НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
213
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
213
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов.
(втори вариант)
Кой ще ме изключи, като живея в съгласие с великите Божии закони? Който живее в неправда, сам себе си изключва. Ние трябва да обичаме свободата, да обичаме светлината, да обичаме и чистотата. Това да става по добра воля, а не по заповед. Аз не искам и на тях да налагам своето.
Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов.
Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи.
към втори вариант >>
– Даже с Бога I Това е много казано.
(втори вариант)
Съзнанието им се е пробудило, и те ще влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Разумно ще живеят хората и няма вече да се питат има ли друг свят или не. Те ще живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Корените им ще бъдат в този свят, а клоните – в онзи свят, като растенията. Ще говорите и с хората, и с ангелите, и с Бога.
– Даже с Бога I Това е много казано.
– Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога? – В мълчание. Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог.
към втори вариант >>
На светлината хората четат, пишат и учат.
(втори вариант)
Където е светлината, там е мъдростта. Същото се отнася и за физическата светлина. Където има физическа светлина, там е мъдростта, там е знанието. Кой не е виждал светлината? Кой не й се е радвал?
На светлината хората четат, пишат и учат.
Около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си?
към втори вариант >>
Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата.
(втори вариант)
Който живее в неправда, сам себе си изключва. Ние трябва да обичаме свободата, да обичаме светлината, да обичаме и чистотата. Това да става по добра воля, а не по заповед. Аз не искам и на тях да налагам своето. Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов.
Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата.
Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.
към втори вариант >>
– Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога?
(втори вариант)
Разумно ще живеят хората и няма вече да се питат има ли друг свят или не. Те ще живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Корените им ще бъдат в този свят, а клоните – в онзи свят, като растенията. Ще говорите и с хората, и с ангелите, и с Бога. – Даже с Бога I Това е много казано.
– Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога?
– В мълчание. Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно.
към втори вариант >>
Около светлината извори текат, цветя цъфтят.
(втори вариант)
Същото се отнася и за физическата светлина. Където има физическа светлина, там е мъдростта, там е знанието. Кой не е виждал светлината? Кой не й се е радвал? На светлината хората четат, пишат и учат.
Около светлината извори текат, цветя цъфтят.
Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи.
към втори вариант >>
Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово.
(втори вариант)
Ние трябва да обичаме свободата, да обичаме светлината, да обичаме и чистотата. Това да става по добра воля, а не по заповед. Аз не искам и на тях да налагам своето. Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов. Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата.
Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово.
Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане.
към втори вариант >>
– В мълчание.
(втори вариант)
Те ще живеят едновременно и в този, и в онзи свят. Корените им ще бъдат в този свят, а клоните – в онзи свят, като растенията. Ще говорите и с хората, и с ангелите, и с Бога. – Даже с Бога I Това е много казано. – Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога?
– В мълчание.
Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог.
към втори вариант >>
Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея.
(втори вариант)
Където има физическа светлина, там е мъдростта, там е знанието. Кой не е виждал светлината? Кой не й се е радвал? На светлината хората четат, пишат и учат. Около светлината извори текат, цветя цъфтят.
Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея.
Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове.
към втори вариант >>
Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен.
(втори вариант)
Това да става по добра воля, а не по заповед. Аз не искам и на тях да налагам своето. Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов. Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово.
Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен.
Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане. Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Бог е Любов.
(втори вариант)
Корените им ще бъдат в този свят, а клоните – в онзи свят, като растенията. Ще говорите и с хората, и с ангелите, и с Бога. – Даже с Бога I Това е много казано. – Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога? – В мълчание.
Бог е Любов.
Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче.
към втори вариант >>
Казвате, че човек трябва да бъде мъдър.
(втори вариант)
Кой не е виждал светлината? Кой не й се е радвал? На светлината хората четат, пишат и учат. Около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея.
Казвате, че човек трябва да бъде мъдър.
Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират.
към втори вариант >>
Не казвам, че това се иска само от свещениците.
(втори вариант)
Аз не искам и на тях да налагам своето. Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов. Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен.
Не казвам, че това се иска само от свещениците.
Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане. Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш.
(втори вариант)
Ще говорите и с хората, и с ангелите, и с Бога. – Даже с Бога I Това е много казано. – Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога? – В мълчание. Бог е Любов.
Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш.
Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог!
към втори вариант >>
Има ли той мъдростта?
(втори вариант)
Кой не й се е радвал? На светлината хората четат, пишат и учат. Около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър.
Има ли той мъдростта?
Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено.
към втори вариант >>
Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи.
(втори вариант)
Учението, което проповядвам, изисква всичко да се върши с любов. Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците.
Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи.
Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане. Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Това е Бог.
(втори вариант)
– Даже с Бога I Това е много казано. – Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога? – В мълчание. Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш.
Това е Бог.
Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог!
към втори вариант >>
Носи ли светлина в себе си?
(втори вариант)
На светлината хората четат, пишат и учат. Около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта?
Носи ли светлина в себе си?
Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина?
към втори вариант >>
Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.
(втори вариант)
Христос казва: "Ако любите Отца си, и мене ще възлюбите, и ще опазите Словото Божие." Казвате, че Христос е глава на Църквата. Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи.
Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.
Не е въпрос за осъждане. Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно.
(втори вариант)
– Да, с Бога ще говорите.Как ще говорим с Бога? – В мълчание. Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог.
Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно.
Това е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог!
към втори вариант >>
Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи.
(втори вариант)
Около светлината извори текат, цветя цъфтят. Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си?
Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи.
Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил.
към втори вариант >>
Не е въпрос за осъждане.
(втори вариант)
Ако сте убедени в това, ще опазите Неговото Слово. Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния.
Не е въпрос за осъждане.
Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Това е Бог.
(втори вариант)
– В мълчание. Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно.
Това е Бог.
Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче. Това е Бог!
към втори вариант >>
Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове.
(втори вариант)
Който има светлина в ума си, той разбира мъдростта, той работи с нея. Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи.
Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове.
Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв.
към втори вариант >>
Да осъждаме, това е най-лесната работа.
(втори вариант)
Христос казва: "Иде време и сега е, когато истинските поклонници няма да се покланят нито в Ерусалим, нито на тази гора, но ще се покланят в Дух и Истина." Значи, те ще се покланят на страдащите, с които светът днес е пълен. Не казвам, че това се иска само от свещениците. Ако всеки свещеник би изпълнил поне едно от своите задължения както трябва, светът досега щеше да се оправи. Ако и всеки вярващ би изпълнил едно от задълженията си, животът на хората щеше да бъде по-добър от сегашния. Не е въпрос за осъждане.
Да осъждаме, това е най-лесната работа.
към втори вариант >>
Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче.
(втори вариант)
Бог е Любов. Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог.
Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче.
Това е Бог!
към втори вариант >>
Това малцина разбират.
(втори вариант)
Казвате, че човек трябва да бъде мъдър. Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове.
Това малцина разбират.
Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н.
към втори вариант >>
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше?
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше?
– Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие.
към втори вариант >>
Това е Бог!
(втори вариант)
Ще гледаш звездите, луната, слънцето в мълчание и ще им се радваш. Това е Бог. Ще се радваш на всяко камъче, на всяко растение и животно. Това е Бог. Ще се радваш на тихия ветрец, на чистото изворче.
Това е Бог!
към втори вариант >>
Много естествено.
(втори вариант)
Има ли той мъдростта? Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират.
Много естествено.
Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си.
към втори вариант >>
– Да изпълняват Божията воля по любов.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше?
– Да изпълняват Божията воля по любов.
Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие.
към втори вариант >>
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране.
Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка.
към втори вариант >>
Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина?
(втори вариант)
Носи ли светлина в себе си? Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено.
Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина?
Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони.
към втори вариант >>
Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше? – Да изпълняват Божията воля по любов.
Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли.
Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено.
към втори вариант >>
Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране.
Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее.
Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена.
към втори вариант >>
Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил.
(втори вариант)
Отличителното качество на светлината е, че тя лекува всички болести, всички недъзи. Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина?
Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил.
Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди.
към втори вариант >>
Домът ви ще бъде благословен.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше? – Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли.
Домът ви ще бъде благословен.
Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи.
към втори вариант >>
Какви ще бъдат децата на новите хора?
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране. Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее.
Какви ще бъдат децата на новите хора?
– Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията.
към втори вариант >>
Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв.
(втори вариант)
Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил.
Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв.
и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа.
към втори вариант >>
Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше? – Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен.
Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени.
Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи. И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
– Нови типове, с нова, чиста обхода.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране. Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора?
– Нови типове, с нова, чиста обхода.
Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава.
към втори вариант >>
и т.н.
(втори вариант)
Това малцина разбират. Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв.
и т.н.
Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници.
към втори вариант >>
Навсякъде ще има плодородие.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." – На какво ги поучаваше? – Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени.
Навсякъде ще има плодородие.
Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи. И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране. Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода.
Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов.
Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената.
към втори вариант >>
Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си.
(втори вариант)
Много естествено. Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н.
Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си.
Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен.
към втори вариант >>
Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие.
(втори вариант)
– Да изпълняват Божията воля по любов. Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие.
Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие.
Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи. И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
Велико нещо е чистата целувка.
(втори вариант)
"И отвори устата си, та ги поучаваше." Като дойде времето, за което говоря, учените ще отстъпят от своето разбиране. Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов.
Велико нещо е чистата целувка.
Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност.
към втори вариант >>
Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони.
(втори вариант)
Как ти, големият търговец, ще разбереш тази истина? Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си.
Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони.
После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил?
към втори вариант >>
Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено.
(втори вариант)
Ако вършите всичко с любов, вие ще бъдете чисти и светли. Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие.
Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено.
Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи. И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
Аз я наричам Божествена.
(втори вариант)
Науката ще придобие нов смисъл, ще оживее. Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка.
Аз я наричам Божествена.
Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината.
към втори вариант >>
После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди.
(втори вариант)
Цял ден седиш пред отворените тефтери, прелистваш ги и казваш: Иван Стоянов има да ми дава 100 000 лева, даже лихвите си не е платил. Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони.
После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди.
След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела.
към втори вариант >>
Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи.
(втори вариант)
Домът ви ще бъде благословен. Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено.
Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи.
И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
Такава е целувката на светията.
(втори вариант)
Какви ще бъдат децата на новите хора? – Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена.
Такава е целувката на светията.
Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен.
към втори вариант >>
След това ще дават клетва пред Господа.
(втори вариант)
Петко Драганов има да ми дава 50 000 лв. и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди.
След това ще дават клетва пред Господа.
Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това?
към втори вариант >>
И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
(втори вариант)
Приятелите ви, обществото, народът също ще бъдат благословени. Навсякъде ще има плодородие. Каквото пожелаете, всичко ще имате в изобилие. Писателите и поетите ще пишат по-добре, по-вдъхновено. Ако в душата на поета е проникнала свободата, в ума му – светлината и в сърцето – чистотата, той ще твори велики работи.
И материалистът, щом в душата му живее свободата, в ума – светлината и в сърцето – чистотата, той ще даде на света велики произведения.
към втори вариант >>
Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава.
(втори вариант)
– Нови типове, с нова, чиста обхода. Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията.
Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава.
Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно.
към втори вариант >>
Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници.
(втори вариант)
и т.н. Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа.
Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници.
Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това? На нивата ли е копал?
към втори вариант >>
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена.
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена.
Тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин.
към втори вариант >>
Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената.
(втори вариант)
Дъщерята, като излиза на училище, ще целуне майка си с целувката на чистата любов. Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава.
Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената.
Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота.
към втори вариант >>
Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен.
(втори вариант)
Този търговец не вижда външната светлина, не я допуща до ума си. Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници.
Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен.
Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това? На нивата ли е копал? Лозето ли е превързвал?
към втори вариант >>
Тя всякога говори на човека.
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена.
Тя всякога говори на човека.
Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон.
към втори вариант >>
Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност.
(втори вариант)
Велико нещо е чистата целувка. Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената.
Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност.
– Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш?
към втори вариант >>
Защо се уморил?
(втори вариант)
Той вижда само образите на своите длъжници, които държи в ума си, като икони. После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен.
Защо се уморил?
Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това? На нивата ли е копал? Лозето ли е превързвал? Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
Не сте ли слушали как Бог говори във вас?
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена. Тя всякога говори на човека.
Не сте ли слушали как Бог говори във вас?
Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея.
към втори вариант >>
– Да, в целувката на хората липсва истината.
(втори вариант)
Аз я наричам Божествена. Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност.
– Да, в целувката на хората липсва истината.
Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те.
към втори вариант >>
Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела.
(втори вариант)
После той тръгва по адвокати, по съдилища, да ги съди. След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил?
Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела.
Работа ли е това? На нивата ли е копал? Лозето ли е превързвал? Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец.
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена. Тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас?
Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец.
– Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно.
към втори вариант >>
Говориш на човека за истината, а не си свободен.
(втори вариант)
Такава е целувката на светията. Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината.
Говориш на човека за истината, а не си свободен.
Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света.
към втори вариант >>
Работа ли е това?
(втори вариант)
След това ще дават клетва пред Господа. Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела.
Работа ли е това?
На нивата ли е копал? Лозето ли е превързвал? Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
– Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида.
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена. Тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец.
– Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида.
Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен.
към втори вариант >>
Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно.
(втори вариант)
Сега хората се целуват, но целувката им ги отвращава. Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен.
Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно.
Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец.
към втори вариант >>
На нивата ли е копал?
(втори вариант)
Как ще види той светлината, като носи в ума си десетки дела, заведени против неговите длъжници. Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това?
На нивата ли е копал?
Лозето ли е превързвал? Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин.
(втори вариант)
"И отвори устата си." Тази уста е Божествена. Тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида.
Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин.
Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало.
към втори вариант >>
Говориш за любовта, а нямаш чистота.
(втори вариант)
Жената е недоволна от целувката на мъжа, и мъжът – от целувката на жената. Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно.
Говориш за любовта, а нямаш чистота.
Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна.
към втори вариант >>
Лозето ли е превързвал?
(втори вариант)
Вечерта се върне у дома си уморен, измъчен. Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това? На нивата ли е копал?
Лозето ли е превързвал?
Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон.
(втори вариант)
Тя всякога говори на човека. Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин.
Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон.
Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито.
към втори вариант >>
Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш?
(втори вариант)
Казват, че липсва нещо в целувката, липсва нежност. – Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота.
Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш?
– Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето.
към втори вариант >>
Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
(втори вариант)
Защо се уморил? Цял ден преглеждал тефтерите си, водил дела. Работа ли е това? На нивата ли е копал? Лозето ли е превързвал?
Според мене, само онзи може да бъде уморен, който е копал на нивата и на лозето.
към втори вариант >>
Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея.
(втори вариант)
Не сте ли слушали как Бог говори във вас? Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон.
Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея.
Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата?
към втори вариант >>
– Обичам те.
(втори вариант)
– Да, в целувката на хората липсва истината. Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш?
– Обичам те.
Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам.
към втори вариант >>
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено.
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено.
Ето, и аз съм между тях. Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос!
към втори вариант >>
Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно.
(втори вариант)
Той някога ти нашепва: Стани, иди да помогнеш на онзи страдалец. – Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея.
Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно.
Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си.
към втори вариант >>
Чрез тебе аз виждам красивото в света.
(втори вариант)
Говориш на човека за истината, а не си свободен. Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те.
Чрез тебе аз виждам красивото в света.
За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш?
към втори вариант >>
Ето, и аз съм между тях.
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено.
Ето, и аз съм между тях.
Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана.
към втори вариант >>
Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен.
(втори вариант)
– Днес не съм разположен, нямам време, друг път ще отида. Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно.
Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен.
Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало.
към втори вариант >>
За мене ти си прозорец.
(втори вариант)
Говориш за светлината, а в ума ти е тъмно. Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света.
За мене ти си прозорец.
През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе.
към втори вариант >>
Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме.
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено. Ето, и аз съм между тях.
Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме.
Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано.
към втори вариант >>
Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало.
(втори вариант)
Така Бог ти говори втори, трети, четвърти път, докато най-после ти възприемеш мисълта Му и кажеш: Трябва да живея по нов начин. Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен.
Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало.
Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън.
към втори вариант >>
През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна.
(втори вариант)
Говориш за любовта, а нямаш чистота. Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец.
През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна.
Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината.
към втори вариант >>
Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил.
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено. Ето, и аз съм между тях. Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме.
Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил.
Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той.
към втори вариант >>
Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито.
(втори вариант)
Бог въздава заслужено на всеки, който не изпълнява Неговия закон. Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало.
Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито.
По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло.
към втори вариант >>
Пределите й достигат до слънцето.
(втори вариант)
Погледна някого, и той веднага ме пита: Защо ме гледаш? – Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна.
Пределите й достигат до слънцето.
Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. – Де е тази кочина?
към втори вариант >>
Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни.
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено. Ето, и аз съм между тях. Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил.
Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни.
И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той. Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа.
към втори вариант >>
По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата?
(втори вариант)
Един касапин, недоволен от материалното си положение, постоянно казвал: Искам да забогатея. Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито.
По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата?
Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото.
към втори вариант >>
Ти не познаваш душата си, но аз я познавам.
(втори вариант)
– Обичам те. Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето.
Ти не познаваш душата си, но аз я познавам.
Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. – Де е тази кочина? Коя е тя?
към втори вариант >>
И след това ще ме убеждават какво учил Христос!
(втори вариант)
Сега, аз говоря на съвременните културни християнски народи, които плачат за Христа, за Неговите страдания, за това, че учението Му не е приложено. Ето, и аз съм между тях. Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни.
И след това ще ме убеждават какво учил Христос!
Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той. Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа. Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието.
към втори вариант >>
Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си.
(втори вариант)
Имам къща, овце, говеда, но това не ми е достатъчно. Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата?
Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си.
Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило!
към втори вариант >>
Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш?
(втори вариант)
Чрез тебе аз виждам красивото в света. За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам.
Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш?
– Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. – Де е тази кочина? Коя е тя? – Тя е затворът, в който още живееш.
към втори вариант >>
Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана.
(втори вариант)
Ето, и аз съм между тях. Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос!
Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана.
Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той. Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа. Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. С това знание ние можем да изправим живота си.
към втори вариант >>
Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало.
(втори вариант)
Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си.
Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало.
Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба!
към втори вариант >>
– Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе.
(втори вариант)
За мене ти си прозорец. През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш?
– Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе.
Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. – Де е тази кочина? Коя е тя? – Тя е затворът, в който още живееш. Толкова години седиш пред тефтерите си, прелистваш ги, кой колко ти дължи.
към втори вариант >>
Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано.
(втори вариант)
Хайде да започнем да изучаваме Христовото учение и да го прилагаме. Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана.
Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано.
След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той. Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа. Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. С това знание ние можем да изправим живота си. Говоря за изопачения живот, защото някога човек яде повече, отколкото трябва, и после намира, че няма смисъл в яденето.
към втори вариант >>
Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън.
(втори вариант)
Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало.
Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън.
Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба! След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните.
към втори вариант >>
Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината.
(втори вариант)
През тебе виждам твоята душа, грамадна, необятна. Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе.
Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината.
– Де е тази кочина? Коя е тя? – Тя е затворът, в който още живееш. Толкова години седиш пред тефтерите си, прелистваш ги, кой колко ти дължи. Колко бедни вдовици си разплакал с тези тефтери!
към втори вариант >>
След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той.
(втори вариант)
Това, което знаят днес християните, не представя нито една хилядна част от онова, което Христос някога е говорил. Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано.
След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той.
Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа. Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. С това знание ние можем да изправим живота си. Говоря за изопачения живот, защото някога човек яде повече, отколкото трябва, и после намира, че няма смисъл в яденето. Каква разлика има между онзи, който яде, и онзи, който не яде?
към втори вариант >>
Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло.
(втори вариант)
Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън.
Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло.
Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба! След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните. Не, тази страшна съдба показва, че лошите дела имат такива последствия.
към втори вариант >>
– Де е тази кочина?
(втори вариант)
Пределите й достигат до слънцето. Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината.
– Де е тази кочина?
Коя е тя? – Тя е затворът, в който още живееш. Толкова години седиш пред тефтерите си, прелистваш ги, кой колко ти дължи. Колко бедни вдовици си разплакал с тези тефтери! Затвори тефтерите си, изгори ги и кажи: Ще живея според новото учение.
към втори вариант >>
Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа.
(втори вариант)
Много неща от Христовото учение се изхвърлиха, защото не бяха в интерес на тогавашните християни. И след това ще ме убеждават какво учил Христос! Много велики истини е казал Той, но ги оставиха настрана. Всичко, каквото е проповядвал Христос, не е написано. След 2000 години, като дойдете пак на земята, ще разберете, какво е учил Той.
Тогава хората ще имат истинска култура и ще изнесат Учението на Христа.
Светлината е обект на Христовото учение, на Божията Мъдрост, която носи знанието. С това знание ние можем да изправим живота си. Говоря за изопачения живот, защото някога човек яде повече, отколкото трябва, и после намира, че няма смисъл в яденето. Каква разлика има между онзи, който яде, и онзи, който не яде? Заболееш, и преставаш да ядеш.
към втори вариант >>
Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото.
(втори вариант)
По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло.
Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото.
Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба! След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните. Не, тази страшна съдба показва, че лошите дела имат такива последствия. Това са резултатите на лъжливите учения, на кривите възгледи и заблуждения.
към втори вариант >>
Коя е тя?
(втори вариант)
Ти не познаваш душата си, но аз я познавам. Погледна друг, и той пак пита: Защо ме гледаш? – Гледам твоя ум и се чудя, как още стоиш в кочината, като прасе. Чудя се, как можеш с този голям ум да стоиш затворен в кочината. – Де е тази кочина?
Коя е тя?
– Тя е затворът, в който още живееш. Толкова години седиш пред тефтерите си, прелистваш ги, кой колко ти дължи. Колко бедни вдовици си разплакал с тези тефтери! Затвори тефтерите си, изгори ги и кажи: Ще живея според новото учение. Никой вече не ми дължи.
към втори вариант >>
2.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот.
Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват.
Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот.
Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане.
В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот.
Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане.
Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане.
Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си.
Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама.
към беседата >>
Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си.
Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава.
Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно.
към беседата >>
Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава.
Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си.
През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората.
към беседата >>
През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си.
През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми.
В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят.
към беседата >>
В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми.
В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно.
В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите.
към беседата >>
В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама.
Това са ред философски разсъждения, които ще ви помогнат дотолкова, доколкото можете да ги приложите в живота си. Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно.
В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама.
В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията?
към беседата >>
В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно.
Знанието на човека, колкото и малко да е, се цени в зависимост от това, доколко може да се приложи в сегашния преходен живот, който той минава. Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама.
В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно.
Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х.
към беседата >>
Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората.
Ако знанието на човека е в състояние да извърши нещо разумно за него, да го повдигне поне един милиметър по-високо от обикновеното му положение, е на мястото си. През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно.
Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората.
На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо?
към беседата >>
На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят.
През всеки период на живота си човек складира в подсъзнанието си по малко знания, които, събрани заедно, представляват онова истинско, положително Знание, към което всеки се стреми. В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората.
На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят.
Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y.
към беседата >>
Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите.
В развитието си човешкото съзнание минава през разни фази, вследствие на което цени нещата различно. В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят.
Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите.
Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни.
към беседата >>
Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията?
В една от своите фази на развитие човек ще цени онзи атлет, който носи на гърба си двеста килограма тежест; в друга фаза на развитие той ще цени онзи атлет, който носи в главата си скъпоценен камък, тежък петстотин грама. В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите.
Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията?
Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
Това е един неизвестен въпрос – х.
В трета фаза на развитие той ще цени житното зърно. Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията?
Това е един неизвестен въпрос – х.
След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо?
Въз основа на това различие ние познаваме няколко вида съзнания в Природата: съзнание на минералите, на растенията, на животните и на хората. На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х.
След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо?
Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
Това е второ неизвестно – y.
На тези четири категории съзнания отговарят други четири вида съзнания от невидимия свят. Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо?
Това е второ неизвестно – y.
Значи имате едно уравнение с две неизвестни. Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
Значи имате едно уравнение с две неизвестни.
Казано е, например, че растенията са деца на Ангелите. Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y.
Значи имате едно уравнение с две неизвестни.
Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
Сега се явява въпросът защо Ангелите трябва да вземат формата на растенията? Това е един неизвестен въпрос – х. След това се явява въпросът защо Бог е направил човека от пръст, не можа ли да го направи от друго нещо? Това е второ неизвестно – y. Значи имате едно уравнение с две неизвестни.
Трябва да намерите начин как да решите това уравнение.
към беседата >>
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели.
Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува.
към беседата >>
Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели.
Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу.
Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ.
към беседата >>
Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу.
Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им.
Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят.
към беседата >>
Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им.
Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл.
Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия.
към беседата >>
Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл.
Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл.
Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.
към беседата >>
Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува.
Ангелите се свързват със съзнанието на растенията, за да им помогнат да развият добродетели. Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл.
Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува.
Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло.
към беседата >>
Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ.
Растенията са лишени от добродетели, затова са обърнати с главата надолу. Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува.
Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ.
Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно.
към беседата >>
Образите за нещата се крият в Причинния свят.
Слънчевата енергия действа главно върху крайниците им – техните добродетели – и помага за развитието им. Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ.
Образите за нещата се крият в Причинния свят.
Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята.
към беседата >>
Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия.
Хората пък, понеже имат донякъде развити добродетели, са поставени с главата нагоре, да развият в себе си повече мисъл. Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят.
Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия.
Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.
Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия.
Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.
Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло.
Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава; мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.
Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло.
Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно.
Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло.
Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно.
И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята. Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята.
Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно.
И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята.
Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло. Слязъл на физическия свят, човек се явява с добре развито Физическо тяло. Днес то служи като база, върху която се развиват другите тела: Астрално, Ментално и Причинно. И наистина, виждаме, че във физическо отношение човек е пригоден за живота на Земята.
Хиляди години е работено в това направление, за да може човек самостоятелно да расте и да се развива, да използва условията на физическия свят.
към беседата >>
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела.
У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот.
към беседата >>
У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела.
У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло.
У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата.
към беседата >>
У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло.
У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло.
Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората.
към беседата >>
Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло.
Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н.
Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре.
към беседата >>
Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н.
Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят.
Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот.
И тъй, в човека първо се е създало физическото тяло, за да послужи като основа за съграждане на останалите тела. У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят.
Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот.
На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата.
У някои хора физическото тяло е напълно завършено, затова те могат да минат в Астралния свят и да започнат строежа на Астралното си тяло. У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот.
На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата.
Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
Той трябва да разбира нуждите на хората.
У други хора физическото тяло не е още напълно развито, вследствие на което те дълго време още трябва да прекарват на физическия свят, докато напълно завършат строежа на физическото си тяло. Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата.
Той трябва да разбира нуждите на хората.
Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре.
Тъй щото, физическото тяло представлява основа за Астралното, Астралното представлява основа за Менталното, Менталното – за Причинното и т.н. Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората.
Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре.
Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
Едно трябва да знаете: всяко тяло трябва да бъде така усъвършенствано, че да може свободно да расте и да се развива в съответния за него свят. Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре.
Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме."
към беседата >>
Всеки Божествен път извършва определена работа.
Всеки Божествен път извършва определена работа.
Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон!
към беседата >>
Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука.
Всеки Божествен път извършва определена работа.
Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука.
Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища.
към беседата >>
Това значи морал.
Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука.
Това значи морал.
Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно.
към беседата >>
Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска.
Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал.
Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска.
Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си.
към беседата >>
Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде.
Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска.
Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде.
Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!
към беседата >>
Строг и неумолим е кармическият закон!
Всеки Божествен път извършва определена работа. Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде.
Строг и неумолим е кармическият закон!
Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си.
към беседата >>
Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища.
Веднъж сте инженери – за интересите на хиляди хора вие трябва да строите пътища, по които те ще минават, по всички правила на новата наука. Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон!
Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища.
Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици.
към беседата >>
Той е държавен работник, на когото се плаща редовно.
Това значи морал. Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища.
Той е държавен работник, на когото се плаща редовно.
От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал.
към беседата >>
От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си.
Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно.
От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си.
И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора.
към беседата >>
И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!
Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си.
И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!
" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни.
към беседата >>
" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си.
Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища!
" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си.
Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища?
към беседата >>
Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици.
Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си.
Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици.
Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват.
към беседата >>
Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал.
Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици.
Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал.
Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал.
към беседата >>
Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора.
От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал.
Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора.
Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат.
към беседата >>
Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни.
И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора.
Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни.
Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение.
към беседата >>
Какъв е резултатът от тия железни пътища?
" Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни.
Какъв е резултатът от тия железни пътища?
Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал.
към беседата >>
Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват.
Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища?
Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват.
Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично.
към беседата >>
Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал.
Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват.
Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал.
Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат.
Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал.
Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат.
Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение.
Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат.
Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение.
Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
Такъв е Божественият морал.
Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение.
Такъв е Божественият морал.
В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично.
Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал.
В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично.
Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично.
Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал.
към беседата >>
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне.
С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е.
към беседата >>
С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне.
С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място.
Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето.
към беседата >>
Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място.
Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя.
Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата.
към беседата >>
Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя.
Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината.
Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
към беседата >>
Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината.
Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите.
Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат.
към беседата >>
Възможно е.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите.
Възможно е.
Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща.
към беседата >>
Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето.
С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е.
Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето.
И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око.
към беседата >>
И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата.
Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето.
И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не.
към беседата >>
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат.
Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света.
В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат.
Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща.
Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат.
Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща.
Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око.
Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща.
Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око.
В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не. Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не.
И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око.
В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не.
Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. В Духовния свят инженерите разполагат с особени увеличителни лещи, които поставят пред готовата къща и гледат. Всички тухли, керемиди, греди, гвоздеи се представят в увеличен вид и могат свободно, безпрепятствено да се броят както в някоя незавършена къща. Щом направят изчислението, отстраняват лещата и гледат на къщата с обикновено око. В Духовния свят всяка дума, всяка мисъл, всяко чувство може лесно да се провери истинно ли е или не.
Там най-малката дисхармония, най-малкият фалш е налице.
към беседата >>
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители.
Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели.
към беседата >>
Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители.
Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син.
Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти.
към беседата >>
Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син.
Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си.
Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях.
към беседата >>
Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си.
Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец.
Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл.
към беседата >>
Като свири и пее, той ще обира хората.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец.
Като свири и пее, той ще обира хората.
Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода.
към беседата >>
Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели.
Когато се говори за промяна в съзнанието, тази промяна лесно може да стане с децата, а не със самите родители. Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората.
Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели.
Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти.
Например, майка музикантка и баща с наклонност да краде раждат син. Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели.
Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти.
В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях.
Ако синът вземе външната форма на родителите си, а в съзнанието си вложи свое съдържание и свой смисъл, по съзнание той ще седи по-високо от родителите си. Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти.
В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях.
И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл.
Обаче, ако синът вземе своя форма, а съдържанието на съзнанието – от родителите си, от една страна той ще бъде музикант, а от друга – крадец. Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях.
И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл.
Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода. Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода.
Като свири и пее, той ще обира хората. Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл.
Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода.
Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
Следователно, когато детето запази своята външна форма, а вземе от родителите си съдържанието и смисъла на тяхното съзнание, то носи техни пороци и добродетели. Ако запази свое съдържание и свой смисъл, а вземе външната форма на родителите си, то ще наследи техните външни черти. В първия случай детето е наследило нещо вътрешно от родителите си, във втория случай детето външно, по кръв, по форма само прилича на родителите си, а по съдържание и смисъл е чуждо за тях. И тъй, ако искате да се освободите от някаква фамилна, родова слабост, вие трябва да вземете само формата на тази слабост, но не и нейното съдържание и смисъл. Например, бащата обича да пие; и синът може да пие, но не вино както баща си, а вода.
Щом вземете формата на някоя слабост от родителите си, изпразнете тази форма и вложете в нея свое съдържание и свой смисъл.
към беседата >>
Ясен ли ви е този въпрос сега?
Ясен ли ви е този въпрос сега?
Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно.
към беседата >>
Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано.
Ясен ли ви е този въпрос сега?
Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано.
Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи.
към беседата >>
Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха.
Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано.
Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха.
Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат.
към беседата >>
Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш.
Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха.
Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш.
Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията.
към беседата >>
Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите.
Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш.
Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите.
Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата.
към беседата >>
Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно.
Ясен ли ви е този въпрос сега? Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите.
Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно.
И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса.
към беседата >>
И философията има свои методи.
Или ще кажете, че е толкова ясен, колкото и по-рано. Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно.
И философията има свои методи.
Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание.
към беседата >>
Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат.
Според мене едни работи ви станаха ясни, а други се замъглиха. Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи.
Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат.
Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново.
към беседата >>
Това е модерно схващане във философията.
Такава е човешката философия: две изтъчеш, три разтъчеш. Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат.
Това е модерно схващане във философията.
Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица.
към беседата >>
Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата.
Ако всички въпроси ви станат ясни, няма какво да учите. Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията.
Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата.
Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата.
към беседата >>
Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса.
Дали харесвате тази философия, или не я харесвате, не е важно. И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата.
Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса.
Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две.
към беседата >>
Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание.
И философията има свои методи. Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса.
Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание.
Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново.
Например, съвременните естественици твърдят, че броят на елементите в Природата е строго определен, те нито се намаляват, нито растат. Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание.
Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново.
Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица.
Това е модерно схващане във философията. Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново.
Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица.
Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата.
Всъщност не е така, всяка година се придава по един нов елемент в Природата. Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица.
Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата.
Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две. После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две.
Този елемент иде отвън някъде и влиза в Космоса. Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата.
Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две.
После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
Външно, във физическия свят, това не е констатирано в промените на човешкото съзнание. Всеки момент в човешкото съзнание се влива нещо ново. Като разрешават известен въпрос, някои философи казват: "Ние бяхме разрешили въпроса добре, но в съзнанието ни влезе нов елемент х, който развали работата." Те правят изчисление и намират, че х е равен, например, на единица. Тъкмо разрешат въпроса, на другия ден още един нов елемент – y влиза в съзнанието им и разваля работата. Изчисляват на какво е равен у и намират, че е равен, например, на две.
После влезе нов елемент в съзнанието, който постоянно го изменя, а от това и материята се диференцира.
към беседата >>
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства.
В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът.
към беседата >>
В действителност не е така.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства.
В действителност не е така.
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
към беседата >>
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така.
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората.
Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода.
към беседата >>
Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората.
Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви.
Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние.
към беседата >>
Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви.
Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент.
Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание.
към беседата >>
Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства. В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент.
Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът.
Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос.
към беседата >>
Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
В действителност не е така. Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът.
Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново.
към беседата >>
Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода.
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода.
Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено.
към беседата >>
Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние.
Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода.
Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние.
От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества.
към беседата >>
От тази материя зависи проявата на нашето съзнание.
Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние.
От тази материя зависи проявата на нашето съзнание.
От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно.
към беседата >>
От материята зависят действащите сили в целия Космос.
Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание.
От материята зависят действащите сили в целия Космос.
Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо?
към беседата >>
Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново.
Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът. Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос.
Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново.
Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент.
към беседата >>
Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено.
Тази първична еманация е хиляди пъти по-лека, по-чиста, по-фина от материята на водорода. Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново.
Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено.
Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си.
към беседата >>
Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества.
Затова, когато се говори за състоянието на материята, всякога трябва да се изхожда от нейното първично състояние. От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено.
Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества.
Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима.
към беседата >>
Какво представлява новото, това е неизвестно.
От тази материя зависи проявата на нашето съзнание. От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества.
Какво представлява новото, това е неизвестно.
То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима.
към беседата >>
То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо?
От материята зависят действащите сили в целия Космос. Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно.
То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо?
Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Защото новото иде всеки момент.
Тъй щото всеки ден, всяка минута, всеки момент в Живота се внася нещо ново. Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо?
Защото новото иде всеки момент.
Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си.
Ако за момент само приемем, че това втичане на новото престава, с Космоса всичко е свършено. Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент.
Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си.
Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима.
Колкото малко да е, новото внася радост, подтик, тласък у всички живи същества. Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си.
Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима.
Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима. Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима.
Какво представлява новото, това е неизвестно. То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима.
Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима.
Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
То ще остане неизвестно за всякога, за всички времена. Защо? Защото новото иде всеки момент. Никой учен, никой светия, никой Ангел даже не знае какво носи бъдещето в себе си. Причината за това е, че първоначалната, Божествената сила е безгранична и непостижима. Докато не се е проявила, тя е безгранична и непостижима; щом се прояви, тя става постижима.
Стремете се към проявеното съзнание, като пазите правилото да не изяждате всичкото жито в хамбара.
към беседата >>
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате?
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате?
Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д.
към беседата >>
Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето.
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате?
Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето.
Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате.
към беседата >>
Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие.
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето.
Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие.
По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести.
към беседата >>
По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие.
По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?
" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие.
към беседата >>
" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате.
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?
" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате.
В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята.
към беседата >>
В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д.
Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате.
В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д.
Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света?
към беседата >>
Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате.
Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д.
Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате.
Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието.
към беседата >>
Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести.
Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате.
Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести.
Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота.
към беседата >>
Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие.
По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ? " Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести.
Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие.
Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал.
към беседата >>
Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята.
" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие.
Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята.
Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига.
към беседата >>
Защо идат нещастията в света?
В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята.
Защо идат нещастията в света?
Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него.
към беседата >>
Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието.
Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света?
Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието.
Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата.
към беседата >>
Този закон е свързан с правилното движение в Живота.
Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието.
Този закон е свързан с правилното движение в Живота.
Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
Точката А представлява мястото на вашия идеал.
Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота.
Точката А представлява мястото на вашия идеал.
Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига.
Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал.
Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига.
Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него.
Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига.
Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него.
– "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
– "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата.
Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него.
– "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата.
И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата.
И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки.
към беседата >>
Желая ви да разсъждавате правилно, да придобиете такова Знание, което всякога можете да приложите в живота си и посредством което всякога можете да градите.
Желая ви да разсъждавате правилно, да придобиете такова Знание, което всякога можете да приложите в живота си и посредством което всякога можете да градите.
Без това Знание никакъв морал не можете да създадете в себе си.
към беседата >>
Без това Знание никакъв морал не можете да създадете в себе си.
Желая ви да разсъждавате правилно, да придобиете такова Знание, което всякога можете да приложите в живота си и посредством което всякога можете да градите.
Без това Знание никакъв морал не можете да създадете в себе си.
към беседата >>
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана.
Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад?
към беседата >>
Например, какво разбирате под думата жажда?
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана.
Например, какво разбирате под думата жажда?
Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея?
към беседата >>
Жаждата означава известно вътрешно състояние.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда?
Жаждата означава известно вътрешно състояние.
Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние.
към беседата >>
Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние.
Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
към беседата >>
Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство.
Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия.
към беседата >>
Какво разбирате под думата глад?
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство.
Какво разбирате под думата глад?
Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея?
Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад?
Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея?
И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
И гладът означава известно вътрешно състояние.
Жаждата означава известно вътрешно състояние. Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея?
И гладът означава известно вътрешно състояние.
Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство. Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние.
Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
Гладувам и глад са две различни понятия. Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
Гладувам и глад са две различни понятия.
Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
Гладувам и глад са две различни понятия.
Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна. Гладувам и глад са две различни понятия.
Има ли някакво отношение между жаждата и глада?
към беседата >>
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения.
Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли.
към беседата >>
Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения.
Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи.
Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания.
към беседата >>
Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи.
Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава.
Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е.
към беседата >>
Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава.
Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта.
Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора.
към беседата >>
Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта.
Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи.
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт?
към беседата >>
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли.
Тъй щото всяка дума, всяка права мисъл има свои физически отражения. Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи.
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли.
Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
към беседата >>
Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания.
Мисълта върви в линии, които са вълнообразни, както светлинните лъчи. Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли.
Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания.
При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават.
към беседата >>
При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е.
Тия линии изглеждат прави, така се проектират в плоскостта, обаче всяка мисъл претърпява неколкократно пречупване в зависимост от средите, през които минава. Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания.
При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е.
ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора.
Колкото е по-голяма разликата в гъстотата на средите, през които мисълта минава, толкова по-големи са ъглите, които се образуват при пречупването на мисълта. Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е.
ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора.
Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
Как ще си обясните този факт?
Следователно при пречупване на мислите се образуват различни ъгли – остри, прави и тъпи. При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора.
Как ще си обясните този факт?
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт?
Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават.
Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават.
Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават.
Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си.
към беседата >>
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре.
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре.
Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център?
към беседата >>
Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята?
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре.
Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята?
(– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята).
към беседата >>
(– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите.
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята?
(– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите.
Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята?
към беседата >>
Доколко е вярно това твърдение, не е важно.
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите.
Доколко е вярно това твърдение, не е важно.
Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn.
към беседата >>
Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу?
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно.
Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу?
Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре.
към беседата >>
Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център?
Миналата лекция говорих върху съзнанието, но не можахте да го разберете добре. Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу?
Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център?
(– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки.
към беседата >>
(– Не е минало през центъра на Земята).
Как мислите, какво ще стане със съзнанието на един Ангел, ако се проектира към Земята? (– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център?
(– Не е минало през центъра на Земята).
Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята?
(– Ще се пречупи, понеже минава от по-рядка в по-гъста среда.) Окултистите казват, че растенията са деца на Ангелите. Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята).
Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята?
Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn.
Доколко е вярно това твърдение, не е важно. Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята?
Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn.
Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре.
Питам обаче през каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn.
Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре.
Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки.
Дали това съзнание е минало през центъра на Земята или през друг някакъв център? (– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре.
Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки.
Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
(– Не е минало през центъра на Земята). Каква форма щяха да имат растенията и в какво положение щяха да се намират, ако бяха минали през центъра на Земята? Ако означим съзнанието на растенията с правата АВ, съзнанието на животните ще върви в перпендикулярна посока на АВ, а именно в посока mn. Съзнанието на човека пък ще върви в посока nd – нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки.
Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание.
към беседата >>
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето.
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето.
Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D. Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
към беседата >>
Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите.
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето.
Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите.
Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D. Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
към беседата >>
Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето.
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите.
Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето.
Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D. Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
към беседата >>
Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D.
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето.
Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D.
Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
към беседата >>
Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
Човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Според някои окултисти растенията са деца на Ангелите, а животните – деца на Архангелите. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока А към В, хората се движат от посока С към D.
Правата СD показва посоката на движението на човешкото съзнание, когато е слизало в материята.
към беседата >>
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило.
От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята.
към беседата >>
От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило.
От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение.
Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето.
към беседата >>
Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение.
Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката.
Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало.
към беседата >>
Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката.
Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания.
Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота.
към беседата >>
Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания.
Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно.
Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята.
Сега, когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока – от D към С, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно.
Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята.
Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето.
От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята.
Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето.
В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало.
Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето.
В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало.
Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота.
Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало.
Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота.
Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
Разликата в разбиранията им се заключава в следното: растенията не познават какво нещо е грях, престъпление, срам, те вършат всичко открито; хората познават греха, престъпленията, те вършат нещата тайно. Човек е придобил тези неща от времето, когато е минавал през центъра на Земята. Едва сега той се връща към първоначалното си положение, едва сега съзнанието му се отправя към центъра на Слънцето. В движението си нагоре той се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човек започва да изучава великите мистерии на Живота.
Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си.
към беседата >>
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани.
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани.
Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата.
към беседата >>
Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси.
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани.
Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси.
Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение?
към беседата >>
Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси.
Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели.
към беседата >>
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито.
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси?
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито.
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито.
към беседата >>
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде.
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито.
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде.
Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани.
към беседата >>
Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата.
Каквото и да се говори за съзнанието, както и да се обяснява, все ще останат някои неща неразбрани. Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде.
Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата.
Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано.
към беседата >>
Какво печели човек при това положение?
Докато сте ученици, все ще има някои неясни за вас въпроси. Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата.
Какво печели човек при това положение?
Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот.
към беседата >>
Нищо не печели.
Казвате: "Защо не може и не трябва да разберем всички въпроси? " Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение?
Нищо не печели.
Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито.
" Ще ви отговоря със следния пример: представете си, че имате един голям хамбар, пълен с жито. Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели.
Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито.
Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани.
Човешкото съзнание иска да изследва какво количество жито има в хамбара – това значи всичкото жито да се изяде. Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито.
Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани.
В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
В негов интерес е да остави част от житото неизследвано.
Като се изяде житото, следната година няма да има, какво да се посади на нивата. Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани.
В негов интерес е да остави част от житото неизследвано.
Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот. Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот.
Какво печели човек при това положение? Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано.
Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот.
Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
Нищо не печели. Щом е така, на човека не остава нищо друго, освен да се откаже от желанието си да изследва всичкото жито. Колкото и да е любознателен, нека остави някои въпроси неизследвани. В негов интерес е да остави част от житото неизследвано. Човек все трябва да остави нещо неизследвано в живота си, за да му послужи като основа на бъдещия му живот.
Така постъпва и Природата: тя крие много тайни в себе си, които постепенно, по малко открива на онези, които искрено желаят да учат.
към беседата >>
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата.
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата.
Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи.
към беседата >>
Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи.
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата.
Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи.
Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи.
към беседата >>
Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи.
Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила.
към беседата >>
Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее.
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее.
Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности.
към беседата >>
Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо?
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее.
Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо?
Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си.
към беседата >>
Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи.
Сега ще ви дам един пример – сами да направите сравнение, за да видите как хората ценят нещата. Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо?
Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи.
Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си.
към беседата >>
Първото общество пренебрегва малките работи.
Представете си две общества, които имат различни разбирания и различни изисквания: едното общество се стреми към големи работи и тях цени, другото общество пък цени малките работи. Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи.
Първото общество пренебрегва малките работи.
Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства.
към беседата >>
Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила.
Пред тези общества се явяват двама атлети: първият носи на гърба си тежест от двеста килограма, вторият носи един скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи.
Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила.
Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности.
Като се явят пред тези общества, първото ще ръкопляска на първия атлет, него ще признае за герой, а на втория ще се смее. Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила.
Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности.
Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си.
Второто общество ще признае за герой втория атлет, на него ще ръкопляска, но и на първия ще отдаде нужното внимание. Защо? Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности.
Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си.
Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си.
Защото, като се стреми към малките работи, второто общество може да цени и разбира и големите работи. Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си.
Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си.
И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства.
Първото общество пренебрегва малките работи. Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си.
И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства.
Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
Героят, който носи двеста килограма на гърба си, е физически силен човек, той е развил своята мускулна сила. Вторият герой, който носи тежест от петстотин грама, е умствено силен човек, той е развил своите умствени способности. Скъпоценният камък, който тежи само петстотин грама, представлява знанието, което този човек е складирал в главата си. Тъй щото, първият герой носи тежест на гърба си, а вторият – в главата си. И затова, като казвам, че Природата е скрила своите тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства.
Тези богатства се откриват по малко, постепенно и то само за разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят.
към беседата >>
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно.
към беседата >>
Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест.
Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление.
Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества.
към беседата >>
Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление.
Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи.
Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват.
към беседата >>
Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи.
Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят.
В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот.
към беседата >>
В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят.
В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове.
Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане.
към беседата >>
Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно.
И тъй, всички учени хора са атлети, които носят в главата си скъпоценен камък от петстотин грама тежест. Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове.
Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно.
Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества. Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества.
Те искат да знаят как е създаден светът и работят в това направление. Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно.
Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества.
Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват. Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват.
Първоначално светът е бил създаден от едно малко житно зрънце, което и мравка е могла да носи. Днес обаче светът е станал толкова голям, че и Ангелите не могат да го носят. В течение на вековете от това житно зърно са могли да произлязат цели светове. Това показва, че е станало размножаване на живата материя, която се съдържа в житното зърно. Всяко нещо съдържа освен жива материя, способна да се развива, още и груба, инертна материя, която представлява спящи, паднали същества.
Те чакат времето си да се събудят, да започнат да се развиват.
Следователно една от задачите на всеки човек е да събуди тази инертна материя в себе си, да я обработи, да я организира, да стане годна за съзнателен Живот. Тази инертна материя се среща и в най-малките песъчинки, които хората подритват без да знаят, че в тях се крият същества, които чакат часа на своето пробуждане. Те казват: "Едно време и ние ритахме като вас, но сега се учим да не ритаме."
към беседата >>
3.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть.
Раждането подразбира, че азъ не за пръвъ пѫть се явявамъ въ Ню-Йоркъ, но за пръвъ пѫть излизамъ на Ню-Йоркското пристанище съ този параходъ, и пръвъ пѫть отивамъ за Америка, но прѣди да отида въ Америка, азъ съмъ живѣлъ; а насъ искатъ да ни убедятъ, че за пръвъ пѫть живѣемъ. Не. И сега, въ България за пръвъ пѫть се е родило туй дѣтенце. Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило? Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ.
Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть.
Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие.
Питамъ адвоката: На тебе колко ти дължи? – 100 лева. На ти 100 лева. „Не, не ги искамъ“. Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши.
Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие.
Ще плащате, разбирате ли? “ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ.
към беседата >>
“ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ.
– Въ пѫтя съмъ азъ. Азъ нѣма да се спра даже да отговоря. Ако нѣкой ми каже така: „Ти въ пѫтя ли вървишъ? “ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си?
“ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ.
Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това?
към беседата >>
Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура.
И сега, въ България за пръвъ пѫть се е родило туй дѣтенце. Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило? Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть.
Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура.
Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ.
към беседата >>
Ще плащате, разбирате ли?
– 100 лева. На ти 100 лева. „Не, не ги искамъ“. Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие.
Ще плащате, разбирате ли?
“ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме!
към беседата >>
Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва.
Азъ нѣма да се спра даже да отговоря. Ако нѣкой ми каже така: „Ти въ пѫтя ли вървишъ? “ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ.
Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва.
Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение.
към беседата >>
Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ.
Хубаво, но ако туй дѣтенце сега за пръвъ пѫть идва на земята, отъ дѣ научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави нѣкои добри нѣща, отъ дѣ ги е научило? Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура.
Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ.
Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони.
към беседата >>
“ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ.
На ти 100 лева. „Не, не ги искамъ“. Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли?
“ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ.
За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва.
Ако нѣкой ми каже така: „Ти въ пѫтя ли вървишъ? “ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва.
Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва.
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ?
към беседата >>
Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица.
Ако туй е въ реда на нѣщата, добрѣ ще е. Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ.
Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица.
Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ.
към беседата >>
За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ.
„Не, не ги искамъ“. Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли? “ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ.
За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ.
Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ.
“ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва.
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ.
Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ?
към беседата >>
Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката.
Добрѣ е да се родятъ хората само веднъжъ. Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица.
Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката.
Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“.
към беседата >>
Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева!
Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли? “ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ.
Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева!
И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още?
Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ.
Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още?
Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта?
към беседата >>
Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ.
Но тия съврѣменнитѣ дѣца сѫ живѣли и другъ пѫть. Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката.
Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ.
Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
към беседата >>
И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ.
Казвамъ: „Слушайте, така трѣбва и вие да проповѣдвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли? “ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева!
И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ.
Ама излъгалъ ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това?
“ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още?
Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това?
И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ?
към беседата >>
Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ.
Тѣ за пръвъ пѫть идватъ съ своя параходъ въ България, но носятъ своя багажъ, носятъ въ себе си своята стара култура. Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ.
Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ.
И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
към беседата >>
Ама излъгалъ ме!
Ще плащате, разбирате ли? “ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ.
Ама излъгалъ ме!
Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение.
Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това?
И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение.
Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината?
към беседата >>
И той си има своитѣ закони.
Тия, които идватъ сега за пръвъ пѫть въ Америка и тукъ лъжатъ, и отъ дѣто идватъ лъжатъ. Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ.
И той си има своитѣ закони.
Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило.
към беседата >>
Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
“ И азъ казвамъ: „Азъ това го правя, искамъ и други да го правятъ“, това е принципъ вѫтрѣ въ насъ. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетнишъ. Толкова години си проповѣдвалъ, и сега за 25 лева! И ти да беше на мѣстото на този момъкъ, и ти щеше да го направишъ. Ама излъгалъ ме!
Нищо, кажи, че за свободата на този момъкъ си далъ 25 лева.
към беседата >>
Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ?
Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение.
Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ?
Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ.
към беседата >>
Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ.
Знаете ли въ Америка има прокаранъ единъ законъ за тия, които лъжливо подписватъ нѣкаква полица. Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони.
Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ.
Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане.
към беседата >>
Думата ви да бѫде: „Ей, ей – не, не“.
Думата ви да бѫде: „Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Отъ какво да се отрѣчемъ?
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ?
Отъ какво да се отрѣчемъ?
Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата.
към беседата >>
Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“.
Споредъ този законъ, отрѣзватъ имъ рѫката. Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ.
Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“.
Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона.
Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ.
към беседата >>
Отъ любовьта?
Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ?
Отъ любовьта?
Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли?
към беседата >>
Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Послѣ, на ония, които вършатъ прѣстѫпления, взиматъ та имъ напръскватъ лицето съ една течность, която не може да се измие, и дѣто ходи, навсѣкѫдѣ го знаятъ, че е прѣстѫпникъ. Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“.
Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Но въ буквата на закона има смърть.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона.
Но въ буквата на закона има смърть.
Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи.
към беседата >>
Отъ какво да се отрѣчемъ?
Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта?
Отъ какво да се отрѣчемъ?
– Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички.
към беседата >>
Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Така постѫпватъ американцитѣ, така постѫпва и невидимия свѣтъ. И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона. Но въ буквата на закона има смърть.
Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“.
Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ.
към беседата >>
– Отъ мѫдростьта, отъ Истината?
И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ?
– Отъ мѫдростьта, отъ Истината?
– Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си.
към беседата >>
Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило.
И той си има своитѣ закони. Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти.
Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило.
Ябълката круша не може да стане. Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Не е въпросътъ въ справедливостьта.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона. Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“.
Не е въпросътъ въ справедливостьта.
Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние.
към беседата >>
– Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ.
Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината?
– Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ.
Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога.
към беседата >>
Ябълката круша не може да стане.
Ужасни, жестоки закони сѫ тѣ. Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило.
Ябълката круша не може да стане.
Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Нѣма защо външно да бѫде това.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона. Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта.
Нѣма защо външно да бѫде това.
Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение.
към беседата >>
Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата.
Отъ какво да се отрѣчемъ? Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ.
Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата.
Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата.
към беседата >>
Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
Когато ние говоримъ за Божията любовь, когато говоримъ за Божията мѫдрость, казваме: „Господь е много добъръ“. Да, Господь е много добъръ, но той оставя всѣки да си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Овцата си носи своитѣ отличитѣлни чърти, вълкътъ си носи своитѣ отличитѣлни чърти, ябълката си носи своитѣ отличитѣлни чърти, крушата си носи своитѣ отличитѣлни чърти. Всѣко създание си носи своитѣ форми, своитѣ качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане.
Сега, въ умоветѣ си ние можемъ да изменимъ нѣщата, но въ свѣта нѣщата сѫществуватъ тъй, както сѫ първоначално създадени.
към беседата >>
Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ.
Често ние падаме въ буквата на закона, да се изпълни само закона. Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това.
Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ.
Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ.
към беседата >>
Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли?
Отъ любовьта? Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата.
Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли?
Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ!
към беседата >>
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ.
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ.
Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша.
към беседата >>
Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи.
Но въ буквата на закона има смърть. Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ.
Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи.
Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода.
към беседата >>
Богъ е любовь, той принадлежи на всички.
Отъ какво да се отрѣчемъ? – Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли?
Богъ е любовь, той принадлежи на всички.
Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь.
към беседата >>
Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва.
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ.
Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва.
Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“.
към беседата >>
Вие не знаетѣ моята задна целъ.
Тамъ дѣто има тази педантностъ… Казваме: „Да бѫдемъ справедливи“. Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи.
Вие не знаетѣ моята задна целъ.
Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ.
към беседата >>
Той е самъ за себе си.
– Отъ мѫдростьта, отъ Истината? – Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички.
Той е самъ за себе си.
Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ.
към беседата >>
Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате.
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва.
Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате.
Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ.
към беседата >>
Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние.
Не е въпросътъ въ справедливостьта. Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ.
Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние.
Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи.
към беседата >>
Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога.
– Да, ние отдавна сме се отрѣкли отъ лъжата, но отъ тия принципи не можемъ да се отрѣчемъ. Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си.
Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога.
И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Закълни се!
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате.
Казвамъ: „Закълни се!
“ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна.
към беседата >>
Въ благодѣянието се разбира разширение.
Нѣма защо външно да бѫде това. Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние.
Въ благодѣянието се разбира разширение.
И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние.
към беседата >>
И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата.
Никой нѣма право да кръщава любовьта съ никакво име, нито съ дѫновизъмъ, нито съ евангелизъмъ, нито съ християнизъмъ, нито на църквата. Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога.
И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата.
Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи.
към беседата >>
“ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ?
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се!
“ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ?
Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили?
към беседата >>
И то е въ слѣдующия принципъ.
Азъ мога да бѫда много мораленъ, но да нѣмамъ моралъ. Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение.
И то е въ слѣдующия принципъ.
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
към беседата >>
Да разберемъ!
Любовьта е нѣщо Божествено, тя не е нито на Дѫнова, нито на Христа, разбирате ли? Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата.
Да разберемъ!
Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Искамъ да те уплаша.
Сега въ този хармониченъ свѣтъ ние не трѣбва да се кълнемъ. Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ?
Искамъ да те уплаша.
Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне?
към беседата >>
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода.
Мога да бѫда много учтивъ, много любезенъ съ васъ, но да нѣмамъ вѫтрѣ никакви принципи. Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ.
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода.
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха.
към беседата >>
Любовьта е любовь.
Богъ е любовь, той принадлежи на всички. Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ!
Любовьта е любовь.
А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“.
Ами допуснете, че азъ имамъ да взимамъ отъ васъ 100 лева, и ви дамъ подъ сѫдъ, прѣдлагамъ ви клетва. Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша.
Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“.
Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи.
към беседата >>
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ.
Вие не знаетѣ моята задна целъ. Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода.
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ.
И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не?
към беседата >>
А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ.
Той е самъ за себе си. Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь.
А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ.
Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Закълнешъ се и не плащашъ.
Вие казвате: „Нѣмамъ да ви дамъ“, отричате. Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“.
Закълнешъ се и не плащашъ.
Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ.
към беседата >>
И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи.
Ако азъ ви правя едно благодѣяние, давамъ ви пари на заемъ, за да ви взема утрѣ всичко, което иматѣ, всичкото имущество, това не е благодѣяние. Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ.
И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи.
Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си.
към беседата >>
Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ.
Той е неограниченъ и безличенъ, и никой нѣма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ.
Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ.
Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна.
Казвамъ: „Закълни се! “ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ.
Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна.
Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ!
към беседата >>
Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние.
Въ благодѣянието се разбира разширение. И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи.
Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние.
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли!
към беседата >>
Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи.
И всички тия организации на дѫновизъмъ, на мохомеданизъмъ, на спиритизъмъ, на наука, и всички други нѣща, това сѫ праздни работи, това е за дѣцата. Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ.
Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи.
На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Какво сме спечелили?
“ Ти си християнинъ, и азъ съмъ християнинъ Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнешъ? Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна.
Какво сме спечелили?
Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава?
към беседата >>
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
И то е въ слѣдующия принципъ. Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние.
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия!
към беседата >>
На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
Да разберемъ! Любовьта е любовь. А нѣкой пѫть, като извѣстно учение, нѣкой ученъ човѣкъ изнамѣрилъ нѣщо, азъ му позволявамъ да си тури името тамъ. Изнамѣрилъ нѣщо, открилъ нѣщо, нека си тури името тамъ. Открилъ нѣщо въ музиката, въ изкуството, въ художеството, нека си тури името тамъ, но само на своята картина, а не всички велики работи.
На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувалъ.
към беседата >>
Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне?
Искамъ да те уплаша. Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили?
Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне?
Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева.
към беседата >>
Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха.
Ако въ свободата, която давашъ нѣкому, той усѣща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва.
Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха.
Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа.
към беседата >>
А сега, казватъ: „Новото учение.“ Казвамъ: „Да, той е нарисувалъ само една картина, тамъ нека фигурира името му, но ако намѣря името му на всички велики картини, ще кажа: Приятелю, тамъ е писано Иванъ Драгомановъ; Иванъ Стояновъ, заличи отъ тамъ своето име, това е само твое.“
А сега, казватъ: „Новото учение.“ Казвамъ: „Да, той е нарисувалъ само една картина, тамъ нека фигурира името му, но ако намѣря името му на всички велики картини, ще кажа: Приятелю, тамъ е писано Иванъ Драгомановъ; Иванъ Стояновъ, заличи отъ тамъ своето име, това е само твое.“
към беседата >>
Това не сѫ езически народи.
Ти казвашъ „Хубаво, ще се закълна“. Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне?
Това не сѫ езически народи.
Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“.
към беседата >>
Какво ли не?
Ако ти, слѣдъ като пуснешъ нѣкого отъ затвора, направишъ го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговетѣ си, азъ не мисля, че си направилъ нѣщо добро за този бѣднякъ. И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха.
Какво ли не?
Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки.
към беседата >>
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно.
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно.
Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско. Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско. Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината. Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
към беседата >>
Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ.
Закълнешъ се и не плащашъ. Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи.
Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ.
И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ.
към беседата >>
Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си.
И слѣдователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не?
Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си.
На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме.
към беседата >>
Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско.
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно.
Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско.
Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско. Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината. Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
към беседата >>
И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ!
Обаче, ти си по-хитъръ, казвашъ: „Закълни се ти, че имамъ да ти давамъ.“ И азъ се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ.
И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ!
Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава?
към беседата >>
На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли!
Само като се помисли за Бога, да извикаме името му въ едно дѣло, което не е законно, всѣкога туй име произвѣжда разрушающе влияние. Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си.
На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли!
Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината.
към беседата >>
Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско.
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно. Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско.
Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско.
Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината. Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
към беседата >>
Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава?
Какво сме спечелили? Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ!
Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава?
– 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева.
към беседата >>
Какви ли не нѣщастия!
Нѣщо прѣди 10-ина години мисля беше, единъ господинъ въ Варна, отива въ сѫдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли!
Какви ли не нѣщастия!
Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого.
към беседата >>
Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината.
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно. Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско. Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско.
Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината.
Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
към беседата >>
– 100 лева.
Най-първо, защото трѣбва да давамъ единъ човѣкъ подъ сѫдъ и да го карамъ да се кълне? Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава?
– 100 лева.
На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете.
към беседата >>
Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа.
Тамъ той казва: „Господинъ сѫдия, ако туй, което говоря, не е така, да умратъ и двѣтѣ ми дѣца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерьта и двѣтѣ му дѣца умрѣха. Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия!
Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа.
Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати!
към беседата >>
Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
Слѣдователно, въ православната църква ще остане само туй, което е православно. Въ мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско. Въ евангелската църква ще остане само това, което е евангелско. Въ всички тия църкви има нѣщо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любовь, Мѫдростьта и Истината.
Тамъ можемъ да подпишемъ само Божието име, но тази дума е изгубѣна, тя не сѫществува сега въ свѣта.
към беседата >>
На ти 100 лева, не се кълнете“.
Това не сѫ езически народи. Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева.
На ти 100 лева, не се кълнете“.
Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ.
към беседата >>
Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки.
Какво ли не? Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа.
Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки.
На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв.
към беседата >>
И тъй ние ще намѣримъ тази велика дума, съ която ще започне новата култура: Ей, ей – не, не.
И тъй ние ще намѣримъ тази велика дума, съ която ще започне новата култура: Ей, ей – не, не.
И като се срѣщнемъ, ние ще се познаемъ въ тази дума, ще се познаваме като братя.
към беседата >>
Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ.
Ние не говоримъ на езическитѣ народи, а говоримъ на съврѣменнитѣ християнски народи, които казватъ, че Христосъ дошълъ да спаси свѣта, и които вѣрватъ, че благодатьта само чрѣзъ насъ дѣйствува, и че който влѣзе въ църквата, само той може да бѫде спасенъ. И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“.
Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ.
Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него.
към беседата >>
На думата си да сме.
Нѣкои сѫ се клели въ очитѣ си. На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки.
На думата си да сме.
Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель?
към беседата >>
И като се срѣщнемъ, ние ще се познаемъ въ тази дума, ще се познаваме като братя.
И тъй ние ще намѣримъ тази велика дума, съ която ще започне новата култура: Ей, ей – не, не.
И като се срѣщнемъ, ние ще се познаемъ въ тази дума, ще се познаваме като братя.
към беседата >>
Колко има да ти дава?
И тия хора за 100 лева ще се кълнатъ! Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ.
Колко има да ти дава?
– 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ.
към беседата >>
Азъ се обѣщавамъ да кажа истината.
На колко хора сѫ изтичали очитѣ, на колко хора дѣцата сѫ умрѣли! Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме.
Азъ се обѣщавамъ да кажа истината.
Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате?
към беседата >>
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа!
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа!
“ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
към беседата >>
– 1,000 лева.
Ако азъ съмъ единъ свещеникъ, и ме викатъ да кълна нѣкого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава?
– 1,000 лева.
На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие?
към беседата >>
Имашъ да плащашъ на нѣкого.
Какви ли не нѣщастия! Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината.
Имашъ да плащашъ на нѣкого.
Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв.
към беседата >>
“ Е, това е едно съмнѣние.
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа!
“ Е, това е едно съмнѣние.
Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
към беседата >>
На ти 1,000-та лева, не се кълнете.
– 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева.
На ти 1,000-та лева, не се кълнете.
Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие?
към беседата >>
Изпълни туй, плати!
Старото заблуждѣние, че ние трѣбва да се кълнемъ, стои още като една проказа. Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого.
Изпълни туй, плати!
Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето.
към беседата >>
Хитъръ въ какво?
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа! “ Е, това е едно съмнѣние.
Хитъръ въ какво?
Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени?
към беседата >>
Свещеникътъ да даде паритѣ.
На ти 100 лева, не се кълнете“. Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете.
Свещеникътъ да даде паритѣ.
Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ.
към беседата >>
Защо за 2,000 лв.
Не да отхвърлимъ клетвата, но да я хвърлимъ въ нейните истински рамки. На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати!
Защо за 2,000 лв.
да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель.
към беседата >>
Да ви измамя?
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа! “ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво?
Да ви измамя?
Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си?
към беседата >>
Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него.
Въ другъ случай нѣкой има да дава 1,000 лева, ще се кълнатъ. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ.
Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него.
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь?
към беседата >>
да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель?
На думата си да сме. Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв.
да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель?
Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий.
към беседата >>
Че ако вие до сега не сте измамени!
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа! “ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво? Да ви измамя?
Че ако вие до сега не сте измамени!
Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй.
към беседата >>
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ.
Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него.
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ.
Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му?
към беседата >>
Само съ моите работи ли ще се занимавате?
Азъ се обѣщавамъ да кажа истината. Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель?
Само съ моите работи ли ще се занимавате?
За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого.
към беседата >>
Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
А, сега, вие като ме гледате, слѣдя мислитѣ ви, по нѣкой пѫть си казвате: „Колко е хитъръ този човѣкъ, колко дълбоко пипа! “ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени!
Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени.
към беседата >>
Дѣ е тогава почитьта на Името Божие?
– 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ.
Дѣ е тогава почитьта на Името Божие?
Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля?
към беседата >>
За 2,000 лв.
Имашъ да плащашъ на нѣкого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате?
За 2,000 лв.
да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно.
към беседата >>
Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
“ Е, това е едно съмнѣние. Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо?
към беседата >>
Дѣ е името Божие?
На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие?
Дѣ е името Божие?
Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея?
към беседата >>
да викаме небето.
Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв.
да викаме небето.
Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво.
към беседата >>
Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени?
Хитъръ въ какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ?
Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени?
Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо.
към беседата >>
Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ.
Свещеникътъ да даде паритѣ. Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие?
Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ.
Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това?
към беседата >>
Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель.
Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето.
Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель.
Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане.
към беседата >>
Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си?
Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени?
Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си?
Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората.
към беседата >>
Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь?
Щомъ се изпразни кисията на попа, да даде владиката вместо него. Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ.
Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь?
Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо?
към беседата >>
Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий.
да викаме Господа, Който се занимава съ такива важни работи, да го викаме за свидетель? Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель.
Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий.
Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка.
към беседата >>
Ще ви привѣда всичко туй.
Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си?
Ще ви привѣда всичко туй.
Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ?
към беседата >>
Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му?
Щомъ се изпразни кисията на владиката, да даде паритѣ нѣкой банкеръ. Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь?
Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му?
Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“.
към беседата >>
Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого.
Само съ моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий.
Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого.
На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце.
към беседата >>
Не, вие отдавна сте измамени.
Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй.
Не, вие отдавна сте измамени.
Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли?
към беседата >>
Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля?
Дѣ е тогава почитьта на Името Божие? Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му?
Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля?
Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи?
към беседата >>
На него му говоримъ меко, нежно.
За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого.
На него му говоримъ меко, нежно.
Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“.
към беседата >>
Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо?
Азъ ще ви попитамъ, честно си кажете: Има ли нѣкой отъ васъ, който да не е измаменъ? Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени.
Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо?
Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той!
към беседата >>
Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея?
Дѣ е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля?
Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея?
Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ.
към беседата >>
Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво.
да викаме небето. Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно.
Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво.
А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ.
към беседата >>
Зная защо.
Майка ви, баща ви въ рая не бѣха ли измамени? Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо?
Зная защо.
И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ.
към беседата >>
Коя булка ще позволи това?
Името Божие е станало като дрипа, като парцалъ. Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея?
Коя булка ще позволи това?
Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо?
към беседата >>
А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане.
Да се кълнешъ, значи да викашъ Бога за свидетель. Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво.
А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане.
А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ.
към беседата >>
И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората.
Ами братъ ви като излѣзе отъ рая, не уби ли братъ си? Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо.
И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората.
Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва.
към беседата >>
Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо?
Питамъ тия хора: Иматъ ли любовь? Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това?
Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо?
“ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“.
към беседата >>
А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка.
Не, въ душата ти трѣбва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане.
А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка.
Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката.
към беседата >>
Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ?
Ще ви привѣда всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората.
Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ?
Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има?
към беседата >>
“ – „Защото омърси дрехитѣ ми“.
Онзи човѣкъ, който се кълне 100 пѫти на день въ името Божие, дѣ е любовьта му? Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо?
“ – „Защото омърси дрехитѣ ми“.
Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури?
към беседата >>
Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце.
Нали знаете какво правимъ, когато обичаме нѣкого. На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка.
Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце.
Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ.
към беседата >>
Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли?
Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ?
Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли?
А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ.
към беседата >>
Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи?
Мислите ли, че азъ имамъ любовь къмъ васъ, ако вие носитѣ едно хубаво булско облѣкло, бѣло като снѣгъ и азъ, 10 пѫти на день си измия рѫцѣтѣ и дойда да си изтрия рѫцѣтѣ на тази ваша рокля? Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“.
Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи?
Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ.
към беседата >>
Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“.
На него му говоримъ меко, нежно. Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце.
Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“.
Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята.
към беседата >>
А, какъвъ е той!
Имате право да го мислитѣ, не ви обвинявамъ, но казвамъ: „Колко е мѫчно човѣкъ да убеди хората въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината.“ И защо? Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли?
А, какъвъ е той!
“ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ?
към беседата >>
Всички ще ги изпъди навънъ.
Като правя това 10 пѫти на день, какво ще стане съ нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи?
Всички ще ги изпъди навънъ.
И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ.
към беседата >>
Ако иска да стане жертва ще го заколимъ.
Когато дойде въ кѫщи, ще му дадемъ най-хубавия столъ, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“.
Ако иска да стане жертва ще го заколимъ.
Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия.
към беседата >>
“ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ.
Зная защо. И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той!
“ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ.
Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте!
към беседата >>
И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо?
Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ.
И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо?
Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция.
към беседата >>
Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ.
А като не го обичаме, ще му дадемъ нѣкой сламеникъ, на края ще го туримъ, и ядене ще му дадемъ, каквото остане. А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ.
Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ.
Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ.
към беседата >>
Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва.
И азъ съмъ рѣшилъ сега да убедя хората. Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ.
Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва.
Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв.
към беседата >>
Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“.
Тя ще каже: „Този не го пущайте въ кѫщи“. „Защо? “ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо?
Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“.
Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ?
към беседата >>
Туй е едно заколване, като ябълката.
А като го обичаме, ще заколимъ за него нѣкое теленце, нѣкоя кокошка. Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ.
Туй е едно заколване, като ябълката.
Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
към беседата >>
Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има?
Нѣма никой сега когото да не мога да убедя. Какъ? Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва.
Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има?
“ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е.
към беседата >>
Дѣ ще ги тури?
“ – „Защото омърси дрехитѣ ми“. Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“.
Дѣ ще ги тури?
– Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни.
към беседата >>
Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ.
Азъ приемамъ, въ името на любовьта може да заколимъ туй теленце. Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката.
Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ.
Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва?
към беседата >>
“ Е, такова, затрудненъ съмъ.
Напримѣръ, вие вървите, мислитѣ заради мене: „Кой, той ли? А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има?
“ Е, такова, затрудненъ съмъ.
Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя.
към беседата >>
– Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ.
Мислитѣ ли, че тия съврѣменнитѣ християни, които постоянно си триятъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури?
– Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ.
Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ?
към беседата >>
Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята.
Колко телета има тукъ, и въ тѣхъ, ако е за любовьта, ще има едно състезание въ двора, всѣко отъ тѣхъ ще каже: „Азъ, искамъ да стана жертва, да услужа на любовьта“. Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ.
Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята.
Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си.
към беседата >>
Колко ви трѣбватъ?
А, какъвъ е той! “ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ.
Колко ви трѣбватъ?
– 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има?
към беседата >>
Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ.
Всички ще ги изпъди навънъ. И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ.
Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ.
Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
към беседата >>
Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия.
Ако иска да стане жертва ще го заколимъ. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята.
Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия.
И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ?
към беседата >>
– 25,000 лв. Заповѣдайте!
“ Но, вие се намирате въ тѣсно положение, въ една опасность сте, не ви достигатъ 2,500 лева, въ затворъ ще ви турятъ. Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ?
– 25,000 лв. Заповѣдайте!
Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв.
към беседата >>
Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция.
И дѣйствително, всички съврѣменни християни, които се кълнатъ лъжливо въ името на Бога, той ще ги изпъди навънъ заедно съ свещеницитѣ имъ, безъ разлика, кои сѫ тѣ. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ.
Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция.
За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ.
към беседата >>
И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ.
Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е единъ символъ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия.
И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ.
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може.
към беседата >>
Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв.
Отивате на едно мѣсто, на друго мѣсто, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте!
Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв.
му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ.
към беседата >>
За кѫдѣ?
Той казва: „Омърсиха дрехитѣ ми“. Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция.
За кѫдѣ?
– За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не.
към беседата >>
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
Туй е едно заколване, като ябълката. Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ.
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува.
към беседата >>
му услужи, много честенъ човѣкъ е.
Срещнете нѣкого, който не ви познава, казвамъ: „Какво има? “ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв.
му услужи, много честенъ човѣкъ е.
Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева?
към беседата >>
– За далечнитѣ страни.
Дѣ ще ги тури? – Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ?
– За далечнитѣ страни.
Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ.
към беседата >>
Не си ли струва да стане жертва?
Изямъ плода ѝ, а оставя сѣмката, не я изяждамъ. Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета.
Не си ли струва да стане жертва?
Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави.
към беседата >>
Срещна другъ по пѫтя.
“ Е, такова, затрудненъ съмъ. Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е.
Срещна другъ по пѫтя.
Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай!
към беседата >>
Кои ще бѫдатъ?
– Той е създалъ единъ другъ, особенъ свѣтъ заради тѣхъ, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учатъ уроцитѣ. Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни.
Кои ще бѫдатъ?
– Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума.
към беседата >>
Струва си.
Взѣма семката ѝ, че я посадя въ земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва?
Струва си.
Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е.
към беседата >>
Питамъ го: Какво има?
Колко ви трѣбватъ? – 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя.
Питамъ го: Какво има?
– 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“.
към беседата >>
– Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
Не само това, той е приготвилъ цѣла експедиция, какви колѣсници е приготвилъ той за тѣхъ. Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ?
– Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта.
към беседата >>
Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ?
Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме въ човѣшкия духъ, влагамъ я при по-добри условия. И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си.
Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ?
Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата.
към беседата >>
– 10,000 лв.
– 25,000 лв. Заповѣдайте! Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има?
– 10,000 лв.
ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“.
към беседата >>
И тогава кои ще останатъ.
Какви величия има да се прѣнасятъ и отъ България и отъ Англия, и отъ Франция. За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие.
И тогава кои ще останатъ.
Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота.
към беседата >>
Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може.
И тогава за въ бѫдеще, туй теле нѣма да дойде като теле, а ще дойде като човѣкъ. Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ?
Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може.
Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ?
към беседата >>
ми трѣбватъ.
Е, жена, той билъ много благороденъ човѣкъ, съ 25,000 лв. му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв.
ми трѣбватъ.
Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта.
към беседата >>
Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не.
За кѫдѣ? – За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ.
Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не.
На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство.
към беседата >>
Всѣки ще се жертвува.
Всѣко теле, което се жертва за любовьта, втори пѫть нѣма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прѣкрасна, интелигентна мома, или като единъ интелигентенъ момъкъ, и ще ходи въ университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може.
Всѣки ще се жертвува.
Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ.
към беседата >>
Десеть хиляди лева?
му услужи, много честенъ човѣкъ е. Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ.
Десеть хиляди лева?
– Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко.
към беседата >>
На думата сѫ тѣ.
– За далечнитѣ страни. Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не.
На думата сѫ тѣ.
Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта?
към беседата >>
Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави.
Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува.
Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави.
Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ?
към беседата >>
– Заповѣдай!
Срещна другъ по пѫтя. Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева?
– Заповѣдай!
„Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Азъ искамъ да знаятъ тази дума.
Кои ще бѫдатъ? – Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ.
Азъ искамъ да знаятъ тази дума.
Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още.
към беседата >>
Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е.
Струва си. Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави.
Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е.
ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ.
към беседата >>
„Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“.
Питамъ го: Какво има? – 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай!
„Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“.
Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта.
– Онѣзи почтеннитѣ, които имаха смѣлостьта да се кълнатъ въ името Божие. И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума.
Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта.
Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега.
към беседата >>
ще има, но ще се опростотвори работата.
Ами ако отъ васъ, тогава се иска да се пожертвувашъ, за да станешъ единъ ангелъ? Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е.
ще има, но ще се опростотвори работата.
Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди?
към беседата >>
Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“.
– 10,000 лв. ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“.
Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“.
Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Тя е ключътъ на живота.
И тогава кои ще останатъ. Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта.
Тя е ключътъ на живота.
Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума.
към беседата >>
Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ?
Струва си, какъ не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата.
Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ?
– Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ!
към беседата >>
Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта.
ми трѣбватъ. Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“.
Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта.
На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко. Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство.
Онѣзи, които казватъ ей, ей, – не, не. На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота.
Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство.
Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума.
към беседата >>
– Имамъ.
Всѣки ще се жертвува. Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ?
– Имамъ.
Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото.
към беседата >>
На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко.
Десеть хиляди лева? – Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта.
На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко.
Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта?
На думата сѫ тѣ. Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство.
Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта?
Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Имашъ ли да взѣмашъ?
Тамъ дѣто има една велика придобивка въ свѣта, тази жертва струва, а тамъ, дѣто нѣма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ.
Имашъ ли да взѣмашъ?
– Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори.
към беседата >>
Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
– Заповѣдай! „Жена, знаешъ ли, той билъ много честенъ човѣкъ“. Та, като задоволишъ нуждитѣ на всички хора, казватъ: „А, той е много честенъ, почтенъ човѣкъ е, отличенъ е“. Господь, който е толкова мѫдъръ, който е толкова благъ, нито той по този начинъ досега може да угоди на свѣта. На нѣкой, който е бѣденъ, Господь казва: „Дайтѣ му“; Но, като закъснѣе нѣкой пѫть малко, той си казва: Е, и Господь, и Той … прѣглътне си малко.
Азъ му се молихъ толкова пѫти, не ме слуша.
към беседата >>
Никой не я знае още.
Азъ искамъ да знаятъ тази дума. Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта?
Никой не я знае още.
Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ.
към беседата >>
– Имамъ.
Тази жертва трѣбва да произвѣде онѣзи велики резултати за повдигане на душата ни, и намѣсто да се кълнемъ, както сега, да бѫде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава нѣма да има сѫдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ?
– Имамъ.
Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого.
към беседата >>
Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не.
Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не.
Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние. Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ. Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
към беседата >>
Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега.
Ние трѣбва да намеримъ тази дума, първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта. Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още.
Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега.
Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете!
към беседата >>
Колко хиляди?
ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ.
Колко хиляди?
Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го?
към беседата >>
Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние.
Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не.
Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние.
Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ. Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
към беседата >>
Христосъ я знаеше тази дума.
Тя е ключътъ на живота. Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега.
Христосъ я знаеше тази дума.
Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе.
към беседата >>
Толкова и толкова. Сбогомъ!
Ще ме питатъ въ сѫда: Ти имашъ ли да давашъ? – Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди?
Толкова и толкова. Сбогомъ!
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го.
към беседата >>
Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ.
Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не. Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние.
Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ.
Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
към беседата >>
Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума.
Който я намери, той е намерилъ първото, най-голѣмото богатство. Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума.
Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума.
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание.
към беседата >>
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото.
– Имамъ. Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ!
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото.
И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има?
към беседата >>
Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не. Въ Бога не трѣбва да имаме съмнѣние. Този живиятъ Господь, който живѣе вѫтрѣ въ насъ, който живѣе въ любовьта, мѫдростьта и истината, той сега ни подлага на единъ изпитъ.
Въ епохата, въ която живѣемъ сега, трѣбва да издържимъ своя изпитъ, и като го издържимъ, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Азъ съмъ доволенъ, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“
към беседата >>
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
Коя е първата дума, съ която Богъ е създалъ свѣта? Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума.
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори.
Имашъ ли да взѣмашъ? – Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото.
И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори.
Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни.
И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта.
към беседата >>
Това е прѣводъ.
Никой не я знае още. Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
Това е прѣводъ.
Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого.
– Имамъ. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори.
Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого.
Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било.
към беседата >>
И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни.
И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината.
За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи.
към беседата >>
Да не се кълнете!
Като казвамъ никой, азъ подразбирамъ никой отъ тия живущитѣ сега. Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ.
Да не се кълнете!
Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
Уби ли го?
Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого.
Уби ли го?
– Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата.
към беседата >>
За истината трѣбва да има едно мнение.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни. И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината.
За истината трѣбва да има едно мнение.
Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега.
към беседата >>
Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе.
Христосъ я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете!
Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе.
А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
– Убихъ го.
Толкова и толкова. Сбогомъ! Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го?
– Убихъ го.
Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона.
към беседата >>
Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни. И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение.
Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови.
Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина.
към беседата >>
А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание.
Той казва: „Както Отецъ ми е далъ тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе.
А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание.
На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
Ами какви свидѣтели има?
Ще се рѫкуваме съ сѫдията, и той ще тури рѣшение, че тия двамата, честно и почтено сѫ разрѣшили дѣлото. И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го.
Ами какви свидѣтели има?
Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна?
към беседата >>
Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни. И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови.
Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“.
Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина.
към беседата >>
На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е прѣводъ. Да не се кълнете! Но, спорѣдъ българския законъ, ако не се кълнешъ, сѫдията ще те глоби, ще те осѫдятъ на затворъ отъ 3 месѣца до 3 години, углавно дѣло ще се завѣде противъ тебе. А спорѣдъ Божествения законъ, онзи, който се кълне, има още по-голѣмо наказание.
На земята, който се кълне, има 3 годишенъ затворъ, а спорѣдъ закона на небето, който се кълне, затворътъ е още по-голѣмъ.
към беседата >>
Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря.
И тази дълга процедура на углавни дѣла ще се опростотвори. Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има?
Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря.
Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна.
към беседата >>
Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта.
Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете смели, рѣшителни и умни. И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“.
Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта.
И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви.
към беседата >>
„Ей, ей – не, не“.
„Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било.
Дошълъ нѣкой, обвиняватъ го, че убилъ нѣкого. Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря.
Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било.
Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна.
към беседата >>
И свѣтътъ ще се оправи.
И тамъ, дѣто трѣбва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовьта, мѫдростьта и истината. За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта.
И свѣтътъ ще се оправи.
И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ.
към беседата >>
Защо именно ние да не вложимъ това въ живота си, нали поддържаме Христовото учение?
Защо именно ние да не вложимъ това въ живота си, нали поддържаме Христовото учение?
Азъ се чудя на несъобразностьта. Ако това сѫ християнски народи, ако това сѫ християнски църкви, вратата на ада нѣма да я прѣодолѣятъ, защо тогава да не приложимъ тази клауза?
към беседата >>
Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата.
Уби ли го? – Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било.
Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата.
И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега.
За истината трѣбва да има едно мнение. Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи.
И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега.
Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ.
към беседата >>
Азъ се чудя на несъобразностьта.
Защо именно ние да не вложимъ това въ живота си, нали поддържаме Христовото учение?
Азъ се чудя на несъобразностьта.
Ако това сѫ християнски народи, ако това сѫ християнски църкви, вратата на ада нѣма да я прѣодолѣятъ, защо тогава да не приложимъ тази клауза?
към беседата >>
И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона.
– Убихъ го. Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата.
И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона.
А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ!
към беседата >>
Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина.
Дойде ли до тамъ, трѣбва да бѫдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега.
Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина.
Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа.
към беседата >>
Ако това сѫ християнски народи, ако това сѫ християнски църкви, вратата на ада нѣма да я прѣодолѣятъ, защо тогава да не приложимъ тази клауза?
Защо именно ние да не вложимъ това въ живота си, нали поддържаме Христовото учение? Азъ се чудя на несъобразностьта.
Ако това сѫ християнски народи, ако това сѫ християнски църкви, вратата на ада нѣма да я прѣодолѣятъ, защо тогава да не приложимъ тази клауза?
към беседата >>
А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна?
Ами какви свидѣтели има? Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона.
А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна?
Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата.
към беседата >>
Иде тази свѣтлина.
Не само ние тукъ, но и цѣлия свѣтъ, всички тия души, който сѫ готови, трѣбва да се хванатъ за рѫка, и да кажатъ: „Отсега нататъкъ ще се живѣе само за тия три принципа“. Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина.
Иде тази свѣтлина.
Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ.
към беседата >>
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“.
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“.
Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева.
към беседата >>
Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна.
Всички свидѣтели ще кажатъ туй, което азъ говоря. Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна?
Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна.
А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината.
към беседата >>
Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви.
Всички умни хора трѣбва да кажатъ така: „Ние ще служимъ на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тукъ е спасението на свѣта. И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина.
Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви.
Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ.
към беседата >>
Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ.
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“.
Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ.
Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель?
към беседата >>
А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна.
Азъ извършихъ туй прѣстѫпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна.
А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна.
Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна.
към беседата >>
Крепко да се държитѣ.
И свѣтътъ ще се оправи. И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви.
Крепко да се държитѣ.
И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ.
към беседата >>
Туй отъ Бога ли е?
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“. Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ.
Туй отъ Бога ли е?
– Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни.
към беседата >>
Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не.
Готовъ съмъ да изправя прѣгрѣшенията си, и нѣма да ми текатъ сълзи прѣдъ сѫдията, да ми прости, а ще кажа: „Азъ туй го изпълнихъ съзнателно, и съмъ готовъ да понеса всичко споредъ закона.“ Сѫдията като ме изслуша, ще напише присѫдата. И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна.
Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не.
Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се!
към беседата >>
И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ.
И сегашнитѣ недоразумения, който имаме, и всичкитѣ общества, и въ самите насъ, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радость, една свѣтлина, единъ вѫтрѣшенъ миръ, който не е бивалъ до сега. Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ.
И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ.
Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие?
към беседата >>
– Не е.
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“. Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е?
– Не е.
На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв.
към беседата >>
Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ!
И като си замина, ще благодаря на сѫдията, че тъй правилно е приложилъ закона. А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не.
Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ!
А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ.
към беседата >>
Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа.
Въ деня, въ който рѣшите това, за всинца ви ще дойде една свѣтлина. Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ.
Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа.
Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа.
към беседата >>
На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло?
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“. Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е? – Не е.
На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло?
“ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си.
към беседата >>
А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата.
А той ще каже: „Ето единъ честенъ разбойникъ.“ Обвиняемиятъ нѣма да се кълне, а ще каже: „Азъ ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, въ всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трѣбва да се кълна? Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ!
А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата.
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта.
към беседата >>
Богъ е съ насъ.
Иде тази свѣтлина. Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа.
Богъ е съ насъ.
И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
“ – Отъ 100 лева.
„Ей, ей – не, не – повечето отъ това, отъ лукаваго е“. Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло?
“ – Отъ 100 лева.
Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ.
към беседата >>
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината.
Не, азъ ще кажа истината и послѣ ще се закълна. А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата.
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината.
Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
към беседата >>
И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ.
Азъ ще ви съветвамъ всички да се държитѣ крепко за тази свѣтлина, която е въ умоветѣ ви, въ сърдцата ви, и въ душитѣ ви. Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ.
И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ.
Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель?
Е, тогава, евангелиститѣ се кълнатъ въ името Божие, православнитѣ сѫщо се кълнатъ. Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева.
Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель?
– Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото.
към беседата >>
Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна.
А ако вие намеритѣ нѣщо неистинно въ думите ми, тогава азъ съмъ готовъ да се закълна. Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината.
Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна.
Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне.
към беседата >>
Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ.
Крепко да се държитѣ. И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ.
Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ.
И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
– Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни.
Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель?
– Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни.
100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи?
към беседата >>
Закълни се!
Но щомъ кажа истината, азъ ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна.
Закълни се!
Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото.
към беседата >>
И казватъ ни: „Колцина сте вие?
И тогава, казвамъ на всинца ви: Ние ще побѣдимъ, Господь е съ насъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ.
И казватъ ни: „Колцина сте вие?
“ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
100 лв., 200 лв., 500 лв.
– Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни.
100 лв., 200 лв., 500 лв.
Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева.
към беседата >>
Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ.
Ако всички ние бяхме готови така да говоримъ истината, какъвъ щеше да бѫде свѣта, какъвъ щеше да бѫде нашия животъ! А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се!
Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ.
Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта.
към беседата >>
“ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа.
Нѣма сила въ свѣта, която може да видоизмѣни тия три принципа. Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие?
“ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа.
И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
Нѣка ги плати отъ себе си.
На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв.
Нѣка ги плати отъ себе си.
Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се!
към беседата >>
Сега, клетвата не се отнася за свѣта.
А сега, нѣкой човѣкъ, за да го принудятъ да говори истината, ще му пукнатъ главата. Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ.
Сега, клетвата не се отнася за свѣта.
Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си.
към беседата >>
И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
Богъ е съ насъ. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мѫже и жени и дѣца, по цѣлия свѣтъ, всички сѫ съ насъ. Отъ всички църкви, отъ всички партии онѣзи, който поддържатъ тия три велики принципи въ себе си, тѣ сѫ съ насъ. И казватъ ни: „Колцина сте вие? “ Ние сме едно велико братство, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горѣ на небето, има клонове въ цѣлата природа.
И онзи, който служи на Бога, той ще бѫде гражданинъ на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовьта, царство на Божията Мѫдрость, царство на Божията истина, на което ние искаме да станемъ членове, и на което и азъ искамъ да бѫдете вие ученици.
към беседата >>
Днесъ го турятъ на изпитъ.
“ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си.
Днесъ го турятъ на изпитъ.
Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“.
към беседата >>
Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
Нѣкои хора пъкъ ще ги биятъ, ще имъ счупятъ рѫцѣтѣ и краката, за да кажатъ истината. Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта.
Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си. Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото.
Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ.
Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото.
Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло.
към беседата >>
За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне.
Нѣкого пъкъ биятъ, за да каже истината, но у него нѣма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора.
За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне.
Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си. Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
Колко дължи?
– Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото.
Колко дължи?
– 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло?
към беседата >>
Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото.
Закълни се! Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне.
Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото.
Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си. Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
– 1,000 лева.
100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи?
– 1,000 лева.
Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева.
към беседата >>
Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта.
Той се закълнява отъ страхъ, за да не го биятъ. Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото.
Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта.
Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си. Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
Азъ плащамъ, примѣретѣ се!
Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева.
Азъ плащамъ, примѣретѣ се!
“ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“.
към беседата >>
Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си.
Сега, клетвата не се отнася за свѣта. Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта.
Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си.
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
“ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“.
Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се!
“ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“.
Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева!
към беседата >>
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
Азъ говоря за онѣзи, които разбиратъ Христовия законъ, които за въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ културни хора. За насъ важи клетвата, какъ трѣбва да разбираме този законъ, и ако ние постѫпваме така, нашата душа ще уякне. Съврѣменното възпитание, съврѣменната култура не може да се измѣни, ако не се прѣмахнатъ редъ такива недъзи въ обществото. Запримѣръ, всички хора най-първо да се научатъ, да турятъ за правило да говорятъ честно, да знаятъ какво нѣщо е честностьта. Да знаешъ, да седишъ точно на обещанието си, на думата си.
Ако не можешъ да платишъ, ще отидешъ при своя длъжникъ, и ще кажешъ: „Ще ме извините, азъ ви обещахъ да си платя, но по такива и такива причини не съмъ готовъ.“ И онзи, длъжникътъ, ако е честенъ и почтенъ, и той ще постѫпи по сѫщия законъ.
към беседата >>
Дойде второто дѣло.
Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“.
Дойде второто дѣло.
Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева.
към беседата >>
Да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
Да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло?
Колко дължи? – 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло.
Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло?
– За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си?
към беседата >>
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ.
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ.
Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ!
към беседата >>
– За 2,000 лева.
– 1,000 лева. Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло?
– За 2,000 лева.
„Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ.
към беседата >>
Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не?
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ.
Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не?
Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
към беседата >>
„Азъ плащамъ“.
Азъ плащамъ, примѣретѣ се! “ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева.
„Азъ плащамъ“.
Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се?
към беседата >>
Не, не казватъ.
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не?
Не, не казватъ.
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си?
към беседата >>
Колко е 2,000 лева!
“ Веднага ще кажатъ: „Ето единъ благороденъ свещеникъ“. Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“.
Колко е 2,000 лева!
Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме.
към беседата >>
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата.
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ.
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата.
Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика.
към беседата >>
Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева.
Дойде второто дѣло. Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева!
Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева.
Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ?
към беседата >>
Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава?
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата.
Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава?
Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си?
към беседата >>
Съгласенъ ли си?
Свещеникътъ пита сѫдията: за колко е това дѣло? – За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева.
Съгласенъ ли си?
– Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв.
към беседата >>
Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ!
Сега, ние ще отнесемъ туй и къмъ насъ. Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава?
Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ!
Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ.
към беседата >>
– Съгласенъ.
– За 2,000 лева. „Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си?
– Съгласенъ.
„Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв.
към беседата >>
Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ!
Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си?
към беседата >>
„Примирявате ли се?
„Азъ плащамъ“. Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ.
„Примирявате ли се?
“ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла.
към беседата >>
Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си?
Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си?
– Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ.
към беседата >>
“ Примиряваме.
Колко е 2,000 лева! Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се?
“ Примиряваме.
Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати.
към беседата >>
– Не си владика.
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си?
– Не си владика.
Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото.
към беседата >>
Разноскитѣ колко сѫ?
Господинъ сѫдия, ето 2,000 лева. Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме.
Разноскитѣ колко сѫ?
– 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла?
към беседата >>
Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си?
Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика.
Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си?
– Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие.
към беседата >>
– 500 лв.
Съгласенъ ли си? – Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ?
– 500 лв.
Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“.
към беседата >>
– Не си свещеникъ.
Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си?
– Не си свещеникъ.
Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие. Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
Ето всичко 2,500 лв.
– Съгласенъ. „Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв.
Ето всичко 2,500 лв.
Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
към беседата >>
Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си?
Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ.
Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си?
– Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие. Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
Разглѣждатъ се 10 дѣла.
„Примирявате ли се? “ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв.
Разглѣждатъ се 10 дѣла.
Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене.
към беседата >>
– Не си проповѣдникъ.
Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си?
– Не си проповѣдникъ.
И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие. Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати.
“ Примиряваме. Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла.
Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати.
За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега?
към беседата >>
И за бащата и за майката – сѫщото.
– Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ.
И за бащата и за майката – сѫщото.
Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие. Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
За колко дѣла?
Разноскитѣ колко сѫ? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати.
За колко дѣла?
И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева.
към беседата >>
Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие.
Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото.
Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие.
Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“.
– 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла?
И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“.
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели?
към беседата >>
Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
– Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. Самите лъжи сѫ, които опорочаватъ, които опетняватъ името Божие.
Тѣ сѫ вашитѣ заклевания въ името Божие.
към беседата >>
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
Ето всичко 2,500 лв. Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“.
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева.
към беседата >>
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците.
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците.
Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие?
към беседата >>
Не зная колко се плаща за кълнене.
Разглѣждатъ се 10 дѣла. Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата.
Не зная колко се плаща за кълнене.
Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса.
към беседата >>
Не ги обиждамъ азъ.
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците.
Не ги обиждамъ азъ.
Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие.
към беседата >>
Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега?
Свещеникътъ изважда, плати, изважда, плати. За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене.
Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега?
– Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората.
към беседата >>
Никой нѣма право да ги обижда.
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците. Не ги обиждамъ азъ.
Никой нѣма право да ги обижда.
Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя.
към беседата >>
– Десеть лева.
За колко дѣла? И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега?
– Десеть лева.
Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв.
към беседата >>
Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ?
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците. Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда.
Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ?
Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь.
към беседата >>
Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели?
И този свещеникъ като отидѣ на небето, ще го посрѣщнатъ, ще кажатъ: „Ето единъ свещеникъ, който освѣщава името Божие“. А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева.
Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели?
– 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть.
към беседата >>
Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ.
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците. Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ?
Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ.
Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление.
към беседата >>
– 100 лева.
А сега, и свещеникътъ е ортакъ съ онѣзи крадци, съ онѣзи вагабонти, които се кълнатъ въ името Божие, и той казва: „Колко ще ми платитѣ, Господинъ сѫдия, и азъ като тѣхенъ ортакъ, и на менѣ трѣбва да се плати.“ Ще прѣстѫпятъ Христовия законъ, и отгорѣ на това и нему ще подложатъ колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели?
– 100 лева.
Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв.
към беседата >>
Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие?
Сега, запримѣръ, тѣ биха ме дали подъ сѫдъ: Обижда владиците. Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ.
Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие?
“ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива.
към беседата >>
Съ 100 лева нѣма да хароса.
Не зная колко се плаща за кълнене. Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева.
Съ 100 лева нѣма да хароса.
Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв.
към беседата >>
“ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие.
Не ги обиждамъ азъ. Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие?
“ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие.
Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи.
към беседата >>
Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората.
Едно врѣме се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса.
Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората.
Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ?
към беседата >>
Богъ не забравя.
Никой нѣма право да ги обижда. Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие.
Богъ не забравя.
Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано.
към беседата >>
Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв.
– Десеть лева. Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората.
Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв.
Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо.
към беседата >>
Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь.
Ако азъ съмъ или една свѣщъ въ свѣта, или едно оглѣдало, и ти се оглѣждашъ вѫтрѣ, и виждашъ образа си, азъ виноватъ ли съмъ? Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя.
Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь.
Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни.
към беседата >>
Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть.
Добрѣ, като закълне десеть души, какво ще спечели? – 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв.
Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть.
Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги.
към беседата >>
Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление.
Не че мене ме интересуватъ тия работи, но казвамъ: „Тия криви разбирания въ умовете ви не струватъ.“ Не можемъ да се кълнемъ. Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь.
Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление.
Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия.
към беседата >>
Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв.
– 100 лева. Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть.
Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв.
И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?
към беседата >>
Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива.
Казвате: „Какво има отъ това, да се избавимъ отъ едно нещастие? “ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление.
Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива.
Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель.
към беседата >>
И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв.
Съ 100 лева нѣма да хароса. Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв.
И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв.
Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква? “ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да.
към беседата >>
Никой не може да ги заличи.
“ Ще се избавишъ отъ едно нещастие, но ще дойдешъ до друго нещастие. Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива.
Никой не може да ги заличи.
Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи.
към беседата >>
Какво е спечелилъ този свещеникъ?
Да допуснемъ, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв.
Какво е спечелилъ този свещеникъ?
– Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква? “ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да. И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано.
Богъ не забравя. Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи.
Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано.
И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ.
към беседата >>
– Нищо.
Сто дни по 100 лева, правятъ 10,000 лв. Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ?
– Нищо.
Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква? “ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да. И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
И този великиятъ, той помни.
Запомнете: Ако има едно сѫщество въ свѣта, което да не забравя, то е Господь. Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано.
И този великиятъ, той помни.
Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината?
към беседата >>
Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги.
Като взѣме тия 10,000 лв., утрѣ жена му заболѣе отъ нѣкаква болѣсть. Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо.
Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги.
И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква? “ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да. И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия.
Има едно сѫщество, което има книга, въ която пише всѣко наше прѣстѫпление. Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни.
Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия.
И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи?
към беседата >>
И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?
Дойдатъ лѣкари, събератъ се на консултъ, лѣкарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги.
И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?
“ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да. И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель.
Нѣма прѣстѫпление, което да не е отбѣлязано въ тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия.
И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель.
Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи.
към беседата >>
“ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да.
И утрѣ изхарчи още 5,000 лв., станатъ всичко 15,000 лв. Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква?
“ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да.
И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
Тѣ сѫ посторонни работи.
Никой не може да ги заличи. Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель.
Тѣ сѫ посторонни работи.
За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това?
към беседата >>
И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
Какво е спечелилъ този свещеникъ? – Нищо. Тия владици иматъ умъ за други работи, какъ да спѫнатъ новото учение, но да се събератъ тия свети старци, да разсъждаватъ върху този великъ законъ, какъ да го изпълнятъ, нѣма ги. И това сѫ хора, все свърхвиши, които казватъ: „Да спасимъ светата църква.“ Казвамъ: „Дѣ е светата църква? “ Не, ще се съберетѣ всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тукъ подписваме, че всѣки свещеникъ, който отиде да кълне нѣкого въ сѫда, да плаща заради него.“ Да.
И тогава азъ ще кажа: „Ето едно умно рѣшение на българскитѣ владици, които вървятъ по Христовото учение.“
към беседата >>
За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ.
Само Господь, когато се разкаемъ за грѣховетѣ си, само той може да заличи нашитѣ грѣхове, но ако не се разкаемъ, може да минатъ 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи.
За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ.
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ.
към беседата >>
„Ей, ей – не, не“.
„Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината?
И този великиятъ, той помни. Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ.
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината?
Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
към беседата >>
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“.
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“.
Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ.
към беседата >>
Дѣ се раждатъ тия мухи?
Нѣма народъ, нѣма човѣкъ, който веднъжъ да е прѣстѫпилъ Божия законъ, който да се е подигралъ съ Божието име, да не понесе своитѣ послѣдствия. И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината?
Дѣ се раждатъ тия мухи?
– Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ.
към беседата >>
Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква?
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“.
Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква?
Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена.
към беседата >>
– Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи.
И сега, туй, което става въ съврѣменната църква, туй изпразване на църквата, туй невѣрие, тѣ го оправдаватъ съ това, като казватъ, че се е появилъ нѣкакъвъ лъже-учитель. Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи?
– Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи.
И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи.
към беседата >>
Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я?
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква?
Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я?
Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се?
към беседата >>
И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това?
Тѣ сѫ посторонни работи. За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи.
И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това?
Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици?
към беседата >>
Като ми говорите за Христа, познавате ли го?
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я?
Като ми говорите за Христа, познавате ли го?
Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата.
към беседата >>
Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ.
За да се появи единъ учитель, лъже-учитель, да допуснемъ, споредъ тѣхъ, кои сѫ причинитѣ. Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това?
Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
към беседата >>
Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони.
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го?
Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони.
Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта.
към беседата >>
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
към беседата >>
Азъ го познавамъ.
Ще кажатъ: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони.
Азъ го познавамъ.
Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети.
към беседата >>
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ.
Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ.
А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя.
към беседата >>
Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена.
Я ми кажете, кѫдѣ е светата църква? Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ.
Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена.
Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи.
– Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ.
А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи.
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
към беседата >>
Съ тази жена разговаряли ли сте се?
Ако вие си я прѣдставлявате като нѣщо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена.
Съ тази жена разговаряли ли сте се?
Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
към беседата >>
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици?
И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи.
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици?
Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака.
към беседата >>
Ами азъ да имъ кажа що е църквата.
Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се?
Ами азъ да имъ кажа що е църквата.
Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената.
към беседата >>
Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици?
Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ.
към беседата >>
Църквата, това е любовьта.
Като говоря азъ за Христа, азъ Го познавамъ, говорилъ съмъ много пѫти съ него, разговарялъ съмъ се за велики работи, запитвалъ съмъ го какъ е направено небето, какъ е направена земята, какви сѫ Божиитѣ закони. Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата.
Църквата, това е любовьта.
Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ.
към беседата >>
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ.
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се.
към беседата >>
Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети.
Азъ го познавамъ. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта.
Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети.
Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н.
към беседата >>
И българскитѣ владици, владици ще ги направя.
Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
И българскитѣ владици, владици ще ги направя.
Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми.
към беседата >>
Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“.
Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети.
Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“.
Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ.
към беседата >>
Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя.
Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава.
към беседата >>
Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
Съ тази жена разговаряли ли сте се? Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“.
Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква!
към беседата >>
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака.
Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ.
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
към беседата >>
Тази църква не е като обикновената.
Ами азъ да имъ кажа що е църквата. Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква.
Тази църква не е като обикновената.
Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани.
към беседата >>
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ.
Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ.
По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“.
към беседата >>
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность.
към беседата >>
Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ.
Църквата, това е любовьта. Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената.
Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ.
Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква.
към беседата >>
По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се.
Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ.
По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се.
Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е?
към беседата >>
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ?
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
към беседата >>
Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н.
Тя е една велика дѣвица въ небето, прѣдъ която всички се кланятъ, всички ангели, всички светии, тя е единствената дѣвица, на която лицето свети. Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ.
Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н.
Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ.
към беседата >>
Помогни ми.
И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се.
Помогни ми.
Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака.
към беседата >>
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма.
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“.
Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ.
към беседата >>
Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ.
Това е любовьта, това е Църквата въ свѣта, и когато хората се научатъ да се кълнатъ на тази велика църква на свѣта, ние ще имаме една велика култура въ свѣта, дѣто хората ще кажатъ: „Ей, ей – не, не“. Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н.
Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ.
Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата.
към беседата >>
Той го отминава.
Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми.
Той го отминава.
Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
към беседата >>
Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“.
Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете.
Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите.
към беседата >>
Това е то светата църква!
Азъ съмъ виждалъ лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ.
Това е то светата църква!
А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си.
към беседата >>
Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава.
Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
към беседата >>
Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ?
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете.
Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ?
Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“.
към беседата >>
А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани.
Тази църква не е като обикновената. Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква!
А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани.
Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата.
към беседата >>
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“.
Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне.
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“.
Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
към беседата >>
Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность.
Мислите ли, че когато нѣкой банкеръ поиска отъ васъ да му подпишете една полица, има голѣмо уважение и почитание къмъ васъ? Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ?
Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность.
Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
Ние я знаемъ тази църква.
Отъ нейната уста излизатъ думи, които възкръсватъ. Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани.
Ние я знаемъ тази църква.
Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта.
към беседата >>
Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е?
По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“.
Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е?
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва.
към беседата >>
Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
Този банкеръ може да ви говори учтиво, може да е познатъ на баща ви, и да казва, че вие сте единъ благороденъ човѣкъ, отъ благородна фамилия, азъ познавамъ баща ви, дѣдо ви, като васъ другъ нѣма. Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность.
Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ.
Когато кажа една дума отъ тази църква, нови думи се раждатъ, мъртви възкръсватъ, грѣшнитѣ се оправдаватъ, глухитѣ прочуватъ, слѣпитѣ проглѣждатъ, безумнитѣ умни ставатъ, слабохарактернитѣ характерни ставатъ и т.н. Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква.
Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ.
Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума.
към беседата >>
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака.
Помогни ми. Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е?
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака.
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа.
към беседата >>
Англичанитѣ иматъ този характеръ.
Слѣдъ като ви говори дълго врѣме, искашъ да взѣмешъ пари на заемъ, прѣдставя ти една полица и казва: „Ще подпишешъ, ще намеришъ и двама души гаранти, макаръ че познавамъ баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ.
Англичанитѣ иматъ този характеръ.
Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата.
Тя произвѣжда цялъ единъ прѣвратъ. Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ.
Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата.
То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя.
към беседата >>
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Той го отминава. Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака.
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
към беседата >>
Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите.
Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излѣзете. Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ.
Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите.
Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“. Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си.
Това е то светата църква! А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата.
То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си.
Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето.
към беседата >>
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Втори, минаватъ, никой не се спира да му помогне. И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
към беседата >>
Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“.
Какъ мислете тогава, какво мисли този банкеръ, за васъ? Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите.
Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“.
Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата.
А тѣ, говорятъ за нѣща неразбрани. Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си.
Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата.
Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата.
към беседата >>
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
И всѣки отъ тѣхъ му казва: „Искамъ да ти помогна, но не зная какъ се прави кракъ“. Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ.
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
„Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
към беседата >>
Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
Най-малкото, съмнѣва се въ вашата честность. Той ви туря на изпитъ, и слѣдъ като го издържите 99 пѫти, на стотния пѫть ще ви даде кредитъ, безъ подписъ. Англичанитѣ иматъ този характеръ. Ти трѣбва най-напрѣдъ да изпратишъ парите. Тѣ нѣматъ вѣра, казватъ: „Днесъ съ пари, утрѣ безъ пари“.
Изпратишъ ли парите, порѫчката е точна, не изпратишъ ли парите…
към беседата >>
Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта.
Ние я знаемъ тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата.
Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта.
Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни.
към беседата >>
„Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва.
Най-послѣ минава единъ простъ човѣкъ, съ бѣла аба, спира се прѣдъ него, пита го: Какво ти е? Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа).
„Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва.
Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
Питамъ: Защо хората се кълнатъ?
Питамъ: Защо хората се кълнатъ?
– Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
към беседата >>
Да се вложи великата мѫдрость въ ума.
Ние казваме: „Църквата, това е любовьта.“ Слѣдователно, тази любовь, която е свързала сърдцата на тия хора и живѣе въ тия сърдца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърдца въ редъ и порядъкъ. Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта.
Да се вложи великата мѫдрость въ ума.
Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва.
към беседата >>
Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа.
Азъ съмъ единъ великъ проповѣдникъ, но като минавахъ покрай този пѫть паднахъ, та си счупихъ крака. „А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва.
Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа.
„Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
– Защото не вѣрватъ въ Бога.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ?
– Защото не вѣрватъ въ Бога.
Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Какво ще произвѣде тя.
Мога да имъ дамъ поне едно конкретно правило, какво трѣбва да прави църквата. То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума.
Какво ще произвѣде тя.
Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила.
към беседата >>
„Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
„А, азъ пъкъ отдавна търся такъвъ проповѣдникъ. Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа.
„Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
Клетвата е едно отрицание на Божието име.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога.
Клетвата е едно отрицание на Божието име.
Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ.
към беседата >>
Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето.
То е слѣдующото: Да вложи любовьта въ сърдцето си. Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя.
Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето.
Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
към беседата >>
Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Хубаво, азъ имамъ едно изкуство да поправямъ крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ. Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва.
Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ. За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
Нищо повече.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име.
Нищо повече.
И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне.
към беседата >>
Да се вложи истина въ душата.
Тази любовь ще произвѣде чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето.
Да се вложи истина въ душата.
Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това?
към беседата >>
Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
Ако не можешъ да ми проповѣдвашъ добрѣ, нѣма да ти намѣстя крака.“ Добрѣ, започва проповѣдникътъ проповѣдьта си (Нѣкѫдѣ каже нѣкоя лъжа). „Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени.
Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече.
И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство.
Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си.
към беседата >>
Тя ще направи всички хора свободни.
Значи туй, съ което чувствувашъ, съ което ти искашъ твоя животъ да се подобри, тамъ ще вложишъ ти любовьта. Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата.
Тя ще направи всички хора свободни.
Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това? Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
„Слушай, не може да се намѣсти костьта ти, не говоришъ истината.“ Той почва да се изповѣдва. Пакъ продължи, каже друга нѣкоя лъжа. „Слушай, пакъ не говоришъ истината, костьта не може да се намѣсти.“ Отново се изповѣдва. Като свършилъ проповѣдьта си, кракътъ му билъ хубаво направенъ, костите намѣстени. Този човѣкъ му казва: „Азъ съмъ много благодаренъ отъ твоята проповѣдъ.
За въ бѫдеще, иди да проповѣдвашъ на хората по този начинъ.“
към беседата >>
Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
Питамъ: Защо хората се кълнатъ? – Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство.
Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“.
към беседата >>
Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва.
Да се вложи великата мѫдрость въ ума. Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни.
Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва.
Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това? Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
И сега Христосъ намѣства краката.
И сега Христосъ намѣства краката.
На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака?
към беседата >>
Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“.
– Защото не вѣрватъ въ Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие.
Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“.
Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става.
към беседата >>
Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила.
Какво ще произвѣде тя. Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва.
Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила.
Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това? Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
На много владици краката сѫ счупени.
И сега Христосъ намѣства краката.
На много владици краката сѫ счупени.
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ.
към беседата >>
Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ.
Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“.
Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ.
У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става. Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
Тя ще произвѣде свѣтлина въ мисленето. Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила.
Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
Но кога ще стане това? Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова.
И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени.
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова.
Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“.
към беседата >>
У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне.
Нищо повече. И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ.
У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне.
Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става. Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Но кога ще стане това?
Да се вложи истина въ душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия.
Но кога ще стане това?
Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова.
Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв.
към беседата >>
Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си.
И мене ми е чудно, какъ църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне.
Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си.
„Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става. Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда въ твоя духъ, и тя ще произвѣде всички прави рѣшения, какъ трѣбва да се постѫпва. Да се вложи Добродѣтельта въ човѣшката сила. Тази Добродѣтель ще произвѣде стабилность въ всички наши дѣйствия. Но кога ще стане това?
Когато думата ви бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака.
И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му.
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака.
Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
към беседата >>
„Да умрѣ“, казва, „жена ми“.
Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трѣбва да се кълнешъ въ Бога, въ Евангелието, въ светото причастие. Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си.
„Да умрѣ“, казва, „жена ми“.
Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става. Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ?
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ?
Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение.
към беседата >>
Що сѫ вашитѣ крака?
И сега Христосъ намѣства краката. На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака.
Що сѫ вашитѣ крака?
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?
към беседата >>
Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става.
Христосъ казва: „Да се не кълнешъ нито съ Бога, нито съ земята, нито съ Ерусалимъ, нито съ главата си, а да бѫде рѣчьта ви ей, ей – не, не“. Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“.
Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става.
Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне.
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ?
Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне.
Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра.
към беседата >>
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ.
На много владици краката сѫ счупени. Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака?
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ.
Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа.
към беседата >>
Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
Ще кажешъ истината, тъй както я знаешъ, ще кажешъ. У българитѣ има единъ навикъ и туй е останало, българинътъ ще се закълне. Той се кълне въ своитѣ очи, да му изтѣкатъ, кълне се въ жена си. „Да умрѣ“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нѣщо противъ жена си, че умрѣла, така да подпише, и гарантъ става.
Разбира се, всѣки, който подпише една полица, и не я изплати гарантинъ става.
към беседата >>
Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия.
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ? Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне.
Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия.
Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне.
към беседата >>
Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“.
Христосъ казва: „Ще проповѣдвате, но много хубаво ще проповѣдвате.“ И азъ съмъ затова. Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ.
Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“.
Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
към беседата >>
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие?
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие?
– Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй.
към беседата >>
Клетвата е едно отрицание.
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ? Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия.
Клетвата е едно отрицание.
Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама?
към беседата >>
Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв.
Азъ бихъ желалъ всѣки свещеникъ да дава най-хубавитѣ проповѣди, най-хубавитѣ чувства, които излизатъ отъ сърдцето му, най-хубавитѣ мисли, които се криятъ въ ума му. Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“.
Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв.
Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь.
към беседата >>
– Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ.
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие?
– Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ.
Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си.
към беседата >>
Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се.
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ? Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание.
Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се.
Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
към беседата >>
Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
Само така ще се намѣстятъ вашитѣ крака. Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв.
Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него.
към беседата >>
Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“.
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие? – Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ.
Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“.
И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си.
към беседата >>
Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение.
Ами какъ ще се опита нашиятъ характеръ? Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се.
Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение.
Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
към беседата >>
Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?
Що сѫ вашитѣ крака? Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога.
Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?
“ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе.
към беседата >>
И кой иска гаранти?
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие? – Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“.
И кой иска гаранти?
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно?
към беседата >>
Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра.
Всѣки човѣкъ, който дава обѣщание, и не може да го изпълни, се кълне. Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение.
Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра.
Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
към беседата >>
“ Азъ да ви кажа.
Това сѫ онѣзи велики добродѣтели, които трѣбва да оживѣятъ. Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици?
“ Азъ да ви кажа.
Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога!
към беседата >>
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи.
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие? – Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти?
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи.
Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно.
към беседата >>
Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне.
Всѣки, който се кълне, прѣстѫпва Божия законъ, а за да не го прѣстѫпишъ, трѣбва да изпълнишъ волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра.
Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне.
Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа.
Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си!
към беседата >>
Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй.
Защо хората се кълнатъ въ Името Божие? – Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи.
Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй.
Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име.
към беседата >>
Какъ се заклелъ Богъ на Авраама?
Клетвата е едно отрицание. Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне.
Какъ се заклелъ Богъ на Авраама?
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ.
към беседата >>
Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь.
Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь.
Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте!
към беседата >>
Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си.
– Да изплаща, Богъ да плаща зарадъ тѣхъ. Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй.
Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си.
Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали?
към беседата >>
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
Но нѣкой ще ми възрази, че Богъ, когато далъ обѣщание на Авраама, заклелъ се. Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама?
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва.
към беседата >>
Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него.
Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь.
Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него.
Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте!
към беседата >>
Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си.
Дойде нѣкой си и се закълне въ името Божие, то е защото той нѣма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си.
Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си.
Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ.
към беседата >>
Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
Но тогава вече азъ за характера на Авраама имамъ малко особено мнение. Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя.
Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ.
към беседата >>
Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе.
Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него.
Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе.
Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите.
към беседата >>
Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно?
И кой иска гаранти? Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си.
Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно?
Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение.
към беседата >>
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
Ако Авраамъ е накаралъ Господа да се кълне, значи той нѣмалъ вѣра. Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена.
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ.
към беседата >>
Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога!
“ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе.
Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога!
Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате.
към беседата >>
Не е Богоугодно.
Всички онѣзи хора, които искатъ гаранти, азъ нѣма да се произнеса, тѣхниятъ животъ е поставенъ на тѣсно, тѣ нѣматъ основи. Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно?
Не е Богоугодно.
Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва.
към беседата >>
Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“.
Той не вѣрвалъ въ Бога, и Богъ трѣбвало да се закълне. Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ.
Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“.
И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ?
към беседата >>
Майки, тъй казвайте на дѣцата си!
Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога!
Майки, тъй казвайте на дѣцата си!
Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?
към беседата >>
Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име.
Като казвамъ, че Писанието казва, не влизай въ врѣме на скърбь въ дома на приятеля си, то значи: Когато имашъ голѣми страдания, не влизай въ дома на приятеля си. Тъй. Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно.
Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име.
Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва?
към беседата >>
И сега Господь се застѫпва за евреитѣ.
Какъ се заклелъ Богъ на Авраама? Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“.
И сега Господь се застѫпва за евреитѣ.
Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ.
към беседата >>
Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте!
Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си!
Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте!
На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ.
към беседата >>
Сега, това сѫ само твърдения, нали?
Имашъ проказа, имашъ нѣкоя заразитѣлна болѣстъ, не влизай въ дома на приятеля си. Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име.
Сега, това сѫ само твърдения, нали?
Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ.
към беседата >>
Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва.
Писанието казва: Понеже Богъ нѣмало въ какво да се закълне, Той казалъ на Авраама: „Азъ ти казвамъ, че туй, което съмъ ти казалъ, ще го направя, ще видишъ, въ враговетѣ ще го направя. Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ.
Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва.
Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се.
към беседата >>
На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте!
Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте!
На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте!
Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай.
към беседата >>
Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ.
Искашъ да се кълнешъ въ името Божие, не викай приятеля си. Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали?
Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ.
Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ.
към беседата >>
Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ.
Този твой народъ, отъ който си излѣзалъ, азъ ще бѫда съ него, ще му помогна въ всички врѣмена. Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва.
Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ.
Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко?
към беседата >>
Вие все съ тази лъжлива клетва си служите.
Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте!
Вие все съ тази лъжлива клетва си служите.
Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка.
към беседата >>
Клетвата, това е едно човѣшко изобретение.
Мислимъ ли, че като се кълнемъ въ името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ.
Клетвата, това е едно човѣшко изобретение.
Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата.
към беседата >>
Тѣ се кълнатъ.
Твоятъ народъ навсѣкѫдѣ ще го разпръснатъ, отъ единия край на земята до другия, на всѣкакви страдания ще бѫде изложенъ и ще го гонятъ, но дѣто бѫде този народъ, азъ ще бѫда тамъ и ще го защищавамъ. Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ.
Тѣ се кълнатъ.
Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева.
към беседата >>
Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате.
Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите.
Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате.
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя.
към беседата >>
Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва.
Не е Богоугодно. Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение.
Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва.
Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ.
към беседата >>
Какъ се кълнатъ?
Ти ще ме опиташъ.“ Тъй казалъ Господь: „Ей, ей – не, не“. И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ.
Какъ се кълнатъ?
Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се.
към беседата >>
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?
Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате.
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?
“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си.
към беседата >>
Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва?
Ние трѣбва да прѣдпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнемъ въ Неговото име. Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва.
Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва?
Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ.
към беседата >>
Изваждатъ полицата и подписватъ.
И сега Господь се застѫпва за евреитѣ. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ?
Изваждатъ полицата и подписватъ.
Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко?
към беседата >>
“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ.
Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ?
“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ.
И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
към беседата >>
Не се кълнатъ.
Сега, това сѫ само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва?
Не се кълнатъ.
И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ.
към беседата >>
Кълна се.
Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреитѣ не изпълняватъ туй, което Господь казва. Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ.
Кълна се.
За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева.
към беседата >>
И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай.
На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ.
И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай.
Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте.
към беседата >>
И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ.
Но, отчасти ще докажа, защо именно не трѣбва да се кълнемъ. Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ.
И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ.
Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ.
към беседата >>
За колко?
Сега и на съврѣменнитѣ християни Богъ е обѣщалъ, но тѣ не изпълняватъ. Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се.
За колко?
– За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв.
към беседата >>
Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка.
Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай.
Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка.
Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това!
към беседата >>
Идва тогава увеличение на клетвата.
Клетвата, това е едно човѣшко изобретение. Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ.
Идва тогава увеличение на клетвата.
И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение.
към беседата >>
– За 1,000 лева.
Тѣ се кълнатъ. Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко?
– За 1,000 лева.
Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н.
към беседата >>
Бѣдна, опърпана била тя.
Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка.
Бѣдна, опърпана била тя.
Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
към беседата >>
И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ.
Въ Божествения свѣтъ нѣма никаква клетва. Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата.
И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ.
Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение. И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
Кълна се.
Какъ се кълнатъ? Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева.
Кълна се.
За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ.
към беседата >>
Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си.
Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя.
Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си.
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици.
към беседата >>
Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ.
Тамъ, дѣто царува Божествената любовь, тамъ, дѣто царува Божествената мѫдрость, дѣто царува Божествената истина, каква нужда има отъ клетва? Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ.
Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ.
На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение. И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
За колко?
Изваждатъ полицата и подписватъ. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се.
За колко?
За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна.
към беседата >>
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си.
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
към беседата >>
На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ.
Не се кълнатъ. И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ.
На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ.
Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение. И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
За 2,000 лева.
Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко?
За 2,000 лева.
За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
към беседата >>
Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте.
И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте.
Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ.
И колкото повече се увеличава клетвата, това е единъ признакъ, че моралътъ на хората е отпадналъ, нѣма моралъ. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ.
Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ.
И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение. И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
За 10, за 100,000 лв.
За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева.
За 10, за 100,000 лв.
и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Едно велико дѣло е това!
Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте.
Едно велико дѣло е това!
Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение.
Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ.
И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение.
И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
и т.н.
– За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв.
и т.н.
Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това!
Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
И често, църквата защищава това, че свещеникътъ трѣбвало да закълне, понеже въ българскитѣ сѫдилища въведоха това, свещеникътъ да кълне свидѣтелитѣ. Единъ терминъ иматъ за туй правницитѣ. На свещеницитѣ имъ става даже мѫчно, когато не ги викатъ въ сѫдилищата да кълнатъ другитѣ. Азъ не зная нѣкой попъ, който е клелъ хората, да е харосалъ. И въ моите изслѣдвания, и въ този и въ онзи свѣтъ, тѣ се намиратъ въ жалко положение.
И ако тѣ отидатъ въ онзи свѣтъ да видятъ халътъ на тия свещеници, които сѫ клели хората, никога никой не би заклелъ кого и да е.
към беседата >>
Сега всички се кълнатъ.
Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н.
Сега всички се кълнатъ.
Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици.
Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля?
Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици.
Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
„Ей, ей – не, не“.
„Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна.
За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ.
Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна.
Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици.
Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума.
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума.
Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли?
към беседата >>
Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна.
Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Туй ще бѫде похвално и почтено.
Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Туй ще бѫде похвално и почтено.
към беседата >>
Положителна дума трѣбва да имашъ.
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума.
Положителна дума трѣбва да имашъ.
„Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не.
към беседата >>
И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме.
към беседата >>
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е.
Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе?
към беседата >>
„Азъ ще говоря истината“.
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума. Положителна дума трѣбва да имашъ.
„Азъ ще говоря истината“.
Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте?
към беседата >>
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
Да бѫде думата ви: „Ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е.
Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля.
Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате?
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума. Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“.
Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате?
Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не.
към беседата >>
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ.
Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го.
към беседата >>
Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля.
Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници.
Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко.
към беседата >>
Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога.
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума. Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате?
Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога.
Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате?
към беседата >>
Господь не се кълне.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ.
Господь не се кълне.
Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало.
към беседата >>
Въпросътъ е за името Божие.
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници.
Въпросътъ е за името Божие.
Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита.
към беседата >>
Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли?
Думата, „кълнешъ“, това е една отрицателна дума. Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога.
Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли?
“ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора.
към беседата >>
Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне.
Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ.
Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание.
към беседата >>
Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува?
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие.
Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува?
Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
“ – Не.
Положителна дума трѣбва да имашъ. „Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли?
“ – Не.
„На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ.
към беседата >>
Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ.
Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става.
Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ.
към беседата >>
Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе?
Азъ зная, че когато говоря една бесѣда, много нѣща ще се изопачатъ, но когато говоря истината, азъ трѣбва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува?
Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе?
И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона.
към беседата >>
„На небето ходили ли сте?
„Азъ ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не.
„На небето ходили ли сте?
“ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ?
към беседата >>
Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става.
Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ.
Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ.
към беседата >>
И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не.
Когато говоря истината, азъ нито себе си жаля, нито васъ жаля. Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе?
И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не.
Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме.
към беседата >>
“ – Не.
Защото, ако вие на мене не вѣрвате, какъ ще вѣрвате на Бога, когото не виждате? Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте?
“ – Не.
„Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества.
към беседата >>
Да направи човѣка, и направилъ го.
Сега нѣкои ще ми прѣдставятъ стихове отъ стария завѣтъ, ще се повърнатъ свѣщената книга, че Господь се заклелъ. Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ.
Да направи човѣка, и направилъ го.
Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“.
към беседата >>
Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко.
Дойде ли до истината, въ мене има само едно правило, и казвамъ: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за васъ.“ Сега, не е въпросътъ за владици и за свещеници. Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не.
Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко.
Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде.
към беседата >>
„Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате?
Азъ ще се кълна въ името на Бога, но онѣзи сѫдии, прѣдъ които ще се кълна, тѣ не вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не.
„Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате?
“ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти.
към беседата >>
Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало.
Господь не се кълне. Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го.
Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало.
И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ!
към беседата >>
Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита.
Въпросътъ е за името Божие. Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко.
Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита.
И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не.
към беседата >>
“ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора.
Казвамъ: „Въ Бога вѣрвате ли? “ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате?
“ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора.
Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ.
към беседата >>
И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание.
Нѣма примѣри, дѣто Господь да се е клелъ. Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало.
И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание.
Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ.
към беседата >>
И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
Божията любовь въ сърдцето трѣбва ли да царува? Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита.
И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства.
към беседата >>
Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ.
“ – Не. „На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора.
Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ.
Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ.
към беседата >>
Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ.
Той е казвалъ нѣща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание.
Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ.
И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
към беседата >>
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона.
Въпросътъ е за Божията мѫдрость въ ума трѣбва ли да се въведе? И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не.
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона.
Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства.
към беседата >>
Защо не го приематъ?
„На небето ходили ли сте? “ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ.
Защо не го приематъ?
Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ. Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ.
Казалъ той едно врѣме да направи свѣта и го направилъ. Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ.
И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ.
Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“.
към беседата >>
Да бѫдемъ справедливи, казваме.
И въ науката трѣбва да бѫде: Ей, ей – не, не. Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона.
Да бѫдемъ справедливи, казваме.
А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята?
към беседата >>
Нѣма имущества.
“ – Не. „Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ?
Нѣма имущества.
Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ. Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“.
Да направи човѣка, и направилъ го. Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ.
Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“.
Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
към беседата >>
А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде.
Всѣки единъ ученъ човѣкъ, който прокарва тази теория трѣбва да провѣри, 10 пѫти най-малко. Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме.
А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде.
Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ.
към беседата >>
Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти.
„Какъ тогава ще приемете за гарантъ този, когото не познавате? “ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества.
Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти.
Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ. Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ!
Казалъ на Авраама: „Въ тебе ще се благословятъ всички народи“, и така станало. И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“.
Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ!
Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не.
Всѣки единъ философъ, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита. И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде.
Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не.
И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ.
“ Хората въ свѣта сѫ по-умни, тѣ приематъ за гарантъ тѣзи, които иматъ имущества, които сѫ солидни хора. Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти.
Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ.
И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ. Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ.
И понеже Авраамъ се поколебалъ малко, Господь трѣбва да му даде обѣщание. Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ!
Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ.
Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
И той започва съ 9-тѣ блаженства.
И въ всички отрасли трѣбва да бѫде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не.
И той започва съ 9-тѣ блаженства.
Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ.
Бѣдниятъ човѣкъ не го приематъ. Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ.
И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ.
Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
Въ Писанието се казва, че Господь се закълнялъ. И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ.
Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства.
А сега, на всѣка стѫпка, искаме само да постѫпваме по буквата на закона. Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства.
Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства.
Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
Защо не го приематъ? Нѣма имущества. Тѣ сѫ освободени отъ това, да ставатъ гаранти. Свободни сѫ бѣднитѣ хора, много сѫ свободни, никога гаранти нѣма да станатъ. И да искатъ да влѣзатъ въ тази бѣля, нѣма да ги приематъ.
Но богатитѣ хора гаранти могатъ да станатъ.
към беседата >>
Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“.
И ще ми кажатъ сега нѣкои: Щомъ Господь се кълне, колко повече ние трѣбва да се кълнемъ. Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието.
Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“.
Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ. И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята?
Да бѫдемъ справедливи, казваме. А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства.
Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята?
– Кроткитѣ. Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е.
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е.
ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота.
към беседата >>
Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
Хубаво, ако Господь се кълне, то Христосъ казва: „Да не се кълнешъ въ името Божие, и думата ти да бѫде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“.
Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
– Кроткитѣ.
А вѫтрѣ какво е съдържанието, безразлично ще бѫде. Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята?
– Кроткитѣ.
Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
ние трѣбва да говоримъ истината.
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е.
ние трѣбва да говоримъ истината.
Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение.
към беседата >>
И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
Че Онзи, Който билъ при Авраама, Той билъ Христосъ! Дѣто се казва въ Писанието, че Господь се закле, той беше сѫщия Христосъ. Казва се: „Прѣди да бѫде Авраамъ, азъ бѣхъ.“ И той коригира заблуждѣнието. Той казва: „азъ едно врѣме казахъ на Авраама ей, ей – не, не“. Азъ казахъ на Авраама, че ще дойда за неговия народъ да го извѣда, ще имъ дамъ едно учение, ще имъ покажа пѫтя; пакъ ще влѣза въ друго положение, слѣдъ това пакъ ще бѫде съ тѣхъ.
И не се клехъ, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече отъ това, отъ лукаваго е.
към беседата >>
Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
Христосъ иска да внесе именно туй съдържание въ насъ: Ей, ей – не, не. И той започва съ 9-тѣ блаженства. Всѣки християнинъ трѣбва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворцитѣ.“ Кои ще наслѣдятъ земята? – Кроткитѣ.
Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.
към беседата >>
Коя истина?
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е. ние трѣбва да говоримъ истината.
Коя истина?
– Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване.
към беседата >>
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли.
Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна.
към беседата >>
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни.
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни.
Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма.
към беседата >>
– Божествената истина, отношенията на нѣщата.
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е. ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина?
– Божествената истина, отношенията на нѣщата.
Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение?
към беседата >>
Това не е нѣщо механическо.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли.
Това не е нѣщо механическо.
Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога.
към беседата >>
Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние.
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни.
Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние.
Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа.
към беседата >>
Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е.
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е. ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата.
Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е.
всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме.
към беседата >>
Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли. Това не е нѣщо механическо.
Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане.
А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си.
към беседата >>
Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е?
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние.
Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е?
Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ.
към беседата >>
всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота.
Та, нашата дума трѣбва да бѫде положителна, т.е. ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е.
всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота.
Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте.
към беседата >>
А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли. Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане.
А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь.
Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!
към беседата >>
Ти се спрешъ. Хубаво.
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е?
Ти се спрешъ. Хубаво.
Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма.
към беседата >>
Ние сме достигнали до едно положение на затруднение.
ние трѣбва да говоримъ истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота.
Ние сме достигнали до едно положение на затруднение.
Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“.
към беседата >>
Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли. Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь.
Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ.
Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ.
към беседата >>
Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това?
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво.
Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това?
По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ.
към беседата >>
Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване.
Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение.
Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване.
Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте?
към беседата >>
Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна.
Сега даже и ученицитѣ отъ новото учение, като ги викатъ въ сѫдилищата, идватъ да ме питатъ, да се кълнатъ ли. Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ.
Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна.
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога?
към беседата >>
По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма.
И ние трѣбва да рѣшимъ да внесемъ туй име Божие въ насъ, за да внесе то въ насъ, въ сегашните хора повече стабилность, повече устойчивость и постоянство въ характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това?
По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма.
Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа?
към беседата >>
Отъ какво произлиза туй усложнение?
– Божествената истина, отношенията на нѣщата. Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване.
Отъ какво произлиза туй усложнение?
Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте?
към беседата >>
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога.
Това не е нѣщо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна.
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога.
Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си.
към беседата >>
Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа.
Всинца ние сме нервни, неспокойни, нѣмаме издържливостъ, отъ малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнѣние. Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма.
Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа.
Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е?
към беседата >>
Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме.
Обаче, за да дойдемъ до това положение на нѣщата, съврѣменния строй трѣбва да се опростотвори, т.е. всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение?
Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме.
Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?
към беседата >>
Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си.
Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога.
Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си.
Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би.
към беседата >>
Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ.
Дойде нѣкой, пита ме: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, правъ ли е? Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа.
Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ.
По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е.
към беседата >>
Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте.
всичкиятъ онзи излишенъ балансъ, който хората наричатъ „култура“, всичко туй трѣбва да се изхвърли навънъ, то е непотрѣбно, и да остане само сѫщественото въ живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме.
Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте.
Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо?
към беседата >>
Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!
А то не трѣбва да става на сила, то е по любовь. Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си.
Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!
“ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ.
към беседата >>
По-велико нѣщо отъ това, нѣма.
Ти се спрешъ. Хубаво. Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ.
По-велико нѣщо отъ това, нѣма.
Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма.
към беседата >>
Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“.
Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте.
Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“.
Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече.
към беседата >>
“ За мене клетвата е само вѫтрѣ.
Това трѣбва да произтича отъ душата ти вѫтрѣ. Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога!
“ За мене клетвата е само вѫтрѣ.
Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно.
към беседата >>
Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ.
Ами ако тази любовь, въ която живѣя, ми внесе чистотата, ако мѫдростьта ми е дала свѣтлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода въ душата и ме е научила какъ да живѣя, то ако въ това се съмнѣвамъ, какво по-дълбоко има въ свѣта отъ това? По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма.
Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ.
Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть.
към беседата >>
Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте?
Азъ сега разбирамъ защо сме дошли до туй затруднение, до туй прѣтрупване. Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“.
Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте?
Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо?
към беседата >>
Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога?
Готовъ ли си да не се кълнешъ или не… Като те питатъ, защо не се кълнешъ, ще кажешъ, че мене ми казва нѣщо отвѫтрѣ въ душата, че не трѣбва да се кълна, а не че еди-кой си по-ученъ ми казва, че не трѣбва да се кълна. Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ.
Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога?
Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него?
към беседата >>
Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа?
По-дълбоки нѣща отъ тия три принципа въ свѣта – нѣма. Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ.
Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа?
Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ.
към беседата >>
Нѣма ли да се спари вашето дѣте?
Отъ какво произлиза туй усложнение? Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте?
Нѣма ли да се спари вашето дѣте?
“ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото.
към беседата >>
Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си.
Този законъ ще излѣзе отъ единъ веченъ принципъ, който е слѣдующиятъ: за никакви блага въ този свѣтъ да си изтриемъ рѫцѣтѣ въ мантията на Бога. Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога?
Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си.
Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него? “
към беседата >>
Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е?
Всички онѣзи организации, всички онѣзи семейства, това сѫ нѣща, на повърхностьта на човѣшката душа. Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа?
Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е?
Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този.
към беседата >>
“ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?
Прѣдставете си, че майката родила едно дѣтенце, зимно врѣме. Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте?
“ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?
“ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би.
Ще държимъ Неговата дрѣха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена въ душата си. Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си.
Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би.
И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него? “
към беседата >>
Правъ е.
Единственото нѣщо, това е любовьта, туй което ти прѣживѣешъ, което ти дава потикъ, импулсъ, което те кара да живѣешъ. По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е?
Правъ е.
По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този. Единъ е този Божественъ пѫть.
към беседата >>
“ Ама защо?
Тя ще го повие въ една пелѣнка, че двѣ, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дѣте. Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте?
“ Ама защо?
– Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни. И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно.
към беседата >>
И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ.
Дойде ли врѣме да се кълнешъ, ще кажешъ: „Азъ съмъ готовъ да кажа истината, но въ името Божие да се кълна, туй никога нѣма да направя, да опетня името на Бога, никога! “ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би.
И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ.
И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него? “
към беседата >>
По-правъ пѫть отъ този нѣма.
По-велико нѣщо отъ това, нѣма. Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е.
По-правъ пѫть отъ този нѣма.
Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този. Единъ е този Божественъ пѫть. Знаете ли колко е красивъ този пѫть?
към беседата >>
– Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече.
Ако питашъ майката, защо постѫпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо?
– Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече.
Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни. И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно. Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта.
към беседата >>
И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно.
“ За мене клетвата е само вѫтрѣ. Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ.
И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно.
Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него? “
към беседата >>
Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть.
Само онази мѫдрость, която ти дава условия да се развивашъ, да побѣдишъ земята, да търсишъ знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертвувашъ. Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма.
Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть.
Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този. Единъ е този Божественъ пѫть. Знаете ли колко е красивъ този пѫть? Нѣма по-красивъ отъ този пѫть.
към беседата >>
Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо?
Но, питамъ: „Когато дойде пролѣтьта, и послѣ лѣтото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сѣнка, има ли нужда отъ тия пелѣни, отъ тия обвивки около вашето дѣте? Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече.
Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо?
Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни. И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно. Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта. И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати.
към беседата >>
Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него?
Азъ съмъ се клелъ едно врѣме. Кога? Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно.
Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него?
“
към беседата >>
Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ.
Дѣ е по-дълбокото нѣщо отъ тия три принципа? Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть.
Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ.
Единствениятъ пѫть е този. Единъ е този Божественъ пѫть. Знаете ли колко е красивъ този пѫть? Нѣма по-красивъ отъ този пѫть. Той е толкова очарователенъ!
към беседата >>
Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото.
Нѣма ли да се спари вашето дѣте? “ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо?
Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото.
Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни. И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно. Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта. И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати. Ако ти си готовъ, ако твоето сърдце е чисто, ако твоятъ умъ е готовъ да възприеме знания, ако душата ти се намира въ едно състояние да обработва, произнесешъ името Божие, тогава ще дойдатъ най-великитѣ стремежи, чувства, разбирания, ще дойдатъ тия най-хубави сили да ти помогнатъ.
към беседата >>
“
Единъ човѣкъ може да се кълне, но да каже на себе си. Всѣки единъ човѣкъ дава обѣщание, клетва, може би. И въ българския езикъ думата „клетва“, клетъ – това значи да те ограничаватъ нѣкѫдѣ, да те турятъ нѣкѫдѣ да се стеснишъ. И тъй, въ умоветѣ ви ще турите мисъльта: никога нѣма да произнасяте името Божие напраздно. Като ви прѣдизвикатъ, ще кажете: „Защо трѣбва да прѣдизвикаме името Божие напраздно, да се кълнемъ въ Него?
“
към беседата >>
Единствениятъ пѫть е този.
Ама, пѫтьтъ, по който вървите, правъ ли е? Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ.
Единствениятъ пѫть е този.
Единъ е този Божественъ пѫть. Знаете ли колко е красивъ този пѫть? Нѣма по-красивъ отъ този пѫть. Той е толкова очарователенъ! Тѣзи мѣстности, прѣзъ който ще минете сѫ толкова хубави!
към беседата >>
Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни.
“ Казвамъ: „Слушай, ти си майка, една пелѣна трѣбва на туй дѣте? “ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото.
Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни.
И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно. Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта. И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати. Ако ти си готовъ, ако твоето сърдце е чисто, ако твоятъ умъ е готовъ да възприеме знания, ако душата ти се намира въ едно състояние да обработва, произнесешъ името Божие, тогава ще дойдатъ най-великитѣ стремежи, чувства, разбирания, ще дойдатъ тия най-хубави сили да ти помогнатъ. Но ако сърдцето ти не е чисто, и ти произнесешъ името Божие, отгорѣ ще дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия.
към беседата >>
Сега, като ви говоря това, ще ви привѣда единъ случай тукъ въ София.
Сега, като ви говоря това, ще ви привѣда единъ случай тукъ въ София.
Отивамъ единъ день въ писалището на единъ мой приятель, адвокатъ: влизамъ вѫтрѣ, при него другъ единъ, и двамата навели се, пишатъ нѣщо, нѣкакво заявление. Казвамъ: „Съ какво се занимавате? “ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми.
към беседата >>
Единъ е този Божественъ пѫть.
Правъ е. По-правъ пѫть отъ този нѣма. Единствениятъ пѫть, не само въ България, но и въ целия свѣтъ, е този пѫть. Все по този пѫть сѫ минали всички благородни, възвишени души, по този пѫть сѫ минали всички ангели, по този пѫть ще минатъ и всички подиръ васъ. Единствениятъ пѫть е този.
Единъ е този Божественъ пѫть.
Знаете ли колко е красивъ този пѫть? Нѣма по-красивъ отъ този пѫть. Той е толкова очарователенъ! Тѣзи мѣстности, прѣзъ който ще минете сѫ толкова хубави! Тамъ има толкова хубави картини.
към беседата >>
И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно.
“ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, нѣма нужда да се стопли дѣтето вече. Онзи, който не разбира този законъ, казва: „Вие трѣбва да се калите“. Защо? Ние живѣемъ въ лѣтото, 20° имаме вънка подъ сѣнка, ние не се нуждаемъ отъ тия пелѣни на миналото. Дѣйствително, тогава е било цѣлесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имашъ тия пелѣни.
И при това, другъ единъ законъ има: че да се прѣдизвиква името Божие, то е опасно.
Всѣкога, когато човѣкъ произнася името Божие, то е, като една положителна сила вѫтрѣ въ свѣта. И когато човѣкъ не е готовъ, тази сила дава обратни рѣзултати. Ако ти си готовъ, ако твоето сърдце е чисто, ако твоятъ умъ е готовъ да възприеме знания, ако душата ти се намира въ едно състояние да обработва, произнесешъ името Божие, тогава ще дойдатъ най-великитѣ стремежи, чувства, разбирания, ще дойдатъ тия най-хубави сили да ти помогнатъ. Но ако сърдцето ти не е чисто, и ти произнесешъ името Божие, отгорѣ ще дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия. Името Божие е като съврѣменна динамическа сила, като нитроглицеринъ е то.
към беседата >>
НАГОРЕ