НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1643
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1643
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божествената усмивка
,
ООК
, София, 10.1.1940г.,
Плодът губи своята сладчина.
Питам сега: кое ядене е по-хубаво? Онова, сготвеното преди 10 дена, преди 5 дена или сготвеното днес? Яденето, сготвено днес, е най-хубавото! Плодът, който е днес узрял, е най-хубавият! Като се изминат 4–5 дена, този плод е изгубил нещо от своята сладчина.
Плодът губи своята сладчина.
Плодовете не узряват еднакво. И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели.
към беседата >>
Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят.
Във физическото поле как ще познаеш един човек? На физическото поле пък, ако не си добър, ти не можеш да познаеш човека. На физическото поле, за да познаеш един човек, трябва да бъдеш добър. Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе.
Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят.
А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят. Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа. По този начин само човек може да прогресира.
към беседата >>
Плодовете не узряват еднакво.
Онова, сготвеното преди 10 дена, преди 5 дена или сготвеното днес? Яденето, сготвено днес, е най-хубавото! Плодът, който е днес узрял, е най-хубавият! Като се изминат 4–5 дена, този плод е изгубил нещо от своята сладчина. Плодът губи своята сладчина.
Плодовете не узряват еднакво.
И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш.
към беседата >>
А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят.
На физическото поле пък, ако не си добър, ти не можеш да познаеш човека. На физическото поле, за да познаеш един човек, трябва да бъдеш добър. Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят.
А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят.
Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа. По този начин само човек може да прогресира.
към беседата >>
И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете.
Яденето, сготвено днес, е най-хубавото! Плодът, който е днес узрял, е най-хубавият! Като се изминат 4–5 дена, този плод е изгубил нещо от своята сладчина. Плодът губи своята сладчина. Плодовете не узряват еднакво.
И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете.
Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши.
към беседата >>
Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа.
На физическото поле, за да познаеш един човек, трябва да бъдеш добър. Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят. А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят.
Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа.
По този начин само човек може да прогресира.
към беседата >>
Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано.
Плодът, който е днес узрял, е най-хубавият! Като се изминат 4–5 дена, този плод е изгубил нещо от своята сладчина. Плодът губи своята сладчина. Плодовете не узряват еднакво. И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете.
Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано.
Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши.
към беседата >>
По този начин само човек може да прогресира.
Ако си добър, всички хора се отварят пред тебе. Ако не си добър, всички хора се затварят за тебе. Ние казваме: „Трябва да бъдем добри.“ Доброто е за този свят, а обичта е за онзи свят. А пък ние туряме обичта за този свят, а доброто за онзи свят. Та, доброто ще го туриш в съгласие с условията на физическото поле, а пък обичта ще туриш в съгласие с възможностите в тебе, с вътрешните стремежи на твоята душа.
По този начин само човек може да прогресира.
към беседата >>
Плодовете не зреят изведнъж.
Като се изминат 4–5 дена, този плод е изгубил нещо от своята сладчина. Плодът губи своята сладчина. Плодовете не узряват еднакво. И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано.
Плодовете не зреят изведнъж.
Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите.
към беседата >>
Трябва да има човек разбиране.
Трябва да има човек разбиране.
И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки.
към беседата >>
Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели.
Плодът губи своята сладчина. Плодовете не узряват еднакво. И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж.
Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели.
Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш.
към беседата >>
И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен.
Трябва да има човек разбиране.
И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен.
Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго.
към беседата >>
Тях ще откъснеш.
Плодовете не узряват еднакво. И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели.
Тях ще откъснеш.
Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял.
към беседата >>
Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това?
Трябва да има човек разбиране. И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен.
Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това?
“ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“?
към беседата >>
Вторият ден са узрели 4–5 череши.
И ако садя ябълка, трябва да ходя и да наблюдавам плодовете. Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш.
Вторият ден са узрели 4–5 череши.
На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила.
към беседата >>
“ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи.
Трябва да има човек разбиране. И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това?
“ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи.
Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората?
към беседата >>
На третия ден са узрели 10–15–20 череши.
Тези плодове, които са на юг, узряват по-рано. Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши.
На третия ден са узрели 10–15–20 череши.
Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не.
към беседата >>
Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш.
Трябва да има човек разбиране. И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи.
Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш.
При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят.
към беседата >>
Така се увеличава броят на узрелите.
Плодовете не зреят изведнъж. Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши.
Така се увеличава броят на узрелите.
Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не. Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес.
към беседата >>
При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки.
Трябва да има човек разбиране. И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш.
При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки.
Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората?
към беседата >>
Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш.
Някой път ще видиш само 2–3 череши узрели. Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите.
Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш.
А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не. Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес. Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго.
И ако така човек не разбира живота, той става еднообразен. Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки.
Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго.
Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят.
към беседата >>
А пък ти отиваш при един плод, който е презрял.
Тях ще откъснеш. Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш.
А пък ти отиваш при един плод, който е презрял.
Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не. Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес. Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“?
Някой ти казва с висок тон: „Мисли добре.“ Ти си казваш: „Какво иска да ми каже с това? “ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго.
Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“?
Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо?
към беседата >>
Той няма тази сила.
Вторият ден са узрели 4–5 череши. На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял.
Той няма тази сила.
Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не. Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес. Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Защо се развалят отношенията между хората?
“ Или някой ти казва със среден тон: „Мисли добре.“ Или пък някой ти каже съвсем ниско същите думи. Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“?
Защо се развалят отношенията между хората?
Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича.
към беседата >>
Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не.
На третия ден са узрели 10–15–20 череши. Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила.
Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не.
Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес. Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Защото не знаят как да говорят.
Мисълта на човека трябва да бъде строго определена – да бъде ясно какво искаш да кажеш. При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората?
Защото не знаят как да говорят.
Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре.
към беседата >>
Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес.
Така се увеличава броят на узрелите. Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не.
Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес.
Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Защо се разваля любовта между хората?
При говора трябва да има вътре в тебе съгласие между твоите мисли, чувства и постъпки. Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят.
Защо се разваля любовта между хората?
Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме.
към беседата >>
Много думи няма да му кажеш.
Ако ядеш това, което е узряло днес, ти ще приемеш това, което другаде никъде не можеш да го приемеш. А пък ти отиваш при един плод, който е презрял. Той няма тази сила. Ти на един човек ще кажеш една дума, но дума, която е узряла преди 10 дена. Не. Като кажеш една дума на един човек, да му кажеш такава дума, която е узряла днес.
Много думи няма да му кажеш.
към беседата >>
Защото не знаят как да говорят.
Трябва да има едно правилно отношение между тях, а не да говориш едно, а да разбираш друго. Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората?
Защото не знаят как да говорят.
Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам.
към беседата >>
Нали има любовни писмовници.
Нали има любовни писмовници.
И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее. Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника.
към беседата >>
Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо?
Как ще кажеш на един приятел: „Мисли добре“? Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят.
Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо?
Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам.
към беседата >>
И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее.
Нали има любовни писмовници.
И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее.
Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето.
към беседата >>
Любовта се обича.
Защо се развалят отношенията между хората? Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо?
Любовта се обича.
Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери.
към беседата >>
Но това са неща, взети от писмовника.
Нали има любовни писмовници. И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее.
Но това са неща, взети от писмовника.
Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето.
към беседата >>
Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре.
Защото не знаят как да говорят. Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича.
Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре.
Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота.
към беседата >>
Сърцето му не гори, но в писмовника пише така.
Нали има любовни писмовници. И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее. Но това са неща, взети от писмовника.
Сърцето му не гори, но в писмовника пише така.
Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно!
към беседата >>
Дразни ме.
Защо се разваля любовта между хората? Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре.
Дразни ме.
А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш.
към беседата >>
Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече.
Нали има любовни писмовници. И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее. Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така.
Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече.
Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно! Така зная аз.
към беседата >>
А пък щом пее добре, аз го обичам.
Защото не знаят как да говорят. Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме.
А пък щом пее добре, аз го обичам.
Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича?
към беседата >>
Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника.
Нали има любовни писмовници. И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее. Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече.
Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника.
Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно! Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога.
към беседата >>
Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам.
Ти казваш: „Той трябва да ме обича.“ Защо? Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам.
Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам.
Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност.
към беседата >>
Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето.
И младите, и старите дядовци пишат и те любовни писма и то много обикновени: „Сърцето ми гори“ и прочее. Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника.
Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето.
Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно! Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога. И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Той може да бъде много хубав, красив, има маниери.
Любовта се обича. Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам.
Той може да бъде много хубав, красив, има маниери.
Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето.
Но това са неща, взети от писмовника. Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето.
Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето.
Това е невъзможно! Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога. И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Ти оставяш неговата красота.
Аз не мога да обичам един певец, който не пее добре. Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери.
Ти оставяш неговата красота.
Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
Това е невъзможно!
Сърцето му не гори, но в писмовника пише така. Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето.
Това е невъзможно!
Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога. И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш.
Дразни ме. А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота.
Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш.
Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
Така зная аз.
Или пък пише: „Постоянно за тебе мисля.“ А пък той не мисли за нея, а мисли как да се облече. Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно!
Така зная аз.
Която не обича, тя го изгаря всякога. И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича?
А пък щом пее добре, аз го обичам. Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш.
Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича?
Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност. Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
Която не обича, тя го изгаря всякога.
Тя пише: „Като мислех за тебе, та прегорих яденето.“ И това не е така, но така пише в писмовника. Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно! Така зная аз.
Която не обича, тя го изгаря всякога.
И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност.
Обичам го без да искам, заставя ме да го обичам. Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича?
Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност.
Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
Не бих желал нито един от вас от любов да прегорява яденето. Оная мома, която обича един момък, никога не прегорява яденето. Това е невъзможно! Така зная аз. Която не обича, тя го изгаря всякога.
И щом се ожените и жена ви прегаря яденето, тя не ви обича.
към беседата >>
Хиляди работи има, за които може да ви обича.
Той може да бъде много хубав, красив, има маниери. Ти оставяш неговата красота. Той може да е строен, здрав, богат, но не пее – не можеш да го обичаш. Вие казвате: „Той трябва да ме обича.“ За какво трябва да те обича? Може да ви обича за вашето добро; може да ви обича за вашия светъл ум; може да ви обича за вашето благородно сърце; може да ви обича за вашата честност.
Хиляди работи има, за които може да ви обича.
към беседата >>
Ние да имаме любовта в най-чистата форма.
Ние да имаме любовта в най-чистата форма.
Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно. Но при любовта е невъзможно.
към беседата >>
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас?
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас?
“ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това. Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе.
към беседата >>
Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов?
Ние да имаме любовта в най-чистата форма.
Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов?
Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно. Но при любовта е невъзможно. Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
“ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това.
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас?
“ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това.
Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи.
към беседата >>
Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там.
Ние да имаме любовта в най-чистата форма. Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов?
Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там.
Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно. Но при любовта е невъзможно. Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш?
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас? “ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това.
Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш?
Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо.
към беседата >>
Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо.
Ние да имаме любовта в най-чистата форма. Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там.
Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо.
Когато любовта се оттегли, това е възможно. Но при любовта е невъзможно. Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже.
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас? “ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това. Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш?
Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже.
Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене.
към беседата >>
Когато любовта се оттегли, това е възможно.
Ние да имаме любовта в най-чистата форма. Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо.
Когато любовта се оттегли, това е възможно.
Но при любовта е невъзможно. Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе.
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас? “ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това. Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже.
Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе.
Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш.
към беседата >>
Но при любовта е невъзможно.
Ние да имаме любовта в най-чистата форма. Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно.
Но при любовта е невъзможно.
Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе.
Ти казваш: „Какво Господ мисли заради нас? “ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това. Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе.
Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе.
Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок.
към беседата >>
Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
Ако твоето сърце прегорява яденето за ума, тогава има ли сърцето ти любов? Човек, който обича, никога не може да каже от сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията любов, в дадения случай е невъзможно да кажа аз нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно. Но при любовта е невъзможно.
Не се самоизмамвайте при прекъсването на тока на любовта, че може да кажеш лоша дума; и после идва страданието.
към беседата >>
Той ще те търпи.
“ Казват: „Той обича всичките.“ Една неразбрана работа е това. Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе.
Той ще те търпи.
Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света?
към беседата >>
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта!
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта!
Това е за самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината.
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо.
Мислите ли, че като [си] грешник, Господ ще прояви Своята любов и ти ще можеш да я възприемеш? Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи.
Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо.
Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва.
към беседата >>
Това е за самовъзпитание за вас.
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта!
Това е за самовъзпитание за вас.
Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно!
към беседата >>
Той при слушането не одобрява твоето говорене.
Мислите ли, че ако постоянно одумваш хората, Той нищо няма да ти каже. Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо.
Той при слушането не одобрява твоето говорене.
Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът.
към беседата >>
Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта.
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта! Това е за самовъзпитание за вас.
Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта.
Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало!
към беседата >>
Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш.
Той те слуша, но ако ти постоянно говориш все лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене.
Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш.
Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това.
към беседата >>
Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта.
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта! Това е за самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта.
Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта.
Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват.
към беседата >>
Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок.
Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение за тебе. Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш.
Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок.
По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия?
към беседата >>
Някой път става прекъсване на тока на любовта.
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта! Това е за самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта.
Някой път става прекъсване на тока на любовта.
Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце.
към беседата >>
По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света?
Той ще те търпи. Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок.
По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света?
“ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината.
към беседата >>
Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината.
Та казвам: Не прекъсвайте Божествения ток на любовта! Това е за самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта.
Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината.
Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче.
към беседата >>
“ Лошите условия показват, че не си живял както трябва.
Ти ще кажеш: „Господ ме изслуша.“ Изслушването не показва още нищо. Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света?
“ Лошите условия показват, че не си живял както трябва.
Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия.
към беседата >>
Това е толкова лесно!
Това е за самовъзпитание за вас. Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината.
Това е толкова лесно!
Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох.
към беседата >>
Такъв е законът.
Той при слушането не одобрява твоето говорене. Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва.
Такъв е законът.
Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество.
към беседата >>
Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало!
Някои ваши страдания идват от прекъсването на тока на любовта. Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно!
Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало!
Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче.
към беседата >>
Не е за унижение това.
Той не ти е казал нещо, но те оставя сам да се досетиш. Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът.
Не е за унижение това.
Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество. Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
Някои деца много добре постъпват.
Никой не знае за това ваше страдание, но това е поради прекъсването на тока на любовта. Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало!
Някои деца много добре постъпват.
Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака.
към беседата >>
Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия?
Той няма да ти каже нищо, но ще ти изпрати един такъв бъбрица при тебе – като тебе – и Той ще ти даде един урок. По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това.
Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия?
“ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество. Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце.
Някой път става прекъсване на тока на любовта. Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват.
Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце.
Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче.
към беседата >>
“ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината.
По някой път вие казвате: „Защо са тези лоши условия в света? “ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия?
“ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината.
Има някой причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество. Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
Бях му дал едно карамфилче.
Стремете се да владате нещата във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят – да ги владате чрез закона на Любовта, чрез закона на Божията Мъдрост и чрез закона на Истината. Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце.
Бях му дал едно карамфилче.
Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя.
към беседата >>
Има някой причина, та са дошли лошите условия.
“ Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината.
Има някой причина, та са дошли лошите условия.
И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество. Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
Исках да му направя удоволствие и му го подадох.
Това е толкова лесно! Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче.
Исках да му направя удоволствие и му го подадох.
То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи.
към беседата >>
И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество.
Такъв е законът. Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия.
И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество.
Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче.
Ако майките знаят как да постъпват с децата си, колко нещо би се постигнало! Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох.
То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче.
Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил.
към беседата >>
Та, ние участвуваме във всичките неща.
Не е за унижение това. Ти казваш някой път: „Защо дойдоха лошите условия? “ Или ти си причината, или обществото е причината, или човечеството е причината. Има някой причина, та са дошли лошите условия. И ако дойдат добрите условия при мене, или аз съм причината, или обществото, или цялото човечество.
Та, ние участвуваме във всичките неща.
към беседата >>
Имам една голяма кака.
Някои деца много добре постъпват. Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче.
Имам една голяма кака.
Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил. Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил?
към беседата >>
Та, трябва да бъдем изправни.
Та, трябва да бъдем изправни.
Човек трябва да знае в даден случай кой е причината. Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това.
към беседата >>
Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче.
Веднъж съм дал следующия пример с едно 6-годишно момиченце. Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака.
Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче.
И права е тя. Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил. Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил? “
към беседата >>
Човек трябва да знае в даден случай кой е причината.
Та, трябва да бъдем изправни.
Човек трябва да знае в даден случай кой е причината.
Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш.
към беседата >>
И права е тя.
Бях му дал едно карамфилче. Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче.
И права е тя.
Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил. Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил? “
към беседата >>
Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш.
Та, трябва да бъдем изправни. Човек трябва да знае в даден случай кой е причината.
Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш.
Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш.
към беседата >>
Много умно постъпи.
Исках да му направя удоволствие и му го подадох. То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя.
Много умно постъпи.
Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил. Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил? “
към беседата >>
Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество.
Та, трябва да бъдем изправни. Човек трябва да знае в даден случай кой е причината. Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш.
Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество.
И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре.
към беседата >>
Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил.
То каза: „Аз не мога да нося това карамфилче. Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи.
Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил.
Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил? “
към беседата >>
И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка.
Та, трябва да бъдем изправни. Човек трябва да знае в даден случай кой е причината. Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество.
И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка.
И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество.
към беседата >>
Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил?
Имам една голяма кака. Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил.
Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил?
“
към беседата >>
И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това.
Та, трябва да бъдем изправни. Човек трябва да знае в даден случай кой е причината. Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка.
И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това.
Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре.
към беседата >>
“
Тя може, но аз не мога.“ Аз веднага разбрах: тя не може да носи едно откъснато карамфилче. И права е тя. Много умно постъпи. Вие, възрастните, често ще вземете един карамфил. Че, ако дадете някому един откъснат карамфил, ти искаш да кажеш: „Можеш ли да възстановиш живота на този откъснат карамфил?
“
към беседата >>
Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш.
Човек трябва да знае в даден случай кой е причината. Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това.
Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш.
Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога.
към беседата >>
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно.
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно.
Оставете го. Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва. Те са немислими работи. Ние си турим за задача да поправим хората.
към беседата >>
Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш.
Ако ти си причината, веднага изправи грешките, които правиш. Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш.
Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш.
Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят.
към беседата >>
Оставете го.
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно.
Оставете го.
Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва. Те са немислими работи. Ние си турим за задача да поправим хората.
към беседата >>
Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре.
Ако обществото е причината, ще отидеш да изправиш това общество. И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш.
Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре.
Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате.
към беседата >>
Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва.
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно. Оставете го.
Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва.
Те са немислими работи. Ние си турим за задача да поправим хората.
към беседата >>
Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество.
И ако знаеш причината, ще отидеш да изправиш тази погрешка. И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре.
Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество.
Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите.
към беседата >>
Те са немислими работи.
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно. Оставете го. Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва.
Те са немислими работи.
Ние си турим за задача да поправим хората.
към беседата >>
Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре.
И ако причината за доброто си ти, ще се радваш на това. Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество.
Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре.
Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят.
към беседата >>
Ние си турим за задача да поправим хората.
Не се стремете да поправяте един човек, който носи един откъснат карамфил; не се стремете да поправите един човек, който говори безразборно. Оставете го. Не се стремете да поправите един човек, който не мисли както трябва. Те са немислими работи.
Ние си турим за задача да поправим хората.
към беседата >>
Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога.
Ако обществото е причината, ще отидеш да му благодариш. Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре.
Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога.
Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш.
към беседата >>
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори.
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори.
Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите.
към беседата >>
Това е от Божествения свят.
Ако пък човечеството е причина, ти на човечеството ще благодариш. Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога.
Това е от Божествения свят.
Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш. Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
Обичайте хората, които Бог обича.
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори.
Обичайте хората, които Бог обича.
Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото.
към беседата >>
Та, трябва да знаете в кой свят функционирате.
Ако условията са добри, ще благодариш на себе си, че си живял добре; ще благодариш на обществото, че е живяло добре; ще благодариш и на човечеството, че е живяло добре. Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят.
Та, трябва да знаете в кой свят функционирате.
И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш. Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
Що е богатство?
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори. Обичайте хората, които Бог обича.
Що е богатство?
Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта.
към беседата >>
И там трябва да изправите работите.
Ако аз съм причината за добрите условия, в които живея, ще благодаря на цялото човечество. Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате.
И там трябва да изправите работите.
И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш. Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята.
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори. Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство?
Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята.
На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек.
към беседата >>
И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят.
Когато на сърцето ми е добре, ще благодаря на ангелите – те са живели добре, та и на сърцето ми е добре. Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите.
И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят.
Например ти се усмихваш. Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
На Земята е богат и щедър.
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори. Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята.
На Земята е богат и щедър.
Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек. А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Например ти се усмихваш.
Ако пък светлината в ума ми е добра, ще благодаря на Бога. Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят.
Например ти се усмихваш.
Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
Той е щедър и в чувствата, и в мислите.
Разговаряйте се с хора, на които Бог говори. Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър.
Той е щедър и в чувствата, и в мислите.
Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек. А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
Това е от Божествения свят. Та, трябва да знаете в кой свят функционирате. И там трябва да изправите работите. И не само да изправяте, но нови неща трябва да се внасят. Например ти се усмихваш.
Всеки ден трябва да се научиш по нов начин да се усмихваш; всеки ден трябва да се учиш по нов начин да говориш; по нов начин да чуваш; по нов начин да възприемаш уханията; по нов начин да кажеш една дума.
към беседата >>
Навсякъде изявява Божественото.
Обичайте хората, които Бог обича. Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите.
Навсякъде изявява Божественото.
На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек. А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Сега всички вие говорите за любовта.
Сега всички вие говорите за любовта.
Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи.
към беседата >>
На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта.
Що е богатство? Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото.
На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта.
На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек. А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Аз ще ви изпитам за любовта.
Сега всички вие говорите за любовта.
Аз ще ви изпитам за любовта.
Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически.
към беседата >>
На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек.
Аз считам богат човек онзи, който е богат и на Земята, и на небето, и в Божествения свят – богат и в трите свята. На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта.
На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек.
А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Я ми кажете следното.
Сега всички вие говорите за любовта. Аз ще ви изпитам за любовта.
Я ми кажете следното.
Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите.
към беседата >>
А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
На Земята е богат и щедър. Той е щедър и в чувствата, и в мислите. Навсякъде изявява Божественото. На Земята той изявява Истината, в духовния свят изявява Любовта, а пък в Божествения свят изявява Мъдростта. На Земята богатият човек си служи с Истината, в духовния свят си служи с Любовта, а пък в Божествения свят си служи с Мъдростта – това е богатият човек.
А пък който е сиромах, той не може да бъде богат и на небето.
към беседата >>
Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви!
Сега всички вие говорите за любовта. Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното.
Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви!
“ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия.
към беседата >>
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“.
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“.
Но знаете ли какво е кротък човек? Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята!
към беседата >>
“ Как ще кажеш тия думи на обичния си?
Сега всички вие говорите за любовта. Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви!
“ Как ще кажеш тия думи на обичния си?
Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия.
към беседата >>
Но знаете ли какво е кротък човек?
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“.
Но знаете ли какво е кротък човек?
Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие.
към беседата >>
Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи.
Сега всички вие говорите за любовта. Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си?
Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи.
Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия.
към беседата >>
Или смирен човек, или милостив човек?
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“. Но знаете ли какво е кротък човек?
Или смирен човек, или милостив човек?
Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството.
към беседата >>
Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически.
Аз ще ви изпитам за любовта. Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи.
Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически.
В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена.
към беседата >>
Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост!
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“. Но знаете ли какво е кротък човек? Или смирен човек, или милостив човек?
Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост!
“ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни.
към беседата >>
В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите.
Я ми кажете следното. Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически.
В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите.
В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия.
към беседата >>
“ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества.
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“. Но знаете ли какво е кротък човек? Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост!
“ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества.
По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма.
към беседата >>
В онзи свят има крайна икономия.
Как ще произнесеш думите: „Обичам Ви! “ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите.
В онзи свят има крайна икономия.
В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия.
към беседата >>
По-жестоко същество от човека няма на Земята!
Вие някой път може да вземете следните изречения: „Блажени нищите духом“ или „Блажени кротките и смирените“. Но знаете ли какво е кротък човек? Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества.
По-жестоко същество от човека няма на Земята!
У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев.
към беседата >>
В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия.
“ Как ще кажеш тия думи на обичния си? Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия.
В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия.
Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски.
към беседата >>
У хората няма милосърдие.
Но знаете ли какво е кротък човек? Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята!
У хората няма милосърдие.
Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го.
към беседата >>
Там се цени и най-малката енергия.
Ако ти каже някой: „Обичам Ви“ и ако при тези думи се появи светлина в ума ти, топлина в сърцето ти и енергия в тялото ти, той добре е произнесъл тия думи. Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия.
Там се цени и най-малката енергия.
Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва.
към беседата >>
Милосърдието не е едно качество на човечеството.
Или смирен човек, или милостив човек? Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие.
Милосърдието не е едно качество на човечеството.
Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него.
към беседата >>
Тя има цена.
Но ако ги е произнесъл, но няма никаква топлина, светлина и сила в тебе, то тази дума не е изговорена добре, а механически. В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия.
Тя има цена.
Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят.
към беседата >>
Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни.
Ако в тебе милосърдието е слабо, Духът ще ти каже: „Потърси Ме в Моята милост! “ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството.
Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни.
Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро.
към беседата >>
Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия.
В онзи свят като отидете, ще ви изпитват как се усмихвате, как говорите. В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена.
Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия.
И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал.
към беседата >>
Човек има всичко, но милосърдие няма.
“ Ние сега призоваваме Бога в Милостта Му, понеже ние сме крайно жестоки същества. По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни.
Човек има всичко, но милосърдие няма.
Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта.
към беседата >>
И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия.
В онзи свят има крайна икономия. В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия.
И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия.
Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява.
към беседата >>
Даде някому и то един лев.
По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма.
Даде някому и то един лев.
Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го.
към беседата >>
Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски.
В природата съществува един закон: Бог не обича да иждивяваме излишна енергия. Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия.
Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски.
Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи.
към беседата >>
Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го.
У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев.
Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го.
Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта!
към беседата >>
Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва.
Там се цени и най-малката енергия. Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски.
Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва.
Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели.
към беседата >>
Или дойде някой човек при него.
Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го.
Или дойде някой човек при него.
Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва.
към беседата >>
Не всички да я видят.
Тя има цена. Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва.
Не всички да я видят.
Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче.
към беседата >>
Дошлият е беден, той иска да му направи добро.
Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него.
Дошлият е беден, той иска да му направи добро.
Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва. Този човек има нужда от шапка.
към беседата >>
Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал.
Ако ти си вдигнал много нагоре ъглите на устата си, иждивяваш много енергия. И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят.
Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал.
Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче?
към беседата >>
Има палта.
Човек има всичко, но милосърдие няма. Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро.
Има палта.
Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
Това е усмивката, която Бог оценява.
И като спуснеш много надолу ъглите на устата си, пак иждивяваш много енергия. Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал.
Това е усмивката, която Бог оценява.
Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко.
към беседата >>
Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го.
Даде някому и то един лев. Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта.
Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го.
И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
Едва да се забележи.
Ще се усмихнеш по възможност така, че да си направил най-малките разноски. Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява.
Едва да се забележи.
И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна.
към беседата >>
И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта!
Бръкне някой път в джоба си, вземе 5 лева и ги тури обратно в джоба си; намери 2 лева и пак ги тури обратно, и като намери 1 лев, даде го. Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го.
И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта!
Ако направиш добро, направи го както трябва. Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели.
Тази усмивка да е толкова деликатна, че едва да се забелязва. Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи.
И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели.
Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна. Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Ако направиш добро, направи го както трябва.
Или дойде някой човек при него. Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта!
Ако направиш добро, направи го както трябва.
Този човек има нужда от шапка. Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
Веднъж видял едно умряло куче.
Не всички да я видят. Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели.
Веднъж видял едно умряло куче.
Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна. Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Този човек има нужда от шапка.
Дошлият е беден, той иска да му направи добро. Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва.
Този човек има нужда от шапка.
Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
Петър казал: „Господи, защо умря това куче?
Само зоркото око трябва да види, че си се усмихнал. Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче.
Петър казал: „Господи, защо умря това куче?
“ Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна. Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Купи му една шапка, каквато той би носил.
Има палта. Взима едно палто и казва: „Ново е още.“ И като намери някое скъсано палто, с 10 дупки, даде му го. И си казва: „Аз правя добро.“ Благодаря за такова добро със съдрани палта! Ако направиш добро, направи го както трябва. Този човек има нужда от шапка.
Купи му една шапка, каквато той би носил.
към беседата >>
“ Христос се усмихнал малко.
Това е усмивката, която Бог оценява. Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче?
“ Христос се усмихнал малко.
Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна. Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Ще избереш и начина на даването.
Ще избереш и начина на даването.
Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци.
към беседата >>
Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна.
Едва да се забележи. И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко.
Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна.
Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам.
Ще избереш и начина на даването.
Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам.
Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо!
към беседата >>
Но аз ви казвам, че това искал да каже.
И Христос само веднъж се усмихнал и не Го видели. Веднъж видял едно умряло куче. Петър казал: „Господи, защо умря това куче? “ Христос се усмихнал малко. Искал да му каже: „Това куче умря, понеже не обичаше.“ Христос не му отговори на въпроса, а само малко се усмихна.
Но аз ви казвам, че това искал да каже.
към беседата >>
Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък.
Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам.
Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък.
Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.
към беседата >>
Защо умират хората?
Защо умират хората?
Защото не обичат. Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат.
към беседата >>
Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш.
Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък.
Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш.
Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят.
към беседата >>
Защото не обичат.
Защо умират хората?
Защото не обичат.
Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат?
към беседата >>
Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам.
Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш.
Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам.
Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките.
към беседата >>
Защо страдат?
Защо умират хората? Защото не обичат.
Защо страдат?
Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече.
към беседата >>
Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци.
Ще избереш и начина на даването. Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам.
Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци.
Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната.
към беседата >>
Защото не обичат.
Защо умират хората? Защото не обичат. Защо страдат?
Защото не обичат.
Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш.
към беседата >>
Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо!
Ти, като обичаш някого, няма да му занесеш шапката сам. Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци.
Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо!
И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна.
към беседата >>
Защо не им върви?
Защо умират хората? Защото не обичат. Защо страдат? Защото не обичат.
Защо не им върви?
Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви.
към беседата >>
И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.
Когато обичаш един човек, ако го обичаш, ти сам никога не му носи подарък. Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо!
И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.
Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява.
към беседата >>
Защото не обичат.
Защо умират хората? Защото не обичат. Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви?
Защото не обичат.
Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той!
към беседата >>
Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят.
Щом го занесеш сам, ти ще изгубиш. Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро.
Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят.
Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става.
към беседата >>
Защо не могат да учат?
Защото не обичат. Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат.
Защо не могат да учат?
Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания.
към беседата >>
Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките.
Бог, Който ни обича, Той не ни носи сам. Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят.
Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките.
Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш.
към беседата >>
Защото не обичат, нищо повече.
Защо страдат? Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат?
Защото не обичат, нищо повече.
Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания. Те са малко.
към беседата >>
Непроявената любов е реалната.
Той изпраща другите да ни носят всички Свои подаръци. Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките.
Непроявената любов е реалната.
А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш. Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш.
Защото не обичат. Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече.
Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш.
Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания. Те са малко. Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден.
към беседата >>
А пък проявената е временна.
Той изпраща Слънцето, дъжда, вятъра, хората и прочее, но Той никога не идва да ни донесе нещо! И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната.
А пък проявената е временна.
Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш. Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш. И ти ще се радваш.
към беседата >>
Ти обичаш, а не ти върви.
Защо не им върви? Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш.
Ти обичаш, а не ти върви.
Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания. Те са малко. Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден. А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
Любовта едвам сега се проявява.
И ти, като обичаш някого, ще намериш един човек, да изпратиш чрез него твоето добро. Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна.
Любовта едвам сега се проявява.
Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш. Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш. И ти ще се радваш.
към беседата >>
Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той!
Защото не обичат. Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви.
Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той!
“ Нищо не значат тия страдания. Те са малко. Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден. А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става.
Христос казва: „Когато правиш добро, лявата ти ръка да не знае какво прави дясната.“ А пък първото нещо, когато обичаме някого, е, че искаме всички хора да знаят. Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява.
Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става.
Няма да му кажеш, че го обичаш. Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш. И ти ще се радваш.
към беседата >>
“ Нищо не значат тия страдания.
Защо не могат да учат? Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той!
“ Нищо не значат тия страдания.
Те са малко. Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден. А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
Няма да му кажеш, че го обичаш.
Тая любов, която така се разгласява, тя е от еднодневките. Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става.
Няма да му кажеш, че го обичаш.
Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш. И ти ще се радваш.
към беседата >>
Те са малко.
Защото не обичат, нищо повече. Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания.
Те са малко.
Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден. А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш.
Непроявената любов е реалната. А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш.
Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш.
И ти ще се радваш.
към беседата >>
Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден.
Ти казваш: „Аз обичам.“ Ти обичаш, а не можеш да учиш. Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания. Те са малко.
Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден.
А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
И ти ще се радваш.
А пък проявената е временна. Любовта едвам сега се проявява. Ти като обичаш, като минеш покрай болен човек, той ще оздравее; като минеш покрай един, който е невежа, той учен става. Няма да му кажеш, че го обичаш. Всички хора, покрай които минеш, ще почувствуват любовта ти, без да им казваш, че ти ги обичаш.
И ти ще се радваш.
към беседата >>
А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
Ти обичаш, а не ти върви. Вие казвате: „Христос, Който е обикнал цялото човечество, колко пострада Той! “ Нищо не значат тия страдания. Те са малко. Христос имаше предвид бъдещето, което ще дойде, а не само какво ще се случи в един ден.
А какво ще се случи в хилядите дни, които в бъдеще ще дойдат.
към беседата >>
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива.
Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре.
към беседата >>
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка.
Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат.
към беседата >>
Това е пътят.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива.
Това е пътят.
За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин.
към беседата >>
Какво означава твоята усмивка?
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка.
Какво означава твоята усмивка?
Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат. За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
За това изкуство ви трябват още хиляди години.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива. Това е пътят.
За това изкуство ви трябват още хиляди години.
Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени.
към беседата >>
Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка. Какво означава твоята усмивка?
Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче.
Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат. За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
Но, все таки, малко може да направите.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива. Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години.
Но, все таки, малко може да направите.
Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин.
към беседата >>
Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка. Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче.
Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение.
Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат. За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
Правете опити.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива. Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите.
Правете опити.
Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите.
към беседата >>
A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3
A1 : A2 : A3 = B1 : B2 : B3
към беседата >>
Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка. Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение.
Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец.
Мъртвите хора те слушат. За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре.
Когато всички хора станат учени и добри, аз ще се радвам, че любовта, която минава през мен, ви е направила такива. Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите. Правете опити.
Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре.
Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост.
към беседата >>
Много пъти се говори за свободата.
Много пъти се говори за свободата.
Човек трябва да знае как да освободи себе си, да бъде свободен всякога. Да му са свободни краката, очите, ушите, постъпките му, ръцете и прочее.
към беседата >>
Мъртвите хора те слушат.
Ти се усмихваш, но това е предисловие на твоята усмивка. Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец.
Мъртвите хора те слушат.
За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин.
Това е пътят. За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре.
Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин.
И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост.
към беседата >>
Човек трябва да знае как да освободи себе си, да бъде свободен всякога.
Много пъти се говори за свободата.
Човек трябва да знае как да освободи себе си, да бъде свободен всякога.
Да му са свободни краката, очите, ушите, постъпките му, ръцете и прочее.
към беседата >>
За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
Какво означава твоята усмивка? Ако аз мина покрай едно умряло куче и се усмихна, аз си казвам: „Няма да постъпвам като това куче. Такъв живот няма да водя.“ Ще знам, че това е за мене едно предметно учение. Ти казваш: „Възкресението ще дойде някога.“ Всеки от вас може да съживи един мъртвец. Мъртвите хора те слушат.
За да го съживиш, ще му кажеш така: „Поусмихни се.“ А пък той ще ти каже отвътре: „То се свърши.“ И ако ти му кажеш: „Усмихни се“ и той се усмихне, той веднага ще си отвори очите и ще оживее.
към беседата >>
И после, клепачите на окото, и те са антени.
За това изкуство ви трябват още хиляди години. Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин.
И после, клепачите на окото, и те са антени.
Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии.
към беседата >>
Да му са свободни краката, очите, ушите, постъпките му, ръцете и прочее.
Много пъти се говори за свободата. Човек трябва да знае как да освободи себе си, да бъде свободен всякога.
Да му са свободни краката, очите, ушите, постъпките му, ръцете и прочее.
към беседата >>
Умрелите слушат.
Умрелите слушат.
Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това.
към беседата >>
Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин.
Но, все таки, малко може да направите. Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени.
Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин.
Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото.
към беседата >>
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек.
A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение.
към беседата >>
Те много слушат.
Умрелите слушат.
Те много слушат.
Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер?
към беседата >>
Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите.
Правете опити. Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин.
Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите.
Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате.
към беседата >>
A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек.
A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят.
Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет.
към беседата >>
Толстой разправя един пример.
Умрелите слушат. Те много слушат.
Толстой разправя един пример.
Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя.
към беседата >>
Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост.
Какво ви коства сутринта, като станете, да си коригирате устата, очите, веждите; те са антени, турени там, отгоре. Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите.
Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост.
И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си?
към беседата >>
Във физическия свят нещата са видими.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек. A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят.
Във физическия свят нещата са видими.
Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга.
към беседата >>
Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход.
Умрелите слушат. Те много слушат. Толстой разправя един пример.
Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход.
Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах.
към беседата >>
И ако устата се навеждат надолу, това е старост.
Като падат лъчите, те са нагодени да ги приемат по особен начин. И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост.
И ако устата се навеждат надолу, това е старост.
Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката.
към беседата >>
Онези в духовния свят ги усещаме.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек. A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими.
Онези в духовния свят ги усещаме.
А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна.
към беседата >>
Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер?
Умрелите слушат. Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход.
Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер?
Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял.
към беседата >>
Младостта в Божествения свят изисква особени линии.
И после, клепачите на окото, и те са антени. Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост.
Младостта в Божествения свят изисква особени линии.
Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето.
към беседата >>
А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек. A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме.
А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си.
Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго.
към беседата >>
Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това.
Умрелите слушат. Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер?
Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това.
Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял.
към беседата >>
Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото.
Те трябва да бъдат много добре очистени, за да може да се възприеме слънчевата енергия по правилен начин. Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии.
Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото.
Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето. Има някаква причина.
към беседата >>
Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение.
Тая картина представлява трите свята, в които живее човек. A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си.
Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение.
Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен.
към беседата >>
Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер?
Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това.
Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер?
“ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло.
към беседата >>
Някой път не се харесвате.
Някой път някое болезнено състояние зависи от мигачите, а някой път зависи от веждите. Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото.
Някой път не се харесвате.
Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето. Има някаква причина.
към беседата >>
Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет.
A3 представлява физическият свят, A2 – духовният свят, A1 е умственият Божествен свят. Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение.
Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет.
Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка.
към беседата >>
“ Онзи му казал: „Да ти разправя.
Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер?
“ Онзи му казал: „Да ти разправя.
На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение.
към беседата >>
Кое не харесвате в себе си?
Ако човешките вежди се наредят надолу, то това вече е старост. И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате.
Кое не харесвате в себе си?
Ще намериш къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето. Има някаква причина.
към беседата >>
Виждаш една книга.
Във физическия свят нещата са видими. Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет.
Виждаш една книга.
Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет.
към беседата >>
На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах.
Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя.
На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах.
Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми.
към беседата >>
Ще намериш къде седи погрешката.
И ако устата се навеждат надолу, това е старост. Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си?
Ще намериш къде седи погрешката.
Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето. Има някаква причина.
към беседата >>
Книгата, това е физическата страна.
Онези в духовния свят ги усещаме. А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга.
Книгата, това е физическата страна.
Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет.
към беседата >>
Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял.
Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах.
Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял.
Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви.
към беседата >>
Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето.
Младостта в Божествения свят изисква особени линии. Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката.
Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето.
Има някаква причина.
към беседата >>
Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго.
А пък нещата в умствения свят ги схващаме с ума си. Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна.
Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго.
При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
Слушам как лекарите констатират, че съм умрял.
Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял.
Слушам как лекарите констатират, че съм умрял.
Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта?
към беседата >>
Има някаква причина.
Та, някой път вие хубаво правите, че се оглеждате в огледалото. Някой път не се харесвате. Кое не харесвате в себе си? Ще намериш къде седи погрешката. Тази погрешка седи или в очите, или в устата, или в ушите, или в тези мускули на лицето.
Има някаква причина.
към беседата >>
При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен.
Някой път предметите от физическия, духовния и Божествения светове се преплитат и тогава влизаме в едно недоразумение. Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго.
При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен.
Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
Сърцето ми спряло.
Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял.
Сърцето ми спряло.
И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си.
към беседата >>
Та казвам: Трябва да констатирате, като един лекар, хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите.
Та казвам: Трябва да констатирате, като един лекар, хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите.
Аз като ви говоря, искам да имате лице свежо и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина. И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото изтича любовта като извор. И който има истината.“ И като отиваш, можеш да даваш.
към беседата >>
Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка.
Ти казваш: „Виждам нещата.“ Ти виждаш известен предмет. Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен.
Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка.
Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
И почнаха да ме приготовляват за погребение.
“ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло.
И почнаха да ме приготовляват за погребение.
Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш!
към беседата >>
Аз като ви говоря, искам да имате лице свежо и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина.
Та казвам: Трябва да констатирате, като един лекар, хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите.
Аз като ви говоря, искам да имате лице свежо и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина.
И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото изтича любовта като извор. И който има истината.“ И като отиваш, можеш да даваш.
към беседата >>
Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет.
Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка.
Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет.
Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми.
На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах. Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение.
Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми.
И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах.
към беседата >>
И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото изтича любовта като извор.
Та казвам: Трябва да констатирате, като един лекар, хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите. Аз като ви говоря, искам да имате лице свежо и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина.
И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото изтича любовта като извор.
И който има истината.“ И като отиваш, можеш да даваш.
към беседата >>
Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет.
Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет.
Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет.
Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
И почнаха да ми четат молитви.
Но не знам как, един ден стана ми един припадък, дойдоха лекарите и констатираха, че аз съм умрял. Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми.
И почнаха да ми четат молитви.
И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах. И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира.
към беседата >>
И който има истината.“ И като отиваш, можеш да даваш.
Та казвам: Трябва да констатирате, като един лекар, хубавите и лошите неща, за да можете да се радвате на хубавите и да изправите лошите. Аз като ви говоря, искам да имате лице свежо и като ви погледне човек, да забележи, че от вас излиза мисъл, любов и истина. И да кажете: „Ето един човек в света, който мисли, който чувствува, от когото изтича любовта като извор.
И който има истината.“ И като отиваш, можеш да даваш.
към беседата >>
Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет.
Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>
И аз си казах: „Това ли е смъртта?
Слушам как лекарите констатират, че съм умрял. Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви.
И аз си казах: „Това ли е смъртта?
“ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах. И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира. Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората.
Не се приближавайте много един при други. Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив.
към беседата >>
Казвам сега: Нещата трябва да се координират.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират.
Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината.
към беседата >>
“ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си.
Сърцето ми спряло. И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта?
“ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си.
И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах. И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира. Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
Не се приближавайте много един при други.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората.
Не се приближавайте много един при други.
Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил.
към беседата >>
Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират.
Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става.
Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите.
към беседата >>
И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш!
И почнаха да ме приготовляват за погребение. Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си.
И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш!
“ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах. И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира. Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
Мисълта трябва да бъде близко.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората. Не се приближавайте много един при други.
Мисълта трябва да бъде близко.
Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото.
към беседата >>
Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става.
Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става.
Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите.
към беседата >>
“ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах.
Донесоха и запалиха свещи при главата и краката ми. И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш!
“ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах.
И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира. Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората. Не се приближавайте много един при други. Мисълта трябва да бъде близко.
Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота.
И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение.
към беседата >>
Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става.
Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става.
Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога?
към беседата >>
И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира.
И почнаха да ми четат молитви. И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах.
И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира.
Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
И ако се отдалечи, изгубва.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората. Не се приближавайте много един при други. Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота.
И ако се отдалечи, изгубва.
Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка.
към беседата >>
Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става.
Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят.
Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата.
към беседата >>
Той се усмихнал и оживял.
И аз си казах: „Това ли е смъртта? “ И видях моята възлюблена, която дойде с баща си. И бащата каза: „Плачи, за да видят хората, че го обичаш! “ Дъщерята каза: „Не го обичах аз този, но друг обичах. И от немай-къде се свързах с този.“ Князът, като чул тези думи, казал с тъга: „Господи, ако оживея, ще живея другояче.“ И той се усмихнал и оживява, и до 85-ата година служил в монастира.
Той се усмихнал и оживял.
към беседата >>
Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив.
И да знаеш на какво разстояние да бъдеш при хората. Не се приближавайте много един при други. Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва.
Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив.
Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви.
към беседата >>
Ти имаш известно усещане за светлината.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят.
Ти имаш известно усещане за светлината.
Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света?
към беседата >>
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате.
Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение.
към беседата >>
Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил.
Не се приближавайте много един при други. Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив.
Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил.
Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си.
към беседата >>
Най-хубаво усещане имат очите.
Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината.
Най-хубаво усещане имат очите.
Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра.
към беседата >>
Всеки, който не се усмихва, ще умре.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате.
Всеки, който не се усмихва, ще умре.
Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това.
към беседата >>
Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото.
Мисълта трябва да бъде близко. Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил.
Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото.
Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще.
към беседата >>
Най-възвишеното схващат очите.
Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите.
Най-възвишеното схващат очите.
Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа.
към беседата >>
Една усмивка, но не да я видят хората.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре.
Една усмивка, но не да я видят хората.
След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи.
към беседата >>
Това е наблюдение.
Ако един човек се приближи много до други, той изгубва своята красота. И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото.
Това е наблюдение.
А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски.
към беседата >>
Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога?
Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите.
Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога?
Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка.
към беседата >>
След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората.
След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш.
А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа.
към беседата >>
А пък лошото е опаковка.
И ако се отдалечи, изгубва. Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение.
А пък лошото е опаковка.
Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега.
към беседата >>
Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата.
Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога?
Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата.
Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка. Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш.
А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено.
(Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това.
към беседата >>
Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви.
Има едно известно разстояние и ако човек го спазва, тогава той е красив. Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка.
Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви.
Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти.
към беседата >>
Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света?
Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата.
Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света?
Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка. Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
(Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение.
Та, и вие трябва да се научите да се усмихвате. Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено.
(Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение.
Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това. Аз ви показах.
към беседата >>
Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си.
Та, наблюдавайте се от тая точка, която Бог е турил. Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви.
Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си.
Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят.
към беседата >>
Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра.
Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света?
Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра.
Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка. Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
Аз сега ще работя и ще поправя това.
Всеки, който не се усмихва, ще умре. Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение.
Аз сега ще работя и ще поправя това.
Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това. Аз ви показах.
към беседата >>
Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще.
Наблюдавайте един човек не да му търсите погрешките, но наблюдавайте един човек, за да видите това, което Бог е турил в него, хубавото. Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си.
Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще.
Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно.
към беседата >>
Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа.
Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра.
Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа.
Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка. Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
Аз зная как да поправям тия работи.
Една усмивка, но не да я видят хората. След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това.
Аз зная как да поправям тия работи.
Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това. Аз ви показах.
към беседата >>
Разбира се, това са само общи наброски.
Това е наблюдение. А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще.
Разбира се, това са само общи наброски.
Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек.
към беседата >>
Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка.
Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа.
Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка.
Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
Не е лесна работа.
След като ти дойдат големите страдания на живота, като те погледнат, да се усмихнеш в себе си; вдигни очите си нагоре и благодари на Бога, че можеш да се усмихваш. А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи.
Не е лесна работа.
Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това. Аз ви показах.
към беседата >>
Аз ще ви дам едно предметно учение сега.
А пък лошото е опаковка. Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски.
Аз ще ви дам едно предметно учение сега.
Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите.
към беседата >>
Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра. Ако я опиташ само във физическия свят, ти ще имаш само една външна представа. Ти трябва да имаш не само външна и вътрешна представа, но трябва да образуваш и известна връзка.
Но не само връзка, но и отношение, и разбиране.
към беседата >>
Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това.
А пък ние, при най-малките страдания, ние почваме да гледаме начумерено. (Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа.
Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това.
Аз ви показах.
към беседата >>
Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти.
Не се събирайте, за да видите недостатъците, но за да видите хубавите работи, които Бог е вложил в ума ви, в сърцето ви и в душата ви. Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега.
Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти.
Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така.
към беседата >>
Любовта образува връзки между хората.
Любовта образува връзки между хората.
На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш.
към беседата >>
Аз ви показах.
(Учителят представи как ходи начумерен човек.) Мене ще ме държат отговорен, понеже аз изхарчвам за няколко милиона лева енергия, за да ви представя предметно учение. Аз сега ще работя и ще поправя това. Аз зная как да поправям тия работи. Не е лесна работа. Исках да ви покажа с предметно учение какво значи това.
Аз ви показах.
към беседата >>
Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят.
Та, изучавайте устата си, носа си, ушите си, очите си. Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти.
Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят.
И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят.
към беседата >>
На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората.
Любовта образува връзки между хората.
На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората.
В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота.
към беседата >>
В недоволството вие сте майстори.
В недоволството вие сте майстори.
Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята.
към беседата >>
И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно.
Това ще бъде предметно учение на новото учение в бъдеще. Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят.
И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно.
И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят. (Нова формула
към беседата >>
В духовния свят тя е създала забавление.
Любовта образува връзки между хората. На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората.
В духовния свят тя е създала забавление.
А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е.
към беседата >>
Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка.
В недоволството вие сте майстори.
Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка.
При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно.
към беседата >>
И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек.
Разбира се, това са само общи наброски. Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно.
И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек.
Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят. (Нова формула
към беседата >>
А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек.
Любовта образува връзки между хората. На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление.
А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек.
Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението.
към беседата >>
При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка.
В недоволството вие сте майстори. Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка.
При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка.
Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли.
към беседата >>
Няма да си разправяте един на други какво правите.
Аз ще ви дам едно предметно учение сега. Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек.
Няма да си разправяте един на други какво правите.
Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят. (Нова формула
към беседата >>
Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш.
Любовта образува връзки между хората. На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек.
Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш.
Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението. Има известна връзка между тях.
към беседата >>
Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза.
В недоволството вие сте майстори. Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка.
Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза.
Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш.
към беседата >>
Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така.
Ще си вземете една много чиста кърпа, една много фина кърпа и сутринта, като станете, с най-хубавата вода с тази кърпа ще си поочистите устните 3 пъти. Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите.
Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така.
И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят. (Нова формула
към беседата >>
Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш.
Любовта образува връзки между хората. На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш.
Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш.
Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението. Има известна връзка между тях.
към беседата >>
Каква поза ще вземеш?
В недоволството вие сте майстори. Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза.
Каква поза ще вземеш?
При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това.
към беседата >>
И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят.
Един път за физическия свят, втори път за духовния свят и трети път за Божествения свят. И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така.
И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят.
(Нова формула
към беседата >>
Играчките са встъпление в живота.
На физическото поле любовта се занимава с играчки за хората, тя е създала доста играчки за хората. В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш.
Играчките са встъпление в живота.
Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението. Има известна връзка между тях.
към беседата >>
При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята.
В недоволството вие сте майстори. Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш?
При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята.
Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота.
към беседата >>
(Нова формула
И после ще вземете едно огледало, ще се погледнете 3 пъти и да останете с едно впечатление, че устата ви са на място и да ти е приятно. И ще погледнете устата си, като че ще се запознаете с някой човек. Няма да си разправяте един на други какво правите. Няма да разправяте: „Аз така направих.“ Много леко, по най-лекия начин, с бяла кърпа, ще правите така. И когато правите така, ще мислите за всички красиви уста, които има на Земята, на небето и в Божествения свят.
(Нова формула
към беседата >>
Ако не четеш встъплението, т.е.
В духовния свят тя е създала забавление. А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота.
Ако не четеш встъплението, т.е.
ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението. Има известна връзка между тях.
към беседата >>
Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно.
Но много рядко съм срещал хора с такава хубава усмивка. При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята.
Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно.
И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва.
към беседата >>
ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението.
А пък в умствения свят тя е създала учение – да учи човек. Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е.
ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението.
Има известна връзка между тях.
към беседата >>
И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли.
При усмивката има едно координиране на нещата: ще поставиш погледа си на известен ъгъл, после ушите си, ще вземеш известна поза, ще координираш очите си със своята усмивка. Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно.
И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли.
И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива.
към беседата >>
Има известна връзка между тях.
Значи най-първо имаш играчки, второ – забавляваш се и третото – учиш. Ти казваш: „Аз не обичам да се занимавам с играчки.“ Но ти ако не се занимаваш с играчки, не можеш да се забавляваш, а пък ако не си се забавлявал, не можеш да учиш. Играчките са встъпление в живота. Ако не четеш встъплението, т.е. ако не се занимаваш с играчки, не можеш да преминеш по-горе, няма да разбереш забавлението и после няма да можеш да разбереш и учението.
Има известна връзка между тях.
към беседата >>
И тогава ще се усмихнеш.
Също и носа си, и ръцете, и краката си – ще вземат известна поза. Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли.
И тогава ще се усмихнеш.
И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива. Та, ангелите наблюдават това.
към беседата >>
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения.
Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление.
към беседата >>
И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това.
Каква поза ще вземеш? При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш.
И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това.
Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива. Та, ангелите наблюдават това. То е цъфтене.
към беседата >>
Много неща са изопачени.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения.
Много неща са изопачени.
Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление. Когато си няма работа.
към беседата >>
Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота.
При усмивката ще вземеш такава поза, че да имаш едно особено положение спрямо Слънцето и Земята. Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това.
Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота.
Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива. Та, ангелите наблюдават това. То е цъфтене.
към беседата >>
Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения. Много неща са изопачени.
Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа.
А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление. Когато си няма работа. Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
Така и те се спират на един човек, който се усмихва.
Ще вземеш отвесно положение; да не си наклонен нито наляво, нито надясно. И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота.
Така и те се спират на един човек, който се усмихва.
Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива. Та, ангелите наблюдават това. То е цъфтене.
към беседата >>
А пък виждаме, че този брат гледа къщата си.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения. Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа.
А пък виждаме, че този брат гледа къщата си.
Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление. Когато си няма работа. Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива.
И от двете страни трябва да се образуват прави ъгли. И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва.
Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива.
Та, ангелите наблюдават това. То е цъфтене.
към беседата >>
Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения. Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си.
Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо.
В него цигулката му иде като забавление. Когато си няма работа. Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
Та, ангелите наблюдават това.
И тогава ще се усмихнеш. И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива.
Та, ангелите наблюдават това.
То е цъфтене.
към беседата >>
В него цигулката му иде като забавление.
Най-първо трябва да се освободим от известни заблуждения. Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо.
В него цигулката му иде като забавление.
Когато си няма работа. Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
То е цъфтене.
И ангелите, като видят тази усмивка на тебе, ще се зарадват, че един човек се е усмихнал, понеже много рядко се случва това. Ти тогава приличаш на едно цвете, което е цъфнало с всичката си красота. Така и те се спират на един човек, който се усмихва. Той прилича на цвете и тогава от човека излиза едно особено ухание, една особена светлина, един особен аромат и душата се проявява в своята красота и пак се скрива. Та, ангелите наблюдават това.
То е цъфтене.
към беседата >>
Когато си няма работа.
Много неща са изопачени. Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление.
Когато си няма работа.
Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега?
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега?
“ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор!
към беседата >>
Играе си и се забавлява с цигулката.
Например този брат (Симеонов) свири цигулка, но българите казват, че цигулар къща не гледа. А пък виждаме, че този брат гледа къщата си. Но благодарение, че не работи само цигулката, но има и друго нещо. В него цигулката му иде като забавление. Когато си няма работа.
Играе си и се забавлява с цигулката.
към беседата >>
“ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е?
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега?
“ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е?
И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари.
към беседата >>
Трябва да се очистят нещата.
Трябва да се очистят нещата.
Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той? Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви?
към беседата >>
И положението на една кокошка, която се пече, какво е?
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега? “ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е?
И положението на една кокошка, която се пече, какво е?
Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората.
към беседата >>
Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той?
Трябва да се очистят нещата.
Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той?
Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това?
към беседата >>
Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора.
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега? “ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е?
Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора.
Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения.
към беседата >>
Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква.
Трябва да се очистят нещата. Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той?
Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква.
Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре.
към беседата >>
Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили?
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега? “ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора.
Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили?
Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения.
към беседата >>
Там трябва да бъдеш сериозен.
Трябва да се очистят нещата. Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той? Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква.
Там трябва да бъдеш сериозен.
Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра.
към беседата >>
Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор!
Ние като говорим тези неща, някой ще каже: „Но знаете ли в какво тежко положение се намирам сега? “ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили?
Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор!
Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат.
към беседата >>
Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга.
Трябва да се очистят нещата. Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той? Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен.
Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга.
Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш?
към беседата >>
Само за да спечелиш пари.
“ Че, положението на едно дърво, което гори в пещта, какво е? И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор!
Само за да спечелиш пари.
Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат. А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви?
Трябва да се очистят нещата. Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той? Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга.
Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви?
Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня.
към беседата >>
Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората.
И положението на една кокошка, която се пече, какво е? Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари.
Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората.
Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат. А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Какво трябва да се разбира с това?
Някой се усмихне, искат да знаят защо се усмихнал той? Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви?
Какво трябва да се разбира с това?
Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености.
към беседата >>
Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения.
Вие се качвате на един автомобил и плащате на шофьора. Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората.
Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения.
Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат. А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре.
Някой път считат, че не се позволява усмивката, например в черква. Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това?
Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре.
Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи.
към беседата >>
Те да са доволни, че си ги возил без сътресения.
Какво е спечелил шофьорът от вас или вие какво сте спечелили? Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения.
Те да са доволни, че си ги возил без сътресения.
А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат. А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Или пък че службата му не е добра.
Там трябва да бъдеш сериозен. Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре.
Или пък че службата му не е добра.
Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш.
към беседата >>
А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат.
Че, не е лесна работа да бъдеш един шофьор! Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения.
А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат.
А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш?
Някои хора са толкова тъжни, че като ги погледнеш, виждаш на лицето им голяма тъга. Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра.
Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш?
Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат.
към беседата >>
А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
Само за да спечелиш пари. Ти трябва да станеш шофьор, за да се запознаеш с хората. Като дойдат, да знаеш как да отвориш вратата, да ги туриш на местата им с една учтивост, ще ги погледнеш с учтивост, ще тръгнеш както трябва и ще гледаш да не правиш сътресения. Те да са доволни, че си ги возил без сътресения. А пък сега има някои шофьори, които ще те тръснат.
А пък онзи шофьор с усмивката, като те вози, ще кажеш: „Така никога не съм ходил.“
към беседата >>
Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня.
Те казват: „Не ми върви.“ Че, какво не им върви? Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш?
Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня.
И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата.
към беседата >>
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото.
Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той. Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си.
към беседата >>
И конят си има особености.
Какво трябва да се разбира с това? Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня.
И конят си има особености.
Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата.
към беседата >>
Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото.
Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той.
Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си.
към беседата >>
Някои коне са хапливи.
Под думите „не ми върви“ той разбира, че или обуща няма, или дрехи няма, или че хубаво ядене няма, или пари няма, или къща няма на свят, или че децата му не са добре. Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености.
Някои коне са хапливи.
У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред.
към беседата >>
Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той.
Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат.
И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си.
към беседата >>
У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш.
Или пък че службата му не е добра. Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи.
У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш.
А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене.
към беседата >>
И много души на Земята остават неразбрани.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той. Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат.
И много души на Земята остават неразбрани.
Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория.
към беседата >>
А други коне обичат да ритат.
Има нещо,което го смущава и той казва: „Не ми върви.“ Хубаво, за да ти върви, какво трябва да правиш? Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш.
А други коне обичат да ритат.
Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад.
към беседата >>
Колко синове има, които не са разбрани от бащите си.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той. Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани.
Колко синове има, които не са разбрани от бащите си.
И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме.
към беседата >>
Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата.
Ти имаш един кон – трябва да изучаваш характера на коня. И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат.
Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата.
Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе.
към беседата >>
И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си.
Всеки един човек е едно съкровище на Божественото. Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той. Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си.
И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си.
Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме. И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Аз не искам да ме пипат по задницата.
И конят си има особености. Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата.
Аз не искам да ме пипат по задницата.
Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе.
към беседата >>
Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си.
Ако ти го обичаш на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят, Бог ще ти покаже какво е Той. Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си.
Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си.
Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме. И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Не искам да идват и отпред.
Някои коне са хапливи. У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата.
Не искам да идват и отпред.
Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
към беседата >>
Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си.
Бог крие Своите блага от хората, които не Го обичат. И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си.
Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си.
В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме. И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене.
У тях носът е малко гърбавичък Това показва, че ти трябва да се пазиш. А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред.
Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене.
Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита?
към беседата >>
В този свят, в който живеем, има голяма неразбория.
И много души на Земята остават неразбрани. Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си.
В този свят, в който живеем, има голяма неразбория.
Не се разбираме. И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад.
А други коне обичат да ритат. Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене.
Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад.
Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита?
към беседата >>
Не се разбираме.
Колко синове има, които не са разбрани от бащите си. И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория.
Не се разбираме.
И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе.
Като те ритне някой кон, ти казваш за него: „Той не е знаел да се обхожда.“ Този кон е живял с векове и казва: „Аз се опасявам от хората, които ме пипат по задницата. Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад.
Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе.
Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце.
към беседата >>
И като не се разбираме, ние се мъчим.
И колко бащи има, които не са разбрани от синовете си. Колко майки има, които не са разбрани от дъщерите си; и колко дъщери има, които не са разбрани от майките си. Колко братя има, които не са разбрани от сестрите си; и колко сестри има, които не са разбрани от братята си. В този свят, в който живеем, има голяма неразбория. Не се разбираме.
И като не се разбираме, ние се мъчим.
към беседата >>
Вълкът го е научил да хапе.
Аз не искам да ме пипат по задницата. Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе.
Вълкът го е научил да хапе.
Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце.
към беседата >>
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора.
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора.
И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение.
към беседата >>
Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
Не искам да идват и отпред. Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе.
Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч.
към беседата >>
И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал?
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора.
И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал?
Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство.
към беседата >>
Кой е научил коня да рита?
Човек да бъде малко на почтено разстояние от мене. Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
Кой е научил коня да рита?
Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч.
към беседата >>
Такъв е неразбраният живот.
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора. И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал?
Такъв е неразбраният живот.
Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това!
към беседата >>
Как се е научил той да рита?
Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти вълкът е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад. Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита?
Как се е научил той да рита?
Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой!
към беседата >>
Тежка е неразбраната мисъл.
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора. И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот.
Тежка е неразбраната мисъл.
Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината?
към беседата >>
Задните крака на коня са като нашите ръце.
Та, за да се самосъхранява, конят се е научил да хапе. Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита?
Задните крака на коня са като нашите ръце.
Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му.
към беседата >>
Тежко е неразбраното чувство.
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора. И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл.
Тежко е неразбраното чувство.
Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека?
към беседата >>
Те са направени като човешките ръце.
Вълкът го е научил да хапе. Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце.
Те са направени като човешките ръце.
И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част.
към беседата >>
Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение.
Та казвам сега: Вие носите всички на лицето си една умора. И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство.
Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение.
Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите.
към беседата >>
И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч.
Вълкът много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе. Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце.
И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч.
И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си.
към беседата >>
Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство.
И казвате: „Тежък е животът.“ Че как е тежък един живот, който Бог е създал? Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение.
Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство.
Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите.
към беседата >>
И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч.
Кой е научил коня да рита? Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч.
И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч.
Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си. Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката.
към беседата >>
Какво повече от това!
Такъв е неразбраният живот. Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство.
Какво повече от това!
Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си.
към беседата >>
Казва ти: „По-далеч стой!
Как се е научил той да рита? Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч.
Казва ти: „По-далеч стой!
Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си. Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката. Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече.
към беседата >>
Вие срещали ли сте хора на Истината?
Тежка е неразбраната мисъл. Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това!
Вие срещали ли сте хора на Истината?
Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си. А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му.
към беседата >>
Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му.
Задните крака на коня са като нашите ръце. Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой!
Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му.
А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си. Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката. Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече. А пък у човека тази опашка е минала отзад нанапред – неговият нос е опашката.
към беседата >>
Виждали ли сте Истината в очите на човека?
Тежко е неразбраното чувство. Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината?
Виждали ли сте Истината в очите на човека?
Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си. А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му. Устата е авторитет за любовта.
към беседата >>
А опашката представлява неговата мислова част.
Те са направени като човешките ръце. И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му.
А опашката представлява неговата мислова част.
Животните мислят с опашката си. Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката. Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече. А пък у човека тази опашка е минала отзад нанапред – неговият нос е опашката. И в човека може да познаете неговото здравословно състояние.
към беседата >>
Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите.
Но всяка разбрана постъпка, всяко разбрано чувство, всяка разбрана мисъл са едно благословение. Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека?
Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите.
И виж като те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си. А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му. Устата е авторитет за любовта. И ако ти не знаеш как да си държиш устните, ти не можеш да проявиш любовта.
към беседата >>
Животните мислят с опашката си.
И като дойде вълкът, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч. И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част.
Животните мислят с опашката си.
Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката. Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече. А пък у човека тази опашка е минала отзад нанапред – неговият нос е опашката. И в човека може да познаете неговото здравословно състояние. Трябва цяла школа, за да ви се покаже какво е здравословното състояние.
към беседата >>
И виж като те слуша, как си поставя ушите.
Един ден, като разбереш една мисъл, като разбереш едно чувство, като разбереш една постъпка, това е едно голямо богатство. Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите.
И виж като те слуша, как си поставя ушите.
Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си. А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му. Устата е авторитет за любовта. И ако ти не знаеш как да си държиш устните, ти не можеш да проявиш любовта.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката.
И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като вълка и те отхвърля надалеч. Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си.
Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката.
Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече. А пък у човека тази опашка е минала отзад нанапред – неговият нос е опашката. И в човека може да познаете неговото здравословно състояние. Трябва цяла школа, за да ви се покаже какво е здравословното състояние. Има някои състояния, които не са здравословни.
към беседата >>
Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си.
Какво повече от това! Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите.
Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си.
А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му. Устата е авторитет за любовта. И ако ти не знаеш как да си държиш устните, ти не можеш да проявиш любовта.
към беседата >>
Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече.
Казва ти: „По-далеч стой! Мене ми са неприятни хората, които се приближават много при мене.“ В задната част на коня е опашката му. А опашката представлява неговата мислова част. Животните мислят с опашката си. Ако искаш да знаеш дали едно животно е здраво и умно, ще му гледаш как си мърда опашката.
Спре ли се опашката, да не се мърда, млекопитающето е болно вече.
А пък у човека тази опашка е минала отзад нанапред – неговият нос е опашката. И в човека може да познаете неговото здравословно състояние. Трябва цяла школа, за да ви се покаже какво е здравословното състояние. Има някои състояния, които не са здравословни. (Учителят гледа надолу и ходи наведен като слаб и отчаян.) Това е нездравословно състояние.
към беседата >>
А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му.
Вие срещали ли сте хора на Истината? Виждали ли сте Истината в очите на човека? Ако търсиш Истината, ще я намериш в очите на човека; ако търсиш знание, мъдрост, търси я в ушите на хората – виж как са направени ушите. И виж като те слуша, как си поставя ушите. Трябва да посетиш един голям мъдрец, за да видиш как трябва да държиш ухото си.
А пък ако търсиш човека на любовта, който те обича, гледай устата му.
Устата е авторитет за любовта. И ако ти не знаеш как да си държиш устните, ти не можеш да проявиш любовта.
към беседата >>
2.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха?
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората. Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш?
Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха?
Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила.
към беседата >>
Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало.
Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни.
Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало.
Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна.
към беседата >>
Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова.
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората. Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха?
Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова.
Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста.
към беседата >>
Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата.
Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало.
Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата.
Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея.
към беседата >>
Най-първо дрехата е била нова.
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората. Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова.
Най-първо дрехата е била нова.
След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога.
към беседата >>
Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв.
Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата.
Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв.
Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете.
към беседата >>
След като я носиш, става стара.
Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова.
След като я носиш, става стара.
Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я.
към беседата >>
Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв.
Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв.
Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв.
Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
Обърнеш я, става млада.
На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара.
Обърнеш я, става млада.
Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга.
към беседата >>
Нещо ми беше мръднало малко, че се намести.
Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв.
Нещо ми беше мръднало малко, че се намести.
(Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила.
Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада.
Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила.
Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга?
към беседата >>
(Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна.
Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести.
(Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна.
Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
Представете си една книга, млада книга, чиста.
Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила.
Представете си една книга, млада книга, чиста.
И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто.
към беседата >>
Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея.
Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна.
Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея.
Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога.
Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста.
И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога.
Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана.
към беседата >>
Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете.
Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея.
Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете.
Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я.
След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога.
Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я.
Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана. Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Просветна ми вече умът.“
Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. (Този беше знаменитият Шангов.) Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете.
Просветна ми вече умът.“
към беседата >>
Ползвате се от нацапаната книга.
Обърнеш я, става млада. Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я.
Ползвате се от нацапаната книга.
Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана. Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя.
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя.
Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва.
към беседата >>
Но да разберем нацапана ли е тази книга?
Казвам, в едно отношение тази дреха е изгубила, а в друго е придобила. Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга.
Но да разберем нацапана ли е тази книга?
Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана. Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото.
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя.
Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото.
Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне.
към беседата >>
Ние употребяваме една дума не намясто.
Представете си една книга, млада книга, чиста. И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга?
Ние употребяваме една дума не намясто.
Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана. Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви.
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя. Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото.
Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви.
Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава.
към беседата >>
Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана.
И Писанието казва, че само чистите ще видят Бога. Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто.
Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана.
Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето?
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя. Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви.
Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето?
Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба.
към беседата >>
Нацапана, значи да говориш без връзка.
Добре, но сега вие гледате нацапаните книги, защото някой нацапал книгата с черно мастило и вие държите книгата, четете в дома, подвързвате я. Ползвате се от нацапаната книга. Но да разберем нацапана ли е тази книга? Ние употребяваме една дума не намясто. Книгата, на която е написано нещо хубаво, не е нацапана.
Нацапана, значи да говориш без връзка.
към беседата >>
Работа се иска да се жъне.
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя. Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето?
Работа се иска да се жъне.
Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е.
към беседата >>
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три.
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три.
Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго.
към беседата >>
Вие сте в края на една жетва, сега е жетва.
Та казвам, при сегашните условия животът ви се намира към края на една епоха, която се сменя. Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне.
Вие сте в края на една жетва, сега е жетва.
Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава.
към беседата >>
Невъзможно е.
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три.
Невъзможно е.
Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата.
към беседата >>
Трябва да се жъне.
Запример, когато вие садите някои работи на нивата, то е началото. Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва.
Трябва да се жъне.
Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас.
към беседата >>
Може ли две да бъде равно на три?
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три. Невъзможно е.
Може ли две да бъде равно на три?
Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка.
към беседата >>
Жетва и върхане остава.
Но когато нивата е узряла, не се изисква да се оре, не се изисква да се плеви. Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне.
Жетва и върхане остава.
Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има.
към беседата >>
Едно може ли да бъде равно на четири?
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три. Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три?
Едно може ли да бъде равно на четири?
Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън.
към беседата >>
Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба.
Но когато житото е узряло… Какъв процес е зреенето? Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава.
Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба.
Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее.
към беседата >>
Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата.
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три. Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири?
Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата.
Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват?
към беседата >>
Вършитба е.
Работа се иска да се жъне. Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба.
Вършитба е.
Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено.
към беседата >>
Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго.
Сега искам да ви убедя, че две е равно на три. Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата.
Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго.
Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията?
към беседата >>
Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава.
Вие сте в края на една жетва, сега е жетва. Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е.
Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава.
Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено. Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
Имате количествено, органично и психично значение на числата.
Невъзможно е. Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго.
Имате количествено, органично и психично значение на числата.
Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват?
към беседата >>
Страданието е вършитба във вас.
Трябва да се жъне. Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава.
Страданието е вършитба във вас.
Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено. Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
Органичната и неорганичната материя влизат във връзка.
Може ли две да бъде равно на три? Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата.
Органичната и неорганичната материя влизат във връзка.
В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения.
към беседата >>
Всяко страдание иде, то смисъл има.
Жетва и върхане остава. Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас.
Всяко страдание иде, то смисъл има.
Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено. Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
В органичния свят нещата растат отвътре навън.
Едно може ли да бъде равно на четири? Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка.
В органичния свят нещата растат отвътре навън.
А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес.
към беседата >>
Страданието показва, че има какво да се вършее.
Всичките страдания не са нищо друго освен вършитба. Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има.
Страданието показва, че има какво да се вършее.
Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено. Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
А в кристализирането откъде започват?
Може, но зависи в какъв смисъл вземате числата. Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън.
А в кристализирането откъде започват?
Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е?
към беседата >>
Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено.
Вършитба е. Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее.
Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено.
Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията?
Ако ги вземете количествено, означават едно нещо, ако числата ги вземете като органически единици, означават друго. Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват?
Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията?
В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете.
към беседата >>
Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
Житото, докато не страда, докато не минат конете отгоре, не се дава. Страданието е вършитба във вас. Всяко страдание иде, то смисъл има. Страданието показва, че има какво да се вършее. Жалко е – ако се вършее и нищо не дава, тогава е безсмислено.
Ако, като дойде страданието, умът просветне, както на Шангов, то дало семе вече.
към беседата >>
В психологическия живот откъде започват?
Имате количествено, органично и психично значение на числата. Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията?
В психологическия живот откъде започват?
Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес.
към беседата >>
Какво трябва да правят младите?
Какво трябва да правят младите?
Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза.
към беседата >>
Те са отношения.
Органичната и неорганичната материя влизат във връзка. В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват?
Те са отношения.
Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете.
към беседата >>
Вие казвате, че сте млади.
Какво трябва да правят младите?
Вие казвате, че сте млади.
Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда.
към беседата >>
Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес.
В органичния свят нещата растат отвътре навън. А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения.
Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес.
Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете. След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен.
Какво трябва да правят младите? Вие казвате, че сте млади.
Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен.
Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта.
към беседата >>
Ако вие вземете яденето, какъв процес е?
А в кристализирането откъде започват? Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес.
Ако вие вземете яденето, какъв процес е?
Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете. След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
Какво трябва да правите?
Какво трябва да правят младите? Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен.
Какво трябва да правите?
В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта?
към беседата >>
Някой път вземете храната и я сдъвчете.
Когато се кристализират нещата, откъде започва кристализацията? В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е?
Някой път вземете храната и я сдъвчете.
Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете. След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
В природата има какво да учите.
Какво трябва да правят младите? Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите?
В природата има какво да учите.
Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува.
към беседата >>
Вземете един физически процес.
В психологическия живот откъде започват? Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете.
Вземете един физически процес.
След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете. След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
Сега се намирате под една хипноза.
Какво трябва да правят младите? Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите.
Сега се намирате под една хипноза.
Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва.
към беседата >>
След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете.
Те са отношения. Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес.
След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете.
След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда.
Вие казвате, че сте млади. Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза.
Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда.
Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота.
към беседата >>
След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
Значи не само да се говори, но да имаш съзнание за един органически процес. Ако вие вземете яденето, какъв процес е? Някой път вземете храната и я сдъвчете. Вземете един физически процес. След като влезе храната в стомаха, имате химически процес, настава процесът на пречистването на соковете.
След като влязат тия сокове, те се организират и стават част от тялото.
към беседата >>
Най-първо, не мислете за старостта.
Вие вече сте се оформили, тръгнали сте по един път оформен. Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда.
Най-първо, не мислете за старостта.
Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща.
към беседата >>
Вие казвате, че младият има сила, старият изгубил тази сила.
Вие казвате, че младият има сила, старият изгубил тази сила.
Те са понятия от един свят. Във физическия свят е така.
към беседата >>
Що ви интересува старостта?
Какво трябва да правите? В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта.
Що ви интересува старостта?
Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това?
към беседата >>
Те са понятия от един свят.
Вие казвате, че младият има сила, старият изгубил тази сила.
Те са понятия от един свят.
Във физическия свят е така.
към беседата >>
Човек и от младостта не трябва да се интересува.
В природата има какво да учите. Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта?
Човек и от младостта не трябва да се интересува.
Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа?
към беседата >>
Във физическия свят е така.
Вие казвате, че младият има сила, старият изгубил тази сила. Те са понятия от един свят.
Във физическия свят е така.
към беседата >>
Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва.
Сега се намирате под една хипноза. Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува.
Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва.
Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна.
към беседата >>
Това е млад: М.
Това е млад: М.
към беседата >>
Трябва да считате: това са два полюса на живота.
Вие се оглеждате и казвате: „Остарях, остарял съм.“ Колкото и малко да е, ако чоплите с четирийсет, петдесет години, все ще намерите някаква бразда. Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва.
Трябва да считате: това са два полюса на живота.
Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението.
към беседата >>
Това е стар: С.
Това е стар: С.
към беседата >>
Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща.
Най-първо, не мислете за старостта. Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота.
Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща.
Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен.
към беседата >>
Имате едно понятие, че младият е енергичен.
Имате едно понятие, че младият е енергичен.
Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва.
към беседата >>
Как бихте уподобили това?
Що ви интересува старостта? Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща.
Как бихте уподобили това?
На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение.
към беседата >>
Вие се лъжете.
Имате едно понятие, че младият е енергичен.
Вие се лъжете.
Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят.
към беседата >>
На какво уподобявате последната кофа?
Човек и от младостта не трябва да се интересува. Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това?
На какво уподобявате последната кофа?
Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу.
към беседата >>
Мислите, че старият е много слаб.
Имате едно понятие, че младият е енергичен. Вие се лъжете.
Мислите, че старият е много слаб.
Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре.
към беседата >>
Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна.
Човек трябва да мисли, да чувства, да постъпва. Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа?
Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна.
Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес.
към беседата >>
Много се лъжете.
Имате едно понятие, че младият е енергичен. Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб.
Много се лъжете.
Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре.
към беседата >>
Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението.
Трябва да считате: това са два полюса на живота. Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна.
Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението.
Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи.
към беседата >>
Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът.
Имате едно понятие, че младият е енергичен. Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете.
Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът.
Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост.
към беседата >>
Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен.
Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една кофа – едната кофа възлиза, другата се връща. Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението.
Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен.
Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин?
към беседата >>
Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва.
Имате едно понятие, че младият е енергичен. Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът.
Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва.
Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е?
към беседата >>
Напълва се и после обратно движение.
Как бихте уподобили това? На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен.
Напълва се и после обратно движение.
Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота.
към беседата >>
Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят.
Вие се лъжете. Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва.
Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят.
Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява?
към беседата >>
Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу.
На какво уподобявате последната кофа? Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение.
Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу.
Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване.
към беседата >>
Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре.
Мислите, че старият е много слаб. Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят.
Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре.
Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар.
към беседата >>
Двете кофи слизат, образува се цял процес.
Най-първо, и двете са празни, после едната става пълна, другата е празна. Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу.
Двете кофи слизат, образува се цял процес.
Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите.
към беседата >>
Уморен е от големия път, от качването нагоре.
Много се лъжете. Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре.
Уморен е от големия път, от качването нагоре.
Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден.
към беседата >>
Тогава имате съвременна машина, тези помпи.
Именно в туй празнене и пълнене започва процесът на движението. Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес.
Тогава имате съвременна машина, тези помпи.
Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите.
към беседата >>
Тази умора хората считат за слабост.
Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре.
Тази умора хората считат за слабост.
Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят?
към беседата >>
Какъв е тогава процесът по този начин?
Защото старият отива нагоре, но е пълен, младият слиза надолу, но е празен. Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи.
Какъв е тогава процесът по този начин?
Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите.
към беседата >>
Питам, когато човек се умори, слаб ли е?
Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост.
Питам, когато човек се умори, слаб ли е?
Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо.
към беседата >>
Така не разбирате живота.
Напълва се и после обратно движение. Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин?
Така не разбирате живота.
Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика.
към беседата >>
Младият не се ли уморява?
Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е?
Младият не се ли уморява?
Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго.
към беседата >>
Във вас се заражда едно обезсърчаване.
Да кажем, туй въже теглите, другата кофа слиза в обратната страна, тя слиза надолу. Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота.
Във вас се заражда едно обезсърчаване.
Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го.
към беседата >>
Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар.
Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява?
Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар.
Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго. Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите.
Двете кофи слизат, образува се цял процес. Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване.
Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите.
Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш?
към беседата >>
Глупавият човек е млад, безразсъден.
Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар.
Глупавият човек е млад, безразсъден.
Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго. Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите.
Тогава имате съвременна машина, тези помпи. Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите.
Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите.
Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети.
към беседата >>
Наблюдавали ли сте малките деца какво правят?
Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден.
Наблюдавали ли сте малките деца какво правят?
Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго. Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите.
Какъв е тогава процесът по този начин? Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите.
Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите.
После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща.
към беседата >>
Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо.
Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят?
Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо.
Като не намери нищо, остави го, търси друго. Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика.
Така не разбирате живота. Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите.
После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика.
Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща.
към беседата >>
Като не намери нищо, остави го, търси друго.
Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо.
Като не намери нищо, остави го, търси друго.
Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
Онова, което можете да го направите, направете го.
Във вас се заражда едно обезсърчаване. Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика.
Онова, което можете да го направите, направете го.
Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща. Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
Минава от един предмет на друг.
Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? Като им дадете нещо, ще го раздере, чопли, търси нещо. Като не намери нищо, остави го, търси друго.
Минава от един предмет на друг.
към беседата >>
Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш?
Някой път вие сте много насърчен, някой път съвсем се обезсърчите. Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го.
Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш?
Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща. Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
Запример вие завържете приятелство.
Запример вие завържете приятелство.
Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им.
към беседата >>
Ти можеш да четеш, чети.
Вие се обезсърчавате по единствената причина, понеже някой път си задавате за цел да свършите повече, отколкото можете да свършите. Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш?
Ти можеш да четеш, чети.
Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща. Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
Най-първо, ви интересува.
Запример вие завържете приятелство.
Най-първо, ви интересува.
След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата?
към беседата >>
Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща.
Винаги се заемайте с най-малкото, което можете да направите. После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети.
Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща.
Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща. Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го.
Запример вие завържете приятелство. Най-първо, ви интересува.
След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го.
Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек.
към беседата >>
Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща.
После, каквато и да е работа, не правете никаква разлика. Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща.
Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща.
Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го.
Запример вие завържете приятелство. Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го.
Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го.
Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав.
към беседата >>
Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
Онова, което можете да го направите, направете го. Някой казва: „Няма какво да работя.“ Как няма да работиш? Ти можеш да четеш, чети. Може да започнеш да изучаваш някой занаят: да плетеш кошници или да правиш обуща. Толстой беше философ и според своето учение на стари години се учи да прави обуща.
Той сам си правеше обуща, и на другите щеше да прави обуща, можеше да прави обуща.
към беседата >>
Намирате трети.
Запример вие завържете приятелство. Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го.
Намирате трети.
Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен.
към беседата >>
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята.
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята.
Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас. Вие мязате на напълнена стомна догоре. Колкото вода влиза в стомната, изтича навън. Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
към беседата >>
Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им.
Запример вие завържете приятелство. Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети.
Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им.
Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав.
към беседата >>
Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас.
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята.
Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас.
Вие мязате на напълнена стомна догоре. Колкото вода влиза в стомната, изтича навън. Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
към беседата >>
Тогава в какво седи разликата?
Най-първо, ви интересува. След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им.
Тогава в какво седи разликата?
Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав. Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Вие мязате на напълнена стомна догоре.
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята. Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас.
Вие мязате на напълнена стомна догоре.
Колкото вода влиза в стомната, изтича навън. Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
към беседата >>
Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек.
След четири–пет месеца, като го разчоплите, оставите го. Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата?
Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек.
Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав. Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Колкото вода влиза в стомната, изтича навън.
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята. Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас. Вие мязате на напълнена стомна догоре.
Колкото вода влиза в стомната, изтича навън.
Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
към беседата >>
Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав.
Намирате друг, пак започнете да го чоплите, хвърляте го. Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек.
Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав.
Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав. Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
Мисълта е силна, когато може да се приложи в трите свята. Сега, запример, вие сте дошли до едно положение, едно съзнание има във вас. Вие мязате на напълнена стомна догоре. Колкото вода влиза в стомната, изтича навън.
Аз ви съветвам от вашата щерна да направите една малка канализация, да поливате градината, за да може водата, която ще дойде, да ѝ отворите път.
към беседата >>
Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен.
Намирате трети. Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав.
Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен.
Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав. Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Запример как би описал един поет младостта и старостта?
Запример как би описал един поет младостта и старостта?
Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек. Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави. Вие къде поставяте стария човек в себе си?
към беседата >>
Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав.
Най-после казвате: „Не можах да намеря един, да ми падне на сърцето.“ Хубаво, но и онези, които сте ги разчоплили, и те казват, че и ти не си паднал на сърцето им. Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен.
Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав.
Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек.
Запример как би описал един поет младостта и старостта?
Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек.
Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави. Вие къде поставяте стария човек в себе си?
към беседата >>
Това са неразбрани работи.
Тогава в какво седи разликата? Ако на духовния човек направиш нещо духовно, той ще те мисли за умен човек. Ако на светския направиш нещо духовно, той ще те мисли за глупав. Ако на светския направиш нещо светско, той ще те мисли за умен. Ако на духовния направиш нещо светско, той ще те мисли за глупав.
Това са неразбрани работи.
към беседата >>
Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави.
Запример как би описал един поет младостта и старостта? Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек.
Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави.
Вие къде поставяте стария човек в себе си?
към беседата >>
Има един естествен свят.
Има един естествен свят.
Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората.
към беседата >>
Вие къде поставяте стария човек в себе си?
Запример как би описал един поет младостта и старостта? Ако един художник би нарисувал младостта и старостта, да направи една картина, той ще вземе най-малко стотина–двеста хиляди лева, да съпостави един млад и един стар човек. Той ще ги представи така разпокъсано, ще представи младия, ще представи стария така живо, ще покаже, че той знае как да се съпостави.
Вие къде поставяте стария човек в себе си?
към беседата >>
Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат.
Има един естествен свят.
Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат.
Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора.
към беседата >>
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек.
Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар.
към беседата >>
Имате един съвременен свят.
Има един естествен свят. Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат.
Имате един съвременен свят.
Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство.
към беседата >>
Старият не може да търпи младия, затова страда.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек.
Старият не може да търпи младия, затова страда.
Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила.
към беседата >>
Българите имате един естествен порядък, както те са организирани.
Има един естествен свят. Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят.
Българите имате един естествен порядък, както те са организирани.
Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито.
към беседата >>
Онзи, който мърмори в човека, той е старият.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек. Старият не може да търпи младия, затова страда.
Онзи, който мърмори в човека, той е старият.
Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш?
към беседата >>
Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място.
Има един естествен свят. Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани.
Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място.
Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито. Те обичат сами да седят.
към беседата >>
Онзи, който се радва, той е младият човек.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек. Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият.
Онзи, който се радва, той е младият човек.
То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада?
към беседата >>
Има в хората само едно чувство, което сближава хората.
Има един естествен свят. Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място.
Има в хората само едно чувство, което сближава хората.
Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито. Те обичат сами да седят.
към беседата >>
То е символично, но то е вярно.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек. Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек.
То е символично, но то е вярно.
Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул.
към беседата >>
Някои хора обичат да дружат с много хора.
Под думата естествен свят ние разбираме туй, което хората може да създадат. Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората.
Някои хора обичат да дружат с много хора.
То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито. Те обичат сами да седят.
към беседата >>
Ако вас ви дадат една задача кой е стар.
Тогава ни съветват как да се освободим от стария човек. Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно.
Ако вас ви дадат една задача кой е стар.
Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат?
към беседата >>
То е едно чувство.
Имате един съвременен свят. Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора.
То е едно чувство.
В някои хора туй чувство е слабо развито. Те обичат сами да седят.
към беседата >>
Ще дадем няколко правила.
Старият не може да търпи младия, затова страда. Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар.
Ще дадем няколко правила.
Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули.
към беседата >>
В някои хора туй чувство е слабо развито.
Българите имате един естествен порядък, както те са организирани. Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство.
В някои хора туй чувство е слабо развито.
Те обичат сами да седят.
към беседата >>
Ако се подмладяваш?
Онзи, който мърмори в човека, той е старият. Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила.
Ако се подмладяваш?
Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари.
към беседата >>
Те обичат сами да седят.
Животните се събират на групи, понеже казвате, че имали вътрешен инстинкт да се събират на едно място. Има в хората само едно чувство, което сближава хората. Някои хора обичат да дружат с много хора. То е едно чувство. В някои хора туй чувство е слабо развито.
Те обичат сами да седят.
към беседата >>
Богатството към кой стимул спада?
Онзи, който се радва, той е младият човек. То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш?
Богатството към кой стимул спада?
Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада?
към беседата >>
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно.
Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта.
към беседата >>
Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул.
То е символично, но то е вярно. Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада?
Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул.
Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада?
към беседата >>
Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно.
Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш.
То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла.
към беседата >>
Парите към кое спадат?
Ако вас ви дадат една задача кой е стар. Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул.
Парите към кое спадат?
Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе.
към беседата >>
То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно. Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш.
То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш.
Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва.
към беседата >>
Към физическите стимули.
Ще дадем няколко правила. Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат?
Към физическите стимули.
Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър?
към беседата >>
Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно. Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш.
Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят.
Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство.
към беседата >>
Давате пари.
Ако се подмладяваш? Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули.
Давате пари.
Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време.
към беседата >>
Духовният свят е по-обширен, по-развит.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно. Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят.
Духовният свят е по-обширен, по-развит.
Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство. Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада?
Богатството към кой стимул спада? Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари.
Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада?
Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива.
към беседата >>
Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта.
Казвам, естественият ред на нещата в света е, което е понятно. Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит.
Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта.
Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство. Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада?
Има физически стимул, има духовен стимул, има умствен стимул. Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада?
Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада?
Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него?
към беседата >>
Мисловният свят е свят на смисъла.
Естественото е най-близкото до тебе, което в даден случай можеш да разбереш. То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта.
Мисловният свят е свят на смисъла.
Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство. Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе.
Парите към кое спадат? Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада?
Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе.
Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър.
към беседата >>
Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва.
То е естественото, видимото, от което трябва да започнеш. Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла.
Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва.
Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство. Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Как биха познали цветята, че някой извор е добър?
Към физическите стимули. Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе.
Как биха познали цветята, че някой извор е добър?
Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава.
към беседата >>
Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство.
Това е външната страна на живота, най-близкото в даден случай, което е най-понятно за тебе, което е основа за следната стъпка за духовния свят. Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва.
Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство.
Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Представете си, че един извор полива цветята зимно време.
Давате пари. Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър?
Представете си, че един извор полива цветята зимно време.
Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време.
към беседата >>
Тогава иде постъпката.
Духовният свят е по-обширен, по-развит. Тогава имате: физическият свят е свят на резултатите, духовният свят е свят на съдържание, Божественият свят е свят на мисълта. Мисловният свят е свят на смисъла. Най-първо, човек мисли, след това той чувства и най-после той постъпва. Всяка една постъпка е резултат на една мисъл, на едно чувство.
Тогава иде постъпката.
към беседата >>
Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива.
Казва някой: „Аз ще мисля.“ Добре, към кой стимул спада? Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време.
Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива.
Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър.
към беседата >>
Вие казвате, че чувствате със сърцето си.
Вие казвате, че чувствате със сърцето си.
Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш?
към беседата >>
Какво ще мислят цветята заради него?
Някой казва: „Трябва да се живее добре, защото историята ще пише нещо заради нас за в бъдеще.“ Към кой стимул спада? Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива.
Какво ще мислят цветята заради него?
Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време.
към беседата >>
Имате едно сърце.
Вие казвате, че чувствате със сърцето си.
Имате едно сърце.
Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава.
към беседата >>
Че не е добър.
Или казвате: „Да оставиш нещо след себе си.“ След като напуснеш земята, да оставиш нещо, да мислят хората за тебе. Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него?
Че не е добър.
Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна.
към беседата >>
Със сърцето ли човек чувства всичките неща?
Вие казвате, че чувствате със сърцето си. Имате едно сърце.
Със сърцето ли човек чувства всичките неща?
Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването.
към беседата >>
Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава.
Как биха познали цветята, че някой извор е добър? Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър.
Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава.
Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда.
към беседата >>
Казвате: ти имаш сърце.
Вие казвате, че чувствате със сърцето си. Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща?
Казвате: ти имаш сърце.
С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка.
към беседата >>
Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време.
Представете си, че един извор полива цветята зимно време. Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава.
Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време.
Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър.
към беседата >>
С това ли сърце чувства човек?
Вие казвате, че чувствате със сърцето си. Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце.
С това ли сърце чувства човек?
Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система.
към беседата >>
Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър.
Лятно време, понеже пресъхват, не ги полива. Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време.
Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър.
То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър.
към беседата >>
Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш?
Вие казвате, че чувствате със сърцето си. Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек?
Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш?
Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет.
към беседата >>
То е зимно време.
Какво ще мислят цветята заради него? Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър.
То е зимно време.
Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър. Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава.
Имате едно сърце. Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш?
Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава.
Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет.
към беседата >>
Ако си добър само когато страдате, то е едната страна.
Че не е добър. Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време.
Ако си добър само когато страдате, то е едната страна.
Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър. Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Косвено сърцето е причината за чувстването.
Със сърцето ли човек чувства всичките неща? Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава.
Косвено сърцето е причината за чувстването.
Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити.
към беседата >>
Човек трябва да бъде добър и когато не страда.
Но изворът, за да бъде добър, той не трябва да престава. Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна.
Човек трябва да бъде добър и когато не страда.
Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър. Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка.
Казвате: ти имаш сърце. С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването.
Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка.
Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър.
Ако вие сте добър само за вас, то е зимно време. Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда.
Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър.
Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър. Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система.
С това ли сърце чувства човек? Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка.
Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система.
Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър.
Някои хора казват, че човек трябва да пострада, да бъде добър. То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър.
Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър.
Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет.
Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система.
Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет.
Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
То е зимно време. Ако си добър само когато страдате, то е едната страна. Човек трябва да бъде добър и когато не страда. Да прави добро не когато го карат насила да бъде добър. Страданието е насила да го накарат, насила да бъде добър.
Един живот да има без страдания, без насилие, свободен живот.
към беседата >>
Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет.
Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет.
Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет.
Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
Вие казват, че сте остарели.
Вие казват, че сте остарели.
Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура.
към беседата >>
Правят се физиологически опити.
Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет.
Правят се физиологически опити.
Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
Мене ме интересува как остарявате.
Вие казват, че сте остарели.
Мене ме интересува как остарявате.
„Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете.
към беседата >>
Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити.
Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>
„Постепенно.“ Как постепенно?
Вие казват, че сте остарели. Мене ме интересува как остарявате.
„Постепенно.“ Как постепенно?
Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите?
към беседата >>
Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен.
Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен.
Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло. Културните хора страдат повече, отколкото другите. Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.
към беседата >>
Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар?
Вие казват, че сте остарели. Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно?
Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар?
Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака?
към беседата >>
Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло.
Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен.
Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло.
Културните хора страдат повече, отколкото другите. Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.
към беседата >>
Старостта е карикатура.
Вие казват, че сте остарели. Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар?
Старостта е карикатура.
Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар?
към беседата >>
Културните хора страдат повече, отколкото другите.
Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен. Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло.
Културните хора страдат повече, отколкото другите.
Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.
към беседата >>
Младостта е карикатура.
Вие казват, че сте остарели. Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура.
Младостта е карикатура.
Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си.
към беседата >>
Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.
Та казвам, когато човек стане учен, тъй както го намират, той става по-чувствителен. Значи образува се много по-тясна връзка между предната част на мозъка и цялото тяло. Културните хора страдат повече, отколкото другите.
Казвам, културните хора са развили връзката между двата свята и са направили по-тясна връзка.
към беседата >>
Вие се лъжете.
Мене ме интересува как остарявате. „Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура.
Вие се лъжете.
Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си.
към беседата >>
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят?
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят?
В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят.
към беседата >>
Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите?
„Постепенно.“ Как постепенно? Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете.
Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите?
Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават?
към беседата >>
В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят?
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят?
В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят?
Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание.
към беседата >>
Кой не е пъплил на четири крака?
Когато някой художник те рисува, как може да те направи млад и стар? Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите?
Кой не е пъплил на четири крака?
Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи.
към беседата >>
Едновременно той живее в трите свята.
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят?
Едновременно той живее в трите свята.
Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък.
към беседата >>
Какво има да забележите на един стар?
Старостта е карикатура. Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака?
Какво има да забележите на един стар?
Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум.
към беседата >>
Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат?
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята.
Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат?
Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда.
към беседата >>
Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си.
Младостта е карикатура. Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар?
Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си.
Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг.
към беседата >>
Усетът спада към физическия свят.
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат?
Усетът спада към физическия свят.
Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш.
към беседата >>
Смешното у детето е, което вярва на ръцете си.
Вие се лъжете. Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си.
Смешното у детето е, което вярва на ръцете си.
И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега.
към беседата >>
Вкусът е преходен от физическия към духовния свят.
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят.
Вкусът е преходен от физическия към духовния свят.
Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш.
към беседата >>
И двамата по какво се отличават?
Онова дете, което пъпли по земята, какво има да му забележите? Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си.
И двамата по какво се отличават?
Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират.
към беседата >>
Усещаш, че в храната има известно съдържание.
В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят.
Усещаш, че в храната има известно съдържание.
Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада?
към беседата >>
Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи.
Кой не е пъплил на четири крака? Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават?
Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи.
Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират. Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Вкусваш един предмет, който е сладък.
Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание.
Вкусваш един предмет, който е сладък.
Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят.
към беседата >>
Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум.
Какво има да забележите на един стар? Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи.
Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум.
Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират. Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Сладчината не се вижда.
Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък.
Сладчината не се вижда.
Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове.
към беседата >>
Той е станал маг.
Някой път гледам стария човек, който вярва на бастуна си. Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум.
Той е станал маг.
Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират. Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш.
Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда.
Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш.
Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете.
към беседата >>
Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега.
Смешното у детето е, което вярва на ръцете си. И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг.
Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега.
Старите хора обичат да се подпират. Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Има неща, които може да видиш.
Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш.
Има неща, които може да видиш.
Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете.
към беседата >>
Старите хора обичат да се подпират.
И двамата по какво се отличават? Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега.
Старите хора обичат да се подпират.
Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Цветът към кой свят спада?
Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш.
Цветът към кой свят спада?
Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете. Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
Детето вярва, че и на ръце, и на крака може да се ходи. Старият казва: „Аз вярвам в тоягата, ако не е тази тояга, не може да ходя.“ Старият, освен че има четири крака, има и пет крака, казва: „Синко, пет крака имам.“ Крак – твоят ум. Той е станал маг. Казва на бастуна си: „Ще ме подпираш.“ На три крака той ходи сега. Старите хора обичат да се подпират.
Той уж ходи и се подпира на тоягата, но той е маг, като махне с бастуна си, всичко става.
към беседата >>
Той спада към мисловния свят.
Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада?
Той спада към мисловния свят.
Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете. Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват.
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват.
Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек?
към беседата >>
Има хора, които нямат понятие за някои цветове.
Сладчината не се вижда. Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят.
Има хора, които нямат понятие за някои цветове.
Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете. Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си.
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват.
Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си.
Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа.
към беседата >>
Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете.
Самия предмет виждаш, може да го опишеш, има бял цвят, запример, но ти усещаш едно качество, което не може да го видиш. Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове.
Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете.
В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете. Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
Младите изучават всичкото изкуство да се преструват.
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват. Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си.
Младите изучават всичкото изкуство да се преструват.
Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън.
към беседата >>
В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете.
Има неща, които може да видиш. Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете.
В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете.
Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
Трябва ли човек да се преструва?
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват. Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват.
Трябва ли човек да се преструва?
В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива.
към беседата >>
Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
Цветът към кой свят спада? Той спада към мисловния свят. Има хора, които нямат понятие за някои цветове. Вземете един художник – голямо разграничение прави между цветовете. В един обикновен човек няма такова разграничение на цветовете.
Сега по кой начин вие схващате тия трептения, които имате в червения цвят, по кой начин хората ги схващат?
към беседата >>
В природата има преструвка.
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват. Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва?
В природата има преструвка.
Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси.
към беседата >>
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен.
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен.
Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове.
към беседата >>
Кога трябва да се преструва човек?
Понеже старите са богати, да не ги обере никой, те се преструват. Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка.
Кога трябва да се преструва човек?
Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа?
към беседата >>
Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят.
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен.
Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят.
Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят.
към беседата >>
Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа.
Като няма никой, старият човек се изправи; като има други хора, той ходи прегърбен, подпира се на бастуна си. Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек?
Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа.
Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа? “ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
Кой го е боядисал?
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен. Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят.
Кой го е боядисал?
В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове.
към беседата >>
Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън.
Младите изучават всичкото изкуство да се преструват. Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа.
Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън.
Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа? “ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
В съвременната физика вие изучавате спектъра.
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен. Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал?
В съвременната физика вие изучавате спектъра.
Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове. Той не е един резултат.
към беседата >>
Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива.
Трябва ли човек да се преструва? В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън.
Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива.
След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа? “ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят.
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен. Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра.
Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят.
Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове. Той не е един резултат.
към беседата >>
След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси.
В природата има преструвка. Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива.
След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси.
Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа? “ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове.
Някой път вие правите опити, боядисвате един предмет червен. Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят.
Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове.
Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове. Той не е един резултат.
към беседата >>
Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа?
Кога трябва да се преструва човек? Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси.
Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа?
“ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят.
Този човек боядисва, но ако прекарате през призмата светлината, имате пак червен цвят. Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове.
Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят.
Белият цвят е отделен от другите цветове. Той не е един резултат.
към беседата >>
“ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
Вие ще се намерите в положението на онзи поет, който отишъл при един богат човек да търси работа. Богатият казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува отвън. Слугата казва: „Няма го господарят.“ Той си отива. След време така се случва, че богатият имал нужда от поета и богатият отива да го търси. Самият поет казва: „Няма го.“ „Как да го няма, нали чувам гласа?
“ „Как, господине, аз повярвах на твоя слуга, че ти няма да вярваш в мене.“
към беседата >>
Белият цвят е отделен от другите цветове.
Кой го е боядисал? В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят.
Белият цвят е отделен от другите цветове.
Той не е един резултат.
към беседата >>
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария.
Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават.
към беседата >>
Той не е един резултат.
В съвременната физика вие изучавате спектъра. Казвате: тия цветове на спектъра, като се завъртят бързо, образуват белия цвят. Как мислите, белият цвят е съединение на всичките цветове. Всичките цветове представят условия да се прояви белият цвят. Белият цвят е отделен от другите цветове.
Той не е един резултат.
към беседата >>
Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария.
Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно.
Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква.
към беседата >>
Казвам, може да се развие спор.
Казвам, може да се развие спор.
То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека.
към беседата >>
Един сюжет хубав за писане, но е труден.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно.
Един сюжет хубав за писане, но е труден.
Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Казвам, може да се развие спор.
То е друг въпрос.
Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително.
към беседата >>
Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден.
Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват.
Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това.
към беседата >>
Нас ни интересува друга една страна на цветовете.
Казвам, може да се развие спор. То е друг въпрос.
Нас ни интересува друга една страна на цветовете.
Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта.
към беседата >>
Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват.
Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква.
По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче.
към беседата >>
Правят опити.
Казвам, може да се развие спор. То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете.
Правят опити.
Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят.
към беседата >>
По това се отличават.
За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква.
По това се отличават.
Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче.
към беседата >>
Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре.
Казвам, може да се развие спор. То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити.
Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре.
Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят.
към беседата >>
Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква.
Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават.
Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква.
Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче.
към беседата >>
Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека.
Казвам, може да се развие спор. То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре.
Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека.
Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват.
към беседата >>
Той се оплаква за някои работи.
Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква.
Той се оплаква за някои работи.
Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче.
към беседата >>
Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително.
То е друг въпрос. Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека.
Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително.
Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка.
към беседата >>
Една съществена черта е това.
Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи.
Една съществена черта е това.
Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите.
към беседата >>
Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта.
Нас ни интересува друга една страна на цветовете. Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително.
Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта.
Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш.
към беседата >>
Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче.
Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това.
Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче.
Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете.
към беседата >>
Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят.
Правят опити. Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта.
Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят.
Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят.
към беседата >>
Старият няма да заплаче, но ще се оплаче.
По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче.
Старият няма да заплаче, но ще се оплаче.
Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
Мисълта ти се успокоява при синия цвят.
Ако върху някои растения огряваме с червения цвят, с портокаловия, със зеления и тъй нататък, при кои цветът расте най-добре. Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят.
Мисълта ти се успокоява при синия цвят.
При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка.
към беседата >>
Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче.
Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче.
Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче.
Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
При зеления цвят чувствата се успокояват.
Всеки един цвят показва какво може да предаде на човека. Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят.
При зеления цвят чувствата се успокояват.
После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка.
към беседата >>
Ако на детето не дадете, то ще заплаче.
Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче.
Ако на детето не дадете, то ще заплаче.
Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка.
Да кажем червеният цвят действа възбудително, зеленият – успокоително. Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват.
После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка.
Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва.
към беседата >>
Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите.
Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче.
Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите.
Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
Ти без червен цвят не може да се проявиш.
Зелените цветове действат на очите органически успокоително, сините цветове действат успокоително на нервната система, на мисълта. Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка.
Ти без червен цвят не може да се проявиш.
За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни.
към беседата >>
Затуй, за да се подмладите, плачете.
Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите.
Затуй, за да се подмладите, плачете.
Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят.
Ако мисълта е много разклатена, ти се съмняваш, брожение има, възбуден си, гледай синия цвят. Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш.
За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят.
Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни. Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Ако искате да остареете, оплаквайте се.
Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте – определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете.
Ако искате да остареете, оплаквайте се.
към беседата >>
Той е подбудителна връзка.
Мисълта ти се успокоява при синия цвят. При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят.
Той е подбудителна връзка.
Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни. Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали.
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали.
Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете.
към беседата >>
Ти без червен цвят не може да направиш връзка.
При зеления цвят чувствата се успокояват. После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка.
Ти без червен цвят не може да направиш връзка.
Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни. Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Към кой свят спада доброто?
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали.
Към кой свят спада доброто?
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете.
към беседата >>
Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва.
После, ако вие разбирате червения цвят, можете да образувате една правилна връзка. Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка.
Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва.
Хората няма да останат доволни. Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение.
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто?
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение.
То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута.
към беседата >>
Хората няма да останат доволни.
Ти без червен цвят не може да се проявиш. За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва.
Хората няма да останат доволни.
Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
То не е развиване на една тема.
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение.
То не е развиване на една тема.
Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно.
към беседата >>
Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
За да дадеш някому нещо, някой подарък както трябва, непременно трябва да имаш червен цвят. Той е подбудителна връзка. Ти без червен цвят не може да направиш връзка. Ще дадеш някой подарък, няма да го дадеш както трябва. Хората няма да останат доволни.
Ако имаш този червен цвят, ти ще бъдеш доволен.
към беседата >>
Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто?
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема.
Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто?
Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава.
към беседата >>
Тогава трябва да се изучава природата.
Тогава трябва да се изучава природата.
Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени.
към беседата >>
Правилото е тук – пет минути да четете.
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто?
Правилото е тук – пет минути да четете.
По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате.
към беседата >>
Тогава природата защо направила червения цвят?
Тогава трябва да се изучава природата.
Тогава природата защо направила червения цвят?
Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни.
към беседата >>
По пет минути трябва да знаете да четете.
Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете.
По пет минути трябва да знаете да четете.
Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал.
към беседата >>
Друг – жълт.
Тогава трябва да се изучава природата. Тогава природата защо направила червения цвят?
Друг – жълт.
Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини.
към беседата >>
Някои четат една минута.
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете.
Някои четат една минута.
Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания.
към беседата >>
Крушите са жълти.
Тогава трябва да се изучава природата. Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт.
Крушите са жълти.
Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат.
към беседата >>
Пет минути е достатъчно.
То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута.
Пет минути е достатъчно.
Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири.
към беседата >>
Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха.
Тогава трябва да се изучава природата. Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт. Крушите са жълти.
Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха.
Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът.
към беседата >>
Съчинена реч, хубава.
Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно.
Съчинена реч, хубава.
Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова.
към беседата >>
Черешите са червени.
Тогава трябва да се изучава природата. Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха.
Черешите са червени.
Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът. Някои са обезцветени.
към беседата >>
Пазете се да се морализирате.
Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава.
Пазете се да се морализирате.
Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни.
към беседата >>
Колко са приятни.
Тогава природата защо направила червения цвят? Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени.
Колко са приятни.
Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът. Някои са обезцветени.
към беседата >>
Светът не е за морал.
По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате.
Светът не е за морал.
Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва.
към беседата >>
Сливите са сини.
Друг – жълт. Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни.
Сливите са сини.
Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът. Някои са обезцветени.
към беседата >>
Човек трябва да придобива знания.
Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал.
Човек трябва да придобива знания.
Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват.
към беседата >>
Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат.
Крушите са жълти. Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини.
Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат.
Някоя круша станала жълта, привлича цветът. Някои са обезцветени.
към беседата >>
Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири.
Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания.
Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири.
Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи.
към беседата >>
Някоя круша станала жълта, привлича цветът.
Някои турят червен етикет, но те ги обличат с червена дреха. Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат.
Някоя круша станала жълта, привлича цветът.
Някои са обезцветени.
към беседата >>
Няма какво да философства, че свършил това или онова.
Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири.
Няма какво да философства, че свършил това или онова.
Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро?
към беседата >>
Някои са обезцветени.
Черешите са червени. Колко са приятни. Сливите са сини. Някои от тия плодове са привлекателни по причина на самия цвят, който имат. Някоя круша станала жълта, привлича цветът.
Някои са обезцветени.
към беседата >>
Изпявам една песен, хората да бъдат доволни.
Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова.
Изпявам една песен, хората да бъдат доволни.
Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота?
към беседата >>
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят.
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят.
Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата.
към беседата >>
Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва.
Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни.
Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва.
Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота?
към беседата >>
Безцветно нищо няма в света.
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят.
Безцветно нищо няма в света.
Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла.
към беседата >>
Не говорете неща, които няма да ви ползват.
Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва.
Не говорете неща, които няма да ви ползват.
Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална.
към беседата >>
Кои неща се наричат безцветни?
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят. Безцветно нищо няма в света.
Кои неща се наричат безцветни?
Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание.
към беседата >>
Мене доброто ме интересува, което може да се приложи.
Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват.
Мене доброто ме интересува, което може да се приложи.
Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето.
към беседата >>
Водата има ли цвят?
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят. Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни?
Водата има ли цвят?
Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове.
към беседата >>
Какво ме интересува едно отвлечено добро?
Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи.
Какво ме интересува едно отвлечено добро?
Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав.
към беседата >>
Има, разбира се.
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят. Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят?
Има, разбира се.
Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат.
към беседата >>
Какво ме интересува една отвлечена красота?
Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро?
Какво ме интересува една отвлечена красота?
Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си.
към беседата >>
Бял цвят има водата.
Казвам, всяко едно чувство във вас, всяка мисъл, всяка постъпка трябва да имат някакъв цвят. Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се.
Бял цвят има водата.
Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа.
към беседата >>
Какво ме интересува отвлечена чистота?
Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота?
Какво ме интересува отвлечена чистота?
Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите.
към беседата >>
Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла.
Безцветно нищо няма в света. Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата.
Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла.
Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо.
към беседата >>
Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална.
Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота?
Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална.
Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората.
към беседата >>
Следователно белите неща дават безцветно съдържание.
Кои неща се наричат безцветни? Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла.
Следователно белите неща дават безцветно съдържание.
Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има.
към беседата >>
Чистотата е образ на здравето.
Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална.
Чистотата е образ на здравето.
Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината.
към беседата >>
Безцветното съдържание дават белите цветове.
Водата има ли цвят? Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание.
Безцветното съдържание дават белите цветове.
(Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети.
към беседата >>
Само чистият може да бъде здрав.
Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето.
Само чистият може да бъде здрав.
Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
(Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат.
Има, разбира се. Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове.
(Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат.
Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има.
към беседата >>
Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си.
Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав.
Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си.
От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа.
Бял цвят има водата. Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат.
Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа.
Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има. Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите.
Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си.
От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите.
Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
Болен е кракът нещо.
Като се стопи, водата е безцветна, но като замръзне, е бяла. Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа.
Болен е кракът нещо.
Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има. Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората.
Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите.
Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората.
Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има.
Следователно белите неща дават безцветно съдържание. Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо.
Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има.
Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има. Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
Тя е като светлината.
Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората.
Тя е като светлината.
Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
Като се оправи кракът, пак свети.
Безцветното съдържание дават белите цветове. (Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има.
Като се оправи кракът, пак свети.
Както виждате – бунт има. Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината.
Тази светлина се разпространява, ползват се всички.
към беседата >>
Както виждате – бунт има.
(Лампата загасва.) Като нямат цвят, безцветните неща се виждат. Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети.
Както виждате – бунт има.
Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите.
Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите.
То е Божественото. Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни.
към беседата >>
Пострадала, операция ѝ правили.
Тя, светлината, е претърпяла цяла катастрофа. Болен е кракът нещо. Някой ще каже, че си играят духовете, ревматизъм има. Като се оправи кракът, пак свети. Както виждате – бунт има.
Пострадала, операция ѝ правили.
към беседата >>
То е Божественото.
Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите.
То е Божественото.
Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни.
към беседата >>
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите?
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите?
Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко?
към беседата >>
Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни.
Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите. То е Божественото.
Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни.
към беседата >>
Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим.
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите?
Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим.
Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските.
към беседата >>
За нас естественият свят, Божественият свят и духовният свят са един и същи свят.
За нас естественият свят, Божественият свят и духовният свят са един и същи свят.
Единият е за ума, другият е за сърцето, третият е за тялото.
към беседата >>
Светските с духовни не ходят.
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите? Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим.
Светските с духовни не ходят.
Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране.
към беседата >>
Единият е за ума, другият е за сърцето, третият е за тялото.
За нас естественият свят, Божественият свят и духовният свят са един и същи свят.
Единият е за ума, другият е за сърцето, третият е за тялото.
към беседата >>
Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли?
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите? Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят.
Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли?
Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам?
към беседата >>
Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа.
Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа.
Каква работа може да свършите? Казвате, че сте от новото учение. Какво ще направите?
към беседата >>
Кое е правото сега?
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите? Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли?
Кое е правото сега?
Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате?
към беседата >>
Каква работа може да свършите?
Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа.
Каква работа може да свършите?
Казвате, че сте от новото учение. Какво ще направите?
към беседата >>
Туй Божествено ли е, или човешко?
Сега, ако влезете в света, по кой начин трябва да работите? Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега?
Туй Божествено ли е, или човешко?
Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи.
към беседата >>
Казвате, че сте от новото учение.
Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа. Каква работа може да свършите?
Казвате, че сте от новото учение.
Какво ще направите?
към беседата >>
Не ходи със светските.
Религиозните хора казват: това са светски хора, при светските не ходим. Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко?
Не ходи със светските.
То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите?
към беседата >>
Какво ще направите?
Казвам, бъдете готови за работа, да ви поставим на работа. Каква работа може да свършите? Казвате, че сте от новото учение.
Какво ще направите?
към беседата >>
То е разбиране.
Светските с духовни не ходят. Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските.
То е разбиране.
Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите.
към беседата >>
Не ходя при светските хора, какво разбирам?
Тогава, ако си светски и дружиш с духовни, ти духовен ставаш ли? Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране.
Не ходя при светските хора, какво разбирам?
Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия.
към беседата >>
Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате?
Кое е правото сега? Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам?
Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате?
Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия. Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи.
Туй Божествено ли е, или човешко? Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате?
Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи.
Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия. Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите?
Не ходи със светските. То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи.
Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите?
При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия. Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
При учените трябва да идете да се учите.
То е разбиране. Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите?
При учените трябва да идете да се учите.
Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия. Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия.
Не ходя при светските хора, какво разбирам? Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите.
Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия.
Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
Ако ви кажа: „При бедните хора не ходете“, или ако ви кажа: „При богатите хора не ходете“, какво трябва да разбирате? Ако искаш да се цаниш слуга, казвам, идете при богатите, но ако не искаш да се цаниш слуга, казвам, при богатите не ходи. Или ако искате да се учите, къде трябва да идете – при бедните или при богатите? При учените трябва да идете да се учите. Но понеже богатите хора имат средства, някой път, преди да идете при учените хора, ще идете при богатите хора, да ви кредитират, за да може да следвате в училището при сегашните условия.
Но представете се в един свят, дето и богатите, и бедните са равни – там са чиновници.
към беседата >>
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден.
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден.
Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат.
към беседата >>
Но тия пари не са негови.
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден.
Но тия пари не са негови.
Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер?
към беседата >>
Утре, като го уволнят, иде на друго място.
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден. Но тия пари не са негови.
Утре, като го уволнят, иде на друго място.
Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате?
към беседата >>
Тогава се редуват богатите хора.
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден. Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място.
Тогава се редуват богатите хора.
Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник?
към беседата >>
Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са?
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден. Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора.
Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са?
Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е.
към беседата >>
Казвате, той е станал богат.
Запример един касиер на банка е богат, разполага с няколко милиона на ден. Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са?
Казвате, той е станал богат.
Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството.
към беседата >>
Той ли е станал богат, или са го турили касиер?
Но тия пари не са негови. Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат.
Той ли е станал богат, или са го турили касиер?
Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри.
към беседата >>
Кое поддържате?
Утре, като го уволнят, иде на друго място. Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер?
Кое поддържате?
Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката.
към беседата >>
Чиновник?
Тогава се редуват богатите хора. Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате?
Чиновник?
Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали.
към беседата >>
Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е.
Тук, на земята, как мислите, богатите хора чиновници ли са? Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник?
Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е.
Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете.
към беседата >>
Казвате: поверено му е богатството.
Казвате, той е станал богат. Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е.
Казвате: поверено му е богатството.
Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността.
към беседата >>
Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри.
Той ли е станал богат, или са го турили касиер? Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството.
Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри.
Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността?
към беседата >>
Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката.
Кое поддържате? Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри.
Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката.
Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие.
към беседата >>
Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали.
Чиновник? Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката.
Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали.
Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде?
към беседата >>
Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете.
Следователно като чиновник не може да бъде щедър, скържав е. Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали.
Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете.
Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият.
към беседата >>
Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността.
Казвате: поверено му е богатството. Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете.
Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността.
Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият. Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността?
Казвате: „Покажи твоята щедрост.“ „Утре ще ме държат отговорен, не може да бъда щедър.“ Вие искате някой път богатите хора да бъдат щедри. Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността.
Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността?
Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият. Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
В какво седи разликата между богатия и сиромаха?
В какво седи разликата между богатия и сиромаха?
Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът.
към беседата >>
Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие.
Когато богатият е чиновник, отговорен е в банката. Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността?
Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие.
Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият. Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
Конкретно какво значи?
В какво седи разликата между богатия и сиромаха?
Конкретно какво значи?
Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял.
към беседата >>
Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде?
Щом представиш един чек, не иска да го осребри, отговорен е, нали. Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие.
Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде?
Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият. Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото?
В какво седи разликата между богатия и сиромаха? Конкретно какво значи?
Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото?
Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни.
към беседата >>
Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият.
Казва: „Не, не искам да осребря, не искам да платя.“ Вие може да се оплачете. Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде?
Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият.
Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления.
В какво седи разликата между богатия и сиромаха? Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото?
Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления.
Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът?
към беседата >>
Там е всичката им погрешка.
Тогава този чиновник в банката не иска да си изпълни длъжността. Какви са неговите съображения, защо не иска да си изпълни длъжността? Представете си, че той е седнал, турил си бутилка отпреде си, яде и пие, казва: „Нямам време.“ Във време на своите занятия, във време на службата си, турил бутилка вино, яде и пие. Казва: „Нямам време.“ Време ли е за него да яде? Значи съдят се ония богати хора, които във време на служба ядат и пият.
Там е всичката им погрешка.
към беседата >>
Как ще ги съпоставите?
В какво седи разликата между богатия и сиромаха? Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления.
Как ще ги съпоставите?
Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение?
към беседата >>
Казвам, какво трябва да правите сега?
Казвам, какво трябва да правите сега?
Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода.
към беседата >>
Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът.
В какво седи разликата между богатия и сиромаха? Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите?
Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът.
Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш?
към беседата >>
Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите?
Казвам, какво трябва да правите сега?
Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите?
Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде.
към беседата >>
Никой не го е видял.
Конкретно какво значи? Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът.
Никой не го е видял.
Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш?
към беседата >>
Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате?
Казвам, какво трябва да правите сега? Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите?
Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате?
Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет?
към беседата >>
Само един химик може да обясни.
Към кое явление спада физическото богатство, духовното и Божественото? Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял.
Само един химик може да обясни.
Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш? Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Трябва да имате средства да вземете билет.
Казвам, какво трябва да правите сега? Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате?
Трябва да имате средства да вземете билет.
Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата.
към беседата >>
Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът?
Представете си, че вие известни явления, които са невидими, искате да ги обясните с физическите явления. Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни.
Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът?
Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш? Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите?
Казвам, какво трябва да правите сега? Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет.
Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите?
Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс.
към беседата >>
Или какво ще разбере под съединение?
Как ще ги съпоставите? Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът?
Или какво ще разбере под съединение?
Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш? Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода.
Казвам, какво трябва да правите сега? Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите?
Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода.
Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората?
към беседата >>
Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш?
Химиците, запример, обясняват какво нещо е атомът. Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение?
Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш?
Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш? Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Трябва да идеш някъде.
Вие сте дошли в света при сегашния порядък, какво трябва да правите? Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода.
Трябва да идеш някъде.
Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората? Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш?
Никой не го е видял. Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш?
Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш?
Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет?
Ако искате да се качите на един параход, какво трябва да имате? Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде.
Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет?
Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората? Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
Само един химик може да обясни. Какво ще разбере простият човек какво нещо е атомът? Или какво ще разбере под съединение? Двама души се съединяват, но съединението на два атома как ще го разбереш? Представете си, че един атом представя двайсет и пет милионна частица от милиметъра, как ще си го представиш?
Такава дребна частица се съединява и образува съединения.
към беседата >>
Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата.
Трябва да имате средства да вземете билет. Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет?
Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата.
Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората? Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Човек винаги говори за неща, които го интересуват.
Човек винаги говори за неща, които го интересуват.
Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто.
към беседата >>
Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс.
Качите се на парахода, параходът претърпи корабокрушение, какво трябва да правите? Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата.
Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс.
Къде седи спасителният пояс на хората? Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Който е измръзнал, говори само за огъня.
Човек винаги говори за неща, които го интересуват.
Който е измръзнал, говори само за огъня.
Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо?
към беседата >>
Къде седи спасителният пояс на хората?
Трябва да се спасявате с някакъв отломък от парахода. Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс.
Къде седи спасителният пояс на хората?
Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка.
Човек винаги говори за неща, които го интересуват. Който е измръзнал, говори само за огъня.
Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка.
Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия.
към беседата >>
Вие нали имате по един спасителен пояс.
Трябва да идеш някъде. Параходът, като потъва, откъде ще вземеш билет? Тогава ще си носиш някой спасителен пояс, ще си туриш пояса и с този пояс ще влезеш във водата. Като влизаш във водата, трябва да имаш спасителен пояс. Къде седи спасителният пояс на хората?
Вие нали имате по един спасителен пояс.
към беседата >>
Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството.
Човек винаги говори за неща, които го интересуват. Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка.
Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството.
Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците.
към беседата >>
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат?
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат?
Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива.
към беседата >>
Лошият за какво говори?
Човек винаги говори за неща, които го интересуват. Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството.
Лошият за какво говори?
Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка?
към беседата >>
Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата.
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат?
Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата.
Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива.
към беседата >>
Лошият говори за доброто.
Човек винаги говори за неща, които го интересуват. Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори?
Лошият говори за доброто.
Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците?
към беседата >>
Но и там има различие.
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат? Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата.
Но и там има различие.
В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята.
към беседата >>
Но защо?
Който е измръзнал, говори само за огъня. Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто.
Но защо?
Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат.
към беседата >>
В какво отношение може да употребите вашата сила?
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат? Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие.
В какво отношение може да употребите вашата сила?
В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка?
към беседата >>
Защото има какво да вземе от добрия.
Лятно време, който се е сгорещил, не може да си намери място, говори за хладина, за сянка. Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо?
Защото има какво да вземе от добрия.
Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците?
към беседата >>
В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки.
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат? Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила?
В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки.
Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята.
към беседата >>
Затова вълкът мисли само за овците.
Гладният говори за хляба, бедният говори за богатството. Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия.
Затова вълкът мисли само за овците.
Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов.
към беседата >>
Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива.
Ония въпроси, които не може да разрешите, към коя категория спадат? Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки.
Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива.
Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят.
към беседата >>
Овцете мислят ли за вълка?
Лошият за какво говори? Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците.
Овцете мислят ли за вълка?
Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има.
към беседата >>
Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива.
Да кажем, у някои от вас са развити повече чувствата, в някой е развита повече мисълта, в някой е развита повече силата. Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива.
Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива.
Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена.
към беседата >>
Мислят и те, но защо мислят вълците за овците?
Лошият говори за доброто. Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка?
Мислят и те, но защо мислят вълците за овците?
Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има.
към беседата >>
Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята.
Но и там има различие. В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива.
Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята.
Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена.
към беседата >>
Искат да вземат.
Но защо? Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците?
Искат да вземат.
Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има. Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Питам, каква е моята постъпка?
В какво отношение може да употребите вашата сила? В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята.
Питам, каква е моята постъпка?
Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата.
към беседата >>
Какво мисли овцата за вълците?
Защото има какво да вземе от добрия. Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат.
Какво мисли овцата за вълците?
Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има. Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята.
В света трябва да разбирате силата на вашата мисъл, силата на вашите чувства и силата на вашите постъпки. Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка?
Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята.
Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята.
към беседата >>
Във вълка има любов.
Затова вълкът мисли само за овците. Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците?
Във вълка има любов.
Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има. Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Моята постъпка накара всички да работят.
Защото за света, за който ви говоря, постъпката ние считаме за нещо свършено, като че си почива. Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята.
Моята постъпка накара всички да работят.
Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено.
към беседата >>
Като хване една овца, често любов има.
Овцете мислят ли за вълка? Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов.
Като хване една овца, често любов има.
Овцата, като мисли, страх има. Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Една постъпка, мислите, свършена.
Но допуснете, че аз направя една постъпка, моята постъпка може да е жива. Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят.
Една постъпка, мислите, свършена.
Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено. Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Овцата, като мисли, страх има.
Мислят и те, но защо мислят вълците за овците? Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има.
Овцата, като мисли, страх има.
Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Не е свършена.
Представете си, че аз съм намислил, минавам покрай една плевня и запалвам плевнята. Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена.
Не е свършена.
Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено. Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
Искат да вземат. Какво мисли овцата за вълците? Във вълка има любов. Като хване една овца, често любов има. Овцата, като мисли, страх има.
Тя чувства неговата сила и лошите му зъби.
към беседата >>
Сега започва работата.
Питам, каква е моята постъпка? Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена.
Сега започва работата.
Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено. Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле.
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле.
Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител.
към беседата >>
Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята.
Тогава цялото село се събужда и отива да гаси плевнята. Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата.
Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята.
Мислите, че всичко е свършено. Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам.
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле.
Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам.
Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него?
към беседата >>
Мислите, че всичко е свършено.
Моята постъпка накара всички да работят. Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята.
Мислите, че всичко е свършено.
Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса?
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле. Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам.
Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса?
Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха.
към беседата >>
Запалили сте плевнята.
Една постъпка, мислите, свършена. Не е свършена. Сега започва работата. Моята постъпка е такава, че цяло село може да изгори, ако не се изгаси плевнята. Мислите, че всичко е свършено.
Запалили сте плевнята.
към беседата >>
Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото?
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле. Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса?
Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото?
“ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола.
към беседата >>
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено.
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено.
Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били?
към беседата >>
“ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина.
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле. Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото?
“ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина.
Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас.
към беседата >>
Разправяше ми един български редактор.
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено.
Разправяше ми един български редактор.
Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител.
Казвам, всички свеждате някои неща на физическото поле. Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина.
Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител.
Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън.
към беседата >>
Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните.
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено. Разправяше ми един български редактор.
Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните.
Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Защо той допусна яденето да влезе в него?
Запример постоянно говорят, че съгрешил Адам. Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител.
Защо той допусна яденето да влезе в него?
Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън. Отвън има право да говори.
към беседата >>
Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били.
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено. Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните.
Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били.
Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха.
Защо съгреши Адам, задавали ли сте си въпроса? Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него?
Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха.
Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън. Отвън има право да говори. Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Питам, към коя категория спада тая постъпка?
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено. Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били.
Питам, към коя категория спада тая постъпка?
Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола.
Казват: „Защо Господ направи едно дърво и постави ангели да пазят дървото? “ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха.
Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола.
Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън. Отвън има право да говори. Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Какво произвела в умовете, защо го били?
Добре, написали сте едно писмо, най-първо, е съвършено. Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка?
Какво произвела в умовете, защо го били?
Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас.
“ Човек съгреши, защото го постави пазител на райската градина. Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола.
Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас.
Той е отвън. Отвън има право да говори. Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били?
Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого?
към беседата >>
Той е отвън.
Човек беше господар на яденето, защото той беше ангел хранител. Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас.
Той е отвън.
Отвън има право да говори. Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи?
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи?
Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни.
към беседата >>
Отвън има право да говори.
Защо той допусна яденето да влезе в него? Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън.
Отвън има право да говори.
Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Ще му тури или единица, или изпит ще държи.
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи?
Ще му тури или единица, или изпит ще държи.
Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало.
към беседата >>
Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
Човек, който беше поставен да пази, го подкупиха. Сега вие седите и всеки ден правите погрешки и търсите причината в дявола. Виноват е и дяволът, че влезе вътре във вас. Той е отвън. Отвън има право да говори.
Когато го пуснете във вашия ум или във вашето сърце, кой е причината?
към беседата >>
Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат.
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи.
Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат.
Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата.
към беседата >>
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората.
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората.
Как ще ги обърне? На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова.
към беседата >>
Може да е прав.
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат.
Може да е прав.
Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв.
към беседата >>
Как ще ги обърне?
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората.
Как ще ги обърне?
На български какво значи да го обърнеш? Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара.
към беседата >>
Аз не го предизвиках.
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав.
Аз не го предизвиках.
Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв.
към беседата >>
На български какво значи да го обърнеш?
Допуснете, че някой проповедник иска да обърне хората. Как ще ги обърне?
На български какво значи да го обърнеш?
Казва: „Да го обърнеш към Бога.“ Какво значи да обърнеш една кесия или една дреха? Обръщат дрехата: старото турят отвътре, новото – отвън, и дрехата става пак нова. Най-първо дрехата е била нова. След като я носиш, става стара. Обърнеш я, става млада.
към беседата >>
Някой път има, някои нещастия са благотворни.
Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках.
Някой път има, някои нещастия са благотворни.
Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести.
към беседата >>
3.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право.
Когато дойде на Земята, Христос носеше Своето учение вътре в Себе си. Той казваше на учениците Си: „Аз не съм от този свят.“ „И вие не сте от този свят“ – казваше им Христос. Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си.
Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право.
Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си.
към беседата >>
Не, Слънцето не прилича на обикновения огън.
Някои учени казват, че Слънцето е горящо тяло, а материята му била много гъста. Колко е гъста материята му? Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън.
Не, Слънцето не прилича на обикновения огън.
Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие.
Когато дойде на Земята, Христос носеше Своето учение вътре в Себе си. Той казваше на учениците Си: „Аз не съм от този свят.“ „И вие не сте от този свят“ – казваше им Христос. Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си. Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право.
Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие.
Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи.
към беседата >>
Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето.
Някои учени казват, че Слънцето е горящо тяло, а материята му била много гъста. Колко е гъста материята му? Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън. Не, Слънцето не прилича на обикновения огън.
Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето.
Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина.
към беседата >>
Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива.
Когато дойде на Земята, Христос носеше Своето учение вътре в Себе си. Той казваше на учениците Си: „Аз не съм от този свят.“ „И вие не сте от този свят“ – казваше им Христос. Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си. Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право. Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие.
Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива.
Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива.
към беседата >>
Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън.
Някои учени казват, че Слънцето е горящо тяло, а материята му била много гъста. Колко е гъста материята му? Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън. Не, Слънцето не прилича на обикновения огън. Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето.
Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън.
Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина.
към беседата >>
Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел.
Той казваше на учениците Си: „Аз не съм от този свят.“ „И вие не сте от този свят“ – казваше им Христос. Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си. Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право. Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива.
Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел.
Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета.
към беседата >>
Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън.
Колко е гъста материята му? Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън. Не, Слънцето не прилича на обикновения огън. Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън.
Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън.
Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия.
към беседата >>
Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили.
Значи, Христос учеше учениците Си на онова, което беше вътре в тях, което те имаха вътре в себе си. Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право. Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел.
Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили.
Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно.
към беседата >>
Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда.
Според твърденията на тия учени, някои си представят Слънцето като обикновения огън. Не, Слънцето не прилича на обикновения огън. Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън.
Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда.
И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура.
към беседата >>
Вие сте забравили хубавото в себе си.
Следователно всеки, който казва, че днес, сега може да се придобие истината, или сега може да му се предаде едно учение, той според мене не говори истината, не говори право. Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили.
Вие сте забравили хубавото в себе си.
Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат.
към беседата >>
И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия.
Не, Слънцето не прилича на обикновения огън. Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда.
И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия.
Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен.
към беседата >>
Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи.
Казано е в Писанието: „Когато Духът дойде, Той ще ви настави.“ Като е вдъхнал в човешката душа живо дихание, с това заедно Бог е вложил в нея всички възможности и условия за нейното развитие. Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си.
Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи.
Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени.
към беседата >>
Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина.
Ако човек постави гърба си на слънчевата светлина и остави съзнанието си свободно, той може да почувствува какво има на Слънцето. Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия.
Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина.
Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж.
към беседата >>
Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива.
Когато се казва, че Бог е възлюбил истината в човека, това значи, че той е възлюбил в него това, което му дава всички възможности да се прояви и развива. Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи.
Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива.
Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда.
към беседата >>
Ние се нуждаем от тази топлина.
Ако Слънцето наистина беше огън, както някои учени казват, то никога не би могло да произведе огън. Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина.
Ние се нуждаем от тази топлина.
В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл.
към беседата >>
Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета.
Следователно, сега и аз ни най-малко не искам да ви обръщам, нито да вложа нещо ново у вас – това не е моята цел. Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива.
Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета.
Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро.
към беседата >>
В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия.
Ние знаем, обаче, че Слънцето само произвежда огън, без то само да е огън. Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина.
В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия.
Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън.
към беседата >>
Реално е само това, което е златно.
Аз искам само едно: да събудя у вас ония хубави неща, които вие сте забравили. Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета.
Реално е само това, което е златно.
Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята.
към беседата >>
Те са същества, които издържат на висока температура.
Вие не можете да си представите какви сили, какви енергии се крият в Слънцето, което изпуща светлината си, която се движи с бързина триста хиляди километра в секунда. И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия.
Те са същества, които издържат на висока температура.
Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот.
към беседата >>
Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат.
Вие сте забравили хубавото в себе си. Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно.
Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат.
Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма.
към беседата >>
Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен.
И при това, вече хиляди години са се изминали, как Слънцето се движи из пространството, без да е намалило своята енергия. Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура.
Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен.
В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени.
към беседата >>
Едните са златни, а другите са позлатени.
Вие не употребявате златните монети, които държите в сандъка си, а употребявате позлатени работи. Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат.
Едните са златни, а другите са позлатени.
В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права.
към беседата >>
В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж.
Енергията, която иде от Земята, развива известно количество топлина. Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен.
В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж.
Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса.
към беседата >>
В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда.
Някога хората ви убеждават, че една монета е фалшива, но вие искате да им докажете, че не е фалшива. Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени.
В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда.
А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място.
към беседата >>
Даниил, гл.
Ние се нуждаем от тази топлина. В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж.
Даниил, гл.
3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече.
към беседата >>
А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро.
Не, фалшивата монета е фалшива, не е чиста, няма какво да се мъчите да убеждавате себе си и другите, че тя е чисто златна монета. Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда.
А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро.
Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може.
към беседата >>
3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън.
В Слънцето живеят разумни същества, които имат съвсем друг организъм, а не като нашия. Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл.
3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън.
Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него.
към беседата >>
Така е поне на Земята.
Реално е само това, което е златно. Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро.
Така е поне на Земята.
За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите.
към беседата >>
Без огън няма живот.
Те са същества, които издържат на висока температура. Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън.
Без огън няма живот.
Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса.
към беседата >>
За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма.
Тогава ние различаваме два вида неща в света: едните рушат, а другите съграждат. Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята.
За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма.
Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам?
към беседата >>
Този огън е на степени.
Огънят, който се намира на Слънцето, за тях е много приятен. В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот.
Този огън е на степени.
Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре.
към беседата >>
Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права.
Едните са златни, а другите са позлатени. В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма.
Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права.
Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам? “ Ще воюваш и без да искаш.
към беседата >>
Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса.
В този огън те се разхождат свободно, както са се разхождали тримата младежи в огнената пещ. (Вж. Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени.
Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса.
Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже.
към беседата >>
Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място.
В този смисъл ние наричаме зло онова, което повече руши, а по-малко съгражда. А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права.
Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място.
Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам? “ Ще воюваш и без да искаш. Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече.
Даниил, гл. 3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса.
Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече.
На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него.
към беседата >>
Без война не може.
А това, което съгражда повече, а руши по-малко, е добро. Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място.
Без война не може.
Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам? “ Ще воюваш и без да искаш. Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него.
3) Тези същества изпитват приятност, когато са в тази висока температура, в този огън, а ние се чудим как могат да живеят в този огън. Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече.
На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него.
Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата.
към беседата >>
Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите.
Така е поне на Земята. За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може.
Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите.
– „Трябва ли да воювам? “ Ще воюваш и без да искаш. Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса.
Без огън няма живот. Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него.
Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса.
При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата. Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
– „Трябва ли да воювам?
За да познаваме нещата, ние трябва да имаме една норма. Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите.
– „Трябва ли да воювам?
“ Ще воюваш и без да искаш. Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре.
Този огън е на степени. Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса.
При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре.
Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата. Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
“ Ще воюваш и без да искаш.
Някои ме питат дали вярвам във войната и намирам ли я за права. Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам?
“ Ще воюваш и без да искаш.
Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже.
Нашият организъм издържа на тридесет и седем градуса. Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре.
Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже.
Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата. Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
Казвам: Ако войната руши повече, а съгражда по-малко, не е добра, не е на място, но ако повече съгражда, а по-малко руши, тя е на място. Без война не може. Ако разглеждате целия органически живот, ще видите, че в органическото царство съществува такава война, каквато вие не можете да си представите. – „Трябва ли да воювам? “ Ще воюваш и без да искаш.
Искаш или не искаш, ще воюваш, но ще воюваш по един от двата начина: или повече ще градиш, а по-малко ще рушиш, или повече ще рушиш, а по-малко ще градиш.
към беседата >>
Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него.
Дойде ли температура четиридесет градуса, той е болен вече. На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже.
Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него.
В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата. Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си.
Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество.
към беседата >>
В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата.
На сто градуса човек съвсем се опърля, а на хиляда градуса се изпарява, нищо не остава от него. Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него.
В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата.
Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си.
Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си.
Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество. Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
Има същества, които се усещат добре при хиляда градуса. При две хиляди градуса се чувствуват още по-приятно, при три хиляди градуса се чувствуват още по-добре. Дойдат ли до сто хиляди градуса или до един милион, те се въодушевяват даже. Като влезе в Божествения свят, при Божествения огън, това същество се разтопява и нищо нечисто не остава от него. В Божествения пламък всичко нечисто изчезва и остава само реалността на нещата.
Само при това положение човек разбира вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>
Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си. Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си.
Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си.
Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество. Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете.
Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне.
към беседата >>
Значи, ние имаме предвид реалното в света.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си. Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си.
Значи, ние имаме предвид реалното в света.
Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество. Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете.
Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно.
Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх.
към беседата >>
Душите представят реалността в света.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си. Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света.
Душите представят реалността в света.
Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество. Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно.
Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности.
Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае.
към беседата >>
Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество.
Ако не спазваш закона на съграждането, ти ще се натъкнеш на големи мъчнотии в живота си. Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света.
Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество.
Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности.
Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне.
Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно.
към беседата >>
Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
Ако повече рушиш, а по-малко градиш, ти ще разрушиш себе си. Ако повече градиш, а по-малко рушиш, ти ще съградиш себе си. Значи, ние имаме предвид реалното в света. Душите представят реалността в света. Те са елементите, от които е съставен един народ, както и цялото човечество.
Всяка душа, която гради повече, а руши по-малко, внася нещо ново в света.
към беседата >>
Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне.
Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно.
Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират.
към беседата >>
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение?
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение?
Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко. Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко. Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството. Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне.
Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно.
Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне.
Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.
към беседата >>
Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко.
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение?
Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко.
Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко. Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството. Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
Това трябва да става без страх.
Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне.
Това трябва да става без страх.
Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен.
към беседата >>
Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко.
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение? Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко.
Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко.
Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството. Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае.
Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности. Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх.
Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае.
Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува.
към беседата >>
Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството.
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение? Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко. Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко.
Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството.
Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто. Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно.
Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае.
Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно.
Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне.
към беседата >>
Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто.
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение? Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко. Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко. Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството.
Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто.
Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират.
Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно.
Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират.
При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора. Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си.
към беседата >>
Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
Та, когато някои питат в какво се състои новото учение, ще кажете: „Новото учение е това, което гради повече, а руши по-малко.“ Кое е старото учение? Старото учение е това, което руши повече, а гради по-малко. Аз не съм съгласен с никое старо учение, понеже то руши повече, а гради по-малко. Старото учение го имаме вече, то не е допринесло нищо особено за човечеството. Като разглеждаме историческия развой на идеите, или на ученията, през които човечеството е минавало и минава, казваме: Всяка идея и всяко учение, които са допринесли повече на човечеството, отколкото са разрушили, те са на място и са дошли по пътя на доброто.
Всяка идея и всяко учение, които повече са разрушили, които са унищожили красивото и хубавото в човечеството, те са дошли по пътя на злото и не са на мястото си.
към беседата >>
При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.
Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират.
При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.
Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си.
към беседата >>
Ние виждаме, че първите човеци, Адам и Ева, които бяха създадени от Бога и поставени да живеят в рая, при най-благоприятните условия, по непослушание съгрешиха и напуснаха рая.
Ние виждаме, че първите човеци, Адам и Ева, които бяха създадени от Бога и поставени да живеят в рая, при най-благоприятните условия, по непослушание съгрешиха и напуснаха рая.
След това те родиха двама синове, двама братя, единият от които уби другия. Кои бяха подбудителните причини Каин да убие брата си Авела? Как се роди в него това желание? Отде научи Каин изкуството да убива? Без да иска, Авел даде повод на Каина да го убие.
към беседата >>
Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен.
Това трябва да става без страх. Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.
Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен.
В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува. Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си. Той е изгубен вече.
към беседата >>
След това те родиха двама синове, двама братя, единият от които уби другия.
Ние виждаме, че първите човеци, Адам и Ева, които бяха създадени от Бога и поставени да живеят в рая, при най-благоприятните условия, по непослушание съгрешиха и напуснаха рая.
След това те родиха двама синове, двама братя, единият от които уби другия.
Кои бяха подбудителните причини Каин да убие брата си Авела? Как се роди в него това желание? Отде научи Каин изкуството да убива? Без да иска, Авел даде повод на Каина да го убие. Каин беше земеделец, а Авел – овчар.
към беседата >>
НАГОРЕ