Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик.
към втори вариант >>
Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам.
Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам.
След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране.
към втори вариант >>
Не искам много да ви обяснявам.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Има един начин, по който работите могат да се оправят.
Не искам много да ви обяснявам.
Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие.
към втори вариант >>
След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам.
След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам.
Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Един българин ми разправяше следния пример.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам.
Един българин ми разправяше следния пример.
Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари.
към втори вариант >>
Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам.
Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин.
След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Двама приятели живеели заедно в Америка.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример.
Двама приятели живеели заедно в Америка.
Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете.
към втори вариант >>
След като ви нахранят, пак като мене разбирате.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие разбирате някои неща точно така, както аз ги разбирам, а се представяте, че не ги разбирате. Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин.
След като ви нахранят, пак като мене разбирате.
Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин.
(втори вариант)
Да ви приведа един пример. Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка.
Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин.
Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път.
към втори вариант >>
Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават.
(втори вариант)
Има неща, които трябва да разбирате точно тъй, както аз ги разбирам. Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате.
Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават.
На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране. Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Той бил мистик.
(втори вариант)
Има един начин, по който работите могат да се оправят. Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин.
Той бил мистик.
Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как.
към втори вариант >>
На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране.
(втори вариант)
Вие разбирате болките, тъй както аз ги разбирам. След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават.
На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране.
Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие.
(втори вариант)
Не искам много да ви обяснявам. Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик.
Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие.
Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят.
към втори вариант >>
Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
(втори вариант)
След като ви ударят, вие чувствате болките точно така, както аз ги чувствам. Като ви кажат една хубава нежна дума, вие мислите по същия начин. След като ви нахранят, пак като мене разбирате. Има неща, които имат едно и също разбирателство, но има неща, които в разбирането се различават. На едно дете, ако му дадете една философска книга, ще има едно разбиране, ако дадете тази книга на един мъдрец, той ще има друго разбиране.
Ако дадете една хубава картина на едно дете, то ще я погледне тъй и ще я остави, но ако дадете тази картина на един възрастен човек, любител на художеството, той ще оцени тази картина.
към втори вариант >>
Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари.
(втори вариант)
Един българин ми разправяше следния пример. Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие.
Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари.
Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи.
към втори вариант >>
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва.
(втори вариант)
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва.
Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ. Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба. По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени. Те са казани само, но не са опитани.
към втори вариант >>
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека?
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека?
Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод.
към втори вариант >>
Трябвало му около сто долара да изплати дълговете.
(втори вариант)
Двама приятели живеели заедно в Америка. Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари.
Трябвало му около сто долара да изплати дълговете.
Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда.
към втори вариант >>
Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ.
(втори вариант)
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва.
Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ.
Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба. По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени. Те са казани само, но не са опитани.
към втори вариант >>
Прогресът на човека зависи от много малко нещо.
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека?
Прогресът на човека зависи от много малко нещо.
Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав.
към втори вариант >>
Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път.
(втори вариант)
Единият от тях бил рационалист, той вярвал, че нещата стават тъй, както стават, а другият вярвал, че имало друг начин. Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете.
Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път.
Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи.
към втори вариант >>
Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба.
(втори вариант)
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва. Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ.
Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба.
По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени. Те са казани само, но не са опитани.
към втори вариант >>
Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб.
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека? Прогресът на човека зависи от много малко нещо.
Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб.
Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво.
към втори вариант >>
Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как.
(втори вариант)
Той бил мистик. Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път.
Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как.
Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене.
към втори вариант >>
По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени.
(втори вариант)
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва. Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ. Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба.
По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени.
Те са казани само, но не са опитани.
към втори вариант >>
Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната.
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека? Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб.
Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната.
Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки.
към втори вариант >>
Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят.
(втори вариант)
Първият от двамата приятели изпада в едно противоречие. Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как.
Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят.
Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми.
към втори вариант >>
Те са казани само, но не са опитани.
(втори вариант)
Има известни положения в живота, които човек може да ги разбира само когато ги опитва. Тъй, ти не можеш да разбереш колко е вкусен хлябът, ако не го опиташ. Ако само ти разправят отвън тебе и ти само го гледаш отвън, може да предполагаш, може да мислиш, но няма да имаш една ясна представа за вкуса на хляба. По някой път погрешката в живота произтича, но има неща, които не са проверени.
Те са казани само, но не са опитани.
към втори вариант >>
Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема.
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека? Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната.
Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема.
Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава.
към втори вариант >>
Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи.
(втори вариант)
Той отишъл да следва в Ню Йорк, но по едно време толкова загазил, че нямал нито пет пари. Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят.
Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи.
Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих.
към втори вариант >>
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка.
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка.
Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците?
към втори вариант >>
Сега вие ще направите един превод.
(втори вариант)
Та казвам сега, от какво зависи прогресът на човека? Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема.
Сега вие ще направите един превод.
В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има.
към втори вариант >>
Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда.
(втори вариант)
Трябвало му около сто долара да изплати дълговете. Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи.
Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда.
Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише.
към втори вариант >>
Мъчно може да разберете положението на пророка.
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка.
Мъчно може да разберете положението на пророка.
Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение.
към втори вариант >>
В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав.
(втори вариант)
Прогресът на човека зависи от много малко нещо. Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод.
В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав.
Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва.
към втори вариант >>
Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи.
(втори вариант)
Трябвало да отиде някъде през лятото, но нямал нито пет пари за път. Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда.
Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи.
След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите.
към втори вариант >>
Всеки може да каже, че ти говори Господ.
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка. Мъчно може да разберете положението на пророка.
Всеки може да каже, че ти говори Господ.
Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители.
към втори вариант >>
Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво.
(втори вариант)
Ти всякога трябва да употребиш най–добрия хляб, пресния хляб. Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав.
Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво.
Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това.
към втори вариант >>
След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене.
(втори вариант)
Той пише тогава на приятеля си: „Много пъти си ми казвал, че Господ помага, но не зная как. Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи.
След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене.
Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално.
към втори вариант >>
Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго.
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка. Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ.
Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго.
Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител?
към втори вариант >>
Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки.
(втори вариант)
Здравето на човека зависи от хляба, от храната, от елементите на храната. Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво.
Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки.
Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани.
към втори вариант >>
Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми.
(втори вариант)
Имам да давам на училището, но нямам пари.“ Тогава другият му отговаря: „Когато получиш писмото ми, твоите работи ще се уредят. Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене.
Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми.
Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално.
към втори вариант >>
Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава.
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка. Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго.
Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава.
Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае.
към втори вариант >>
Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава.
(втори вариант)
Здравето на човека зависи от водата, който пие от чистата вода, зависи от чистия въздух, който възприема. Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки.
Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава.
Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“.
към втори вариант >>
Стоте долари получих.
(втори вариант)
Ако не се уредят, пиши ми и аз ще ти пратя пари.“ Аз бях готов да му помогна, да изпълня Божиите работи. Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми.
Стоте долари получих.
Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате.
към втори вариант >>
Какво ще каже той на учениците?
(втори вариант)
Сега пророкът опитва, то не е нова постановка. Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава.
Какво ще каже той на учениците?
Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже.
към втори вариант >>
Един морал има.
(втори вариант)
Сега вие ще направите един превод. В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава.
Един морал има.
И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това.
към втори вариант >>
Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише.
(втори вариант)
Затова отделих сто долара настрана, за да му помогна в случай на нужда. Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих.
Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише.
И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате.
към втори вариант >>
Той носи името учител и се намира в трудно положение.
(втори вариант)
Мъчно може да разберете положението на пророка. Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците?
Той носи името учител и се намира в трудно положение.
Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже?
към втори вариант >>
И после в живота всеки ден трябва да се втичва.
(втори вариант)
В духовно отношение вашето здраве на ума ви зависи от вашата мисъл и колкото мисълта ви е по–чиста, умът ви е по–здрав. Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има.
И после в живота всеки ден трябва да се втичва.
Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат.
към втори вариант >>
И досега не зная това, но ето как стават работите.
(втори вариант)
Минава се седмица, десет дена, приятелят мълчи. След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише.
И досега не зная това, но ето как стават работите.
Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст.
към втори вариант >>
Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители.
(втори вариант)
Всеки може да каже, че ти говори Господ. Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение.
Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители.
Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата?
към втори вариант >>
Имайте предвид това.
(втори вариант)
Здравето на сърцето ви зависи от чистотата на вашите желания и колкото желанията ви са по–чисти, сърцето ви е по– здраво. Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва.
Имайте предвид това.
Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват.
към втори вариант >>
Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално.
(втори вариант)
След две седмици се обажда с писмо и казва: „Не мисли заради мене. Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите.
Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално.
Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст.
към втори вариант >>
Кой е лъжлив учител?
(втори вариант)
Но да ти говори Господ, е едно, а да ти говори и да те тури на известен пост, да имаш отговорност, е друго. Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители.
Кой е лъжлив учител?
Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва.
към втори вариант >>
Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани.
(втори вариант)
Здравето на тялото ви зависи от здравето на вашите постъпки. Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това.
Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани.
Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече.
към втори вариант >>
Това, което не знаете как става, то е реално.
(втори вариант)
Вчерашният ден беше най–щастливият в живота ми. Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално.
Това, което не знаете как става, то е реално.
В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст.
към втори вариант >>
Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае.
(втори вариант)
Представете си, че един човек го поставят за учител, а той не разбира предмета, който трябва да преподава. Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител?
Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае.
И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли?
към втори вариант >>
Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“.
(втори вариант)
Колкото постъпките са почисти, толкова волята е по– здрава. Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани.
Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“.
Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече.
към втори вариант >>
В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате.
(втори вариант)
Стоте долари получих. Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално.
В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате.
А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате. Това е един контраст.
към втори вариант >>
И ще се принуди тогава да лъже.
(втори вариант)
Какво ще каже той на учениците? Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае.
И ще се принуди тогава да лъже.
Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече.
към втори вариант >>
Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това.
(втори вариант)
Един морал има. И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“.
Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това.
Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат.
към втори вариант >>
А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате.
(втори вариант)
Имам пари, не се грижи за мене.“ Отде му дойдоха парите, той не пише. И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате.
А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате.
Това е един контраст.
към втори вариант >>
Запример кога човек лъже?
(втори вариант)
Той носи името учител и се намира в трудно положение. Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже.
Запример кога човек лъже?
Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата?
към втори вариант >>
Все преклонените глави ги секат.
(втори вариант)
И после в живота всеки ден трябва да се втичва. Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това.
Все преклонените глави ги секат.
Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие?
към втори вариант >>
Това е един контраст.
(втори вариант)
И досега не зная това, но ето как стават работите. Благодарете се, че туй, което не знаете, в света е реално, а туй, което знаете, е нереално. Това, което не знаете как става, то е реално. В това, което не знаете, вие не може да се съмнявате. А в това, което знаете, вие всякога може да се съмнявате.
Това е един контраст.
към втори вариант >>
Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата?
(втори вариант)
Казва: „Трудна е тази работа, нищо не разбирам.“ Представете си, казват – има лъжливи пророци, има и лъжливи учители. Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже?
Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата?
“ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата.
към втори вариант >>
Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват.
(втори вариант)
Имайте предвид това. Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат.
Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват.
Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече.
към втори вариант >>
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно.
Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата.
към втори вариант >>
“ „Да, свърших“ – казва.
(втори вариант)
Кой е лъжлив учител? Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата?
“ „Да, свърших“ – казва.
Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е?
към втори вариант >>
Преклонена глава сабя я сече.
(втори вариант)
Не се забавлявайте само да повтаряте неща, които преди хиляди години са казани. Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват.
Преклонена глава сабя я сече.
И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече.
към втори вариант >>
Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно.
Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят.
Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават.
към втори вариант >>
Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли?
(втори вариант)
Който е взел едно място и предмета, който да преподава, не го знае. И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва.
Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли?
“ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина.
към втори вариант >>
И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече.
(втори вариант)
Има една българска поговорка, българите казвате: „Преклонена глава сабя не я сече“. Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече.
И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече.
А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече.
към втори вариант >>
Но има един разумен начин, по който могат да се оправят.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят.
Но има един разумен начин, по който могат да се оправят.
Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават.
към втори вариант >>
“ „Платих.“ Лъжата е готова вече.
(втори вариант)
И ще се принуди тогава да лъже. Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли?
“ „Платих.“ Лъжата е готова вече.
Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина. Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
А в приказките казват – не се секат.
(втори вариант)
Че онзи, който е написал тази поговорка, не е вярно това. Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече.
А в приказките казват – не се секат.
Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече.
към втори вариант >>
Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят.
Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка.
Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави.
към втори вариант >>
Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата?
(втори вариант)
Запример кога човек лъже? Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече.
Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата?
Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина. Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
Е, какво ще разберете вие?
(втори вариант)
Все преклонените глави ги секат. Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат.
Е, какво ще разберете вие?
Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави.
към втори вариант >>
Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка.
Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения.
Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини.
към втори вариант >>
Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата.
(втори вариант)
Когато не е свършил една работа и го попитат: „Свърши ли работата? “ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата?
Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата.
Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина. Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
Глава, която се прекланя, сабя не я сече.
(втори вариант)
Онзи, когото ще секат, му казват: „Преклони си главата.“ И я отрязват. Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие?
Глава, която се прекланя, сабя не я сече.
А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави. Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
Понякога най–малките колебания с години забавят работата.
(втори вариант)
Та казвам, по някой път вие се отнасяте небрежно. Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения.
Понякога най–малките колебания с години забавят работата.
Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома.
към втори вариант >>
Че и лъжата сама по себе си какво е?
(втори вариант)
“ „Да, свърших“ – казва. Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата.
Че и лъжата сама по себе си какво е?
Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина. Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
А който се прекланя, сабя я сече.
(втори вариант)
Преклонена глава сабя я сече. И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече.
А който се прекланя, сабя я сече.
Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави. Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават.
(втори вариант)
Изгревчани често философстват и след дълги разсъждения казват: „Е, ще се оправят работите по някакъв начин.“ Тъй е, ще се оправят. Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата.
Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават.
При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село.
към втори вариант >>
Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина.
(втори вариант)
Има да дава пари някому и не ги дал, питат го: „Плати ли? “ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е?
Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина.
Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече.
(втори вариант)
И даже онзи, който иска да отсече едно дърво, първо ще го наведе и после го сече. А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече.
Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече.
А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави. Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават.
(втори вариант)
Но има един разумен начин, по който могат да се оправят. Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават.
При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават.
Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага.
към втори вариант >>
Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
(втори вариант)
“ „Платих.“ Лъжата е готова вече. Сега може да му кажат: „Не лъжи.“ Но какво нещо е лъжата? Човек трябва да опита лъжата, да знае какво нещо е лъжата. Че и лъжата сама по себе си какво е? Може да кажете, че няма лъжа или че няма истина.
Може човек да отрича едно нещо, но неща, които ги опитваш, не можеш да ги отричаш.
към втори вариант >>
А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече.
(втори вариант)
А в приказките казват – не се секат. Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече.
А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече.
Превод трябва да се прави. Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави.
(втори вариант)
Светът има един закон, според който най–малкото съмнение, което човек може да има в себе си, в своето съзнание, ражда най–голямата спънка. Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават.
Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави.
Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините.
към втори вариант >>
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете.
Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът.
към втори вариант >>
Превод трябва да се прави.
(втори вариант)
Е, какво ще разберете вие? Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече.
Превод трябва да се прави.
Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини.
(втори вариант)
Аз съм забелязал това във всичките си наблюдения. Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави.
Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини.
Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя.
към втори вариант >>
Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете.
Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си.
Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли.
към втори вариант >>
Казват – преклонената глава.
(втори вариант)
Глава, която се прекланя, сабя не я сече. А който се прекланя, сабя я сече. Или другояче казано, глава, която е близо до сабята, сабята я сече. А глава, която е далече от сабята, сабята не я сече. Превод трябва да се прави.
Казват – преклонената глава.
към втори вариант >>
Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома.
(втори вариант)
Понякога най–малките колебания с години забавят работата. Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини.
Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома.
Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута.
към втори вариант >>
Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете. Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си.
Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли.
Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има.
към втори вариант >>
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо.
Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш.
към втори вариант >>
Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село.
(втори вариант)
Но когато съмнението изчезне, когато колебанието изчезне, работите стават. При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома.
Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село.
Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави.
към втори вариант >>
Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете. Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли.
Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва.
Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли.
към втори вариант >>
Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо.
Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии.
Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече.
към втори вариант >>
Решил да тури пръст в средата, да им държи влага.
(втори вариант)
При най–малкото колебание, при най–малкото съмнение, работите не стават. Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село.
Решил да тури пръст в средата, да им държи влага.
Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка.
към втори вариант >>
Срамува се.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете. Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва.
Срамува се.
Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли.
към втори вариант >>
Отстъпчив трябва да бъдеш.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо. Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии.
Отстъпчив трябва да бъдеш.
Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава.
към втори вариант >>
Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините.
(втори вариант)
Минавам един ден покрай бостана, гледам, нашият брат Ангел посадил осемнайсет–двайсет корена дини, но тъй хубави. Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага.
Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините.
Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш?
към втори вариант >>
Каже, че го боли коремът.
(втори вариант)
Допуснете, че вас ви се счупи кракът, кажат ти: „Ходи.“ „Е, не мога.“ Едно от двете. Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се.
Каже, че го боли коремът.
Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са?
към втори вариант >>
Да кажем, иде цяло едно море.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо. Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш.
Да кажем, иде цяло едно море.
Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече.
към втори вариант >>
Виждам, че погрешката е моя.
(втори вариант)
Казвам: „Тази година ще има много дини.“ Но по този начин аз направих голяма пакост на тия дини. Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините.
Виждам, че погрешката е моя.
Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли.
(втори вариант)
Като речеш да ходиш, боли те, а ти искаш да прикриеш болката си. Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът.
Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли.
Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте.
към втори вариант >>
Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо. Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море.
Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх.
Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не.
към втори вариант >>
Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута.
(втори вариант)
Като казах, че тия дини са много хубави, един приятел се влюбил в тях като в млада мома. Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя.
Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута.
А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Два вида преструвки има.
(втори вариант)
Някой човек иска да прикрие болката си, преструва се, че не го боли, а то боли. Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли.
Два вида преструвки има.
Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност.
към втори вариант >>
Значи отстъпваш.
(втори вариант)
Питам, този, който е казал това, той е искал да каже друго, той е скрил нещо. Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх.
Значи отстъпваш.
Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него.
към втори вариант >>
А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави.
(втори вариант)
Един ден той отишъл да ги прекопае, както правил това в тяхното село. Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута.
А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави.
След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли.
(втори вариант)
Някакво чувство има в него, което го заставя да се преструва. Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има.
Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли.
Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър.
към втори вариант >>
Далеч си вече.
(втори вариант)
Вложил, че отстъпчивият човек не го посрещат мъчнотии. Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш.
Далеч си вече.
Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние.
към втори вариант >>
След това го викам, да му правя бележка.
(втори вариант)
Решил да тури пръст в средата, да им държи влага. Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави.
След това го викам, да му правя бележка.
Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш? Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли.
(втори вариант)
Срамува се. Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли.
Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли.
Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща.
към втори вариант >>
Преклонена глава.
(втори вариант)
Отстъпчив трябва да бъдеш. Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече.
Преклонена глава.
Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо.
към втори вариант >>
Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш?
(втори вариант)
Отивам след това, гледам, той осакатил ги дините. Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка.
Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш?
Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Питам, вътрешните побуждения какви са?
(втори вариант)
Каже, че го боли коремът. Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли.
Питам, вътрешните побуждения какви са?
Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече.
(втори вариант)
Да кажем, иде цяло едно море. Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава.
Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече.
А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо. Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
Ти се много престара.“
(втори вариант)
Виждам, че погрешката е моя. Аз трябваше да кажа на тоя човек, че дините са много добри и да не ги бута. А той като чул, че дините са много хубави, рекъл да ги направи още по–хубави. След това го викам, да му правя бележка. Казвам: „Трябваше ли да буташ дините, да ги осакатиш?
Ти се много престара.“
към втори вариант >>
Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте.
(втори вариант)
Има и други, нищо не го боли, а той се представя, че го боли. Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са?
Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте.
Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си.
към втори вариант >>
А, не.
(втори вариант)
Ти отстъпваш, бягаш и се качваш на високия връх. Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече.
А, не.
Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо. Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
Казвам, не хвалете работите предварително.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително.
А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре.
към втори вариант >>
Едното наричат скромност.
(втори вариант)
Два вида преструвки има. Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте.
Едното наричат скромност.
Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си.
към втори вариант >>
Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него.
(втори вариант)
Значи отстъпваш. Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не.
Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него.
Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо. Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително.
А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им.
Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш.
към втори вариант >>
Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър.
(втори вариант)
Едната преструвка, че когато те боли коремът, ти се представяш, че не те боли. Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност.
Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър.
Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства.
към втори вариант >>
Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние.
(втори вариант)
Далеч си вече. Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него.
Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние.
Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо. Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
Ама тъй правели в нашето село.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им.
Ама тъй правели в нашето село.
Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение.
към втори вариант >>
Те са относителни неща.
(втори вариант)
Другата преструвка – когато не те боли коремът, ти се представяш, че те боли. Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър.
Те са относителни неща.
Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното.
към втори вариант >>
Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо.
(втори вариант)
Преклонена глава. Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние.
Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо.
Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
Тъй правите, но сте осакатили нивите си.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село.
Тъй правите, но сте осакатили нивите си.
Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват.
към втори вариант >>
Според мене важното в дадения случай е човек да е добър.
(втори вариант)
Питам, вътрешните побуждения какви са? Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща.
Според мене важното в дадения случай е човек да е добър.
Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро.
към втори вариант >>
Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
(втори вариант)
Ти мислиш, че който иде със сабята, само като си преклониш главата, тогава сабята не я сече. А, не. Онзи, който иде със сабята, ти ще офейкаш, ще бъдеш на един километър разстояние далеч от него. Като видиш, че онзи, който иде с оръжието против тебе, ти трябва да бъдеш далеч на половин, на един километър разстояние. Но ако разбираш, че само като си наведеш главата, той нищо няма да ти направи, това може само ако е някой благороден човек, тогава няма да ти направи нищо.
Но ако е един от тия харамиите, той ще каже, че преклонените глави ги засяга неговата сабя.
към втори вариант >>
Този закон работи навсякъде.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си.
Този закон работи навсякъде.
Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране.
към втори вариант >>
Като направиш едно добро, добър си.
(втори вариант)
Сега някой път и вие се представяте повече от това, което сте. Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър.
Като направиш едно добро, добър си.
Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека.
към втори вариант >>
Да дойдем сега до същественото.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото.
Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш.
към втори вариант >>
Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре.
(втори вариант)
Казвам, не хвалете работите предварително. А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде.
Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре.
Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи.
към втори вариант >>
Като направиш едно зло, лош си.
(втори вариант)
Едното наричат скромност. Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си.
Като направиш едно зло, лош си.
Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път.
към втори вариант >>
Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото.
Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло.
Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш?
към втори вариант >>
Щом туриш пръст, ще ги осакатиш.
(втори вариант)
А този брат, като отишъл при дините, изпочупил листата им. Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре.
Щом туриш пръст, ще ги осакатиш.
Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите.
към втори вариант >>
Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства.
(втори вариант)
Казва: „Аз не съм толкова праведен човек.“ Другият иска да се покаже, че е много честен, много добър. Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си.
Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства.
То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш.
към втори вариант >>
Ние се намираме в положението на оралото.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото. Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло.
Ние се намираме в положението на оралото.
Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до практическото приложение.
(втори вариант)
Ама тъй правели в нашето село. Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш.
Сега да дойдем до практическото приложение.
Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене.
към втори вариант >>
То е реалното.
(втори вариант)
Те са относителни неща. Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства.
То е реалното.
Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение.
към втори вариант >>
Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото. Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото.
Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя.
И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам?
към втори вариант >>
Това са странични работи, които нас не ни интересуват.
(втори вариант)
Тъй правите, но сте осакатили нивите си. Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение.
Това са странични работи, които нас не ни интересуват.
Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите.
към втори вариант >>
Сега то е конкретното. Добро.
(втори вариант)
Според мене важното в дадения случай е човек да е добър. Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното.
Сега то е конкретното. Добро.
Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги.
към втори вариант >>
И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото. Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя.
И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя.
Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш?
към втори вариант >>
Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Този закон работи навсякъде. Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват.
Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране.
Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате.
към втори вариант >>
Онази философия, която служи за развитието на човека.
(втори вариант)
Като направиш едно добро, добър си. Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро.
Онази философия, която служи за развитието на човека.
При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя.
към втори вариант >>
Трябва да я ореш.
(втори вариант)
Да дойдем сега до същественото. Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя.
Трябва да я ореш.
После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш.
към втори вариант >>
Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи.
(втори вариант)
Щом помислите, че работите ви вървят много добре, непременно ще дойде някой да тури пръст отгоре. Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране.
Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи.
Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете.
към втори вариант >>
При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път.
(втори вариант)
Като направиш едно зло, лош си. Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека.
При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път.
Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш.
към втори вариант >>
После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш?
(втори вариант)
Казва пророкът, Бог му казва, аз те поставих, него го поставил на едно трудно положение: „Които ще воюват против тебе, няма да успеят, няма да те превъзмогнат, защото аз ще бъда с тебе.“ Сега всички въобще мислим, че като дойде да вървим по стъпките на Бога, по неговото учение, всичко ще ни тръгне така по мед и масло. Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш.
После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш?
“ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли?
към втори вариант >>
Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите.
(втори вариант)
Щом туриш пръст, ще ги осакатиш. Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи.
Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите.
И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш.
(втори вариант)
Мярката не е онова, което мислим в даден случай, не онуй, което повярва, онова, което чувства. То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път.
Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш.
Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не.
към втори вариант >>
“ Много наши, които вярват, питат как.
(втори вариант)
Ние се намираме в положението на оралото. Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш?
“ Много наши, които вярват, питат как.
Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш?
към втори вариант >>
И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене.
(втори вариант)
Сега да дойдем до практическото приложение. Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите.
И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене.
Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете.
към втори вариант >>
Другояче ти се намираш в едно заблуждение.
(втори вариант)
То е реалното. Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш.
Другояче ти се намираш в едно заблуждение.
Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не. Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
Аз какво проповядвам?
(втори вариант)
Като тръгнеш в Господа, ще се впрегнат воловете, а ти ще вървиш подир тях, трябва да цапаш тази земя. И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как.
Аз какво проповядвам?
Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим.
към втори вариант >>
Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите.
(втори вариант)
Това са странични работи, които нас не ни интересуват. Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене.
Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите.
Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора.
към втори вариант >>
Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги.
(втори вариант)
Сега то е конкретното. Добро. Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение.
Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги.
Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не. Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
Пита един: „Ти в какво вярваш?
(втори вариант)
И тогава ще имаш положението, че разбираш, че си орал тази земя. Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам?
Пита един: „Ти в какво вярваш?
“ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има.
към втори вариант >>
Де кого срещна, все приказвате.
(втори вариант)
Вие искате да имате един вътрешен прогрес, вътрешно разбиране. Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите.
Де кого срещна, все приказвате.
С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
към втори вариант >>
Ти нямаш ясна представа за пътя.
(втори вариант)
Онази философия, която служи за развитието на човека. При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги.
Ти нямаш ясна представа за пътя.
Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не. Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
“ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш.
(втори вариант)
Трябва да я ореш. После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш?
“ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш.
„Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш.
към втори вариант >>
С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете.
(втори вариант)
Във всинца ви има една голяма погрешка – много сте нетърпеливи. Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате.
С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете.
Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
към втори вариант >>
Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш.
(втори вариант)
При развитието на човека ти има да изходиш дълъг път. Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя.
Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш.
Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не. Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
„Ама че ти знаеш ли?
(втори вариант)
После, ако ви попитат за вашето верую: „Е, в какво ти вярваш? “ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш.
„Ама че ти знаеш ли?
“ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене.
към втори вариант >>
Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат.
(втори вариант)
Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете.
Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат.
Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?
към втори вариант >>
Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не.
(втори вариант)
Трябва да знаеш колко си изходил, де се намираш и колко ти остава да вървиш. Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш.
Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не.
Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
“ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш?
(втори вариант)
“ Много наши, които вярват, питат как. Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли?
“ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш?
“ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене.
към втори вариант >>
Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете.
(втори вариант)
И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат.
Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете.
Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “
към втори вариант >>
Или питат кой е християнин.
(втори вариант)
Другояче ти се намираш в едно заблуждение. Казва: „Малко ми оставаше, няколко часа.“ Минава се ден, два, тия часове са много дълги. Ти нямаш ясна представа за пътя. Ти си представяш, че този път скоро ще изминеш. Сега много пъти вие си представяте, че като влезете в живота, мислите, че всичко сте научили, всичко знаете. Не.
Или питат кой е християнин.
към втори вариант >>
“ Няма какво да се спорим.
(втори вариант)
Аз какво проповядвам? Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш?
“ Няма какво да се спорим.
Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка.
към втори вариант >>
Изчел го от кора до кора.
(втори вариант)
Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете.
Изчел го от кора до кора.
След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “
към втори вариант >>
Говорите кръг и окръжност.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност.
Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
към втори вариант >>
Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има.
(втори вариант)
Пита един: „Ти в какво вярваш? “ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим.
Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има.
И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща.
към втори вариант >>
След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
(втори вариант)
Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора.
След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “
към втори вариант >>
Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност.
Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност.
Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно.
към втори вариант >>
И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш.
(втори вариант)
“ Казвам, точно в туй, в което ти вярваш. „Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има.
И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш.
Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам.
към втори вариант >>
След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
(втори вариант)
С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението.
След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса? “
към втори вариант >>
Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност. Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност.
Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност.
Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа.
към втори вариант >>
Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене.
(втори вариант)
„Ама че ти знаеш ли? “ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш.
Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене.
И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат.
към втори вариант >>
Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?
(втори вариант)
Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си?
Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?
“
към втори вариант >>
Сега проста работа е тази.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност. Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност.
Сега проста работа е тази.
Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно.
към втори вариант >>
И аз обичам хубавото ядене.
(втори вариант)
“ „Да, твоето верую аз го зная, е много хубаво.“ „Че отде го знаеш? “ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене.
И аз обичам хубавото ядене.
Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?
“
към втори вариант >>
Едното е съдържание, а другото е без съдържание.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност. Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази.
Едното е съдържание, а другото е без съдържание.
Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си.
към втори вариант >>
Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка.
(втори вариант)
“ Няма какво да се спорим. Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене.
Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка.
Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото.
към втори вариант >>
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение.
Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват.
към втори вариант >>
Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
(втори вариант)
Говорите кръг и окръжност. Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание.
Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
към втори вариант >>
Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща.
(втори вариант)
Ако му река, че моето верую се различава, вече спор ще има. И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка.
Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща.
Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам.
към втори вариант >>
Направите една погрешка, вие бързате да я изправите.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение.
Направите една погрешка, вие бързате да я изправите.
Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват.
към втори вариант >>
Ще каже някой – това е все едно.
(втори вариант)
Вчера слушам един учител от провинцията, казва, че учениците нямали ясна представа за кръг и окръжност. Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
Ще каже някой – това е все едно.
Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш.
към втори вариант >>
Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам.
(втори вариант)
И казвам: „В каквото ти вярваш.“ Аз зная в какво ти вярваш. Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща.
Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам.
После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред.
към втори вариант >>
Не бързайте много.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите.
Не бързайте много.
Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души.
към втори вариант >>
Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа.
(втори вариант)
Даже и някои от вас, възрастните, не знаете каква е разликата между кръг и окръжност. Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно.
Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа.
И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно.
към втори вариант >>
После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат.
(втори вариант)
Ти обичаш хляба, после обичаш хубавото ядене. И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам.
После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат.
Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото.
към втори вариант >>
Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много.
Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката.
А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил.
към втори вариант >>
И сега казват – кръг и окръжност все едно.
(втори вариант)
Сега проста работа е тази. Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа.
И сега казват – кръг и окръжност все едно.
Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са?
към втори вариант >>
Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото.
(втори вариант)
И аз обичам хубавото ядене. Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат.
Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото.
Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това.
към втори вариант >>
А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката.
А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко.
Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така.
към втори вариант >>
Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си.
(втори вариант)
Едното е съдържание, а другото е без съдържание. Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно.
Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си.
Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна.
към втори вариант >>
Все същото.
(втори вариант)
Ти обичаш да имаш много добра майка, и аз обичам да имам много добра майка. Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото.
Все същото.
Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето.
към втори вариант >>
Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват.
(втори вариант)
Казвам ви, на всинца ви трябва търпение. Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко.
Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват.
Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали.
към втори вариант >>
Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
(втори вариант)
Или аз турям едното понятие – шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си.
Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие.
към втори вариант >>
Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам.
(втори вариант)
Ти обичаш да имаш един богат баща, и аз обичам да имам силен баща. Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото.
Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам.
Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е.
към втори вариант >>
Всички обичат да украсяват.
(втори вариант)
Направите една погрешка, вие бързате да я изправите. Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват.
Всички обичат да украсяват.
Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват.
към втори вариант >>
И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш.
(втори вариант)
Ще каже някой – това е все едно. Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно.
И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш.
При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност.
към втори вариант >>
Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред.
(втори вариант)
Точно в каквото ти вярваш, и аз в това вярвам. После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам.
Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред.
И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ.
към втори вариант >>
Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души.
(втори вариант)
Не бързайте много. Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват.
Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души.
Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат.
към втори вариант >>
При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно.
(втори вариант)
Едното е шише, но с дъно и като се сипе вода в него, тя се задържа, а другото е шише без дъно – като сипеш вода в него, тя не се задържа. И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш.
При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно.
Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност. Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
И аз обичам същото.
(втори вариант)
После казвам, ти не обичаш да те лъжат, пък и аз не обичам да ме лъжат. Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред.
И аз обичам същото.
Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ. И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
Четиристотин преувеличил.
(втори вариант)
Направете едно добро, и с това ще изправите погрешката. А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души.
Четиристотин преувеличил.
След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън.
към втори вариант >>
Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са?
(втори вариант)
И сега казват – кръг и окръжност все едно. Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно.
Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са?
Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност. Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
Тъй, конкретни работи са това.
(втори вариант)
Ти обичаш, където отидеш, да те посрещат, и аз обичам същото. Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото.
Тъй, конкретни работи са това.
„Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ. И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така.
(втори вариант)
А вие, като бързате да разправяте погрешката си, понакичвате я малко. Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил.
След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така.
Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта.
към втори вариант >>
Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна.
(втори вариант)
Те като представяха какво е кръг, аз веднага превеждам в себе си. Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са?
Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна.
Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност. Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
„Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето.
(втори вариант)
Все същото. Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това.
„Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето.
Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ. И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
Няколко слушали, а другите спали.
(втори вариант)
Срещнал съм много българи, които, като разправят една своя опитност, винаги я понакичват. Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така.
Няколко слушали, а другите спали.
Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ.
към втори вариант >>
Едното е ограничено понятие.
(втори вариант)
Казвам, едното понятие е шише с дъно, а другото понятие е шише без дъно. И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна.
Едното е ограничено понятие.
Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност. Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е.
(втори вариант)
Ти не обичаш да боледуваш, и аз не обичам да боледувам. Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето.
Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е.
Каквото съм аз, такъв е и Господ. И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват.
(втори вариант)
Всички обичат да украсяват. Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали.
Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват.
Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни.
към втори вариант >>
Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност.
(втори вариант)
И тогава изваждам практическото приложение: в едното – без дъно, нищо не може да задържиш, а в другото – може да задържиш. При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие.
Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност.
Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
Каквото съм аз, такъв е и Господ.
(втори вариант)
Ти обичаш да имаш къща и всичко да бъде наред. И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е.
Каквото съм аз, такъв е и Господ.
И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
Аз зная, че не ме слушат.
(втори вариант)
Някой разправя: „Аз бях на едно събрание, дето имаше петстотин души.“ Всъщност имало само сто души. Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват.
Аз зная, че не ме слушат.
Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Някой път човек може да се забърка.
(втори вариант)
При известни условия предпочитам да задържа шишето с дъно, а при други условия обичам да задържа шишето без дъно. Хубаво, онези кюнци, от които се прави канализация, с дъно ли са? Когато ти правиш една канализация, това са все шишета, които отпред и отзад са все без дъна. Едното е ограничено понятие. Сега трябва да знаете какво нещо е кръг и какво нещо е окръжност.
Някой път човек може да се забърка.
към втори вариант >>
И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
(втори вариант)
И аз обичам същото. Тъй, конкретни работи са това. „Ама твоето верую е за Бога.“ Точно такова е моето верую, както твоето. Защото за Бога ние имаме понятие такова, всеки ще каже: „Ние сме създадени по образ и подобие на Бога.“ Както и да е, че е образ и подобие, така е. Каквото съм аз, такъв е и Господ.
И какъвто е Господ, такъв съм и аз.
към втори вариант >>
Който слуша, той изпълнява още като излезе навън.
(втори вариант)
Четиристотин преувеличил. След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат.
Който слуша, той изпълнява още като излезе навън.
В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания.
Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин.
към втори вариант >>
Тогава другото положение.
(втори вариант)
Тогава другото положение.
Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш.
към втори вариант >>
В слушането трябва да се приложи законът на любовта.
(втори вариант)
След това продължава: „Всички слушаха с голямо внимание.“ Не е така. Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън.
В слушането трябва да се приложи законът на любовта.
Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Ако вземете, малко хора има християни.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания.
Ако вземете, малко хора има християни.
Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си.
към втори вариант >>
Казват, че човек съгрешава.
(втори вариант)
Тогава другото положение.
Казват, че човек съгрешава.
Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът?
към втори вариант >>
Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ.
(втори вариант)
Няколко слушали, а другите спали. Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта.
Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ.
От всичко казано, две неща са важни. А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни.
Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин.
Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие.
към втори вариант >>
Кога греши човек?
(втори вариант)
Тогава другото положение. Казват, че човек съгрешава.
Кога греши човек?
Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма.
към втори вариант >>
От всичко казано, две неща са важни.
(втори вариант)
Според мене, аз считам, че слушат само онези хора, които изпълняват. Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ.
От всичко казано, две неща са важни.
А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин.
Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк.
Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин.
към втори вариант >>
Когато не е подобен на Господ.
(втори вариант)
Тогава другото положение. Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек?
Когато не е подобен на Господ.
И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш.
към втори вариант >>
А останалото, което ви говорих, е забавление.
(втори вариант)
Аз зная, че не ме слушат. Който слуша, той изпълнява още като излезе навън. В слушането трябва да се приложи законът на любовта. Господ казва на пророка: „Ако ние вършим неговата воля, той ще бъде всякога с нас.“ И въпросът може да се реши само тогава, когато ние сме с Господ. От всичко казано, две неща са важни.
А останалото, което ви говорих, е забавление.
към втори вариант >>
Ако вярваш в мечките, ти си мечка.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк.
Ако вярваш в мечките, ти си мечка.
Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин.
към втори вариант >>
И щом е подобен на Господа, тогава не греши.
(втори вариант)
Тогава другото положение. Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ.
И щом е подобен на Господа, тогава не греши.
Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш.
към втори вариант >>
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас.
Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба.
към втори вариант >>
Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин.
(втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка.
Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин.
Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово.
към втори вариант >>
Щом не си подобен, ти грешиш.
(втори вариант)
Тогава другото положение. Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши.
Щом не си подобен, ти грешиш.
Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш.
към втори вариант >>
Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас.
Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе.
Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас.
към втори вариант >>
Значи в каквото вярваш, такъв си.
(втори вариант)
Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин.
Значи в каквото вярваш, такъв си.
Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света.
към втори вариант >>
Тогава в какво седи грехът?
(втори вариант)
Казват, че човек съгрешава. Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш.
Тогава в какво седи грехът?
Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото.
към втори вариант >>
Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе.
Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа.
Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме.
към втори вариант >>
Но то е криво понятие.
(втори вариант)
Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си.
Но то е криво понятие.
Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин?
към втори вариант >>
Щом си подобен на Бога, грях няма.
(втори вариант)
Кога греши човек? Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът?
Щом си подобен на Бога, грях няма.
Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи.
към втори вариант >>
Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа.
Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба.
А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас.
към втори вариант >>
Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин.
(втори вариант)
Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие.
Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин.
Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно?
към втори вариант >>
Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш.
(втори вариант)
Когато не е подобен на Господ. И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма.
Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш.
Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен.
към втори вариант >>
А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба.
А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе.
Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него.
към втори вариант >>
Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин.
(втори вариант)
Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин.
Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин.
Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар.
към втори вариант >>
Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш.
(втори вариант)
И щом е подобен на Господа, тогава не греши. Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш.
Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш.
Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам.
към втори вариант >>
Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба.
(втори вариант)
Важно е да бъдем ние с Господа и Господ да бъде с нас. Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе.
Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба.
Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе.
към втори вариант >>
Да носиш кръвта и учението на името Христово.
(втори вариант)
Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин.
Да носиш кръвта и учението на името Христово.
Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар.
към втори вариант >>
Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш.
(втори вариант)
Щом не си подобен, ти грешиш. Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш.
Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш.
Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави.
към втори вариант >>
Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас.
(втори вариант)
Ти можеш да бъдеш с хляба и хлябът ще бъде с тебе. Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба.
Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас.
Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем.
към втори вариант >>
Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света.
(втори вариант)
Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово.
Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света.
Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка?
към втори вариант >>
Там е всичкото.
(втори вариант)
Тогава в какво седи грехът? Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш.
Там е всичкото.
Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш?
към втори вариант >>
Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме.
(втори вариант)
Така аз превеждам думите: да бъдеш при Господа. Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас.
Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме.
И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.
към втори вариант >>
Кой е християнин и кой не е християнин?
(втори вариант)
Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света.
Кой е християнин и кой не е християнин?
Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка.
към втори вариант >>
Питат в какво седи.
(втори вариант)
Щом си подобен на Бога, грях няма. Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото.
Питат в какво седи.
Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя.
към втори вариант >>
И Господ трябва да бъде при нас.
(втори вариант)
Да бъдеш при Господа, значи да бъдеш при хляба. А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме.
И Господ трябва да бъде при нас.
Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво.
към втори вариант >>
Да вземем, кое верую е правилно?
(втори вариант)
Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин?
Да вземем, кое верую е правилно?
Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна.
към втори вариант >>
Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен.
(втори вариант)
Щом не си подобен по образ и подобие, ти грешиш. Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи.
Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен.
Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът.
към втори вариант >>
Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него.
(втори вариант)
А Господ да бъде при тебе, значи хлябът да бъде при тебе. Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас.
Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него.
Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея.
към втори вариант >>
Мене ми дават няколко вида захар.
(втори вариант)
Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно?
Мене ми дават няколко вида захар.
Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка.
към втори вариант >>
Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам.
(втори вариант)
Щом вършиш каквото Господ върши, ти не грешиш. Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен.
Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам.
Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз.
към втори вариант >>
Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе.
(втори вариант)
Да бъдем при Господа, то е да сме при хляба. Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него.
Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе.
Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш.
към втори вариант >>
Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар.
(втори вариант)
Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар.
Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар.
Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа.
към втори вариант >>
Но аз правя всичко онова, което Господ прави.
(втори вариант)
Щом не вършиш каквото Господ върши, ти грешиш. Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам.
Но аз правя всичко онова, което Господ прави.
Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз. И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем.
(втори вариант)
Да бъде Господ при нас, значи хлябът да е в нас. Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе.
Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем.
Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш. Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
Опитвам коя захар е по–сладка?
(втори вариант)
Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар.
Опитвам коя захар е по–сладка?
Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства.
към втори вариант >>
Че как може да го правиш?
(втори вариант)
Там е всичкото. Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави.
Че как може да го правиш?
Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз. И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.
(втори вариант)
Щом хлябът е у нас, щом Господ е в нас, това значи да имаме вътрешна сила да може да функционираме. И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем.
Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.
Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш. Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка.
(втори вариант)
Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка?
Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка.
И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота.
към втори вариант >>
Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя.
(втори вариант)
Питат в какво седи. Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш?
Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя.
Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз. И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Приложението е навсякъде еднакво.
(втори вариант)
И Господ трябва да бъде при нас. Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.
Приложението е навсякъде еднакво.
Най–първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш. Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
И която е по–сладка, тази захар е по–силна.
(втори вариант)
Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка.
И която е по–сладка, тази захар е по–силна.
И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую.
към втори вариант >>
Тъй седи животът.
(втори вариант)
Дотогава, докато ти правиш каквото Господ прави, ти не си грешен. Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя.
Тъй седи животът.
И каквото мисли Господ, това мисля и аз. И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Най–първо ти трябва да имаш една идея.
(втори вариант)
Господ не може да бъде при нас, ако ние не сме при него. Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво.
Най–първо ти трябва да имаш една идея.
Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш. Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка.
(втори вариант)
Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна.
И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка.
Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата.
към втори вариант >>
И каквото мисли Господ, това мисля и аз.
(втори вариант)
Щом моето верую питаш, в какво вярвам, какво нещо е Господ... Аз този въпрос не го питам. Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът.
И каквото мисли Господ, това мисля и аз.
И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш.
(втори вариант)
Първо ти ще бъдеш при хляба, а след това хлябът ще бъде в тебе. Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея.
Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш.
Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа.
(втори вариант)
Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка.
Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа.
И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш.
към втори вариант >>
И каквото е намислил да направи Господ
(втори вариант)
Но аз правя всичко онова, което Господ прави. Че как може да го правиш? Тъй. Каквото Господ прави, и аз го правя. Тъй седи животът. И каквото мисли Господ, това мисля и аз.
И каквото е намислил да направи Господ
към втори вариант >>
Та сега не ви остава нищо друго
(втори вариант)
Щом хлябът влезе в тебе, тогава ще се яви вътрешната сила, и тогава ще се разберем. Този закон работи във всичките полета: и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят. Приложението е навсякъде еднакво. Най–първо ти трябва да имаш една идея. Тази идея трябва да влезе вътре в тебе и след това да почнеш да работиш.
Та сега не ви остава нищо друго
към втори вариант >>
И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства.
(втори вариант)
Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа.
И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства.
Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял.
към втори вариант >>
някъде, това мисля и аз.
(втори вариант)
някъде, това мисля и аз.
Като е намислил Господ да направи някому добро, и аз мисля да го направя. Какво нещо е моралът? Щом почна аз да казвам: „Е, аз съм слаб човек, той е Господ, пък аз съм човек“– ти си вече на кривия път. Казва: „Аз не мисля така.“ Ако кракът започне да мисли, че той не може да ходи, че той иска да се отдели от мене, иска да стане самостоятелен, на крив път съм. Той е на кривия път.
към втори вариант >>
освен да бъдете постоянно при Господа и Господ да бъде постоянно при вас.
(втори вариант)
освен да бъдете постоянно при Господа и Господ да бъде постоянно при вас.
към втори вариант >>
Говори се за изпитанията в живота.
(втори вариант)
Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства.
Говори се за изпитанията в живота.
Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял. Казваш: „С вяра човек може да си помогне.“ Но разколебаваш се, казваш: „Вяра, вяра, но от небето хлябът няма да падне.“ Откъде ще дойде хлябът?
към втори вариант >>
Като е намислил Господ да направи някому добро, и аз мисля да го направя.
(втори вариант)
някъде, това мисля и аз.
Като е намислил Господ да направи някому добро, и аз мисля да го направя.
Какво нещо е моралът? Щом почна аз да казвам: „Е, аз съм слаб човек, той е Господ, пък аз съм човек“– ти си вече на кривия път. Казва: „Аз не мисля така.“ Ако кракът започне да мисли, че той не може да ходи, че той иска да се отдели от мене, иска да стане самостоятелен, на крив път съм. Той е на кривия път. Дотогава, докато кракът се държи с мене и каквото аз желая и кракът ми го желае, иска да го направи, ние сме приятели.
към втори вариант >>
Този е вътрешният смисъл на живота.
(втори вариант)
Този е вътрешният смисъл на живота.
Да няма прекъсвания. Понякога нуждите на живота и много други работи постоянно прекъсват съзнанието и отнемат онези правите отношения, следствие на което имате скърби, колебания, страдания, двоумения, недоволство, какви ли още неща не. Това е все прекъсване на естествените връзки. Ако имаме това естествено състояние, няма да имаме никакви противоречия. От всички тия противоречия ние остаряваме, погрозняваме, умираме.
към втори вариант >>
Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую.
(втори вариант)
И която е по–сладка, тази захар е по–силна. И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота.
Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую.
Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял. Казваш: „С вяра човек може да си помогне.“ Но разколебаваш се, казваш: „Вяра, вяра, но от небето хлябът няма да падне.“ Откъде ще дойде хлябът? Ти се заблуждаваш, че хлябът само по един начин може да дойде.
към втори вариант >>
Какво нещо е моралът?
(втори вариант)
някъде, това мисля и аз. Като е намислил Господ да направи някому добро, и аз мисля да го направя.
Какво нещо е моралът?
Щом почна аз да казвам: „Е, аз съм слаб човек, той е Господ, пък аз съм човек“– ти си вече на кривия път. Казва: „Аз не мисля така.“ Ако кракът започне да мисли, че той не може да ходи, че той иска да се отдели от мене, иска да стане самостоятелен, на крив път съм. Той е на кривия път. Дотогава, докато кракът се държи с мене и каквото аз желая и кракът ми го желае, иска да го направи, ние сме приятели. Ако ръката ми прави, каквото аз искам, и тя иска, тя е ръка.
към втори вариант >>
Да няма прекъсвания.
(втори вариант)
Този е вътрешният смисъл на живота.
Да няма прекъсвания.
Понякога нуждите на живота и много други работи постоянно прекъсват съзнанието и отнемат онези правите отношения, следствие на което имате скърби, колебания, страдания, двоумения, недоволство, какви ли още неща не. Това е все прекъсване на естествените връзки. Ако имаме това естествено състояние, няма да имаме никакви противоречия. От всички тия противоречия ние остаряваме, погрозняваме, умираме. Какво ли не става с нас.
към втори вариант >>
Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата.
(втори вариант)
И в която захар сладчината е по–сладка, захарта е по– сладка. Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую.
Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата.
Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял. Казваш: „С вяра човек може да си помогне.“ Но разколебаваш се, казваш: „Вяра, вяра, но от небето хлябът няма да падне.“ Откъде ще дойде хлябът? Ти се заблуждаваш, че хлябът само по един начин може да дойде. Ти си служиш с понятието, което хората дават.
към втори вариант >>
НАГОРЕ