НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
312
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
312
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос.
(втори вариант)
– Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът. Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода. Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта.
Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос.
И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.
към втори вариант >>
Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона.
(втори вариант)
захар на вересия, той казва: На вересия не давам. Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе.
Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона.
Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
към втори вариант >>
И защо да казваме, че любовта е глупост?
(втори вариант)
Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът. Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода. Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос.
И защо да казваме, че любовта е глупост?
Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов.
към втори вариант >>
Така всеки може да бъде силен.
(втори вариант)
Покажеш му револвер, даде ти захар. Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона.
Така всеки може да бъде силен.
Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
към втори вариант >>
Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст?
(втори вариант)
Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода. Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост?
Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст?
Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите.
към втори вариант >>
Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух.
(втори вариант)
Покажеш му един наполеон, даде ти захар. Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен.
Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух.
Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
към втори вариант >>
Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие.
(втори вариант)
Сега, ние не можем да отделим любовта от живота, не можем да кажем, че любовта е глупава, както казват някои. Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст?
Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие.
Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.
към втори вариант >>
Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Силата ти вътре в тебе ли е? – Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух.
Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия.
От това се нуждаят и млади, и стари.
към втори вариант >>
Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов.
(втори вариант)
Не, не смесвайте любовта с глупостта. Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие.
Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов.
Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва.
към втори вариант >>
От това се нуждаят и млади, и стари.
(втори вариант)
– Не е в тебе. Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия.
От това се нуждаят и млади, и стари.
към втори вариант >>
Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.
(втори вариант)
Любовта е най-разумният акт в света, а това, че ние вършим някакви глупости, то е друг въпрос. И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов.
Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.
Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода.
към втори вариант >>
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят.
към втори вариант >>
Ние знаем неговата любов.
(втори вариант)
И защо да казваме, че любовта е глупост? Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов.
Ние знаем неговата любов.
Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора.
към втори вариант >>
Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
към втори вариант >>
Следователно, вашата любов не разрешава въпросите.
(втори вариант)
Коя майка би обесила детето си, или би го разпънала на кръст? Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов.
Следователно, вашата любов не разрешава въпросите.
Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.
към втори вариант >>
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас.
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас.
Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари.
към втори вариант >>
Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.
(втори вариант)
Ние всякога извършваме известни престъпления само от безлюбие. Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите.
Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.
И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот.
към втори вариант >>
Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи?
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас.
Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи?
Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари.
към втори вариант >>
И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва.
(втори вариант)
Има една частична любов, която съществува между животните, но тя не е истинската любов. Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска.
И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва.
Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее?
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи?
Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее?
Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода.
(втори вариант)
Вълкът има една частична любов към овцете, към агънцата, но това не е любов. Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва.
Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода.
В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят.
(втори вариант)
Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота. Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее?
Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят.
Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора.
(втори вариант)
Ние знаем неговата любов. Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода.
В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора.
Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
(втори вариант)
Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят.
Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.
(втори вариант)
Следователно, вашата любов не разрешава въпросите. Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора.
Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.
Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Мъдростта трябва да употреби тези пари.
(втори вариант)
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
Мъдростта трябва да употреби тези пари.
Разумният човек може да живее и без пари. Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот.
(втори вариант)
Само Божествената Любов, която обхваща всички същества в себе си и им дава условия да живеят, е истинска. И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света.
Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот.
Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Разумният човек може да живее и без пари.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари.
Разумният човек може да живее и без пари.
Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
(втори вариант)
И човекът не е това, за което казват, че като умре, с него всичко се свършва. Ако това е така, тогава да престанем да философстваме и да търсим някаква свобода. В такъв смисъл, за мене човекът става една вещ, един предмет, един фонограф, един автомат, който утре ще умре, но ние не говорим за умрели хора. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и да чувства вечния живот, да придобие това, което иска – разумния и щастливия живот.
Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си – в своя мозък, в своето тяло.
към втори вариант >>
Разумността е неговото богатство.
(втори вариант)
Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта. Мъдростта трябва да употреби тези пари. Разумният човек може да живее и без пари.
Разумността е неговото богатство.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него.
В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него.
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество.
„Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
към втори вариант >>
В човека има такива чувства, които ние наричаме животински.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него.
В човека има такива чувства, които ние наричаме животински.
Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават.
към втори вариант >>
„Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество.
„Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас.
Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
към втори вариант >>
Те са общи с тези на животните.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински.
Те са общи с тези на животните.
В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия.
към втори вариант >>
Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество. „Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас.
Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите.
Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
към втори вариант >>
В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните.
В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства.
Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече.
към втори вариант >>
Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество. „Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите.
Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен.
Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
към втори вариант >>
Някой казва: Е, все са чувства!
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства.
Някой казва: Е, все са чувства!
Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне.
към втори вариант >>
Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Аз не ви говоря за вашите пари, но изобщо парите са идолопоклонничество. „Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен.
Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате.
към втори вариант >>
Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да направи един анализ вътре в себе си, да види кои чувства преобладават в него. В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства!
Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него.
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг.
към втори вариант >>
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си.
Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават.
(втори вариант)
В човека има такива чувства, които ние наричаме животински. Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него.
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават.
Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме.
към втори вариант >>
Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си.
Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото.
Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
Аз искам само да ям и да пия.
(втори вариант)
Те са общи с тези на животните. В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават.
Аз искам само да ям и да пия.
Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства.
към втори вариант >>
Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си. Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото.
Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля.
Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
Това е по-важно за мене – нищо повече.
(втори вариант)
В човека още има обществени, лични, индивидуални и морални чувства. Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия.
Това е по-важно за мене – нищо повече.
Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек.
към втори вариант >>
Това е жертвата.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си. Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля.
Това е жертвата.
Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне.
(втори вариант)
Някой казва: Е, все са чувства! Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече.
Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне.
Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.
към втори вариант >>
Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия!
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си. Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата.
Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия!
Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
Той жертва своя дълг.
(втори вариант)
Не, важно е за всеки един от вас да знае, в дадения момент, какви чувства преобладават в него. Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне.
Той жертва своя дълг.
И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате.
към втори вариант >>
Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
(втори вариант)
Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си. Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква Божественото. Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия!
Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас.
към втори вариант >>
И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме.
(втори вариант)
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг.
И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме.
Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам?
към втори вариант >>
Казвам ви сега: Направете опити!
(втори вариант)
Казвам ви сега: Направете опити!
Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си. Сегашният свят е толкова богат на опити! Само разумните хора трябва да правят опити. И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
към втори вариант >>
Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства.
(втори вариант)
Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме.
Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства.
Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов.
към втори вариант >>
Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си.
(втори вариант)
Казвам ви сега: Направете опити!
Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си.
Сегашният свят е толкова богат на опити! Само разумните хора трябва да правят опити. И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
към втори вариант >>
Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек.
(втори вариант)
Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства.
Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек.
Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така?
към втори вариант >>
Сегашният свят е толкова богат на опити!
(втори вариант)
Казвам ви сега: Направете опити! Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си.
Сегашният свят е толкова богат на опити!
Само разумните хора трябва да правят опити. И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
към втори вариант >>
Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.
(втори вариант)
Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек.
Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.
Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства.
към втори вариант >>
Само разумните хора трябва да правят опити.
(втори вариант)
Казвам ви сега: Направете опити! Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си. Сегашният свят е толкова богат на опити!
Само разумните хора трябва да правят опити.
И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
към втори вариант >>
Всеки ден вие ще трябва да се опитвате.
(втори вариант)
Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето.
Всеки ден вие ще трябва да се опитвате.
Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива.
към втори вариант >>
И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
(втори вариант)
Казвам ви сега: Направете опити! Имате болести, имате безпаричие, имате някакъв спор, недоразумения, имате неприятности със синове и дъщери, ето ви хиляди начини да опитате волята си. Сегашният свят е толкова богат на опити! Само разумните хора трябва да правят опити.
И ако в нас живее Божествената Любов, ще проверим, че този закон работи, но трябва правилно да постъпваме.
към втори вариант >>
Ще се запитате: В кого вярвам?
(втори вариант)
И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате.
Ще се запитате: В кого вярвам?
Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!
към втори вариант >>
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
към втори вариант >>
Аз вярвам, в Господа, който е Любов.
(втори вариант)
Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам?
Аз вярвам, в Господа, който е Любов.
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд.
към втори вариант >>
Сега аз желая и за вас да настане това царство Божие и да бъдете свободни граждани на това царство.
(втори вариант)
Сега аз желая и за вас да настане това царство Божие и да бъдете свободни граждани на това царство.
към втори вариант >>
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така?
(втори вариант)
Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов.
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така?
– У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
към втори вариант >>
– У вас изпъкват личните чувства.
(втори вариант)
Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така?
– У вас изпъкват личните чувства.
Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови.
към втори вариант >>
Вие жертвате моралните, и всичко отива.
(втори вариант)
Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства.
Вие жертвате моралните, и всичко отива.
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият.
към втори вариант >>
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!
(втори вариант)
Ще се запитате: В кого вярвам? Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива.
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!
– И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене.
към втори вариант >>
– И веднага го дадете под съд.
(втори вариант)
Аз вярвам, в Господа, който е Любов. Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж!
– И веднага го дадете под съд.
Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила.
към втори вариант >>
Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
(втори вариант)
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд.
Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
към втори вариант >>
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови.
(втори вариант)
– У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд.
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа?
към втори вариант >>
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият.
(втори вариант)
Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови.
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият.
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа.
към втори вариант >>
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене.
(втори вариант)
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият.
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене.
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш?
към втори вариант >>
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила.
(втори вариант)
– И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене.
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила.
Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия.
към втори вариант >>
Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
(втори вариант)
Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила.
Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля!
към втори вариант >>
Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа?
(втори вариант)
Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия.
Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа?
Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът.
към втори вариант >>
Не, ти не можеш да слушаш Господа.
(втори вариант)
Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа?
Не, ти не можеш да слушаш Господа.
Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя.
към втори вариант >>
Как ще Го слушаш?
(втори вариант)
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа.
Как ще Го слушаш?
Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш.
към втори вариант >>
Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия.
(втори вариант)
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш?
Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия.
Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи.
към втори вариант >>
Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля!
(втори вариант)
Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия.
Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля!
Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик.
към втори вариант >>
Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът.
(втори вариант)
Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля!
Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът.
– Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си.
към втори вариант >>
– Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя.
(втори вариант)
Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът.
– Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя.
Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш.
(втори вариант)
Как ще Го слушаш? Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя.
Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш.
Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Той се поправя и почва отново да работи.
(втори вариант)
Слушането в нас трябва да седи в изпълнението на волята Божия. Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш.
Той се поправя и почва отново да работи.
Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Дойде друг ученик.
(втори вариант)
Аз ще кажа: Господи, Ти ме слушай, а аз ще изпълня Твоята воля! Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи.
Дойде друг ученик.
Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си. Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си.
(втори вариант)
Когато изпитват един ученик, учителят ли слуша или ученикът. – Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик.
Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си.
Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
(втори вариант)
– Ученикът говори, а учителят слуша и го поправя. Казва му: На еди-кое си място това ще поправиш. Той се поправя и почва отново да работи. Дойде друг ученик. Учителят го слуша и му казва: Еди-къде си ще изправиш грешките си.
Следователно, ние ще се молим на Бог да ни прислушва, защото велика привилегия е Господ да те прислуша веднъж, да отбележи всичките твои погрешки в живота, за да знаеш, как да ги изправиш!
към втори вариант >>
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не.
Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви.
към втори вариант >>
Тази логика е отживяла времето си.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не.
Тази логика е отживяла времето си.
Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не.
към втори вариант >>
Ние не доказваме нищо в света.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си.
Ние не доказваме нищо в света.
Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим.
към втори вариант >>
Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света.
Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж.
Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш.
към втори вариант >>
Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж.
Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам.
Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес.
към втори вариант >>
Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви.
(втори вариант)
Сега, някой от вас ще каже: Докажи ми, дали има Господ или не. Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам.
Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви.
На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
към втори вариант >>
На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не.
(втори вариант)
Тази логика е отживяла времето си. Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви.
На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не.
Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат.
към втори вариант >>
Иначе, няма какво да спорим.
(втори вариант)
Ние не доказваме нищо в света. Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не.
Иначе, няма какво да спорим.
Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси.
към втори вариант >>
Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш.
(втори вариант)
Аз казвам: Ето ябълката, вземи и яж. Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим.
Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш.
Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим.
към втори вариант >>
Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес.
(втори вариант)
Ако ти харесва – добре, ако не ти харесва – остави я, но никакъв спор не приемам. Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш.
Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес.
Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я.
към втори вариант >>
Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
(втори вариант)
Някой дойде при мене, дам му един наполеон, но той ми казва: Докажи ми, че е истински, че върви. На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес.
Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
Философите никога няма да ги разрешат.
(втори вариант)
На, вземи го, иди при бакалина и виж, ще го приеме, или не. Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси.
Философите никога няма да ги разрешат.
За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси.
(втори вариант)
Иначе, няма какво да спорим. Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат.
За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси.
Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим.
(втори вариант)
Ако аз те убеждавам че е истински, че върви, ще кажеш: А, ти само тъй говориш. Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси.
Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим.
Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я. То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я.
(втори вариант)
Не, няма какво да спорим на улицата, но го вземи, занеси го на бакалина, той няма да го разреши в мой интерес. Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим.
Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я.
То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
(втори вариант)
Бакалите ще разрешат всички философски въпроси. Философите никога няма да ги разрешат. За тях е по-добре да оставят бакалите да разрешат философските въпроси. Тогава философите ще кажат: Ето ви нашата философия, няма какво да спорим. Идете при бакалина и вижте, ако върви, приемете я, ако не върви, отхвърлете я.
То значи: вложете нашите теории в живота си, и ако дадат плодове, прави са, ако не, бакалите са прави, дето казват, че нищо не струват.
към втори вариант >>
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото.
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото.
Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем.
към втори вариант >>
Няма какво да говорим за нашето минало.
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото.
Няма какво да говорим за нашето минало.
Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят.
към втори вариант >>
Не е светло то.
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало.
Не е светло то.
Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години.
към втори вариант >>
Нашето минало е толкова порочно!
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то.
Нашето минало е толкова порочно!
Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна.
към втори вариант >>
Някой казва: Е, какъв беше дядо ми!
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно!
Някой казва: Е, какъв беше дядо ми!
Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос?
към втори вариант >>
Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем.
(втори вариант)
Ние не сме от онези, които събират останките на миналото. Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми!
Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем.
Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.
към втори вариант >>
Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят.
(втори вариант)
Няма какво да говорим за нашето минало. Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем.
Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят.
Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят?
към втори вариант >>
Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години.
(втори вариант)
Не е светло то. Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят.
Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години.
Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя.
към втори вариант >>
Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна.
(втори вариант)
Нашето минало е толкова порочно! Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години.
Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна.
Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят?
към втори вариант >>
Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос?
(втори вариант)
Някой казва: Е, какъв беше дядо ми! Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна.
Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос?
В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече.
към втори вариант >>
В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.
(втори вариант)
Слушай, да не говорим вече за нашите деди и прадеди, ние ги знаем. Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос?
В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.
А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н.
към втори вариант >>
А сега хората какво правят?
(втори вариант)
Имаме деди и бащи в бъдеще, за тях да говорим, те ще ни спасят. Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните.
А сега хората какво правят?
– Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му.
към втори вариант >>
– Отварят една война, да делят някаква земя.
(втори вариант)
Не трябва да вярваме и в Христа, който се родил преди 2,000 години. Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят?
– Отварят една война, да делят някаква земя.
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим?
към втори вариант >>
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят?
(втори вариант)
Ако вярваме в един Христос на миналото, ние не сме на правата страна. Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя.
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят?
Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение.
към втори вариант >>
Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече.
(втори вариант)
Аз бих запитал съвременните философи: В миналото ли живее Христос? В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят?
Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече.
Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така.
към втори вариант >>
Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н.
(втори вариант)
В миналото живеят само умрелите хора, в настоящето живеят хората, които може да живеят, може и да умрат, а в бъдещето живеят безсмъртните. А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече.
Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н.
И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее.
към втори вариант >>
И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му.
(втори вариант)
А сега хората какво правят? – Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н.
И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му.
Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва.
към втори вариант >>
Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим?
(втори вариант)
– Отварят една война, да делят някаква земя. В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му.
Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим?
Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение.
(втори вариант)
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим?
Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение.
Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение.
Не е така.
Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее.
(втори вариант)
Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така.
Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее.
Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Той вечно пребъдва.
(втори вариант)
И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее.
Той вечно пребъдва.
Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Този Бог сега се проявява в хората.
(втори вариант)
Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим? Не, това е едно учение на бесовете, дяволско учение. Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва.
Този Бог сега се проявява в хората.
към втори вариант >>
Съвременните хора искат еднообразие в живота.
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота.
Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало.
към втори вариант >>
Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години?
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота.
Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години?
Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече.
към втори вариант >>
Не, не е същият.
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години?
Не, не е същият.
Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи.
към втори вариант >>
Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес?
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият.
Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес?
Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
към втори вариант >>
Не е същата.
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес?
Не е същата.
Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това.
към втори вариант >>
Казват: Господ турил живота в хората още отначало.
(втори вариант)
Съвременните хора искат еднообразие в живота. Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата.
Казват: Господ турил живота в хората още отначало.
Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София.
към втори вариант >>
Не, този живот отиде вече.
(втори вариант)
Питам ви: Когато отидете при един извор, мислите ли, че този извор е същият, какъвто беше преди хиляда години? Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало.
Не, този живот отиде вече.
Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста?
към втори вариант >>
Сегашният, новият живот, който идва, той важи.
(втори вариант)
Не, не е същият. Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече.
Сегашният, новият живот, който идва, той важи.
Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата.
към втори вариант >>
Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
(втори вариант)
Тази вода, която е текла преди хиляди години, същата ли е, каквато тече и днес? Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи.
Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария.
към втори вариант >>
Да ви докажа това.
(втори вариант)
Не е същата. Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата.
Да ви докажа това.
Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било!
към втори вариант >>
Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София.
(втори вариант)
Казват: Господ турил живота в хората още отначало. Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това.
Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София.
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният.
към втори вариант >>
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста?
(втори вариант)
Не, този живот отиде вече. Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София.
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста?
Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон.
към втори вариант >>
Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата.
(втори вариант)
Сегашният, новият живот, който идва, той важи. Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста?
Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата.
Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните.
към втори вариант >>
Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария.
(втори вариант)
Аз ви казвам, че сегашната вода е по-добра, отколкото старата. Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата.
Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария.
Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са?
към втори вариант >>
Сега ни казват: Е, едно време как е било!
(втори вариант)
Да ви докажа това. Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария.
Сега ни казват: Е, едно време как е било!
Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни.
към втори вариант >>
Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният.
(втори вариант)
Представете си, че някъде от изворите на Мусала една голяма канализация докарва вода в София. Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било!
Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният.
Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд.
към втори вариант >>
Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон.
(втори вариант)
Мислите ли, че първата вода, която дойде ще бъде чиста? Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният.
Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон.
Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво.
към втори вариант >>
Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните.
(втори вариант)
Не. Докато се изчистят тръбите, през които ще мине, тя ще има един дъх, но след 20 – 30 години ще бъде по-хубава от старата. Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон.
Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните.
Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си.
към втори вариант >>
Същите ли са?
(втори вариант)
Та, казвам: Сегашният живот е по-хубав от стария. Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните.
Същите ли са?
Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си.
към втори вариант >>
Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни.
(втори вариант)
Сега ни казват: Е, едно време как е било! Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са?
Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни.
В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
В това отношение най-светли са лъчите на обяд.
(втори вариант)
Действително, едно време е имало красиви работи, но сегашният живот, който иде, ще бъде хиляди пъти по-красив, отколкото едновремешният. Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни.
В това отношение най-светли са лъчите на обяд.
Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво.
(втори вариант)
Ако четете притчи Соломонови, и той казва: „Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва е по-велик отколкото предшестващият.“ Това и в природата е един закон. Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд.
Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво.
Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си.
(втори вариант)
Вземете слънчевите лъчи, когато се пукне зората, и ги сравнете с обедните. Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво.
Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си.
Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си. Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си.
(втори вариант)
Същите ли са? Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си.
Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си.
Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
(втори вариант)
Най-първо са по-слаби, колкото повече светлината се усилва, те стават все по-силни и по-силни. В това отношение най-светли са лъчите на обяд. Сега някой иска да ме убеждава, че сутрин било по-хубаво. Е, хубаво, ние двамата ще учим уроците си. Ти ще учиш сутрин, при пукване на зората, аз – на обяд, та да видим кой по-добре ще научи уроците си.
Резултатите може да са едни и същи, но важното е, кой ще вложи повече светлина.
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие?
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие?
Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има?
към втори вариант >>
Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие?
Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях.
Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме.
към втори вариант >>
Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях.
Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой.
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има!
към втори вариант >>
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой.
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред.
Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си?
към втори вариант >>
Някой път и стомните се счупват. Защо?
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред.
Някой път и стомните се счупват. Защо?
– Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога!
към втори вариант >>
– Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има?
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ При това положение може ли да има между хората разногласие? Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо?
– Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има?
– Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас?
към втори вариант >>
– Прередиха ме.
(втори вариант)
Това, което съм разбрал, то е, че всички спорове между хората произлизат от някакъв недоимък вътре в тях. Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има?
– Прередиха ме.
Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали.
към втори вариант >>
Хубаво е Търново, но вода малко има!
(втори вариант)
Пред една малка чешма всякога ще има караница и бой. Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме.
Хубаво е Търново, но вода малко има!
Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали.
към втори вариант >>
Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си?
(втори вариант)
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има!
Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си?
Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето.
към втори вариант >>
Не, никога!
(втори вариант)
Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си?
Не, никога!
И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме.
към втори вариант >>
И тогава, какво искат от нас?
(втори вариант)
– Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога!
И тогава, какво искат от нас?
Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как.
към втори вариант >>
Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали.
(втори вариант)
– Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас?
Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали.
Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си.
към втори вариант >>
Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали.
(втори вариант)
Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали.
Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали.
Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея.
към втори вариант >>
Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето.
(втори вариант)
Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали.
Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето.
А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси.
към втори вариант >>
А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме.
(втори вариант)
Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето.
А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме.
Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба.
към втори вариант >>
Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как.
(втори вариант)
И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме.
Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как.
Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот.
към втори вариант >>
Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си.
(втори вариант)
Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как.
Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си.
Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек.
към втори вариант >>
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот.
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот.
Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота?
към втори вариант >>
Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея.
(втори вариант)
Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си.
Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея.
Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът.
към втори вариант >>
Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре.
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот.
Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре.
Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята?
към втори вариант >>
Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси.
(втори вариант)
Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея.
Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси.
Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал.
към втори вариант >>
Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре.
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре.
Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре.
Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо.
към втори вариант >>
Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба.
(втори вариант)
А сега, създадат ни една хубава теория, турят ни пред мазгалите и всички се мушкаме. Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси.
Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба.
Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете.
към втори вариант >>
Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре.
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре.
Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре.
Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба.
към втори вариант >>
Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот.
(втори вариант)
Не, не, всички трябва да излезете от тези мазгали, но трябва да разбирате как. Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба.
Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот.
Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
към втори вариант >>
Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости.
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре.
Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости.
Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности.
към втори вариант >>
Вие сте слаб човек.
(втори вариант)
Ето защо трябва да изпитате това нещо в живота си. Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот.
Вие сте слаб човек.
В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми?
към втори вариант >>
Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота?
(втори вариант)
На съвременните хора трябва една права философия, едно право верую, един прав живот. Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости.
Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота?
Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко.
към втори вариант >>
В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът.
(втори вариант)
Например, предприемете една работа, но изгубите много пари в нея. Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек.
В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът.
Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата?
към втори вариант >>
Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята?
(втори вариант)
Когото и да запитате, всеки твърди, че живее добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота?
Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята?
Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно.
към втори вариант >>
Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал.
(втори вариант)
Тук са ангажирани вашите лични чувства и обществени интереси. Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът.
Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал.
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш.
към втори вариант >>
Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо.
(втори вариант)
Когото и да запитате, всеки твърди, че мисли добре. Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята?
Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо.
Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно.
към втори вариант >>
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете.
(втори вариант)
Изведнъж вие почвате да набеждавате този онзи, че те са виновни за тази загуба. Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал.
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете.
Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това.
към втори вариант >>
Току речи, изникнал като някоя гъба.
(втори вариант)
Когото и да запитате, всеки твърди, че постъпва добре. Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо.
Току речи, изникнал като някоя гъба.
Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ.
към втори вариант >>
Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
(втори вариант)
Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете.
Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му.
към втори вариант >>
Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности.
(втори вариант)
Въпреки всичко това, ние виждаме, че целият свят е потънал в безправие, животът е потънал в болести и мисълта е обградена само с глупости. Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба.
Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности.
Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде.
към втори вариант >>
А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми?
(втори вариант)
Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала.
А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми?
Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме!
към втори вариант >>
Човек в ума си може да допусне всичко.
(втори вариант)
Колцина са онези в сегашния век, които имат ясна представа за живота? Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности.
Човек в ума си може да допусне всичко.
Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман.
към втори вариант >>
Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата?
(втори вариант)
В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми?
Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата?
Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ!
към втори вариант >>
Там всичко е възможно.
(втори вариант)
Колцина от тях знаят откъде, как и от кое място са дошли на земята? Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко.
Там всичко е възможно.
В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса.
към втори вариант >>
Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш.
(втори вариант)
Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата?
Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш.
Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ.
към втори вариант >>
В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно.
(втори вариант)
Тия хора твърдят, че науката казва, как човекът е произлязъл от една малка животинка и тъй се развил на земното кълбо. Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно.
В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно.
В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
към втори вариант >>
Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това.
(втори вариант)
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш.
Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това.
Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ.
към втори вариант >>
В ума се живее в 1001 нощ.
(втори вариант)
Току речи, изникнал като някоя гъба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно.
В ума се живее в 1001 нощ.
Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот!
към втори вариант >>
Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му.
(втори вариант)
Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това.
Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му.
Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!
към втори вариант >>
Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде.
(втори вариант)
Една турска пословица казва: „И да е тъй, пак не вярвайте.“ Човешкият ум е способен на всички възможности. Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ.
Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде.
Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път.
към втори вариант >>
Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме!
(втори вариант)
А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му.
Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме!
Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има?
към втори вариант >>
Като четат някой роман, вярват на този роман.
(втори вариант)
Човек в ума си може да допусне всичко. Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде.
Като четат някой роман, вярват на този роман.
Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея.
към втори вариант >>
Отиде Господ!
(втори вариант)
Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме!
Отиде Господ!
Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания.
към втори вариант >>
Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса.
(втори вариант)
Там всичко е възможно. В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман.
Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса.
Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече!
към втори вариант >>
Докато бяха парите, имаше Господ.
(втори вариант)
Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ!
Докато бяха парите, имаше Господ.
Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши.
към втори вариант >>
Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
(втори вариант)
В ума си правото можеш да направиш криво, и кривото можеш да направиш право; голямото можеш да направиш малко, и малкото можеш да направиш голямо; силното можеш да направиш слабо, и слабото можеш да направиш силно. В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса.
Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие.
към втори вариант >>
Изгубиха се парите, изгуби се и Господ.
(втори вариант)
Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ.
Изгубиха се парите, изгуби се и Господ.
Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат.
към втори вариант >>
Какви богослови, философи са платили със своя живот!
(втори вариант)
В ума се живее в 1001 нощ. Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем.
Какви богослови, философи са платили със своя живот!
Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина.
към втори вариант >>
Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!
(втори вариант)
Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ.
Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!
“ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
Горко им, ако не вървят по отъпкания път.
(втори вариант)
Така например, младите хвъркат, мислят, че всичко, което лети се яде. Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот!
Горко им, ако не вървят по отъпкания път.
Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея?
към втори вариант >>
“ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има?
(втори вариант)
Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам!
“ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има?
Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея.
(втори вариант)
Като четат някой роман, вярват на този роман. Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път.
Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея.
„Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма!
към втори вариант >>
Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания.
(втори вариант)
Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има?
Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания.
Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
„Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече!
(втори вариант)
Те мислят, че онзи, който е писал този роман, знае цялата истина, и затова някой път вървят по стъпките на героя в този роман, играят роля, а след това приличат на Дон Кихот и Санчо Панса. Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея.
„Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече!
“ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват.
към втори вариант >>
Имаме Бог, който лесно се руши.
(втори вариант)
Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания.
Имаме Бог, който лесно се руши.
Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
“ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие.
(втори вариант)
Ако дойдем до онова възвишеното – как трябва да се служи на Бога – до какви ли не противоречия ще дойдем. Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече!
“ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие.
Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони.
към втори вариант >>
Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат.
(втори вариант)
Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши.
Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат.
Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
Аз нося друга светлина.
(втори вариант)
Какви богослови, философи са платили със своя живот! Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие.
Аз нося друга светлина.
„Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
към втори вариант >>
Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
(втори вариант)
Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат.
Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим.
към втори вариант >>
„Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея?
(втори вариант)
Горко им, ако не вървят по отъпкания път. Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина.
„Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея?
“ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение.
към втори вариант >>
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав.
Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни?
към втори вариант >>
“ – Разбира се по-голяма!
(втори вариант)
Христа приковаха на кръста, защото не вървеше по стъпките на Мойсея. „Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея?
“ – Разбира се по-голяма!
Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Нима като крадеш, си много умен?
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав.
Нима като крадеш, си много умен?
Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали.
към втори вариант >>
Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват.
(втори вариант)
„Ти“, казваха Му евреите, „трябва да знаеш, че Бог говори на Мойсея и трябва да постъпваш като Мойсея, нищо повече! “ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма!
Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват.
Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен?
Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни.
В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим.
към втори вариант >>
Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони.
(втори вариант)
“ Христос им казваше, че във времето на Мойсея, Господ наистина говори на Моисей, но според неговото развитие, а сега Господ говори на мене, според моето развитие. Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват.
Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони.
Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни.
В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват.
Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни.
към втори вариант >>
Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
(втори вариант)
Аз нося друга светлина. „Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони.
Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение. Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини.
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват.
Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини.
Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко.
към втори вариант >>
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение.
(втори вариант)
„Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение.
Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
Питам: Тези маймуни не са ли умни?
(втори вариант)
Някой казва: Човек не трябва да бъде толкова глупав. Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини.
Питам: Тези маймуни не са ли умни?
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
към втори вариант >>
Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
(втори вариант)
“ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече. Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно учение и спорим върху него, но всяко учение върху което може да спорим е безплодно учение, а всяко учение, върху което няма никакъв спор е плодно учение.
Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен.
към втори вариант >>
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали.
(втори вариант)
Нима като крадеш, си много умен? Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни?
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали.
Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Но, ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие.“
(втори вариант)
И Христос казва: „Но, ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие.“
към втори вариант >>
Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим.
(втори вариант)
Ако разумността седи в краденето, тогава маймуните са много умни. В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали.
Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим.
Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н.
Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби.
към втори вариант >>
Казвам: И маймуните са умни.
(втори вариант)
В Африка има плантатори, който насаждат цели бостани с дини и ги обработват. Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим.
Казвам: И маймуните са умни.
Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н.
Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме.
В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др.
към втори вариант >>
Плантаторът насадил, а те пренасят всичко.
(втори вариант)
Много маймуни се съберат заедно някоя нощ и отидат, та нападат бостана и в един час пренесат всичките дини. Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни.
Плантаторът насадил, а те пренасят всичко.
Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме.
В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане.
Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак.
към втори вариант >>
Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
(втори вариант)
Питам: Тези маймуни не са ли умни? – Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко.
Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане.
Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен.
Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи.
към втори вариант >>
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
(втори вариант)
– Умни са, защото като дойде плантаторът, нищо не намира, всичките дини са изчезнали. Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат.
И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
към втори вариант >>
Съвременната наука ни идва на помощ.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен.
Съвременната наука ни идва на помощ.
Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
към втори вариант >>
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание.
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание.
Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво!
към втори вариант >>
Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби.
(втори вариант)
Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ.
Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби.
Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
към втори вариант >>
Някои казват: Е, така му скимнало, така говори.
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание.
Някои казват: Е, така му скимнало, така говори.
Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
Такава е, например, холерата, чумата и др.
(втори вариант)
Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби.
Такава е, например, холерата, чумата и др.
Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
Не, ние не говорим така.
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори.
Не, ние не говорим така.
Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак.
(втори вариант)
В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др.
Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак.
Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия.
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така.
Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия.
И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи.
(втори вариант)
Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак.
Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи.
Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия.
И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
Това, което ни говори е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
(втори вариант)
Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи.
Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
Това, което ни говори е толкова красиво!
(втори вариант)
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило Божественото съзнание. Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи.
Това, което ни говори е толкова красиво!
И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
(втори вариант)
Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
– Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
(втори вариант)
Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво!
И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
към втори вариант >>
– Разбира се, че ги е изпъдило.
(втори вариант)
Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
– Разбира се, че ги е изпъдило.
към втори вариант >>
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас?
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас?
Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва.
към втори вариант >>
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани.
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани.
Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста?
към втори вариант >>
Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият.
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас?
Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият.
Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят.
към втори вариант >>
Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос.
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани.
Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос.
Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма.
към втори вариант >>
Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват.
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият.
Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват.
Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе.
към втори вариант >>
Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно.
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос.
Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно.
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос?
към втори вариант >>
Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек.
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват.
Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек.
Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат.
към втори вариант >>
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна?
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно.
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна?
– Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава.
към втори вариант >>
Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора!
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек.
Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора!
Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата.
към втори вариант >>
– Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст.
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна?
– Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст.
Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията.
към втори вариант >>
Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва.
(втори вариант)
„И ако“, казва Христос, „чрез Духа Божий изпъждам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Питам сега: Христос, или пък вие, изпъдили ли сте всички бесове от вас? Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора!
Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва.
Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност?
към втори вариант >>
Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста?
(втори вариант)
В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст.
Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста?
Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите.
към втори вариант >>
Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят.
(втори вариант)
Съвременната медицина поддържа, че в човека има много зародиши, които седят, чакат благоприятни условия, за да се развият. Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва.
Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят.
Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението?
към втори вариант >>
Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма.
(втори вариант)
Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста?
Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма.
Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда?
към втори вариант >>
Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе.
(втори вариант)
Дойдат ли благоприятните условия и те почват да се развиват. Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят.
Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе.
Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса.
към втори вариант >>
Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос?
(втори вариант)
Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма.
Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос?
Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат.
към втори вариант >>
Казваш: Е, моят господар е богат.
(втори вариант)
Например, ти мислиш, че си много честен човек, казваш: Как, аз съм честен човек. Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе.
Казваш: Е, моят господар е богат.
Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление.
към втори вариант >>
Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава.
(втори вариант)
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос?
Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава.
То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене.
към втори вариант >>
Вземеш, напълниш си торбата.
(втори вариант)
Моята майка, моят баща, дядо, бяха честни хора! Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат.
Вземеш, напълниш си торбата.
Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса?
към втори вариант >>
То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията.
(втори вариант)
– Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава.
То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията.
Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе.
към втори вариант >>
Питам: Къде е твоята честност?
(втори вариант)
Случва се, обаче, един ден Провидението те изпитва. Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата.
Питам: Къде е твоята честност?
Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може.
към втори вариант >>
Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите.
(втори вариант)
Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията.
Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите.
„И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
Къде става престъплението?
(втори вариант)
Ти изгубваш всичкото си състояние, децата, жената ти гладни седят. Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност?
Къде става престъплението?
– Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци.
към втори вариант >>
„И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда?
(втори вариант)
Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите.
„И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда?
Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
– Пред пълната каса.
(втори вариант)
Служиш при своя господар, но един ден гледаш касата му пълна със злато, седи отворена пред тебе. Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението?
– Пред пълната каса.
Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш.
към втори вариант >>
Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат.
(втори вариант)
Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда?
Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат.
Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
Пред празната каса няма честност, няма престъпление.
(втори вариант)
Казваш: Е, моят господар е богат. Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса.
Пред празната каса няма честност, няма престъпление.
Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого.
към втори вариант >>
Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене.
(втори вариант)
Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат.
Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене.
Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе. Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
Може ли човек да обере една празна каса?
(втори вариант)
Вземеш, напълниш си торбата. Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление.
Може ли човек да обере една празна каса?
– Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива.
към втори вариант >>
Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе.
(втори вариант)
То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене.
Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе.
Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
– Не може.
(втори вариант)
Питам: Къде е твоята честност? Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса?
– Не може.
Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души.
към втори вариант >>
Това го изисква справедливостта.
(втори вариант)
Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. Всеки ще вземе своята, няма да чака да му я донесат, но от чуждата няма да вземе.
Това го изисква справедливостта.
към втори вариант >>
Сега се явяват и други пороци.
(втори вариант)
Къде става престъплението? – Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може.
Сега се явяват и други пороци.
Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности.
към втори вариант >>
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни.
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни.
Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря!
към втори вариант >>
Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш.
(втори вариант)
– Пред пълната каса. Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци.
Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш.
Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш.
към втори вариант >>
Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме.
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни.
Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме.
Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце.
към втори вариант >>
Има такива хора, които искат да спънат някого.
(втори вариант)
Пред празната каса няма честност, няма престъпление. Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш.
Има такива хора, които искат да спънат някого.
И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
към втори вариант >>
Да ви приведа един прост пример.
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни. Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме.
Да ви приведа един прост пример.
Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде!
към втори вариант >>
И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива.
(втори вариант)
Може ли човек да обере една празна каса? – Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого.
И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива.
Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е?
към втори вариант >>
Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара?
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни. Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример.
Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара?
Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет.
към втори вариант >>
Във влака, в едно купе пътуват двама души.
(втори вариант)
– Не може. Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива.
Във влака, в едно купе пътуват двама души.
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна.
към втори вариант >>
Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял?
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни. Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара?
Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял?
Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме.
към втори вариант >>
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности.
(втори вариант)
Сега се явяват и други пороци. Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души.
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности.
Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
към втори вариант >>
Но, казвам така: Слънцето изгря!
(втори вариант)
Сега, някои хора в своите съждения са малко странни. Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял?
Но, казвам така: Слънцето изгря!
– Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме.
към втори вариант >>
Но, този господин бил апаш.
(втори вариант)
Виждаш ти един добър човек и искаш да го спънеш. Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности.
Но, този господин бил апаш.
Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е?
към втори вариант >>
– Значи всички можем да се радваме на това слънце.
(втори вариант)
Например, има неща, за които всички ние еднакво можем да се радваме, но има неща, за които всички ние еднакво не можем да се радваме. Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря!
– Значи всички можем да се радваме на това слънце.
Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо?
към втори вариант >>
Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
(втори вариант)
Има такива хора, които искат да спънат някого. И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш.
Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е.
към втори вариант >>
Пролетта дойде!
(втори вариант)
Да ви приведа един прост пример. Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце.
Пролетта дойде!
– Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено.
към втори вариант >>
Тази постъпка честна ли е?
(втори вариант)
И мъже, и жени има такива, и слуги, и господари има такива. Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти?
Тази постъпка честна ли е?
Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех.
към втори вариант >>
– Всички можем да се радваме на тази пролет.
(втори вариант)
Идва при мене някой си и ми казва: „Моят чичо в Америка умрял и ми оставя 10,000,000 долара наследство.“ Той се радва, но мене нещо ме стяга и си казвам: Защо да нямам и аз един такъв чичо, че и на мен да остави 10,000,000 долара? Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде!
– Всички можем да се радваме на тази пролет.
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб.
към втори вариант >>
Не е честна.
(втори вариант)
Във влака, в едно купе пътуват двама души. Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е?
Не е честна.
Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко.
към втори вариант >>
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме.
(втори вариант)
Аз не мога да се радвам, че чичо му умрял, мене не ми е драго това и си казвам: Все едно, моят чичо не е умрял, а какво ме ползва, че твоят чичо е умрял? Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет.
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме.
Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
към втори вариант >>
Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
(втори вариант)
Единият държи една чанта и към една близка станция казва на другия: Господине, моля ти се, аз ще сляза за малко, имам да си свърша една важна работа, затова ще оставя да ми подържите тази чанта, в която имам някои скъпоценности. Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна.
Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме!
към втори вариант >>
Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме.
(втори вариант)
Но, казвам така: Слънцето изгря! – Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме.
Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме.
По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света.
към втори вариант >>
Това Божествено ли е?
(втори вариант)
Но, този господин бил апаш. Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора.
Това Божествено ли е?
Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението?
към втори вариант >>
По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо?
(втори вариант)
– Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме.
По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо?
В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
към втори вариант >>
Не е.
(втори вариант)
Той откраднал от някъде чантата и като разбрал, че го преследват детективи, слиза на станцията и им казва: „Моля ви се, господа, аз ще ви кажа кой е откраднал чантата.“ Питам: Как ще докажеш, че не си ти? Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е?
Не е.
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост.
към втори вариант >>
В света има една скръб, която се ражда естествено.
(втори вариант)
Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо?
В света има една скръб, която се ражда естествено.
Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество?
към втори вариант >>
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех.
(втори вариант)
Тази постъпка честна ли е? Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е.
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех.
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
към втори вариант >>
Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб.
(втори вариант)
– Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено.
Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб.
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
към втори вариант >>
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко.
(втори вариант)
Не е честна. Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех.
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко.
Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава.
към втори вариант >>
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
(втори вариант)
Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб.
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
към втори вариант >>
Ето ме!
(втори вариант)
Често има такива хора, които оставят своята чанта на престъпления да я държат някои добри, благородни хора. Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко.
Ето ме!
Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа.
към втори вариант >>
Обществото съществува в света.
(втори вариант)
Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н.
Обществото съществува в света.
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
към втори вариант >>
Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението?
(втори вариант)
Това Божествено ли е? Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме!
Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението?
Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ?
към втори вариант >>
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
(втори вариант)
По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света.
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
към втори вариант >>
Това е хитрост.
(втори вариант)
Не е. Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението?
Това е хитрост.
Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми!
към втори вариант >>
Нима те не живеят близо до най-благородното общество?
(втори вариант)
В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н.
Нима те не живеят близо до най-благородното общество?
– Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
към втори вариант >>
Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
(втори вариант)
Защо в този господин да няма доблестта да каже: Господа, тази чанта аз я взех. Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост.
Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята!
към втори вариант >>
– Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
(втори вариант)
Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество?
– Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
към втори вариант >>
Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава.
(втори вариант)
Престъплението е мое, и според закона приемам всичко. Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам.
Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава.
Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е?
към втори вариант >>
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
(втори вариант)
Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека.
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
към втори вариант >>
Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа.
(втори вариант)
Ето ме! Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава.
Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа.
Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето.
към втори вариант >>
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
(втори вариант)
Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела.
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
към втори вариант >>
Питам ви: Къде е вашият Господ?
(втори вариант)
Защо да не се изкаже, а туря другите в престъплението? Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа.
Питам ви: Къде е вашият Господ?
Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат.
към втори вариант >>
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
(втори вариант)
От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде.
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
към втори вариант >>
Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми!
(втори вариант)
Това е хитрост. Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ?
Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми!
Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил.
към втори вариант >>
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
(втори вариант)
Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание.
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
към втори вариант >>
Някой ми каже: Да се махнеш от земята!
(втори вариант)
Всичко това, което изнасям е лошо, но във всекидневния ви живот това е една малка язва, аз я виждам. Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми!
Някой ми каже: Да се махнеш от земята!
Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион.
към втори вариант >>
“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
(втори вариант)
– Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!
“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш?
към втори вариант >>
Казвам: Тази земя от баща ти ли е?
(втори вариант)
Гледам, някой дойде при мене, почва да се върти насам-натам, шава. Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята!
Казвам: Тази земя от баща ти ли е?
Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко!
към втори вариант >>
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
(втори вариант)
Ще ви приведа една басня за лисицата и петела. Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал.
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето.
(втори вариант)
Казвам му: Чакай, не бързай да ми говориш, защото ако бързаш, ще кажеш някоя лъжа. Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е?
Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето.
Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него.
към втори вариант >>
Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
(втори вариант)
Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на един клон да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла.
Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
Както са ме изпратили, така и ще ме извикат.
(втори вариант)
Питам ви: Къде е вашият Господ? Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето.
Както са ме изпратили, така и ще ме извикат.
Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци!
към втори вариант >>
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
(втори вариант)
По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, му казва: „Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа.
След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил.
(втори вариант)
Отидеш някъде, някой ти каже: Хайде да се махнеш от дома ми! Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат.
Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил.
В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин.
към втори вариант >>
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
(втори вариант)
Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко! “ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде.
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион.
(втори вариант)
Някой ми каже: Да се махнеш от земята! Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил.
В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион.
Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка!
към втори вариант >>
Защо мълчиш?
(втори вариант)
“ Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал.
Защо мълчиш?
Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко!
(втори вариант)
Казвам: Тази земя от баща ти ли е? Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион.
Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко!
– Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал?
към втори вариант >>
Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
(втори вариант)
Сиренето му паднало от устата, и лисицата го изяла. Сега, другата част на баснята аз ще я продължа. След като заминала лисицата, петелът си казал: „Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.“ На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш?
Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят.
към втори вариант >>
– Недоволни са от него.
(втори вариант)
Ако трябва да ме изпъдят, ще ме изпъдят отгоре, от небето. Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко!
– Недоволни са от него.
Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение.
към втори вариант >>
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“
към втори вариант >>
Той бил готованко, а другите не са готованци!
(втори вариант)
Както са ме изпратили, така и ще ме извикат. Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него.
Той бил готованко, а другите не са готованци!
Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние.
към втори вариант >>
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
към втори вариант >>
Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин.
(втори вариант)
Никой не може да ме изпъди, освен онзи, който ме е изпратил. В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци!
Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин.
Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога.
към втори вариант >>
Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си.
към втори вариант >>
Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка!
(втори вариант)
В един пансион живеят все сирачета и стават граждани на този пансион. Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин.
Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка!
Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта.
към втори вариант >>
Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне.
Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси.
към втори вариант >>
Че къде е вашият морал?
(втори вариант)
Идва едно ново сираче между тях, а другите пансионери казват: Их, този готованко! – Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка!
Че къде е вашият морал?
Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза.
към втори вариант >>
Нека историята говори за това.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне.
Нека историята говори за това.
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
към втори вариант >>
Това не е философия, не е разсъждение.
(втори вариант)
– Недоволни са от него. Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал?
Това не е философия, не е разсъждение.
Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това.
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение.
За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.
към втори вариант >>
Нека и тя присъства така, както и ние.
(втори вариант)
Той бил готованко, а другите не са готованци! Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение.
Нека и тя присъства така, както и ние.
Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение.
За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота.
към втори вариант >>
Аз говоря пред Бога.
(втори вариант)
Аз гледам, и вие тук постъпвате по същия начин. Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние.
Аз говоря пред Бога.
Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си.
(втори вариант)
Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си.
Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо?
към втори вариант >>
Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта.
(втори вариант)
Дошла някоя нова сестра, казват: Готованка! Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога.
Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта.
И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза. За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси.
(втори вариант)
Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си.
Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси.
Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си.
към втори вариант >>
И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза.
(втори вариант)
Че къде е вашият морал? Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта.
И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза.
За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
(втори вариант)
Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси.
Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия.
към втори вариант >>
За всеки има отредено място да седне.
(втори вариант)
Това не е философия, не е разсъждение. Нека и тя присъства така, както и ние. Аз говоря пред Бога. Аз не говоря за човешките общества, но когато дойде да разсъждаваме по Бога, когато прилагаме закона на Любовта, трябва да кажем: Волята Божия е да участваме всички на трапезата на Любовта. И този, който е дошъл пръв, и този който е дошъл последен, всички трябва да седнем на тази трапеза.
За всеки има отредено място да седне.
към втори вариант >>
Такова учение не може да принесе полза.
(втори вариант)
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Такова учение не може да принесе полза.
Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
към втори вариант >>
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече!
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече!
Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога. Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това? – Няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Всички училища се създават, за да осигурят живота.
(втори вариант)
За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.
Всички училища се създават, за да осигурят живота.
Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно?
към втори вариант >>
Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога.
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече!
Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога.
Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това? – Няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Всеки се учи, но защо?
(втори вариант)
Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота.
Всеки се учи, но защо?
– За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди.
към втори вариант >>
Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това?
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече! Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога.
Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това?
– Няма нищо лошо.
към втори вариант >>
– За да осигури живота си.
(втори вариант)
Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо?
– За да осигури живота си.
Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит.
към втори вариант >>
– Няма нищо лошо.
(втори вариант)
Казва Христос: „Ако аз, чрез Духа Божий изпъждам този бяс, настанало е за вас царството Божие.“ И сега, Христос казва на всички: „В мое име изпъдете всичките бесове.“ Кажете: „В името на Любовта Божия ние ви заповядваме сега, или да я възприемете, или да си вървите – нищо повече! Ако не можете да възприемете тази Любов, вие не можете да служите на Бога. Заповядваме ви в името на тази Любов да си вървите във вашето царство, откъдето сте дошли.“ Има ли нещо лошо в това?
– Няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Науката не е едно благо, тя е една професия.
(втори вариант)
Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си.
Науката не е едно благо, тя е една професия.
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат!
към втори вариант >>
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия.
(втори вариант)
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия.
Някой казва: Аз изгубих вяра в хората. Не, ти си изгубил вяра в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно.
към втори вариант >>
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
(втори вариант)
Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия.
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз изгубих вяра в хората.
(втори вариант)
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия.
Някой казва: Аз изгубих вяра в хората.
Не, ти си изгубил вяра в себе си. Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране!
към втори вариант >>
Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно?
(втори вариант)
Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно?
– Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си.
към втори вариант >>
Не, ти си изгубил вяра в себе си.
(втори вариант)
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия. Някой казва: Аз изгубих вяра в хората.
Не, ти си изгубил вяра в себе си.
Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора. Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране! Някой казва: Човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож.
към втори вариант >>
– Няма да се уреди.
(втори вариант)
Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно?
– Няма да се уреди.
И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит. И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си. Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, то реално ли е, така ли е.
към втори вариант >>
Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора.
(втори вариант)
Та, казвам: От духовните хора се изисква една правилна философия. Някой казва: Аз изгубих вяра в хората. Не, ти си изгубил вяра в себе си.
Аз не съм срещнал до сега в България нито един свят човек, а се изискват свети, свети хора.
Изискват се хора, които след като изгубят парите си, след като изгубят всичко в живота, да имат радост в душата си, че са извършили волята Божия и да вярват, че никога няма да осиромашеят. Всичко, което може да се вземе от един човек, е външно. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране! Някой казва: Човек не трябва да бъде мекушав, а трябва да носи нож. Е, хубаво, страхливко, не си ли ти, който носиш нож, който проповядваш насилието?
към втори вариант >>
2.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет.
Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я.
При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие.
към беседата >>
При отрицателния полюс пак има обич.
Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я.
При отрицателния полюс пак има обич.
Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън.
към беседата >>
Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви.
Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич.
Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви.
Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един.
към беседата >>
Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви.
Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате.
И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте.
към беседата >>
И най-първо човек обича себе си.
И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате.
И най-първо човек обича себе си.
Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си.
към беседата >>
Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие.
Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си.
Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие.
А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията.
към беседата >>
А след време той вече допуска да обича и другиго отвън.
При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие.
А след време той вече допуска да обича и другиго отвън.
Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Значи, той може да обича още един.
Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън.
Значи, той може да обича още един.
Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте.
Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един.
Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте.
Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си.
И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте.
Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си.
Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Това допускане е прокарано навсякъде във философията.
Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си.
Това допускане е прокарано навсякъде във философията.
Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Тогава човек се раздвоява.
А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията.
Тогава човек се раздвоява.
към беседата >>
Защо се раздвоява човек?
Защо се раздвоява човек?
Това е един философски въпрос. Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?
към беседата >>
Това е един философски въпрос.
Защо се раздвоява човек?
Това е един философски въпрос.
Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?
към беседата >>
Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?
Защо се раздвоява човек? Това е един философски въпрос.
Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?
към беседата >>
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън.
Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
към беседата >>
Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън.
Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща.
Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.
към беседата >>
Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща.
Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност.
И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание.
към беседата >>
И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност.
И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е.
към беседата >>
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните?
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните?
(– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика.
към беседата >>
Такова било положението на Адам.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
Такова било положението на Адам.
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно.
към беседата >>
(– Неговата разумност.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните?
(– Неговата разумност.
– Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля.
към беседата >>
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам.
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
– Човек може да изрази това, което мисли.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност.
– Човек може да изрази това, което мисли.
- Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата.
към беседата >>
Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.
Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.
Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
- Човекът има стремеж към нещо.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли.
- Човекът има стремеж към нещо.
– Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
Между тях има вечно състезание.
Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония.
Между тях има вечно състезание.
Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
– Човекът може да обича Бога.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо.
– Човекът може да обича Бога.
– Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е.
И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание.
Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е.
Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
– Човекът има етика, естетика и логика.
Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога.
– Човекът има етика, естетика и логика.
– Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
Любовта не е нещо външно.
Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е.
Любовта не е нещо външно.
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
– Човекът има свободна воля.
(– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика.
– Човекът има свободна воля.
– Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно.
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.
към беседата >>
– Според философията на човека е присъщо изследването на нещата.
– Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля.
– Според философията на човека е присъщо изследването на нещата.
А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
А сега и жената е активна и мъжът е активен.
А сега и жената е активна и мъжът е активен.
Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде.
към беседата >>
А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
- Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата.
А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)
към беседата >>
Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура.
А сега и жената е активна и мъжът е активен.
Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура.
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш.
към беседата >>
Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
(– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.)
към беседата >>
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас.
А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура.
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас.
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно.
към беседата >>
(– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта.
Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
(– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта.
– Те се различават по своята пасивност и активност.)
към беседата >>
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас.
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи.
към беседата >>
– Те се различават по своята пасивност и активност.)
Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип? (– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта.
– Те се различават по своята пасивност и активност.)
към беседата >>
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено.
към беседата >>
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре.
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре.
А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо?
към беседата >>
Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде.
А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде.
Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум.
към беседата >>
А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре.
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре.
А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре.
Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш.
Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде.
Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш.
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
Казват, че жената била пасивна.
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре.
Казват, че жената била пасивна.
Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно.
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш.
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно.
Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа?
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна.
Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа?
Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи.
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно.
Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи.
Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
Как може да го влада* [* владам – остар.
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа?
Как може да го влада* [* владам – остар.
притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено.
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи.
Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено.
И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
притежавам; владея] изобщо?
В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар.
притежавам; владея] изобщо?
Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум.
Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено.
И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум.
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо?
Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.
към беседата >>
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум.
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.
към беседата >>
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат.
към беседата >>
Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини.
Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини.
Това са разсъждения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
към беседата >>
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите.
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре.
към беседата >>
Това са разсъждения.
Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини.
Това са разсъждения.
Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
към беседата >>
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите.
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън.
А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
към беседата >>
Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това са разсъждения.
Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
към беседата >>
А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън.
А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре.
към беседата >>
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка.
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка.
Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно.
към беседата >>
Вследствие на това се явяват и противоречията.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
Вследствие на това се явяват и противоречията.
Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън.
към беседата >>
Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно.
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка.
Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно.
Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
към беседата >>
Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат.
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията.
Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат.
У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат.
към беседата >>
Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно.
Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
към беседата >>
У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре.
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат.
У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре.
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
към беседата >>
Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо.
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо.
Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството.
към беседата >>
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре.
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете.
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо.
Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете.
Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството?
към беседата >>
Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре.
А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре.
Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно.
Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете.
Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата.
към беседата >>
Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън.
Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре.
Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън.
Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора.
към беседата >>
Следователно тия два принципа могат да си помагат.
Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън.
Следователно тия два принципа могат да си помагат.
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо.
към беседата >>
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат.
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството.
Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството.
Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
към беседата >>
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към беседата >>
Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството?
Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството.
Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството?
Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е.
към беседата >>
Този закон трябва да го разберете добре.
Този закон трябва да го разберете добре.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето.
към беседата >>
Значи, има и друго нещо в света, което движи телата.
Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството?
Значи, има и друго нещо в света, което движи телата.
Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
към беседата >>
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре.
Този закон трябва да го разберете добре.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре.
А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената.
към беседата >>
Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата.
Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора.
Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума.
Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре.
А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума.
Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето.
към беседата >>
Има и други центрове, които действат невидимо.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора.
Има и други центрове, които действат невидимо.
И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита.
Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума.
Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита.
Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите.
към беседата >>
И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо.
И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита.
Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
към беседата >>
Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е.
Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е.
няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
И безверието не започва от ума, а от сърцето.
Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
И безверието не започва от ума, а от сърцето.
Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”.
към беседата >>
няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е.
няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
Безверието не е родено у мъжа, а у жената.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето.
Безверието не е родено у мъжа, а у жената.
Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”.
към беседата >>
Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.
към беседата >>
Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето.
А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената.
Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето.
Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост.
към беседата >>
Значи, ние сме свободни в своя път.
Значи, ние сме свободни в своя път.
Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
към беседата >>
Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите.
Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето.
Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите.
Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън.
към беседата >>
Всеки един от вас е свободен.
Значи, ние сме свободни в своя път.
Всеки един от вас е свободен.
Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
към беседата >>
Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите.
Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
Това да не ви плаши.
Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен.
Това да не ви плаши.
Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път.
към беседата >>
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”.
И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”.
А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх!
Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши.
Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх!
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени.
към беседата >>
А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”.
Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”.
А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”.
Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх!
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела].
към беседата >>
Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост.
Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”.
Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост.
Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път.
към беседата >>
Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън.
Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост.
Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън.
Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
към беседата >>
Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън.
Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към беседата >>
Други сили се грижат за вашия път.
Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
Други сили се грижат за вашия път.
Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се.
към беседата >>
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера.
към беседата >>
Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени.
Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път.
Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени.
Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе.
към беседата >>
Материята, от която животните с създадени, е по-гъста.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Материята, от която животните с създадени, е по-гъста.
Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат.
към беседата >>
Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела].
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени.
Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела].
В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност.
към беседата >>
Следователно в света на животните прониква по-малко светлина.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста.
Следователно в света на животните прониква по-малко светлина.
Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
В същност, никой не може да ви отклони от вашия път.
Все пак, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела].
В същност, никой не може да ви отклони от вашия път.
Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина.
Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни.
Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път.
Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
Не са тъй ясни, както у човека.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни.
Не са тъй ясни, както у човека.
Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се.
Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се.
Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера.
Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека.
Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера.
Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе.
Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се.
Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе.
Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат.
Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера.
Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат.
За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
Това е стабилност.
Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе.
Това е стабилност.
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
За тях сега няма условия да се повдигнат.
Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат.
За тях сега няма условия да се повдигнат.
към беседата >>
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност.
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.
към беседата >>
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват?
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват?
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо.
към беседата >>
Но за да растете, ще имате разни влияния.
Но за да растете, ще имате разни влияния.
Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват?
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност.
към беседата >>
Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние.
Но за да растете, ще имате разни влияния.
Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние.
Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
По какво съдим за интелигентността на едно същество?
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
По какво съдим за интелигентността на едно същество?
Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й.
към беседата >>
Това е необходимо.
Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние.
Това е необходимо.
Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност.
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество?
Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност.
Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
към беседата >>
Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път.
Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние. Това е необходимо.
Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път.
В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност.
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност.
Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност.
Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете.
към беседата >>
В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си.
Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път.
В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си.
То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
Това е общо.
Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност.
Това е общо.
Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти.
към беседата >>
То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето й указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си.
То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към беседата >>
Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност.
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо.
Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност.
Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях.
към беседата >>
Сега да се върнем към мисълта.
Сега да се върнем към мисълта.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш.
към беседата >>
Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й.
По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност.
Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й.
Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост.
към беседата >>
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Сега да се върнем към мисълта.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само.
към беседата >>
Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й.
Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те.
към беседата >>
Затова външното няма да го обичаш като нещо свое.
Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Затова външното няма да го обичаш като нещо свое.
Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано.
към беседата >>
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете.
Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете.
Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота.
към беседата >>
Туй, което имаш, то е у теб.
Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое.
Туй, което имаш, то е у теб.
Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
Но кристалите са много големи егоисти.
Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете.
Но кристалите са много големи егоисти.
Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
към беседата >>
Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си.
Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб.
Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си.
Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
Голямо тщеславие и гордост има в тях.
Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти.
Голямо тщеславие и гордост има в тях.
И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Отвън ти можеш само да му се радваш.
Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си.
Отвън ти можеш само да му се радваш.
Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост.
Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането й. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях.
И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост.
И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Всичко това ние го допускаме само.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш.
Всичко това ние го допускаме само.
Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
И виждате колко са твърди те.
Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост.
И виждате колко са твърди те.
В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано.
Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само.
Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано.
Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
В тях няма мекота.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те.
В тях няма мекота.
Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано.
Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.
към беседата >>
Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота.
Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Да кажем, че обичате някого.
Да кажем, че обичате някого.
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно.
към беседата >>
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към беседата >>
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
Да кажем, че обичате някого.
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов.
към беседата >>
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни.
Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви.
към беседата >>
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам.
към беседата >>
Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни.
Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа.
към беседата >>
Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си?
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам.
към беседата >>
Не мислете, че кристалите са само в земята.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
Не мислете, че кристалите са само в земята.
Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате.
към беседата >>
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира.
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира.
То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой?
към беседата >>
Туй, което е в земята, е и у вас.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята.
Туй, което е в земята, е и у вас.
Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
към беседата >>
То е пасивно.
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира.
То е пасивно.
Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
към беседата >>
Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас.
Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло.
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо.
към беседата >>
Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов.
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно.
Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов.
Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре.
към беседата >>
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви.
Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло.
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви.
Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате.
към беседата >>
Аз, като любя някого, не зная колко го обичам.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов.
Аз, като любя някого, не зная колко го обичам.
Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа.
Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви.
Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа.
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука.
към беседата >>
Той ще ми разправя колко го обичам.
Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам.
Той ще ми разправя колко го обичам.
Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате.
Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа.
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате.
Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
Ама кой?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам.
Ама кой?
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате.
Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой?
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо.
Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо.
Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
Защото той едновременно е и отвън и отвътре.
Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
Защото той едновременно е и отвън и отвътре.
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате.
Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо.
Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате.
Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре.
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.
към беседата >>
Това е една ценна наука.
Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате.
Това е една ценна наука.
Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
Тия връзки се разтеглят.
Тия връзки се разтеглят.
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към беседата >>
Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука.
Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.
към беседата >>
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
Тия връзки се разтеглят.
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към беседата >>
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления.
Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц?
към беседата >>
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите.
към беседата >>
Човек е сглобен от множество отделни сили.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления.
Човек е сглобен от множество отделни сили.
Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.
към беседата >>
Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия.
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”.
към беседата >>
Това са рекички, които са образували човека.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили.
Това са рекички, които са образували човека.
Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
към беседата >>
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия.
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
към беседата >>
Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека.
Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части.
Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя.
към беседата >>
Тази е разликата.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
Тази е разликата.
Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото.
към беседата >>
Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът.
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части.
Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът.
Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата.
Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото.
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов.
към беседата >>
Нали тази идея прокарва и Лайбниц?
Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът.
Нали тази идея прокарва и Лайбниц?
Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите.
Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото.
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите.
Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество.
към беседата >>
Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.
Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц?
Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.
Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”.
Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите.
Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”.
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”.
към беседата >>
Те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.
Те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”.
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.
към беседата >>
Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя.
Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя.
От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото.
Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото.
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.
към беседата >>
От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя.
От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.
към беседата >>
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов.
Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото.
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов.
Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.
към беседата >>
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи.
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй!
към беседата >>
Тя е от Божествено естество.
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов.
Тя е от Божествено естество.
И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.
към беседата >>
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи.
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате.
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално.
към беседата >>
И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”.
Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество.
И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”.
И действително тъй е.
към беседата >>
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате.
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване?
към беседата >>
И действително тъй е.
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”.
И действително тъй е.
към беседата >>
Вие веднага кипвате.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Вие веднага кипвате.
Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
към беседата >>
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша.
към беседата >>
Как тъй аз да не си седя на обещанието?
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате.
Как тъй аз да не си седя на обещанието?
Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично.
към беседата >>
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа.
Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи.
към беседата >>
Че как тъй!
Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието?
Че как тъй!
Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко.
към беседата >>
Извадете сега нови листове!
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа.
Извадете сега нови листове!
Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
Обещанието не е нещо материално.
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй!
Обещанието не е нещо материално.
Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си.
към беседата >>
Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове!
Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове.
Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
Защо то да произведе във вас едно кипване?
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално.
Защо то да произведе във вас едно кипване?
Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата.
към беседата >>
Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове.
Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи.
Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване?
Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира.
към беседата >>
Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша.
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи.
Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша.
Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично.
Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично.
Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея.
към беседата >>
Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи.
каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша.
Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи.
Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко.
Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично.
Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко.
А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе.
към беседата >>
Върху него ще правите вашите опити.
Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи.
Върху него ще правите вашите опити.
към беседата >>
А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си.
Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко.
А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си.
Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите.
към беседата >>
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
към беседата >>
Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата.
Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си.
Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата.
Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
Ще го направят двама ученици.
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
Ще го направят двама ученици.
Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него.
към беседата >>
Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира.
Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата.
Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира.
Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см.
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици.
Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см.
Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
Оставете той сам да изработи своята идея.
Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира.
Оставете той сам да изработи своята идея.
А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади.
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см.
Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади.
Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе.
Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея.
А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе.
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
Другият ще му каже: „Още, още забивай!
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади.
Другият ще му каже: „Още, още забивай!
” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите.
А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе.
Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите.
От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!
” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите.
От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.
към беседата >>
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него.
Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него.
В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
Друг пример за същата идея.
Друг пример за същата идея.
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това!
към беседата >>
В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! ” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него.
В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към беседата >>
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.
Друг пример за същата идея.
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.
То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова.
към беседата >>
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см.
Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
към беседата >>
То е същото.
Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича.
То е същото.
Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него.
към беседата >>
Това е един психологически опит.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см.
Това е един психологически опит.
Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът.
към беседата >>
Значи обещал ви е нещо.
Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото.
Значи обещал ви е нещо.
Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече!
към беседата >>
Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит.
Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери.
към беседата >>
Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!
Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо.
Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!
” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
към беседата >>
Ще изберем двама от вас, които искат.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
Ще изберем двама от вас, които искат.
Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим.
към беседата >>
” Не, забравете това!
Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!
” Не, забравете това!
Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
към беседата >>
Всички няма да правите този опит.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат.
Всички няма да правите този опит.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита.
към беседата >>
Тази мисъл е негова.
Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това!
Тази мисъл е негова.
Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири.
към беседата >>
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи.
към беседата >>
Нека стои у него.
То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова.
Нека стои у него.
Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва.
към беседата >>
Ще опитаме как работи законът.
Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
Ще опитаме как работи законът.
Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
към беседата >>
Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече!
Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него.
Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече!
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея.
към беседата >>
Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери.
Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът.
Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери.
Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича! ” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече!
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим.
Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери.
Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим.
После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него.
Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
После ще си отбележим датата и деня на опита.
Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим.
После ще си отбележим датата и деня на опита.
Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири.
Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири.
Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири.
Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
Това ще бъде първият опит върху великите идеи.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита.
Това ще бъде първият опит върху великите идеи.
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва.
Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири.
Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва.
Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи.
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея.
Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва.
Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея.
Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към беседата >>
Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея.
Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.
към беседата >>
За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет.
За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет.
Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота. На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към беседата >>
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания.
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания.
Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш.
към беседата >>
Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота.
За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет.
Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота.
На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към беседата >>
Ще правите опити с тях.
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания.
Ще правите опити с тях.
Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват.
към беседата >>
На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет. Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота.
На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към беседата >>
Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях.
Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
към беседата >>
Сега си запишете следните три правила за приложение:
Сега си запишете следните три правила за приложение:
към беседата >>
Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие.
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят.
Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие.
Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно.
към беседата >>
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
към беседата >>
Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл?
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие.
Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл?
Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно.
към беседата >>
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
към беседата >>
Спри я, а не после да страдаш, да плачеш.
Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл?
Спри я, а не после да страдаш, да плачеш.
(– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
към беседата >>
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
към беседата >>
(– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват.
Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш.
(– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват.
Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате.
към беседата >>
Него намирайте във всичко.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие.
Него намирайте във всичко.
И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
към беседата >>
Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват.
Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж.
към беседата >>
И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко.
И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
към беседата >>
То е нещо много деликатно.
Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер?
То е нещо много деликатно.
То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи.
към беседата >>
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си.
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си.
Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!
към беседата >>
То е нещо мощно.
Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно.
То е нещо мощно.
То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения.
към беседата >>
Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему!
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си.
Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему!
Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!
към беседата >>
То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно.
То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз.
към беседата >>
Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему!
Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!
към беседата >>
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате.
(– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите.
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате.
И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
И не мислете, че то може да стане изведнъж.
Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате.
И не мислете, че то може да стане изведнъж.
То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
То е, както онзи цигулар, който сега учи.
То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж.
То е, както онзи цигулар, който сега учи.
Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения.
То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи.
Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения.
И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз.
То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения.
И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз.
И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз.
И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
към беседата >>
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения.
Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха.
към беседата >>
Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните!
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения.
Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
към беседата >>
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните!
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли?
към беседата >>
Един тон е ясен, друг – не.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Един тон е ясен, друг – не.
И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни!
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не.
И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни!
Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни!
Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха.
Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха.
Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли?
Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство?
Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли?
Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли?
Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.
към беседата >>
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта.
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта.
Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля!
към беседата >>
Сваля го, сваля го, не може да го свали.
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта.
Сваля го, сваля го, не може да го свали.
Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?
към беседата >>
Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит.
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали.
Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит.
Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не? ” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото.
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит.
Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото.
Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не? ” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант?
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото.
Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант?
Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не? ” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля!
Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант?
Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля!
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не? ” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?
Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля!
Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?
” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?
” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.
към беседата >>
Този гняв може да се избегне.
Този гняв може да се избегне.
Причината на този гняв произтича от чувството скритост. Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън. Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
към беседата >>
Причината на този гняв произтича от чувството скритост.
Този гняв може да се избегне.
Причината на този гняв произтича от чувството скритост.
Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън. Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
към беседата >>
Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън.
Този гняв може да се избегне. Причината на този гняв произтича от чувството скритост.
Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън.
Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
към беседата >>
Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
Този гняв може да се избегне. Причината на този гняв произтича от чувството скритост. Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън.
Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.
към беседата >>
Скритост съществува и вътре в природата.
Скритост съществува и вътре в природата.
То е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към беседата >>
То е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Скритост съществува и вътре в природата.
То е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към беседата >>
Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство.
Скритост съществува и вътре в природата. То е едно чувство, от което се зараждат идеите.
Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство.
Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към беседата >>
Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
Скритост съществува и вътре в природата. То е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство.
Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.
към беседата >>
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат.
към беседата >>
Там съществуват те.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас.
Там съществуват те.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат?
към беседата >>
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога.
Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат.
към беседата >>
Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога.
Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
към беседата >>
Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него.
Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат.
В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас.
към беседата >>
В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат.
Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат.
В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат.
Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас.
към беседата >>
Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат?
Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат.
Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат?
Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
към беседата >>
Малцина са, които могат да ви помогнат.
Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат?
Малцина са, които могат да ви помогнат.
Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат.
Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас.
Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си.
Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас.
Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас.
В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас.
Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас.
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас.
Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.
към беседата >>
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход.
Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие.
към беседата >>
Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход.
Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него.
към беседата >>
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята.
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му.
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно.
към беседата >>
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му.
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин.
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин.
След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания.
Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
Така трябва да направите и вие.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания.
Така трябва да направите и вие.
Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него.
Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие.
Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него.
То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
То е много умно.
То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него.
То е много умно.
Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно.
Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.
към беседата >>
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си.
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си.
Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат.
към беседата >>
Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така!
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си.
Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така!
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината.
към беседата >>
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя.
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така!
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя.
Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината.
към беседата >>
Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия.
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя.
Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия.
Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
към беседата >>
Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може.
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия.
Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може.
Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому.
към беседата >>
Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат.
Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може.
Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва.
към беседата >>
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината.
Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината.
Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин.
към беседата >>
Малцина са тия хора, които могат да казват истината.
Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината.
Малцина са тия хора, които могат да казват истината.
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината.
А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому.
Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому.
В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва.
Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому.
В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва.
Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
Втория е св. Августин.
Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва.
Втория е св. Августин.
Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
Има и други някои, но тия двамата са главните.
Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин.
Има и други някои, но тия двамата са главните.
към беседата >>
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.
към беседата >>
Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън.
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни.
Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън.
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.
към беседата >>
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа.
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън.
Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа.
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.
към беседата >>
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.
Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа.
Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.
към беседата >>
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
към беседата >>
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
към беседата >>
Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога?
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина.
Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога?
Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи.
към беседата >>
Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас?
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога?
Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас?
Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света!
към беседата >>
Защо не?
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас?
Защо не?
Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно.
към беседата >>
Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не?
Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко.
Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи.
Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци.
Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи.
Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Това е възможно и то е красивото в света!
Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи.
Това е възможно и то е красивото в света!
Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно.
Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света!
Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно.
Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно.
Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето й.
към беседата >>
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш!
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш!
Защо ме фиксираш? ” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш!
към беседата >>
Защо ме фиксираш?
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш!
Защо ме фиксираш?
” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
” Ако е англичанин, ще се дуелирате.
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш?
” Ако е англичанин, ще се дуелирате.
Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
Вие трябва да се пазите от такива хора.
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш? ” Ако е англичанин, ще се дуелирате.
Вие трябва да се пазите от такива хора.
Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа.
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш? ” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора.
Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа.
Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
Какво ще проникнеш!
Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш? ” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа.
Какво ще проникнеш!
Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
Защо ме фиксираш? ” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш!
Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
към беседата >>
Вземете сега закона на обичта.
Вземете сега закона на обичта.
Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.
към беседата >>
Обичта има положителен полюс П.О.
Вземете сега закона на обичта.
Обичта има положителен полюс П.О.
и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.
към беседата >>
и отрицателен полюс От.О.
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О.
и отрицателен полюс От.О.
Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.
към беседата >>
Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича?
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О.
Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича?
– За да се прояви.
към беседата >>
– За да се прояви.
Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича?
– За да се прояви.
към беседата >>
Съществуването, животът не може да се прояви без обич.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич.
Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я.
към беседата >>
Живот без обич няма.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич.
Живот без обич няма.
Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич.
към беседата >>
Първият акт на живота е обичта.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма.
Първият акт на живота е обичта.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви.
към беседата >>
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта.
За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате.
към беседата >>
И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет.
Съществуването, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет.
Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си.
към беседата >>
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?
“ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност.
към втори вариант >>
“ – Това е един философски въпрос.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек?
“ – Това е един философски въпрос.
В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
към втори вариант >>
В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване?
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек? “ – Това е един философски въпрос.
В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване?
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам.
към втори вариант >>
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек? “ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване?
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън.
Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
към втори вариант >>
Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек? “ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън.
Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е.
видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.
към втори вариант >>
видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек? “ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е.
видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност.
Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно.
към втори вариант >>
Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
(втори вариант)
“ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност.
Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно.
към втори вариант >>
Такова било положението на Адам.
(втори вариант)
В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън.
Такова било положението на Адам.
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение.
към втори вариант >>
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
(втори вариант)
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам.
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен.
към втори вариант >>
Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.
(втори вариант)
Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече.
Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.
Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура.
към втори вариант >>
Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно.
(втори вариант)
видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание.
Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно.
Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас.
към втори вариант >>
Любовта не е нещо външно.
(втори вариант)
Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно.
Любовта не е нещо външно.
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
към втори вариант >>
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение.
(втори вариант)
Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно.
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение.
Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
към втори вариант >>
Сега и жената е активна, и мъжът е активен.
(втори вариант)
Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение.
Сега и жената е активна, и мъжът е активен.
Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така.
към втори вариант >>
Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура.
(втори вариант)
Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен.
Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура.
Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния.
към втори вариант >>
Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас.
(втори вариант)
Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура.
Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас.
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш.
към втори вариант >>
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
(втори вариант)
Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас.
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи.
към втори вариант >>
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
(втори вариант)
Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип.
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен.
към втори вариант >>
Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така.
(втори вариант)
Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си.
Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така.
Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния.
(втори вариант)
Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура. Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така.
Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния.
Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Ти не можеш да ги отречеш.
(втори вариант)
Това, което ви говоря сега, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния.
Ти не можеш да ги отречеш.
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи.
(втори вариант)
Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш.
Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи.
Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен.
(втори вариант)
Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи.
Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен.
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
(втори вариант)
Тогава противоречието ще дойде и вие ще кажете: „Мен не ми трябва мъж.“ – Не, не е така. Това подразбира, че имаш сърце, имаш и ум, които изразяват две различни състояния. Ти не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път: сърцето трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, е опорочено; и онзи ум, който се интересува от вътрешния живот, и той също е опорочен.
Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги напътваш правилно: всеки да се занимава със своята работа.
към втори вариант >>
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини.
Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2.
към втори вариант >>
Това са разсъждения.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини.
Това са разсъждения.
Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+).
към втори вариант >>
Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения.
Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
към втори вариант >>
Те са известни математически величини.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.
Те са известни математически величини.
Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ.
към втори вариант >>
Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини.
Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях.
Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете.
към втори вариант >>
Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2.
(втори вариант)
Аз не искам да вземете тези неща като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях.
Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2.
И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно.
към втори вариант >>
И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+).
(втори вариант)
Това са разсъждения. Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2.
И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+).
Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
към втори вариант >>
Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
(втори вариант)
Вие ще ги проверявате и когато се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях. Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+).
Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
– Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
към втори вариант >>
– Защото вие не можете да владеете тази вещ.
(втори вариант)
Те са известни математически величини. Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо?
– Защото вие не можете да владеете тази вещ.
Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
към втори вариант >>
Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете.
(втори вариант)
Ще ги допуснете, ще ги докажете, за да видите възможни ли са, или не, но ще работите върху тях. Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ.
Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете.
Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството?
към втори вариант >>
Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно.
(втори вариант)
Тогава можем да изразим сърцето и ума по следния начин: умът изразяваме с 1, а сърцето – с 2. И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете.
Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата.
към втори вариант >>
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
(втори вариант)
И тъй – умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1–), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (–2+). Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно.
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето.
към втори вариант >>
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
(втори вариант)
Ще помните: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? – Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо.
към втори вариант >>
Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
(втори вариант)
– Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича.
Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
към втори вариант >>
Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството?
(втори вариант)
Ако чрез сърцето си обикнете някой човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството.
Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството?
Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е.
към втори вариант >>
Значи има друго нещо в света, което движи телата.
(втори вариант)
Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството?
Значи има друго нещо в света, което движи телата.
Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
към втори вариант >>
Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето.
(втори вариант)
Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата.
Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето.
Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо.
(втори вариант)
Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето.
Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо.
Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
(втори вариант)
Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо.
Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е.
(втори вариант)
Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни.
Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е.
ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?
(втори вариант)
Ще ви задам сега следния въпрос: коя е съществената отличителна черта между човека и животните?
към втори вариант >>
ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
(втори вариант)
Значи има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е.
ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
Отговори: – Неговата разумност.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност.
– Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля.
към втори вариант >>
Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
(втори вариант)
Ако една комета отива към Слънцето например, за това има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове освен Слънцето, които действат невидимо. Ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близо може би; той ще ни нагорещи и ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме свой път и след време ще се изгубим в пространството, т.е. ще продължим своя предначертан от Божествените сили път.
Ти можеш да се влияеш оттук, оттам, но винаги ще следваш своя път.
към втори вариант >>
– Човекът може да изразява това, което мисли.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност.
– Човекът може да изразява това, което мисли.
– Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата.
към втори вариант >>
Значи ние сме свободни в своя път.
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път.
Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
към втори вариант >>
– Човекът има стремеж към нещо.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли.
– Човекът има стремеж към нещо.
– Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши.
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път.
Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши.
Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път.
към втори вариант >>
– Човекът може да обича Бога.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо.
– Човекът може да обича Бога.
– Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте!
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши.
Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте!
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени.
към втори вариант >>
– Човекът има етика, естетика и логика.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога.
– Човекът има етика, естетика и логика.
– Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте!
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации.
към втори вариант >>
– Човекът има свободна воля.
(втори вариант)
Отговори: – Неговата разумност. – Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика.
– Човекът има свободна воля.
– Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата. У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи.
Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път.
към втори вариант >>
– Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата.
(втори вариант)
– Човекът може да изразява това, което мисли. – Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля.
– Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата.
У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
(втори вариант)
Значи ние сме свободни в своя път. Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите.
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
към втори вариант >>
У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
(втори вариант)
– Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията пък на човека е присъщо изследването на нещата.
У животните тези неща се редуват, без да се систематизират.
към втори вариант >>
Други сили се грижат за вашия път.
(втори вариант)
Това, че временно се влияете от други същества и сили, да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни.
Други сили се грижат за вашия път.
Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се.
към втори вариант >>
Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
(втори вариант)
Ще ви задам друг въпрос: каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип?
към втори вариант >>
Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени.
(втори вариант)
Някой казва: „Ще падна.“ – Не, не се страхувайте! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път.
Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени.
Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите.
към втори вариант >>
Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта.
(втори вариант)
Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта.
Те се различават още и по своята пасивност и активност.
към втори вариант >>
Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации.
(втори вариант)
Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени.
Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации.
Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита.
към втори вариант >>
Те се различават още и по своята пасивност и активност.
(втори вариант)
Отговор: У жената се проявява сърдечният живот или принципът на Любовта, а у мъжа – умственият живот или принципът на Мъдростта.
Те се различават още и по своята пасивност и активност.
към втори вариант >>
Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път.
(втори вариант)
Колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации.
Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път.
В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния.
към втори вариант >>
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре.
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре.
Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
(втори вариант)
После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път.
В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние.
към втори вариант >>
Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре.
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре.
Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре.
Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се.
(втори вариант)
Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система.
Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се.
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо.
към втори вариант >>
Казват, че жената била пасивна.
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре.
Казват, че жената била пасивна.
Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите.
(втори вариант)
Следователно пътя, който ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се.
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите.
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път.
към втори вариант >>
Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа?
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна.
Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа?
Как може да го влада изобщо? Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита.
(втори вариант)
Като се приближавате към някое Слънце или към някоя планета – Юпитер, Сатурн – те могат да ви поизместят малко от пътя: това са малки пертурбации. Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите.
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита.
В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
към втори вариант >>
Как може да го влада изобщо?
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа?
Как може да го влада изобщо?
Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
В растенето си ще имате разни влияния.
(втори вариант)
Всъщност никой не може да ви отклони от вашия път. В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита.
В растенето си ще имате разни влияния.
Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
(втори вариант)
В окултната наука под женски принцип ние разбираме случаи, когато пасивността на човека е отвън, а активността – отвътре. Когато казвамемъжки принцип, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му е отвътре. Казват, че жената била пасивна. Питам: ако наистина жената е пасивна, как може да завладява ума на мъжа? Как може да го влада изобщо?
Ако умът на едно дете е в сила да те замотае, то не е пасивно.
към втори вариант >>
Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние.
(втори вариант)
В целия Космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния.
Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние.
Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
към втори вариант >>
Това е необходимо.
(втори вариант)
Може да си оказват известно влияние, но то е от обич – допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние.
Това е необходимо.
Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи.
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате.
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън.
към втори вариант >>
Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път.
(втори вариант)
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо.
Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път.
В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате.
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат.
към втори вариант >>
В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
(втори вариант)
Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път.
В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
Вследствие на това се явяват и противоречията.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре.
Вследствие на това се явяват и противоречията.
За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
към втори вариант >>
То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
(втори вариант)
В растенето си ще имате разни влияния. Вземете например една планета, която оказва влияние на Слънцето, но и Слънцето от своя страна Ă оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласък от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.
към втори вариант >>
За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията.
За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре.
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
към втори вариант >>
Сега да се върнем към мисълта си.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме.
към втори вариант >>
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
(втори вариант)
Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре.
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре.
към втори вариант >>
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си.
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано.
към втори вариант >>
Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън.
(втори вариант)
Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я прилагате. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре.
Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън.
Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума.
към втори вариант >>
Затова няма да обичате външното като нещо свое.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.
Затова няма да обичате външното като нещо свое.
Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат.
(втори вариант)
Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън; щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън.
Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат.
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита.
към втори вариант >>
Туй, което имате – то е у вас.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое.
Туй, което имате – то е у вас.
Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
(втори вариант)
Вследствие на това се явяват и противоречията. За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат.
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
към втори вариант >>
Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас.
Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш.
Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
(втори вариант)
За онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията идват отвън – той отвътре е пасивен, незасегнат; за пасивния принцип пък смущенията идват отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ.
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената.
към втори вариант >>
Всичко това ние само го допускаме.
(втори вариант)
Сега да се върнем към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш.
Всичко това ние само го допускаме.
Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано. Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Този закон трябва да разберете добре.
(втори вариант)
Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.
Този закон трябва да разберете добре.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето.
към втори вариант >>
Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано.
(втори вариант)
Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме.
Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано.
Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума.
(втори вариант)
Сърцето е пасивно отвън, а умът – отвътре; сърцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре.
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума.
Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи.
към втори вариант >>
Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
(втори вариант)
Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си.“ Ти можеш отвън само да му се радваш. Всичко това ние само го допускаме. Това са допускания, математически вероятности, но дали е тъй, или не, туй за вас не е доказано.
Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.
към втори вариант >>
Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита.
(втори вариант)
Тия два принципа, умът и сърцето, могат взаимно да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума.
Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита.
Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
към втори вариант >>
Какво нещо е Обичта?
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта?
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
към втори вариант >>
Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
(втори вариант)
Когато умът се намери в противоречие в своята активност, тогава сърцето, което е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита.
Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта.
към втори вариант >>
Да кажем, че обичате някого.
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта?
Да кажем, че обичате някого.
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов.
към втори вариант >>
Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената.
(втори вариант)
Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре. Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност.
Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената.
Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост.
към втори вариант >>
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого.
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам.
към втори вариант >>
Като казвамжената, подразбирам сърцето.
(втори вариант)
Този закон трябва да разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената.
Като казвамжената, подразбирам сърцето.
Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов.
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам.
към втори вариант >>
Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи.
(втори вариант)
Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре; а когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето.
Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи.
Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините?
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си.
Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек?
към втори вариант >>
Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
(втори вариант)
Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи.
Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
(втори вариант)
Какво нещо е Обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините?
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
към втори вариант >>
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта.
(втори вариант)
Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота.
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта.
Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов.
(втори вариант)
Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно.
Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов.
Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре.
към втори вариант >>
Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост.
(втори вариант)
Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето; безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта.
Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост.
Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Аз като любя някого, не зная колко го обичам.
(втори вариант)
Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов.
Аз като любя някого, не зная колко го обичам.
Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят.
към втори вариант >>
Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
(втори вариант)
Като казвамжената, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини, мъж и жена, се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата дева, което значи Божествена чистота или символ на Любовта. Амъж или човек, или манас, значи син на Мъдростта – той е израз на Божествената Светлина или на Божествената Мъдрост.
Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън; единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.
към втори вариант >>
Той ще ми разправя колко го обичам.
(втори вариант)
Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам.
Той ще ми разправя колко го обичам.
Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Кой е този човек?
(втори вариант)
Например, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам.
Кой е този човек?
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
Материята, от която животните са създадени, е по-гъста.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя.
Материята, от която животните са създадени, е по-гъста.
В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
(втори вариант)
Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек?
– Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста.
В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека.
Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера. Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Той едновременно е и отвън, и отвътре.
(втори вариант)
Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам.
Той едновременно е и отвън, и отвътре.
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека.
Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера.
Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят.
(втори вариант)
Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре.
В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят.
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
(втори вариант)
И тъй – разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под тринадесетата сфера.
Значи още дълго време ще чакат, докато се повдигнат – те не могат да се повдигнат при сегашните условия на живота.
към втори вариант >>
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
(втори вариант)
Той ще ми разправя колко го обичам. Кой е този човек? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тия връзки се разтеглят.
Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.
към втори вариант >>
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват?
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват?
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă.
към втори вариант >>
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото.
към втори вариант >>
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват?
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
към втори вариант >>
Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов.
Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия.
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества.
към втори вариант >>
По какво съдим за интелигентността на едно същество?
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност?
По какво съдим за интелигентността на едно същество?
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете.
към втори вариант >>
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия.
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н.
към втори вариант >>
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество?
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.
Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост.
към втори вариант >>
Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо.
Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н.
И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
към втори вариант >>
Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност.
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.
Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност.
Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост.
към втори вариант >>
И те действително се случват.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н.
И те действително се случват.
Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото.
към втори вариант >>
Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă.
(втори вариант)
Ще ви запитам защо Природата е поставила скъпоценните камъни в Земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност.
Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă.
Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
към втори вариант >>
Духовната любов пък носи хубавото и красивото.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват.
Духовната любов пък носи хубавото и красивото.
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество.
към втори вариант >>
Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
(втори вариант)
Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă.
Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
към втори вариант >>
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества.
(втори вариант)
Когато някоя майка обича детето си физически, ако то пожелае да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуща, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.“ А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне: ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то е отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото.
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества.
Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете.
(втори вариант)
По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие.
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете.
Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо?
към втори вариант >>
Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н.
(втори вариант)
Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества.
Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н.
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост.
(втори вариант)
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете.
Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост.
Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
към втори вариант >>
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
(втори вариант)
Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т.н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н.
Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост.
(втори вариант)
Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост.
Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост.
И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото.
(втори вариант)
И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не.
Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото.
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
(втори вариант)
Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост.
И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество.
(втори вариант)
Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото.
Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество.
И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
(втори вариант)
Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки.
В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
(втори вариант)
Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов предполага: може да му стане нещо, може да излъже и т.н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество.
И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада.“ И действително, тъй е.
към втори вариант >>
Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо?
(втори вариант)
Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.
Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо?
– Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша.
към втори вариант >>
– Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
(втори вариант)
Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо?
– Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях.
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е.
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях.
Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
(втори вариант)
Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите.
Не мислете, че кристалите са само в Земята – туй, което е в Земята, същото е и у вас.
към втори вариант >>
Извадете сега нови листове!
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях.
Извадете сега нови листове!
Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви.
Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде.
към втори вариант >>
Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове.
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове!
Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове.
На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви.
Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа.
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно.
към втори вариант >>
На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате.
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове.
На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате.
Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа.
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум.
Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това!
към втори вариант >>
Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша.
(втори вариант)
Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате.
Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша.
Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум.
Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука.
към втори вариант >>
Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
(втори вариант)
каквито образи имате в този момент, турете ги на друго място, защото новото не може да действа върху тях. Извадете сега нови листове! Туй, което ви казвам, не трябва да го напечатвате на вашите стари листове. На нови листове ще напечатвате тези работи и после ще ги проверявате. Ако запазите вашите стари изображения и поставите новите върху тях, ще стане цяла каша.
Нека седят вашите образи от миналото, но ще обърнете един нов лист и върху него ще правите вашите опити.
към втори вариант >>
Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си.
Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо.
Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека.
към втори вариант >>
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
към втори вариант >>
Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всичко, което съществува в Природата, съществува и във вашето тяло: всички растения, всички буболечки, които съществуват по Земята, се намират и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо.
Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде.
Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили.
към втори вариант >>
Ще го направят двама ученици.
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит.
Ще го направят двама ученици.
Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър.
към втори вариант >>
Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно.
(втори вариант)
Някой вълк се изпречи във вашия ум, разваля ви всичкото настроение, изяжда ви някоя овца и вие се намирате пред една катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде.
Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно.
Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река.
към втори вариант >>
Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади.
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици.
Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади.
Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит.
към втори вариант >>
Но трябва да изучавате всичко това!
(втори вариант)
Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но не се занимавате с вълците във вашия ум. Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно.
Но трябва да изучавате всичко това!
То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът.
към втори вариант >>
Другият ще му каже: „Още, още забивай!
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади.
Другият ще му каже: „Още, още забивай!
“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
към втори вариант >>
То е една ценна наука.
(втори вариант)
Когато обаче един вълк изяде една овца във вашия живот, вие ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това!
То е една ценна наука.
Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!
“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита.
към втори вариант >>
Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека.
(втори вариант)
Вие мислите за другите вълци, а за вашите вълци не искате да направите нищо. Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука.
Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека.
Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
(втори вариант)
Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне.
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
към втори вариант >>
Човек е сглобен от множество отделни сили.
(втори вариант)
Друг път някоя мечка изяде една от вашите крави или някой паяк хване една от вашите мухи и я изяде. Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека.
Човек е сглобен от множество отделни сили.
Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър.
(втори вариант)
Ще го направят двама ученици. Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.
При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър.
Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът.
към втори вариант >>
Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река.
(втори вариант)
Вие наблюдавате тия неща отвън, а не се занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили.
Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река.
Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът. Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
Това е един психологически опит.
(втори вариант)
Той е следният: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина един сантиметър – тъй ще я забие, че да му предизвика болка, и след това ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър.
Това е един психологически опит.
Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери.
към втори вариант >>
Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът.
(втори вариант)
Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река.
Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът.
Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
(втори вариант)
Другият ще му каже: „Още, още забивай! “ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит.
Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
към втори вариант >>
Тази идея прокарва и Лайбниц1.
(втори вариант)
То е една ценна наука. Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си – това са символи, това са идеи, това са начини на онзи Божествен живот, който иде от много направления и се втича в човека. Човек е сглобен от множество отделни сили. Те са като малки рекички, които най-после се сливат в една обща, голяма река. Аз определям това нещо по следния начин: животните и растенията, които съществуват на Земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части; всички тези части се събират да живеят в едно тяло, заедно с една монада, която ги ръководи – това именно е човекът.
Тази идея прокарва и Лайбниц1.
към втори вариант >>
Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита.
(втори вариант)
“ Този, комуто забиват иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин.
Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита.
към втори вариант >>
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
към втори вариант >>
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
(втори вариант)
Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него: да не допуска никаква мисъл в съзнанието си, че е станало нещо с него, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра. При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита.
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи.
към втори вариант >>
Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си.
Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина.
Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!
към втори вариант >>
Ще опитаме как работи законът.
(втори вариант)
При това не само че не трябва да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина един сантиметър. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата.
Ще опитаме как работи законът.
Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
към втори вариант >>
Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина.
Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо?
към втори вариант >>
Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери.
(втори вариант)
Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът.
Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери.
Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо.
Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума.
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално.
към втори вариант >>
Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
(втори вариант)
Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери.
Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума.
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има.
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване?
към втори вариант >>
После ще отбележим датата и деня на опита.
(втори вариант)
Ще изберем двама от вас, които искат да се подложат на този опит, всички няма да правите опита. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим.
После ще отбележим датата и деня на опита.
Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
(втори вариант)
Значи в човека има една централна монада и още много монади, които обаче не са на еднаква степен на развитие – те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има.
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
към втори вариант >>
Това ще бъде първият ви опит във великите идеи.
(втори вариант)
Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита.
Това ще бъде първият ви опит във великите идеи.
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!
(втори вариант)
Свирепите животни въобще се намират в една крайно гъста материя – от това се образува повече търкане и повече топлина. Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите.
Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!
“ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично.
към втори вариант >>
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
(втори вариант)
Ще опитаме как работи законът. Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи.
Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
“ –Че защо?
(втори вариант)
Но понеже те не са научили законите за трансформиране на енергията, вследствие на това се изявяват грубо. Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си!
“ –Че защо?
Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко.
към втори вариант >>
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
(втори вариант)
Все ще протече малко кръв, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще съберем на едно много чисто платно, ще направим една много хубава кутийка и там ще я турим. После ще отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият ви опит във великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена.
Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.
към втори вариант >>
Обещанието не е нещо материално.
(втори вариант)
Аз мога да разгневя когото и да е от вас, без да му кажа нито една дума. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо?
Обещанието не е нещо материално.
Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си.
към втори вариант >>
Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа.
(втори вариант)
Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа.
Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви. На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към втори вариант >>
Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване?
(втори вариант)
Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи, като му кажа, че след два месеца ще ги има. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално.
Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване?
Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал.
към втори вариант >>
Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви.
(втори вариант)
Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа.
Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви.
На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към втори вариант >>
Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
(втори вариант)
Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване?
Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира.
към втори вариант >>
На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
(втори вариант)
Засега ще спра да говоря върху този предмет и друг път ще продължа. Преди да пристъпим по-дълбоко към тези знания, искам да изясня някои въпроси, които се явяват в живота ви.
На теория вие знаете много работи, но необходимо ви е дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.
към втори вариант >>
Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично.
(втори вариант)
Вие веднага кипвате и си казвате: „Как тъй той да не държи на обещанието си! “ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни.
Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично.
Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея.
към втори вариант >>
Запишете си следните три правила за приложение:
(втори вариант)
Запишете си следните три правила за приложение:
към втори вариант >>
Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко.
(втори вариант)
“ –Че защо? Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично.
Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко.
А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си. Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе.
към втори вариант >>
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!
(втори вариант)
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си – да обхване и недостатъците на хората, и продължавайте свещения път на сърцето: към Бога на Любовта – и при най-големите несгоди!
към втори вариант >>
А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си.
(втори вариант)
Обещанието не е нещо материално. Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко.
А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си.
Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал. Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
(втори вариант)
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си.
Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума: към Истината – и през най-голямото противоречие!
към втори вариант >>
Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал.
(втори вариант)
Защо трябва това обещание да произведе във вас такова кипване? Затова, когато някой ви обещае нещо, вие считайте, като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат нещо, или не, нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите и ги облечете, само тогава се позарадвайте малко. А това, че някой ви обещал дрехи, не туряйте тази мисъл в ума си.
Ако мислите за обещанието, ще създадете пакост за душата си; оставете да мисли за обещанието този, който ви е обещал.
Това е негова идея, която той сам трябва да реализира. Оставете го сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който той ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите: вие не трябва да се интересувате за дрехите.
към втори вариант >>
НАГОРЕ